Произход на Бълг Арите

За мнозина е трудно да осмислят, че нашето битие е предопределено от прадедите. Съзнателно или не, ние се явяваме техни продължители на историческата сцена, въвлечени в борбите, които те са водили някога. Още когато Кан Исперих е избрал тази земя за средище на новата българска държава, той е предопределил съдбата ни. Защото тази земя е за господари. Който я държи здраво и гази чуждите нашественици, той ще живее достойно, възползувайки се от нейните богатства и кръстопътно положение. Но който се огъва, всички ще минават през него и той вечно ще страда, носейки проклятието на Испериха, за това, че е отстъпил от неговия свещен Завет.

Ние българите нямаме нищо общо с тюрките, нито пък сме славяни, тъй-като такава народност просто не съществува. Самият факт, че ни натрапват теорията за славянския ни произход отвън, ни задължава инстинктивно да я отхвърлим, още преди да сме пристъпили към нейното опровергаване. Няма славяни, има източноевропеиски народи. Ние българите сме потомци на велики и културни арийски народи – траки, келти, готи и основно на древните българи, като продължители на Българската цивилизация. Нашите прадеди никога не са били диви номади, които са се препитавали с грабителски войни. Старите българи са имали самочувствието на висококултурен народ. “Българин значи мъдър, знаещ човек” – така започва писмената история на волжките българи. Българите са се чувствували продължители на най-древната световна цивилизация. В средновековния български превод на книгата на халдейската пророчица Сибила се казва, че българите са народ от “Първото Слънце”, т.е. от Златния век.
Древните българи са имали високоразвита държавност с повече от 40 държавни и военни звания. Основните от тях са КАНАС ЮВИГИ , КАВХАН , БОИЛА , КОЛОБЪР , ТАРКАН , БАГАТУР , БАГАИН , а повечето от тях се явяват в по няколко различни длъжности.
Държавният строй на древните българи се основава на една цялостноизградена трифункционална обществена йерархия, свойствена за народите от Бялата раса:

1. Духовенство – колобри.

2. Войнство – боили, таркани, багатури, багаини.

3. Труженици.

Върховната власт над трите съсловия осъществява Царят-Жрец, носещ свещената титла КАНАС ЮВИГИ – “От Бога владетел”. По право българският престол е принадлежал на Свещената Династия ДУЛО. Тя носи името на свещената арийска прародина ТУЛЕ. В езика на памирските народи, родствени с българите, ТУЛЕ значи “Богоустановен ред”.

Канът управлява с помощта на Шестте Велики боили, произхождащи от най-знатните болярски родове. Те съставляват висшия господарски елит, наречен УКЕЛ, но по правило принадлежат към колобърското съсловие. Заедна с Кана те съставляват Съвета на Седемте – върховният орган на управлението на САРАКТА (Царството).

Великият италиански философ Юлиус Евола отнася управлението на царете-жреци към изначалната Арийска цивилизация, свързана с митологичната представа за Златния век.
(4) Точно затова ние българите имаме основание да се считаме за народ от “Първото Слънце”, както е записано в българския превод на Сибила.

Не само държавната традиция свидетелствува за високите организаторски способности и културно равнище на българите. Държавата и Нацията се основават на Рода, а сред българския народ съществува една сложна система от родови звания, отнасящи се до степента и ранга на роднинство. Такива като МАМА , ТАТЕ , КАКА , ЧИЧО , ЛЕЛЯ , СТРИНА , БУЛЯ..., с които сме свикнали от малки. Този тип родово устройство не се среща сред повечето индоевропейски народи.

