И за обществения морал няма да се сгреши, ако се каже, че той е в състояние на разложение, на гниене. Отдавна е прозряно и казано, че тази посока на “развитие” ще доведе човечеството до пропастта - до цивилизационна криза, до социална и екологична катастрофа. На карта се поставя дори физическото оцеляване на хората и бъдещето на планетата. Броят на тези, които виждат надвисналата опасност и бият тревога, се увеличава непрекъснато. Но дали ще съумеят те да се организират, да надделеят и да завъртят кормилото на живота във вярната посока?
Търсената промяна на посоката и съдържанието на цивилизационния процес, на движението напред не означава отказ от развитието на техниката и технологиите и свързаната с тях наука. Те трябва да продължат да се развиват, но не самоцелно. Тяхното развитие не бива да се опира и на парите, печалбата и конкуренцията. Развитието на науката, техниката и технологиите трябва да е социално ориентирано, да е подчинено на принципа на справедливостта и на опазването на морала в обществото, на развитието на духовността. И тъкмо тук възниква проблемът, защото тези, които държат властта, парите и другите богатства в обществото, не желаят да се разделят с тях за нищо на света. На тях не са им необходими морал и духовност. Затова нещата в обществото са така трагични, затова човечеството продължава свличането си към пропастта.
2. В своята хилядолетна история човечеството се е нуждаело от духовна подкрепа и помощ за преодоляване на паденията, в които периодически е затъвало. Такава помощ му е била давана Свише чрез знание, въплътено обикновено в някоя религия. Затова и всяка голяма религия в първоначалния си вид винаги е била едно “благо”. Впоследствие религиите постепенно са били извращавани от хората, слугуващи на своя егоизъм и низки страсти. Основна роля в тази насока са играли владелците в обществото. И така отново и отново хората са затъвали в пороци, а обществото като цяло - в социална деградация и разруха. Не е ли пряко свързана с този цивилизационен процес и легендарната, изпълнена с върхове и падения история на българския род?
* * *
Предполага се, че някога в незапомнени времена тези, които сега считаме за свои най-далечни прародители и родоначалници, са получили Свише знание, оформено като религия. Това знание е било дадено за благо - да бъде светилник по пътя на развитието. И за да не бъде осквернявано с нечестиви помисли или използвано за рушителни цели, знанието е било предавано устно и до него са имали достъп малцина. Това са били хора духовно и интелектуално издигнати, притежавали са и висок морал. Приелите знанието са давали свещена клетва да го пазят и да го използват само за благо на хората, а в края на земния си път - да го поверят в сигурни ръце. Жреческото съсловие носител и пазител на Свещеното тайно знание, е било наречено БЪЛГ, което е означавало ВИСОК, ГОЛЯМ, ВЕЛИК, ВОДЕЩ, ПРЪВ, БЛАГОСЛОВЕН! Впоследствие и белият народ, чиято сърцевина е бил родът (жреческото съсловие) БЪЛГ, е придобил името БЪЛГ, тоест БЪЛГАРИ. Това са нашите далечни предци!
* * *
Прегледът и оценката на историческите данни показват, че българите, българизмът са били един от оздравителните социални повеи в Азия и Европа в продължение на хилядолетия. Навсякъде те са били носители на знание, на морал, на държавност, на свобода и социална справедливост. В своя нелек път българите упорито са отстоявали тези ценности и са се стремели да ги предадат на други народи. Това е била тяхната СВЕЩЕНА МИСИЯ! Доколко тя е изпълнена, има кой да съди! А има ли да изпълняваме още от СВОЯ ДЪЛГ, трябва сами да разберем чрез ПРОЗРЕНИЕ!
3. Някога, преди много хилядолетия предците на белите народи са населявали днешна Югоизточна Европа - Балканския полуостров и Северното Причерноморие. Впоследствие тяхното разселване на изток и юго-изток едва ли е било случайно. Следвайки своите духовни водачи, белите народи са преодолявали безбрежни степи и пустини, пълноводни реки и вечно заснежени планини. Пътят им е бил осеян с опасности - глад, болести, природни бедствия. Сблъсквали са се и с непримирими врагове. И въпреки всичко, те са вървели все напред и напред, година след година, век след век.
