БЪЛГАРИТЕ: Истинската история - Втора глава. Сага за произхода, религията и пътя на древните българи

1. През ХІІ век арабският пътешественик Ал-Гарнати посещава Волжка България. Там му е дадено да се запознае с книгата „История на българите”, до която не всеки е имал достъп. От тази книга той е записал само мотото под заглавието, което гласи, че българин означава МЪДЪР, РАЗУМЕН ЧОВЕК.¹ Това дошло до нас определение, за качествата на древните българи, не е случайно. Без съмнение нашите предци са били мъдри и разумни хора и затова са се ползвали с уважението на другите народи, с които са били в някакъв контакт.

2. В древността персите, а по-късно през Средновековието и арабите, са наричали българите БУРДЖАН². Епитетът Бурджан идва от древноперсийското BRZANT, което се превежда като ВИСОК, ГОЛЯМ. Въпреки че на персийски език, като име на българите съществува думата БУЛГХАР, персите не са използвали нея, а са наричали нашите предци със своите красиви и свещени епитети БУРЗАН и БУЛКАН. Бурзан и близкото по смисъл Булкан, означават ВИСОК, ГОЛЯМ, ВЕЛИК, ВОДЕЩ, ПРЪВ, БЛАГОСЛОВЕН. Тези епитети са били считани за свещени и са се употребявали само в съчетание с името на бог, например както е БУРЗАН-МИХР. Тогава религиозните норми са били строги и не се е допускало свещени понятия да бъдат употребявани като битови в живота. И все пак персите не са наричали нашите предци със собственото им родово име БЪЛГ-АР (на персийска транскрипция – БУЛГХ-АР), а са използвали равностойната по смисъл дума от своя език БУРЗАН (БУРДЖАН). При това те не са имали някакви съмнения, че конщунстват със свещено понятие. Може да се отбележи и че персите не са наричали с подобен епитет никой друг народ, с когото са били в досег. С тази висока почит са били удостоени само българите. Съществуват и други езикови “податки” за същността на коренната дума БЪЛГ, които потвърждават гореказаното. На древния език на Шумер понятието БАЛКУ3 означава РАЗУМЕН, МЪДЪР. Но “балку” звучи подобно на персийското “булкан”! Шумер е по-стара цивилизация и навярно персите са взаимствали това свещено понятие от съседите си на запад.

На тибетски език, който не се е променил много в сравнение с древността, думата БЛО- ГАР означава НРАВСТВЕН, МЪДЪР ЧОВЕК, ЧОВЕК НА ДУХА. А и самата коренна дума БЛО на съвременен тибетски език означава РАЗУМ, ДУХ. Очевидно е, че тибетското БЛОГАР като езиково звучене стои много близко, както до съвременното ни име БЪЛГАРИ, така и до средновековното ни название БЛЪГАРИ.

В древността, когато българите са били в досег с китайците, последните са изписвали името България като БАО-ЦЗЯ-ЛИЯ⁵. А Фаина Гринберг отбелязва, че в старокитайския език йероглифът БАО е означавал както БАРС (сибирски тигър), така и ОБЩЕНИЕ С ВИСША СИЛА, ДУХОВНОСТ, СИЛА НА ДУХА, ШАМАНИЗЪМ. Със същия йероглиф БАО в съвременния китайски език се записва и името на днешните българи. А на санскритски език понятието БАЛ има значение на СИЛНА СВЕТЛИНА, БЛЯСЪК.

Оказва се, че както на китайски, така и на древноиндийски език понятия като сила, духовна сила, висша сила, носител на сила се означават по един и същи начин – чрез коренните думи БА, БАО, БАЛ, БАЛА. Със същия корен се означава и името на народа БАЛ-ГАР, БАЛ- ХАР. В тази връзка е любопитно да се отбележи, че на китайски името Орфей се изписва като Ху-БА. Твърди се, че коренната дума БА е съществувала най- далеч назад във времето в древния език ПРАКРИТ и е означавала СИЛА. От нея са произлезли и по-широкообхватни понятия като БАЛА, БАО, БАЛ, БЛО и др. Следователно, въз основа на смисъла на тези коренни думи можем да търсим и съдържанието на името БЛЪГАРИ.

За светостта на народностното ни име БЪЛГ може да се съди и от звуците, които го изграждат. Така например ударената гласна “Ъ” рядко се среща и повечето народи по света не могат да я произнасят. Това важи и за всички славянски народи. Звукът “Ъ” като че ли идва от глъбините на сърцето, от ДУХА. “Ъ” е най- българския звук! Друг характерен звук в нашето родово име е “ГХ”, който в съвременния ни език е преминал в “Г”. В тази връзка по това колко бързо един чужденец ще се научи да произнася думи със звука “ъ”, да каже правилно БЪЛГАРИН, може безпогрешно да се съди има ли неговият народ кръвно-езикова връзка с българите.

От изложеното до тук може да се заключи, че коренната дума БЪЛГ означава по съдържание същото, какъвто е и смисълът на персийските понятия БУРДЖАН и БОЛКАН, на тибетското БЛО-ГАР, на китайското БАО, на санскритското БАЛ и пр. Следователно коренът БЪЛГ, респективно и неговата производна БЪЛГАРИН, на съвременен български език ще означават: ВИСОК, ГОЛЯМ, ВЕЛИК, ВОДЕЩ, СИЛЕН, ПРЪВ, БЛАГОСЛОВЕН, НРАВСТВЕН; МЪДЪР ЧОВЕК; БЛЕСТЯЩ, СИЯЕН, НОСЕЩ СВЕТЛИНА, ОГНЕН; ЧОВЕК НА ДУХА!

* * *

БЪЛГАРИ! – ИМЕ ВЪЗВИШЕНО И СВЯТО, носено в продължение на хилядолетия от нашите предци. Ти си като магия! Чрез теб ще възвърнем историческата правда за своя род, истината за неговата слава и величие! Чрез теб ще възстановим честта и достойнството си, националното си съзнание и самочувствие, силата си, увереността си в утрешния ден! Чрез теб ще градим БЪДЕЩЕТО!

3. Археологическите находки сочат, че земите на Балканския полуостров и Северното Причерноморие са били обитавани от бели народи още по времето на Мезозойската ера (ІХ – VІ хил. пр. Хр.). Счита се, че от този район е осъществена миграция на изток на бели народи, в това число и на нашите предци. Мотив за такова твърдение са антропологичните данни за лицевия облик на съвременните бмългари, на аспаруховите българи и тези на тохарите (българи). Тохарите са живели преди повече от 3000 години в Тарим – район на сегашен  Северозападен Китай. Генетичният анализ на черепите от Тарим показва, че те са на хора от кавказки тип от така наречената „понтийска група”, обитавала в древността района на Черно море. Към същата група се отнасят скитите, българите и древните траки. Антропологичните проучвания сочат, че сегашните дунавски българи са от неславянски расов тип и че са генетично свързани с коренното балканско население от времето на неолита.  В тази връзка от науката се знае, че формата на лицевите кости, а с това и обликът на лицето, са най-трайният фактор от физическия облик на човека. Те остават непроменени в продължение на хилядолетия. Тази констатация навежда на мисълта, че нашите предци са населявали някога тези земи и от тук са мигрирали.

* * *

Авторът Здравко Даскалов твърди, че на територията на днешна България е имало рунна писменост отпреди 10 000 години и че тя е по- стара поне с 1000 години от рунните знаци, намерени в Египет и Месопотамия.

Установено е също, че много от откритите рунни знаци на Балканите от тракийско и по- ранно време са идентични с руните, донесени тук от аспаруховите българи и използвани от тях чак до ІХ век. Прави впечатление и това, че руните на българите са най-богати като разновидност на знаците в сравнение с руните от други места в Азия и Европа. От тук е логично да се мисли, че българската рунна писменост е първоизточник, от който са се възползвали и други народи по света.

Пак по нашите земи още в края на V и началото на ІV хил. пр. Хр., с добива на злато, сребро, олово и мед, е поставено началото на рударството в Европа. То също предшества този процес в древен Шумер (Месопотамия). Горните факти показват, че през онази далечна епоха по тези земи кипял обществен живот, имало е култура. Това е така наречената Черноморска цивилизация, предхождаща по време Шумерската и Египетската. Уважавани западни учени твърдят, че предпотопната човешка цивилизация води началото си от Балканите. Установено е, че тук са били най-старата писменост, най-старата металургия, най-старите градове. Тук, в Тракия, при с. Биково, Сливенско, е открито и най-старото колело в света. То е на възраст 7000 години.

Във връзка с гореказаното е основателно и твърдението на автора Арциховски¹⁶, че прародината на индо-европейците е Балканският полуостров и Мала Азия.

А не са ли и нашите предци–древните българи едни от “първопроходците – цивилизатори” на тогавашния свят? Има основания да се мисли така. А не е ли приказно красиво твърдението, че някога древните българи са тръгнали от Балканския полуостров на изток, за да се върнат след много хилядолетия пак тук?! Защо ли е станало така?

4. Според библейските представи за историята светът е бил “сътворен” 5 508 год. преди Христа. Това е начало и на старото летоброене. Очевидно тогава е станало някакво значимо събитие, което трайно се е запечатало в съзнанието на хората. И науката потвърждава, че в района на Черно море към 5600 год. пр. Хр. е имало грандиозно наводнение – ПОТОП, при което нивото на водата се е повишило с няколко десетки метра. Дотогава Черно море е било сладководно езеро, несвързано със Световния океан, тъй като сегашният проток Босфор не е съществувал. Навярно някакво геоложко събитие е довело до образуване на дълбок пролом, през който в басейна на Черно море са нахлули средиземноморски води. При това нахлуване водата е заляла сушата на 80-100 км. от предишната брегова ивица, което е възприето от хората като ПОТОП.

Въз основа на археологически находки се констатира, че след този потоп белите народи, обитаващи Югоизточна Европа започват да мигрират. Едни тръгват на запад, други на изток, а трети през днешна Мала Азия – към Месопотамия и по-нататък към Средния Изток и Централна Азия. Тези разселвания продължават хилядолетия. Европоидите са в района на Урал през ІV хил. пр. Хр. Там е установен добив на мед в огромни за тази епоха мащаби. Той също изпреварва медодобива в Шумер с едно хилядолетие.

В Южен Урал близо до град Челябинск са открити останките на свещения град на Тангра – Аркаим, а още по на изток – в района на езерото Байкал - археологически находки от така наречената Афанасиева култура. Всички те са дело на бели народи и са датирани за ІІІ хил. пр. Хр. Тези и още много други археологически данни потвърждават написаното в древно- китайски хроники, че в края на ІІІ хил. пр. Хр. в района на Сибир, Южен Урал, Централна Азия (Монголия) и Северозападен Китай се появява нова култура, донесена от палеоевропейци. Тя има точен паралел с културата на древна Месопотамия и тази от района на Памир - Хиндукуш и Иранското плато, което показва, че тези култури имат една и съща основа. Това е така наречената Скитска култура на белите народи, населяващи територията от водосбора на река Амур в Централна Азия – на изток, до Урал и Каспийско море – на запад. По това време население от същия тип – скити обитава и Северното Черноморие и Средна Европа. В това “море” от бели народи и нестихващи преселения от запад на изток и от изток на запад ще търсим и следите на нашите предци – древните българи.

5. Счита се, че „прототраките” са най-старото население на Балканския полуостров²⁰, че те и коптите от Египет са потомци на пришълци от погълнатата от океана легендарна Атлантида. При следващия природен катаклизъм – така наречения Черноморски Потоп от преди около 7600 години, една част от автохонното население на Балканския полуостров остава на място. Това са известните от историята траки. А от другата част, която тръгва на югоизток и изток впоследствие се обособяват шумерите, предците на българите и хуните, на кимерийците и скитите и други народи.    

В тази връзка може да се отбележи, че за много антични и средновековни автори българите са също и хуни, скити, кимерийци, сармати. Този факт не само че не ще затрудни възстановяването на нашето историческо минало, а напротив – ще го улесни, ще помогне за обясняването на някои загадки, свързани с него.

Първоначално траките са населявали така наречената Стара Тракия, разположена между Егейско море, Балкана, Черно море и Мала Азия. Впоследствие тракийските племена разширяват територията си и заемат и други части на Балканския полуостров, заселват се в Мала Азия, на север от река Дунав и по Северното Причерноморие. В онази далечна следпотопна епоха в северозападната част на Балканите се обособяват и племената на илирийците, които са близки по език и култура с траките. А на основата на траки и илири в района на днешна Македония възникват като отделен народ и античните македонци, които нямат нищо общо с гърците.

    Гръцките ахейски и дорийски племена идват на Балканския полусотров към ХІІ в. пр. Хр. и за завареното население са пришълци и завоеватели. Следователно всички гръцки домогвания към историята на древните траки и античните македонци не само че са безпочвени и неморални, те дори са престъпни, защото са далеч от историческата истина. В тази връзка сега в историографията и публичното пространство са възприети и се тиражират лъжи като тази, че античните македонци били едно от последните гръцки племена, дошли на полуострова, че тракийската култура била на по-ниско стъпало от елинистичната и пр.

Затова, че македонците не са гърци, не са ли напълно достатъчни като доказателство думите на Демостен (античен грък), казани в неговата „Трета филипика”. Тя е произнесена във връзка с мира, сключен през 346 г. пр. Хр. между Македония и Атина. В тази реч се казва: „Всички намерения и действия на Филип (става въпрос за Филип ІІ Македонски, баща на Александър Македонски – б.а.) са насочени към една цел – унищожаване на гръцката свобода и елинската обарзованост... Царят не може да бъде елинофил, поради варварския си прозиход. Той не е елин и няма никакво родство с елините..., а само жалък македонец”. В подкрепа на гореказаното може да се посочи и известния от историята факт, че Александър Македонски не е имал езикови проблеми при общуването си с тракийския контингент от своята войска. За сметка на това, когато той е говорел на македонски език, гърците не са го разбирали и са недоволствали по този повод.

На историята сега са известни над 80 имена на тракийски племена. Най-голямото от тях е било това на одрисите. Одрисите са имали силна държава в района на днешна Източна Тракия. Друго значимо тракийско племе са бесите. Те са населявали Родопите и са били носители на знанието в общността на траките. С тракийски произход е и общността на легендарните жени-войни, наричани от гърците „амазонки”.

Тракийската култура се развива в продължение на векове и хилядолетия и нейните достижения имат световна значимост. Това се потвърждава от многобройните археологически находки по нашите земи, които впечатляват с изяществото и красотата си. И въпреки тези културни достижения, траките почти са били заличени от страниците на историята. Основна причина за това на първо място е липсата на значима държавност при тях. Траките са живеели разпокъсано на малки държавици и отделни племена и никога не са успели да се обединят в единна общност – в една държава. Друг важен фактор за пелената на забравата, покриваща миналото на траките, е липсата на фонетична писменост при тях. А без писменост значима историческа памет няма. Всичко това дава възможност на гърците да присвоят голяма част от тракийската история и културни достижения. Затова сега малко хора ще повярват, ако им се каже, че значими личности от античността като Орфей, Евмолп, Дионис, Омир, Демокрит, Аристотел, Езоп, Тукидит и др. не са гърци, а произхождат от траките. И Александър Македонски не е грък и империята му не е гръцка, както кресливо се опитват да ни внушават, въпреки свидетелствата на историята.

