03 януари 2011

АМАЗОНКАТА

Стройни и силни девойки, облечени в пленени ромейски ризници и кожени наметала, стояха кои прави, кои седнали, около буйно лумтящия огън и медитираха.

От над сто и петдесет-годишното си съжителство с българите бяха придобили техния навик, преди поход да седнат пред огъня, да съзерцават и да медитират в златните му езици.

Така придобиваха индивидуален и сатанински дух, доближаващ се до невероятния, неповторим и както разказват преданията на фарашите от векове - непобедим оногондурски фанатизъм.

Техният живот приповтаряше легендата зя срастналия се ведно с коня воин, който лети по-бързо от вятъра и пронизва на двуострата си сабя по сто души напред.

Така, заселилите се на Балканските земи, сарматски маси народ, обогатяваха и доразвиваха в новите условия носената със себе си своя древна, южноазиатска култура.

Влизайки в досег с другите племена, бяха съхранили своя основен закон за главен вожд и жрец начело да стои най-личната сарматка. Жена.

Това тяхно инострание бе шокирало много от околните народи, но победите, постигани от женските унищожителни отряди, им бяха спомогнали да запазят народа си.

Техният фараш разказваше легендата, как чужди войни унищожили лагерите им, изклали всички мъже, а жените и децата взели в плен със себе си.

При обратния си поход на Север, в огряна от пълната луна нощ, жените пленнички се организирали, избили часовите, а след това и останалите вражи мъже.

Оттогава до ден днешен, жените воюват и жените ръководят, а малкото мъже около тях изпълняват второстепенна роля и задачи, без някога и да си помислят да негодуват или да мърморят. Главният закон на матриархата се изпълнява неотлъчно и дословно. Дръзналите да изкажат недоволство, биват сурово наказвани или публично посичани.

За оногондурите или “българите” както ги наричаха още тази ситуация бе доста комична и често я подлагаха на солени шеги. Мечтаеха жена сарматка да им издава командата всеки ден да лежат в юртата в постоянна мъжка готовност. На което сарматските жени-войни отговаряха с високомерен присмех. Те допускаха до себе си мъж само тогава, когато определената жена според закона трябваше да продължи рода си.

В останалото време, жената-воин бе само жена-воин.

В утрешния ден предстоеше битката при прохода.

Войните на Никифора бяха навлезли в главния град на великия кан Крум, дал земи на сарматите и изказвал неведнъж благоразположението си към тях.

Ромеите бяха разграбили и опожарили столицата Плиска и се бяха отправили към проходите на Балкана, да ги преминат и да закарат несметните богатства в южните си земи.

Вестоносците даваха знаци, че предните колони на ромеите приближават.

Наоколо владееше мир и тишина. Само птичките тук-там отлитаха, уплашени от събраните на едно място толкова много хора.

Несъмнено чакането изнервяше, но врагът наближаваше. Авангардът навлизаше в подстъпите на теснините.

Изчакаха мълчаливо главната войска да навлезе дълбоко в прохода и чак тогава чуха сигнала даден от великия хан.

Подрязаните огромни дървета се сгромолясаха и преградиха пътя на конницата. Огромни гроачи от подпрени до този момент огромни камъни се сринаха и зазидаха гърлото на прохода.

Неописуема паника обзе гъстото множество, а идващите отзад напираха. Едни други се избиваха и мачкаха, още преди да се стовари върху тях цялата жива сила, заляла околните хълмове.

Жената-вожд подаде знак и воините-жени се впуснаха като ястреби върху паникьосаната плячка.

Подлите ромеи с кръвясали от ужас очи виждаха жени с препаски и развети от вятъра коси да посичат блъскащите се в крайните редици. Те сечеха така сръчно, както биха жънали жито, ако живееха в южните ромейски земи.

Ромеите се стопяваха.

Жената-вожд, недосегаема и неуязвима, както фея, опря двуострия си меч в едно с меча на снажен български боил, до ризницата на Никифора, който ужасен и умиращ от страх, бе коленичил и опрял глава о земята в знак на покорство.

Женският инстинкт и помогна и мечът и се стовари между позлатената ризница и шлема на коварния завоевател.

Българинът боил я изгледа с пълни с презрение и хлад очи, заради отнетата му чест – той да извърши това сакрално свещенодействие – но се отстрани, забелязал приближаването на великия кан.

Величественият Крум се приближи, отметна в страни мантията си, сложил ръка на дръжката на меча си, постави крака си върху златната ризница на поваления император и с глас, обладан от неприкрита ярост, изрече:

- Щом не искаш мира – на ти секира! – огледа се величествено и след малко попита: - Кой го посече?