Според Петър Голийски, жреческото съсловие БЪЛГ, заедно със средищния бял народ, носещ същото име, са били духовното сърце на общността на белите народи. Те са били носител и щит на Свещеното знание. Въз основа на това знание българите са били носител и разпространител и на здрав обществен морал и на държавност, основаваща се на справедливостта, закона и реда. Най-напред тези социални добродетели под формата на религия и държавност са посети в Близкия Изток. Следват Средна Азия, Индия, Централна Азия, Китай.
В последствие преселенията са в обратна посока - от Централна Азия на запад към Европа.
Петър Голийски предполага, че кастата на огнените жреци БЪЛГ е формирана в района на Черноморието някъде към 4700 год. пр.Хр. Счита се, че като инициатор и водач, тази каста стои в основата на преселенията на народите.
Какво е достигнало до нас в подкрепа на гореказаното?
От така наречения „Царски папирус”, писан към 1500 год. пр. Хр. се знае, че някога 5000 г. пр. Хр. от север в Египет идват полубогове, наследници на бог ХОР. А 3200 год. пр. Хр. пак от север, в Месопотамия отиват древните ШУМЕРИ. И в двата случая възвишените водачи впоследствие са били обожсетвявани. Към III-II хил. пр. Хр. жреческата каста е вече в района на Средна Азия и Северна Индия, където също се откриват следи от присътвието й. Накрая тези духовни водачи са и в Централна Азия, където ще влияят градивно на държавноста, морала и културата на Китай.
През онази далечна епоха едновременно с преселенията на изток е имало и такива на запад. Така например за германските народи се предполага, че идват от Централна Азия в Европа към II хил. пр. Хр., а за келтите - към VI в. пр. Хр.
За келтските преселения се знае от митовете в "Книгата на завоеванията", която е писана през ХI век. Там се съобщава за нашествие в Ирландия на народа ФИР БОЛГ (хора на БОЛГ), които идват по море от Испания. При това преселение навярно част от БОЛГИТЕ са останали в Испания, защото от същата книга се научава и за първия испански крал БОЛГОРОС. В келтските хроники се споменава и за народа БОЛГ, който през IV-III в. пр. Хр., отива на Британските острови, идвайки от Азия през Балканите.
Знае се също, че през III в. пр. Хр. келтски племена, водени от БРЕН и БОЛГ, нахлуват на Балканите. През този век те нападат Рим.
Професор Флитцлер, от Франкфурт счита, че БАВАРЦИТЕ в сегашна Германия произлизат от българите. Той твърди, че баварците са преселници от изток и че езикът им навярно е бил еднакъв с този на българите. Впоследствие, смесвайки се с германските племена, те са претопени и губят първоначалния си език. Баварците достигат горното течение на река Дунав към I-II век. Легендата казва, че те идват от Азия и няколко века пребивават в Армения, след което се отправят на запад. За това, че българите са съпричастни към формирането на баварското етносно разклонение на германците е показателно и името на някогашната баварска владетелска династия БАЛГЕР.
От легендата за прозихода на германо-скандинавския бог ОДИН се знае, че преди обожествяването му той е бил реална личност. Один е чужденец, дошъл с хората си в Швеция през I в. пр. Хр. или през I в. сл. Хр. от Асия (Азия), по точно от района на Азърбейджан. Один получава от боговете рунните знаци и знае тяхната тайна. Следователно неговата принадлежност към жреческото съсловие е очевидна.
Накрая може да се обобщи, че в онази далечна епоха на преселения името БЪЛГ може да се открие при много народи от Азия и Европа. Очевидно това са били представители на жреческата каста БЪЛГ и неголеми части от средищния народ със същото име, призвани да водят и облагородяват народите - да консолидират етническата им цялост, да им дават знание, религия и морал, да им помагат за създаване на държава.
4. В продължение на векове на север от Китай белите народи са имали държавност и са развивали култура. Мирното съжителство със съседа от юг е било до към VI век пр. Хр., когато белите народи започват военна експанзия към Китай и успяват да овладеят значителни територии. Военната заплаха от север обединява Китай в единна държава - империя. Впоследствие Китай преживява демографски взрив, което увеличава силите и възможностите му и той на свой ред започва експанзия на север срещу белите народи. Противоборството трае векове. Белите народи са били обградени от представители на жълтата раса и военният натиск срещу тях е бил непрекъснат и мощен.
