Преди да започна трябва да кажа че няма официални доказателства за съществуването на Атлантида.
Всичко, което ще прочетете са предположения и части от легенди на различни народи.
Всичко написано за Антлантида може да се приема и за научна фантастика.
1. УВОД
Накратко за Атлантида
Атлантида е легендарна древна култура и остров, архипелаг или континент съществувал до преди 11 500 - 12 000 години в Антлантическия океан между Европа и Северна Америка. Точното и местоположение не е определено.
Според легендите тази цивилизация е била много развита дори спрямо сегашните ни стандарти и според някои твърдения много от древните народи в Европа, Африка, Азия и Америка са произлезли от нея.
Катаклизмът унищожил Атлантида преди 11 500 години може да е бил земетресение, вулкан, цунами, метеорит, а според някои атлантите са се самоунищожили, чрез някакво невероятно мощно оръжие сравнимо в днешно време с атомните бомби.
Първото известно споменаване на Атлантида е на древногръцкия философ Платон, който казва, че тя е унищожена от природно бедствие (вероятно земетресение или цунами) около 9000 години преди времето, когато философът е живял.
***"... в онези времена морето било плавателно и имало остров, разположен срещу пролива, наричан от вас Херкулесови стълбове... Той бил по-голям от Либия и Азия, взети заедно и от него се стигало до други острови, а оттам - до отсрещния континент, който обгръща истинския океан. Защото това море отсам Херкулесовите стълбове е само залив с тесен вход, докато другото наистина може да се нарече море, както и заобикалящата го земя - континент. И така, на остров Атлантида имало могъща и велика държава..."- Солон, цитиран в "Тимей" на Платон
2. АТЛАНТИДА СПОРЕД ПЛАТОН
За първи път Атлантида се споменава в диалозите на Платон "Тимей" и "Критий" от 340 - 360 г. пр.н.е. В тях се разказва за пътуване на гръцкия законодател Солон в Египет три века по-рано. Жрещите на Изида в древната столица Саис запознали Солон с една история за могъща цивилизация, много по-древна от гръцката, съществувала на голям остров в центъра на Атлантическия океан, 9000 години преди това.
Хегел го смята "световна историческа фигура", Шопенхауер пък го определя просто като "божествен". Въпреки това, според някои Платон е "най-големия лъжец в световната литература". И причина за това е фантастичният му разказ за древния остров Атлантида, тънещ в изобилие и невероятно богатство, който в един прекрасен ден изчезнал в дълбините на океана.
В изключителни детайли Платон описва един островен континент, благословен с естествена красота и изобилни ресурси.
Всеки разказ за Атлантида започва със споменаването на неговите "Диалози" - "Тимей" и "Критий". Според него, тази велика морска държава, разположена отвъд Херкулесовите стълбове (Гибралтар), разпространила господството си над цялото Средиземно море, чак до Турция и Египет. Изключително богатата природа на острова давала изобилна храна на жителите му, а високите планини защитавали надежно плодородните долини от северните ветрове. Всъщност, ето какво пише древният автор:
"...боговете по жребий разделили цялата земя на владения - едни по-големи, други по-малки. Така и Посейдон, получил за себе си остров Атлантида и го населил с децата си, заченати от смъртна жена. И ето на какво място бил градът - на равно разстояние от бреговете и в средата на острова имало равнина и ако се вярва на преданието, по-красива от всички равнини и много плодородна. А в средата на тази равнина, примерно на петдесет стадия от краищата й, се издигала планина..." (Критий)
Когато корабите приближавали бреговете на Атлантида, в далечината, сякаш от самата вода, се повявали трите планински върха - тризъбеца на Посейдон. /според някои това са били 3 застъпващи се триъгълника на хоризонта - един голям и зад него няколко по-малки; тази гледка, казват е вдъхновила египтяните да построят пирамидите, което разбира се може да има и друга интерпретация/
Ето какво пише още Платон:
"...Този остров превишавал по размери Либия и Азия (разбирай Мала Азия), взети заедно, и от него тогавашните пътешественици са могли с лекота да се прехвърлят на другите острови, а от островите - на целия противоположен материк. На този остров, наречен Атлантида, възникнало удивително по големина и могъщество царство, чиято власт се простирала над целия остров, над много други острови и над част от материка..." ("Тимей") В този откъс Платон пише и за Атлантида и за Американския континент, за който векове преди откриването му, никой даже не е предполагал, че съществува.
Още откъси от диалозите:
Платон, "Критий" /за атлантите/
"[...] ...и никога не сънуваха. Бяха спокойни, красиви, много богати, разбира се (дотолкоз богати, че вече дори не обръщаха внимание на завистта, която лумваше в очите на пристигащите от всички страни моряци и търговци в мига, в който кракът им за първи път стъпеше на Острова), но не сънуваха. Оня кратък като далечна светкавица миг между заспиването вечер и събуждането в сребърното утро на следващия ден се стапяше още преди да стъпят на добре затопления под и да измърморят надве-натри първата клетва против изгрева и залеза на слънцето: животът им се беше превърнал в един безкраен ден, в който нямаше нито обезкуражаващи спомени, нито стъписващи и обезсърчителни предчувствия, дошли от сънищата, а затова и светът им изглеждаше вечен и неразрушим. Всичко наоколо беше едно непоклатимо доказателство, че Онзи (който се спусна от небето) е сътворил страната им в миг на щедрост и най-добри намерения, и че както е било във вековете преди тях, тъй ще е и завинаги."
Платон - "Тимей"
"Много и чутовни дела се разказват за вашия град (Атина). Но едно от тях превъзхожда всички останали по величие и значение. Записите разказват как вашия град някога обуздал силата, която изведнъж дръзко се била насочила откъм Атлантическо море срещу цяла Европа и Азия. Тогава по морето могли да плават кораби, защото пред неговото устие, което вие по своему наричате Херкулесови стълбове, се намирал остров. Тоя остров бил по-голям от Ливия и Азия, взети заедно. От него за мореплавателите се откривал достъпът към другите острови, а от тях - към целия срещуположен материк, с който се ограничава това истинско море. От вътрешната страна на това устие, за което говорим, морето представлявало само залив, нещо като тесен вход. А това, което било от външната страна, може да бъде наречено истинско море, голямо колкото земята, която го обкръжава - истински и съвършен материк. Върху тоя остров Атлантида съществувала велика и страшна държава на царе, властта на които се простирала върху целия остров, върху много други острови и върху някои части от материка. Освен това те и на отсамната страна владеели Ливия до Египет и Европа до Тирения. Тая държава, като се събрала в едно, възнамерявала с един удар да покори и вашата, и нашата страна, цялата земя отсам устието. Тогава, Солон, войнството на вашия град Атина се прославило с доблест и твърдост пред всички хора. Като превъзхождал всички по мъжество и хитрост на военната тактика, вашият град ту воювал начело на елините, ту - когато другите отстъпвали - по необходимост се сражавал сам, като се излагал на големи опасности. Но най-после, след като победил настъпващите врагове, той възтържествувал за победата над тях и им попречил да заробят още незаробените и извоювал свободата на всички нас, които живеем отсам Херкулесовите предели. По-късно, когато станали страшни земетръси и потопи, в един ден и в една бедствена нощ цялата се провалила изведнъж в земята и остров Атлантида изчезнал, като потънал в морето. Затова и онова море сега не е плавателно и е неизследвано. Многото вкаменена тиня, останала след потъването на острова, пречи на плаването..."
