* * *
Българската национална идентичност се гради от:
- българският дух и душевност;
- българското национално съзнание;
- името БЪЛГАРИ;
- българският език, писменост и култура;
- религиозната ни идентичност;
- българските традиции в бита, нравите и обичаите.
* * *
БЪЛГАРСКИЯТ ДУХ Е ЯДРОТО на същността ни като българи! От него произтичат другите компоненти на националната ни идентичност. Националният ни дух намира изява във волевите качества, упоритостта, твърдостта, устойчивостта и издръжливостта на българина в неговата последователност, честност, достойнство и вярност, в неговата несекваща деятелност, в неговото мъжество, юначество и храброст. Еманация на националния ни дух са българската общителност, състрадателност и човечност, трудолюбието, любознателността и ученолюбието, високите умствени и интелектуални качества на българина, съпричастността му към мъдростта, морала, реда и красотата.
* * *
Много автори посочват както положителни, така и отрицателни черти на българите, но ние нека не “чоплим раната” като се самоуязвяваме, а да я оставим да зараства. По тази причина по-нататък ще бъдат разгърнати само страниците от които иде СВЕТЛИНА И ОПТИМИЗЪМ.
2. Преди векове чужди пътешественици, минавайки през нашите земи, са оставали възхитени от българите. Те са писали за нашите предци, че това е “най-добрата раса”, че българите са “най-трудолюбивите и търпеливи” хора.
Трудолюбието е един от първите добродетели, изконно присъщо на българите. Трудолюбието е в кръвта на българина. Освен с трудолюбие, българите са се отличавали и с високо качество на своя труд. Още от древността те са произвеждали най-качествените и красиви стоки, което е било следствие от техния развит интелект, фантазия и чувство за красота. Така е било и по време на ранното и късно средновековие - тук на Балканите и във Волжка България. Така е било и по време на турското робство. Тогава османската империя се е крепяла основно на труда на българите. Пътешественикът Бланки (ХIХ век) пише, че българите “разчитайки главно на собствени сили, изкарват прехраната си с непосилен труд сред общество от паразити, които им одират кожата и го потискат”.
След Освобождението, благодарение на по-добрия труд, България бързо изпреварва по икономически показатели своите съседи. Така е и след войните - само за няколко години България възстановява разрушената икономика, изплаща огромни репарации на “победителите” и продължава уверено икономическото си развитие. И при социализма България бързо преодоля “трусовете” на национализацията на фабриките и колективизацията на село и разви икономиката си. Така ще стане и сега при демокрацията. Последствията от унищожителните реформи ще бъдат преодолени чрез ТРУДА на народа.
* * *
Българинът е всеотдаен и неуморим в труда. Започне ли една работа - не спира, докато не я доведе до край. Пословични са упоритостта и издръжливостта му. За него мързелът е един от най-големите пороци. Трудът пълни душата на българина със задоволство. Той цени всичко свързано с труда. Българинът обича и плодовете на своя труд и не ги пилее безсмислено. Той е пестелив, но не и свидлив. Българинът се отнася с доверие към добре организирания труд. Ако му бъде дадена строго и ясно определена работа, при предварително установени ръководители, българинът безусловно ще я изпълни.
Морис Палеолог, който е бил в София от 1907 до 1912 год., се възхищава от “здравите качества на българина: трудоолюбие, родолюбие, храброст, енергицност и чудна издръжливост”.
Безгранична е фантазията на българина в труда. Затова и ние сме на челните места по направени и внедрени рационализации и изобретения. Изобретателността е характерна за българина още от най-дълбока древност. Наше достояние е недостижимият някога за други народи рефлексивен лък. Изобретателността на народа ни понякога е и романтично - комична. Такъв е случаят с черешовото топче от Априлското въстание. Кой друг е направил оръдие с дървена цев - нещо уникално и неповторимо в цялата световна “барутна” история.
Забележителни са изявите на българския интелект, фантазия и находчивост в труда и през предходните десетилетия. Българин измисли компютъра, основата на технологичната и информационна революция, в която се намира сега човечеството.
Българин конструира и Боинга - най-масовият сега самолет. А в най-последно време професор Даскалов откри уникален метод за лечение на рака. Това откритие, макар и признато, не се прилага защото от него не се печели добре, както е при методите за лечение, с които тази болест не се лекува надеждно.
