1. На 3 март 1878 год., с подписването на Сан-Стефанския мирен договор, България възкръсва от пепелта на историята. Но единната българска територия е разкъсана на пет части от Берлинския диктат. Решенията на Берлинския конгрес са посрещнати навсякъде по българската земя с голяма болка и готовност за съпротива. Изпращат се протести до руския император и европейските страни. За жалост всичко е напразно, защото интересите вземат връх над справедливостта. Израз на съпротивата срещу Берлинския диктат е и Кресненско-Разложкото въстание от есента на 1878 год.
* * *
След Освобождението навсякъде по българските земи - и в свободните, и във все още поробените се възпламенява българският дух и набира мощ националната енергия. Но този потециал на практика не се реализира пълноценно, защото народът ни няма качествени водачи - такива, каквито е имал в далечното минало. Няма ги някогашните канове, колобри, боили, багаини и багатури. В България липсва качествен политически елит. Управлението на държавата попада в ръцете на лабилни и неопитни хора, хора, политически незрели, малко знаещи и с незавиден граждански морал. Избуява политическата партизанщина, безскрупулната борба за власт и печалбарството. Липсва прозорливост към бъдещето и трайна и последователна национална стратегия за вътрешната и външна политика. Всичко това е основна причина за трагедиите, сполетели България и народа ни в последствие.
* * *
Като васално княжество България е с ограничен суверенитет. Тя трябва да плаща годишен данък на султана, не може да води самостоятелно външна политика, наследява част от външните задължения на Турция и пр. И въпреки това, България е свободна и тръгва по своя път.
До май-юни 1879 год. Княжеството се администрира от временно руско управление. От февруари до април 1879 год. заседава Учредителното събрание, което приема Търновската конституция. Тази конституция осигурява изграждането на буржоазно-демократична държава и е една от най-напредничавите за края на ХIХ век.
Според Търновската конституция:
- Българското княжество е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.
- Основен орган на властта в Княжеството е Народното събрание. То има функции да изработва закони, да приема бюджета, да контролира изпълнителната власт и др. При решаване на изключително важни въпроси като избор на княз или регентство, промяна на границите и др., се свиква Велико народно събрание.
- Князът е върховен представител и глава на държавата.
- Законодателната власт принадлежи на княза и народното представителство;
- Князът е върховен началник на всички военни сили, както в мирно, така и във военно време.
- Изпълнителната власт принадлежи на княза. Всички органи на тази власт действат от негово име и под негов надзор.
- Наредбите и разпорежданията, които излизат от княза, имат сила, когато те са подписани от съответен министър.
- Държавните имоти принадлежат на българското княжество и от тях не могат да се ползват нито князът, нито негови роднини.
- Правата на собственост са неприкосновени.
- Частната кореспонденция се смята за тайна и е неприкосновена.
- Печатът е свободен. Никаква цензура не се допуска.
В новата българска държава се отделя особено голямо внимание на националната армия. През 1878 год. в София е открито военно училище. Въвежда се задължителна военна служба и още през 1878 год. са обучени 30 хиляди души. Отделя се голямо внимание и на образованието. Въвежда се задължително начално светско образование за децата и от двата пола. Създава се и Българската народна банка.
След приемането на конституцията Учредителното събрание се трансформира във Велико и избира за княз на България немския принц Александър Батемберг. Той е предложен от Русия и одобрен от другите велики сили и Турция. Тогава Батемберг е бил само на 22 години.
По време на освободителната Руско-турска война Батемберг е в състава на руската армия като подпоручик.
2. През първите години след Освобождението политическият живот в България се характеризира с остри борби между партиите либерали и консерватори. Липсва ясна и последователна национална стратегия за решаване на националните проблеми. В партийните боричкания се месят и князът, и Русия. Правителствата са нетрайни и често се сменят. През 1881 г. князът суспендира конституцията, но през 1883 г. е принуден да отстъпи и да възстанови действието й.
Независимо от острите междупартийни конфликти, на юг и север от Балкана все повече набира сили движение за обединение на Източна Румения с Княжество България. През 1885 г. в Пловдив е създаден Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), чиято цел е съединението. Един от ръководителите на комитета е Захари Стоянов. Активни дейци на съединението са и намиращите се тогава в Източна Румелия видни личности като Петко Каравелов, Петко Славейков, Иван Вазов, Константин Величков и др.
На 6 септември 1885 год. части на румелийската милиция, водени от майор Николаев, арестуват областния управител Гаврил Кръстевич и отстраняват от власт неговото правителство. Властта е завзета в цялата област. Турските гарнизони са прогонени. Съставен е временен кабинет, който обявява обща мобилизация. На 8 септември 1885 год. княз Батемберг с манифест приема Съединението. На следващия ден той пристига в Пловдив и е тържествено посрещнат от ликуващото население. Но Съединението среща остро външно неодобрение. Особено тежка е реакцията на Русия. Тя изтегля офицерите си от българската армия и иска да се възстанови старото положение. Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия също са против фактическото нарушаване на Берлинския договор. Само Англия не е против Съединението. Българското правителство оценява, че най-голяма военна заплаха има от страна на Турция, защото Съединението накърнява най-силно нейните интереси. Затова и младата българска войска е съсредоточена на турската граница. Тази войска тогава е била командвана от младши офицери. Най-високото звание е било капитан. Капитан е и военният министър.
Независимо от лошото си въоръжение и липсата на боен опит, българската войска е боеспособна, защото е изпълнена от воля и решимост да защитава Отечеството. С кипяща от енергия кръв тя тръпне в очакване да се хвърли напред срещу всеки враг, застрашил пределите на обединеното Отечество. За жалост ударът срещу Съединението идва от където най-малко е очакван. Това е братската славянска страна Сърбия. И това е поредният крах на така нареченото славянско единство. Подтиквана и щедро дарена финансово от Австро-Унгария, на 2 ноември 1885 г. Сърбия неочаквано обявява война на България и войските й преминават границата. Сръбският крал Милан е уверен в победата си, защото армията му е по-добре въоръжена, обучена и с боен опит. Неговата цел е била след като превземе София да присъедини към Сърбия Видинско, Трънско и част от Радоморско, а също да наложи и преместване на българската столица във Велико Търново.
Към началото на бойните действия западната граница се прикрива от малобройни български части. Но те поемат удара на превъзхождащия ги противник и го спират. При вестта за вероломното сръбско нападение основните сили на българската армия, намиращи се на турската граница, тръгват на запад към фронта. За няколко денонощия са изминати няколко стотин километра, което е нещо непознато във военната история като преход. Вървели са и ден, и нощ - без спиране. Имало е случаи, когато един кон е бил язден от трима души. Вървели са без строй, без ред - всеки се е стремял неудържимо напред врага да срещне и срази и Родината си с гърди да защити. Виждайки прииждащите в безредие полкове, княз Батемберг с известна ирония казва, че няма що - ще победим, щом и хуните ни идват на помощ. Но тези “хуни” без сън, без почивка - от ход, като лъвове се хвърлят срещу врага.
Кулминацията на сраженията при Сливница е на 5, 6 и 7 ноември. Сръбската армия търпи поражение и отстъпва. Българската войска, водена от своите капитани, превзема Пирот и продължава настъплението към Ниш. Сърбия е спасена от пълен военен разгром вследствие намесата на Австро-Унгария.
България спечелва тази война само за няколко дни. Българите решително и категорично защитават правото си да живеят заедно в една държава. Съединението е един от върховете в българската история. Великите сили, провеждащи по това време конференция в Цариград по българския проблем, са принудени да признаят Съединението.
Съединението на Княжество България и Източна Румелия е единственият акт в новата ни история, при който ясно и категорично бе изявена националната ни воля и бе демонстрирано единство на всички национални сили.
Съединението е успешно, защото в негова защита се изправя целият народ. На фронта като доброволец отива дори председателят на Народното събрание Стефан Стамболов. В тази война прояви героизъм българската войска и целият народ. Българската войска бе водена от храбри офицери - родолюбци като ротмистър Бендерев, капитан Зафиров, капитан Кисов, капитан Попов, майор Николаев, капитан Узунов и др.
* * *
Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха!
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
(Ив. Вазов, “Новото гробище над Сливница”)
3. След Съединението и победната война България тържествува, но враговете й не са се примирили и ще чакат своето време за реванш. В ход са всевъзможни интриги, задкулисни действия и заговори. Русия не е доволна от българския княз Ал. Батемберг и цели отстраняването му. В България, изглежда не без външна намеса, отново пламва конфликтът между русофили и русофоби. През август 1886 г. неголяма група офицери-русофили извършва преврат, отстраняват княз Батемберг и го извеждат извън България. Но властта на крайните русофили е нестабилна и бързо рухва. Под ръководството на Стефан Стамболов е извършен контрапреврат и князът е поканен да се върне в България. Той се връща, но за да абдикира окончателно, следвайки съветите на руския император. Като водеща фигура в политическия живот на България се възцарява Стефан Стамболов. Той става министър-председател.
Стамболовият режим е управление с твърда ръка вътре в страната и отстояване на националните интереси във външната политика. Стамболов се противопоставя и не допуска външна намеса в управлението на страната, дори и от популярната Освободителка. В резултат на това дипломатическите отношения с Русия са прекъснати. Стамболов води активна външна политика и се стреми да постигне облекчаване на положението на българите, останали в пределите на Турция. Той бързо печели авторитет зад граница като способен, енергичен и решителен политик. Вътре в страната управлението му се оценява като тирания, защото подлага на жестоко преследване политическите си противници - русофили. Те са затваряни, изтезавани, прогонвани. Жестоко са бити и лежат в затвора и такива известни личности като Петко Каравелов и Капитан Петко войвода. При Стамболов се изпълняват и първите смъртни присъди за политически провинения. Обесени или разстреляни са герои от освободителната борба, Съединението и Сръбско-българската война. Това са: майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, ротмистър Атанас Бендерев, майор Коста Паница. Чрез репресии Стамболов се справя и с криминалната престъпност в страната. Изловени са или избити бандитите, тероризиращи населението. Накрая и Стамболов, след падането си от власт през 1894 г., става жертва на подобно третиране. Той е заклан в центъра на София на 3 юли 1895 г.
Въпреки негативите си, революционерът и държавникът Стефан Стамболов остава в нашата история като изтъкнат строител на Нова България. Той допринася много за стабилизирането на държавата и за нейното икономическо и културно развитие. Насърчава се местното производство. С бърз тем се строят железопътни линии, пътища, фабрики, пристанища. Откриват се стотици нови училища. Създават се общински здравни служби. Полага се началото на пенсионното осигуряване. Учреден е Софийският университет. При Стамболов се поставят основите на онези процеси, които превръщат България в най-динамично развиващата се балканска държава в края на ХIХ век и началото на ХХ век. Стефан Стамболов е политик, отстояващ решително, твърдо и успешно националните интереси на България. Той не играе по “чужда свирка”, за което заплаща с живота си.
4. През 1887 год. за български владетел е коронясан Фердинанд Сакс Кобург Готски. Той произхожда от немски и френски владетелски фамилии и е офицер от австрийската армия. Интелигентен и много амбициозен, княз Фердинанд има нескрито желание не само да владее, но и да управлява. Така и става, но за зла участ на България, защото Фердинанд ще бъде главният виновник за две национални катастрофи. Преценявайки качествата на Фердинанд, Стефан Стамболов, след падането си от власт ще заяви: “Народът ще ми прости всичко освен греха, че доведох тогози (Фердинанд - б.а.) на гърба му.”
В края на ХIХ век и началото на ХХ век княз Фердинанд взема все по-голямо надмощие в политическия живот на страната. Той сваля правителства и по свой вкус избира кой ще управлява България. Политическата “тежест” на Фердинанд нараства с обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 год. С този акт страната ни отхвърля васалната си зависимост от Турция и става царство, а Фердинанд - цар. Турското правителство, а след това и великите сили, признават българската независимост. Обявяването на независимостта е продължение на делото на Съединението и е следваща решителна крачка по пътя на националното обединение.
През 1911 год. е свикано Велико народно събрание. То прави поправка на Конституцията, според която царят, посредством правителството, може да сключва международни договори и без допитване до Народното събрание. Тази поправка развързва ръцете на Фердинанд. В следващите няколко години с авантюристичните си и без чувство за реализъм действия той ще стовари върху България две национални катастрофи.