***
Според Критий 9 000 години преди рождението му, избухнала война между тези, които живели отвъд колоните на Херкулес и тези, които живели зад тях. Жителите на Атлантида били завладели Средиземноморието чак до Египет.
***
Не е изключено Платон да е направил компилация между тези диалози и някакви други източници, включвайки исторически и географски трудове на различни автори, своите собствени знания и догадки, а също така митове и приказки от древните народи. При това положение задачата на изследователите видимо се усложнява, тъй като се налага да решат въпроса с източниците, а после и достоверността на всеки един от тях.
3. ПРОТИВОРЕЧИЯ В ДАННИТЕ НА ПЛАТОН
Най-ранните цивилизации – тези в Египет и Месопотамия – се появяват към началото на IV хил. пр. н.е. – доста по-късно от потъването на Атлантида. Археологическите находки показват, че по време на катаклизма човечеството едва е навлизало в неолита – преломен момент, когато е култивирано житото, изработени са първите изделия от печена глина и са създадени първите селища. Великата Атина (която не е съществувала тогава, мястото е било населено с траки и други, по-древни от гърците народи) е населена с примитивни скотовъдци цели 1000 години след трагедията, а желязото, което според Платон било обичаен метал за атлантите, се появява на Балканския полуостров чак през XI – X в. пр. н.е.
Според Платон столицата на атлантите е защитена от валове, разположени в три концентрични пояса, което е обичайният начин за отбрана на античните средиземноморски градове; храмът на основателя на Атлантида, Посейдон изглежда точно като гръцките храмове. Описанието на войната между праатиняните и атлантите поразително прилича на войните между гърците и персите. И в двата случая атиняните разгромили превъзхождащ ги враг, който идва от тайнствени, приказно богати земи.
Според Платон, атлантите са познавали златото, оловото, среброто, медта, орихалк и желязото. Това означава, че са живяли в желязната епоха и са водели войни въоръжени с желязни оръжия. От тук следва, че и праатиняните също са били въоръжени с подобни оръжия, иначе не биха могли да победят атлантите. Но на съвременната наука е известно, че желязото се е появило в Гърция не по-рано от ХІ в. пр.н.е. Има автори, които обясняват това несъответствие. Например, Н.Ф.Жиров пише, че в епизода с лова на бик “без желязо” се подразбира не наличието на желязно оръжие при атлантите, а наличието на култови предмети от този метал, вероятно е от метеоритен произход. Също така не е много ясно, що за метал се крие зад наименованието орихалк (орихалк дословно преведено означава “метал от планината”). В литературата има достатъчно много мнения по този повод. Някои са напълно приемливи, други направо фантастични. Вероятно това е била сплав на мед с някакъв друг метал, например цинк (по-късно, римляните наричали цинка orichalcum или aurichalcum).
Платон пише, че от главния град на Атлантида към морето бил прокопан километричен канал с ширина сто метра и дълбочина 30м. Потапянето на големите океански съдове в наши дни е 10-12 м., а най-огромните плавателни канали имат дълбочина 12-15 м.
Платон пише, че островът имал правоъгълна форма със страни 2000 и 3000 стадия (579 х 386= 223 494 кв.км.) Преди да даде тези данни той описва острова като по-голям от Либия (Африка) и Азия (Мала Азия) взети заедно. Това е още едно явно несъответствие. Дори да вземем географските познания на древните гърци и на още по-древните траки, излиза, че известната им тогава територия на Африка е била с много по-голяма площ.
Платон пише, че армията на главния остров на Атлантида се състояла от 840 000 воини, 120 000 конници и 10 000 колесници, флота наброявал 1200 кораба с 240 000 матроси. Херодот дава следните данни за персийската армия на Ксеркс: 1 700 000 пешаци, 80 000 конници, 1200 големи кораба и 3000 малки съда. В края на краищата повечето историци смятат тези цифри за доста преувеличени. По мнението на Д. Каган, може да става дума за 180 000 войни и 800 кораба. Така че, напълно е възможно Платон да е взел описанието на армията от Херодот.
Изхождайки от размера на армията може да се съди за населението на Атлантида. Получава се 20-30 милиона, но тогава как така учените смятат, че общото население е наброявало 1,5 млн. души?
4. АТЛАНТИДА СПОРЕД ДРУГИ ДРЕВНИ ИЗТОЧНИЦИ
Приблизително към 460 г. в една от своите книги Херодот пише за атланти, живеещи в Северна Африка които не ядат нищо живо и не сънуват.
През ІІ в. от н.е. писателят Елиан пише в своята книга "Historia naturalis" за това, как се обличали управниците на Атлантида за да подчертаят своя произход от Посейдон.
В друг свой труд, "Historia varia", Елиан се позовава на гръцкия философ Феопомп, живял през ІV в. пр. н.е.
Феопомп описва разговора на финикийския цар Мидас с полубога Силен, в който Силен му разказва, че извън познатия свят има още един остров с много жители и градове, с 10 милионна армия готова да нападне Гърция, но виждайки как живеят европейците се отказали, защото решили че последните са и без това достатъчно нещастни.
Неоплатоникът Прокл (412 - 485 г. пр.н.е.), в коментарите си към “Тимей” се позовава на човек на име Марцел (І в.пр.н.е.) и пише, че във "външния свят" е имало осем острова, посветени на Персефона. После дава тяхното описание, което е сходно с описанието на Платон.
Прокл също така пише, че около 260 г. пр.н.е. в Египет е пребивавал някой си Крантор, който видял в храма на богинята Нейт в Саис, колони с йероглифи, разказващи за историята на Атлантида. По мнението на някои историци, възможно е да става дума за Крантор от Сол - гръцки философ от края на ІV в.пр.н.е., който също така е бил коментатор на работата на Платон.
Диодор Сицилийски е римски историк, живял през І в.пр.н.е. В ІІІ-та и V-та книги на своя труд "Bibliotheca historica" той пише за амазонките (които са от сарматски произход) и тяхното нападение над атлантите. Той също така пише за атлантите, живеещи около планината Атлас в Северна Африка. Напълно е възможно да е узнал за това от трудовете на Херодот.
Плиний Стари смята атлантите за жители на Северна Африка и им приписва "чудновати черти". Той пише, че те не познават човешките обичаи, не използват лични имена, проклинат изгрева и залеза на слънцето и не сънуват нощем. Възможно е и тези сведения да са почерпени от Херодот.