От историческите сведения за тези събития може да се заключи, че въпреки военното си превъзходство, белите народи не са били в състояние да защитят поселенията си, разположени на огромна територия. По-многобройният противник е нападал отвсякъде и е опустошавал градове, селища, посеви, избивал е населението, откарвал е добитъка. И макар непобедени на бойното поле, белите народи са принудени да започнат изтегляне от Централна Азия. Това е Великото преселение на народите, което ще трае векове наред. Китайски източници сочат и друга причина за тези преселения - засушавания, продължаващи десетилетия. Навярно и двата фактора - военният натиск на Китай и природните бедствия са довели до миграцията от Централна Азия.
* * *
Първите народи напускат Централна Азия още през V век пр. Хр. А средищният народ на българите тръгва на запад през I век сл. Хр. Българите преодоляват планинския масив Памир-Хиндукуш и през II в. сл. Хр. върху древните царства на Бактрия, създават поредната си държава - Кушанската империя. За кратко време тази държава се разраства и обхваща огромни територии. Добрата организация, трудът, редът и дисциплината превръщат Кушанската империя в процъфтяваща страна. Тя е държава с богати градове и свободни хора. Но всичко това е трън в очите за съседите - Китай от изток, империята на Гуптите в Индия от юг и възкресената Персийска империя от запад. При тях навсякъде цари робия, социална несправедливост, народностен и религиозен гнет. За тях българите със своя заразителен пример на държавност и социална справедливост са неприемливи като съсед. Така държавата на нашите предци отново е обградена от непримирими могъщи врагове. Военният натиск от всички посоки пак е непрекъснат и мощен. Кушанската империя съществува в продължение на два века и накрая се повтаря случилото се в Централна Азия. Територията й е разорена, което води до решение за ново преселение, този път към Европа.
5. През атичността и ранното Средновековие гръцките автори са наричали народите с мидийско начало САРМАТИ. Както беше отбелязано в глава II, към II хилядолетие пр. Хр. мидийските племена се установяват в северозападната част на Иранското плато. За мидийци са считани българите, партите, согдийците, масагетите (алани), хоремзийците и други народи. Името “сар-мати” или “сар-мада” може да се преведе като “царствени мидийци”, защото САР е равнозначно на ЦАР. Имперската владетелска титла САР (ЦАР) е много древна. Тя е съществувала в държавата Акад в Междуречието като ШАР още през III-то хилядолетие пр. Хр. Според гръцкия историк от древността Херодот, сарматите са произлезли от връзката между скитски младежи и амазонки. С това той обяснява изключителната войнственост на сарматските народи. И не случайно през онази епоха като се казвало “мидиец”, се разбирало - “опиянен, яростен в боя”. Но още по-характерни за сарматите в древността е била тяхната държавност и социално устройство. В сарматските общества и държави не е имало роби, а е същетвувала свобода и социална справедливост. В същото време навсякъде около тях са се ширели робство, потисничество и жестокост. Оценявайки обстановката и събитията от онова време, може да се каже, че наличието на посочените добродетели при сарматите и тяхното съхраняване в продължение на векове, едва ли е някаква случайност. Едва ли е случайност и мощта на Александър Македонски, дала му възможност в края на IV в. пр. Хр. да покори земите от Македония до Индия. Овладявайки Бактрия (Балхара) фактичеки Александър Македонски раздвижва сарматските народи. Едни от тях тръгват на запад, а други - на изток. Част от сарматите достигат до земите на север от Кавказ и Северното Причерноморие. Там те намират своите етнически родственици скитите, които са в голяма степен елинизирани и с подменена социална ценностна ориентация. При тези скити вече е имало социална несправедливост, потисничество и робство. Затова сарматите навсякъде по пътя си премахват робството и възстановяват древната военна демокрация, която се характеризира с по-опростен и по-свободен начин на живот на хората в обществото. Така на територията от Волга до Дунав възниква така наречената Велика Сарматия. Тази сарматска експанзия на запад трае 700 години (от III в. пр. Хр., до IV в. пр. Хр.) и едва ли е случайно събитие. Очевидно през този период на сарматите е била дадена енергия и мощ за да разтърсят и повлияят оздравитнелно на гниещите робовладелски общесва. А не е ли била същата и мисията на хуните и другите “варварски” народи, чиито нападения водят до рухването на робовладелски Рим и до премахването на робството в Европа? Във връзка с гореказаното е и един друг пасаж от Третата филипика на Демостен, за която стана въпрос във втора глава. Там се казва: “А в Мекедония, както е изветно от по-рано, не може да се купи дори приличен роб.” От тази реплика на Демостен може да се направи извод, че в Македония по времето на Александър Македонски или не е същетвувало робсво, или то не е било до такава степен развито и зряло, както е било в “демократична” Древна Гърция. Макар и демократично, робството си е робство. То е една грозна социална несправедливост, защото третира хората-роби като говорещи животни. Такава е била някога прехвалената демокрация и цивилизация на античните общества на Древна Гърция и Рим. Тогава защо да се чудим на факта, че “демократите” на Атина продават в робство своя именит съгражданин Платон, когато е на пределна 80-годишна въраст. А това е Платон - гениалния философ и мислител, дал толкова много на Гръция. Той е основателя и на прочутата атинска Академия, чието име е отанало и до днес.