Намръщеният боил, стиснал устни, посочи само с поглед към сарматската принцеса.

- Великата жена-боец! – възкликна почуден канът. – Ризницата и цялото му бойно снаряжение ти се полагат по право, но главата на Никифора ще бъде моя. Ще наредя да я обковат в сребро и с нея ще отпразнуваме победния пир.

- За срам и позор на ромеите! – извика канът. – Сега и во веки веков. Казах!

***
- фараш – народен разказвач
- гроач – водопад от камъни, морени

01 януари 2011

Траки ли са българите?

Крайно време е учебниците по история да заменят грешната теория за тюрко-славянския ни произход.

Не е ли странно - днешните гърци били наследници на старите гърци, днешните румънци - на старите даки, днешните албанци - на старите илири, сърбите - на трибалите, а днешните българи нямали нищо общо с най-многобройния народ на античността - траките, които живеели по нашите земи, но изчезнали малко преди да дойдат на конете си пришълците "прабългари".
Този безсмислен историографски шаблон е упорито налаган от науката през целия XX век. За да успее тази теория, е било необходимо преди това да се заличи писмовното историческо наследство на българите. За тази цел през двадесетте и тридесетте години на XIX век започва масовото унищожаване на автентични исторически документи, съхраняващи се в библиотеките на по-големите български манастири. През 1821 г. по заповед на владиката-фанариот Иларион Критски е изгорена Търновската патриаршеска библиотека. Гръцки, руски и австроунгарски платени агенти изгарят или изнасят от България хиляди томове  безценни български книги, с което заличават местния изворов материал, който би трябвало да постави основата на бъдещата Българска историография. За унищожаването на огромен брой ръкописи - "от 30 до 50 товара книги във всеки манастир", свидетелства възрожденецът Йордан Хаджиконстантинов - Джинот.
Чужденци съчиняват грешни теории за произхода ни, а след Освобождението Българската историческа наука и Българската археология се създават и управляват половин столетие от австроунгарци и руснаци. Те налагат грешната теория за "тюрко-славянско" смешение.
Ето така беше поставена "каруцата пред коня" в световната, и в частност българската историография - българите бяха нарочени за тюрко-татари, без оглед на очевидните факти -  терминът татари се появява през XII век, терминът тюрки - през VI век, а науката е доказала със сигурност, че етнонимът българи е засвидетелстван поне от IV век  (Анонимен латински хронограф). Очевидно е, че българите не могат да бъдат и славяни, поради същата причина - за славяни се говори едва от началото на VI век. Ако изобщо трябва да извеждаме произхода на българите от някой от древните народи, разбира се, че трябва да започнем проучванията си от траките. Неоснователно преекспонираният в историографията през последния един век термин "траки" не е етноним, а е общностно название, характеризиращо над 80 сродни племенни групи, с което общностно название гръцките пришълци са наричали автохтонните неелинизирани народи на Балканите в периода на елинизма. На гръцки нарицателното "траки" е добило значение на "необразовани", "диви", "варвари", "неелини". С две думи - колкото и еретично да звучи - терминът "траки" е неприложим за историографията. Все едно да обявим, че в XV-XIX век на Балканите не е имало българи , а "гяури", само защото османските тефтери твърдят това. Като се има предвид горното, смятам за оправдано да сложа етнонима "траки" в кавички. Истинското име на земите, заселени от край време с българи е БАЛГ, БОЛГ, БАЛК , БАЛХ, БЕЛГ, БОЛГА, БЪЛГАРИЯ, БОЛГАР, БАЛКАН, БАЛХАШ, БАЛАХИЯ,  (Валахия или Влахия), БОЛГАРДАГ и т.н. Коренът на всички тези наименования е Б-Л-Г / Б-Л-К, аналогичен с корена на българското народностно име.

Надписите от остров Самотраки

При разкопки след Втората Световна война американският археолог К. Леман открил на о. Самотраки надписи, които определя като "тракийски". Става дума за около 40 керамични фрагмента с различни по дължина буквосъчетания, изписани върху тях. Какво било учудването на научния свят, когато след публикуването на находките се оказало, че в два от тях се съдържа българската "кирилска" буква  "Б". Леман тълкува този знак с фонетичната стойност "Б" /b/. Фрагментите се датират VI-III в.пр.Хр. Наличието на "кирилска" буква в "тракийски" текст не е прецедент. Известни са и надписи от Тера, които съдържат подобни букви "Б". Интересното е, че голям процент от надписите от Самотраки съдържат думата "ден" или "дин", в очевидна връзка със старобългарската дума "дьнь" и новобългарската "ден". Смешното тълкуване на гръцката наука на този факт е, че "ден" било епитет на гръцкия бог Зевс?! Другите български думи, които се откриват в надписите от о. Самотраки са: "дена", "века", "оно", "ли", "дел", "пито", "леси", "ле", "то". Днес на науката са известни едва около 200 тракийски думи. Близо 80 от тях имат пълен аналог с думи от съвремения и средновековен български език. Доказани са етимологически аналогии и сред местните, лични и родови имена, както и близост в граматиката и смисловата структура на изречението. Такова подобие между античен и съвременен език не може да бъде случайно. То е напълно съизмеримо с нивото на съхранение на старогръцкия език у днешните гърци.