Б. ДЕСЕТИЛЕТИЯ НА ВОЙНИ, ВЪСТАНИЯ И ПРЕВРАТИ
5. Основна цел за всички български правителства от края на ХIХ и началото на ХХ век е било националното обединение. Но създаването на голяма и силна българска държава не е приемливо за съседите ни и те се стремят с всички средства да не го допуснат. Това води до уеднаквяване на вижданията им на антибългарската основа. По това време западните страни се отнасят с безразличие или дори враждебно към решаването на националния ни въпрос - обединението. А Русия подкрепя аспирациите на Сърбия към Македония. По такъв начин в началото на ХХ век България се оказва на практика в политическа изолация.
Българите, останали в Турция след Берлинския диктат, не се примиряват с положението си. Тяхното негодувание постепенно прераства в целенасочена съпротива и борба за свобода. Формирането на революционна организация в Македония започва от 1893 год., а в Одринско - през 1895 год. През 1896 год., на обединителен конгрес на революционните комитети, в Солун се създава Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). Крайна цел на организацията е автономия на Македония и Одринско, а средствата за постигането й - революция, морална и с оръжие.
За няколко години е изградена мрежа от комитети, формират се въоръжени чети, изграждат се канали за връзка с България. Подготовката на въстанието е в ход. През 1895 год. в София се създава Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК). Между ВМОРО и ВМОК се води борба за надмощие, която по-късно прераства в кървави сблъсъци между четите на двете организации. През 1902 год. под натиска на Русия, българското правителство забранява ВМОК. След атентата на ВМОРО в Солун през 1903 год. следват репресии спрямо българското население в Македония. На 4 май 1903 год. загива ръководителят на ВМОРО Гоце Делчев. Но това не разколебава организацията - курсът към въоръжено въстание се потвърждава.
На 2 август 1903 год. (Илинден) избухва въстание в Македония - Битолско, Леринско, Костурско, Охридско, Прилепско и Кичевско. Целта е чрез продължителни действия на въоръжени чети да се възбуди европейската общественост и се предизвика външна намеса за освобождение. Въстаниците в Македония се бият храбро, но нямат шансове за успех срещу редовната турска армия. Опожарени са стотици села, загиналите са хиляди, а над 30 хиляди бежанци търсят убежище в България.
На 19 август 1903 год. (Преображение) избухва въстание и в Странджанско. Въстаниците овладяват крайморските градове Ахтопол и Василико и за няколко седмици контролират значителна територия от района. Крайният резултат е същият, както в Македония - опожарени села, много жертви и хиляди бежанци.
* * *
Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка...
(Народна песен)
* * *
Героичната саможертва на българите по време на Илинденско-Преображенското въстание не е напразна. Великите сили разбират, че е необходима намесата им. Но обстановката на континента е вече друга. Изострят се противоречията, които ще доведат до формирането на две военно-политически коалиции и избухването на Първата световна война. Затова и решаването на проблема на Балканите бързо затихва. И България не е в състояние да подпомогне въстанието, защото е в изолация и рискува да влезе във военен конфликт, за какъвто няма готовност. В българските ръководни среди все повече се затвърждава убеждението, че чрез въстания и дипломация обединение няма да се постигне. Остава последното средство - войната!
6. Основният противник на България при решаването на проблема за обединението на всички български земи е Турция. Това предопределя сближаване с Русия. Затова и през 1910 год. цар Фердинанд отива в руската столица с предложение за сключване на съюз и военна конвенция. Но за Русия са неприемливи големите териториални искания на България и предложението е отклонено. Търсенето на пътища за решаване на националния проблем продължават. От началото на 1912 год., с посредничеството на Русия, се оформя коалиция на четири балкански държави - България, Сърбия, Черна гора и Гърция. Целта е чрез война да се отнемат европейските владения на Турция. Отношенията между балканските страни се оформят чрез двустранни договори, които нямат много ясни параметри. Търпящото различно тълкуване съдържание на договорите и двуличната политика на Сърбия и Гърция ще доведат впоследствие до Междусъюзническата война.
На 12 септември 1912 год. балканските страни обявяват мобилизация и на 29 септември отправят ултиматум на Турция, да даде автономия на европейските си владения. Ултиматумът е отхвърлен, дипломатическите отношения са прекъснати и на 5 октомври 1912 год. войната е обявена.
Българският народ посреща с голямо въодушевление тази война и я подкрепя. Войниците са изпращани до пунктовете за мобилизация с цветя, музика и песни.
* * *
Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижи в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който те милува твой баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине мой!
....
На теб сал един завет оставям -
....
Сине мой, живей със светлий спомен
на родолюбците деди
гражданин бъди ти сявга, скромен,
честен в мисли и дела бъди,
вярвай в идеали благородни,
с тях окрилен в мирен труд ил’в бой,
дай живота си за края родни -
българин бъди горд, сине мой!...
(Стамен Панчев, 1879-1913 год.)
* * *
В навечерието на Балканската война българската армия е притежавала много висока боеспособност. Тя е била въоръжена със съвременно оръжие и много добре обучена на всички нива - от войника до генерала. Българският войник е бил много силно мотивиран да се бие до смърт с довчерашния поробител. Всички са били готови да се жертват за свободата на поробените си братя и за обединението на Отечеството.
7. Основен театър на военните действия през Балканската война е Източна Тракия. Тук българската армия ще срещне главните турски сили и ще допринесе най-много за победата. Още в първите дни на войната българската войска печели впечатляващи победи. При срещните сражения са спрени, разбити и обърнати в бягство настъпващите турски табори. Думата си казва храбростта и твърдостта на българския войник, неговата решимост да срази врага, неговият устрем към победата!
* * *
Велик е нашият войник!
Велик! Велик! Велик!
Измокрен, гладен, уморен
без отдих би се ден и нощ,
простора цепи разярен,
със страшния си вик “На нож!”...
(Военен марш от К. Георгиев, преработил К. Пенев)
* * *
Българската войска се устремява към неувяхващата слава на победите си. На 11 и 12 октомври Първа армия на ген. Кутинчев разбива централната турска групировка при Селиолу, Ескиполос, Гечкенли и Петра. Втора армия на ген. Никола Иванов пробива защитата на подстъпите към Одринската крепост и я обсажда. Трета армия на ген. Радко Димитриев с изненадващ стремителен удар превзема почти без бой силната Лозенградска крепост, изоставена в паническо бягство от турските сили. Само там са пленени стотици оръдия, много боеприпаси и други военни средства. След овладяването на Лозенград от българската армия във вестник Дейли Телеграф6 ще пише: “Превземането на Лозенград, на седмия ден от започването на военните действия е един от най-големите триумфи, каквито военната история познава въобще.”
След погрома, претърпян при граничните сражения, турското командване организира отбранителен рубеж при град Люлебургаз. От 15 до 21 октомври обединените сили на Първа и Трета българска армия разгромяват турците и на този рубеж и ги преследват до подстъпите на турската столица. При град Чаталджа, на тесен участък, турската армия заема силен, предварително подготвен за отбрана рубеж. Той е наситен с много артилерия и картечници. Освен това има и силна огнева поддръжка от артилерията на турския флот в Черно и Мраморно море. И въпреки малките шансове за успех, цар Фердинанд заповяда атака на Чаталджанската позиция, която е неуспешна. Дадени са много жертви. Помрачен е блясъкът на предишните победи.
В другите направления на военните действия българските сили също имат успех. Седма рилска дивизия настъпва в поречието на река Струма и на 28 октомври 1912 год. достига до Солун. Родопският отряд настъпва през Кърджалийския район към Беломорието и пленява 12 000 души противникови войници.
От 11 до 13 март 1913 год. се води последното голямо сражение на Балканската война. Българската армия, подкрепена от сръбски части, превзема със щурм крепостта Одрин, разполагаща с 650 оръдия и 60-хиляден гарнизон. Тогава българската армия за пръв път във военната история използва самолета като бойно средство. Разузнавайки противника при полетите си над Одрин българските летци са хвърляли бомби и позиви. А при щурма на крепостта българската артилерия за пръв път използва и така наречения “огнен валяк”, с който е проправял път на атакуващата пехота. Одринската крепост е строена с помощта на немски специалисти и е била обявена за непревземаема. Но не така са мислили българските воини! След завземането й само за два дни, френският полковник Мондезир заявява: “Превземането на Одрин стои наред с най-славните подвизи във военната история на всички народи!”
8. На 17 май 1913 год. е подписан Лондонския мирен договор. С него Турция отстъпва на балканските съюзници териториите на изток от линията Мидия-Енос. На дневен ред идва мерзостта на съюзниците ни Сърбия и Гърция. Още преди Балканската война Сърбия и Гърция се споразумяват за съвместни действия срещу България при дележа на завзетите територии. Към тях се присъединява и Румъния. Сърбия и Гърция се държат предизвикателно в Македония като не се изтеглят от териториите, падащи се на България, съгласно предварително сключените споразумения. Има и военни провокации срещу българската армия. На 19 май Сърбия и Гърция сключват таен договор. В него те се задължават да поддържат взаимно своите териториални искания. Те се договарят също да си окажат взаимна помощ с всички си въоръжени сили, ако България се опита да наложи със сила своите претенции. Така и става.
Без одобрението на Народното събрание, дори без да е уведомено и правителството на 16 юни 1913 год. цар Фердинанд издава заповед българската армия да започне военни действия срещу сръбските и гръцки сили в Македония. А Сърбия и Гърция точно това са и чакали - войната да я започне България. На следващия ден, по искане на правителството, българската армия се оттегля на изходни позиции. Но вече е късно - войната е започнала и нищо не може да я спре.
Българската армия постепенно започва да надделява над противниците си, но идва намесата на Румъния и Турция. Румънската армия навлиза през опразнената от войски Северна България и достига почти до София. А турската армия нарушава линията Мидия-Енос и достига до старата граница с България. Българските села в Източна Тракия са подложени на смърт и огън - нещо добре усвоено от турците. Нападната от всичките си съседи едновременно, България е принудена да сложи оръжие. Глутницата хиени тържествуват, защото ще могат да отръфат нови парчета от българската територия.
На 26 юли 1913 год., под диктата на победителите, България е принудена да подпише Букурещкия мирен договор. С този договор страната ни губи 50 000 квадратни километра територии. Това са земи, придобити по силата на Лондонския мирен договор от 17 май 1913 год., с който приключва Балканската война. Въпреки някои негативи, Лондонският договор е благоприятен за нас, защото територията на България става дори по-голяма от Санстефанска България. Има широк излаз на Бяло море, а източната граница е съвсем близо до турската столица. Към България остава и значителна част от Македония. Но всичко това е пропиляно само за един ден от авантюриста цар Фердинанд.
Липсата на далновидност, прозрение, здрав разум и мъдрост в тогавашните управници на България води до тази злополучна Междусъюзническа война. В резултат на нея България губи Южна Добруджа, Източна Тракия, Беломорието с Кавала, Гюмюрджина и Ксанти. А от Македония в пределите на България остава само 1/9 част. За нас е оставен само тесен излаз на Бяло море с пристанище Дедеагач.
Освен териториалните загуби в двете войни, България дава и скъпи жертви - 60 000 войници и офицери не се завръщат от фронта. През 1913 год., при окупацията на Тракия и Егейска Македония от Труция и Гърция, са избити и над 300 хиляди българи, неуспели своевременно да напуснат родните си огнища. В страната търсят спасение и стотици хиляди бежанци - българи от Егейска Македония и Беломорието, завладени от Гърция. А бежанците от Източна Тракия, окупирана от Турция, са един милион. Такава е равносметката за България от бурните 1912 и 1913 год.
9. На 1 август 1914 год. избухва Първата световна война. Водени от фалшиви политически миражи, по фронтовете ще загинат милиони човешки същества. При избухването на войната България обявява неутралитет, но за всички е ясно, че се чака само удобен момент за намеса. А към коя от воюващите коалиции ще се присъедини България, се предопределя от предишната Междусъюзническа война и нейните резултати. Още през 1913 год. цар Фердинанд и правителството се ориентират към Централните сили - Германия и Австро-Унгария. Водят се тайни преговори за условията, при които България да се включи към Централните сили. Германия отпуска на България заем от 500 милиона марки. През 1915 год. Германия има успехи на източния фронт срещу Русия, а опитът на Англия и Франция да завладеят протока Дарданели се проваля. Всичко това накланя везните за ориентация на България към Централните сили, въпреки опитите на опозицията да предотврати фаталната крачка. Решението за включване на България във войната на страната на Централните сили е взето от цар Фердинанд и правителството на Радославов. На 6 септември 1915 год. е сключена спогодба с Турция, според която към България е присъединена малка територия в Странджа. На същата дата е подписан и договор с Германия, според който, при успешен край на войната, България ще получи всичко, което съседите й, без Турция, са й отнели по Букурещкия мирен договор от 1913 год.
