08 март 2010

Можем ли да променим действителността?

Изобщо не се съмнявам във възможностите на човешкия ум да променя заобикалящата го физическа реалност. "Случайностите" са само механизъм, с които действителността реагира, напасвайки се спрямо вибрациите на ума. Ето защо аз не вярвам в случайности.

Как стигнах до такъв извод?

Ами, добро утро, тези неща човечеството ги знае от хилядолетия. Информацията на тема mind over matter е описана и систематизитрана подробно. И не е необходимо да се ровиш из античните папируси на Александрийската библиотека, за да разбереш "Тайната".

Всички големи и малки умове на света повтарят едно и също от хилядолетия – съзнанието определя битието. Някои търсят отговорите в религията, други искат да докажат съзидателната сила на мисълта с математически формули, трети използват средствата на хипнозата, плацебо ефекта и самовнушението, за да лекуват.

Нека да отделим духовната вяра от духовното знание. Това значи безпристрастно да прочетем Библията, Корана и всички други свещени книги, за да видим кое е общото между тях. Ако наистина го напрвим, ще стигнем до два много важни извода: 
1. Хората са уникално тъпи и бидейки ограничени от културните си различия, създават най-различни версии на Истината, въпреки че пределно ясно знаят: Истината може да бъде само една. 
2. Хората са готови да се избиват помежду си, заради версиите на същата тази Истина, като фактът, че единият се храни с лявата ръка, а другият я използва, за да си бърше задника, очевидно е напълно достатъчен.

Ето това ме отблъсква от религията. Всички свещени текстове съдържат едно и също твърдение: "човек е създаден по образ и подобие на Бог". Дефинициите за Бог са най-разнообразни. Всяка култура си го представя по различен начин. На някои култури дори им е забранено да си го представят, но ето че срещаме една обединяваща черта: всички религии описват Бог като творец и навсякъде човек по някакъв начин прилича на Него.

Какъв е изводът тогава? Ами много просто, земните религии подсказват, че човек също е творец. На реалности. В умален мащаб.
Аз самият не вярвах достатъчно в теорията, докато не започнах да експериментирам на практика и не накарах няколко неща просто да се случат. Да, отнема малко време, но както казва Стивън Кинг: "нужни са натиск и търпение".

Е, добре, но стигнах до обратната страна на медала. Точно в момента, в който повярвах, че умът ми притежава огромна съзидателна сила, че с негова помощ мога да оказвам съвсем реално въздействие върху действителността, аз се сблъсках с всички опасности и противоречия на това свое "откритие". Защото решенията, които взимаме, са базирани на посланията, идващи от същата тази действителност, която се опитваме да променим. Базирани са на знанията, които имаме за нея. А те, за съжаление, са твърде ограничени.

Представете си, че шофирате из Искърското дефиле. Искърското дефиле е много красиво. Но вие шофирате през нощта. И виждате само под носа си – докъдето ви стигат фаровете. Да, успели сте да овладеете машината, притежавате властта и волята да изберете всеки път, който ви хареса, да се отбиете във всяка пресечка, но заради тъмнината, вие не виждате накъде води избраният път. Не виждате сто килограмовите ледени висулки, които са готови да се изсипят върху главата ви. Не виждате напукания и заледен афалт, който ще ви изхвърли в грохота на бушуващата река, не виждате липсващата мантинела на завоя малко по-напред. Пътят, който сте избрали, може да не е най-правилен. Нищо, че имате възможността да избирате.
Разбрали сте, че можете да материализирате мислите и желанията си, това е хубаво, но не бива да забравяте, че виждате само докъдето ви стигат фаровете. Защото на вас тъмнината ви пречи.

Спрях да харесвам Джон Кехоу поради две причини: първо, защото е преписал всичко от Ерхрад Фрайтаг, добавяйки "магическите" думички success и money, които въздействат върху плиткия мозък на средностатистическия looser и второ, защото "подсъзнанието не може всичко". Подсъзнанието е вашето кошче за душевни отпадъци, то е клетка, в която държите заключени страховете си и почва, където можете да посеете семената на някои мечти. Просветените хора го наричат "причинно съзнание". То действително ще реализира всичко, за което си мислите – най-големите ви мечти и най-големите ви страхове ще се сбъднат. Някой ден. От вас зависи какви семена ще хвърляте в плодордната му почва. Но вие не знаете достатъчно. Не сте добри градинари. Защото разумът ви е ограничен. Подбирате грешните семена и после се чудите защо животът ви буренясва. Истинските отговори са заключени в свръхсъзнанието. "Разумната природа" е перфектният градинар, който продава семената, от които имате нужда. Едва ли има по-глупаво заключение от извода, че ние сме най-висшата форма на интелект във Вселената. Ако беше така, щяхме да знаем всичко, нали? Ама не знаем. Нивата на познанието са точно толкова безкрайни, колкото безкрайна е Вселената. Боя се, че заемаме твърде ниска позиция в йерахията на Космическия разум, въпреки че сме по-напред от растенията, примерно…

Добрата новина е, че имаме свободна воля.

0 коментара:

Публикуване на коментар