Въпреки повсеместното унищожаване на историческото ни наследство, има оцелели летописи, в които българите са записали своята собствена история. Колкото и непълни да изглеждат на пръв поглед, в тях е вярната следа, която води до нашето истинско родословие и народностна самоличност. Има един велик българин, който с природната си интуиция успя да разпръсне мрака на заблудите, и да извади на бял свят истината за нашия Род – Георги Стойков Раковски. Винаги, когато си спомняме за него, в съзнанието ни звучат заветните му слова: “Ние сме арийци, и доказатилство за това е нашето народностно име Болгари” За съжаление нямаше кой да го послуша в онова бурно време преди сто и петдесет години... Една от големите заслуги на Раковски е публикуването на един изключително ценен за нас българите летопис. В него ясно се посочва какъв е народностния произход на българите. “Българският народ излезе в древността до Черното море до река Волга от великата Скандинавия, и зваха се тамо ГИМЕРИ и КИМЕРИ...”
Кимерите! Не бяха ли те един загадъчен и обвит в мистерии народ, за който Омир разказва в своята Одисея, че са живвяли някъде на края на Света, където Слънце не изгрява. Народът на Конан Варварина, в чието лице великият писател Робърт Хауърд обезсмъртява името на своите прадеди, считани за потомци на атлантите. Неустрашимите воини на коне, които, прокудени от скитите от старата си родина Кимерия на север от Черно море, завладяват Мала Азия и притесняват могъщата Асирийска империя. А много по-късно същите тези кимери застрашават съществуването на Рим, и то през II в. пр. Хр., когато още е в разцвета на силите си. Кимерите са били силни не само във войната, но и в държавните си дела. За тях Страбон пише, че са повлияли на възникващата на Запад аристокрация, а също така са донесли със себе си ценна порода коне. Ве неща, с които са се славили и древите българи.

За преселението на бълтарите от Скандинавия към Волга и Черно море пише също и в “История Славяноболгарска” на Паисий Хилендарски. Но в официалната и версия името “кимери” е заменено със”скандивляни” и “славяни”. Наскоро стана известна и потресаващата истина, че Отец Паисий е нарекъл своята книга “История Болгарска”, а не “Славяноболгарска”. Ето го клеймото на фалшификацията, ето я технологията за подмяна на народностното ни съзнание! Ето как името на нашите древни прадеди КИМЕРИТЕ, вдъхващо гордост и благородство, е заменено с това на някакви си “СЛАВЯНИ”, което на всички езици означава “роби”( SKLABOI – на гръцки, SKLAVEN на германски, SLAVES на английски).

Твърдението на Раковски за произхода на българите има дълбоко историческо основание. В езика на древните българи Петър Добрев също различава думи от келтски и ирански корени. Докато иранските думи се отнасят за обикновени неща от живота, то основните понятия от държавния и духовния живот на древните българи имат успоредици в келтските езици.

ТАНГРА – Върховен Бог

THUNDER(англ.от келтски) – “гръм” ;

TINGOR(кимр.) – клетва пред Бога DONNER(герм.) – “гръм”; Боггръмовержец

КОЛЕДА – Празник на Българския Праотец

КОЛЕД (келт.) – “празник”

също HOLIDAY(англ.)

КОЛОБЪР – жрец

КАЛЛ – “мъдри” – обръщение към келтски жрец-друид.

КОЛЛ – свещени знания на друидите

КАНАС ЮВИГИ – свещена титла на Българския владетел

КЕАН или КАНС – титла на келтски владетели

КАННАС – “Пратеник на Бога” KONIG (герм.) – цар

също KONUNG (сканд.)

КАНАРТИКИН – престолонаследник

КАНАРД (келт.) – престолонаследник, също и ТЕКИН

РИГ – цар; окончание на имената на българските царе ИСПЕРИХ и ТЕЛЕРИГ

РИГ (келт.) – цар

също REX (лат.); РАДЖА (самскр.)

-RICH (герм. и готски) – окончание на царски имена

ДУЛО – името на Свещената Българска Династия

ДУЛА (келт.) – скиптър

ДУАЛ (келт.) – законно наследена власт ; наследствено право

УКИЛ (ВОКИЛ) – име на знатен български род

УКЕЛ (ВОКХИЛ) – високопоставено благородническо съсловие при келтите

БОИЛА – основна българска благородническа титла

БОИЛА – висш държавен функционер

ТАРКАН – управител на област или град, или съдия

ТАРГАД (келт.) – областен управител

БАГАТУР – тежковъоръжен конник; старши боеначалник

БАГАДОР (келт.) – келтски воин

БАГАИН – младши военачалник

БАГАИД (келт.) – войскови отряд

ОНГЪЛ – укрепено място

ONGL (кимр.) – укрепено място

КАМПСИ – учител

КАМПА – школа на друидите

ЯНКУЛ – планетата Юпитер; Господарят на небесните светила

ЯНГУ (кимр.) – “главен”, “голям”