За разлика от гърците, отношенията на нас българите към собствената ни история може да се определи като нихилистично, безотговорно и дори престъпно... Ние не само че не търсим и не опазваме собствената си история, но си позволяваме с лека ръка да служим в тази насока на чужди интереси. Трябва ли чужденци да ни подсещат, че ние българите сме наследници на траките и че тяхната история е и наша история. Като доказателство в тази насока може да се посочат: общите антропологически черти (причерноморски и кавказки тип); общия първоначален етнически произход; доказаното вторично смесване между траки и българи още в древността в Мала Азия, а също и в района на Северното Причерноморие, в Бактрия край Памир, и накрая – при завръщането на българите тук, на Балканския полуостров. Затова траките са неразривна и неотделима част от българската история и култура. А защо това да не се отнася и за древните македонци, които по прозиход са трако-илири?

6. Към 2200 год. пр. Хр. сегашен Източен Анадол се населява от арийските племена “хурити”. Сегашните народи арменци и кюрди са техни потомци. При придвижването на хуритите на изток, от тях се формират две отделни народностни групи:

- “парсуа” – това са предците на сегашните перси. Те се установяват в югоизточната част на Иранското плато;

- “мада” – това са мидийците, които заемат северозападната част на Иранското плато. Към този народ водят следите и на нашите предци – древните българи. С мидийски произход са и известните по- късно народи от Средна Азия – парти, согдийци, хоремзийци и др.

Знае се, че в западната част на Иранското плато през тази епоха са били и племената Кутий и Касити. А не са ли и тези племена с мидийско потекло? Впоследствие техните потомци също ще се самоопределят като БЪЛГАРИ. Кутийте са предци на българите-кутигури и българите - утигури, които през VІІ в. са в състава на Кубратова България. А каситите пък се припознават от историците като предци на ХУНОРИТЕ (БЪЛГАРИ|).

Други народи с тракийски корен са българите – кимерийци и скитите. Понятието „скити” се възприема като обобщаващо и с него са обозначавани различни бели народи на Изтока, близки по език и култура. Така например за скити са считани и българите, и хуните, и кимерийците. Авторът Прокопий Кесарийски (VІІ в.) определя кимерийците утигури и кутигури, живеещи тогава в Северното Причерноморие, като хуни!

Мидийците имат своя силна държава – империя в продължение на векове – чак до 549 год. пр. Хр. След това “лидери” в региона стават персите. При Дарий І (521- 485 г. пр. Хр.) Персия става империя и владее земите от Индия на изток, до Тракия и Македония на запад.

Господстващата религия в мидийската империя е Митраизма, а носител и пазител на тази религия са МАГИТЕ. Магите са едно от шестте мидийски племена. Те имат големи познания, както в духовната област, така и в материалната сфера на обществен живот. Те са учени – астролози, астрономи, математици, лечители, прорицатели, гадатели на сънища и пр. Магите притежават привилегията на жреческо съсловие (каста) в мидийската държава. Впоследствие, след поемането на лидерството в иранския свят от Персия, магите запазват водещото си жреческо положение и в Персийската империя. Но по-късно държавническите интереси на персите им диктуват да отхвърлят чуждата (мидийска) религия и да я заменят със собствена. Тази нова религия е Зороастризма, водеща началото си от Заратустра.

Възцаряването на Зороастризма като имперска религия в Персия е съпроводено с повсеместно преследване и избиване на магите – жреците на старата мидийска религия. Така на религиозна основа иранският свят се разделя на две непримирими една спрямо друга общности. От една страна са “иранците”, почитащи новата религия на Зороастризма. Другите са “туранците”, които почитат старата религия на ариите в Иран – Митраизма. Към туранското духовно начало спадат Партия, Согдиана, Маргиана и Балхара. Балхара е била в района на днешен Афганистан и се счита, че е държава на българите. При едно от нападенията на туранците маг убива и самия Заратустра – създателя на новата иранска религия. Враждата и кървавите стълкновения между “туранци” и “иранци” ще продължават векове наред и ще бъдат една от основните причини за преселенията на народите, последователи на стария (мидийски) религиозен култ към бог Митра.

7. Различни исторически източници сочат, че нашите предци още от най-дълбока древност са обитавали района на планините Памир - Хиндукуш в Средна Азия. Значимо българско присъствие е имало в този регион и чак до V-VІ век след Христа. Българите са заемали, както дълбоките планински долини, така и най-плодородните равнини на изток, запад и север от този огромен планински масив.

Някога в западната част на Памир е възникнала най-старата известна ни българска държава БАЛХАРА със столица град БАЛК (БАЛХ). В индийските Веди, които са най-старият писмен източник на човечеството (датиран към ХІІ- Х в. пр. Хр.), се говори за град Балх²⁸, намиращ се в далечна страна на север от високите планини. А от персийската митология научаваме, че цар Бурзан от династията на Кейанидите е имал син - цар Лоресп, който е основал прочутия град Балк²⁹.

Тази легенда не посочва ли божествения произход на владетелския род на българите? Не потвърждава ли тя извода, че българите са народ велик и водещ. Това е така, защото Кейан е персийското име на върховния бог Айон от Митраиската религия, последователи на която са и българите. А името на владетеля - баща Бурзан не звучи ли като Бурджан, тоест като епитета, с който персите са наричали българите.

На някои източни езици и самата дума “балк” означава “велик”, “висок”. И на езика на келтите, които са се установили в Западна Европа преди повече от две хилядолетия, “балх” също означава “висок”!

За други народи град Балк е синоним на “Утринна светлина”, на “Утринно сияние”. В легенди от онази далечна епоха той е наричан “Царственият град Балх”, “Най- старият град на Изтока”, “Балк красивият”, “Майката на всички градове”³⁰. Необходими ли са по-силни думи, с които да се изрази възхищението от българската столица, изразено от представители на други народи?

Град Балк (Балх) е бил столица и на по-късната държава Бактрия. Той е столица и на Кушанската империя през ІІ-ІV век, която също е българска държава. А аспаруховите българи не са ли пренесли и тук в нашата България името на легендарния град Балк, наричайки Стара планина БАЛК-АН? По името но столицата Балк другите народи, в зависимост от езиковите си особености, са наричали българите с имена като “балхики”, “болхики”, “бахлики”, “болхи” и др.

В индийския епос Махабхарата, който е датиран към Х-ХІ в. пр. Хр., древните българи са посочени като най-могъщия народ на север от Индия. Името им БОЛХИКИ се споменава над 70 пъти.³¹

На кашмирски език името на най-древната ни държава БАЛХАРА, произнесено като БХАЛА ХАРА^32, се възприема като синоним и означава НОСЕЩ СВЕТЛИНА. Какво по-голямо признание и преклонение пред един народ и неговата държава, народ - носител и дарител на знание и мъдрост – най- великата СВЕТЛИНА за хората. През онази епоха Балхара е била не само красива, но и приказно богата страна. За нея са знаели навсякъде в тогавашния свят. Към това царство е “посягал” дори египетския фараон Рамзес ІІ (ХІІ в.пр. Хр.) ³³

            * * *

При нашествието на Ал. Македонски в Близкия Изток през ІV век пр. Хр. персите са победени и империята им е унищожена. В региона в продължение на десетилетия ще съществува държава на македоно-гръцка основа и територията на предишната Балхара ще се нарича Бактрия. Името Бактрия е също многозначително. То идва от персийската коренна дума “бакт”, което означава ЩАСТЛИВ, БЛАГОСЛОВЕН. Тогава и новите завоеватели са били силно впечатлени от Бактрия и са я наричали “Страна на хилядите градове”.³⁴ Впоследствие през 226 г. пр. Хр. под водачеството на мидийския народ ПАРТИ, македоно-гръцката власт в района е отхвърлена и е създадена отново държава – империя на партите. Тяхната хегемония в иранския свят трае до 226 г. сл. Хр., когато мястото им на лидери в региона заемат отново персите. Такава е славата на древната страна Бактрия (Балхара), за която авторът Михаил Сирийски пише, че е била населявана от българи.³⁵

* * *

Както беше посочено по-назад, “сърцето” на Балхара е бил божествения град Балх. В древността на Балх се е гледало като родоначалник на династии и държавност. В индийския епос Махабхарата за царя на Балх се говори с възторг и преклонение – наричан е “първият от всички земни царе”. А в кашмирската история “Раджа тарангини” царят на Балхара (Балх) е наречен “Юва Раджа”³⁶, което означава “Велик, Божествен Цар”. Според арменски и персийски легенди от Балх произхождат владетелските династии Аркашиди³⁷ на арменците и на народа “парти”. Затова и към името си тези владетели са добавяли “ПАХЛАВИ”, т.е. БАЛХИЙЦИ. Това прозвище Пахлави ще открием и при последния владетел на Иран – шах-ин шаха Мохамед Реза ПАХЛАВИ³⁸, абдикирал през 1979 год.

            * * *

8. Упоменатият в глава първа „Именник на българските владетели”³⁹ е добавен към текста за древна Асирия, който е част от книгата “Елински и латински летописи”. Там авторът отбелязва: “Преди споменатите асирийски царе (имайки предвид българските, започвайки от Авитохол), царува както беше казано Навуходоносор”. А както се знае от историята халдейският цар Навуходоносор ІІ Велики (604-562 г. пр. Хр.) е най-забележителният владетел на Нововавилонската империя. Тогава Вавилон е бил голям и красив град. От цитирания текст в „Именника” се разбира, че българската владетелска династия има връзка със страната Асирия. В същото време в Именника е отбелязано, че българските владетели са и от рода Дуло. Но най-ранните исторически сведения за владетелския род Дуло го локализират далеч на Изток – в днешна Монголия. Пред нас е една загадка. Светлина върху нея хвърля една легенда⁴⁰, записана от Кезаи – придворен секретар на унгарския крал Ласло VІ Кун. В тази легенда се говори за произхода на унгарците и на българите – хунори, като се посочва, че изходна точка за тяхното преселение на изток е Вавилон от времето след “смесването на езиците”.

За древната ни връзка с угрофинските народи⁴¹ (примерно 1800-2000 год. пр. Хр.), “говорят” някои общи роднински понятия, а също и понятия свързани с конете. Така например древните българи са имали две думи за понятието “кон”. Едната е била угрофинска ИМЕН, а другата – ТЕКУ, която е със санскритски и памирски произход.

Връзката на българския владетелски род с халдейските царе се потвърждава и в друг исторически източник. През 1414 год. цар Фружин, син на цар Иван Шишман, отива на църковен събор в Костанц от името на унгарския крал Сигизмунд Люксембургски. Там Фружин се легитимира с два герба. За тях научаваме от Хрониката⁴² на Улрих Рихентер от 1430 год. На страница 477 от тази хроника е даден най-старият достигнал до нас български герб – върху щит, един над друг са изобразени три короновани бягащи лъва. Над тях има надпис “Kayser von Bulgarien” (Император на България). Към казаното може да се добави, че от арабски писмен източник от ХІV век, пазен в кралската библиотека в Мароко, научаваме същото за “лъвовете”. Арабски пътешественик⁴³ свидетелства, че върху всеки щит на царските войници в българската столица Велико Търново върху златен фон са изобразени по три червени бягащи лъва, поставени един над друг. Лъвът е символизирал Висшата Божествена Сила, Слънцето и огъня. Той е символизирал също мощта, властта и величието. Затова се явява и символ на царската власт. Освен на древните българи, лъвът е бил символ и на китайците, тибетците, индийците, хетите, шумерите.⁴⁴ До първият български герб, представен от цар Фружин, в Хрониката е изобразен втори български герб. Това е сам лъв, изправен на задните си лапи, разярен, коронован, с надпис над него: “КРАЛ НА ХАЛДЕЙЦИТЕ”. А се знае, че “халдейци” е другото, не по-малко популярно име на ВАВИЛОНЦИТЕ!

Но в Анонимния римски хронограф от 354 год.⁴⁵ за праотец на халдейците е посочен Арфаксад, а на Асирийците – Асир, докато за българите е казано, че произхождат от Зиези. Налице е свидетелство за различно родоначалие (произход) на българите, асирийците и халдеите. В същото време българските владетели заявяват владетелски права над халдеите и асирийците. И това е в немного отдалечения във времето ХІV век. Изводът, който се налага при оценка на тези исторически данни е, че българският династически род е имал владетелски права както на запад – Месопотамия (Вавилон), така и на изток – спрямо белите народи в Централна и Средна Азия.

Във връзка с гореказаното има една твърде показателна подробност за владетелския род в Шумерската държава. Твърди се, че най- известният и могъщ (включително и като ръст и физическа сила) шумерски цар Гилгамеш⁴⁶, всъщност се е казвал БИЛГ-АМЕШ. За него шумерите изрично казват, че не е от шумерско потекло. Тогава името “Билгамеш” не е ли прозвище, насочващо към произхода на този владетел? Това име БИЛГ не е ли името на “водещото” племе БЪЛГ?

“Водещият” български род в древността е “излъчвал” не само владетелски династии. С достатъчно основание може да се твърди, че племето БЪЛГ са били и жреческото съсловие – кастата на огнените жреци.⁴⁷ Че това са духовните водачи на народите на една огромна територия, включваща Близкия и Средния Изток, Индия и Централна Азия. Следователно българите са избраният народ, комуто е поверено свещеното езотерично знание, предназначено за благото на човечеството. А от това произтича и свещената повеля към българите да пазят това знание и да го разпространяват всред народите. ЗНАНИЕТО е дадено за добро, то винаги е било, е, и ще бъде СВЕТЛИНА и път за възхода на хората. Гореказаното още един път показва защо древните перси са наричали българите БУРДЖАН, тоест ВИСОК, ГОЛЯМ, ВЕЛИК, ВОДЕЩ!

9. В историческия летопис от 354 год., известен като „Анонимен римски хронограф”, се изброяват народите, които произлизат от синовете на Ной. В един от вариантите на Хронографа фигурира името на българите и за техен родоначалник се посочва ЗИЕЗИ. Според Милош Сидоров името Зиези от „Римския хронограф” е идентично с името Зиусуду, намерено в древношумерски надписи⁴⁸. Зиези е владетел в периода 2750- 2726 год. пр. Хр. и обединява градовете на Месопотамия в единна държава. Това е държава – империя, чиито владения се простират на изток до река Инд в Индия, на север до Черно море и Кавказ, а на запад е включвала Египет и остров Крит. Това е било върхът на арийското господство над семитите и другите местни народи в Месопотамия. След Зиези властта в империята се завзема от Саргон, който е от семитски произход. С това се слага край на господството на арийците в Месопотамия и те са принудени да се оттеглят на изток.

Димитър Съсълов⁴⁹ идентифицира народа на Зиези като ХУНОРИ и твърди, че произхождат от известния древен народ КАСИТИ. И проф. Л. Уейдъл⁵⁰ свързва Зиези с народа ХУНОРИ. Той отъждествява хунорите с един от най-славните народи на ведическите арийци – това е народът ХЕИХЕЯ/ХАИХИЯ. Следователно и древните българи са били част от народа ХУНОРИ – господарският народ на Междуречието. А от там и съвсем правомерно те по-късно са известни като НАРОДА НА ЗИЕЗИ, както е посочено в „Анонимния хронограф”⁵¹.