Българи изобретиха: торсионния генератор; получаването на евтин ток, прегрята пара и изкуствен бензин от слънчевата енергия; нов тип скоростна кутия; нов тип ключалка, при която не се борави с ключове, а с думи; теоретичните основи на копирната техника и още много други новости в техниката и технологиите. И неслучайно още Христо Ботев отбелязва: “Дайте на българина свобода и възможности и го оставете да видите на какво е способен.”
Забележителните постижения на народа ни в различните области се дължат преди всичко на умствените и интелектуални възможности на българина, на никога несекващия му стремеж към образование, към знание. И в миналото - през робството, и сега - при всеобщия недоимък, българите не са преставали да четат. В тази насока може да се направи сравнение със съседни Гърция. Там хората са много по-задоволени материално, но се печатат и продават три пъти по-малко книги, отколкото в България.
Стремежът към книгата, нестихващата жажда на българина да се образова, да приема знания и култура, да ги произвежда и обогатява - това е тайната за забележителните качества, които притежава народът ни. Тези качества са направили силно впечатление на западния пътешественик от ХIХ век Бланки. Запознавайки се с нашите предци, той ще сподели, че ако българинът бъде подложен на изпитание в каквато и да е работа, “ще останете учудени от прозорливия му ум, от стремежа му всичко да разбере, всичко да предвиди, от изключителната му способност бързо да схваща и да научава необходимото”. Така е било някога, а не е ли така и сега? И сега българинът притежава аналитичен, гъвкав, остър и комбинативен ум. Той е възприемчив, има правилна логика и разсъждава спокойно. Българинът е любопитен, любознателен, наблюдателен и предвидлив. Той е един неспокоен интелект - вечно съмняващ се и стремящ се към новото и неизвестното. Той непрестанно търси и се стреми всичко сам да провери и изследва. Българинът е нестандартен в мисленето си, което е твърде важно за намирането на нещо ново, непознато до този момент. Затова и ние сме сред най-първите народи по отношение на знанието, образоваността, информационните технологии, изкуствата и културните достижения.
4. Важни компоненти на националната ни идентичност са нравствените качества, моралът и душевността на българите. Цитираният по-напред западен пътешественик Бланки много точно ще долови и характеризира нравствените черти на балканските народи. Той отбелязва гостоприемството и човешките добродетели на мюсюлманите, но и че те не могат да се сравнят с това, което ще почувства пътникът, влязъл в българска къща. При българите той ще срещне разбиране и съчувствие, ще усети непринуденост и топлина. Бланки пише още, че искреността и добротата, така редки при турците, са естествени черти при българите. При срещите с турци, казва той, независимо от ласкателното им и любезно гостоприемство, се чувства студенина и бездушие, което те кара да бъдеш нащрек. Бланки отбелязва, че приветливостта на българите, без да е така показна, както при гърците, не е по-малка. Влизайки в български дом, пътникът е обгърнат от атмосфера на доброжелателност и благородство, приет е с прямота и доверие като брат. В българска среда той няма да почувства неприязън, студенина и враждебност. Както някога и сега българинът е внимателен, толерантен и уважителен към чужденците, което често се тълкува като чуждопоклоничество и себеунижение, но това едва ли е така. По-скоро причина за такова отношение към чужденците е, че българското сърце е “привързано и вярно”, както е констатирал Антон Страшимиров.
Бъългаринът държи на думата си, стреми се към правда, истинност и справедливост. Той е честен и ревностно пази честта и достойнството си. Българинът е силно привързан към семейството си и не е тиранин в него, а негов пазител и здрава опора. И Христо Ботев е отбелязал българските черти като обич към семейния бит и съблюдаване в дома на чистота и порядък. Българинът традиционно не е развратен, чужд е на нравствената разпуснатост и пази почтеността на своя дом. Сега тези добродетели са поругани и изоставени от известна част от българите. Свидетели сме как с невероятно безсрамие и наглост публично се демонстрират полова разюзданост и извратеност. На обществен показ са пикантните истории на педерасти, проститутки, лесбийки и пр. С такава помия се пълнят страниците на вестници и списания. На същата струна звучат и радиата и телевизиите. Нима така трябва да се разбира и използва свободата на словото и печата, на правото за информиране? Безнравственото няма право да обществен показ, защото въздействието му е разложително.
