Писмо на Чарли Чаплин до дъщеря му Жералдин

След забавната история в предишната статия е време да се върнем в реалността (каквото и да представлява тя за всеки от нас) с писмото на един велик Човек - Чарли Чаплин, адресирано до дъщеря му - Жералдин. Тъжна, но изключително поучителна и истинска история, урок по Живот.

Моето момиче,
сега е нощ. Всички невъоръжени воини в моята малка крепост заспаха.
Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи.
Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая.
Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезнал от очите ми. Той е тук – на масата, тук до моето сърце. Но къде си ти? Там, в приказния Париж, танцуваш на величествената сцена на Шан з’Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина.
Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийската красавица, пленена от хан Тартар. Бъди красива и танцувай! Бъди звезда и сияй! Но ако възторзите на публиката те опияняват, ако ароматът на цветята, изпратени до тебе, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща!

Бъдещето на България...

Реших да ранообразя малко блога с един забавен сценарий за евентоалното бъдеще на България. Надявам се да харесате историята.

2011 г.
Най–после е избран изпълнител за прокопаване на тунел под прохода Шипка. Месец по-късно челната копаеща машина се разтърсва от мощен удар и спира.

БЪЛГАРИТЕ: Истинската история - Послеслов и използвана литература

1. Българите, идещи от древността и устремени към БЪДЕЩЕТО - в продължение на хилядолетия, са изминали един невероятен път. Имало е години на мирен и градивен труд и цели епохи на култура и цивилизованост. Имало е и години на войни, на кървави вражески нашествия и погроми, на насилия и неописуеми страдания. Имало е и векове на черна робия. Българите са надживели и преселения на хиляди километри през пустини и безводни степи, през вечно заснежени планини и пълноводни реки. Пътят на нашите предци е бил изпълнен с невероятни трудности и премеждия, които народът ни е преодолял, оцелял е и е донесъл името си до наши дни. Негов стожер при тези изпитания са били могъщият български дух, богатата душевност, чувството за организираност, стремежът към знание, моралните добродетели и пословичното трудолюбие на българина.

БЪЛГАРИТЕ: Истинската история - Седма глава. Мисия и съдба на българите

1. Един от най-спорните въпроси в обществознанието е този за развитието. Сега е господстващо становището, че натрупването на знания и използването им на практика е развитие. По принцип това е вярно, но само ако обхваща обществото в неговата цялост - както материалната, така и духовната сфера на обществен живот. За жалост в действителност нещата не стоят така, защото към проблема „развитие” се подхожда тесногръдо. За развитие се приемат постиженията на науката, техниката и технологиите, които са свързани с материалната сфера на обществен живот. Този процес е стъпил и върху частната собственост, парите, пазара и конкуренцията. В същото време развитието на духовната сфера е напълно занемарено - там развитие в сегашния развит свят няма. Налице е движение в обратната посока - към духовна нищета и деградация.

БЪЛГАРИТЕ: Истинската история - Шеста глава. Измерения на българската национална идентичност

1. Индивидът, отделният човек има шанс да оцелее в агресивна обществена и природна среда само, ако живее в някаква общност от хора. А общността съществува като такава когато се самоидентифицира по един или повече социални признака на еднаквост, еднозначност. Такива признаци може да бъдат расовата принадлежност, езика, песмеността, държавата, религията, културата, фолклора, нрави и обичаи, икономически фактори (признаци), национално име, история, морал и др. Всеки от тези признаци може да бъде елемент на националната идентичност. Народи, които осъзнават и пазят националната си идентичност оцеляват при превратностите на историята. А тези, които не я пазят - слизат от историческата сцена. Нагледни примери в тази насока има и за едните, и за другите. Или осъзнаването и отстояването на националата идентичност означава НАЦИОНАЛНО ОЦЕЛЯВАНЕ!