В Индия ХУНОРИТЕ/ХАЙХИЯ са били наричани БХИЛ (ХОРА НА ЛЪКА), което идва от санскритската дума БХИЛЛА, означаваща “лък”. Потомци на този народ под същото име БХИЛ са населявали части от централна и северозападна Индия чак до ХІХ век. Народът БХИЛ е описан подробно в индийския епос МАХАБХАРАТА. Съгласно легендата, в този епос, Кришна (почитан впоследствие като бог) е ранен смъртоносно от стрела на ловец от народа БХИЛ. Този ловец е Арджуна – владетелят на народа БХИЛ. Народът БХИЛ е народа ХАИХИЯ/ ХУНОРИ. Това е народът на ЗИЕЗИ – БЪЛГАРИ⁵². По подобие на своите предци, повече от две хилядолетия след легендарните събития в Индия и българите на Аспарух са се славели като изкусни стрелци с лък.

Авторът Дж. Ф. Хюит⁵³ тълкува текстове от индийската свещена книга Риг Веда и твърди, че народът БРИГИ мигрира от Мала Азия в Индия. Бригите са известни в древността и като фригийци (флигийци) и са били един от тракийските народи. Този народ БРИГИ е познат в Индия като брахмански род БРИГУ. В тази връзка никак не е случайно, че в един от вариантите на Хронографа от 354 год. на мястото на текста за Зиези е написано името на народа “Гимнософисти” и че “Те всички са бактрийци”. А е известно, че “гимнософисти” или “нагомъдреци” е средновековното название на брахманите от Северна Индия. Това е било съсловието на жреците на тогавашната индуиска религия. Но брахманите са били жреческата каста на народа ХАИХИЯ/ БХИЛ – ХУНОРИ/, народа на Зиези⁵⁴, който е идентифициран като тридесет и седмия владетел на Шумер. И древногръцкият автор Херодот ни “съобщава”, че БРИГИТЕ (ФРИГИЙЦИТЕ) са най-старият народ на земята. Следователно не е без основание твърдението на Петър Голийски⁵⁵, че Бригу (Бългу) е основател на свещенически орден (каста), който е носел неговото име – това са бригите/фригийци. В най-дълбока древност тази свещеническа каста навярно е била духовен водач при шумерите, а впоследствие и при индо-арийците. Не е ли същата свещеническа каста сърцевината на българския етнос?

10. Пребиваването на българи в района на Централна Азия поне от средата на ІІІ хил. пр. Хр. косвено се потвърждава от редица археологически находки и писмени източници. Там са намерени множество глинени съдове по дъната на които има знаци, каквито се откриват по глинени съдове навсякъде, където впоследствие са били българите, включително и в днешна Дунавска България. Също така много учени твърдят, че районът на Таримската котловина в Северозападен Китай е бил обитаван от народа ТОХАРИ, “припознати” в науката като българи. Тохарите са били там най-малко от две хилядолетия преди Христа. За тях учените У. Райън и У. Питман⁵⁶ допускат, че тръгвайки от Причерноморието те достигат до Тарим още в V хил. пр. Хр.

Етнонимът “тохари”⁵⁷ е бил използван от съседите им. Наричали са ги още и СЕ (САКИ). А това население се е самоназовавало АРШИ, което означава БЯЛ, БЕЛИ ХОРА, БЛЕСТЯЩИ ХОРА.

Основание за това, че тохарите впоследствие са се “появили” за историята като българи е и келтската дума БЛОГАР, която означава “светеща глава”, “бяла глава”. А се знае, че келтите преди да се преселят към Европа, някога също са били в тези райони на Азия и навярно са контактували с българите – тохари. И така българите още от тази далечна епоха са ходели с бръснати (светещи) глави. Те запазват тази традиция чак до идването на Балканския полуостров, водени от Кан Аспарух. А някои от техните потомци, каквито са запорожките казаци и еничарите в турската войска, ще ходят с бръснати глави и в още по- късно време.

Традицията мъжете и децата над определена възраст да ходят остригани с оставен перчем (кичур коса) на главата се запазва тук в Дунавска Блъгария чак до ХІХ век. Този кичур коса е бил наричан и “чомбас”.       

В пустинята ТАКЛА-МАКАН⁵⁸, която е в района на Таримската котловина, са открити мумии на бели хора, датирани за 1200 год. пр. Хр., а за други датировката е 4000 год. пр. Хр. Генетичният анализ показва, че те са на хора от Кавказки тип от така наречената Понтийска група, обитавала в древността района на Черно море. Към същия расов тип се причисляват българите, скитите и древните траки. И не е случайно, че гърците са наричали нашите предци както българи, така и скити, и хуни.

При тези погребения от Тарим, наред с мумиите, са открити и вещи, които се идентифицират като типично български:

- вълнени тъкани – тип “родопско одеяло”;

- престилки със запазени цветове и шевици, имащи аналози и сега в България;

- високи черни шапки, известни  като “фригийски” или “тракийски”. Такива шапки са намерени и в района на Памир-Хиндукуш, където също са обитавали българи. Много автори наричат този тип шапка “българска”;

- намерените обувки и ботуши са абсолютно идентични с по-късни подобни находки от Волжка и Дунавска България;

- характерни само за българите образци на конска амуниция, орнаментно седло и стреме, които по това време не са били познати нито в Китай, нито в Европа;

- характерни за българите оръжия като рефлексивния лък и тризъбата стрела.

За българското присъствие⁵⁹ в тази огромна територия от река Тола в Монголия до Тарим и Памир-Хиндукуш “говорят” и запазилите се и досега различни географски наименования, независимо от това, че предците ни са напуснали този район преди две хилядолетия. В Монголия такива наименования са: Булган, Булга, Толо, Боян, Булгас, Богдан и др. При Алтай⁶⁰ – река Чавдар, село Черга и др. В Северозападен Китай и Тарим: връх Кан Тенгри, Булгар курган (Български гробища), крепост “Шахи Дуло”, имена на райони – Чдар, Булгар- тай, градове – Куча, Бугур, Карган, Болуга, Агни (Арги). В района на Памир: Имена на населени места като Крънг (Крън), Биргаз (Бургас), Мадар (Мадара), Съпот (Сопот), Варну (Варна), Кървуна (Средновековна българска крепост със същото име), район наречен Шуман (като гр. Шумен), местност Шъпка (като прохода Шипка) и др.

Забележка: В скоби са дадени аналозите на горните понятия от Дунавска България.

В района на север от Памир с българско “звучене” са имената на градовете Самар-канд, Бакат, Бухара (идва от Балхар), река Камчая, планините Голям и Малък Балхан и др.

При преселението си към Европа българите “пренасят” и имената на своите изоставени градове на Изток. Такива са:

- в Северен Кавказ – Сабур, Хунзах, Анзи, Беленджер, Семендер, Тарки, Булкарк, Кумух, Хумар и др.

 - в Армения – Балх, Тох, Дох, Алцех и др.

За българското присъствие в Централна Азия свидетелстват и редица писмени източници. От волжко-българската история Джагфар Тарихи⁶¹ научаваме, че богиня Бойгала (Байкала) е майка на Иджик, който е непосредственият родоначалник на българските племена “Имен” и “Синд”, живеещи край бреговете на река Амур в Сибир. В подкрепа на тази легенда е и името на сегашната провинция  Синд-дзян в Северозападен Китай. Тя носи името на синдийците – бял народ, живял в този регион през ІІ- І хил. пр. Хр.

Знае се също, че впослествие от синдийците се отделят кимерийците, за които историческите източници сочат пряко, че “всъщност това са българи”62.

            * * *

Според китайски летопис от 541 год. пр. Хр., народът БУ-ДЗИОНГ⁶³ е един от състава на тогавашната хунска империя. При превода на това име от китайски се установява, че “БУ” означава “БЪЛГАРИ”, а “дзионг” е равнозначно на “чужденец”. От други китайски писмени източници, датирани за 2400-2000 год. пр. Хр. се разбира, че бялото население на север от Китай носи имена:⁶⁴

- “хунну” – това са хуните;

- “дулга= дуло= толо= динлин”. Според Петер Юхас това са български огурски племена;

- “юеджи= масагети”. Впоследствие след преселението им в района на Северен Кавказ те ще носят името «алани». Техни потомци сега са осетинците;

- “даюеджи= толо хо толо= тохари”. Това са двойните или Великите Дуло= БЪЛГАРИ.  Великите Дуло (Даюеджите) – БЪЛГАРИ са обитавали района на Южен Сибир и днешна Монголия, поречията на река Амур и притоците й, горните поречия на реките Енисей, Ангара, Об и Иртиш.⁶⁵       

- «се= саки». Впоследствие саките са в състава на Волжка България, а защо не и в Дунавска България.

Тези и други бели народи водят потеклото си също от племената Имен и Синд, които се припознават като българско родоначалие. 

            * * *

Ако се търси усърдно, какво ли още би изплувало от мрака на историята, свидетелстващо за българското «присъствие» - ще се «чуе» незаглъхналото ехо от името БЪЛГ, ще се намерят географски наименования с българско «звучене», лични имена и роднински понятия, държавнически титли, битови и стопански понятия, характерни за древните българи. Ще се срещнат и етнографски образци, чиито аналози съществуват и днес в България.

11. Според древните религии на Изтока⁶⁶, отначало хората са били управлявани от богове, които са ги учили на мъдрост, предавали са им знание за различни области на живота. Впоследствие в потомството на боговете все повече се усилвали човешките качества. Това водело до постепенно намаляване продължителността на живота и достигането му до човешки измерения. Така и произлезлите от боговете станали смъртни като всички други хора. Но потомците на боговете били най-издигнатите, най-достойните от хората – това е било  жреческото съсловие. На това съсловие боговете поверяват свещеното тайно знание. Жреците под клетва се задължават да не допускат знанието да попада в недобросъвестни ръце, да не бъде използвано във вреда на хората, да не бъде осквернявано по какъвто и да е начин.

Във волжко-българския епос “Сказание за дъщерята на хана” се казва, че праотец на българите е БОЯН ИМЕН. Боян Имен не е човек, а бог, слязъл сред хората на Земята и предал на тесен кръг от тях тайно знание. А според волжко-българската история “Джагфар тарихи” това е станало край бреговете на река Амул (днешната река Амур в Далечния изток), където живеели българските племена ИМЕН и СИНД.

Боян е имал трима сина – Жи Учек, Лайш и Турк. Жи Учек отива на север към остров Чулман и не се връща. Лайш отива да го търси и също не се връща.

Според легендите, на митичния остров Чулман (за други народи Белият остров) няма битки и войни, хората са равни помежду си и не познават грижи и мъки. Там нямало място за беззаконие, безчовечност и жестокост. На хората, живеещи там, били присъщи божествената справедливост и липсата на зли помисли. Там, в страната на блаженството и вечното щастие не било нито студено, нито горещо, земята давала обилни плодове и всичко ухаело на цветя. В тази страна живеели най- достойните от човешкия род. Всичко това обяснява защо Жи Учек и Лайш не се връщат в “греховния свят”, а са предпочели да останат завинаги на приказния остров Чулман.

А третият син – Турк отдавна бил прогонен от баща си Боян. Защо ли? Навярно Турк е имал лоши, недостойни черти на характера си? А третият брат Турк не е ли праотецът на турците? Тази легенда не сочи ли каква е била в незапомнени времена генеалогията на народите, произлезли от белите племена ИМЕН и СИНД, не показва ли какви са били основните черти на различните групи племена, запазили се и впоследствие?

Останал без синове, Боян моли Тангра да му дари син. Молбата му е изпълнена. Рибата Бойгала (това е езерото Байкал в Сибир) ражда Иджик. Той е смъртен. Иджик е непосредственият родоначалник на българите. Косвено доказателство, че тези легендарни събития са се разиграли някога в Централна Азия е фактът, че името Боян, в различни модификации на произношението се среща и сега в някои езици от тази част на Азия и означава – благороден, възвишен, именит, ясен, благозвучен, оратор, певец и др. А това са все епитети, които е носел първожрецът, духовният водач – БОЯН. Някога в древността името БОЯН⁶⁷ е имало значение на жрец, на човек, посветен в мъдростта, на маг (магьосник). Това име е било своеобразна духовна титла и е било давано на хора с изключителни способности. Носели са го владетели, жреци, астролози и велики лечители. От неговия вариант “Баян” са произлезли думите “баяч” и “баене”, които се употребяват и в съвременния български език. Името Боян си е чисто българско достояние. То впоследствие се превръща в лично име, което и сега се носи от много българи. Името БОЯН е един от ориентирите, които дават възможност за проследяване на историческия път на нашите предци – древните българи.

12. Далеч на изток водят следите и на легендарния владетелски род Дуло.⁶⁸ Най-ранните сведения за този род се локализират в района на езерото Байкал в Сибир и в Монголия. И сега реката, която тече през столицата на Монголия – град Улан Батор, се нарича Дуло (на техния език Толо). По-нататък река Дуло (Толо) се влива в река Орхон, а тя от своя страна – в река Селенга. Така, чрез Орхон и Селенга, водите на река Дуло достигат до “майката” на рода Дуло – богинята Бойгала (езерото Байкал). Счита се, че народът ДУЛО е обитавал този район още в началото на бронзовата епоха (2400 год. пр. Хр.). Той е бил наричан от китайците ДИНЛИН. За народа динлин (дуло) – българи се знае, че са били с руси коси и сини очи.⁶⁹ В началото на ІІІ в. пр. Хр. в Сибир възниква империята на динлините; Дуло). Тя е най-могъща при кан Ю Мо-Тун (края на ІІІ и началото на ІІ в. пр. Хр.). Във връзка с владетеля Мо-Тун може да се отбележи, че турците го считат за свой родоначалник.⁷⁰ А с това не признават ли косвено и българския произход на своите вледетели и на себе си? Мо-Тун е от великия и могъщ български владетелски род ДУЛО – един непоклатим стълб в хилядолетната българска история. Името Дуло има различно тълкуване. Авторът Марин П. Димитров² го свързва по съдържание с понятия като “светкавица”, “мълния”, “светлина”, “искра”. А Петър Добрев⁷¹ дава множество разновидности на съдържанието на коренната дума Дуло при “шествието” й из Евразия.

Някои от тях са:

- Дуло – владея, царствам;

- Дуллу – основавам държава;

- Долло – първи, начален, главен;

- Долан – законно установен, законен наследник и др.

А не прозилиза ли името Дуло от шумеро-акадските държавни понятия, където ДУЛАТУ означава “създател”, “творец”, “труд”, “градеж”?

Горните варианти за тълкуване съдържанието на името Дуло не са взаимоизключващи се.