Аристотел Стагирит - главния свидетел, ученик на Платон, великия философ Аристотел заявил, че Платон е използвал описанието на Атлантида под предлог да изложи своите политически възгледи върху проблема за идеалната държава. Той също така добавил, че "този, който е измислил Атлантида, я е потопил на морското дъно." Това е достатъчно сериозно твърдение. Кой би могъл да познава Платон по-добре от неговия ученик? Това би трябвало да сложи край на всички спорове, но не всичко е така просто, както изглежда.
Привържениците на версията за съществуване на Атлантида посочват няколко разумни довода:
1. Аристотел е бил много по-млад от Платон.
2. Той принадлежал към друга класа и имал различни политически възгледи. Платон бил роден в гръцките земи на Атина, а Аристотел в Стагир, принадлежащ на Македония. Даже пристигайки в Атина и основавайки лицей, Аристотел не е имал атинско гражданство.
Това дава основание да се предположи, че Аристотел просто е "опозорил" Платон, "обличайки тогата на последовател на истината" (Зденек Кукал. Великите загадки на Земята). Своята позиция той обосновава така: "Amicus Plato, sed magis amica veritas" (Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа)
През ХІХ в. И. Донелли пише книгата “Атлантида, допотопния свят”, която е приета за "библия" от атлантолозите. Той поставя Атлантида на същото място както и Кирхер, но намалява размерите й. За него Атлантида била библейския рай, място на пребиваване на гръцките богове и страна на култа към Слънцето!
5. АТЛАНТИДА СПОРЕД ЕДГАР КЕЙСИ
Едгар Кейси е американски пророк, ясновидец и екстрасенс роден през 1877 г.
Според него Атлантида се е намирала на огромен континент в Атлантическия океан, на запад от Европа. Но след като сама се унищожава от силите, които е задействала, намалява територията си и я свежда до остров Посейдония, сега известен под името Бимини, на неголямо разстояние от брега на Флорида. Според Кейси, точно там ще се повдигнат първите части на Атлантида от водата (или по-скоро ще кацнат, според мен).
Спред него Атланида се е състояла от 3 острова - Посейдониа или Посейда, Ариан и Ор.
Източното крайбрежие на САЩ е било крайбрежен район за Атлантида, района на Карпатските планини и Монголската пустиня са били обитаеми, също както и северната част на това, което днес е Африка, а също и югоизточната част от Атлантида. Андското крайбрежие на Южна Америка и било покрито с вода, а равнините на Юта, Невада и Аризона са били над морското равнище.
И така, какво може да се каже за Атлантида, изхождайки от тази информация? Това са били 3 острова, с характерен тривърх силует, образуван от 3 планини. Средната част на големия остров представлява приблизително правоъгълна долина, заградена от север с планини.
Кейси твърдял, че е бил свещенослужител в Атлантида през минал живот и се е борил срещу лекомисленото използване на енергиите. "Атлантида бе унищожена при силна експлозия, причинена от продуктите, използвани за изтребването на гигантски животни - казва Кейс, - а след това разрушението бе завършено от мощен кристал, концентриращ слънчевата енергия върху континента, който един ден хвърли всичко във въздуха. Ние имахме уникални кристали, които извличаха енергия от звездите, но когато нарушихме Закона на универсалното братство, се самоунищожихме. Някои от оцелелите избягаха в Египет, където техните потомци изградиха Голямата пирамида, други стигнаха до Мексико и Перу, където построиха храмове, които бяха блед спомен за загубената цивилизация..."
Един ден през 1939 г. той предсказал, че доказателство за Атлантида ще бъде открито край бреговете на Бимини близо до Бермудите. И не само това - той предсказал точната година на откриването и - 1968 г. Точно 29 години по-късно, както било предсказано, учени, прелитащи над плитките крайбрежни води на Бимини, наблюдавали масивна потопена форма под повърхността. Водолази, изпратени на мястото, потвърдили съществуването й. С дължина от почти 600 метра, обектът странно наподобявал широка стена или издигнат път.
Единият му край се извивал загадъчно под формата на гигантска буква "J". Също толкова странно огромните каменни блокове сякаш били подредени в точни геометрични модели. Най-голямата загадка при обекта край Бимини е подреждането на тези камъни.
Никой, който ги е виждал, няма отговор. Размерът им и прецизността, това са невероятните детайли на пътя край Бимини. Възрастта на камъните е неясна, но те изглеждат изкуствено изсечени с изключителна прецизност. Ако са създадени от хора, кой би могъл да изгради такава структура?
6. ВРЕМЕ НА СЪЩЕСТВУВАНЕ НА АТЛАНТИДА
За начална дата на създаване на Атландида няма много предположения - може би се е формирала преди 30 000 - 40 000 години (аз смятам, че атлантската цивилизация е просъществувала повече от 100 000 години, тоест била е създадена преди 150 000 години).
30-40 реда по-долу има изложена една теория, според която Атлантида се е появила в Атлантическия океан преди 28 000 години след потъването на континента Лемурия /Му/ в Тихия Океан.
Според друга теория атлантите са дошли от друга планета преди 50 000 години.
А според трета са съществували 100 000 години преди новата ера.
За крайната дата на съществуване - апокалипсиса - предположенията са доста по-точни и сходни.
Най-често споменаваната година, в която е била унищожена Атлантида е:
- 11 500 години преди нашето време /9500 години пр. н. е./; това е най-полулярната дата - често годините са закръглят на 12 000
- други предположения между 11 500 и 12 000 години
- 11 977 - 9900 г. пр. н. е.
- 11 799 - 9792 г. пр. н. е. / 27 юли / - тогава, казват, са се обърнали полюсите
- 11 652 - 9645 г. пр. н. е.
- 11 573 - 9564 г. пр. н. е.
- 11 548 - 9541 г. пр. н. е.
- 10 400 години.
- според някои учени Платон се е объркал и всъщност е увеличил всичко 10 пъти - според тях годината на катаклизма е 1550 -1226 г. пр.н.е. (което са пълни глупости).
- според книгата на индийските свами и стари ръкописи на религията пимпо цивилизацията на Атлантида е загинала преди повече от 350 000 години, но част от атлантите са оцелели на остров Платон до десетото хилядолетие пр.н.е. (което аз бих приел).
- има и теория, че по-голяма част от атлантите са загинали преди 850 000 години, а преди 11 500 години са изчезнали само малцината оцелели.
7. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Значи най-естествено е като се има предвид името, да се предположи, че Атлантида е съществувала в Атлантическия океан, но на практика има теории, според които Атлантида е съществувала в почти всяка точка от земното кълбо (глобална цивилизация, аз вярвам в това).
По времето, когато се смята, че е същестувала Атлантида, Земята е била доста по-различна - тоест географията е била различна - очертанията и местоположението на континентите са били различни.
Имало е вулканична дейност, земетресения, ледникови периоди - единия завършил преди 150 000 години а другия преди 12 000 години като при топенето на ледовете нивото на световния океан се е повишило.