БЪЛГАРИТЕ: Истинската история - Пета глава. Нова България

А. Първи стъпки

1. На 3 март 1878 год., с подписването на Сан-Стефанския мирен договор, България възкръсва от пепелта на историята. Но единната българска територия е разкъсана на пет части от Берлинския диктат. Решенията на Берлинския конгрес са посрещнати навсякъде по българската земя с голяма болка и готовност за съпротива. Изпращат се протести до руския император и европейските страни. За жалост всичко е напразно, защото интересите вземат връх над справедливостта. Израз на съпротивата срещу Берлинския диктат е и Кресненско-Разложкото въстание от есента на 1878 год.

БЪЛГАРИТЕ: Истинската история - Четвърта глава. Покръстване на българите и последващото хилядолетие

Борис I, покръстителят на българите, се възкачва на владетелския престол през 852 год. като KАН и слиза от него по своя воля през 889 год. с невзрачната славянска титла “княз”. В тази връзка е важно да се знае, че през онази епоха на огромната територия от Казахстан до Средна Европа имперската титла КАН или ХАКАН са имали право да носят само владетелите на българите, аварите и хазарите¹. През първите десет години от царуването си Борис І води няколко неуспешни войни с тогавашните могъщи съседи на България - Византия и немското кралство. Тези страни са били християнски държави и са гледали на страната ни с неприязън. Впоследствие навярно изолираността на България от християнските страни и свързаните с това проблеми са накарали Борис I да вземе съдбоносното решение за отстъпление от отческата ЧЕСТ и СЛАВА за отхвърляне на хилядолетната религия и традиции на българите и за приемане на християнството.

БЪЛГАРИТЕ: Истинската история - Трета глава. Българите – носители на знание, държавност, култура, морал и красота

1. В първа глава беше проследен героичният път и неувяхващата слава на нашите предци през ранното средновековие. Във втората глава бе показан произходът, религията и пътят на българите през далечните хилядолетия. А тук, в трета глава, ще бъде направен опит за изясняване на общочовешките ценности, на които са били носители българите и на това, какво са дали те на другите народи.

Знанието и мъдростта лежат в основата на човешките добродетели. Те са главния фактор за изграждане на цивилизация. Те са и преграда срещу така нареченото “вторично подивяване”, т. е. срещу връщане назад от постигнатото вече културно равнище. Знанието, с което разполага сега човечеството, е огромно.

БЪЛГАРИТЕ: Истинската история - Втора глава. Сага за произхода, религията и пътя на древните българи

1. През ХІІ век арабският пътешественик Ал-Гарнати посещава Волжка България. Там му е дадено да се запознае с книгата „История на българите”, до която не всеки е имал достъп. От тази книга той е записал само мотото под заглавието, което гласи, че българин означава МЪДЪР, РАЗУМЕН ЧОВЕК.¹ Това дошло до нас определение, за качествата на древните българи, не е случайно. Без съмнение нашите предци са били мъдри и разумни хора и затова са се ползвали с уважението на другите народи, с които са били в някакъв контакт.

БЪЛГАРИТЕ: Истинската история - Първа глава. Векове на героизъм, слава и съзидание

1. Древните българи, чието име носим ние, са били велик народ със славна история и респектиращо име. Само в Европа те са образували три държави-империи, съществували в продължение на векове:

 - Кубратова България, чиято предистория започва от 165 г. сл. Хр.

 - Велика Волжка България, съществувала от VІІ до ХІІІ век, а  впоследствие като Казанско ханство – до ХVІ век.

 - Дунавска България – нашата Родина, чиито основи полага кан Аспарух през 680 г.

Идвайки в Европа, древните българи донесли знание и култура. Те са дали началния импулс към държавност и са повлияли градивно за културен напредък на много народи от Централна и Източна Европа. Ние сме единствените техни наследници, които са опазили досега непроменено народностното име БЪЛГАРИ и името на държавата БЪЛГАРИЯ.