13. Духовната сфера на обществен живот в древността⁷² била твърде богата на различни религиозни култове, като се започне от най-висшата, непознаваема за човека Сила, владееща света и се завърши с най- обикновените духове. Тази висша Сила е първопричина за всичко. В индо-арийската традиция тя е наречена БХГАВАН, но не носи стойностите на име, а на представа. Тази Сила не е под влиянието на материалните енергии и стои отвъд проявената и непроявена материя. В иранските езици на БХГАВАН съответства понятието БАГА, а на български това е БОГ. При халдеите върховното божество, което седи по-високо от Седемте небеса, представено като духовен принцип на светлината, се нарича “ИАО” (име), което обикновено е непроизносимо.

Всичко относно този извечен Бог вавилонците подминавали с мълчание. Към него човекът не трябвало да се обръща нито с външна реч, нито с вътрешна (мисъл). Името на непознаваемия БОГ, не само че не било известно на обикновените хора, но и самите просветени жреци го произнасяли твърде рядко, и то винаги шепнешком.

Този БОГ символично е бил изобразяван с Точка в Окръжност или като Равностранен Триъгълник.

При това Точката означавала Твореца-Архитект, а окръжността символизирала Вселената. Вселената е подчинена на разположените под БОГА божествени йерархии и е пряко изградена от тях. Нито един цивилизован народ от древността не е смятал, че ВСЕВИШНИЯТ непознаваем БОГ е непосредствен създател на видимия свят. Тогава са приемали и че човек е твърде слаб, за да може да се обърне непосредствено към ВСЕВИШНИЯ. Затова хората отправяли своите молитви и жертвоприношения към боговете – посредници, на които Всевишният е възложил управлението на света. Такива богове – посредници са и седемте небесни йерархии, олицетворявани от седемте видими тогава подвижни небесни тела – Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.

В древността Точката в Окръжност освен непознаваемия БОГ, е символизирала също и Слънцето. Това показва, че Слънцето е било възприемано като осезаем езотеричен заместител на най-висшето, на БОГА.

На територията на България са намерени надписи – символи за Божественото начало, оставени от аспаруховите българи.⁷³ Това са: символът на ТАНГРА (окръжност с точка в средата) – на едно място; знаци на АН (НЕБЕТО) – на няколко места; и на сакралния знак “Y” – (разчетен от Петър Добрев като “ИУИ” – на 157 места. И трите понятия ТАНГРА, АН и ИУИ идват от шумеро-акадската култура и са свързани помежду си.

Предствата за върховното божество ТАНГРА се основава на понятието АН (НЕБЕ). Както бе отбелязано по-напред, името на върховното божество е било до такава степен съкровено, че не се е допускало не само неговото произнасяне, но и това то да се знае от непосветени. По тази причина върховното божсетво е имало свой заместител. На един етап от развитието на религиозните представи в древността такъв заместител е планетата Юпитер, обозначавана като ИУИ. От това име – символ ИУИ, чрез понятието ЙУВИ-ТАР идва и сегашното име на тази планета – Юпитер. (Звездата на Бога). Доводите за това, че символът “IYI” трябва да се разчита като ИУИ са няколко. На шумерски ШУ означава “слънце”, а на сегашните памирски езици БОГ. В Кавказ ИУИ е изгрева на слънцето. Също така корнуелците (келти) наричат планетата Юпитер – ИОВ, а кимрите – ЙО. Затова с основание може да се твърди, че и името на върховния бог при древните българи е звучало като ЙУИ или ЙУВИ. От там идва и втората част на титлата на българските владетели от това време ЮВИГИ. Следователно КАНАС ЮВИГИ ще означава ОТ БОГА ПОСТАВЕН ВЛАДЕТЕЛ, ПРАТЕНИК НА БОГА (ЮВИ).

14. Тангра е ключова дума за религията на древните българи. ТАНГРА⁷⁴ е върховният български бог. Както бе казано, ТАНГРА е било сакрално понятие, достъпно само за просветеното жреческо съсловие. За обикновените българи богове са били осезаеми физически обекти като небесните светила, скали, дървета и др. В тази връзка до нас са достигнали имена на божества, почитани от българите като “Едфу” и “Фа”⁷⁵. И сега на памирски диалекти “Фа” буквално означава “идол”. При българите “статут” на божества са имали и “съществата”, обозначавани с алтайското понятие АЛП и иранското – ДИВ⁷⁶.

Центърът за изследване на българите “Тангра” дешифрира понятието ТАНГРА като: ТАН (Вселена) НАК (човек) РА (Бог)⁷⁷. От друга страна коренната дума ТАНГ има шумеро- вавилонски произход и означава “скала”. Знае се също, че някога в иранското духовно пространство под БОГ са разбирали целия небесен свод, който са си представяли като небесна твърд, като Каменна планина. Този Каменен небосвод българите са обозначавали с понятия ТАНГРА и ТАРА, които са били взаимно заменяеми. По-конкретно - на понятието ТАРА отговаря цялото небе, тоест на това, което е смятано от иранците за БОХ (БОГ), а ТАНГРА означава вътрешна характеристика на Бога, изразяваща древната вавилонска идея на магите за Каменния небосвод.

Атрибутите на Тангра⁷⁸ са били Светлината, Огънят, Конят, Орелът и преди всичко Слънцето, чиито соларни знаци са “розетата”, “слънчевото колело”, свастиката, триквестъра, пентаграма, хексаграма и др.

Каменната небесна планина е била само една мисловна реалност. Древните индийци са наричали тази Свещена планина Меру (Сумеру), иранците – Хара, синдийците – Самар, а други скитски народи – Рипа. Такова име е било давано и на някоя реална земна планина, хълм или скала.

Свещената планина Меру⁷⁹ е център на Света. Там живеят боговете. Меру е ос, която пронизва цялата планета. Тя е вход към друго измерение, към Света на боговете.

Най- високият от трите върха на Свещената планина е наречен от индийците Мандара. Той опира в небето там, където е Полярната звезда. В тази връзка е показателно, че и самото понятие Мандара на санскритски означава “ос”. Но “Мандара” звучи съвсем познато и на български. Не се ли е казвала Мандара и планината край сегашното село Мадара, Шуменско? Там някога е имало култов център на Аспаруховите българи. На отвесната скала на тази планина е издълбан и Мадарският конник, който е култов барелеф. Там има и пещера. А се знае, че пещерите са били култови места за древните българи – последователи на Митраиската религия. На такива места са били извършвани различни религиозни ритуали, посвещения и жертвоприношения.

И скитското название на Свещената планина – РИПА, също “звучи” в съвременна България. Това е името на планината ни РИЛА. При разговор на нашия изкуствовед Георги Свечников със съвременния Далай Лама⁸⁰ (Духовен водач на Тибет) последният му заявил, че нашата дума “Рила” на тибетски означава Свещена планина, а пък “Сакар” (Сакар планина до Свиленград) – означава “Бяло поле”. Освен това Далай Лама изтъкнал, че между България и тибетците има много сходни неща в обичаите, архитектурата, народните песни, носиите и др. Всичко това потвърждава отново казаното по-назад, че в древността част от нашите предци са били в близки контакти и с Тибет. Това е било по време на пребиваването им в Таримската котловина.

            * * *

Изследвайки понятието ТАНГРА⁸¹, представляващо идея за Каменен небосвод – Свещена планина, се установява, че коренната дума ТАНГ, с различни модификации на звучене, се среща почти навсякъде в Азия. Има я дори на други континенти. От този факт обаче не бива да се прави извод, че там, където се среща понятието ТАНГ може да се търси българско присъствие. Широкото разпространение на товя понятие е свидетелство за изключително голямата отдалеченост назад във времето, когато е възникнала или дадена тази религия, изградена около името ТАНГРА. В Тангра са вярвали българи, хуни, китайци, тюрки, хазари, монголи и други народи от Централна Азия.

15. Религиозният мироглед на древните българи е тясно свързан с религията МИТРАИЗЪМ⁸², господствала в Близкия изток през ІІ и І хилядолетие преди Христа. В Митраизма най-ВИСШЕТО, непознаваемият за човека АБСОЛЮТ, наречен БОГ, е бил представляван от неговите седем божествени йерархии. Те са създали Света и те го управляват. Най- високопоставената йерархия е тази на Седмото небе. Тя е йерархията на всемогъщия бог Айон. Този Бог се персонифицира с Времето и Съдбата и присъства във всичко. Айон е носител на творческа енергия и е абсолютен господар. Айон – това са: възможности, причина, следствие, живот и смърт като един безкраен процес. Той осигурява космическия принцип на сътворението в качеството на БОГ – БАЩА. Айон е символ на живота и вечността. Той държи ключовете на този свят и е отправна точка на доброто и злото. При различните народи, следващи култа на Митраизма, името на този бог е “звучало” различно. Айон са го наричали народите с мидийско потекло. За персите той е Кейван, за евреите – Кийян, за гърците – Кронос и т.н.

Звездата на върховния бог Айон е планетата Сатурн, а в Зодиака му съответства съзвездието Козирог. Затова и Сатурн е смятана за най-старшата планета във вавилонските и индоарийските религиозни традиции. Айон (Сатурн) е на най- високото – Седмото небе. В брахманския зодиак срещу Сатурн стои името ПУЛХАРА, което много напомня за името на най- старата известна ни българска държава в района на Памир- Хиндукуш – БАЛХАРА.

В индо-арийската традиция на зодиакалния дом Козирог, на който е господар Сатурн (Айон, Кейван) съответства и бог ШИВА. Шива е апотеоз на времето – раждащо, унищожаващо, възкресяващо. Изображенията на този бог са с тризъбец в ръка. Но “Тризъбецът на Шива”⁸³ ще го открием като символ на владетелите на Кушанската империя (ІІ- ІV век), която е била държава на българите. Тризъбецът е бил и символ на българските владетели след преселението в Европа. А откъде ли са взели тризъбеца като символ украинците, след като до ІХ век не са имали своя държава, а от там – и държавни символи?

 А “тризъбецът на бог Шива” не е ли в пряка връзка и с “трилистника”, увенчаващ короната на крилатия лъв с човешка глава, яхнат от български владетел – фигура от кана № 7 на златното съкровище от Над Сент Миклош (V-VІІ в.).

Знае се също, че Айон е бил изобразяван като крилат бог с лъвска глава и човешко тяло, около което се увива змия. Не идва ли от това изображение на бог Айон и някогашният символ на белите народи от Централна Азия, в това число и на българите – КРИЛАТИЯТ ТИГЪР (ЛЪВ)⁸⁴. Крилатият тигър е държавен символ на Волжка България през средновековието. Изображение на крилат лъв фигурира и в Преславското съкровище, изваяно през средновековието от български майстори. Установено е също, че “Крилат лъв” е използван като символ и в древен Шумер. От това “странстване” на Крилатия тигър (лъв) по Азия и Европа се вижда къде са били нашите предци - древните българи. Този символ ги е придружавал по пътя им на изток от Балканите през Мала Азия и Месопотамия, през Средна Азия и Индия и при престоя им в Централна Азия и Далечния изток. Българите са пренесли този символ и по обратния път при преселението им към Европа. А това, че Крилатият тигър (лъв) е преди всичко български символ, се доказва недвусмислено от съдържанието на китайския йероглиф БАО, за което бе упоменато по-назад в текста.

16. В религията Митраизъм Митра не е върховен бог, а главен герой. Той е посредник между върховната божествена сила и сътворения свят и олицетворява светлината, свързана с представата за справедливост и благотворност. Митра е роден от Бога-Баща (АЙОН) и Земята-Майка (АДИТИ). В същото време, според тогавашните религиозни представи се счита, че Митра произхожда и от Бога – КАМЕНЕН НЕБОСВОД,  олицетворяващ небето, светлината и небесния огън. От там идва и идеята за Свещената планина и божествената енергия. Във връзка с гореказаното понятието Митра означава буквално “излязъл от камък”. А според Е. Блаватска⁸⁵ Митра е син на Бордж, а БОРДЖ е Божественият планински земен огън. Това е еманация на Слънцето, излязла от Свещената небесна планина като лъч светлина. И тъй като българите са били жреческото съсловие на религията Митраизъм, то може да се счита, че епитетът БУРДЖАНИ (с който са били наричани през средновековието) е пряко следствие от понятието БОРДЖ – Божественият огън, излязъл от Свещената небесна планина. Този смисъл, вложен в името БУРДЖАН, е в съгласие с тълкуването му, направено по- напред и потвърждава божествения, възвишения произход на българския род.

Идеята за живота при Митраизма се символизира от Бика. Затова и Свещеният бик е основен символ при тази религия. След раждането си, Митра хваща Свещения бик и по повеля на Слънцето го убива, при което от гърба на животното бликва жито. Житото е символ на земните блага. Култът към Митра се характеризира с целогодишни жертвоприношения, посветени на природното начало. Свещените ритуали се извършват в пещери. Такива жертвоприношения са били характерни и за ритуалната практика на Аспаруховите българи.

При религията Митраизъм Слънцето е божественият посредник между Бащата-Бог (АЙОН) и творението. Слънцето също е породено от Бога-баща - АЙОН. В религиозните сцени Митра е изобразяван като човек, но се идентифицира със Слънцето. На тогавашните източно-ирански езици Слънцето се е наричало МАР. Мар е източно-иранският вариант на името на бог Митра. Отглас в съвременния български език на тогавашното име на слънцето – МАР⁸⁶ са изрази като:

- “МАР-аня” – най- големите летни горещини;

- “МАРНА вода” – вода, затоплена на слънце;

Някога при българите силно развитият култ към Слънцето е замествал култа към скрития бог ТАНГРА. В резултат на това обожествяването на Слънцето (МАР) е било водеща религиозна представа за българите, а от там и култът към Слънцето е бил и официална религия в българската държава. Затова и средновековният арабски автор Ал-Масуди⁸⁷ пише за българите, че произлизат от МАР и се прекланят пред огъня, а също и че са от вярата на МАГИТЕ, тоест от жреческото съсловие.

17. Гърците може би ще възразят остро, ако им се каже, че техният най-могъщ герой от епоса Илиада–Ахил с неговите воини - мирмидонци са всъщност българи. В „Хронографията” на сирийския историк Йоан Малала⁸⁸ (491- 578 год.), в така наречената “Троянска повест”, има пасаж, който гласи: “Този Ахилеус (Ахил) имаше свои войници, които тогава се наричаха мирмидонес (мирмидонци), а сега – българи и уни (хуни) на брой три хиляди, заедно с воеводата Патрокъл и с Нестора, които бидоха убедени от Хирона и Пелеа. И отиде Ахилеус сам със своите войници срещу Илий (Илион – Троя)......”.

Свидетелства за българския произход на Ахил се дават и от автора Йоан Цеца (1110-1180 год.), и в Манасиевата хроника (ХVІ в.). Същото се твърди и от съвременни автори като Барбара Ханд Клоу и Роберт Грейвз⁸⁹.

От гореказаното може да се заключи:

Първо: Ахил и неговите войни са били българи. Така го утвърждава авторът Малала, без да предполага, че впоследствие ще внесе смут в “стройната” днешна историография. Това че мирмидонците от онази далечна епоха (ХІІ век пр. Хр.) са били българи, се потвърждава и от самото им име. То не се ли е получило като фонетично транскрибиране на понятията МАР и МАДА? Не може ли гръцкото “МИР-МИДОНЕС” да се чете и като “мар-мида” или “мар- мада”, чието тълкуване е много лесно. “Мар” е името на Слънчевия бог на мидийците, а “мидонес” означава направо “мидийци”. В този случай “мир-мидонци” би следвало да се разчита като мидийци-произлезли от (или деца на) Слънцето. А за произлезли от Слънцето (Мар) българите са се считали чак до приемането на Християнството през ІХ в. в Дунавска България, и на исляма във Волжка България през Х век..