Предположения за местоположението на Атлантида.
1. В Атлантическия океан - най-разпространената теория - голям континент между Европа и Северна Америка - простиращ се от Гибралтар до Флорида и Куба; добро предположение е Гренландия, Исландия, Бермудските, Бахамските, Канарските, Антилските острови, Азорските острови.
2. някъде в Средиземно море - втората по популярност версия - Троя на турския бряг, о-в Тера /Тира/, о-в Крит, Палестина, испанското крайбрежие, целия Пиринейски полуостров /Испания и Португалия/, езика на баските не прилича на друг език по света - доближава се до този на някои американски племена.
- поради изригването на вулкан преди 3000 години на о-в Тера последвали земетресения и цунами унищожило много градове в средиземноморието, доста учени смятат, че това е катаклизма описан от Платон.
3. Някъде в Европа, но не на средиземно море - Великобритания, Франция, Холандия, Дания, Скандинавския полуостров
4. Някъде в Америка - Северна, Централна и Южна Америка - района на Великите езера в САЩ, повечето острови от Карибско море, Перу, Бразилия
5. На друго място - Индийския, Тихия, Северния Ледовит Океан, Антарктида, Африка - Мароко, Тунис, на мястото на Сахара когато още не била пустиня.
6. И една моя теория - Атлантида не е била физически остров, а огромен космически кораб, който е отлетял. Затова не се намират и доказателства за съществуването й.
Изобщо Атлантида е била търсена и "откривана" по всички краища на Земята.
На първата снимка е представено разположението на континентите преди 200, 150, 100 и 50 млн. години - това е според съвременната наука.
На следващите 4 снимки е представена картата на света преди 1 000 000, 800 000, 200 000 и 80 000 години като на тях е отразено и вероятното оформяне на Атлантида.
Ето няколко карти на Атлантика по времето на Атлантида, които могат да се намерят в нета.
8. ТЕРИЯТА ЗА ЛЕМУРИЯ /МУ/
Преди десетки хиляди години в Тихия Океан е съществувал огромен континент, който се наричал Му или Лемурия.
В някои древни индийски текстове се споменава за развита цивилизация, която е възникнала, развила се е и е изчезнала във водите на Тихия Океан.
Според някои твърдения огромните статуи на Великденския остров са реални изображения на жителите на този континент - в мащаб 1:1 – става въпрос за 10-12-15 метра височина. Лемурийците са били първите разумни същества на планетата.
Те се радвали на спокоен живот, разполагали с високи технологии и по-важното, били са доста извисени духовно.
Но една нощ /може би преди 28 000 години/ се случил някакъв катаклизъм и континента потънал.
В резултат на това нивото на Световния Океан спаднало драстично понеже водата се събирала в новообразувания Тихи Океан.
Относително малките острови, съществували в Атлантически океан по време на Лемурската цивилизация, остават високо и на сухо при отдръпването на океана. Новопоявилата се земя се присъединила към архипелага Посейдон в Атлантически океан и формирала малък континент - Атлантида.
Според един от изследователите - полковник Чърчуорд, служил в Индия в началото на 20-ти век, Лемурия се е състояла от 3 масива, разделени с тесни проливи. Населението е било 64 милиона, всички цивилизовани и образовани.
Но в резултат на няколко земетресения и вулканични изригвания в продължение на няколко века, постепенно континента започнал да потъва - първо южната част, а после и останалата. Остатъците от Лемурия са някои острови в южната част на Пасифика.
Едната версия е, че докато Лемурия е същестувала, Атлантида не е същестувала все още - потъването на Лемурия е родило Атлантида.
Втората версия е, че Атлантида и Лемурия са същестували съвместно, но едва след потъването на Лемурия, атлантите които били доста примитивен народ са се развили под ръководството на лемурийците.
Третата версия е, че и двата континента са били унищожени от катаклизма преди 11 500 години.
9. АТЛАНТИ – ФИЗИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
Идеята за високоразвита цивилизация, чието население е резултат на десетки хиляди години еволюция не се връзва много със съвременната представа за еволюцията според която човекът до преди 10 000 години е бил повече маймуна, отколкото нещо друго, тоест оттогава е започнал да се развива интелекта.
Човек през голяма част от Атланската епоха не е могъл да казва за себе си Аз.
Той е нямал развити умствени способности, не е могъл да направи и най-елементарното пресмятане.
Атлантската раса често е наричана Четвъртата раса. Третата са лемурийците а преди тях е имало още 2, които може би не са имали физически тела. Сегашната човешка раса е петата.
***
Атлантите са имали четири основни раси: жълта, черна, кафява и червена.
Всички теории са единодушни че са били хуманоиди.
- височина - 3-4-5 метра - постепенно е намалявала през вековете
- мускули - изключително развити
- стъпала - с формата на плавници - 6 пръста
- длани - ципи между пръстите - 6 пръста
- цвят на кожата - светло син, светла кожа
- череп - огромен
- коса - руса или червена
- уши - големи
- очи - големи и сини
- нос - клаповиден, който еволюирал в къс нос
- уста - съединява се с носа
- полови органи - скрити в тялото
- продължителност на живота - 800 години, в по-стари времена безсмъртни
- трето око - кухина в предната част на черепния дял над носа, в който е поместен сетивен орган, служещ за регистриране на паранормални явления - орган за настройка на честотата на психическата енергия
- в началото атлантите живеели повече във водата, но когато се ориентирали към сухоземен живот крайниците им заприличали на човешки
- паранормални способности - телепатия, телекинеза, хипноза, възприемали са много по-широк електромагнитен спектър от човека - не само звук и образ
- език - използвали са нещо като птичи език
***
Повечето древни цивилизации вярвали в титаните, раса от гиганти, населявала Земята преди много години. В различните фолклори те са известни под различно име. Тези същества били считани за легендарни, докато археолози не открили в една пещера в Сирия дузина човешки скелети с ръст между 3 и 4 метра. В дневниците на испанските конкистадори четем за диви, русокоси, синеоки хора, високи около 4 метра, бягащи из Андите по време на завоюването на инките.
Ето нещо и за населението на Канарските острови.
Потомците на древните атланти били почти напълно изтребени едва в края на XVI - началото на XVII век от испанците. Това били гуанчите, коренните жители на Канарските острови. Раса от белокожи, синеоки и червенокоси двуметрови атлети - горди и непокорими остатъци от могъщата някога Атлантида.
При разговори на далечни разстояния гуанчите използвали език, наподобяващ птичето свирене. Така двама души спокойно обменяли информация на десет и повече километра. При разговор ларинксът въобще не участвал. А за близки разстояния нормандецът Жан де Бетанкур описва наблюденията си от о-в Гомера: "Гомера - родина на високи хора, които добре владеят най-забележителния от всички езици. Те говорят с устните, като че ли не са имали език въобще". Ларинксът и тук е излишен. Логично е да допуснем, че двата разговорни метода са създадени от същества /не непременно хора/, лишени от такъв орган. Ако допуснем, че атлантите са приемници на неандерталската култура, всичко отива на мястото си. Съвременните открития вместо да опровергаят хипотезата за працивилизацията, сами я допълват. От своя страна неандерталците не са създатели на "птичия" език, а са го взаимствали от динозавроидите.