Не само езикът, но и други страни от нашата народностна самоличност могат да бъдат обяснени с кимерийско-иранския произход на българския народ. По пътя на сравненията ние изяснихме не само произхода, но и свещения смисъл на българските народни празници и свързаните с тях обичаи. Основно българските празници са кимерийски по произход, тъй-като повечето от тях имат общо съдържание с келтските празници. Такива са Коледа-Юл, Атанасовден-Имболк, Гергьовден-Белтаин и Илинден-Лугназад. Други обаче определено са от ирански произход. Така Мъжката задушница, отбелязвана на Архангеловден (21-ви ноември) съответствува на келтския празник Самаин, но по своя смисъл е най-близка до иранския празник Хамаспатмедия – “Угощение в чест на душите на праведните.” А зрелищните огнени игри, свързани с подвижния християнски празник Сирни Заговезни, са проявление на най-значимия ирански празник – Арийската Нова година (Ноуруз), чествувана в деня на пролетното равноденствие (21-ви март). Вечерта срещу празника се запалват големи огньове, които се прескачат за здраве. А също така се палят факли от сцепени дървени пръти, натъпкани със слама, и се въртят в кръг. Така се пресъздава Свещената Арийска Свастика – огънят в движение, символът на Слънцето и Космическия ред.(24) С нея се приветствува победата на Слънцето над мрака и злите сили през настъпващия Ноуруз, което значи “Нов Ден”. Описаните огнени игри са традиционни за България, Кюрдистан и Иран. Не бива обаче да забравяме, че много от свързаните с българските празници обичаи са наследство от траките, които също са древен и културен арийски народ.

Несъмнено обединението на БОЛГИ и АРИИ е станало в Бактрия. На запад от Бактрия се намира свещената арийска земя Ариана Вайджо. Тя е възпяна от Заратустра в свещените химни Гата, записани в Зент-Авеста. Днес се приема, че АРИАНА е древната държава на АРИИТЕ, тъй-като АРИЙ е древното народностно име на персите и индоариите (бхарата), записано в Авестата и Ведите. Сред народите, участвували в похода на персийския цар Кир срещу Елада, Херодот споменава и АРИИТЕ. Тяхното въоръжение е било сходно с това на бактрите.
Но АРИЙ е не само народностно име. Преди всичко то е нарицателно за благороден и възвишен човек, за АРИЕЦА като Раса на Духа.

АР значи Човек, Мъж, Херой. “АР е орелът и символът на Слънцето, наричано от египтяните РА.”
В индоевропейските езици РА означава също и Бог – това е видно в името на Българския Бог ТАНГ-РА, също и на ведическите богове МИТ-РА и ИНД-РА.

Образуването на БОЛГ-АРИЙСКИЯ народ изглежда не е станало изведнъж. В древните източници българите са наречени БАЛХИ или БОЛХИ – в Махабхарата, и БОЛГИ в келтските предания. След IV в. в европейската историческа литература нашите прадеди са известни като БОЛГАРИ (BULGARES (лат.) и VULGARES (гр.)) От друга страна обаче, името на древната българска държава е БАЛХАРА – то е производно на БАЛХ и АРА (АРИЯ). С това име е наречен и народът БАЛХАРИС, заселил се в северна Месопотамия в началото на II хил. пр. Хр., в съседство с Митанийското царство. За тази ранна епоха още няма сигурни сведения за съществуването на Балхара.

Споменът за древната Балхара не е бил угаснал и сред дунавските българи, включително до средата на XIX в. Видният български възрожденец и събирач на народни умотворения Цани Гинчев е научил от стари хора, че нашият народ е дошъл от Индия. А Йордан Хаджиконстантинов Джинот твърди, че българите, наречени келтокимери или келтоскити, са дошли от някакъв древен град, “що бил у Персия и разсипан кой знае кога”. Тук отново става дума за град Балх. Древен град! Само това определение разбива на пух и прах нескопосаните номадски теории за произхода на българския народ!