Много са свидетелсвата за българското участие в сарматската експанзия на запад във вековете преди и след новото летоброене. Дори може да се твърди, че българите са били основен, водещ фактор при тази експанзия, целяща социално оздравяване. И доколко тогава нашите предци са изпълнили мисията си, навярно вече е отсъдено.
* * *
6. Българската държавност в района на Северен Кавказ и Северното Причерноморие, а също и във Волжка и Дунавска България е еднотипна. В нея робство няма, хората са свободни. Не се потискат другите етноси, съществува и религиозна търпимост. Общественият морал е на висота. В държавата цари ред и социална справедливост. Данъците са ниски. Всичко това води до стабилност и благоденствие в обществото. Навсякъде тези процъфтяващи острови на българската държавност са били заобиколени от море от робство, несправедливост и страдание. И в края на краищата тези благоденстващи български държави са били поглъщани от стихията на мрака... за да възкръснат след векове на друго място.
В тази връзка е учудваща упоритостта, с която нашите предци са отстоявали своите ценности и са се стремели да ги предават на други народи. Навярно българите са удържали в продължение на векове и хилядолетия на напора на рушителните сили на заобикалящия ги свят благодарение на могъщия си дух и свещеното знание, на което са били носители. Изпълнявайки своята мисия, те навсякъде са посрещани враждебно, защото са представлявали смъртна опасност за владелците на роби и крепостни.
7. През IХ век княз Борис I покръства българите насилствено и с проливането на много кръв. Унищожени са физически носителите на Свещеното Знание и традиционната българска религия Тангризъм. Погиват жреците - колобри, книгите, храмовете светилищата - всичко, което има духовна връзка с миналото. Изклани са и половината от боилските родове - елитът на народа ни. А това представлява подсичане на корените на българизма. Такова нещо не се е случвало преди това в продължение на хилядолетия. За няколко десетилетия начинът на живот в България коренно се променя. Изоставена е традиционната българска държавност. Като форма на държавно устройство и управление се възприема византийският образец и феодализмът. Започва процес на закрепостяване на свободния дотогава български народ. За издръжка на множащите се социални паразити са необходими много пари, затова данъците се увеличават. Българите постепенно губят добродетелите си. България и българите преминават в света на парите, робията, социалната несправедливост и пороците. Народът вече не вярва на държавата си и не я подкрепя и брани както преди. Но най-голямата загуба за българите през това съдбоносно време е поругаването, отхвърлянето и унищожаването на Свещеното Знание - на безценното Съкровище, поверено им преди хилядолетия. По същество това е едно духовно падение, едно престъпление спрямо Висшето, за което българите впоследствие ще плащат със страдания и жертви в продължение на векове. А навярно е имало и друг път за приобщаване на народа ни към християнските ценности и на България към християнския свят. Път, който да не отхвърля старото Свещено знание и свързаните с него държавност и морал?!