Българинът е въздържан, уравновесен, предпазлив, а понякога и недоверчив. Той рядко ще покаже външно, че се вълнува или че е в плен на страсти. Той проявява стоицизъм и хладнокръвие към нещастието си и надеждата не го напуска. Несполуките не го отчайват и не сломяват волята му, защото българинът притежава мощен дух. Той е с кален, твърд и упорит характер, и обикновено понася всичко насаме. За него е непознато бездействието и отчаянието. Нещастието събужда в него енергия и воля за борба. Българинът се обляга преди всичко на себе си, на собствените си сили и се стреми да решава проблемите си сам. Въпреки житейските несгоди и теглила, българинът е оптимист. Той обича живота и не се бои от смъртта. Българинът вярва в живота и желае да живее. Затова и отстоява твърдо и упорито правото си на живот и човешко съществуване.
* * *
...С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив!
Дори да умирам,
живота с грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!...
(Н. Й. Вапцаров, “Вяра”)
* * *
Тези прекрасни качества на българския род, някои наши сънародници от недалечното миналото са ги притежавали, но други са били чужди за тях. Така е и в днешно време. Много от българите живеят с добродетелите на своите предци - те са в тях. А други, водени от егоистични чувства и убеждения, подражавайки и на сегашната мода, смятат добродетелите от миналото за непрактична отживелица. За тях дългът към Отечеството, патриотизмът, родолюбието, високата нравственост и почтеността са занимания за глупци.
През отдавна отминалите векове и хилядолетия на невероятни трудности и премеждия българката е раждала и отглеждала с много любов по 7-8 здрави и добри деца, без да е живяла при по-добри условия от днешните. Тя е превръщала морето от страдания, което винаги е съпътствало нейния живот, в любов към децата и семейството. А любовта, струяща от сърцето й е формирала красотата на нейното лице и тяло. И неслучайно в древността другите народи са се възхищавали от изяществото и хубостта на българките, сравнявайки ги с богини. Така българската жена, достойно е изпълнявала дълга си към България!
А сега? Сега се шири безбрачно съжителство, след което деца не остават. Сега уж все по любов се женят, а впоследствие не намират общ език, за да вървят заедно по пътя на живота. Следват изневери, разтрогнати бракове и изоставени деца. Сега градовете и селата са пълни със социални несретници - така наречените стари моми и ергени. Това са всъщност страхливци, които не могат да намерят кураж в себе си, за да надвият духовната си слабост и се оженят. Такова поведение може да се диктува и от вкоренен егоизъм в човека, водещ го към усамотяване и незангажираност с други хора.
Българинът не е суетен и самохвален. Той не е склонен да рискува и не вярва много на общите работи. Затова и често клони към индивидуализъм, към доминация на личните интереси спрямо дълга към общността. Българинът се дразни от чуждото богатство поради исконното му чувство за равенство между хората. Такова е и отношението му към получилите незаслужено власт в обществото - към некадърниците и неморалните управници. На пръв поглед това се обяснява със завист, което едва ли е истинската причина за такова отношение.
Описаните черти на народа ни показват, че българите са жилав, издръжлив и жизнен народ, народ с бъдеще. Те са и хора с труден, сложен и нееднозначен характер, което е и определящо за българската уникалност. Българите са и практични хора, притежават трезв ум и трудно се поддават на политически манипулации. Такива са били забележителните български добродетели в областта на душевността, нравите и морала, които ние трябва да утвърждаваме в себе си и да провидим към бъдещето.
5. Друг компонент на идентичността ни е религията. В древността, преди хилядолетия, това е звездната религия ТАНГРИЗЪМ. Такава духовна ориентация през онази далечна епоха са имали и други народи от Централна и Средна Азия, но водещи в този култ са били българите. Тангризмът е религия на българите чак до IХ век, когато във Волжка България е възприет и наложен ислямът, а в Дунавска България - християнството. Пак по същото време, част от българите, които са в пределите на хазарската държава в сегашна Южна Русия,, без съмнение, са приели за своя религия юдаизма и впоследствие техните потомци са започнали да считат себе си за евреи. Тогава законът е бил жесток - който не се подчини и въстане срещу волята на владетеля, ако не се спаси с бягство е губел главата си.
И така, към IХ век, от единната духовна общност на българите, възникват три религиозни потока:
- християнски (източно-православен);
- ислямски
- юдейски (еврейски).
Впоследствие по време на турското нашествие и турското робство част от българите в Дунавска България ще се обърнат от християнството към исляма. Това ще способства за утвърждаване в тях и на турско етническо самосъзнание.
Освен тези три основни религии, малка част от потомците на някогашните българи са последователи на католицизма. А за голямо съжаление, в най-последно време много българи, особено младежи и дори деца, се присъединяват към различни протестантски и псевдо-религиозни сатанински секти. Това в голяма степен е пагубно и опасно за българския етнос, защото води до разединяването му на духовно-религиозна основа. Впоследствие това разчленяване е възможно да доведе до противопоставяне и непримирими конфликти между българите с различна религиозна ориентация.