Изобщо в европейските културни и научни среди цари голямо невежество по отношение на конните народи. Народите, съставляващи гръбнака на Арийството – кимери, келти, траки, българи, скити, саки, масагети, перси, индоарии... Носители на изначалната цивилизация на индоевропейците, възникнала в степите на Източна Европа през V хил.пр. Хр. Това е така наречената от археолозите “Курганна” култура. За съжаление обаче в средите на водещите европейски културни кръгове се е затвърдило схващането, че Европейската цивилизация започва от Древна Гърция и Рим, а конните народи са някакви полудиви номадски племена с второстепенно значение в историческия процес. Действително народите на Атила са носители на друг тип цивилизация, неразбираема за древните гърци и римляни, а още по-малко за европейците от буржоазната епоха. И днес най-будните воини на Арийската Кауза се увличат по културата на Гърция и Рим, без да проумеят, че робуват на едно предубеждение, което им пречи да пият вода от извора на Изначалната Арийска цивилизация.

Историческите факти свидетелствуват, че не хуните, а сянбийците ся изтласкали арийските народи от Средна Азия, и са принудили българите да се преселят на изток. По време на споменатото българско преселение през II в. от Хр. със сянбийците е воювал известният кушански владетел Канишка.

Прокудени от Имеон, българите се заселват в земите между р.Дон и Кавказ. В арменската география “Ашхарацуиц” се споменават четири български племена, живеещи в тези земи: КУПИ-БУЛГАР, КУЧИ-БУЛГАР, ЧДАР-БОЛГАР и ОНОГХОНДОР-БЛГАР.(40) Там те основават нова държава, която впоследствие се разширява на северозапад, към земите на север от Черно море, и става известна като Старата Велика България. Първият и владетел е легендарният Кан Авитохол. АВИТОХОЛ значи “Син на сърната”(АВИ – “сърна”, ТОХОЛ – “син”), тъй-като според преданието той е бил захвърлен в гората и отгледан от една сърна. С неговото име започва Именникът на българските царе – свещеният летопис на българската държавност: “Авитохол живя триста години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом Твирем.”

Авитохол се възцарява в годината ДИЛОМ ТВИРЕМ, което означава Година Змия, месец Четвърти според българския календар. Според направените изчисления тази година е 165 от Хр.(41)

През V в. в съюз с хуните българите завладяват земите на Централна и Източна Европа, и изграждат могъщата Хунобългарска империя на великия Кан Атила. Поставил на колене Константинопол и Рим, той остава в историята с прозвището Бич Божий (Flagellum Deum). Приема се, че Кан Атила е от династията Дуло, но понеже неговото име не е вписано в Именника, някои изследователи като Петър Добрев твърдят, че е от друг род. Във всеки случай обаче името на неговия най-малък син Ирник е вписано в Именника като втори владетел след Авитохол. “Ирник живя 150 години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом Твирем.”

Подобно на Кан Авитохол, Ирник също е обожествена личност, и на него са приписани сто и петдесет години царуване – половината от годините на Авитохол. И в това няма нищо случайно, тъй-като още като дете Ирник е бил предопределен да стане велик владетел съгласно едно пророчество, за което разказва Приск. На въпроса защо Атила се е отнасял така мило към малкия Ирник, един от присъствуващите на царската трапеза е отговорил:

“ Гадателите предсказаха на Краля, че неговият род ще прекъсне във всичките му деца, а само Ернак ще го продължи; това е причината за неговата нежност : той обича в това дете единствения извор за поколението си.”
И пророчеството се сбъдва. През 453 г. по време на един пир внезапно почива Кан Атила. Увлечени в раздори за подялба на бащината империя, по-големите братя на Ирник предизвикват гнева на своите поданици - готите. Последните възстават срещу тях и империята се разпада. В неравен бой загива най-големият син на Атила – Елак. Загиват и други негови синове. Емнецур и Улцидур се заселват с отрядите си в днешна Северозападна България, а Ирник се изтегля в Малка Скития (дн. Добруджа). Оттам нататък той възражда Старата Велика България.

Историческото основание на съдбовното пророчество, свързано с Ирник, следва да потърсим в Именника на българските царе. Годините на Авитохол и Ирник се измерват с едни нереално големи за човешкия живот числа, при това и закръглени. Очевидно тук става дума за периоди (кръговрати) от по 300 години със свещено значение в летоброенето, протичащи под знака на определени владетели. Като цяло Именникът обхваща един 600-годишен период от българската история. По времето на Атила преминаващият под знака на Авитохол 300 годишен период вече е бил към своя край. Затова съвсем закономерно се ражда митът за новият владетел, който преминавайки през изпитанията, ще възроди Царството в зората на новия 300-годишен кръговрат.