Второ: От цитирания по-горе текст се вижда, че българите и хуните имат общ произход – че са мидийци. И в епоса на волжките българи “Сказание за дъщерята на хана” е отбелязано, че хуните са етнос, отделил се от българите в някаква много ранна епоха⁹⁰.

И не случайно никаква етническа несъвместимост между българи и хуни не се отбелязва. Те са в общи държави-империи и в Азия и в Европа. Българите са в състава на хунските империи в Азия, участват и в хунското нашествие към Централна и Западна Европа. От своя страна и хуните впоследствие са в състава на българската държава в Южна Русия. Хунският етнос участва при формирането на Волжка България, той “присъства” и в Дунавска България. Това, че хуните не са били много цивилизован народ, е обяснимо. Средата в която са живели в продължение на векове, е оформила и примитивната им култура. Номадският живот в студените и безводни степи и полупустини и постоянните военни стълкновения не биха оставили друг отпечатък върху културата и бита на хуните. Тези условия на живот са оформили и некрасивия и груб вид на лицата им. Или за хуните може да се предположи така нареченото “вторично подивяване”, което е познато от историята.

18. Някои от сведенията за нашето историческо минало на пръв поглед изглеждат невероятни и абсурдни и сме готови с лека ръка да ги обявим за измислици и да ги отхвърлим. Но ако си направим труда да помислим по-задълбочено, ще се окаже, че всичко е обяснимо и логично и че нещата си “отиват по местата”. Така например твърдението, че големи групи българи са населявали Балканския полусотров още преди Христа, ще ни се струва невероятно, след като “знаем”, че българите идват от Средна Азия в Европа главно през периода ІІ до V век сл. Хр. А не е ли абсурдна географската карта на Св. Йероним⁹¹ (331-4 20 год.), където днешна Мизия е обозначена като БЪЛГАРИЯ. Реакция на съмнение за недостоверност предизвиква и написаното в Анонимния Равенски Космограф (375-376 год.), в който се чете, че на юг от Дунав от векове “само българи живеят”.⁹² Обяснението на тези, на пръв поглед недостоверни твърдения е просто и лесно. И то е, че в онази историческа епоха не са правили разлика между траките и българите, защото са знаели, че българите и траките са с еднакъв произход, че са един и същи етнос, носещ различни имена. Същото се отнася и за кимерийците, сарматите, хуните и скитите.

От асирийски надпис от VІІІ в. пр. Хр. научавамe, че кимерийци са живели в района на Източен Анадол и оттам се разселват към Северното Причерноморие, а една част от тях идва и на Балканите.⁹³ Имайки предвид гореказаното става разбираемо и приемливо написаното в “Зографска история” от 1785 год. и в “История” на Спиридон Йеромонах Габровски от 1792 год.⁹⁴. В тези “истории” за пръв български крал на Балканите се посочвна, че е Илирик (986 г. пр. Хр.), а след него следват и имена на други български владетели. А Илирик не напомня ли името на илирийските племена, населявали северозападната част на Балканския полуостров?

Логично обяснение имат и на пръв поглед взаимно противоречащите си сведения за родоначалието на българите. Според „Анонимния римски хронограф” от 354 г. българите са потомци на Знези, син на Сем (Сим) и внук на Ной. А в други източници се твърди пък, че българите прозихождат от Яфет, който е третия син на Ной. За родословието на българите от Яфет пишат в своите истории и Паисий Хилендарскни и Спиридон Габровски.⁹⁵ По-конкретно те посочват, че непосредствен наш праотец е Босох (Мосхос), който е внук на Ной. Оказва се, че и тук няма противоречие. Според библейската традиция, народите, които отиват на изток – са потомците на Сем, а тези отишли на север и северозапад спрямо Междуречието, са потомци на Яфет. И тъй като преселения на българи има както на изток, така и на север и запад – то се оказва, че и двата записа за произхода (родословието) ни са верни.

19. Върху съхранена досега географска карта от 1459 год., с автор Ара-Мауро⁹⁶, територията на Волжко-Камска България е обозначена като Амазония. Случайно ли е това? Едва ли! В тази връзка няма да е пресилено, ако изявим претенции, че и амазонките – легендарните жени-войни от древността, са историческо наследство на нас – на тези, които сега наричат себе си българи.

Повечето от сведенията за амазонките⁹⁷ идват от античните гръцки автори. И самото име “амазонка” е гръцко и означава “без гърда”. Амазонките не са имали дясна гърда. Тя е била отстранявана, за да могат по-лесно да си служат с оръжието повреме на бой. Според Ханс Гзенгер амазонките са били ордеподобно обединение на войнствени жени – крайни представителки на матриархата. Те са били и враждебно настроени спрямо мъжете.⁹⁸ Счита се, че амазонките са с тракийски прозиход. Първоначално те са обитавали земите на Лидия. Векове преди Троянската война амазонките са победени от Персий и са прогонени.

Към ХІV-ХІІІ в. пр. Хр. амазонките се установяват в района на Крим и поречието на река Дон. Старото име на тази река – Танаис е дадено от тях.

Освен в района на река Дон, има данни, че амазонките са пребивавали и в района на свещения град Аркаим – градът на Тангра, останките на който се намират близо до гр. Челябинск в Южен Урал.

Основания за това, че амазонките са с тракийско потекло има достатъчно. Пантеонът на боговете им е бил сходен с този на траките. Те най-силно са почитали бога на войната Арес и целомъдрената богиня Артемида. Траките също са почитали само Арес, Дионис и Артемида. От гравюри върху антични вази се вижда, че въоръжението на амазонките е било както това при траките. Особено силно доказателство в тази насока е наличието като въоръжение при амазонките на сложно-съставния лък. Знае се, че в продължение на хилядолетия този вид лъкове е бил “патент” на българите. Такива лъкове са имали и траките. Гърците не са притежавали това мощно оръжие.

В Троянската война амазонките участват на страната на троянците. Това потвърждава етническата им принадлежност, тъй като и самите троянци са с тракийски произход. В тази война, при едно от стълкновенията край стените на Троя, царицата на амазонките Пентезилея е смъртоносно ранена от любимия си герой Ахил, воюващ на страната на гърците.

Във връзка с изложеното по-горе, може да се посочи, че върху монета от ІV в. пр. Хр.⁹⁹ “гръцката” богиня Атина-Палада е изобразена като амазонка с тракийски шлем на главата. И това не е чудно, защото култът към богиня Атина е от предгръцкия “трако-пелазгийски” период, което е поредния пример за присвояване на чужда история от страна на гърците.

Според древногръцкия автор Страбон¹⁰, през пролетта амазонките се събирали с мъжете, наречени гарганейци, за да се сдобият с поколение. Тези мъже са живели далеч от тях, обикновено на разстояние, равняващо се на един ден път, или пък от другата страна на планината. Във връзка с гореказаното може да се посочи, че “гарганейци” са били наричани и част от българските племена, населявали някога кавказка Албания.

Счита се, че последната битка на амазонките от Волжка България е била срещу свирепите орди на Чингиз Хан. Тогава техните бойни отряди са се наричали “амасин”, което е означавало “жени-войни”. При скитите и сарматите жените често са оглавявали племена и са участвали в боевете наравно с мъжете. Затова и много гръцки автори наричат племената на сарматите – племена на амазонките. А както ще се разбере в изложението по-нататък българите са считани и за сарматски народ. Тази традиция жените да воюват, е съхранена от нашия народ и впоследствие. Не са ли достойни наследнички на славните някогашни амазонки по-сетнешните жени-войни на хайдушки чети по време на турското робство?

20. В староруски ръкопис¹¹, който се съхранява в Националната ни библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”, се казва: „При този цар Константин дойдоха българите през река Дунав. Многобройни, безчислени, те изпълниха тази земя и до Драва... защото влъхвите и персите, и българите са едно и всички те са на тази земя пришълци.”

А в друг вариант на този документ се казва¹²: “Многочислени, дори безбройни, те (б.а. българите) изпълниха цялата земя, дори до Драч (днешно, Дурацо в Албания - б.а.), тъй като българите, и персите, и влъхвите са едно и също и всички те са на тази земя преселници.”

Най-същественото от горния текст, което е очевидно, е че не се прави разлика между българи, перси и влъхви, а това означава: 1. Че българите са бял народ, арийци, дошли от Персия. 2. Че българите са и ВЛЪХВИ. А “влъхви” по християнската традиция са били наричани царете и духовниците, живели в предхристиянската епоха в земите на изток от Персия. На славянски “влъхв” означава маг (магьосник), жрец, мъдрец.

Горният текст посочва пряко потеклото на българите - мидийското племе на МАГИТЕ, на жреците на религията МИТРАИЗЪМ. Несъмнено магите са носели името БЪЛГ, което напълно съответства на високото и водещо обществено положение, което са заемали в онази епоха. Очевидно МАГИТЕ-БЪЛГАРИ са били цял един народ, който е бил духовен водач в района на Средна и Централна Азия¹³. В тази връзка магите-българи не олицетворяват ли идеята за СРЕДИЩЕН, ГЛАВЕН НАРОД? Такъв средищен народ ще видим по-късно под името “ОНОГОНДУРИ”, населяващи столичната област на Кубратова България. Оногондурите са и  народът, който кан Аспарух довежда на юг от Дунав и чийто наследници сме ние. Името “оногондури” намира точен аналог в шумерското понятие “унункундур”¹⁴, означаващо главно, централно племе. Това понятие се получава от шумерското “унукку”, което е било име на централната област на държавата, а приставката “дур”, означава просто “общност”, “племе”. Не идва ли от там и името “ОНГЪЛ” - средищният укрепен район на Аспаруховите българи при устието на Дунав?

Средищният народ на МАГИТЕ-БЪЛГАРИ, разположен в района на Памир - Хиндукуш и Централна Азия, е излъчвал жреци-духовници на култа към Тангра и Митра, с които е “захранвал” религиозните нужди на близки и далечни народи, възприели и следващи тази религиозна доктрина. Магите-българи са жреческо съсловие в Персия до “възцаряването” на новата религия на Заратустра. Те са при средноазиатските народи - парти, согдийци, хоремзийци, саки, масагети и др.

Те са и в Индия. Това са така наречените в Хронографа от 354 година – ГИМНОСОФИСТИ¹⁵ (Брахмани - жреците на индуизма). И не случайно в Хронографа след думата “гимнософисти” е пояснено: “Те всички са бакнорийци”. Магите-българи са и още по на Изток - при белите народи, населяващи Централна Азия, където също “господства” култа към Тангра. Те са били по всички тези райони, защото са оставили неоспорими доказателства за присъствието си там. Така че споровете откъде са дошли българите в Европа - от района на Памир - Хиндукуш, или от Централна Азия, е очевидно безпредметен. Това е така, защото жреческото съсловие БЪЛГ¹⁶ е дало името си както на бели народи в Средна Азия, така и на такива от Централна Азия. Всички те са възприели етносното име БЪЛГАРИ и сега следва да ги считаме за свои предци. Затова е и толкова разнообразен в качествата си българския етнос. Че това е така, се потвърждава и от изключително богатия ни фолклор. Ние, българите имаме и извънредно богата история и вместо да се радваме на този факт, се впускаме в дребнави кавги относно историческото си минало - откъде са дошли предците ни, имаме ли нещо общо с хуните и пр.

21. За произхода и древността на свещеническия орден на МАГИТЕ-БЪЛГ може да се съди и от особените атрибути към облеклото им. Такива отличителни белези за магите са били високите 60-70 см островърхи конични шапки и дългите манти, обсипани със звезди¹⁷. Такива островърхи шапки са изобразени и върху главите на шумерски богове още от III хил. пр. Хр. Същите шапки носят и сакските пратеници при персийския цар Дарий, изобразени на колона (IV в. пр. Хр.). С островърхи шапки са и конниците - саки, изобразени върху етруска ваза от VI в. пр. Хр. В погребение на български вожд в района на Тян-Шан (Сев.-западен Китай), датирано за VI в. пр. Хр., са открити добре запазени останки от такава островърха шапка, а също и характерно за българите облекло. Някога и арабските пътешественици, посетили Волжка България, са били най-впечатлени от тези високи островърхи шапки. Очевидно е, че в Месопотамия, където е родината на тези островърхи шапки, споменът за тях отдавна е изчезнал. Затова и арабите са ги гледали като нещо непознато и чудато.

Тъй като тези “чудати” шапки са били характерни само за българите, чужденците са ги наричали “български шапки”. А за самите българи това е било КАЛАНСУВ. Счита се, че името на тези високи шапки идва от понятието КАЛУ, превеждано като КЛЕТВА или ЖРЕЦ и СУВ(ШУВ) - означаващо шапка. Следователно името калансув може да се тълкува като “Клетвена шапка”, “Шапка на дал клетва”, “Жреческа шапка”. От понятието КАЛУ произлиза и самото име на жреците на Тангра - КОЛ-ОБРИ. От него в нашия език е останала и самата дума КЛЕТВА. Какво още се знае за тези български шапки?

На рисунка, намерена в района на с. Мадара (Шуменско), български колобър е изобразен с висока островърха шапка.¹⁸ В песни от Югозападна България и сега може да се чуе за “капа колобарка”, т.е. колобърска шапка. В района на Алтай в Централна Азия и до днес са популярни българските “високи калпаци”. Такива калпаци са носени и на Волга, Северен Кавказ, Грузия, а доскоро и в съвременна България.¹⁹ Очевидно високата островърха шапка е придружавала българите при всичките им “митарства” из Евразия в продължение на хилядолетия. За тези шапки “говорят” Тяншан, Памир, Хиндукуш, Кавказ, Средна Волга, Дунавска България и Македония. “Спомен” за такава островърха шапка има и в сегашна Източна Сърбия, което не е за чудене, тъй като до неотдавна това население е било с българско самосъзнание. А съзнанието им е било такова, защото те са с български произход.

“Следите” от високата островърха шапка Колобарка са поредното доказателство за пътя на нашите предци от Междуречието към Средна и Централна Азия и обратно към Европа. Тези шапки са и поредното доказателство за високопоставеността на нашите предци, за това, че са били народ водещ и велик.

22. За времето на II хил. пр. Хр. липсват исторически сведения за мащабни конфликти между установилите се в Далечния Изток две културни общности - китайската и тази на белите народи на север от Китай. Това мирно съжителство¹⁰ продължава до към 622 год. пр. Хр., когато белите народи, наричани в китайските източници хуни, започват масирани нападения срещу Китай. В резултат на тези войни белите овладяват големи територии по горното и средното течение на Жълтата река (Хуанхъ), тогава известна с новото си име Кубан.