А може би това е тест свише, за да се провери на какво ниво са зрелостта и мъдростта ни. Ако в сегашната епоха ние, българите, съумеем да се обединим в едно ЕДИННО ДУХОВНО ЦЯЛО, независимо от различната си религиозна ориентация - ще покажем, че сме достойни наследници на нашите велики предци!
6. Сърцевината на националната ни идентичност е високата духовност на българина. Неукротимият и могъщ дух на българите е в основата на тяхната непреклонна воля и упоритост за постигане целта на всяко начинание. Той е в основата и на другите ни национални добродетели като: свободолюбие и непреклонност пред чужда воля; преданост и вярност към Род, Родина и Държава; всеотдайност и дръзновена храброст; правдивост, човечност, добронамереност, отзивчивост и пословично трудолюбие. Народът ни, както в миналото така и сега е мъдър, достоен и зрял. И Левски е вярвал в качествата на българите, в техните сили и издръжливост, в способността им да преодолеят страха, във възможностите им да се самоорганизират. Затова и през 1872 г. Левски ще напише до Букурешкия комитет: “Народът ни е твърде добре подготвен духом.”
В миналото българинът никога не е бил роб на душевност. Той не е такъв и сега, макар че се опитват да му приписват такива качества. В българина силно е развито чувството за ред, справедливост и граждански морал. Несекващ е и копнежът му по свободата.
Затова българинът никога не се е примирявал с неправдата, с деспотична власт, с потисничеството и жестокостта. И той никога не е преставал да се бори срещу тях. Българинът е бил винаги неустрашим пред поробителите, бил се е храбро и не се е колебал да даде живота си за сладката свобода. Както пише Раковски, въпреки робството, ние не сме изгубили народностното си чувство, съхранили сме и славния си войнишки дух. Този войнишки дух на българина избликна с нова сила и се изяви по време на боевете на Шипка, в Сръбско-българската война, през двете балкански войни, Първата световна война и във войната срещу хитлеристка Германия.
Пред погледа ни са и многобройните славни победи на българското оръжие както през далечните хилядолетия, така и през Средновековието. Българският воин винаги се е бил храбро, твърдо и непоколебимо и е извоювал десетки бляскави победи за своята родина БЪЛГАРИЯ.
* * *
Нека почитаме и не забравяме имената на тези, които се биха и загинаха за България. Нека помним и имената на тези, които работиха всеотдайно за своята Родина и народа си. Вечна слава на героите, на храбрите и достойни българи, положили пред олтара на Отечеството своя живот, труд и талант.
* * *
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа,
и певци песни за него пеят...
(Хр. Ботев, “Хаджи Димитър”)
* * *
Нека помним и тези, които оставиха дом и Родина и отлетяха към близки и далечни страни, но не са забравили и не са се отрекли от българското си име, тези, които тъгуват и милеят за България и своите близки.
* * *
Пътнико сведен, пътнико млад,
тръгнал да видиш белия свят,
дето минаваш пей и мечтай
но не забравяй родния край
Че на света е само една, една
нашата мила родна страна.
Че на света е България само една, една,
нашата мила родна страна...
(Песен, “Нашата мила страна”, текст Ив. Генов!
* * *
Колко нощи аз не спах,
колко друми извървях да се върна.
Колко песни аз изпях,
колко мъки изживях да се върна.
В мойта хубава страна
майка, татко и жена да прегърна.
Там, под родното небе,
чака моето дете да се върна.
Моя страна, моя България,
моя любов, моя България,
моя тъга, моя България,
при теб ме връща вечно любовта...
(Песен, “Моя страна”, текст Васил Андреев, Емил Димитров)
* * *
Нека обвием с черна пелена от мълчание имената на тези, които предателстват към своите братя, род и Родина, към тези, които поругаха и оскверниха българското име или се отрекоха от него и станаха друговерци! Не жалете за отродците! Ние имаме БЪЛГАРИЯ и носим СЛАВНОТО БЪЛГАРСКО ИМЕ! А те загубиха всичко това.
7. Олицетворение на духовната и морална идентичност на българския народ са Ботев и Левски и хилядите други национални герои и таланти, които народът ни роди и откърми. Те са ЗНАМЕТО, след което да вървим! Те са идеалът, образецът, към който да се стремим!