На 23 септември 1915 год. в страната започва мобилизация, а на 14 октомври е обявена война на Сърбия. Така България тръгва към втората си национална катастрофа. Под бойните знамена са свикани 870 000 души. Войната не е така популярна като Балканската, но армията ни ще бъде отново с висока боеспособност. Това е така, защото българите вярват, че ще воюват за осъществяване на идеала за национално обединение.
* * *
Един завет оставили са нам дедите!
Велик завет, свещен завет, написан с боен меч:
на своя роден край да пазим ний земите
от враг и гнет, от близо и далеч!
(Из военен марш, автор Инчев)
10. През октомври-ноември 1915 год. българската армия, в съвместна операция с германо-австроунгарските сили, разгромява сръбската армия и завзема Южна Сърбия и почти цяла Македония. Оцелелите 150 000 души от сръбската армия се спасяват с паническо бягство през трудно проходимите албански планини и достигат до Адриатическото крайбрежие. От там с кораби на Антантата са превозени до Солун. Впоследствие те ще се включат отново в боевете срещу българската армия заедно с английски и френски войски. Гърция все още не е влязла във войната, но пропуска през територията си войски на Антантата. Това е достатъчно основание за България да продължи настъплението на юг. И то е щяло да бъде успешно, защото силите на противника тогава са били по-малки. Тези намерения на България са възпрепятствани от Германия. Българската армия спира на гръцката граница и заема позиции за отбрана.
През 1916 год. Румъния се включва във войната на страната на Антантата и става противник на България. Настъплението на българската армия на Добруджанския фронт започва на 2 септември 1916 год. В завързалите се сражения в района на границата румънските войски и дошлият им на помощ руски корпус са разбити и се оттеглят в безредие на север. Там, в района на Кюстенджа, те заемат предварително подготвената Кубадинска отбранителна линия. На 4 септември българската армия достига до Тутраканската крепост. Тя е строена от румънците в продължение на две години и специалистите са смятали, че силата й е като на Одринската крепост. Само за два дни в ожесточени кръвопролитни боеве съпротивата на крепостта Тутракан е сломена. Румънците панически бягат. Пленени са 28 000 души, 154 оръдия и огромно количество друго военно имущество. За тази впечатляваща победа на българското оръжие немският генерал-фелдмаршал Август фон Макензен заявява: “Българската армия е една от най-добрите в света.” Само три дни след падането на Тутракан, българската армия завзема без бой и крепостта Силистра. Защитаващата този град румънска дивизия с паническо бягство се изтегля на север. През октомври българската армия атакува и Кубадинската укрепена линия и след кръвопролитни боеве пробива румъно-руската отбрана и преследва разбития противник чак до делтата на река Дунав. Впоследствие две български дивизии преминават реката и вземат участие при превземането на румънската столица Букурещ.
По време на кампанията в Добруджа българската сабя за последен път показва своите достойнства като бойно оръжие. Тогава 10-хилядната ни конница прегазва панически бягащата румънска войска и руските казашки части. И сабята като бойно оръжие е неотделима част от славната българска история. Знае се, че тя става известна в Европа благодарение на българите, които я донасят от Азия при преселението си. Впоследствие сабята става основно оръжие в кавалерията на всички европейски страни и е такава чак до началото на ХХ век.
През 1916, 1917 и 1918 год. силите на Антантата на Солунския фронт се опитват много пъти да пробият българската отбрана, което е безуспешно. Българската армия се отбранява твърдо и често с удари “На нож!” контраатакува и отхвърля противника на изходни позиции. Тогава най-епичните боеве са се водили в района на Дойранската позиция. Там нашата войска се бие храбро и с победата си над англо-френско-гръцко-сръбската армия показва, че е достоен наследник на славните воини на Аспарух. След боевете при Дойран в Европа започват да наричат българите “прусаци на Балканите!” А в знак на уважение към един дотоен противник на празненствата по случай победата във войната, проведени в Лондон през 1936 г., е поканен ген. Владимир Вазов, командвал Дойранската ни отбрана. На състоялият се военен парад единствено при преминаването на българската делегация бойните знамена на Обединеното кралство се свеждат ниско, което е израз на особена почит.
При боевете на Солунския фронт, дадените големи жертви от противника всеки път го разколебават да продължи настъплението. Така е до септември 1918 год. Тогава войските на Антантата, с многократно превъзхождащи сили, успяват да се добият с успех в района на Добро поле (Южно от Битоля). Недоволството сред войнишкия състав, породено от продължителната безсмислена война, от жертвите и лишенията, все повече нараства. Южният фронт е пред разпадане. Разбунтували се войнишки части започват да се оттеглят към България. В района на Радомир бунтът е оглавен от земеделския водач Райко Даскалов. Той ги повежда към София, за да накажат виновниците за войната и идващата катастрофа. В района на Владая въстаналите войници са пресрещнати от юнкери и германска дивизия. Няколко дни се водят кървави стълкновения. Войниците - въстаници се бият храбро и дават хиляди жертви, но са победени. Последният акорд от този трагичен епизод се разиграва на гара Захарна фабрика. Там правителствените сили разстрелват цяла влакова композиция с ранени войници - въстаници. Кому и за какво бе нужно всичко това? Та те са бъгари!
* * *
- Мамо, де е тате?
Де се дява той?
- Ех, чето, баща ти
в земи непознати
отиде на бой...
...
- Мамо от полето
все не иде той?
Сви ми се сърцето!
- Той е на небето
сега, синко мой.
(Ив. Вазов, “Мамо, де е тате?”)
* * *
На 29 септември 1918 год. България подписва в Солун примирие с Антантата и фактически се признава за победена. На 3 октомври 1918 год. цар Фердинанд Сакс Кобург-Готски се отказва от престола в полза на сина си Борис и напуска България. Това е едно закъсняло събитие. Стефан Стамболов е искал да отърве България от този владетел още преди повече от две десетилетия, но не успява - Фердинанд го изпреварва.
11. Ньойският мирен договор, с който приключва Първата световна война, е подписан на 27 ноември 1919 год. От името на България “подсъден” там е Стамболийски. След подписа си под този договор той чупи с ръце злополучната писалка. По силата на Ньойския диктат от територията на България се отнемат нови 11 000 квадратни километра. Това е излазът ни на Бяло море при Дедеагач, а също и районите на градовете Струмица, Босилеград, Цариброд и поречието на река Тимок. България трябва да плати на победителите два милиарда франка, а също да им даде в натура въглища, добитък и храни. Освен това като заложници са взети 100 000 български войници. Те с години ще стоят в пленническите лагери, за да гарантират изпълнението от България на задълженията й по Ньойския договор.
В Първата световна война България дава 100 000 убити, без да бъде осъществена целта - националното обединение. След войната страната изпада в тежка международна изолация, а народът - в покруса. Общите резултати от политиката на царя и правителството, управлявали от 1912 до 1918 год., чертаят мрачна, нерадостна перспектива за България. За двете национални катастрофи, за националната трагедия на България, главен виновник е цар Фердинанд. Виновни са и правителствата на Иван Евстатиев Гешов, Стоян Данев и д-р Васил Радославов, управлявали по това време. Виновни са и депутатите, приели поправка в Конституцията, даваща право на правителството да сключва международни договори без одобрението на Народното събрание. Виновни са и тези, които “написаха” в Търновската конституция, че владетелят не е отговорен за действията си пред законите на страната, което едва ли има разумно обяснение. Възможно ли е да се даде власт на някого, без да има възможност да се търси отговорност за използването на тази власт?
При оценката на Фердинанд като български владетел се стига до заключение, че той е един политически авантюрист и продажник на националните интереси на България. Твърди се, че след абдикацията и заминаването му за Германия, в състояние на откровение Фердинанд заявява, че никой не може да го обвини, че не е служил на Германия. Тези негови думи на Фердинанд, показват какъв е бил истинският му лик. Излиза, че той като български владетел е служил на чужда държава. А това е измяна, национално предателство. За такова нещо в миналото са сечели главата на изменика, па бил той и владетел. Показателно за това колко Фердинанд е служил на България е и един друг факт. Още преди присъединяването на България към Централните сили, през 1915 год. германският кайзер Вилхелм II подарява на Фердинанд дворец в Германия. Очевидно е защо е бил направен този подарък и защо той е бил приет от Фердинанд. Такава е тъжната истина, Българийо!
12. Първата световна война е израз на цивилизационна криза. Материалните и човешки загуби са огромни. Моралното падение не е по-малко. След войната навсякъде в Европа се ширят глад, скъпотия, инфлация и разруха. Насилието и страхът са всекидневие. Общественият живот в голяма степен е хаотичен. Народите са обезверени и недоволни. Най-тежко е обаче положението в победените страни. Сред тях е и България. Претърпяла в продължение на шест години две национални катастрофи, тя е разорена и унизена. След войната България е заобиколена от враждебно настроени съседи, които са настръхнали да вземат още от нея. При тези условия България трябва да ближе раните си от войната, да възстановява стопанството си, да устройва бежанците от Тракия и Македония, да плаща задълженията си по Ньойския договор. Всичко това води до политическо олевяване на народа. Затова и след войната старите политически партии губят влиянието си. На политическата сцена като основни играчи излизат Българският земеделски народен съюз (БЗНС) на Александър Стамболийски и Българската комунистическа партия (БКП).
На парламентарните избори през март 1920 год. БЗНС печели най-много гласове, но не може да състави самостоятелно правителство. Това става възможно чрез отнемане на мандатите на депутати от други партии, което явно е погазване на законността и морала. Възгледите на земеделските водачи са републикански, но те не възнамеряват да премахнат монархията, а само да я “поставят” в рамките на конституцията. А социалните им виждания са утопични. Те делят обществото на съсловия. И тъй като най-голямо съсловие в България е селското (80%), то и политическата власт следвало да е в негови ръце. Така щяло да има народовластие. За да се ликвидира експлоатацията, трябвало да има само дребно производство и дребни собственици. Фактически земеделската идеология противопоставя трудовото селячеството на буржоазията и работническата класа, а също и на техните партии и на по-голямата част от интелигенцията.
При земеделското управление е повишено данъчното облагане на градската буржоазия. Едрите земевладения са ликвидирани, което води до невъзможност за използване на модерни методи и технологии в земеделието. С отнетата земя са оземлени безимотни, малоимотни и бежанци. Земеделците правят и редица реформи в просветата и културата, които не са приети както от буржоазните партии, така и от комунистите. При налагането на тези промени в обществения живот се стига до остро противопоставяне на засегнатите слоеве, което прераства в непримирим политически конфликт. Постепенно земеделците започват да се ориентират към болшевишките методи за управление. Създават свои въоръжени ядра, наречени “оранжева гвардия” и се готвят за установяване на селска диктатура. Тази диктатура е представена за висша форма на демокрация. По пътя към абсолютна власт БЗНС си гласува избирателен закон, чрез който на изборите през април 1923 год., при 53% от гласовете, получава 86% от депутатските места. След тези избори насилията срещу представителите на другите партии, включително и срещу комунистите се засилват още повече. Заради националните катастрофи някои партийни лидери са осъдени и хвърлени в затвора. Всичко това води до убеждението, че БЗНС не може да бъде свален от власт по парламентарен път. Затова през 1921 год. започва да се създава политическа организация, наречена Народен сговор, която да обедини старите буржоазни партии. Водачи на Сговора са проф. Александър Цанков, Атанас Буров, Андрей Ляпчев и др. Политическа цел на Сговора е сваляне на замеделците от власт и отстраняване на комунистическата опасност. Към Сговора гравитират и военните. След войната голяма част от офицерите са уволнени и се оказват в бедствено материално състояние. Офицерите се чувстват и унизени, поради пренебрежителното отношение към тях като прослойка.
Недоволството им намира израз в готовност да се борят за правата си. Така през 1919 год. на конспиративни начала е създаден Военният съюз. В него влизат офицери от запаса и такива на действителна служба.
През пролетта на 1923 год. БЗНС неудържимо се придвижва към установяване на диктатура. Насилията спрямо политическите им противници нарастват. Това предопределя решението на Военния съюз да нанесе изпреварващ удар, като завземе властта с преврат. Превратът е извършен професионално и с вещина през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 год. Правителството е арестувано и властта е завзета. Сговорът и военният съюз формират правителство начело с проф. Александър Цанков. БЗНС е обезглавена и опитите за въоръжена съпротива в страната са плахи, спорадични и безрезултатни. Стамболийски е заловен в родното му село Славовица и след жестоки инквизиции е убит. Така идва краят на селската власт в България.