Нападенията от север обединяват Китай в единна държава. Също така за сравнително кратко време, в Китай има демографски взрив, при който населението му се увеличава неколкократно и достига 50-60 милиона. По това време белите народи са имали численост не повече от 5 милиона. Обединението и десетократно по-голямата численост на населението дава преимущество на Китай, което води до размяна на ролите в противоборството му с белите народи. Във военната си експанзия на север Китай е подкрепен от монголи, енисейски турци и тонгуси.

Белите народи са обградени и притиснати отвсякъде. След непрекъснати военни стълкновения, продължили до I век след Христа, Китай успява да надделее. В резултат на тези войни, а също и на неблагоприятни климатични условия – засушавания, продължили десетилетия и столетия, белите народи започват да се изселват от Централна Азия. Миграцията на Запад¹² започва още от Vв. пр. Хр. и продължава цяло хилядолетие.

23. Хуните¹¹ са етносът, който стои в центъра на вниманието на тогавашните китайски летописци. Това е така, защото хуните са били основният военен противник на Китай. Какъв етнос са хуните? От исторически сведения, достигнали до нас, е известно, че една част от хуните са били с “безобразни лица”. Очевидно това е била народност, чийто номадски начин на живот сред сурова природна среда в продължение на векове и хилядолетия е формирал такъв лицеизраз. Освен това при този тип хуни се откриват и значителни монголоидни черти, което предполага смесване между бялата и жълтата раса.

Другите хуни са така наречените “бели хуни”¹⁴, които са типични представители на бялата раса. Те също са наречени хуни, защото са били под хунска власт в състава на Хунската империя. За тези “бели хуни” става въпрос и в епоса „Сказание за дъщерята на хана”, в който се казва, че Иджик отвежда седем от своите племена - българи в планината Хон, откъдето идва и името им - хуни. Тези седем племена са именно хуните - хефталити, които се изтеглят последни от Централна Азия. Името хефталити идва от иранското “хафта”, което означава “седем”.

Хефталитите не са номади, не са и с безобразни лица, като познатите хуни. Те имат добро гражданско общество. Следователно хефталити е било другото название на една част от българите. Това са седемте племена на Иджик.

Хефталитите създават своя империя в района на Тарим и Бактрия, която съществува до към 567 год. сл. Хр. Вследствие на непрекъснат военен натиск на тюрките от изток и персите от запад хефталитите напускат тези земи и се преселват на север от Кавказ при сънародниците си българи.

24. От китайски извори се научава, че хуните са били един достоен народ¹¹. При тях се е ценяла много храбростта и силата. А най-долното нещо в очите на хунския народ е подчинението и слугуването. На коне, в борби и войни този народ е изграждал  империите си, подчинявайки на мощта и волята си множество други народи. Българите са били в състава на хунската империя в Азия като съюзници и са оглавявали западното й крило. Затова и те са били наричани също хуни.

В края на IIІ в. и началото на II в. пр. Хр. владетел на империята на динлините (огурските български племена) е кан-ю-Мотун¹¹. Мотун се прославя със своите военни победи и непоколебимостта си да се отстоява държавността. Историята е съхранила негови думи,¹¹ които и сега са актуални: “Земята е основа на държавата. Нима може да се дава тя?”

Мо-тун е от владетелската династия Дуло, която пък си е чисто българско достояние. Така че опитите на някои да присвоят името на легендарния владетел Мо-тун са несъстоятелни.

Такъв е случая с турската историография, която извежда родоначалието на своите владетели от Мотун, наричайки го Моде. Щом са го установили, нямам нищо против. Но нека по този въпрос да се каже цялата истина докрай. А тя е, че владетелската династия на тюрките Ашина е разклонение на владетелския род Дуло. Дали това е станало преди или след Мотун, или от него самия, не е толкова съществено.

Хуни и българи са два етноса, които са споделяли обща съдба в продължение на хилядолетия. Това е предопределено не само от общия им произход и общата религия, но и от общия владетелски дом - Дуло. В продължение на векове българските държави в Европа (на север от Черно море, на Волга и Дунавска България) са управлявани от владетели от разклонение на рода Дуло, пристигнало тук чрез хуните през IV век.

25. През I в. пр. Хр. и I в. сл. Хр. китайската експанзия¹¹ срещу белите народи на север и запад е особено интензивна. Военният натиск е жесток и непрекъснат. Населението в някои райони е почти изтребено. Хуните са разбити и една част от тях са подчинени от китайците, а друга част, известни като “непримиримите”, с бой си пробиват път и се оттеглят на запад към Урал и р. Волга.

През 48 год. сл. Хр. белите народи компактно напускат разсипаната си родина в Централна Азия. Тези, които се насочват към Памир-Хиндукуш са известни вече с нови имена - “кучи”, “купи”, болги и др. В района на Бактрия преселниците от Централна Азия не са посрещнати като врагове и завоеватели, а като родни братя - и по кръв, и по религия. В резултат на това преселение в началото на II в. сл. Хр. в района на Памир-Хиндукуш, възниква Кушанската империя.¹¹ Сърцевина на тази държава са българите - Великите юеджи - наричани още “кучанци”. От там идва и името на държавата им “КУШ”. А защо не от тогава да е останало и името на планината Хинду-куш? В състава на Кушанската империя¹² под властта на Великите Дуло в Средна Азия са масагетите, саките, хазарите, предците на башкирите, асите, паспаните и саракулите. Друга част от българите още през II в. сл. Хр. се озовават в Северен Кавказ и Причерноморието, където, както е известно, през 165 год. възниква българската държавност в Европа.

Счита се, че това е основното преселение на българите от Азия към Северен Кавказ.

При владетеля Канишка I Кушенската империя се разпростира върху териториите на сегашните Афганистан, Пакистан, Източен Тюркистан (Джунгария) и Северна Индия. Вероятно за по-добро управление империята е разделена на две части: северозападна - със столица Балх и югоизточна - със столица Пуло ша Пуло (в Пешавар - Пакистан). В югоизточната част на Кушанската империя е била и митичната страна на цар КУБЕРА¹², бог на съкровищата. Легендата описва тази страна като един благодатен, процъфтяващ и приказно богат край. Там живеят безсмъртинте ГУРИ (ГУРУ), познаващи всички тайни на битието. В страата на цар Кубера се намира и любимата свещена планина КАЙЛАС. Но Кубер е и името на брата на Аспарух, довел някога своите българи в района на сегашна Македония! За кратко време Кушанската империя става богата страна с процъфтяващи градове. Но тя е заобиколена от непримирими врагове. От началото на III век се засилва военния натиск срещу Кушанската държава:

- от изток - китайци и тюрки;

- от юг - на Индия;

- от запад - на Персия, възстановила държавността си в 226-227 год.

Вследствие на това през втората половина на IV в. Кушанската държава прекратява съществуването си.

Българите и близките им по език и религия народи са принудени да изоставят родните огнища, да възседнат конете и да потеглят към неизвестността - поредното преселение на хиляди километри, този път към Европа. Само в дълбоките планински клисури на Памир - Хиндукуш остават малобройни остатъци от различните клонове на българската народност.

В най-североизточата част на афганистанските планини и сега живеят хора, нричащи себе си българи. А в други недостъпни планински долини потомците на древните българи са с други народностни имена, но са запазили и до днес старият си автентичен език, нрави и обичаи, а допреди един век - и старата си религия.

По езика, бита, нравите и обичаите¹² на тези малки народи от района на Памир-Хиндукуш ние сега можем да разберем какво, се е запазило и при нас от донесеното от Аспаруховите българи. А то не е никак малко. В района на Памир са се запазили добре познатите ни мартеници, новогодишното сурвакане, пролетните конни надбягвания и други обичаи.

От Памир-Хиндукуш “идват” съкровените за всеки българин роднински понятия като: татко, майка, леля, кака, бате, чичо, булка и много други. Счита се, че от езика на Аспаруховите българи в съвременния ни език са се запазили хиляди думи.

В памирски наречия и сега “звучат” съвсем по български и цели изрази,¹² като:

- Тъ кой си?

- Зъ те познам!

От граматичния строеж на сегашните памирски диалекти¹², който е аналогичен, се вижда, че съвременният български език стои най-близко до тях. Както е при нас, така е и при тях:

- няма падежи, а ролята на граматичен регулатор се изпълнява от предлога “на”;

- широко се употребяват предлози;

- един и същ е начинът за образуване на множествено число и на мъжки, и женски род;

- местоименията звучат по един и същи начин;

- еднакъв е способът за образуване на бъдеще време чрез частицата “ще”;

- аналогичен е начинът за образуване на прилагателни чрез суфиксите “че”, и “чи”.

В повечето европейски и азиатски езици нашето “б” и ъ” или не се срещат, или са силно променени. Затова представителите на много народи не могат да произнесат правилно като нас думата БЪЛГАРИН, а и не могат да го напишат.

Единствените народи, които днес могат правилно да кажат думата БЪЛГАРИН, са памирските народи и техните роднини от Северен Кавказ - талиши и осетинци, а също и потомците на древните БОЛГИ и КИМРИ от Британските острови. Както пише Петър Добрев¹² това наше оригинално и неповторимо име БЪЛГ е трудно произносимо за други народи. С това име историята ни е белязала като народ със свой особен корен - народ със свой собствен образ и неповторимо потекло, като народ с висока историческа мисия. Затова и родовото си име БЪЛГ трябва да пазим като безценен елмаз, да не допускаме неговото опетняване, оскверняване, поругаване или изкривяване.

По нататък Петър Дборев¹² пише: “че ние, днешните българи, сме наследили от тях не само тяхото име, но и една забележителна култура на духа. Култура, в която много векове главен стожер са били разумът и вярата в силата на доброто. Чрез тази култура българите са оцелявали и напредвали и са изградили една величествена и непреходна държава на духа, от която някога са се възхищавали дори нейните варгове..., че ние днешните българи сме единственият народ, който все още пази българското име в неговия най-чист и стародавен вид, а също, че нашата днешна Блъгария е последната от многото поредни Българии, създадени на земята. Ние сме последните защитници на едно име, което някога е възникнало като синоним на величието и мъдростта.”

26. В Семеоновия сборник¹², книга от времето на цар Симеон Велики, е даден друг вариант на препис на „Римския хронограф” от 354 год. В него, при изреждането на най-известните народи на Изтока през Древността, най-отдолу на мястото където трябва да е записано “Онези от които са българите” се чете: “Пеонес, парти, кусесие”. Няма да е логично да се допусне, че българският автор, съставител на книгата, ще зачеркне името на собствения си народ и ще напише на негово място имената на други народи. В случая е по-правдоподобно да се мисли, че авторът е искал с новия текст да конкретизира какъв е етническият произход на българите.

А това означава, че българите - основното население на тогавашна България, са общото название на народите “пеони”, парти” и “кушани”¹².

Преди десет века просветените хора са знаели много добре кой народ какъв е и откъде идва и затова и така е бил коригиран текстът на „Хронографа”, отнасящ се за българите. За нас, търсещите корените на своя род, тези три думи са безценни по стойност, защото посочват ясно и недвусмислено, потомците на кои древни народи са се заселили на юг от Дунав като БЪЛГАРИ. Кои са тези народи - нашите предци?

ПЕОНИ - по тогавашната транскрипция на гръцкия език е било наричано населението на Панония (територията на днешна Унгария). Знае се обаче, че след поражението на хуните на Запад през V в. една част от тях, заедно с част от придружаващите ги българи, се заселват в днешната унгарска равнина (Панония). В друга транскрипция името “пеони” се явява като “феони” и “хиони”. Но от персийски източник се знае, че през III-IV век хионите са имали империя на север от Памир.

Впоследствие, под натиска на тюрките, идващи от изток, те са се изселили на запад. Хионите са известни още и като БЕЛИ ХУНИ. Присак ги нарича “хиони - кидарати”¹², а за тогавашните  арменски автори това са “чдар булгар”. Знае се също, че самото име ХИОНИ е персийското назоваване на хуните. Като БЕЛИ ХУНИ (ЦАРСТВЕНИ ХУНИ) са известни и  БЪЛГАРИТЕ-ХЕФТАЛИТИ. Те са послединя бял народ, който се изтегля от Централна Азия. Хефталитите имат своя империя в района на Памир-Хиндукуш до средата на VI век. Арменските автори ги наричат кушани.³⁰ А според автора Гхиршман³¹ хионити, кидарити и хефталити са един и същ народ. В „Симеоновия сборник” за хионите се сочи синдийски произход.³² От исторически източници се знае и името на един от прочутите им владетели ГРУМ-БАТ. Но това име ГРУМ звучи много познато. То напомня името на славния български владетел от началото на IХ век - Кан Крум Страшни, който заема престола в Плиска, идвайки от Панония.

            * * *

Хионите са били един от големите хунски народи и са се самоназовавали “ОННО”³³, което е твърде показателно, защото и българите на кан Аспарух са се наричали ОНО-ГОНДУРИ! А това понятие беше тълкувано по-назад като “главен”, “централен”, “водещ” народ. От гореизложеното може да се направи извод, че зад името “хиони” се крие името на народа “оно-гури”, които впоследствие, стават известни като “оно-гонд-ури”. Това е главният, средищният народ, който през VII в. идва с кан Аспарух отсам Дунав през VII век. На названието оногондури може да се направи тълкуване, което да доразвива вижданията за съдържанието на това понятие.

Ако се разчлени етнонима оно-гонд-ури на срички, ще се получи:

- “оно”, което ще е равнозначно на “ОННО” и ще означава “средишен”, “централен”, “главен”;

- от “гонд” чрез незначителна фонетична трансформация се стига до етнонима “хун”, каквито са и били хионите в действителност - хунски народ (“гонд” - гон-д - хон - хун);

-а приставката “гур” историците приемат, че означава “народ” и че има алтайски произход.

По такъв начин понятието - етноним Оногондури, което и самоназвание ще означава - “СРЕДИЩЕН ХУНСКИ НАРОД”.

Горните разсъждения не са в противоречие със сведенията от византийския историк Агатий Миринейски³⁴ (IV в.), който пише, че българите кутригури, утигури, ултразури и вуругунди са живели отсам планината Имеон (Памир - Хиндукуш). Предполага се, че етнонима “вуругунди” е идентичен с “оногондури”, а от там и с оногурите и хионите.

А Теофилакт Симоката³⁵ (VI в.) пише, че главният град на оногурите - Бакат се е намирал в памирската област Согдиана и е бил напълно разрушен от земетресение. Това природно бедствие навярно е било основната причина за преселение на оногурите, за които има сведения, че идват в Европа през 463 год.

Счита се, че в централната част на Северен Кавказ, където възниква най-силно укрепения район на българите, с център гр. Хумар, е и поселението на средишния народ “оногондури - хиони”. И неслучайно именно там, в Северен Кавказ, през втората половина на V век възниква мощно обединение на българите. Това обяснява защо към края на V и началото на VI век са проведени най-мащабните нападения на българите към Балканския полуостров, описани в Първа глава.

            * * *

Заедно с “хионите - оногури” в Европа се преселват и “сарагурите” и “огурите”. И това не е случайно. Навярно трите народа са били съседи и в Централна Азия и след разоряването на родината им от китайските нападения, заедно са тръгнали оттам на запад.