10. ВЕРОЯТНО НАЧАЛО НА ЧОВЕШКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Човекът може би е създаден от атлантите, чрез генетична манилулация, за да работи като копач в мините на Атлантида а и не само.
Ето едно интересно тълкуване на Библията.
Адам, т.е. човек, е създаден за да работи в различни проекти по цялата земя, например в мините, производството на храна, строителство. Давайки на човек възможността да се размножава (първородния грях от библията), населението започнало бързо да нараства. Атлантите обаче искали повече работници, затова жените били допълнително променени, така че да могат да раждат всеки месец, вместо първоначалната една година. Това също може да се открие в Битие, глава 3, стих 16.
Вероятно атлантските войници започнали да се размножават с човешките жени: "тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше" (Битие, глава 6, стих 2)
11. КУЛТУРА, НАУКА, ПОСТИЖЕНИЯ
Съзнанието на атлантите еволюирало от по-нематериално към по-физическо. За разлика от другите древни цивилизации, които познаваме, атлантите достигнали много високо ниво на технологично развитие, дори по-високо от нашето собствено.
Вместо да събират прехраната си, атлантите започват да я отглеждт. След време и обществото им се развило. Изучили астрономията, появила се религията, писмеността, паметниците и изкуството - ключовите елементи на цивилизацията.
От бреговете й отплават лодки във всички посоки и отнасят напредъка към Мексико, Южна Америка, Египет и Месопотамия. Тези култури са остатъците от тази величествена цивилизация, която е съществувала сред тях.
Твърди се че гръцката азбука е с основи на Атлантската писменост (въпреки, че това не се връзва. Гърците не са съществували още исторически, когато атлантската цивилизация е процъфтявала. За сметка на това пред-гръцките народи на Балканския полуостров, като траките са съществували).
Градове
- пирамидални постройки и изкусно моделирани растителни градини
- сградите нямат голяма височина, с изключение на някои административни здания с форма на обелиски
- в центъра на полисите се простира голям площад, изпълнен с цветни алеи
- градските стени са били с метално покритие - понякога злато или сребро
- храмовете и дворците също са били покрити със злато и сребро
- според някои пирамидите в Гиза са били построени от атлантите преди 75 000 години
Постижения:
- перфектен воден контрол
- контрол над климата
- контрол над природните стихии - дъжд, вятър
- контрол над геоложките събития - вулкани
Постепенно обаче загубили тези си умения.
НТП
- възушни превозни средства - вайликси - използващи антигравитация
- космически кораби
- познавали са атомната енергия
- климатици - за неутрализиране на смъртоносни и вредни изпарения
- безвъздушни цилиндрични лампи - тръби от кристал, светещи през нощта
- електрически пушки - оръжие, използващо електричеството като задвижваща сила
- монорелсов транспорт
- водни генератори – съоръжения за кондензиране на вода от атмосферата
- огнеупорни камъни, използувани за енергия и други подобни приложения.
Пространствено - времеви портали.
Това устройство е познато най-вече от филма и сериала Старгейт - атлантите са разполагали с такива портали, които са служели и за енергиен източник.
Кристалите
Атлантите използвали кристалите доста често и във всички сфери на техния живот. Счита се, че те са причината Атлантида да потъне. Атлантите използвали знанията за пречупването, увеличаването и съхраняването на енергия с кристали. Знае се, че лъч светлина, фокусиран в определени страни на диамант, увеличава своята сила, вместо както при преминаване през друг вид прозрачна материя - да се намали. Освен това тези увеличени енергии се разпадат на сложен спектър при преминаването си през кристал. Атлантите използвали определените спектри за различни цели.
Кристалите имат способността да предават енергия на големи разстояния, да я съхраняват, да запазват нейния интензитет и да я фокусират. Вероятно е те да са били използвани за пренос на енергия от едни точки на света до други, при това без да се губи енергия при преноса.
Кристалите, използвани от атлантите били в естествени форми, но били произвеждани с технологии за ускоряване на техния растеж. Освен това те имали много големи кристали. Предполага се, че най-големите са достигали 8 метра височина и 3 метра диаметър, имали 12 страни и били използвани за съхраняване и предаване на енергия.
Счита се, че на дъното на океана, под бермудския триъгълник, където преди е била част от Атлантида, има кристали, които при определени условия се задействат, като предизвикват дематериализация на различни предмети в околността.
Една от хипотезите е, че атлантите, в края на тяхната цивилизация, станали алчни за все повече енергия. Като резултат енергията на кристалите станала неконтролируема и разрушителна. Смята се, че това е причинило бедствията, довели до потъването на Атлантида.
12. ОПИСАНИЕ НА ГЛАВНИЯ ГРАД
Според преданията на египтяните, Атлантида е била остров с ширина 700 км., състоящ се главно от планини в северните части и по брега обграждащи равнина с правоъгълна форма на юг, простираща се в едната посока на около 600 км, но на ширина вътрешната част е около 400 км.
До главния град се стигало по канал широк около 30 метра дълбок с дължина около километър.
В самия град имало концентрични водни пръстени, по които корабите можели да се движат, а пристанището било в самия център.
Най-големите кораби спокойно минавали през канала.
Сушата също е била като концентрични пръстени. Между отделните пръстени е имало много мостове.
Водните пръстени са били 3 а земните 2 като на сушата е имало стени - пръстените са били разположени на равни разстояния един от друг.
Стените на външния вал са били обковани с мед, а на вътрешния с олово.
Външния воден пръстен е бил широк 600 метра, следващия го пръстен от суша имал същата широчина.
Втория воден и сухоземен пръстен били широки по 400 метра а третия воден пръстен бил 100 метра широк.
Островът в центъра имал диаметър около 1 километър и около него имало каменна стена.
На север от града започвала планината.
Климата е бил изключетелно благоприятен - имало е само 2 сезона - пролет и лято.
Ето едно приблизително описание на острова - изобилни полета от вълнуваща се пшеница до възможно най-красивите плажове през безкрайното лято. Атлантите са притежавали всичко това и то ги е отегчавало. Те оставили подобни земи на слугуващите същества - хората - на които това им се сторило като райска градина.
13. АПОКАЛИПСИС
"Това се случило тогава, когато Земята започна да се възражда. Никой не знаеше какво може да се случи после. Валя огнен дъжд, Земята се покри с пепел, камъни и дървета падаха на земята. Камъните и дърветата бяха раздробени … От небето се спусна Велик Дракон … и на земята паднаха неговата кожа и парчета от костите му … А стрелите попадаха върху старци и сираци, вдовци и вдовици, които още живееха, въпреки че вече нямаха сили. И те намериха могила на брега на морето. Тогава се разнесоха ужасни вълни. Небето заедно с Великия Дракон рухнална земята и я потопи."
