15 април 2014

Фалшива Свобода и Свободна Воля

Гражданите на много държави имат гарантирани права и привилегии, на които жителите на много други страни завиждат. И все пак, с влошаването на условията на труд, увеличаването на данъците, разлагането на обществените услуги, намаляването на качеството на храните, както и натрупването на все по-големи национални дългове, старите розови очила на много хора вече не могат да скрият истината. Въпреки милионите закони, управляващи хората, те никога не са имали по-малко права и никога не е било толкова скъпо да запазят привилегиите си. Дали живота в тези страни е толкова перфектен? Дали хората са толкова свободни, колкото им се казва?

Фалшива Свобода

Наполеон говори за свободата по следния начин:

"Глупави хора, страхливи хора, тъй като продължаващото потисничество не ви дава необходимата енергия, тъй като задържате себе си в безсмислени оплаквания, когато можете да изревете, тъй като вие сте милиони, а позволявате на дузина деца, въоръжени с малки пръчици да ви контролират както си искат, подчинявайте се! Продължавайте и не се тревожете за вашите вопли, но поне се опитайте да бъдете нещастни ако не можете да бъдете свободни."

По време на Френската революция, милиони хора са загинали в името на свободата. Те напразно са смятали, че господарят е врагът и че ако го убият, те ще станат господари на себе си. Каква илюзия! В днешно време французите трябва да следват повече закони и правила, колкото никога преди. Страната дори вече не съществува; тя се превърна в неразделна част от Европейския съюз. Учудващо е, че Франция все още се счита за свободна и демократична страна. Не е ли това странно?

Две лъжи постоянно се тиражират, когато става въпрос за свобода. Първо, казва се, че свободата ми спира там, където започва свободата на друг човек. Това е невярно, защото, когато друг решава да има по-голяма свобода от моята, то вече няма останала свобода за мен. На второ място се приема, че да си свободен означава да правиш това, което искаш. Това също е невярно, защото този, който иска е емоционалното тяло на желанието, подчинено на егото. И в двата случая става дума за фалшива свобода.

Всъщност, ако хората искат да бъдат честни със себе си, те трябва кажат следното: "Аз живея в клетка, наречена его, където, несъзнателно, действам или като подчинена бяла овца или като непокорна черна овца. Стените на килията ми са изградени от камък, наречен оцеляване; решетките на прозореца ми са направени от метал, наречен страх. Само аз мога да създам моят затвор; и само аз мога да отворя вратата му. Ключът има формата на две думи: Свободна Воля. Аз съм готов да вярвам в лъжите на властите, за да запазя моите права и привилегии - които дори не съществуват".

В действителност, държавата може да ме убие, да ме сложи в затвора, да конфискува собствеността ми, и дори децата ми. Както Етиен дьо ла Боеси казва: "Те са високи, защото ние коленичим." Защо да стана проститутка и да извършвам срамни и отвратителни задължения? Защото се страхувам да не изгубя това, което имам или да имам това, което искам?

Свободна Воля

Свободната воля представлява възможността да направя своя избор, без някакъв друг орган, освен индивидуалната воля, извън всякакво влияние от склоняване или външна принуда. Вътре във всяко човешко същество живее този капацитет да реши какво да прави и какво да не прави. Свободната воля предполага свобода на избор. Това е възможно само при мислещи и съзнателни живи същества. Принципът на свободата се основава на свободната воля и силата за решение, два аспекта, които са специфични само за човешките същества на тази планета.

Свободната воля не е право, дадено от конституция или държава, нито е атрибут, даден от Бог или природата. Тя е присъща на човешкото същество и принадлежи на него. Като неин собственик, човешкото същество не може да я изгуби и никой не може да му я отнеме. Решението е крайъгълният камък, върху който почива трансформацията от робство към свобода.