Последен опит за бунт срещу поругаването на хилядолетната ценностна система на българите като религия, знание и морал е движението на богомилите. Богомилите не са били против християнството. Те високо са ценели подвига на Христос, извършен в името на спасението на човечеството. Богомилите са били против християнската църква, станала съюзник на една потисническа държава - държава на несправедливостта и мракобесието. Затова и разправата на държавата и църквата с богомилите е била безкомпромисна и жестока. Тяхното движение е сломено. Много от водачите на богомилите са избити, а оцелелите се спасяват с бягство в други страни. Но и там, особено в католическия Запад, богомилите и техните последователи също са преследвани и избивани. Независимо от това усилията, страданията и саможертвата на тези възвишени хора не са напразни. От семето, посято от тях пламва искрата на Реформацията и Ренесанса в Западна Европа. Народите на Запад се пробуждат от средновековния сън и отхвърлят феодализма. Започва бурно културно и икономическо развитие основаващо се на разума и свободата.
След покръстването освен загубата на Свещеното Знание и старата държавност и морал, е унищожена и историческата памет за славния български род! А с въвеждането на славянския език като образователен, богослужебен и официален държавен - е отхвърлен и обречен на забвение и езика на Аспаруховите българи. Запазват се само частично българските традиции в бита, нравите и обичаите.
И така, оголели и обосели откъм духовност, знание, морал и държавност, българите и България се отправят към своето бъдеще - към това, което са предопределили с неразумността си техните водачи. Следва крахът на българската държава и византийската робия с характерните и непосилни данъци и културно потисничество. През Късното Средновековие, след отхвърлянето на византийската власт, България и българите вече са част от социално разлагащата се феодална Европа. След това идва и новото разрушаване на българската държава и продължилото пет века турско робство. През този период народът ни ще загуби почти цялата си национална идентичност, олицетворявана от историческата памет, националното съзнание, културата и писмеността. Ще бъдат смазани и потискани до неузнаваемост духовността и душевността на българите, а също и родният им език и християнската религия. Една част от българите ще се огънат, ще изоставят българското си име и ще станат друговерци. Но повечето от предците ни упорито ще бранят името си и ще стоят твърдо на тази земи. На тези потомци на Аспаруха, Кубера и Алцена дължим възможността и ние сега да наричаме себе си БЪЛГАРИ!
8. Няма да е пресилено, ако се каже, че след покръстването българската общност на Дунав губи ориентирите за историческата си мисия. Българите вече не са носители на знание, социална справедливост, свобода и морални добродетели. Същото става и с българската държава на Волга след приемането на исляма. По този начин към Х век българите слизат от историческата сцена като оздравителен социален фактор. По това време в Китай, Индия, Близкия Изток и Европа феодализмът е в разцвета си. Обществото навлиза все повече в състояние на социално и морално гниене. Трудът на безправните крепостни е безмилостно ограбван, а за будните умове, надигнали глава срещу установения ред, неспирно ще горят кладите на Инквизицията. И навярно тези, които са гледали Свише безобразията на Земята, са казали - СТИГА! И са отприщили нова ОЗДРАВИТЕЛНА СТИХИЯ.
Великите събития в човешката история не стават случайно. Кой ще обясни откъде идва този внезапен импулс в Чингиз хан и неговите монголи да яхнат конете и с луд устрем да тръгнат да покоряват тогавашния свят? Кой ще обясни откъде идва тяхната невъобразима енергия и мощ? Знае се, че монголската експанзия започва, след като през 1260 г. Теб Тенгри - колобъра на Чингиз Хан, му извършва сакрална инициация и му казва, че “Всевисшият Тангра” му повелява да стане владетел на владетелите. Във връзка с гореказаното има и информация от други източници за “Мъдрец от планините”, който е бил при Чингиз Хан. Този Медрец и колобърът не са ли едно и също лице? Също така се знае, че монголската мощ трае, докато при владетеля им е стояла Част от Севщен камък, “паднал” от Небето. За кратко време Чингиз хан със своите войни завладяват Китай, Индия, Средния и Близкия Изток и достига до Централна Европа. Монголското нашествие разтърсва из основи тогавашния феодален свят, което без съмнение е било и неговата мисия. И след като тя е изпълнена, монголите - номади се връщат към предишния си бит и начин на живот, следвайки мирно и тихо стадата си по безбрежните степи и пустини на Азия.