По време на тези събития БКП със злорадство гледа сблъсъка между градската и селската буржоазия и не се намесва. Скоро обаче от ръководството на Комунистическия интернационал в Москва е отправена остра критика към политическата линия на БКП по време на тези събития. Това принуждава ръководството на комунистите да направи завой на 180 градуса и да поеме курс към въоръжено въстание за сваляне от власт на превратаджиите от 9 юни.
13. БКП е наследник на Българската социалдемократическа партия (БСДП), създадена през 1891 год. по инициатива на Димитър Благоев. След обединението със социалдемократите на Янко Сакъзов, БСДП се преименува в Българска работническа социал-демократическа партия (БРСДП). През 1903 г. БРСДП се разцепва на “тесни” (т.с.) и “широки” (ш.с.) социалисти. През 1919 год. БРСДП (т.с.) влиза в Комунистическия интернационал и се преименува в Българска комунистическа партия (БКП).
Курсът към въоръжено въстание, поет от БКП през лятото на 1923 год., е една натрапена от вън политическа линия. В страната липсват обективни условия за победа на въоръжено въстание. През 1923 год. не е налице революционна ситуация, както е било през 1918 год. по време на Владайското войнишко въстание. Отдавна са затихнали и революционните изблици в другите европейски страни. Народът ни е пролял много кръв през изминалите три войни и явно е уморен. Също така, за да победи едно въстание - да се завземе и задържи властта, е задължително да има на разположение достатъчно количество оръжие и въстанието да е добре организирано. А това за един-два месеца не е било възможно да бъде постигнато, какъвто е бил замисълът на ръководството на БКП.
Въстанието се подготвя некомпетентно. Правителството знае за него и на 12 септември полицията арестува около 2500 от най-дейните комунисти в цялата страна. И въпреки очертаващия се пълен провал, ръководството на БКП потвърждава курса към въстание и определя за негово начало 22 срещу 23 септември 1923 год. Но още на 13 септември въстават някои селища в Старозагорско. Въстаниците успяват да задържат властта в тях само по за няколко часа.
Главните ръководители на въстанието са Васил Коларов, Георги Димитров и Гаврил Генов. Те нямат нито военно образование, нито опит в тази насока. Освен това въстава само северозападния “ъгъл” на страната, а това не е България. За 3-4 дни войската възстановява правителствената власт в този район, въпреки храбростта на въстаниците. Режимът на Ал. Цанков дори се престарава при потушаването на въстанието, като проявява излишна жестокост. Без съд и присъда са избивани, не само пленени въстаници, но и техни съмишленици и симпатизанти. През септември 1923 год. водите на река Огоста текат кървави. При това въстание губят живота си над 5000 души храбри мъже - българи оцелели от войните.
Българийо за какво умряха те?
* * *
...Септември! Септември!
О месец на кръв!
на подем
и погром!
....
Народът въстана -
с чук
в ръката
...
Първите
паднаха в кърви.
Метежният устрем
бе посрещнат с куршуми.
Знамената изтръпнаха
пронизани.
...
Кавалерийски отряди подгониха
разбитите селяни
.....
- бягащи в ужас на всички страни,
догонвани в къщите
и съсичани там
... От селата задигнати селяни...
... За да бъдат разстреляни...
....
Смърт, убийство и кръв!
Докога, докога?
(Из поемата “Септември” на Гео Милев)
* * *
След потушаването на въстанието, въпреки липсата на всякаква перспектива за успех, БКП не снема курса на въоръжена борба. И правителството на Ал. Цанков не стои със скръстени ръце. Зачестяват разстрелите на комунисти и леви земеделци по улиците на населените места. Ответните действия на комунистите не закъсняват. На 16 април 1925 год. е извършен атентат с мощна бомба в църквата “Света Неделя” в София. Атентатът цели убийството на царя и правителството, но те остават невредими. Загиват други 160 души. Реакцията на режима на Цанков е страшна. Арестувани и избити без съд и присъда са хиляди. Комунистическата партия и левите земеделци губят най-добрите си кадри. Избити са и много интелектуалци, които нямат връзка с комунистите, но са потенциално опасни с будната си съвест. През това мътно време са отвлечени и убити без съд и присъда и забележителните поети Гео Милев, Христо Ясенов и Сергей Румянцев. В името на какво бе нужно всичко това?!
След събитията през 1923-1925 г. кървавото противопоставяне в България е омекотено с идването на власт на Андерй Ляпчев. Той става министър председател през тежката 1926 г. и с последователност и хладнокръвие работи упорито за национално помирение и осъществяване на държавните интереси. Ляпчев олицетворява и утвърждава умерената линия в българската политика, изградена върху търпението и степенуването на външно-политически цели. Негова е сентензията “Со кротце, со благо”. “И со малце кютек”, добавяли опонентите му. Ляпчев е главен преговарящ за признаване независимостта на България през 1098 г. Андрей Ляпчев е българин, родом от Македония.
В пламъците на класовото противоборство след войните доизгаря и националната ни кауза - Обединението. Тази кауза е изтъргувана, поругана или забравена. Националните сили, които трябва да продължат да работят за нея, са разединени. Редовна е практиката на несъгласуваност в действията между българската държава и национално освободителните движения на Македония, Тракия и Добруджа. И намесата в национално-освободителните движения от страна на различните партии с техните теснопартийни интереси, винаги е било пагубно за националната ни кауза. Това го е имало и преди войните, но след тях тази тенденция се засилва. Сътрудничеството е рядкост, а надлъгването за постигане на конюнктурни цели започва да става всекидневие. Например, стига се дотам, че търсейки подкрепа, ВМРО да се откаже в услуга на чужди сили - Италия, СССР, Германия. А това обезличава главното предназначение на ВМРО - да служи на каузата на поробените българи. И българските правителства не са оставали назад в деструктивната си политика по отношение на националната кауза. Така например, през март 1923 год. земеделското правителство подписва споразумение с Югославия, с което се задължава да унищожи македонското четническо движение в България. Това е непонятно! Възможно ли е нещо по-глупаво и по-унизително за страната ни от поемането на такова задължение - сами да унищожим тези, които с оръжие се борят за българската национална кауза. А връх на цинизма и политическата слепота е изказването на Ал. Стамболийски пред югославски представители, че ние не щем Македония, ако искат да вземат и нашите македонци. Недопустимо е да се каже такова нещо дори на шега!
След войните изтребителната братоубийствена война между двете основни крила на македонското освободително движение се разгаря отново. Убити са дори техните водачи - Тодор Александров - през 1924 год. и Александър Протогеров - през 1928 год. Всичко това компрометира движението и отвращава българите, както в страната, така и извън нея. След Тодор Александров ВМРО е овладяно от Ванче (Иван) Михайлов. Той налага курс на индивидуален терор срещу притеснителите на българското население в Македония - югославската армия, жандармерия и администрация. Техният отговор е адекватен - репресиите срещу българите стават още по-жестоки и непоносими.
Израждането на ВМРО в затворена терористична организация води до загуба на популярността й сред населението в Македония. Това пък води до загуба на връзките сред това население и на подкрепата му за ВМРО. Българите търсят алтернатива за оцеляването си и я намират другаде. Някои емигрират в България, други се приспособяват към югославските власти. Така се проправя пътят за разрушаване на българското национално самосъзнание в това население и за покълване на плевелите на македонизма. Този процес ще приключи след войната, когато в Титова Югославия ще се фромира и така наречената македонска нация.
15. От политическите партии най-много грехове по националния въпрос има БКП. Изпълнявайки класовите виждания на Коминтерна, тя се подхлъзва по националния въпрос още след войните и нанася непоправими вреди на националната кауза. Опитите на БКП да се съюзява с ВМРО и да го тласка на класови позиции водят до разединение. Това подклажда отново кървавите конфликти във ВМРО през 20-те години. Не предизвиква ли разединение и създаването по инициатива и под влияние на комунистите на отделна македонска организация?
В Тракийското и Добруджанското освободителни движения се развиват подобни процеси на разединение и противопоставяне. В основата им стоят теснопартийни цели за политическо влияние върху тези движения. Така например през 1925 год. се създава Добруджанската революционна организация (ДРО). Тя е под комунистическо влияние и практически обслужва интересите на Коминтерна. През 1927 год. ДРО минава на подчинение на Румънската комунистическа партия, което води до масово напускане на организацията от нейните членове.
Политиката на БКП по националния въпрос е рушителна и предателска за националната ни кауза. Тази партия приема коминтерновските постановки за наличието в България на измислени етноси - македонци, добруджанци, помаци и др. Това е грозно престъпление срещу българския народ, защото води до разчленяването му, до намаляване на етническата му сила, до постепенното му изчезване - това към което отдавна се домогват съседите ни. Върхът на тази пагубна политика на БКП е през 1947 год. Тогава българската държава, ръководена от БКП, с насилие принуждава населението от Пиринския край да приеме етническото име “македонци”. Срещу това посегателство върху българското национално самосъзнание има остра съпротива, включително и въоръжена. Впоследствие БКП осъзнава грешката си, признава я и променя политическата си линия по македонския въпрос, но стореното си е сторено. Дълбоката рана в тялото на България ще продължава да кърви десетилетия след това. Щом имаме такива политици и такива партии, е обяснимо защо не ни върви по националния въпрос.
16. След Първата световна война, България като победена страна, е в международна изолация. Над нея постоянно виси недоверие и заплаха от страна на съседите й. Има и актове на открита агресивност. През май-юли 1920 год., в противоречие с Ньойския договор, гръцки войски окупират българската Западна Тракия (излазът ни на Бяло море). Впоследствие това е узаконено от тогавашните разпоредители в Европа. Такава е съдбата и на българската част от Източна Тракия, поделена между Гърция и Турция. По време на деветоюнските събития от 1923 год. Югославия се готви да нахлуе с войски в България, но е спряна от великите сили. През 1925 год. гръцки войски окупират Петричко. България не е в състояние да се защити и пак се надява на състраданието на великите сили. През 1934 год. Румъния, Югославия, Турция и Гърция подписват Балкански пакт за взаимно гарантиране сигурността на границите си. Този пакт явно е насочен срещу България. Така в условия на външна несигурност и вътрешни борби и кръвопролития се нижат годините, за да дойде 19 май 1934 год., когато е извършен нов военен преврат. Властта е завзета от Военния съюз и кръга “Звено”. В намеренията и действията си превратаджиите явно се опитват да копират Мусолини и фашистка Италия. Превратът е представен като революция. Конституцията на практика е отменена, разпуснато е Народното събрание, забранени са политическите партии. ВМРО също е извън закона. Въведена е цензура. Правителството си присвоява и законодателна власт, като управлява чрез наредби-закони, които само издава. Деветнайсетомайци обещават социален мир, като на мястото на теснопартийния класов егоизъм ще се установи управление в името и в интерес на цялата нация. Икономиката ще се дирижира от държавата. Ще се обуздае паразитния и спекулативен капитал и не ще има експлоатация. Превратаджиите правят и реални стъпки в тази насока. Силно са поощрявани кооперациите. Държавният апарат е оценен като неефективен и некомпетентен и затова е реформиран. Съкратени са 6000 държавни чиновници. Но превратаджиите не разполагат със солидна социална база, с вътрешна и външна политическа подкрепа. Затова и властта им не трае и една година. Следствие от управлението на деветнайсетомайци е установяването на личен режим от цар Борис III. През следващите години властта в България реално ще се държи от царя. Той ще дърпа конците на политическия живот в страната. По това време над Европа вече витае сянката на нов мащабен военен конфликт.
17. На 1 септември 1939 год. избухва Втората световна война и машината на войната задвижва всичко. Съдбоносни решения и действия следват едно след друго с главоломна бързина. През септември 1939 год. Полша е окупирана и разделена между Германия и СССР. През юни 1940 год. капитулира Франция, а СССР присъединява Литва, Латвия и Естония и принуждава Румъния да му отстъпи Бесарабия. Обстановката е благоприятна за поставяне на въпроса за връщане от Румъния на Южна Добруджа. Чрез умела дипломация, под силния натиск на Германия, се водят преговори, при които румънското правителство е принудено да отстъпи. На 7 септември 1940 год. е подписан Крайовския договор, с който Румъния връща на България Южна Добруджа. На 21 септември българската армия навлиза в Южна Добруджа и установява новата граница. Заслугата за тази териториална придобивка за България е преди всичко на цар Борис III, който се изявява като по-сполучлив политик от своя баща – Фердинанд.