За огурите историкът Петер Юхас³⁶ пише, че са идентични с народа “динлини” - наименование на бял народ по китайски източници, обитавал Централна Азия 2000 г. пр. Хр. Историците считат, че огурите са българи, че са били хора с “руси коси и сини очи” и че са населявали района на езерото Байкал в Сибир. С тяхното име се свързват и археологическите находки от така наречената Афанасиева култура, датирани за III хил. пр. Хр. Пак от китайски източници се знае, че динлините са имали държава, която е граничела със Западен Китай.

Другите два български клона, посочени от Ататий Миринейски са кутигурите и утигурите. Според историческите източници, след преселенията от изток, кутигурите са населявали района на реките Днепър и Дон, а утигурите - района на река Кубан в Северен Кавказ. За утигурите пише още Херодот³⁷ през V в. пр. Хр., като ги нарича “утий” и посочва, че живеят в района на Памир.

В “История на войните” Пропопий Кесарийски³⁸ (VI в.) пише, че двата клона на българите - утигури и кутигури, са “всъщност кимерийци”. Преди преселението към Северното Причерноморие кутигурите са известни за историята като КУТИИ³⁹ във III хилядолетие пр. Хр. са били в района на Междуречието. През VI век, след кръвопролитни стълкновения с утигурите, кутигурите са принудени да напуснат района на реките Днепър и Дон и с разрешение на императора се заселват на територията на Византия. Кутигурите заемат Източна и Западна Тракия с граници - на север до река Марица, на юг - до Бяло море, на запад - до река Места и на изток - до Черно море. Впоследствие кутигурите също се самоопределят като българи и дават облика на българския етнографски район ТРАКИЯ. Техните потомци и сега живеят по тези земи. Както беше посочено по-назад българските племена в Централна Азия са се назовавали ИМЕН и СИНД. Кимерийците са клон от синдийците и се отделят от тях по религиозни причини. Като народ те са известни за историята още от II хил. пр. Хр. и обитават района на север от Памир. Впоследствие кимерийците мигрират на запад и заемат района около Азовско море, а една част от тях се озовават чак на Британските острови. Техни потомци са сегашните уелсци, наричани още и кимри.

Потомци на някогашните кимерийци (утигури и кутигури) идват впоследствие и в Дунавска България. Някои историци твърдят, че племето Севери, дошло заедно с оногондурите на кан Аспарух, не са славяни, а трако-кимерийци, населявали преди това района на река Дон. Ако северите са били славянско племе, то е щяло да бъдат изселени от днешна Северна България, както е станало със Седемте славянски племена. Но нищо подобно не се е случило. Северите са били разположени в Източна Стара планина и Предбалкана със задача да охраняват проходите.

Потомци на кимерийците са и куберовите българи, заселили се през VII в. в района на днешна Македония. Затова и през Средновековието сегашното Битолско поле се е наричало Кимерийско, а държавата на тамошните българи - Кимерийска България.

* * *

Втората съставка на Дунавските българи по Симеоновия сборник са ПАРТИТЕ⁴⁰. Те са добре известен от историята ирански народ с мидийско потекло и митрамска религия. Както беше посочено по-назад, партите имат своя държава - империя от 226 год. пр. Хр. до 226 год. сл. Хр. След тази година иранският свят отново е доминиран от Персия. Изправени пред алтернативата за религиозно и етническо подчинение, партите се “вливат” в преселническата вълна към Източна Европа. За партите е характерно, че обръщат най-голямо внимание на държавността. За тях приоритет над всичко е държавата - нейното изграждане, укрепване и опазване. Те са привърженици на законността, реда и дисциплината в държавата. Впоследствие такъв държавнически подход ще е характерен и за Дунавска България до падането й под византийска власт. Очевидно тази традиция е наследена основно от партите.

* * *

Както беше упоменато по-назад, на Костанцкия събор през 1414 год. цар Фружин, син на цар Иван Шишман, се легитимира и като КРАЛ НА ХАЛДЕЙЦИТЕ (ВАВИЛОНЦИТЕ). А от историята се знае, че някога столицата на империята на партите е бил град КТЕСИФОН.⁴¹ Той е бил разположен на река Ефрат в Месопотамия, близо до развалините на град Вавилон. Следователно династичните права на средновековните български царе над халдеите - вавилонци са “донесени” тук, на Балканите, от партите, приели да се назовават българи и станали една от основните съставни на сегашния български етнос. Това обяснява и защо в „Именника на българските владетели”, същите са титулувани като “асирийски царе”. А от тези доводи не следва ли, че на нас сегашните българи принадлежи и славната история на легендарния народ ПАРТИ?

Зад името на третата съставка на българската народност (по Семеоновия сборник) КУШАНИТЕ, се крие името на народа кучанци.

Кучанците създават в района на Памир-Хиндукуш Кушанската империя (II-IV век), която е приемник на предишните български държави в този регион - Балхара и Бактрия. Кучанците идват в Бактрия от Тарим, където са имали голям средищен град със същото име - Куча. Кучанците са идентични с даюеджите (Двойните Дуло, Великите Дуло) дошли в Торим през I век като преселници от Централна Азия през I век. Очевидно в състава на кучанците се влива и населението обитавало Тарим през II и I хил. пр. Хр., наричано тохари и самоназоваващо се АРСИ (БЕЛИ). Както бе казано по-напред, това население е идентифицирано от историците като БЪЛГАРИ. Тохарите започват да се изселват към Бактрия още през II в. пр. Хр. Кучанците дават името кучи-болгар - българският клон разположен в района на река Днепър по времето на Кубратова България. А и самата река тогава е носела тяхното име - Куча.

Към Кавказ и Северното Причерноморие от района на Памир - Хиндукуш, в различно време, се преселват и други народи, нарекли се впоследствие българи. Такива са сабирите, ефталитите, тарниах, коцигирите. Пряко сведение за етносния състав на българите се намира в историята на волжките българи “Гази барядж”, където за главни български родове се сочат: Ердем, Бакил (Боядур), Себир, Харка, Агачир, Утиг (от утигури), Кимер (от кимерийци)⁴¹.

През Средновековието към българската общност се вливат и потомци на други народи със средноазиатски произход - согдийци, алани, саки, хоремзийци. Затова и волжките българи понякога са се самоназовавали и “сакалиби”.

27. В древния писмен източник „История на келтските” народи се споменава, че някога откъм Партянското царство, съседно с Памир, към Европа се изселва народ с име БОЛГИИ. А от други източници се знае, че когато през III в. пр. Хр. келтите нахлуват на Балканите, те са водени от Тервел Брен и Болг. Името Тервел ни е добре познато - то е същото като на наследника на Аспарух - кан Тервел. А Брен означава просто “водач”. За името Болг коментари не са необходими.

Възможно е народът БОЛГИ, отбелязван в келтската история да е идентичен с кимерийците, изселили се към Западна Европа през тази епоха. По-същественото в случая е, че “българското присъствие” на Британските острови е оставило толкова дълбоки следи, че те и сега могат да бъдат открити. Тези следи изненадващо добре “пасват” на българското “историческо битие”.

Така например сред британците с келтски произход и сега съществуват фамилии като Круми (идва от Крум), Къртис (идва от Курт), Ирни (идва от Ирник), Куврат (идва от Кубрат) - всичките все имена на български владетели от далечното минало. Известно е също, че знатното съсловие при келтите някога се е наричало БОИЛИ или БАИЛИ, владетелят е имал титла КЕАН или КАНС, а наследникът му е бил с титла КАНАРД, понякога ТЕКИН - които са все познати титли от българската държавност. Жреците при келтите, наричани ДРУИДИ, са имали и епитет КАЛЛ (МЪДРИ), което стои много близко до името на жреците на българската тангристка религия КОЛ-ОБРИТЕ. Свещените знания, пазени от друидите, също са били наричани КОЛЛ. Оградените места при келтите са се наричали ОНГЪЛ, което е идентично с ОНГЪЛА на кан Аспарух. А каменните градежи са наричали ПЛИС.  В тази връзка трябва ли да се доказва, че името на първата българска столица ПЛИСКА не е славянска дума, подобна на името на руския град ПСКОВ.

И накрая, българските следи на Британските острови се оказват незаменим помощник при разкриване смисъла на българската владетелска титла КАНАС ЮВИГИ. На келтски език КАННАС означава “пратеник”, а ЮВИГИ е равнозначно на БОГ. А от там и българската владетелска титла КАНАС ЮВИГИ ще означава - ПРАТЕНИК НА БОГА.

Тълкуването на понятието ЮВИГИ като равнозначно на БОГ хвърля светлина и върху смисъла, влаган някога от българите в символа “IYI”. Този символ, както бе отбелязано по-напред, се разчита от Петър Добрев¹⁴ като “ИУИ”, което звучи близко до понятието “ЮВИ-ГИ”.

Във връзка с преселенията на българи на запад преди новото летоброене може да се отбележи, че български следи има и в сегашната германска провиция Бавария. Счита се, че баварците прозилизат от смесването на германски народ и преселници от изток. От тези преселници прозихожда и някогашния управляващ род в Бавария на княз Балгер¹⁴. А какви са били тези преселници подсказва самото име БАЛГЕР.

28. При формирането на българския етнос през Средновековието взема участие и славянски¹⁵ компонент. В тази връзка антропологичните проучвания¹⁵ показват, че делът на славяните в съвременния български етнос е около 12-15%. Най-ранните писмени сведения за славяните са от I-II век след Хр. Античните автори Плиний Млади (I век) и Тацит I-II век) пишат за “венети” (“венеди”), а готският историк Йорданес (VI век) свързва името венеди със славяните.¹⁵ Тогава славяните са били млад и бурно развиващ се етнос. Те възникват като отделна етническа група в района на Северното Прикарпатие (днешна югоизточна Полша), откъдето се разселват на запад, изток и юг.

Славяните не са непознати за българите. Двата етноса са в контакт в района на Северното Причерноморие в продължение на векове. Древните исторически източници сочат, че когато българите и славяните са обитавали района на сегашна Южна Русия, отношенията между тях са били безконфликтни. Нещо повече, славяните са търсили военна помощ от българите, за да се избавят от враговете си. И са я получавали¹⁵.

През VI и VII век българи и славяни в редица случаи осъществяват съвместни военни набези на територията на Византия на Балканския полуостров.

През VI-VII век се осъществяват и четири-пет масови нахлувания на славяни на юг от Дунав с цел заселване. При това в северозападната част на Балканския полуостров се настаняват сърбо-хърватски славянски племена, а на изток от тях са славино-антите (славяни от така наречената българска група). Според византийски източници към средата на VII век на Балканския полуостров са се заселили около 23-24 племена от славино-антската група. При средна численост на едно племе 10 хиляди това прави общо 250-300 хиляди души. Числеността на Куберовите българи, заселили територията на днешна Македония, не е била по-малка. Това се доказва от сведения във византийски източници, в които се казва, че Кубер “извежда” от Аварския каганат 60 000 семейства, което също дава 250-300 хиляди души.

Българските славяни се заселват в района западно от София, а също и в Западна и Югозападна Македония, Южна Албания, Беломорието между Струма и Места, и в гръцките области Епир и Тесалия. Други две племена отиват чак в най-южната част на Гърция - Пелопонес, а седем племена остават в днешна Северна България. Преценявайки картината на това славянско заселване е логичен въпросът - не тече ли в жилите на сегашните гърци повече славянска кръв, отколкото в нас, българите? Допълнителен довод за горния въпрос е и фактът, че от VII до IХ век е имало поне пет масови изселвания на славяни от територията на България. Само при едно от тях - по времето на кан Телец (760-763 г.), са изселени принудително 208 хиляди, които са приети от Византия. Тогава заселването на славяните не е безпокояло особено империята, защото те са били население на по-ниско културно равнище, били са и без държавност, и без утвърдена и силна религия. Всичко това е давало възможност те безболезнено да бъдат интегрирани чрез приемане на християнството и превръщането им в данъкоплатци и федерати на империята. По този начин само за няколко поколения славяните са загубвали езика и народностното си самосъзнание и са се превръщали в “чисти” ромеи.

Къде са сега славяните, настанили се някога на територията на цяла днешна Гърция? А е имало славяни, и то не малък брой и в Мала Азия. От тях са останали само географски наименования на планини, реки, местности и населени места, а самите славяни са станали “гърци”.

29. През ХХ век за България възниква един болезнен етнически проблем свързан с Македония.

По-точно този проблем идва от стремежа на населението на днешна Вардарска Македония да се самоопредели етносно като македонци и да си “създаде” свой език и своя история. В тази връзка не бива да се оспорва правото на самоопределение. Свободата е свещено право и не бива да се потъпкват. Сегашните македонци, щом искат, нека да си сътворят собствен език и ново национално самосъзнание. Това си е тяхна работа. Но всички опити да си създадат и национална история, със задна дата, са противоестествени и недостойни, защото са далеч от истината. Това не може да не накърни и интересите на други народи, а в случая - в най-голяма степен на българите.

Историята се създава като събитийност от човешката дейност само в настоящето и остава ВОВЕКИ ВЕКОВ! Всичко друго е лъжа и лицемерие.

Във връзка с гореказаното нека се върнем назад във времето и видим кои са били македонците и тяхната някогашна Македония¹⁵.

Историческата област Македония¹⁵ географски е била на север до Шар планина и Скопска Черна гора, на юг - до Егейско море и река Бистрица в Гърция, на запад - до Албанските планини и на изток - до река Места. През неолита тази област е населявана от траки и илири.

През 338 год. пр. Хр. Филип II Македонски подчинява цяла Гърция, а синът му Александър Македонски (336-323 год. пр. Хр.) завладява целия Балкански полуостров, а след това Предна и Средна Азия до Индия. Съществено е да се знае, че в състава на неговата армия е имало 80 000 тракийски войни и само 3000 гърци¹⁵. Александър Македонски създава империя, която след смъртта му се разпада. През онази епоха гръцкото културно влияне е силно и намира израз в елинизацията на народите от завзетите обширни територии, изразяваща се в налагане на гръцкия език, култура и писменост. Процес на елинизация тече неотклонно и необратимо и в самата Македония. През 148 год. пр. Хр. Македония е завладяна от Рим. А от 395 год. тя е в границите на Византийската империя.

В резултат на нашествия на готи, българи, авари, славяни и др. “варварски” народи, към началото на VI век населението на Антична Македония е или избито или поголовно напуснало тази територия, търсейки спасение към Константинопол, Солун, Мала Азия и Егейските острови. В продължение на близо 150 години територията на днешна Вардарска Македония е почти необитаема.

Славянските племена не се спират там, а продължават на юг. На опразнените територии през VII век се заселват българите на Кубер - в западната й част, а в Източна Македония по времето на кан Крум (през 811 год.) - се заселват българи от Дунавска България. За тези заселвания свидетелства и скопският професор Иван Микулич. И търновските царе от ХVI век сочат, че българската държавност на Балканите започва от Охридската земя, заселена с българи още през VI век. Това се потвърждава и от византийския поет от онова време, Йоан Цеца, който пише: “А пеонци (панонци) са българите...”, сиреч, че българите от Охридския край са дошли от Панония.