V-та книга на “Чилам Балам”
Още веднъж споменаваните дати относно края на Атлантида.
- 11 500 години преди нашето време /9500 години пр. н. е./; това е най-полулярната дата - често годините са закръглят на 12 000
- други предположения между 11 500 и 12 000 години
- 11 977 - 9900 г. пр. н. е.
- 11 799 - 9792 г. пр. н. е. / 27 юли / - тогава са се обърнали полюсите
- 11 652 - 9645 г. пр. н. е.
- 11 573 - 9564 г. пр. н. е.
- 11 548 - 9541 г. пр. н. е.
- 10 400 години.
Основни версии за апокалипсиса - земетресение, вулкан, цунами предизвикано от земетресение, метеорит, цунами след метеорит, самоунищожение, чрез невероятно мощно оръжие или енергиен източник, смяна на полюсите, привличане на Луната.
***
В митологиите, в свещените книги на всички познати ни цивилизации и в езотеричните доктрини на духовните традиции се описва събитие, идентично с потопа в Библията. Според редица учени това събитие е станало между 10 000 и 6 000 г.пр.н.е. Не е изненада, че всички източници описват унищожаването на цивилизация разполагала с високи технологии и невероятно много и разнообразни знания.
Действително, през 10-тото хилядолетие пр. н.е. са станали чудовищни геологически катаклизми - земната кора се гърчела, освобождавайки се от сковаващите я многокилометрови ледове. Крайбрежните части на сушата били разтърсвани от цунами с невиждана мощ. Във всички древни митове се е запазил споменът за тези страховити бедствия. Впоследствие началният мит за Великия потоп постепенно се видоизменял, обогатяван от легендите, възникнали в по-късни периоди. Подобни изменения митът претърпял във всички райони на земното кълбо.
СМЯНА НА МАГНИТНИТЕ ПОЛЮСИ НА ЗЕМЯТА
Това се е случило на 27 юли 9792 г. пр. н.е. и може да се повтори на 22 декември 2012 г.
Магнитното поле на Слънцето рязко се променило и това предизвикало много мощни слънчеви изригвания. Огромни пламтящи потоци се отделили в космоса. В следствие на това магнитното поле на Земята също се обърнало - полюсите се сменили. Земята сменила посоката си на въртене. Предизвикали се огромни приливни вълни и загинало почти всичко живо.
Този катаклизъм е цикличен - според някои учени магнитното поле на Слънцето се обръща на всеки 12 000 години.
ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ
Много атлантолози смятат, че земетресение е било онова стихийно бедствие, което е причинило потъването на Атлантида на дъното на океана. В съответствие с новата концепция за блоковия строеж на земната кора и за движението на литосферните плочи, най-силните земетресения стават на границите на тези плочи.
Главния трус продължава само няколко секунди, а самото земетресение може да продължи до няколко десетки минути. Значи посочения от Платон период стига за земетресение. При земетресения са регистрирани случаи на рязко потъване на земята на няколко метра. В Япония има регистриран случай на десетметров спад. През 1692 г. градът на пиратите Порт-Роял в Ямайка потънал в морето на 15 метра. Петнадесет метра са напълно достатъчни, за да потъне голяма част от сушата на равнинен остров. При това не е изключено, когато Атлантида е потънала, да е станало многократно по-силно земетресение.
Азорските острови и Исландия в Атлантика, както и Егейско море в Гърция са области с повишена сеизмична активност.
ЦУНАМИ
Цунами буквално преведено означава “дълги вълни в пристанището” (японски). Учените използват този термин за обозначаване на гигантски разрушителни вълни. Причината за появата на цунами преди всичко са земетресения, но може да бъде и подводно изригване на вулкан и свличането на земна маса.
Височината на цунами в открития океан може да достигне няколко метра. При дължина на вълната няколко десетки, дори и стотици километри, това не се забелязва много добре. Скоростта на вълната в открито море може да достигне до 1000 км/ч.
Класически пример е цунамито, причинено от избухването на вулкана Кракатау в Индонезия през 1883 г. Височината на вълната била 36-40 м. и била регистрирана даже в Панама, на 18 350 км. от точката на възникване.
Първоначално водата отстъпва и нивото и се понижава. После започва образуването на вълна с голяма височина. След около 5-10 минути се формира втора вълна, която е малко по-ниска, а след още 10-15 минути, преминава и трета, най-високата вълна. Тя може да достигне височина до няколко стотици метра.
По такъв начин цунами може за два часа да унищожи крайбрежната зона на континент и даже на цял остров.
Нещо подобно се е случило приблизително 1500 г.пр.н.е. в Средиземно море, недалеч от една от предполагаемите локации на Атлантида - остров Крит.
АСТЕРОИД
Астероид или метеорит могат много бързо да унищожат остров. Единственото условие е - достатъчна маса и скорост. В началото на ХХ в. се появиха много хипотези свързани с подобен род катастрофи. Разбира се, в днешно време за учените е ясно, че подобен астероид би унищожил и целия живот на планетата.
Немският атлантолог О. Мук изучавал следите от падането на Каролинския метеорит (диаметър 10 км., маса 200 млд. тона, скорост 20 км./сек.) и стигнал до извода, че той е причина за гибелта на Атлантида. Силата на удара била еквивалентна на взрива на 30 хиляди водородни бомби.
Трябва също да се отбележи, че хипотезите от този род игнорират един прост факт - падането на Земята на астероид или спътник с такава голяма маса, която да причини подобна по мащаб геологична катастрофа, би довело до толкова голямо повишаване на температурата, че почти всичко живо на Земята да измре. От друга страна, метеорит с по-малка маса не би могъл да изпрати на морското дъно остров с по-големи размери. Следователно едва ли причината за катастрофата може да се търси в падането на космически обект.
КОМЕТА
Г.Р.Карли пръв свързал гибелта на Атлантида с появата на комета още през 1784 г.
Полският астроном М.М. Каменский стигнал до заключението, че Атлантида е загинала заради кометата Галея, преминала през 9541 г.пр.н.е.
Полският атлантолог Л. Зайдлер също смята, че Атлантида е потънала при сблъсъка на кометата Галея със Земята.
ПРИВЛИЧАНЕ НА ЛУНАТА
През 1912 г. австрийският инженер Гербигер предлага “Учение за космическия лед”, в съответствие с което, Земята имала най-малко четири спътника. Преди 22 000 години последната луна паднала на земята, а преди 11 500 години Луната, която познаваме днес, била привлечена от Земята. Това събитие станало причина за трагичната гибел на Атлантида. Под действие на лунната гравитация се появил силен океански прилив от полюсите към екватора и Атлантида била потопена във вода.
Сред митовете най-известен се явява мита за Фаетон, разказващ, че обитателите на северните райони изведнъж почувствали топлина, а жителите на тропиците - студ преди удара.