То е на кръстопътя на двата си основни вектора: изборът, който може (умът) и волята, която иска (емоционално/жизнено). Защо толкова често чуваме: "Бих искал, но не мога ..", или "Да, нооо ...", или отново "Нямам избор"? Когато приемам, че нямам избор, аз се принизявам до нивото на животно. Аз избирам да се държа като такова, когато отказвам да взема необходимото решение. Всъщност, аз винаги имам избор! Въпросът, който трабва да се зададе е: "Искам ли?" Когато е зададен този въпрос, истинският отговор ще излезе: "Аз не искам да реша, защото се страхувам от ...".

Свободната воля се проявява, когато емоционалното/жизненото тяло постави себе си в служба на ума. Само страха може да унищожи волята и да ме спре да упражня властта си за решение. И аз или надхвърлям страха си и изразявам свободната си воля, или оставям страха да поеме контрол над тялото ми и предоставям волята си на друг. Имам властта да избирам. За да направя това, аз трябва да взема решението да използвам свободната си воля.

Ето един конкретен пример. Когато един човек казал, че няма шофьорска книжка, много хора му казали: "Е, тогава не можеш да караш?" Тогава той казал, че шофира колата си редовно. "Как го правиш"? Той отговорил: "Ами използвам много проста процедура от три етапа. Слагам ключа в стартера, натискам педала на газта и въртя волана." Когато реша да живея в Персонокрация (управление на себе си), всичко става възможно.

Истинска Свобода

Когато една жена била вкарана в затвора през 2008 г., тя трябвало да носи белезници и окови. Тя била поставена в заключена клетка, вътре в брониран камион. През прозореца тя можела да види как хората навън шофирали колите си.
Тогава тя осъзнала, че те са роби, докато тя е свободна. Това осъзнаване я довежда до мисълта: "Истинската свобода е вътре". И все пак, тя е третирана като животно, което го водят към кланицата.

Как може тя да каже, че е свободна? Просто, истинската свобода е вътрешно състояние на съществуване, което е едновременно трайно и без причина. То не може да бъде засегнато от външни условия. Жената е била в състояниие на осъзнаване, че е създателя на собственото си преживяване и остава в мир с нейното създание.

Когато казвам, че нямам избор, аз се принизявам до нивото на животинското. Всъщност, аз винаги имам избор между това да се държа като интелигентно, но несъзнателно животно, жертва на държавата, Бог или Природата, или да си спомня кой съм, неограничен създател, собственик на свобода, неуязвимост, всезнание, чиста радост, мир, щастие и любов. Моят затвор е вътрешен и ключът за вратата е в моите ръце.

Решението: Пренасочване на сила

Истинската свобода е достъпна за мен, когато направя прехвърляне на сила от егото към душата, когато спра да се ръководя от страх и привързване към резултати. Правя това, което душата ми подсказва, дори и ако се страхувам.
Концентрирам се върху начините, вместо върху края. Вътрешният процес, през който преминавам по време на преживяване, ми позволява да израствам в съзнанието си. Това ускорява проникването на духа в тялото ми и ми позволява да разруша стената на смъртта, покриваща моите клетки.

Има пряка връзка между съзнание и действие. Докато слушам егото си, с неговата неутолима жажда за сигурност, аз оставам в затвора, роб на нужди, навици, желания, вярвания. Истинската свобода и неуязвимост са пряк резултат от моето слушане на вътрешния си ръководен орган.

Това е загадъчна пътека, която е смъртоносна за егото, но е единствената, който не води до задънена улица. Истинската свобода не е нещо, което мога да си купя; тя е вътрешно състояние. Няма закон, който може да я гарантира. Никой не може да ми я отнеме. Тя вече е мое притежание. Всичко, което трябва да направя е да я "открия".

Преди човек да стане свободен, той трябва да избере свободата!
Сподели:
Digg Technorati del.icio.us Stumbleupon Reddit Yahoo

0 коментара:

Публикуване на коментар

Blogger Tips and TricksLatest Tips And TricksBlogger Tricks