„Тангра е Богът – Дух, Богът – Вселенски Разум, Вездесъщ и Всепроникващ. Нямащ нищо общо с антропо- и зооморфните образи на езически божества… Култът към Тангра е опит не да бъде обяснен Бога, а да се обяви Неговото съществуване и присъствие.”
Тенгрианството или „Небесната вяра” е една от най-старите религии или по-точно традиции, корените й могат да се търсят oще в древна Евразия. В митологията на тенгрианството съществуват три свята – горен, среден и долен свят. Само средният свят е видим, а другите два свята – горнит и долният, принадлежат към невидимите светове. Митологията на тенгрианството е много обширна, но тук целта е не да се представят различните светове, алпи и митични разкази, а същността на тази традиция – тенгрианството, нейната същност и основните и принципи.
Тангра е абстрактен образ, духът, който е Тангра, е навсякъде, този дух е природата и висшето взаимодействие на природата с човека. Като тук, човек застава пред природата и се прекланя пред нейната мощ, човекът знае величествената същност на природата и за това контактът му с нея е много по-лесен от този на съвременния човек например. Връзката на човека с природата се приема като висш принцип на съществуването и като негова основа. Този дух не трябва да бъде определен, класифициран и сложен в дадена рамка, той е над всичко останало и в същото време е във всичко, но като една недефинируема, неразбираема, необособена същност, а просто като висш принцип. Тенгрианският „бог” не се стреми да се разкрие, защото той е неразкрит сам по себе си, самият опит за откриването му е поставяне в дадена рамка и е отдалечаване от „него”, от истинската му същност. Той, сам по себе си, е Абсолют, върховният разум, Принципът на единство.
Изследователят на религии Ваклуш Толев определя Принципите в българската религия не като божества, а като енергии. Мното точно е това определение като „енергии”, защото енергията е недефинируема, но съществува, налична е, но неразкриваема. Основният закон на битието при тенгрианството е равновесието. Равновесието като основен подход за съществуване като негова главна задача и цел. Равновесието във всеки един свой аспект, но неотричащо дадените категории, а приемащо ги като първоначалното му запазване и същевременно нарушаването му. Равновесието не е определение, то не се свежда до едни или други неща, то е силата, която стой между две противоположности. То е отношението им, взаимовръзката им като същностна характеристика и обосновка. То е същностната характеристика на появата на отношението между дадени неща, без значение какви са те. Не се определят границите, а това което е там, в отношението им, което е над различията на дадените неща. Тенгри, Тейри, Тенре или Тангра е тази енергия, която е между нещата, то е връзката между всяко с всяко, висшият принцип на равновесие отнесено към всички неща и тяхната същност и връзка. Без тази енергия, без това равновение не може да съществува битие, то се определя от взаимовръзката на нещата. Без равновесието нищо не би могло да се прояви в своята цялост, не би могло да съществува като обособено и цяло. Точно за това равновесието е основният принцип при тенгрианите, без него самата същност на този духовен принцип би била немислима, ако го нямаше взаимодействието между човека и природата например, то нямаше да има смисъл и самото съществуване.
Тангра, човек, държава.
Човекът е пътят през който минава енергията, той се явява като съвкупност от сложни процеси и явления, като носител на висшия идеал, проводник на духовната енергия, в който е предзададена висшата форма на познание за света, за общуването със света, за взаимодействието с него. Важно е тук да се спомене, че при древните българи човекът е бил свободен, те са нямали роби, дори военопленниците им не са били роби, а са се считали за храненици на кана. Мъжете и жените са били наравно обучавани и наравно са водели битки. Заради това и човек е можел по-лесно да се изгради и да взаимодейства с другите.
Човек намира мястото си в света и като значима част от него той съзнателно участва в устройството му и в поддържането на висшето равновесие. Човек е връзката между горе и долу, между Небето и Земята, между видимия и невидимия свят. За разлика от други религии в тенгрианството човекът е признат за творец, той не е образ на божество, а творец сам по себе си. Причината за това е предзададеното му априорно познание, което той като проводник на духовната енергия усвоява и започва да борави с него. При древните българи „религията” и обществения строй са взаимосвързани. Човекът е създателят на държавата, той е нейният творец, той не образува животински строй, а една йерархична организираност, взаимодействаща с висшия принцип, а самата държава е тази висша форма на духовен строй. Тя е саракт, намира се в съвършена йерархическа структура и така всяка една единица поддържа висшия принцип на световно равновесие, взаимодействието между всяка нейна отделна част. Държавата за древните българи е отражение на тяхната вътрешна подредба, човек гради едновременно вътре и вън. Човекът се разкрива чрез държавата, тя е неговото отражение, неговата творба, същността му се проявява чрез нея. Вътрешния покой на древния българи може да се отъждестви с подредбата на държавата. Взаимодействието между човек и човек и човек и държава е едно и също нещо.
0 коментара:
Публикуване на коментар