На 27 септември 1940 год. е подписан тристранният военен пакт между Германия, Италия и Япония. България е поканена да се присъедини, но учтиво отказва. В следващите месеци към Пакта се присъединяват Унгария, Румъния и Словения. Това утежнява положението на България. В същото време Италия няма успех във войната срещу Гърция. Това налага намесата на германската армия, която следва да мине през България с или без съгласието ни. Тази ситуация предопределя и присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 год. Следва нахлуване през територията на България и покоряване на Югославия и Гърция от германските войски. От април 1941 год. на България са предоставени за окупация и администриране Вардарска Македония и Беломорска Тракия.
18. На 22 юни 1941 год. Германия напада СССР. Това променя политическата обстановка и в България. БКП възприема курс на въоръжена борба за завземане на властта в държавата. Организирани са и действат партизански отряди в горите и бойни групи в населените места. Съпротивителното движение е по-масово едва през 1944 год. Курсът на въоръжена борба на БКП е възприет и от кръга Звено и Военната лига, но те не разчитат на партизанското движение, а на един успешен военен преврат.
С поражението на германската армия при Сталинград през януари-февруари 1943 год. започва поврат във войната на Източния фронт. През лятото на 1943 год. германската армия търпи ново крупно поражение при Курск, което очертава и поражението. По това време Германия упражнява натиск върху България да се включи във войната срещу СССР и да изпрати войски на Източния фронт, но среща твърд отпор от страна на цар Борис. Не след дълго - на 28 август 1943 год. царят умира.
България удържа на натиска да влезе във война със СССР, но има неблагополучието да обяви символична война на САЩ и Англия. В края на 1943 год. и през 1944 год. тази символична война става реална. София и други български градове са бомбардирани многократно от съюзническата авиация. Разрушенията са огромни, дадени са и много жертви от населението.
През 1944 год. съпротивителното движение се разраства. Противоборството между правителствените сили и партизаните придобива все по-ожесточен характер. Войната се води без правила и от двете страни. По Закона за защита на държавата са осъдени на смърт и разстреляни хиляди комунисти и други участници в съпротивата. Осъден е на смърт и е разстрелян и световно значимият поет-комунист Никола Вапцаров. Избитите без съд и присъда партизани, ятаци, техни роднини съмишленици са много повече от осъдените. Има избити и деца.
По силата пламват партизанските и яташките къщи.
Специално за справяне със съпротивителното движение е създадена многохилядна жандармерия - глутница от платени убийци, главорези. Техен специалитет са мъченията на заловените партизани и ятаци и гаврата с труповете на убитите. Стотици са отрязаните партизански и яташки глави.- Те са разнасяни по селата и излагани по площадите за сплашване на населението. Като че ли България се е върнала в най-мрачните времена от своята история. Кой е виновен за всичко това? Естествено тези, които са управлявали държавата тогава - монархът, регентите, правителствата, депутатите от Народното събрание, прокурорите, съдиите, околийските управители, жандармите, агентите и пр. Затова и след 9 септември 1944 год. върху тях се стоварва гневът на отмъщението. Някои представители на предишната власт са избити също без съд, а други са осъдени от Народния съд на разстрел или затвор.
19. През лятото на 1944 год. германците търпят нови поражения на Източния фронт и към края на август Червената армия доближава северната ни граница. Управляващите кръгове в България са в паника и търсят спасение. На 26 август правителството обявява, че ще спазва пълен неутралитет в Германо-съветската война и ще търси примирие със САЩ и Англия. Обявено е и скъсване на съюзните отношения с Германия. Съставя се правителство на опозицията начело с К. Муравиев. В него са поканени и представители на Отечествения фронт (ОФ). Разпуснато е народното събрание. Обявена е амнистия, преустановено е изпълнението на смъртни присъди. Разформирова се жандармерията. Но всичко това е закъсняло!
На 5 септември 1944 год. СССР обявява война на България. На 8 септември Червената армия навлиза на българска територия, независимо от това, че още на 6 септември България е обявила, че е във война с Германия. Правителството на Муравиев нарежда да не се оказва съпротива на Червената армия. То няма дори и желание да се противопостави на завземането на властта от комунистите. Партизаните и други представители на ОФ завземат властта в населените места, без да срещат някаква съпротива. Властта в София е завзета на 8 срещу 9 септември с военен преврат, осъществен от военни части под командването на офицери-звенари. Съставено е правителство, което е доминирано от комунистите. Местната власт също е в техни ръце.
България обявява война на Германия и българската армия навлиза на югославска територия. През първата фаза на нашето участие във войната (до края на 1944 год.) българската армия води боеве с германските сили и превзема Македония и Южна Сърбия. Особено ожесточени са боевете при Страцин и Стражин, където са дадени много жертви.
През втората фаза на участието ни във войната (пролетта на 1945 год.) една 100 000 българска армия е в Унгария и воюва срещу немците в района на река Драва. През март 1945 год. немските сили започват настъпление на този фронт. Нашите войски се сражават храбро и спират настъплението на противника. А впоследствие, при преследването на отстъпващите немски части, достигат до Австрия. В двете фази на войната България дава над 30 000 убити и е достоен съюзник срещу Германия. Въпреки това, на мирната конференция след войната, тя е третирана като победена страна и търпи всички последствия, произтичащи от това.
В. СОЦИАЛИЗМЪТ
20. Комунистическото движение става значим фактор в обществено-политическия живот на Европа от средата на ХIХ век. Неговата идеология и цели са свързани с изграждането на по-справедливо общество, общество без експлоатация и ограбване на човешкия труд. Цели се животът на хората да бъде достоен, да живеят човешки - да имат възможност да се трудят, да се лекуват и да се образоват, да са задоволени с материални блага, да имат възможност за свободна изява, да имат достъп до достиженията на културата, да могат да творят. Комунизмът е и против войните - за мир и братство между народите. Комунизмът възприема за своя философска основа материализма и отхвърля идеализма и религията и свързаните с тях духовни учения. Той е противник на църквата и се бори срещу нея. Идеологията на комунизма и неговата икономическа теория са свързани с учението на Маркс и Енгелс за класите и класовата борба. Впоследствие това учение е доразвито от Ленин. Ленин дава и постановките за пътищата и средствата за завземане на политическата власт и за нейното удържане. Ленин е главният организатор и ръководител при победата на Октомврийската революция в Русия през 1917 год. и образуването на новата държава - Съюз на съветските социалистически републики (СССР).
Очевидно е, че научната основа на комунизма е твърде тясна - материализъм, Маркс и Ленин. Липсва по-широк светогледен поглед. Впоследствие животът ще покаже, че ограничената научна основа на комунизма и нейното капсулиране ще бъдат главната причина за неговата гибел. Комунизмът става роб на догми и схеми. Не се стреми да направлява развитието на обществото в желаната насока, а иска да го вкара в предварително измислени социални рамки и калъпи. Но обществото е “живо” социално образувание и такова съществуване не му е присъщо. Виждайки обществената съпротива за начинанията си и за да я преодолее, комунизмът използва все по-голямо насилие. Така комунистическото управление закономерно стига до тирания, до потискане свободата на личността и социална несправедливост.
Неподготвеността и некомпетентността на болшевиките да управляват проличава веднага след Октомврийската революция. Сам Ленин признава провала на първия социален експеримент - комуните. Впоследствие болшевишкото ръководство отново не е в състояние да намери верния път за устройство и управление на обществото, което да доведе до постигането на високите социални цели на революцията. А тези цели са верни и РЕВОЛЮЦИЯТА Е НАВРЕМЕННА! Тя е приветствана по целия свят. На нея с надежда за по-светло бъдеще гледат поробените и отрудени хора от всички страни, до които е достигнала вестта за Великата революция.
През трийсетте години на ХХ век комунизмът в СССР затъва още по-дълбоко в социална некомпетентност, а насилието спрямо човека става още по-грубо и жестоко. След войната доктринерството в науката води до изоставане на СССР от развития свят във всички области на знанието и неговото прилагане на практика. Всичко това, а също и провалите в социалната и икономическа политика, прекомерните разходи за въоръжаване и поддържане на огромни въоръжени сили, довеждат СССР и комунизма в Европа до крах.
Да се случи това щедро ще помагат и множество западни “доброжелатели” и “съветници”. Но основната причина за тази гигантска социална катастрофа е некадърността, некомпетентността на комунистическото ръководство, а също и предателството. Потърпевшите са стотици милиони обикновени хора от Източна Европа.
21. Комунистите завземат властта в България през 1944 год. с помощта на външна сила - СССР и неговата армия. По-нататък те ще преустройват обществено-политическия живот и ще управляват страната в съответствие със своята идеология и политическа доктрина. Стъпките на комунистическото управление са предизвестени. Извършва се рязък завой в обществено-политическия живот. Всички постижения от миналото са зачеркнати. Започва строителството на социализма.
Най-напред чрез референдум е отхвърлена монархията и е установена републиканска форма на държавно устройство. След това са отстранени от политическия живот и разформировани всички “неудобни” политически партии. Остават само БКП и подвластния й сателит БЗНС. БКП установява свой контрол и ръководи всички организации, които съществуват в страната - профсъюзи, кооперации, научни, културни, съсловни, спортни, младежки и други организации и сдружения.
През 1947 год. чрез национализация е одържавена индустрията. А селското стопанство е уедрено под формата на трудово-кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС). Земята официално не е одържавена, но на практика е отнета от собствениците й.
Кооперирано е и занаятчийското производство. Външната и вътрешна търговия също стават държавно достояние. Така БКП установява пълен контрол и еднолично ръководи всички сфери на обществен живот - политика, икономика, култура, образование, здравеопазване, спорт, обществените организации и пр. Тази форма на държавно устройство и управление е наречен тоталитаризъм, комунистическа диктатура. Какво е най-същественото по време на строителството на социализма.
Национализацията на едрата собственост не среща особена съпротива, защото притежателите й са малцинство. Но кооперирането на земята води до остро противопоставяне от страна на селяните. И за да бъдат вкарани те в ТКЗС, е имало побоища. Използвани са също заплахи, данъчен тормоз и други средства за принуда. Отначало ТКЗС са в незавидно състояние - лоша организация на работа и ниска производителност на труда, а оттам и ниски доходи за тези, които работят в тях. Впоследствие, чрез масово въвеждане в земеделието на машини, мелиорация, торене, растителна защита и наука - ТКЗС се изправят на крака. Годишното производство на селскостопанска продукция се увеличава неколкократно. Изхранването на народа е осигурено. Заделя се и значителна част от производството за износ.
Освен уедряването и модернизирането на селското стопанство е в ход и бърза индустриализация на България. Добиват се достатъчно количество рудни и нерудни изкопаеми, развива се черна и цветна металургия. Строят се водни и топло-електроцентрали. Построена е и единствената на Балканите атомна електроцентрала със шест реактора. Развива се корабостроене, машиностроене, приборостроене, химическа и военна промишленост. В някои производства България има световна значимост. Развиват се също науката, културата, образованието, спорта, здравеопазването, социалната сфера. Забележителни са българските достижения в техническите науки, олимпийските спортове и културата. България е залята от таланти в певческото и изобразителни изкуства, фолклора, литературата. Трудът - и физически, и умствен - е на почит и уважение в обществото. Равномерно на територията на цялата страна са създадени условия и възможност на хората да се трудят. Безработни няма! Липсва силно имуществено разслоение на народа. Гладни няма! Неграмотни няма! Бездомни няма! Българските семейства се сдобиват със собствени жилища. Хората имат възможност да пътуват навсякъде из страната, защото транспортът е евтин. Достъпни и на добро ниво са образованието и здравеопазването. Те са безплатни за тези, които ги ползват. Планинските и морски курорти са достъпни и масово се ползват от обикновените хора от града и селото.
Полагат се грижи за здравето, обучението и възпитанието на децата и подрастващите. Те са насочвани към учение, спорт и трудови навици. Децата от малки са възпитавани в родолюбие, честност, ученолюбие и красота. През ваканционната почивка за учащите са организирани лагери на море и планина, за юношите и младежки бригади в помощ на селското стопанство. Чрез училищата децата са обхванати в различни кръжочни занимания, художествена самодейност, туризъм и спорт. Всичко това създава в тях красота, възбужда талантите им, развива трудови навици, укрепва здравето, отдалечава ги от пороци и вредни навици, дава им възможност да се развиват физически и да израснат като достойни хора.
При социализма общественият морал е на добро ниво. Престъпността е ниска. Наркомани няма! Секти няма! В обществото има ред! Животът е спокоен и сигурен. Интегрален показател за успехите на социалистическата социална държава е фактът, че за четири десетилетия населението на България се увеличава с два милиона. През тези години по доход на глава от населението България се нарежда сред челните държави в Европа. Постиженията във всички сфери на обществен живот са значими и се виждат отвън. В официален документ на ЮНЕСКО се казва: “България върви напред. Народът й доказа, че е способен.”