САМОУНИЩОЖЕНИЕ 1 – това е просто теория
Окончателното разрушение на Атлантида било предизвикано най-вече от предаването изпод земята на звукови вълни, толкова интензивни, че предизвикали подземен звуков удар. Той трябвало да разруши високочестотните светлинни структури в запазилите се святи храмове и да позволи да проникнат в тези храмове черната магия и енергиите на сатанинския контрол на Тъмното Братство. Но звуковият удар бил толкова мощен, че се отразил като ехо и се върнал към своя източник, предизвиквайки реверберация в ядрените и кристални центрове на енергиите, захранващи звуковия генератор. Това предизвикало мощен взрив, който създал верижна реакция в другите подземи силови генератори, в резулатат на което станали земетресения, каквито не е имало дотогава на Земята. (и никога не са се случвали оттогава). Много пирамиди буквално се разлетели на парчета, докато в същото време други не пострадали. Глобалните земни катаклизми продължили повече от два месеца докато цялата Атлантида не потънала на дъното.
Това окончателно разрушаване на Атлантида е станало примерно преди 10 400 години.
САМОУНИЩОЖЕНИЕ 2
Според легендата атлантите станали твърде алчни за енергия, кристалите станали неконтролируеми и унищожили империята на Атлантида.
14. ЛЕГЕНДИ НА РАЗЛИЧНИ НАРОДИ, КОИТО МОЖЕ БИ СА ЗА АТЛАНТИДА
Легенди за потопа.
Те се срещат почти при всички народи, с изключение на Африка (без Египет), Австралия и северната част на Евразия. Почти всички разказват, че Боговете/Бог веднъж залял цялата земя с вода/пиво (обикновенно, заради греховете на хората), започнал пожар (небето пада, земята се тресе, появява се планина бълваща пламък) и всички хора потънали (превърнали се в риби, в камъни). Останал само един (двама) души, които Боговете/Бог били предупредили за потопа, тъй като водели праведен живот. Тези хора (или човек), обикновенно мъж и жена /брат или сестра/ или Ной и семейството му, се качват на лодка/черупка/ковчег и плават. След това достигат до планина (но не във всички разкази), пускат птица, която да разузнае какво има напред (в множество случаи, това е изкусно вмъкване, от страна на мисионери, на библейските християнски митове в езическите митове).
Легенди за пришълците от Запад (Стария Свят)
Срещат се при някои народи от Стария Свят, в частност, при египтяните и вавилонците. От Запад пристига непознат, говорещ на неизвестен език. Той обучава хората да изработват оръжия, да строят градове, да броят и отмерват времето, да правят вино и бира…
Легенди за пристигане от Изток (Новия Свят)
Срещат се при някои народи на Америка.
В тях се разказва, че този народ пристигнал някога от Изток (от остров), възможно е по-това време да се е случил катаклизъм, оцелелите се отправили на Запад, където основали страна/град/народ.
Легенди за космически катастрофи
Срещат се у някои народи.
От небето паднал камък (Луна, Слънце, Змей, Дракон, нещо друго), после започнал пожар (потоп, земята се разтресла и т.н.). След като всичко това приключило хората се пръснали по Земята.
15. СЛЕД АПОКАЛИПСИСА
Според преданията на много народи предците им идват от изток или запад - в зависимост от това дали става въпрос за американци или европейци и африканци.
В историческото развитие на народите покрай Атлантика, а също и в Месопотамия, Египет, Мала Азия, Индия, Китай има доста общи неща - религията, обичаите, писмеността, монументалното изкуство.
Тази теория за единния произход на народите по света не е толкова фантастична.
Много хора вярват, че цялата световна митология и история, дори изкуството и архитектурата, имат един общ източник.
Твърдението, че всички хора в миналото са говорили на един и съще език, се среща в митове и летописи от Америка, Близкия изток, Египет, Индия, Тибет и др.
Според някои данни населението на Азия е нараснало рязко преди 11 500 години.
В сведения, стигнали до нас, се споменава, че Индийския и Тихия океан са залели големи пространства от сушата. Оцелели са само онези, които са успели да се оттеглят във високите планински земи на Афганистан, Пакистан, Хималаите, както и в земите на североизток от тях.
Американският геофизик А. О`Кели в резултат на дългогодишни проучвания стигнал до извода, че Северният полюс преди космическата катастрофа се е намирал около 6° северна ширина, т.е. 30° южно от днешното си положение. Вследствие на тези гигантски катаклизми се променя климатът на Земята, а с него и условията на живот. Местата с буйна растителност постепенно се превръщат в пустини, а пустините в плодородни земи.
Поради сходството в културите от двете страни на Атлантика е логично да се предположи че оцелелите атланти са се заселили в районите на Мексиканския залив, Мисисипи и Амазонка, Тихоокеанския бряг на Южна Америка, Средиземноморието, западното крайбрежие на Европа и Африка, Балтийско, Черно и Каспийско море.
Но има хипотези, че атлантите са стигнали и до Монголия и Китай - по специално Хималаите и Тибет.
Най-много са твърденията че Египет и Мексико са били основните райони на преселение.
Според някои учени и българите са потомци на Атлантите.
07.05.2007 - Владимир Цонев: Древните българи са потомци на атлантите
Древните българи са потомци на потъналата преди 12 хил. години Атлантида, твърди изследователят Владимир Цонев, академик в създадената преди 12 г. Международна академия по българознание, иновации и култура (МАБИК).
Тезите на г-н Цонев са изложени в книгата му “Атлантида – земя на древните българи”
КАНАРСКИТЕ ОСТРОВИ
Португалците преди няколко века откриха Канарските острови. Те намериха там туземни жители, който до тогава мислели, че са единствените обитатели на Земята. При тях съществувало предание, че западно от тях съществувала голяма суша, която потънала под морето, и че останки от нея са само техните острови със своето население.
ХИТЛЕР И НЕГОВИТЕ ИДЕИ ЗА АТЛАНТИДА
Нещо за Адолф Хитлер и идеите му - видни нацисти са вярвали, че господарската раса произхожда от Атлантида. Един от най-пламенните привърженици е Хайнрих Химлер - ръководителят на СС. Химлер нарежда на немски учени да търсят наследници на атлантите на различни места - от Андите до Тибет.
Те изследват физическите особености на местните в търсене на каквато и да е следа подкрепяща виждането на Химлер, че арийските предци - атлантите някога са живели там. Тези твърдения за родствена връзка с Атлантида подържа вярата на нацистите за превъзходство на арийската раса.
