Поредица: Тринадесетте масонски тайни - Тайна номер едно

"Когато Хор разбрал, че Изида няма да го подкрепи, предал Озирис. Той заговорничел със своите поддръжници, за да убие нашия бог. Той взел огнената птица и жезъла и го убил. Това е първата истина, свидетелството на Бафомет. "Великото престъпление" стигнало до Небесата. Когато научили, че нашия бог е мъртъв и няма да ходи сред боговете отново, тогава брат нападнал брата и воювали като зверове и избили тези, които най-много обичали. Дори техните жени и деца не пощадил техния меч. Много кръв била пролята в негово име и страданието било ужасно. Толкова велика е любовта, която имахме към Озирис."
Това е последната част на "Битие" - историята на хората на Изида - "нефиянците".

И тайната си остава, че човекът е запазил самоличността на богинята скрита. Нейните знаци са навсякъде, ако имате очи да видите. Тук свършва първата среща, докато нейната светлина отново се завърне, преди светът да бъде поробен завинаги.

Масонска тайна номер едно - Трансформирането на глобалното гражданско общество в древноегипетска система на гражданство.

Един учен прави следното интересно заключение: "Вселената е не само по-странна, отколкото си представяме, тя е по-странна, отколкото въобще можем да си представим."

Това, което искам да кажа е, че вие няма да узнаете нищо, докато не разберете как да построени пирамидите, тяхната геометрия, хармония и умело приложена математика. Не разбирам как е възможно някой да твърди, че е добре информиран за създаването на света и да не осъзнава значимостта, която има държавата Египет в развитието на Европа
и останалия свят.

Много отдавна един човек каза: "Винаги се доверявай на човек, който търси истината и никога на този, който я е открил."

Това, което искам да кажа е, че реалната божествена истина е много далеч от това, което можем да разберем.

Менли Палмър Хол казваше в една от лекциите си:

"Ако можеш смислено да обясниш на аудиторията нещо за бог, което всеки може да разбере, то това доказва, че нищо не знаеш за Бог." ... "Защото Богът, който нашия мозък може да разбере, не може да бъде този, който е създал Вселената. Този, който е създал всички неща е много далеч от идеята, която ни е дадена и вие имате."

Менли Палмър Хол (18 март 1901г. - 29 август 1990г.) е роден в Канада. Писател и мистик. Той е известен най вече с творбата си "Тайните учения на всички времена". Това е енциклопедичен очерк на масонската, окултната, кабалистичната и росисканската символистична философия, публикуван през 1928г., когато той е 27 годишен.

Той е посветен като рицар покровител на "Масонската изследователска група на Сан Франциско" през 1953г., въпреки че до 22 ноември 1954г. не е издигнат в ложата "Jewel No. 374" в Сан Франциско. По-късно получава своята 32-ра степен в "Долината на Сан Франциско" на Стария и Приет Шотландски Ритуал.

През 1973г. (47 години след написването на "Тайните учения на всички времена") Хол е признат за 33-та степен масон (най-високото звание на Върховния Съвет на шотландския ритуал) на церемония, проведена от "Обществото за философски изследвания" на 8-ми декември.

За 70 годишната си кариера, Хол провежда около 8000 лекции в САЩ и в други държави, автор е на над 150 книги и есета и публикува безброй статии. През 1934г., Хол основава "Общество за философски изследвания" (PRS) в Лос Анджелис, Калифорния - неправителствена организация, посветена на изучаването на религията, митологията, метафизиката и окултизма. PRS поддържа изследователска библиотека с над 50 000 книги. Също така публикува и продава книги за метафизичното и духовното, написани най-вече от Хол.

Сега нека се върнем на Египет.

Част от образователната им система е много интересна. Много колоритна държава с определени принципи. В Египет египтянинът не се ражда гражданин. Когато дойдеш на този свят ти си египтянин, но не си гражданин на Египет. Може да си роден на стъпалата на пирамидите, но ти все още не си гражданин. Било е така, защото смятали, че гражданството, зрялото участие в държавните работи изисквало преданост,
просветеност, отдаденост и ако е необходимо жертвоготовност.

В Древен Египет децата на 15-16 годишна възраст започвали да носят кичур коса, който покривал лявото око и стигал до рамото. Фин кичур коса, който се наричал "детския кичур". И докато този кичур коса присъства, този човек не е отговорен за знания, които не притежава и не носи вина за решения, които не е достоен да взима. Накрая идва ред на церемония, на която присъствал целия елит на жреците на Тива, Луксор и Мемфис.

Събират се всички кандидати за граждани на Египет. Те провеждали голяма церемония и призовавали боговете и карали тези млади хора да приемат отговорността на египетското гражданство. От изворите, които имаме за тези стари времена, получаваме информация какви са били изискванията. Първото изискване било да се подчиняваш на законите на боговете на Египет. Трябва да се подчиняваш на законите на Озирис и Аменхотел. Трябва да се подчиняваш на законите на държавата. Ако не спазваш стриктно законите, не било
възможно да станеш гражданин. Трябвало да бъдеш верен и честен в преценката си, да се отзоваваш на хората в нужда, да помагаш на болните и винаги да правиш дарения.

И в този момент се провеждала Великата негативна изповед пред Книгата на Мъртвите. Когато египтянинът умирал и отивал в Подземния свят, той трябвало да отговаря пред боговете на Подземния свят за репутацията си на Земята. Той трябвало да може да подготви изявление, с което да докаже, че е спазвал всичките 600 правила, с които египтяните регулирали своето царство. Ако не е спазвал закона, той е нямало да бъде възкресен. Той винаги се стараел да бъде добър човек, отдаден човек и египтянин, да бъде личност, която се откроява сред другите. И наистина, във всяка сфера той бил доверен, почтен, честен, образован и възпитан. След като поемал всички, така наречени "задължения", малкия кичур коса се отрязвал. Детето се превръщало в мъж или жена, ставало египетски гражданин. И получавал правата на гражданин - връзка, без която не можел.

Нека сега съпоставим тази история с един друг свят и да видим какво имаме днес!

Да предположим, че днес имахме гражданство не по рождение, а по посвещение. Да предположим, че вместо да се раждаме българи, ние ще ходим на училище, ще минем всички степени и накрая ще завършим гимназия, и чак тогава, по време на дипломирането в гимназията да бъде обсъждано гражданството. И тогава българското момче или момиче да решава дали да участва в правителството или политиката. Те не трябва да се стремят към пари. Трябва да има справедливо заплащане и разумни цени за нещата от първа необходимост. Всичко трябва да служи на факта, че гражданинът е слуга на нуждите на народа.

И така, кои са истинските граждани на Нов Египет?