И въпреки тези икономически, социални и културни достижения в обществото се чувства напрежение, тлее недоволство. Тоталното господство на комунистическата партия във всички сфери на обществения живот е дразнещо и потискащо. На практика са погазени принципите на справедливостта, свободата и равенството. Кадровата политика е отвратителна. На ръководни постове се издигат само свои хора - кадри на БКП, роднини, земляци, съпартизани и пр. Процъфтяват угодничеството и подмазвачеството към висшестоящите и властимащите. Провалили се ръководители, вместо да бъдат снети без възвъзвратно, са местени на други ръководни длъжности, които понякога са и по-високи от предишните. Ръководителите на държавата, на местните органи на властта, на заводи, кооперации, творчески съюзи, спортни организации и пр. са несменяеми. Те са едни и същи в продължение на десетилетия. С течение на времето несменяемите ръководители започват да се изживяват като феодали - да дерибействат в своето владение, да корумпират и да се разлагат морално. Също дразни и буди недоволство и охолството, разточителството, по-високият стандарт на живот и привилегиите на държавната и партийна върхушка. От година на година активните борци против фашизма и капитализма стават все повече и повече. Дразнят техните високи пенсии и привилегии, с които се ползват навсякъде - в болници, почивни станции, в транспорта, в учебните заведения и др. Нещо повече - с такива привилегии се сдобиват и децата им, а впоследствие - дори и внуците. Всичко това, освен че е паразитизъм, е в противоречие с широко проповядвания социалистически морал. Та комунистите идват на власт в името на справедливостта, а тя не допуска привилегии и паразитизъм.
Принципът на справедливостта е нарушен драстично и в икономическата сфера. Липсва стимул за честен и ефективен труд, защото разпределението на благата е в голяма степен уравниловъчно. Социализмът се крепи на труда на способните и трудолюбивите, а толерира посредствените и мързеливите. В резултат на това качеството на труда не е добро. Навсякъде в производствената сфера се шири безстопанственост и паразитизъм. Най-различни хитреци преживяват на гърба на тези, които честно се трудят. Широко разпространена е и кражбата на дребно от общото - от държавното и кооперативното.
Сплотеността и единодушието при социализма са един от факторите за успех. Но престараването в тази насока води до потискане на критиката и замазване на реално съществуващите слабости. При социализма критиката официално не е била забранявана, но на практика тя не е желана и е потискана. Най-много са ценени предаността към партията и идеите на комунизма. Това дава възможност на най-кресливите, на блюдолизците и нагаждачите да изплуват отгоре и да прогресират. Всяко инакомислие извън доктринерските шаблони на комунизма в областта на политиката, икономиката, науката и културата се потиска и преследва. Особено тягостно е това в обществознанието. Не се допуска да бъдат критикувани общественият строй, партията, нейната политика и резултатите от нея. Всичко това показва, че липсва общоприетата демократична свобода на словото.
Достъпът на обикновения гражданин до информация е цензуриран и ограничен. Липсва и възможност за свободна публична политическа изява. Допускат се сдружавания, събрания, митинги, манифестации и пр., които са в подкрепа на партийната политика и обществения строй. Всичко друго се преследва. При социализма строго се контролират и са ограничени и възможностите за пътуване зад граница.
И въпреки всичките си недъзи и пороци - тоталитаризъм, доктринерство, некомпетентност в управлението, лисата на достатъчно свобода, потискането на знанието, уравниловката, паразитизма и пр. - социалистическата държава и общество са крачка напред в сравнение с предходния капитализъм. Социалистическата държава бе социална държава, държава на труда, държава на народа. При социализма имаше ред, труд и светлина!
Г. ДЕМОКРАЦИЯТА
22. Сега може да се оцени, че социализмът като обществено-политическа система в исторически план не възниква преждевременно. Бедата е в това, че той не е граден и ръководен компетентно, въз основа на знанието и хилядолетния социален опит. Обществото е насилвано да стои и в определени рамки. Не се дава възможност чрез знанието да бъдат разкрити и отстранени причините за недостатъците и пороците, които се появяват още при първите стъпки на социализма. Така новият строй постепенно навлиза във все по-дълбока криза. Тази криза е политическа, икономическа, технологична, научна и морална. Комунистическите лидери и на първо място тези от СССР, поради глупостта и некадърността си не могат да намерят изход от кризата. И вместо да обявят своя фалит и да се махнат, тези властници стоварват вината за провала си върху първопроходците на комунизма. За краха на социализма голяма роля имат и предателствата на най-високо държавно ниво, а също и ударите от политическия враг по време на Студената война...
За България сривът започва от началото на 80-те години на ХХ век. Тогава е извършен атентат срещу папата в Рим. Като организатори на атентата са обвинени трима българи. Процесът срещу тях се превръща в процес срещу България. В края на краищата българите са оправдани от съда поради липса на доказателства за вина, но България понася тежки последствия. По време на процеса, продължил години, върху България денонощно се излива пропагандна помия, а българите са демонизирани и заклеймени като престъпници. Всичко това води до загуба на външни пазари, което е удар върху българската икономика. По това време България има символични дългове, но за да задържи положението, правителството е принудено да тегли заеми от западни банки. Тази вече значима задлъжнялост, в съчетание с една екстензивна, ниско технологична, изоставаща в развитието си индустрия, води до икономическа, а от там и до социално-политическа криза.
Гледайки лъскавата витрина на живота в западните развити страни, в народа се поражда недоволство от нашата закостенялост и изоставане. Недоволство има и от липсата на демокрация при управлението на страната, а също и от потискането на свободната изява на личността. Народът недоволства и от трудностите при задоволяване на нуждите от стоки за потребление. И въпреки всичко това положението в България е стабилно. Разрушителният удар идва отвън - от Запада, чрез неговата агентура в най-висшето ръководство на СССР.
Историята не познава по-голямо и по-гнусно предателство от това на ръководството на СССР от края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век. Предадени бяха собствената държава и собственият народ, неговият труд и жертви, неговата история и победи. Предадени бяха и другите народи от Източна Европа. Предаден бе социализмът като обществен строй. За какво? Заради самото предателство! Така народите на Източна Европа бяха върнати десетилетия назад в социалното си развитие.
На практика тоталитарната комунистическа диктатура бе заменена с диктатура на парите и капитала, която бързо показва своя истински лик. Започва безскрупулното разграбване на националното богатство, създадено с труда на народа в продължение на десетилетия.
***
В България промяната на обществения строй през 1989 год. бе извършена под външен натиск и по същество бе едно грубо погазване на конституцията. Фактически тази промяна бе незаконна. Тихомълком, без полагащото се волеизлияние на народа, социализмът бе заменен с “демокрация” и “пазарна икономика”, зад което се криеше реставрация на капитализма. Извършен бе държавен преврат, чиито пагубни последствия предстояха. Народът бе излъган, че го водят към по-добро, към свобода, демокрация и благоденствие, и масово подкрепи реформаторите. А те старателно криеха истинските си намерения, които се оказаха чудовищни. За съжаление в този антидържавен и антинароден заговор участва и върхушката на БКП (БСП). Впоследствие тази върхушка се включи и в разграбването на националното богатство на България. Отказът от идеалите на социализма и комунизма, на които преди това десетилетия наред си служил и си се клел във вярност, е непонятно и втрещаващо за обикновения човек. То е не само недостойно, то е измяна и откровено долно предателсво. Това показва, че тези хора винаги са били фалшиви и са лъгали. Те ще бъдат такива и отивайки при така наречените “демократи”.
От началото на 90-те години на ХХ век една група от продажници започва да изпълнява така наречения План РАН-ЪТ, което води до тоталното съсипване на България. Допустимо ли е да се прави и изпълнява план, който има общонационална значимост, без той да е утвърден от съответните овластени държавни органи? Не е допустимо! Такива действия представляват грубо погазване на законността! Това е престъпление! Какво се случи на практика? За няколко години България бе доведена до тотална разруха, каквато не е имало и по време на войните. От страната незаконно са изнесени или раздадени на свои хора, за да започнат бизнес, огромни парични средства в левове и чужда валута. Умишлено са предизвикани няколко мащабни инфлационни вълни за обезценяване на лева. Това предизвиква паника и хаос в страната, фалити на държавни предприятия и кооперации и обезценяване на спестяванията на народа. Защо властимащите тогава не въвеждат валутен борд, каквато мярка многократно им е била предлагана? Защото инфлацията бе средство за погубване на България, а те към това се е стремяха като предатели.
А те са такива, защото изпълняваха безропотно всичко, каквото им нареждаха техните задгранични господари чрез дребните чиновници от Международния валутен фонд. Фактически нашата страна изпадна в тотална зависимост от външни фактори. България бе третирана като полуколониална страна, като държава, която няма суверенни права върху своята територия и население. Какви ли не външни некадърици и мижитурки се изредиха за да ни нареждат какво да правим и да ни държат сметка за щяло и нещяло. Оказа се, че сме били зловещи нарушители на правата на човека, на религиозните права, на правата на циганите и на какви ли не щеш други измислени малцинства. Президенти и правителсва слушаха с наведени глави и клепнали уши и дума не проронваха в защита на националните интереси и националното достойнство. По тази схема на външни препоръки бе извършена “приватизация”, “структурна реформа”, “модернизация”, и “демократизация” във всички области на обществения живот. А фактически българската индустрия и модерно селско стопанство бяха подложени на тотално унищожаване и нагло разграбване.
Разбити бяха здравеопазваето и образованието. Жизнено важни държавни институции като армия, полиция, служби за сигурност, съдилища, прокуратура, следствие и др. най-напред бяха обезсилени в кадрово отношение чрез прогонване на старите и опитни кадри, защото били комунистически. След това така ги реформираха, че те не бяха в състояние ефективно да изпълняват предназначението си. Фактически държавността бе срината, което даде възможност да се развихри безнаказано както едрата, така и дребната престъпност. Осиротя и българската култура, оставена без държавна подкрепа. И моралът бе оставен сам да плува и да се бори с пазарните стихии.
Честните и достойни българи не можеха да повярват на очите си, гледайки тези реформи и резултатите от тях. Втрещаваща за българското съзнание бе залялата ни вълна от арогантност, агресивност и престъпност.
Убийствата, изнасилванията и грабежите станаха всекидневие. Цената на човешкия живот стана неимеверно ниска. Никога убийството на хора в България на неполитическа сонова не е било така масово. Престъпниците се считаха, за недосегаеми. И така бе в действителност, защото властници и престъпници воюваха в един и същи окоп. Егоистичните подбуди, целящи собствено обогатяване с цената на всичко бяха провъзгласени за висша ценност. Дори се появи и списание със заглавие "Егоист". Като висши постижения на демокрацията и свободата на личността станаха половата извратеност, развратът и проституцията. И всичко това всекидневно и всекичасно се популяризираше най-подробно и пикантно от медиите - телевизии, радиа, вестници, списания.
Затова и престъпните босове, крадците и убийците, проститутките и полово извратените станаха идоли за подражание на много млади хора. Налице бе пълно узаконяване на беззаконието, покварата и низостата, на пълното отсъствие на обществен ред и зачитане на морала.
И всичко това ставаше пред очите на така наречените властници - президенти, министри, депутати и пр. А защо да се чудим - та и те самите бяха участници в тази гавра с българското име и достойнство, с българската история и бъдеще.
Гледайки всичко това, обикновените хора са смутени. Те са объркани от отсъствието на държавност, от лекотата с която се рушат държавните институции и се пилее и разграбва националното богатство, от лекотата, с която се търгува с националните интереси. Отвращение и погнуса будят и чуждопоклонството, блюдолизството, сервилността, безгръбначието и некадърността на сегашната ни политическа класа и властници като цяло. И така заедно с компроментирането на политическата ни класа в голяма степен бе компроментирана и самата демокрация.
24. Земеделските кооперации (ТКЗС) бяха разтурени със закон с цел да се върнела земята на техните собственици. Но възможно ли е кооперацията, която е сдружение на граждани, да се разформирова със закон? Такова действие е в грубо противоречие с други закони и конституцията на България. Право да разтурят кооперациите имат само тези, които са ги създали. Това са кооператорите, а не държавата. Така че унищожаването вкупом със закон на хилядите ТКЗС в България е един напълно незаконен и престъпен акт.