Сега светът не се ли намира в подобно морално и социално разложение, както е било през късното средновековие? Болшевишката революция в Русия от началото на ХХ век не беше ли един социално-оздравителен импулс, целящ промяна на посоката и съдържанието на цивилизационния процес? Как успя тази революция да победи, след като срещу нея тръгнаха с оръжие главните световни сили? Тя победи, защото трябваше така да стане. Революцията победи, но нейните водачи не намериха впоследствие верния път. Те не приеха знанието като свое основно оръжие и за няколко десетилетия доведоха обществото до задънена улица. Проваляйки се, Великата революция не оправда надеждите, които й се възлагаха - да бъде социален оздравител. Процесът на гниене в развития свят продължи да се задълбочава. Това разложение се подклажда и ускорява от силите на мрака. Основно средство за осъществяване на тези намерения е така наречената глобализация. Целта е хората да бъдат разединени, покварени и отчуждени от живия живот, да бъде смазана волята им за съпротива, за да не са в състояние да се организират и да дадат отпор на злото. В тази мелница налива вода и самоизолацията, отчуждението на човека от другите хора и замяната на живото човешко общуване с виртуалния свят на информацията. Все в същата насока не действат ли и разложителни фактори като пошлостта в културата, падането на морала, развратът, проституцията, половата извратеност, наркотиците, престъпността? А пътечка към тези пороци не са ли алчността и егоизмът, преклонението пред парите, луксът, разгулният живот и физическите удоволствия?
В съвременния свят като че ли място за духовност и морал няма. Тези изконни ценности сега са обявени за непрактични и ретроградни. По същество това е една от най-циничните и безогледни манипулации на човешкото съзнание, защото обществото дълго не може да съществува без духовност и без морал. А такава е и крайната цел на силите на мрака - гибел на човечеството и планетата Земя. Но дали този мрачен сценарий ще се осъществи зависи от хората, от способността им да осъзнаят опасността, да се организират и да дадат решителен отпор на силите на злото.
9. Днес живеем във велико време. Това е време на тежко кризисно състояние на човешкото общество, което е предпоставка за преход на човечеството на следващо, по-високо стъпало на еволюционно развитие.
Всичко това е описано отдавна в старите свещени книги. В тези книги е подсказан и пътя, за преодоляване на кризата. Ще успеем ли, ще се състои ли този преход нагоре или ще има рухване в бездната на хаоса - зависи от нас хората! Едно е ясно - сегашното състояние на човешкото общество не може да продължава дълго време. Една от двете алтернативи ще се състои. Ясно е също, че ако нещата се оставят на самотек, ще се осъществи рушителният вариант. От тази констатация може да се заключи, че за да се осъществи придвижване нагоре, се изискват гигантски усилия, труд, борба, жертви. А всичко това ще даде резултат, само ако е добре организирано. Че това е така може всеки да се убеди, ако се вгледа внимателно във всичко, което е било силно и успешно в живота. Там, където е имало успех и победа, ще се открие, че е имало и добра организация. Това е така, защото организацията дава сила и мощ на всяка дейност и е най-голямата гаранция за успех.
Усилията за преодоляване на кризата ще бъдат резултатни, ако това широко обществено движение има надеждни и могъщи водачи. А това не е ли покана към нас - потомците на някогашните бурджани? Ще стигнем ли до прозрението, че това е наша велика исторически мисия? Ще осъзнаем ли, че сме длъжни да го направим? Ще разберем ли, че за изпълнението на тази мисия е необходимо да впрегнем всичките си сили, разум и воля, че трябва и да се жертваме в името на тази ВЕЛИКА ЦЕЛ?!
* * *
Една древна персийска легенда гласи, че добрият цар Бурзан ще дойде на Земята на края на света, за да я избави от всички нейни беди. Тази легенда не се ли отнася за нас, българите, защото персите са наричали бурджани именно нашите предци - древните българи?!
10. Знае се, че в свещената книга на евреите Кабала се говори за седем велики и могъщи духове, седящи пред трона на Всевишния и 72-ма гении, които управляват сферата на проявения свят. Че в длъжностната характеристика на 16-тия от тях е записано: “ХАКАМИАХ-БОГ, създаващ Вселената. Против изменниците и за да се удържи победа, и за да се освободим от тези, които искат да ни притиснат, да се произнасят техните имена със следното: “Всемогъщий Боже... Ти, който създаде Вселената и покровителстваш българския народ, аз те призовавам с името Хакамиах за избавлението на България от нейните врагове...”