Кои са пеласгите?

Как е истинското име на автохотонния народ, населявал Балканите преди идването на гръцките пирати колонисти, и какъв е коренът на неговия етноним?
Това без съмнение е народът, чийто етноним през гръцката транскрибция звучи така: "пеласги". Че пеласгите са живяли на Балканите преди идването на гърците, няма никакъв спор. Достатъчно е да се вслушаме в Херодот - "атическият (предгръцки) народ бил пеласгийски, но след като преминал към елините променил езика си, който бил варварски и научил елински." Работата е там, че не всички пеласги са били претопени от елините. Напротив, повечето от тези 80 народа, живеещи на Балканите и Мала Азия, които гърците са наричали пренебрежително с общностното название "траки" са потомци на пеласгите. Терминът "пеласги" е достигнал до нас отново чрез гръцкия език. Затова няма да сме далеч от истината, ако предположим, че истинското име на този народ е било БЕЛДЖИ, БОЛДЖИ, БОЛГИ или БЕЛГИ. Съществува и втори гръцки вариант на транскрибиране на името - ПЕЛАСГИ, който българският учен Йордан Табов аргументирано свърза с етнонима на българите.Въпреки че директните сведения за пеласгите са оскъдни, ето няколко преки връзки пеласги-българи:


1. Историята на античния свят твърди, че пеласгите са населявали Апенините, Балканите и Западната част на Мала Азия. В ранното средновековие на същите територии ние откриваме българи.

2. Паласка - кожена кесия, която виси закачена на колана. Интересното е, че на латински "галската" кожена кесия се нарича "bulga", а този, който носи "галска" кожена кесия - "bulgar". Типът колани със закачени на тях паласки се нарича "български колан" в ранното средновековие. В староирландските саги името на народа на Болг се свързва с характерните за тези хора торби (bulg,bag), които те носели със себе си. Същите саги разказват, че народа Болг живеел на Балканите но бил заробен от гърците, и се преселил в Ирландия. Очевидно в староирландските саги се говори за пеласгите, чието истинско име е БОЛГ.

3. Старата българска столица се нарича Плиска - в очевидна етимологическа връзка с етнонима "пеласги". Съществуват извори (Codinus /3. стр. 320/), според които гр. Плиска е основан по времето на Константин Велики (няколко века преди някой да е чул за  "славяните", които според днешната наука били основали града, а "тюркските прабългари" завладяли и направили столица).

4. Пеласгийската дума пург(ос) [pyrgos], - крепост (бург - една от най-древните "тракийски" думи, тясно обвързана с етнонима "булгари", "бургари").

5. Пеласгийската дума сели(с) [selis], /16. стр. 233/ - място за сядане  (село, селище, поселение). Сравни старобългарското "сел" - седя, и "етруското" celle. Интересното е, че и до днес в Италия има селища, основани от българи, които носят това име - например Celle di Bulgheria, за което се знае, че е българско още от V век.

6. Пеласгийската дума сито(с) [sitos], /16. стр. 233/ - жито.

7. Пеласгийската дума тачъ(с) [tachys], /16. стр. 233/ - бърз, тича.

8. Корените на етнонимите "пеласги" (пречупен през гръцка транскрибция) и "българи" имат почти пълна аналогия помежду си - П-Л-СГ = Б-Л-Г. И така стигнахме до единствено възможното за нас заключение - древните българи не са били нито траки, нито тюрки, нито славяни, а чисто и просто те са били българи. Само гърците и римляните пренебрежително са ги наричали траки (сиреч варвари). Самите те са се наричали пеласги (бляскави, синове на Бал, Слънцето), бали (велики,  божествени, бели, светли, бляскави), белги, балти, балхи, бактрийци, балгари, болгари, българи.
Разбира се, част от българските народностни групи са се разселвали из цяла Евразия, тъй като са били един от най-многобройните народи на света - според Херодот, "траките" са най-многобройният народ на света след индийците.

Време е да приемем, че нашите предци не са късни пришълци на Балканите, а са тук от хилядолетия.