В началото на 90-те години повечето от собствениците не искаха да излизат от ТКЗС и да вземат земята си. Защо не се подходи избирателно? Който иска земята си - да му се даде, без да се развалят кооперациите. Никъде другаде в Източна Европа не бе извършена такава дивашка ликвидация на земеделските кооперации, както това стана в България. Там създаденото не бе разрушено. В България стана тъкмо обратното. Позволяващите машинна обработка, мелиорация и растителна защита площи от по няколко стотин декара бяха раздробени на парчета от по няколко декара и върнати на собствениците им. С това възможността за модерно земеделие изчезна от българското село. България се върна с половин век назад. По полето взеха да се виждат селяни да орат и сеят с коне и магарета и да се возят с каручки. Освен раздробяването на земята, инквизиторите на ТКЗС подложиха на тотална ликвидация цялото движимо и недвижимо имущество и финансови средства на кооперациите. Сгради, машини, съоръжения, добитък и пр. бяха продадени на безценица или разграбени. Кому бе нужно всичко това се изясни много бързо. За нула време България от производител и износител на голямо количество качествена и търсена селскостопанска продукция се превърна във вносител на такава, защото земята ни пустееше, обрасла в бурени. България стана пазар за селскостопанска продукция на САЩ, Западна Европа и съседите ни. От там дойдоха меса и месни произведения, млечни произведения, зеленчуци, плодове, консерви - хранителни продукти, с каквито традиционно сме се задоволявали със собствено производство. И за да може всичко това да се плаща, България вземаше външни заеми и задлъжняваше все повече и повече.
С индустрията стана същото. Чрез така наречената “структурна реформа” и следващата я приватизация стопанските обединения бяха разпарчетосани и продадени на безценица в повечето случаи на чужденци. А те бяха тук не да организират производство, а за да го ликвидират и с това да освободят пазара за своите стоки. Модерните машини бяха изнесени от страната, а всичко останало - продадено за вторични суровини. Предприятията бяха затворени, а работниците и служителите - изхвърлени на улицата. Без работа, без средства за съществуване остана най-образованата, най-квалифицираната и дейна част от българското население. Една част от тази висококвалифицирана работна ръка се примири с участта си да бъде слугинаж и да работи при обидно ниско заплащане. А друга част от изхвърлените на улицата поеха пътя към чужбина. За тази цел границите бяха широко отворени, дори емиграцията се поощряваше. Инженери, техници, физици, учители, медици, хора на изкуството отидоха на Запад и Юг, за да вършат най-неквалифицираната и обидна работа - да мият чинии, да берат плодове, да гледат животни, да чистят мръсотията в градовете, да бъдат прислуга в частни домове и пр. Навсякъде те са дискриминирани и унижавани. За един и същи труд им се плаща по-малко и отношението към тях е унизително. Често са третирани като безправни същества и роби.
Вярно е, че някои от емигрантите успяват да се закрепят, да се замогнат и да преуспеят, но повечето от тях ще си останат нежелани пришълци и черноработници.
***
Един българин някъде в Испания се грижел за прасета. Веднъж господарят забравил да му донесе храна и нашенецът му казал, че е гладен - че трябва да яде. Отговорът бил - като си гладен, защо не си потърси нещо в кофата за боклук!? Тази действителна случка, ако не беше трагична - щеше да възбуди смях и умиление.
Подобно е отношението към българските работници и служители от страна на чуждестранните собственици и тук, в България. Гърци, турци и италианци подлагат на чудовищна експлоатация и унизително третиране работниците си. Например жените - шивачки са принудени да работят по 15-16 часа в денонощието за обидно ниска месечна заплата. А в много случаи и тези мизерни пари не им се изплащат в продължение на месеци. Всичко това е придружено от грубо, нечовешко отношение, а понякога и със сексуален тормоз и насилие. Демокрацийо, демокрацийо, докъде ни докара!
Защо трябваше да бъде разрушена една сравнително добра индустрия? Защо трябваше да се унищожи и модерното ни селско стопанство? Защо трябваше да се похарчат 10 милиарда лева, за да се раздроби земята на 30 милиона парчета. Сега пък мислят да поправят грешката си като пристъпят към уедряване на поземлената собственост, за което вероятно ще бъдат похарчени още 10 милиарда лева. Всичко това го организираха и направиха хора, притежаващи учени титли, хора наричащи себе си българи. Те разрушиха България и докараха народа до просяшка тояга. Днешните българи, потомци на някогашния велик, могъщ и горд български народ, се унизени и смазани от немотия. Сега българите нямат възможност да се трудят достойно, много от тях, гладуват, не могат да се лекуват нормално, студуват, не могат да раждат деца, да ги отглеждат и учат, защото живеят с много ниски доходи. Виновници за всичко това са ръководствата на политическите партии, взели участие в управлението на страната след 1989 год. и всички правителства. Виновни са и депутатите, съдиите, прокурорите, кметовете и всички други овластени хора в държавата, виновен е и самия народ.
25. Вследтвие на тази политика на “демократизация” и въвеждане на пазарна икономика и конкуренция, на преструктуриране, приватизация, модернизация и на чужди инвестиции - селскостопанското и промишленото производство в България намаля, в сравнение с това, което било през 1989 год. не в проценти, а в пъти. България е доведена до пълна стопанска разруха, без да е имало войни или някакви други бедствия. През 90-те години безработицата, гладът и мизерията са потресаващи. Дойдоха отново и болести, за които българите бяха забравили. Повечето от хората, особено пенсионерите и социално слабите, не разполагаха със средства не само да се лекуват, но и да се изхранват нормално. Народът в голяма степен оскотя и се затвори в себе си. Смъртността рязко се увеличи, а раждаемостта рязко спадна. Интегралният резултат от тези години на “демокрация, свобода и благоденствие” е намаляване на населението на България с повече от 1 милион и 300 хиляди души. За сравнение при „лошия” тоталитаризъм и комунизъм беше обратното - населението се увеличи с два милиона.
През тези години на демокрация беше реформирано здравеопазването, защото било тоталитарно, комунистичеко. Но вместо да бъде усъвършенствано, на практика то бе разбито. По конституция здравната помощ е безплатна. Това беше погазено. Сега се плаща навсякъде - и в болниците, и в поликлиниките. Обяснението е, че никъде по света нямало безплатни неща. Вярно е, но то се отнася за обществото в неговата цялост в рамките на държавата. А за отделния човек лечението може да бъде или платено от него, или безплатно. Логично ли е, морално ли е, социално ли е, хуманно ли е да плаща болният, този, който е най-малко в състояние да го направи?
При тази здравна реформа болниците и поликлиниките бяха трансформирани в търговски дружества. Разумно ли е заведенията, в които трябва да се лекуват хората да се превръщат в тържища за печелене на пари. Големите и добре уредени поликлиники бяха разделени на множество колективи и отделни джипита, които да се конкурирали помежду си. Създадена бе и Здравна каса - една кохорта от хиляди чиновници, хранещи се с пари, чието предназначение е за лекарства и лечение на болните. С тази Здравна каса бе въведена такава бюрокрация, че на човек косата му настръхва, когато допре до нея. Лекарите вместо да лекуват болните, губят голяма част от времето си в писарска работа, въведена като отчетност към касата. При демокрацията се допусна и откриването на невъобразимо голям брой аптеки - частни, общински, държавни. Мотивът е ,че това се прави за добро - да се конкурирали. Та не е ли пределно ясно, че за да могат да се издържат тези аптеки, и без да се договарят помежду си - ще вдигат цените на лекарствата. И в края на краищата бремето ще легне на гърба на болните. Реално при сегашното “здравеопазване”, качественото лечение и скъпо струващите лекарства са недостъпни за бедните. Затова и много от тежко болните, примирени със съдбата си, угасват тихо - без лекар, без лекарства, без храна и отопление.
По подобие на здравеопазването беше съсипано и българското образование. Може ли някой да обясни какво всъщност се прави в образованието, когато и европейци, и американци са заявявали: “Българската образователна система е една от най-добрите в света”, “Вие, българите, сте високо квалифицирани и с много добро образование”. “Децата от Източна Европа са отлични ученици, докато връстниците им от охолния Запад са последни по знания”.
Сега под път и над път се говори за компютъризация на обучението, като че ли пълненето на главите на децата с информация е най-важното нещо. Не е ли пределно ясно, че освен информация и знания в дадена област, учениците и студентите трябва да бъдат научени да мислят логично и правилно, сами да намират и създават. А това може да се постигне най-добре при живия контакт с учителя, а не с висене пред компютъра. Освен това училището трябва да даде на подрастващите възможност за морал, култура красота, човеколюбие, родолюбие, трудолюбие и нагласа за живот в общност, в колектив. Такива човешки ценности компютърът едва ли ще помогне да се породят в децата и младежите. Традициите в българското образование бяха зачеркнати с лека ръка. Най-напред бяха сринати редът и дисциплината в училищата, а също и авторитетът и достойнството на учителя. В училищата навлязоха цигарите, алкохола, наркотиците, еротиката, грубостта и насилието.
Знае се, че подражанието е един от основните канали за оформяне и възпитание на детето. Защо тогава се допуска безконтролен достъп на деца и младежи до най-пикантна и всекидневно търгувана информация за катастрофи, жестоки убийства, изнасилвания, кражби, проституция, наркомани, перверзия, подлост, лъжи и измами? Децата свикват с видяното и чутото, считат го за нещо нормално, а много от тях започват и сами да го правят. Защо тогава да се чудим на жестоките убийства, кражби и насилия извършвани от деца. А децата - алкохолици, наркомани, пушачи - те просто подражават, правят това, което са видели и чули. След като не може да се ограничи достъпът на деца и младежи до информационната помия, не е ли по-добре тази гадост да бъде изхвърлена от TV екраните, кината, вестниците, книгите и списанията, да стане тя недостъпна и в интернет.
Чия е вината за смъртта на момченцето, решило да полети от прозореца като Хари Потър!? Чия е вината за хилядите деца - наркомани, алкохолици, пушачи, крадци, просяци и бездомни? Чия е вината за десетките хиляди деца, непосещаващи училище, за неграмотните и полуграмотните?
“Демокрацията” на практика поруга и разруши и българската наука и култура. Оставени без необходимата финансова подкрепа, институтите на Българската академия на науките едва-едва преживяват. На произвола на съдбата, бяха оставени и кина, театри, музеи, библиотеки, читалища, ансамбли. И българската книга не беше помилвана. Та защо са ни с наука и култура, нали от Запад ни заповядаха да развиваме туризма и земеделието. А за тях са необходими полуграмотни хора, готвачи, камериерки, проститутки и пр.
Освен с некадърни, корумпирани и покварени държавници, демокрацията ни дари и със всевъзможна друга измет. Като че ли от кофите за боклук и помийните ями изпълзяха и плъзнаха навсякъде убийци, крадци, насилници, полово извратени типове, травестити, лесбийки, проститутки, наркомани и други подобни. Невероятна е наглостта на тази социална утайка да излага на показ пороците си и да парадира публично с тях. Нещо повече, тези герои на пошлостта и порока се стремят неистово да се доберат до власт и да управляват хора, вместо да кротуват в бърлогите си. И това се случи. Тези хора са навсякъде. Те достигнаха и до най-висши държавни постове. Те са в центъра на вниманието и на медиите -. телевизии, радиа, вестници. Освен тази измет сега по градовете бродят и смотаняци със смъкнати гащи, други ровят по кофите за боклук, а трети безогледно крадат или просят. А всичко това е пагубно за морала на народа, за държавността и възпитанието на подрастващите. До непосредствено уронване на държавността и морала водят и многобройните примери на общуване с престъпния и покварен свят на съдии, прокурори, следователи, министри, депутати, кметове и други държавни мъже.
Нямат морално право да наричат себе си българи престъпниците, извратените, родоотстъпниците и предателите на своя народ. Какво общо има тази социална измет с достойния трудов български народ и особено с националните ни герои. Трябва ли всичко това още да бъде търпяно? В тази насока нека се поучим от примера на нашите предци от древността - те са били безкомпромисни към рушителите на държавността и морала и особено към предателите. Трябва ли все още да ни управляват некадърници, политически мижитурки, безродници и безгръбначни блюдолизци и чуждопоклоници?
26. В последно време особено се засилиха посегателствата върху духовността, морала и идентичността на българите. Това е най-важната крепост, която трябва да бъде превзета, за да бъде възможно сломяването на България и българите. Съществуването на такива злокобни кроежи се потвърждава от фактите. Попълзновенията спрямо българизма не са от вчера. Те са били характерни както за византийската политика спрямо България, така и за гръцкото духовенство по време на робството. Ще ги открием и в политиката на руския царизъм и неговото оръдие - панславизма. Неприязнено и агресивно спрямо България е било и отношението на балканските ни съседи. А има и глобалистични сили с нечисти помисли спрямо страната ни.
