23 март 2011

Как СССР и САЩ бяха изгонени от Луната

Андрей Егоров е инженерът, управлявал дистанционно от Земята движението на руските “Луноходи”. Неотдавна той разказа за онова, което в действителност се е случило през 1973 г.
“Да управляваш “трактора”, както наричахме помежду си Лунохода, не е просто нещо. Налягането е понижено, сигналите от Земята имат трисекундно забавяне и това създава проблеми. Още в началото на сеанса забелязахме по трасето странен обект. Петдесетте метра, които го разделяха от “трактора” успяхме да изминем за повече от час. Когато го доближихме, вече бяхме сигурни, че виждаме голямо изкуствено съоръжение: полу-сферичен купол с диаметър над 2 метра.
Вратата на купола се отвори, излезе насекомоподобно същество. То приближи “трактора” и връзката прекъсна. По-късно гледахме записа стотици пъти и се уверихме, че съществото приличаше повече на рак. Рак с еднометрова височина. Опитите ни да съживим “трактора” продължиха до четвъртия ден, когато връзката внезапно се възста-нови. Получихме сигнал. С него се занимаваха шифровъчните служби от сигурността. Работата им не беше трудна, защото трябваше само да схванат, че посланието е коди-рано с латинска азбука. Първото послание от извънземни беше написано на мъртъв латински език. С него ни обявяваха за персона нон грата, а Луната - за суверенна територия на небесен народ. Всеки наш опит да се доближим до повърхността й се възприемаше като агресия. Центърът се опита да обясни това като мистификация или шега, защото никой не можеше да повярва в ракообразни селенити, които се изразяват на латински. Новата серия “Луноходи” бяха въоръжени вече не с картечници, както първите, а с мощно, все още засекретено оръжие. Подготовката отне три години. Но проектът внезапно беше закрит и ни обясниха, че няма да се поднови. Така ние никога повече не кацнахме на Луната.

През 1996 г. д-р Едвин Райс, участник в проекта “Аполон” издаде “Изгубеният Космос” и потвърди, че САЩ също са се сблъсквали със селенитите.
Придвижвайки се с “Ровър”-ите, те се натъкнали на купол, от който излезли много ракообразни същества. Те не атакували лунохода, но той вече не можел да се движи.
В това време всички чули реч, ясно произнесена на латински език. В Хюстън я превели. В нея се заявява, че астронавтите са влезли в чужда територия и трябва да я напуснат завинаги. Селенитите отхвърлили предложението за преговори и позволили на машините да се задвижат отново.
Съществуването на чуждата цивилизация моментално е обявено за държавна тайна. Сметнато е, че тази истина може да доведе до непредсказуеми последствия за правителството. Истината за цивилизация, намираща се съвсем близо, ще предизвика паника и силен комплекс за малоценност. В опитите си да разбере какво по-точно се случва, НАСА изпраща още един разузнавателен апарат “Лунар Скаут”. Той полита тайно към Луната през есента на 1973 г. и каца близо до мястото, където е открит куполът.
Връзката със “Скаут” прекъсва. Орбиталният му модул предава на Земята съобще-нието: “Кацането на Луната е забранено. Като демонстрация на силата ни ще видите какво ще се случи в 15.00 GMT”. Указани са координатите на национален парк.
Очакванията са за всичко - ураган, буря, взрив, но се случва нещо различно. Всички дървета на площ от 4 хектара загубват напълно листата си. Експертите разбират, че е употребено гравитационно оръжие. Налага се цивилизацията на селенитите и нейната сила да бъде призната. Общият извод е, че конфликтът трябва да бъде избегнат на всяка цена. Поведението на селенитите говори, че става дума за затворен тип цивилизация, която не желае контакти и е готова да отбранява територията си.
Американците напускат Луната завинаги. Обяснението е, че тя не е интересна за тях и е безсмислено да се харчат парите на данъкоплатците.
През средата на 70-те години от ХХ в. и СССР, и САЩ закриват лунните си програми.
Сподели:
Digg Technorati del.icio.us Stumbleupon Reddit Yahoo

22 март 2011

Говорейки свободно с Джон Перкинс (с български субтитри)

Дълги години Джон Перкинс е бил "икономически убиец", в света на международните финанси. Функция, която той извършва чрез убеждаване на държави от третия свят да предприемат мащабни проекти за обществени строежи. Днес разбираме, че тези проекти финансирани от Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) служат за обогатяване на американски корпорации, докато в същото време създават осакатяващи дългове за тези държави, правейки ги зависими от САЩ.

Изживявайки вътрешна промяна, Перкинс напуска занаята през 1981. Днес той има non-profit организация (което ще рече организация, която няма за цел печалби) - Dream Change Coalition, която работи с амазонски и други туземни народи за да им помогне да запазят тяхната околна среда и култура.

Сподели:
Digg Technorati del.icio.us Stumbleupon Reddit Yahoo

Blogger Tips and TricksLatest Tips And TricksBlogger Tricks