Според историците в резултат на тези нашествия етнически преселения и асимилаторски процеси към V-VI век македонците като нация слизат от политическата сцена. Напусналите територията на Македония македонци са окончателно асимилирани от гърците. Ще остане само името им, като от IХ до ХIV век Македония ще се нарича византийската област от Константинопол до днешен Пловдив. Жителите на тези земи освен ромеи, ще се наричат и македонци. При кан Пресиян (836-852 год.) територията на сегашна Вардарска Македония е вече присъединена към Средновековна България.

30. Както беше посочено по-назад, от V до VII век българите провеждат над 15 мащабни военни кампании на Балканите, при които заселват и някои територии. Счита се, че преселването на Аспаруховите българи на юг от Дунав е третото и най-мащабно преселение. И неслучайно в “добавката” към Манасиевата хроника⁵ от ХVI век е отбелязано:

“При Константин цар отнеха българите от гърците тази земя. Многочислени, просто безбройни, те заселиха цялата тази земя дори до Драч (Драцо в Албания) и в нея живеят досега.” Според историци като Николай Станишев, проф. Геза Фехер, лорд Стивън Рънсиман и други ордата на Аспарух е наброявала от 800 000 до 1 000 000 души⁶. Това се доказва чрез измерване площта на укрепените лагери и “онгълите” в Северна България, в които при нужда се е укривало цялото население. Има и историци, които твърдят, че Аспаруховите българи са били с численост дори 1 200 000 - 1 400 000 души⁶. В тази връзка е известно, че Аспаруховите българи успяват за кратко време да осъществят мащабно строителство в новозавладените територии. Изградени са много укрепени селища. Сред тях е и столицата Плиска, която е с площ 24 квадратни километра. На север и запад са издигнати гранични земни валове с дължина стотици километри. При тогавашните технически средства, не е възможно да се направи такова нещо без добра организация и голяма численост на населението. Ето, с такава мощ и самочувствие стъпва на юг от Дунав СЛАВНИЯТ НАРОД НА АПАРУХ. Това са БУРДЖАНИТЕ - ОНОГОНДУРИ, народ на ВЛАДЕТЕЛСКИЯ РОД ДУЛО!⁶

31. Името БЪЛГАРИЯ през онази епоха е било като магнит за другите народи. Тя е привличала преди всичко с реда и справедливостта, които са съществували в държавата, със славата на своето оръжие, с храбростта и достойнството на войните си, с военните си победи, с чувството за ред, дисциплина и красота, вродено у българите. Затова и населяващите територията на България други етноси доброволно и с желание са приемали да се наричат българи. Така са постъпвали не само славяните, но и преселилите се в България в по-късен период авари, моравци, печенеги, кумани, алани, тюрки и други народности.

След Аспарух до ХIV век към Дунавска България е имало и преселнически вълни от други български етносни разклонения, идващи от различни райони на Източна Европа.

***

След разпадането на Кубратова България, Бат-Баяновите българи (така наречените “черни българи” не успяват да удържат трайно държавността си. Те са подложени последователно на военен натиск от хазари и печенеги. Накрая са покорени от куманите. От край на ХI век до ХIII век тези “черни българи” вече под името “кумани” осъществяват най-малко девет преселения към България⁶. И тези “кумани” са приети в България безконфликтно, защото българи отиват при българи. Впоследствие в България идва и част от истинските кумани, след като татаро-монголите разгромяват държавата им в Южна Русия през ХIII век. Така е протичал етногенезиса на българския народ през Средновековието, тук на Балканите.

32. Сега една част от населението в България се самоопределя като турци и има турско самосъзнание. Но турци ли са повечето от тях по етнически произход? Какви са външните расови белези на турците?

Според арабския пътешественик и автор Ибн-Фадлан⁶ (Х в.) когато преминавал през Туркестен (Средна Азия), най-голямо впечатление му направило слабото окосмяване на лицето на мъжете. На тях почти не им растели брада и мустаци. А този расов признак е характерен за монголоидната раса - монголи, китайци и др. И външният облик на лицата на турците е с подчертано силни монголоидни черти, което се вижда от останали от онова време рисунки и гравюри. Същият е и външният облик на техните потомци в Средна Азия - казахи, узбеки, туркмени, киргизи.

И сега те са с монголоидни черти - широки лица със слабо окосмяване, присвити клепачи на очите, характерна форма на носа и др. Както беше посочено по-напред сведения за произхода на турците се откриват в историята Джагфар тарихи и волжко-българския епос “Сказание за дъщерята на хана”. Там се споменава, че родоначалникът на българите е БОЯН ИМЕН е имал и син ТУРК, който отдавна бил прогонен. От този текст може да се направи извод, че част от племената с водач Турк са били отделени от общността на белите народи в Централна Азия. Навярно причините за това са били неприемливи черти и наклонности на характера и на лоши нрави. По-нататък е логично да се предположи, че отделените бели племена са се смесили с представители на монголоидната раса, в резултат на което възниква и етническата група на тюрките.

Ако се съпоставят чертите от външния облик на турците в България, а също и на голямата част от тях в Турция, ще се види, че те не са идентични с чертите на сегашните тюркски народи в Средна Азия, че не съвпадат и с описанията за характерните черти на тюрките през Средновековието.

Следователно нашите “турци” в преобладаващата си част са потомци на българи, славяни, гърци и други европеидни народи. Те са турци не по кръв, а по съзнание, по религия, по нрави и обичаи. Всичко това е било възприето насила или доброволно от техните предци в недалечното минало.

Сега с увереност може да се твърди, че древните българи са основният етнос, формирал съвременната българска нация. Участието на славяните и траките е второстепенно, а на другите етноси - незначително. Основанията за такова твърдение са няколко. На първо място са антропологическите данни на лицето на съвременните българи. Те са били същите и през Средновековието⁶. Това се потвърждава от антропологични изследвания на останки от масови гробове на българи - “тангристи”, избити по времето на княз Борис I (852-889 г.). Погребаните са били с висок ръст, като някои са достигали и до 190 см височина. Формата на черепа на Аспаруховите българи е оформяла лице с подчертано европоидни черти. Антропологичните им белези показват, че са принадлежали към една средиземноморска разновидност на южноевропоидната раса, която е лишена от всякакви славянски черти.

При българите физическият облик се характеризира с надмощието на иранския (памиро-ферганския) тип лице с малки монголоидни примеси. Това лице166 е чернооко, тъмнокосо, с дъговидни и изразителни вити вежди. Носът е правилен и симетричен, а устата е малка и добре прибрана. Всичко това оформя жизнерадостно южняшко лице. Тези признаци са характерни и за сегашните българи и са определящи за българската красота. В чертите на някои от българите има и монголоидни белези, но те не надхвърлят 10-15% от населението ни.

В българския етногенезис решаващ фактор е “памирският”, защото определящи са пропорциите на черепа, а не цветът на очите и косите.

Цветът на очите и косите, в зависимост от условията на живот, може да се промени за няколко столетия. В тази връзка е известно също, че “динлините”, което е китайското име на българите “Дуло”, живели 2 хил. год. пр. Хр. в района на езерото Байкал, са били с руси коси и сини очи. Но кръвта на някогашните динлини тече и в нашите вени. Следователно русите коси и сините очи на някои от съвременните българи не са непременно наследство от славяните.

Друга характерна особеност на мъжкото българско лице са мустаците⁶. Българите са носели масово мустаци в древността, средновековието и дори до началото на ХХ век. А някои българи носят мустаци и сега. Тези мустаци на българското лице ще ги открием по различни рисунки и гравюри от древността и средновековието. Носили са ги и еничарите, които са били на служба при турския султан. А се знае, че по-голямата част от тази войска е била от български произход. Мустаци ще открием и на лицата на запорожките казаци от известната картина на Репин. И това не е за учудване защото, по-голямата част от казачеството също са потомци на българи.

В противовес на гореизложеното, във византийски източници от Средновековието, славяните⁶ се характеризират като русокоси или със светло-кафяво-червеникава коса, със светла кожа, бели лица, сини очи и средно широко - почти кръгло лице. Славяните нерядко са и чипоноси с извивка на носа нагоре. Техните белези на лицето са такива и сега. Друго характерно за славяните, което е направило впечатление на средновековните хронисти, е че те са “снажни и извънредно силни”, че леко понасят жега, студ, недостиг на храна и дрехи. Отбелязва се също, че славяните са небрежни към външния си вид и тънели в нечистотия. А както знаем, последното не е било характерно за древните българи.

* * *

На второ място като основание на твърдението, че българите са основният, водещият фактор при формирането на българската народност е начинът на образуване на средновековната българска държава на Балканите. Българите идват тук и завладяват и укрепват територията на новата си държава с високо владетелско самочувствие и увереност в успеха на своето начинание. Основание за това са били държавническият им опит, големият човешки ресурс и военната сила, с която са разполагали. Така България се “ражда” на Балканите целенасочено. Тя е резултат на замисъл, разчетени сили и подготовка, а не е случайност. Славяните не участват в този процес. В тогавашните писмени източници никъде не се говори за “българо-славянски съюз”, както се мъчат да ни убеждават, някои историци. Няма и намек за това, че при формирането на българската държава и в следващите десетилетия славяните да са се изявявали с българско самосъзнание. Тъкмо обратното е ставало - те системно са били изселвани от територията на България.

Тези факти говорят за недоверие към славянския елемент в качеството му на пълноценен съюзник и партньор в държавата България. И това е било така чак до приемането на християнството при княз Борис I. В последствие въвеждането на славянския език за официален държавен, църковен и образователен, се е оказало решаващо за интеграцията на славяните в българската държава.

Всичко това, а също и смесените бракове между българи и славяни, постепенно е довело до навлизане на голям брой славянски думи в лексиката на българския език. В същото време славянската граматика не се е наложила. Въпреки огромния брой славянски думи употребявани от българите, църковно-славянските текстове на Евангелието са били неразбираеми за тях през Средновековието. Те са неразбираеми за българите и сега. От всичко казано по-горе, е очевидно, че българите са претопили славяните, а не е станало обратното. Затова и всички хронисти от онази епоха определят населението на България като българи.

* * *

Процесът на “вливане” на славяните в българската народност очевидно е започнал много преди приемането на християнството. Този процес е протичал спонтанно при съвместния живот на представителите от двата етноса. Показателно за това е и изчезването на имената на всички славянски племена още по времето на кан Омуртаг (814-831 г.).

За интеграцията между българи и славяни в нов етнос БЪЛГАРИ през Средновековието говори и запазилата се и досега паралелна употреба на равнозначни по смисъл понятия с древнобългарски и славянски произход.

Ето някои от тези равнозначни понятия⁶, които са разбираеми за всеки българин:

Славянскo - Древнобългарско                    Славянско - Древнобългарско

        хляб - пита                                                    листа - шума

        здрав - читав                                                 пояс - колан

        стар - дърт                                                    огърлица - гердан

        дребен - ситен                                              длан - шепа

        красив - хубав                                               ръка - кунка

        зъл - лош                                                       нога - крак

        слаб - мършав                                               лице - муцунка

        пъстър - шарен                                             хомот - иго

        ленив  - мързелив                                         летя - хвърча

        любов - обич                                                 бягам - тичам

        злоба   - омраза                                             пищя - свиря

        юнак   - левент                                              ухая - мириша

        площад - мегдан                                           браня - пазя

        облекло -дрехи                                             говоря - хоратя

        дом  - къща                                                   връх - чукар

        лекувам -церя                                               ядене - храна

        движа се - вървя

34. За мащаба на присъствието на древните българи на Балканите през Средновековието говорят и останалите от тогава различни географски наименования ¹⁷. С древнобългарски произход са имената на населени места като: Дръстър (сегашна Силистра), Бъдин (сег. Видин), Плиска, Тутракан, Варна, Карвуна (сег. Балчик), Мадара, Боруй (сег. Стара Загора), Тутхон (сег. Поморие), Бургас, Варна, Шумен, Крън и др.

Много географски наименования с древнобългарски произход се откриват и на територията на Украйна, Русия, Унгария, Румъния, Сърбия, Македония и Гърция.

И не може да бъде иначе, защото някога там в продължение на векове са живели българи. През Средновековието Банат, Трансилвания и Влашко са били в пределите на българската държава.

Белградско и Сремско са били български земи в продължение на осем века, а Тимошко и Моравско с град Ниш са отнети от България чак през ХIХ век. И земите на Северното Причерноморие от Дунав до Днепър векове наред са били в пределите на Блъгария. И накрая, Северна Добруджа, Македония, Беломорието и Източна Тракия са узурпирани и обезбългарени от съседите ни съвсем отскоро - през ХХ век.

Но това е само част от националната ни трагедия. В най-ново време процеса на националното ни падение продължава, подпомаган активно и от много българи-продажници, родоотстъпници и късогледи политически глупаци.

Затова сега ни остава само да пишем и си спомняме за това, че:

- Белград (столицата на съседна Сърбия) е основан от българите и векове наред е бил българска гранична крепост;

- река Морава (в днешна Сърбия) означава на памирски диалект “тиха, спокойна” река;

- името на град Крагуевац в Сърбия идва от “крагуй” - име на прочутите български ловни соколи;

- името на гр. Ниш (в Сърбия) “напомня” за името на столицата на някогашната империя на партите - НИСА;

- името на град Пирот (в Сърбия) идва от “пирг”, означаващо на древнобългарски “укрепление”;

- името на гр. Охрид идва от българското “окхро” означава злато.

с Български произход са и имената на градове като:

- Битоля, Струга, Преспа, Прилеп - в Македония;

- Драч, Балши, Канина, Корча, Химар - в Албания;

- Бихаря, Пеща, Печ - в Унгария.

Такива наименования с древнобългарски корен се откриват и в Северна Гърция, Беломорието, Северна Добруджа, Влашко, Бесарабия, Украйна и навсякъде, където някога са живели българи. В Русия и Украйна с несъмнено български произход са имената на градове като Киев, Ростов, Харков Канев, Таман и др. Имената, изброени по-горе, са разбираеми за всеки българин, а едва ли имат някакъв смисъл за сърбите, унгарците, украинците, албанците и гърците. Повечето от тях са красиви източни епитети, които и сега се срещат в местата, обитавани някога от българите в Средна Азия.

35. Горчива е съдбата на всички българи, отделили се от здравото и жизнено ЦЕНТРАЛНО БЪЛГАРСКО ТЯЛО - от там, където тупти ЧИСТОТО БЪЛГАРСКО СЪРЦЕ, от там, където блести хилядолетният Български Светилник - БЪЛГАРСКОТО СЪЗНАНИЕ и се извисява МОГЪЩИЯТ БЪЛГАРСКИ ДУХ - извор на неизчерпаема съзидателна енергия!

Всички, които по собствена воля или по принуда, са отлетели някъде по света, далеч от РОД и РОДИНА, постепенно са изчезнали като българи.

Колко българи има сега в Северен Кавказ, Поволжието, Украйна, Крим, Молдова, Румъния, Унгария, Източна Сърбия, Македония, Албания, Гърция, Турция, Армения? Какво е самосъзнанието на трите милиона потомци на българите в Италия? За българи ли считат себе си потомците на нашите емигранти от края на ХIХ и началото на ХХ век, останали в Австралия и Америка? Няма ли да е същата съдбата и на тези, които сега напускат БЪЛГАРИЯ?!