Едно от направленията за враждебни и деструктивни действия спрямо нас е деформацията и унищожаването на националната ни историческа памет. В тази връзка укриваха и унищожаваха историческите извори за българите, сътворяваха и всевъзможни измислици за произхода и историята ни. Твърдяха, че дори не съществуваме. След Освобождението започна възстановяване на българската история, но то бе под сянката на панславизма и обслужваше чужди интереси. А комунистите преформираха историята ни в интерес на класово-партийните си виждания и интернационализма. Важни исторически събития бяха изопачавани, а други - пропускани и заменяни с измислици. За агресия бе обявена дори освободителната Балканска война.
По време на демокрацията, фалшификацията на българската история продължи. Стигна се до пренаписване на историята ни, което бе съгласувано със съседите. Същото се финансира от загадъчни институции и фондации. Жалкото е, че в това начинание вземат дейно участие и представители на българската интелигенция. Те предателстваха за пари, с което опозориха и България, и себе си. Например в писанията на най-новите историци терминът “турско робство” е заменен с израза “взаимно-изгодно присъствие”. Що за лудост? Защо трябва да бягаме от истината? Векове наред сме били поробени от турците. Същото твърдят в произведенията си авторитети като Ботев и Вазов. За робия се говори и в стотици народни песни, останали от онова време. Фалшифицирането на историята ни се извършва и чрез омаловажаването и поругаването на нейните върхове. Такива колоси на България като Ботев и Левски са наричани “криминални типове” и “престъпници”, а Априлското въстание - “махленска свада” и “чалга”. Кощунства и лъжи се изрекоха и написаха и за най-близката ни история - за социалистическа България. Недъзите и престъпленията на комунизма трябва да се кажат, но не бива да се премълчава и да се лъже за положителното, за градивното, което е било тогава. Създаденото с труда на народа бе толкова много, че все още не могат да го продадат и ограбят. При социализма се развиха неимоверно и образованието, и науката, и културата. В природните науки имаше забележителни постижения. България бе една от най-образованите страни в Европа. Имаше небивал разцвет на фолклорът. Ансамбли и певчески групи разнасяха родното изкуство по целия свят. Много таланти се изявяваха и в изобразителното изкуство и литературата. И всички тези действителни културни достижения бяха заклеймени и обругани като тоталитарни. В същото време културните институции в България бяха оставени без поддръжка от страна на държавата, а потоците от пари потекоха към псевдокултурата. На повърхността изплуваха представителите на безвкусицата, кича и арогантността. Така на мястото на културата дойде чалгата в музиката и пеенето, в театъра, във вестниците, списанията и книгите, в телевизията и радиото. Всичко това бе една политика, умело направлявана от външните ни “доброжелатели” и целяща духовното обезличаване на българите и ерозия на моралните добродетели на народа.
В похода срещу българската духовност не бе пропусната и Българската православна църква (БПЦ). По тази свята институция беше нанесен жесток, коварен удар. Намериха се безумци, които да създадат втори православен синод в България, да завладеят част от църковните имоти и да подмамят след себе си и миряни. Тези свещенослужители и техните поддръжници все още упорстват, че са прави. Мотивът им е, че патриарх Максим бил комунист и е назначен от комунистите. Възможно е това да е вярно, но може и да е злонамерена фалшификация, целяща дестабилизация на БПЦ. Та покойният папа Йоан Павел II на младини също е бил комунист, но това не е било пречка той толкова години да оглавява Римо-католическата църква. А пък Сталин, най-ужасният болшевик, на младини е учил за православен свещеник. Независимо от това му минало той в продължение на десетилетия, оглавява най-голямата комунистическа партия в света. Нима папите, и в миналото, и сега са ги избирали честно - всичко е въпрос на политически сметки, сделки и пазарлъци. Честни са само наивниците, които вярват, че почтеността е водеща при тези неща. Същото е било и при православието. Някога вселенският патриарх не е можел да встъпи в длъжност, ако не плати солиден рушвет на султана. Нашият първи избран екзарх не е бил одобрен от султана и се налага да изберат друг - това е Антим I. И по време на средновековна България царят е казвал кой да бъде патриарх. Така, че разколниците трябва да проумеят, че техните действия обслужват чужди интереси, защото водят до духовното разединение на българите. А това е престъпление, защото води и до етническото разединение на народа. В тази мелница наливат вода и многото религиозни секти, които нахлуха в България след 1989 год. Техните “смирени и човеколюбиви” проповеди водят също до духовно разединяване на народа. Особено вредно е влиянието на сектите сред децата и младежите, защото отровата посята в неукрепналото съзнание, ще остане завинаги там. Колко наивници повярваха на проповедниците от тези секти? Колко ритуални убийства и самоубийства бяха извършени от членовете на секти? Прогледнете и се осъзнайте. Единството на народа е много важен фактор за оцеляването му. Това единство трябва да се пази така, както се пази зеницата на човешкото око. Някога при покръстването княз Борис I изби 52 боилски рода. Причината да се реши на такова грозно деяние не е ли стремежът да се опази единството на народа?
27. Целенасочено посегателство върху националната ни идентичност и духовното единство на народа са и атаките срещу българския език и българската писменост. В последно време сме свидетели на недопустимо вулгаризиране и изкривяване на литературния език по вестници, книги, радио и телевизионни предавания. Използват се груби и цинични думи, подменят се български понятия с чуждици, правят се недопустими граматически изкривявания на речта. Масмедиите станаха трибуна на безкултурието, цинизма и езиковата неграмотност. Латиницата все повече измества българските букви. Този процес е най-напреднал в рекламната практика. Едни го правят от безкултурие, други - от печалбарски амбиции, а трети - просто подражават. Дори един български президент взе да мисли, че няма да е зле, ако подменим българските букви с латиница.
Настъплението срещу добрите нрави и вкус, срещу здравомислието и психичното здраве на българина, срещу културата, красотата и здравия морал е повсеместно и безспирно. Печатни издания, радио и телевизионни предавания заливат денонощно българина с информация за катастрофи и природни бедствия, насилия, убийства, кражби, разни фалшификации и мошеничества, наркотици, полова извратеност и пр. А това е все деструктивна, потискаща информация, която руши морала и психичното здраве на човека. Всичко това обезверява хората и парализира волята им да се борят срещу гнета и несправедливостта, на които са подложени. Особено пагубно е това за децата. По този въпрос трябва да се замислят собствениците на масмедии и журналистите, ако все още смятат себе си за българи.
В крайна сметка като деструктивно може да се оцени и въздействието на различните шоу-програми и игри по телевизиите и радиата. Тези игри дойдоха в България преди петнайсетина години и оттогава досега от тях печелят само организаторите им. Е, отделя се по някоя и друга троха за залъгване и на наивниците. Но не излъганите надежди и пропилените пари са бедата при тези печалбарски трикове. По-опасно е въздействието им върху съзнанието и убежденията на хората. Те притъпяват социалното чувство в човека, внушават му, че не с труд, а с късмет може да се печелят пари и да се живее добре. С тези игри се събужда и поощрява сребролюбието и егоизмът в човека, а те не са качества за похвала. Подобно деструктивно въздействие върху хората, имат и много рекламни примамки. Та кой уважаващ себе си човек, например, ще събере няколко капачки, ще ги прати на фирмата и после ще чака да спечели нещо?!
* * *
Защитата на духовността, морала и националната ни идентичност от разпад и разложение е проблем с първостепенна важност. За да има успех, тази защита трябва да е добре организирана и постоянно ръководена. Всичко това е функция на държавата, на нейните институции. А за да може да изпълнява своята защитна и консолидираща роля спрямо обществото, държавата най-напред трябва да очисти и оздрави себе си, да спре собствената си ерозия. По-нататък трябва да стане водач и обединител на народа. Но държавата - това са хората, които ръководят и служат в различните държавни институции. За тях се отнасят тези препоръки.
Те са водачите на народа. Те трябва да знаят, че успехи ще има, когато народът е единен, обединен в помислите и действията си. Основа за такова единение има. Не е вярно, че българинът е индивидуалист и егоист и не подлежи на организиране. Българинът ще приеме и ще тръгне след честния и силния водач. Освен това водачът трябва да обединява, а не да сее след себе си кавги и конфликти. Водачът трябва да знае, че ще е обединител, ако е склонен на отстъпки и помирение. Обединение не се постига чрез насилие или доказване на всяка цена на своята правота и погрешността на другия. Професионализмът е едно от необходимите качества за държавните мъже, но той винаги трябва да е придружен и от висок граждански морал.
* * *
Знанието и мъдростта сочат, че националните интереси трябва да бъдат издигнати над личните, груповите и партийните. Приоритет трябва да има общото, а не частното и личното. Държавникът трябва да използва своите сили и време за изпълнение на функциите си в името на общото благо, а не да се стреми към лично обогатяване и разгулен живот. Упреците към депутати, министри, съдии, прокурори, кметове и пр. за некомпетентност и корупция, за морално разложение и демонстрация на публична наглост, арогантност и лицемерие не са безпочвени. Тези, които са по върховете на властта, трябва да знаят, че се следи и вижда всяка тяхна стъпка. Трябва да знаят също, че не от приказките, а от делата зависи и политическото им бъдеще. В тази връзка може да се напомни казаното от китайския мъдрец Конфуций още преди хилядолетия. А то е, че политическият морал изисква владетелят да възпитава в нравственост народа си чрез даване на личен пример.
28. След 1989 год. само за няколко години демокрация, беше пропиляно материалното, социалното, интелектуалното и морално богатство, натрупано от няколко поколения. От България към чужбина изтече и много млада кръв. След 1989 год. не беше оползотворена и огромната съзидателна енергия на народа, избликнала от стремежа му за промяна към по-добро. Народът чакаше ДОБРОТО, а то все не идваше! Тъкмо обратното - като мираж ставаше все по-далечно и призрачно. Вместо скромните, но реални придобивки на миналото, дойде една неограничена, но фалшива свобода. При демокрацията всеки можеше да говори каквото си иска, да пътува зад граница, където пожелае, да гласува за която иска партия и пр. Тази свобода беше дадена, защото тя не заплашваше с нищо установените порядки и интересите на тези, които държаха политическата и икономическа власт в страната.
С демокрацията дойде и безработицата и безмилостното ограбване на труда. Разслоението на обществото на малцина много богати и на тънещо в недоимък и мизерия мнозинство от народа, придоби опасни размери. Падна моралът. Ширят се егоизъм, сребролюбие, необуздана престъпност, извратеност и полова разюзданост. Води се информационна война, целяща да смали и унищожи човешкото у човека, да възбуди и отприщи низшето и долното в него, да направи хората зверове, да ги разедини и превърне в покорна тълпа от роби. Не закъсняват и прогнозите на “социалните гадатели”, че в близко бъдеще българите ще изчезнат като народ. Затова и върху картите на глобалистичните стратези на мястото на днешна България се мъдри надпис “Причерноморска зона”. И друг път са ни отписвали от живота, но ние все сме оцелявали и сме побеждавали. Какво ще е бъдещето ни - ще кажем ние, БЪЛГАРИТЕ!
* * *
Българи, в името на бъдещето:
- Нека се отнасяме с уважение и любов един към друг!
- Нека протегнем ръка на слабите и падналите морално и духом!
- Нека проявяваме нетърпимост към престъпниците, измениците и отцеругателите, към сквернословците, егоистите, паразитите и към тези, които постоянно „копаят в ямата на злобата и разединението!
Негодяите са тук, сред нас, за да може да блести още по-ярко БЪЛГАРСКОТО ВЕЛИЧИЕ! Нима са малко националните ни ГЕРОИ И ТАЛАНТИ и светлите страници от БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ?!
Предатели, родоотстъпници и нихилисти е имало във всички времена навсякъде по света. Нека отдадем на забрава навеки имената на недостойните опозорили българското име.
- Нека мислим и говорим за националните си герои и техните дела, за светлите умове на нацията, за труда, за сътвореното с доблест и чест. Защита от чумата, заляла народа ни в последно време, е единението, организираносктта, труда, добротата, взаимопомощта и доверието един към друг, а също - красотата и любовта, вярата и оптимизмът, и чудесното българско песенно богатство!
* * *
Нека прегърнем и честността, достойнството, почтеността и знанието! Освен това, за да стане възможно устремяването на България по пътя на възхода, всички негодници, мерзавци и предатели трябва да бъдат остранени от управлението на страната и да не бъдат допускани повече до каквато и да е власт в обществото!
0 коментара:
Публикуване на коментар