Във връзка с горния текст трябва да се подчертае, че нито едно от описанията на задълженията на другите гении не се свързва с име на народ или държава.
* * *
И Учителят Петър Дънов е споделил пред своите последователи, че “България е единствената страна на Балканскя полуостров, която има представителство в Божествения свят. Това е необикновена привилегия, но и голямо задължение...”, че “Благоволението отгоре, трябва да бъде оправдано.”
* * *
Бог ще помогне на българите да изпълнят мисията си, само ако те я прозрат и се борят самоотвержено за изпълнението на своя СВЕЩЕН ДЪЛГ!
* * *
11. Ще изпълни ли българският род дълга си докрай, ще защити ли достойно славното име, което носи? Да, ако пред народа излязат достойни и силни водачи и го поведат към този подвиг! Тези водачи трябва да прозрат мисията си и да намерят и овладеят загубеното преди векове ЗНАНИЕ. Те трябва да акумилират в себе си мощта на стихиите и да извисят волята си до твърдостта на елмаза и якостта на стоманата. И чак тогава да тръгнат устремно напред с жертвеност и красота!
Времето за този подвиг е дошло. В тази връзка звучат актуално и думите на поета Ленко Лалов:
...Защо не тръгва днес напред
в това велико, силно време
това способно, здраво племе...
* * *
Българи, побързайте с изграждането на своята Империя на Духа! Тя ви е предопределена, но сама няма да “дойде” при вас. За да я постигнете ще е необходим всеотдаен труд, душевна чистота и жертвеност. Империята на Духа ще бъде вашата непристъпна крепост и на този свят, и в отвъдните светове. Чрез нея ще дарявате светлина, знание, мъдрост, морал, доброта и любов. Чрез тази духовна твърд ще издигате нисшето, ще облагородявате уродливото, ще водите към всестранен възход.
* * *
12. През изминалите векове българите изгубват много от безценното си притежание. Сега е време пропилените бисери да станат отново наше достояние. Без тях не е възможно да се устремим по пътя на възхода. А този път е приоритетното развитие на душевността и духовността. Това е път на едновременното усъвършенстване и развитие както на отделните индивиди, така и на общността като цяло. Градивно ще е движението напред:
- когато все по-дълбоко и всеобхватно се овладява знанието за света и човека;
- когато е налице висока степен на организираност на всяка дейност, особено при задвижването на големи човешки маси;
- когато са отхвърлени егоизмът, завистта, жестокостта, сребролюбието и ниските помисли и страсти;
- когато са възприети сътрудничеството, взаимопомощта и доверието.
* * *
Според проф. Александър Фол мисията на българите е “наднационалния градеж на цивилизация, на държавност, на религия и на санкретична (обединяваща - б.а.) култура”, че техният жребий е да приобщават с толерантност и съюзници, и победени, да побеждават победителите си с дела на доброта!
За българите са предсказани велики дела и те ще ги извършат, стига да прозрат мисията си и да превъзмогнат сегашното състояние на упадък. Трябва да осъзнаят също, че само чрез духовно израстване е възможно да се върви напред и да се побеждава! Трънлив е пътя на духовността, но той е достойният път, защото няма духовно израстване без страдание и жертвеност. Духовно израстване се постига чрез преодоляване на трудности и препятствия. Затова не проклинайте препятствията, а ги приветствайте, защото те са благо. Българите са имали такава участ в миналото, навярно така ще бъде и занапред.
За да успеят по този път, освен извисяване на своя дух, българите трябва да освободят и развият душевността си, да постигнат знание, да укрепят волята си, да натрупат енергия!
Жертвите по пътя ще водят до все по-голямо духовно израстване и ще дават все по-голяма духовна власт на българския род, ще го утвърждават като цивилизационен строител и водач.
* * *
Мисията и съдбата на българите е да водят, да се жертват и да страдат! Да издигат все по-високо своя дух! Да развиват и обогатяват своята душевност! Да бъдат носители на знание, свобода, справедливост, морал и красота! И още нещо...!
0 коментара:
Публикуване на коментар