16. ПРОБЛЕМИ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ОБЯСНЯТ С ПОТЪВАНЕТО НА АТЛАНТИДА
ЗАГАДКАТА НА МОРСКИТЕ ЗМИОРКИ
Още Аристотел е забелязал, че във водите на Средиземно море могат да се срещнат змиорки само от женски пол. За тяхното появяване, "рибите без бащи", съществували много теории. Още в края на ХІХ век се смятало, че змиорките се раждат живи и са "деца" на един от видовете риби. Едва през 1904 година, датският ихтиолог И. Шмид разрешил тази загадка. Змиорките се излюпват от хайвер в Саргасово море. През втората година от живота си те мигрират към бреговете на Европа. Там самките се изкачват нагоре по течението на реките и прекарват около две години, после се завръщат в Саргасово море, където преминава брачния им период и изхвърлят хайвера си. Такова поведение при морските змиорки може лесно да се обясни, ако се приеме, че преди много години на мястото на Саргасово море са били разположени бреговете на Атлантида, където е преминавало тяхното детство. Топлото течение Гълфстрим ги е отнасяло към бреговете на Европа, а после обратно течение ги е връщало назад.
ПОТЪВАНЕТО НА АТЛАНТИДА И КРАЯ НА ЛЕДНИКОВИЯ ПЕРИОД
Края на Атлантида преди 11 500 години съвпада с началото на затоплянето на климата.
Учени от експедицията на съветския ледоразбивач "Садко" по йоннния метод определили, че водите на Гълфстрийм /най-дългото топло морско течение в световния океан/ са проникнали в Северния ледовит океан преди 10 - 12 хиляди години.
Когато потънали последните остатъци от атлантската суша, огромно топло течение нахлуло на север и топлите екваториални води проникнали към северния полюс. И така - съществува тясна зависимост между потъването на Атлантида, появяването на Гълфстрийм и края на последния ледников период. По този начин се разрешават всъщност не една, а три големи загадки на нашата планета. Атлантида е виновна за събитията, които са станали в Северното полукълбо преди 11 500 години.
17. ШАНСОВЕ ЗА НАМИРАНЕТО НА АТЛАНТИДА
Все още средствата ни за изследване на океанското дъно са доста примитивни.
Шансове за съхранение на останките от Атпантида.
Камък и други строителни материали.
През последните 4000 години от повърхността на египетските пирамиди е изчезнал слой с дебелина повече от един метър! И това е станало само за 4 хилядолетия, не за 12, при това на сушата, не под вода, където ерозията е много по-бърза.
Варовиковите скали (мрамор), вулканичните планински материали (гранит, базалт, гранидиорит, передотит) и пясъчници са били основни материали за строежите в древността.
За 11 500 години на морското дъно, стена изработена от базалт би се разтворила напълно.
На чистия варовик с малка порестост, като мрамора, морската вода въздейства малко по-слабо, но варовиците с голяма порестост или материалите с високо съдържание на алеврит, могат да се разрушат напълно за много кратко време.
На скоростта на подводното изветряне и разрушаване на планинските масиви влияят още три фактора: прикритие от наноси, биологическите процеси и механичното разрушаване.
Прикритие от наноси
Ако здание или съоръжение се намира под наносен слой, то може да се съхрани значително по-дълго, тъй като корозионното въздействие на водата е по-слабо. От друга страна вероятността за намирането на такива археологически останки се намалява многократно.
В заливите и крайбрежните зони скоростта на образуване на наноси може да достигне от 50 до 200 см. за 100 години, а близо до речни делти дори още повече. При големи дълбочини, в средата на шелф или в горните части на континентален склон силата на наносите е 20 см. за 1000 години, което означава 2 м. за 11 500 години. На дълбочина от 300 м. до няколко километра, за 10 000 години би се образувал нанос едва от няколко сантиметра.
Биологични процеси
В по-плитки води постройките от варовикови материали са подложени на въздействието на ракообразни. Някои видове пробиват каменните блокове, причинявайки механични повреди, а други, протриват материала като изпускат киселина. Пробиващите, обикновенно живеят в плитки води до около 55 метра дълбочина. За няколко столетия те могат така да разрушат варовиков блок, че съвсем слабо движение на водата да причини разпадането му на малки парченца.
Механично разрушаване
На дълбочина до 10 метра силните колебания могат сравнително бързо да разрушат произволна постройка.
Метали
В прясна вода всички метали имат шанс за съхранение, но в солена морска вода нещата стоят иначе. Солите оказват корозионно въздействие, освен това процесът на разлагане се ускорява под въздействието на галваничния ток. Морската вода действа като електролит, а металите - като аноди и катоди. За около 200 години желязото се превръща в хидратен окис. Чистата мед (ако предметите са тънки) и медните сплави (бронз, месинг) изчезват за 200 - 400 години. Все пак, ако дебелината на предметите е по-голяма, то по повърхността им може да се образува защитен слой. Някои метали имат шанса да се съхранят ако бързо бъдат покрити от водорасли или корали. В подобен случай, обаче, тяхното намиране става почти невъзможно.
Дърво
Разрушава се за 100 - 200 години.
Керамика
Ако повърхността на изделията е добре полирана и здрава, те могат да се запазят няколко хиляди години. Термично обработената керамика може да издържи няколко столетия, а неизпечената - 10 до 30 години.
18. АТЛАНТОЛОГИЯ
През средните векове никой не е споменавал за Атлантида. Тайнствената цивилизация е излязла на мода в момент, когато светът е решил да се преустрои по принципа на платоновата "идеална държава".
IV век пр. н. е. - древногръцкия философ Платон разказва в своите диалози за "Тимей" и "Критий", за десетте царски синове на Посейдон, които някога са управлявали остров Атлантида, сега потънал в морето зад "Херкулесовите стълбове".
1627 г. — публикувана е утопичната повест на английския философ Франсис Бейкън - "Nova Atlantis", в която за първи път се говори за Атлантида като люлка на цялата човешка култура.
1665 г. - немския свещеник - йезуит Афанасий Кирхер публикува "Mundus Subterraneus" ("Подземния свят"), в който има карта на Атлантида, която уж древните римляни са донесли от Египет, и която точно съответства на линиите на океанското дъно.
1702 г. - професор Улоф Рудбек пише книгата "Atland eller Manheim", в която изкарва теория за произхода на кралете на Швеция от атлантите.
1870 г. - За Атлантида споменава писателя - фантаст Жюл Верн в романа "20 000 левги под водата".
През ХІХ в. И. Донелли пише книгата "Атлантида, допотопния свят", която е приета за "библия" от атлантолозите. Той поставя Атлантида на същото място както и Кирхер, но намалява размерите й. За него Атлантида била библейския рай, място на пребиваване на гръцките богове в страна на култа към Слънцето!
1923 г. - Алексей Толстой пише романа "Аелита", в който атлантите са предшественици на марсианците.
1929 г. - руския писател Дмитрий Мережковски пише философска книга "Тайната на Запада. Атлантида — Европа".
1938 г. - шефът на СС, Хенрих Химлер обявява Атлантида (Туле) за родина на всички арийци; както стана въпрос по-горе, Химлер изпраща експедиции по света да търсят останки от Атлантида
1945 г. - екстрасенсът Едгар Кейси в хода на своите "психически странствания" разказва, че атлантите са летели в космоса. В света започва бум на атлантологията.
0 коментара:
Публикуване на коментар