И Кан Ирник се възцарява през 465 г. – Дилом, месец Твирем. Точно 300 години след Кан Авитохол, в знак на приемственост с неговото велико Начало. Това доказва също, че Кан Атила е носител на българската държавна традиция.

Скоро след разпадането на Атиловата империя в Централна Европа също започва да се споменава името на българите като организирана военна сила. Това показва, че като основен държавотворен народ българите са заемали средищната област на Атиловата империя – Панония.

Противно на утвърдената в официалната история представа, българите започват да се заселват в днешните български земи още през IVв. от Хр., а не през VII в. Доказатество за това е картата на св.Йероним, който е живял през IV в. На нея той е отбелязал “Misia hec et Bulgaria” (Мизия т.е. България). През 515 година българският владетел Виталиян повежда обединените войски на хуни и българи срещу Византия, като достига до Цариград. За да се защити, император Анастасий изгражда наречената на него Анастасиева стена. През следващите десетилетия българите завладяват значителна част от Балканския полуостров и образуват основното население в днешните български земи. Според Равенския космограф, съставен през VI в. “В Мизия, Тракия и Македония само българи живеят.” Още през 507 година българите се заселват в Македония, наречена Долната земя Охридска – на името на свещения за българите град Охрид.

През VII в. многобройни хазарски пълчища застрашават Старата Велика България. Около 660 г. на преклонна възраст почива нейният последен владетел – Кан Кубрат. На смъртния си одър той заклева синовете си да бъдат единни като сноп стрели, да не се делят един от друг , за да запазят силата на Царството. И те успяват да изпълнят Завета му. Най-големият син Бат Баян остава със своята войска да брани столицата Фанагория. , а останалите изтеглят българските племена към нови земи. С основната част от българите Исперих се насочва към делтата на Дунав. След решителна победа над Византия Кан Исперих завладява Мизия, където основава новата българска държава със столица Плиска. Неговият лик е увековечен в свещения за нас българите барелеф – Мадарският конник, изсечен в скалите над Мадара – главното българско Светилище. Оттук нататък продължава познатата история на Дунавска България.

Това е истинското минало и родословие на Българския народ, нищо че все още е достояние на ограничен кръг будни българи. Всичко друго е плява, написано от и за начетени маймуни, както обичаше да се изразява един велик човек...

Цитати за българите:

“Българската държава е между седемте световни цивилизации”. - Проф. Шигеоши Мацуяма
“Българите бяха оня народ, който – покрай Викингите – допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”.  - Проф. Геза Фехер
“В човешката история има 28 цивилизации и една от тях е българската” - сър Арнълд Тойнби
“България, спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий е заслужила уважението не само на другите славянски народи, но и на човечеството и това ще бъде така, докато влагаме истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност. България не само е спасила великото дело на Кирил и Методий от пълно заличаване, но по своите земи тя е развила, обогатила и усъвършенствала това неоценимо наследство”. - Роже Бернар
“Симеон е бил българският Карл Велики и дори по-щастлив от него, защото е положил основите на национална литература”. - Алфред Рамбо
“Старобългарската литература постига високо развитие по-рано, отколкото литературите на другите славянски страни. Тя е със столетие по-стара от руската литература”. - Акад. Дмитрий Лихачов
“Волжските българи съществуват като народ и сега под наименованието “татари”. -Реза Х. Бариев, д-р на философските науки
“Въпреки, че ни смятат за татари, всъщност ние сме българи. Ние сме най-близки родственици с българите от Дунав. Просто едните са останали на Волга, а другите са отишли до Дунав и са се смесили със славяните”. - Талгат Таджмудин – Шейх ул-Ислам, Мюфтия, председател на духовния съвет на мюсюлманите в Русия и Европейските страни
“Историята свидетелства, че румъните са живели дълго време в близък контакт с българите, които са разпростели своята власт в отвъд дунавските земи. На този съвместен живот румъните дължат своята цивилизация през Средните векове”. - О. Деншиану
“ Българите стоят в основата на човешката цивилизация”. - Франсоа Митеран
“Българите са хората, които ще вкарат всички народи по света в рая.” - Петър Дънов
Сподели:
Digg Technorati del.icio.us Stumbleupon Reddit Yahoo

Blogger Tips and TricksLatest Tips And TricksBlogger Tricks