* * *
За краткия си живот Христо Ботев сътвори невероятна по сила поезия. В тези стихове е въплътен могъщият му дух. Ботев обагри тези огнени стихове с кръвта си и ги даде на българите ВОВЕКИ ВЕКОВ. Невъзможно е да се добави нещо към това, което е казал Ботев, нито пък нещо да се махне.
Ботев и Левски доказаха истинността на това, което говореха с живота си, с ВЕЛИКАТА СИ САМОЖЕРТВА. С тази саможертва те получиха огромна ДУХОВНА ВЛАСТ над българския род завинаги!
Високата духовност се ражда там, където са всеотдайността, жертвеността и страданието! А красотата и истинската любов са невъзможни без духовност, без душевна чистота и морални добродетели. Духовността, любовта и красотата са несъвместими с егоизма, себичността, подлостта и парите. Нима името на мерзавеца и егоиста някога и някъде се споменава с добро? Да сте чули някой чорбаджия от Възраждането да е написал стихове с такава неповторима красота и плам като тези на Христо Ботев?
* * *
Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен,
гора зашуми, вятър повее -
Балканът пее хайдушка песен!
(Хр. Ботев)
* * *
А някой следосвобожденски буржоа да е станал поет като Яворов, Смирненски или Вапцаров? Или пък някой от сегашните почитатели на парите да е написал “изповед”, подобна на скромните и чисти слова на поета-работник Пеньо Пенев?
* * *
Не мечтая
безсмъртие
и пътища леки,
а ватенка топла
за зимния ден.
Безсмъртно
нека остане
навеки
построеното
тук
от мен!
(П. Пенев)
* * *
Ние, българите, трябва да се гордеем с върховете на нашата духовност, душевност и красота, да ги даряваме с любов и уважение, да ги пазим от поругаване, да им се наслаждаваме и да не ги забравяме!
8. Здрава опора на българската национална идентичност са родният ни език и българската писменост. От нашите предци, древните българи сме наследили и езика на който сега говорим. Този наш език има неповторими, оригинални черти, каквито не могат да се открият в други езици. Той е уникален и няма равен на себе си по богатство на изразните средства. Със съвременния български език може да се изрази много точно и красиво всяка мисъл, всяко състояние или действие от миналото, настоящето и бъдещето. Той разполага и с огромен запас от думи. По лексиков фонд българският език се нарежда на второ място в света след английския.
Някога английският език е възникнал на базата на англо-саксонския език и езика на келтите. Същото станало и с българския. Той е наследник на езика на Аспаруховите българи и на славянския език. Когато е протичала тази езикова симбиоза, господстващ народ в нашата средновековна държава са били българите. Това е довело и до утвърждаването на техния аналитичен безпадежен език, а не на езика на славяните. И това е станало въпреки налагането на славянския език за писмен, църковен и официален в държавата.
Сега съвременният български език се причислява към славянските езици. Основание за това е наличието на голямо количество думи със славянски произход. Но се оказва, че не са малко и наследените думи от езика на Аспаруховите българи. Те не са десетки, както се твърдеше досега, а хиляди. При това древнобългарските думи са едни от най-употребяваните понятия.
Съвременният български език е наследил граматическия строеж на езика на Аспаруховите българи. Затова той се отличава рязко от всички славянски езици и е неразбираем и трудно усвоим от славяните. В същото време представителите на всички славянски народи добре се разбират помежду си.
Граматичните и фонетични особености, дошли от езика на Аспаруховите българи представляват най-важните характеристики на съвременния български език. Това са аналитичният (безпадежен) строеж с широко използване на предлози, особено на предлога НА. Друга важна особеност на българския език е членуването на думите чрез наставки, а също и широката употреба на звука Ъ под ударение. Типично български са и умалителните наставки като: КО, ЧЖ, ЧЕ, ДЕ ЬО и др., поставяне в края на думата (Иван-ЧО, Котен-ЦЕ и пр.). Подобни са и характерните за българския език окончание към личните имена, използвани при обръщение към някого (Иван-Е, Петр-Е, Димитр-Е). Типична за българския език е и голямата свобода на словореда, а също е богат от разнообразие на глаголни форми. Някои от тези глаголни форми въобще не съществуват в славянските езици.
Така например в българския език, за разлика от славянските езици, съществуват глаголни форми като:
- преизказано наклонение на глаголите;
- аналитично бъдеще време, образувано с помощта на на неизменяема частица;
- минало свършено време, образувано от несвършен вид на глагола;
- минало несвършено време, образувано от свършения вид на глагола;
- бъдеще време в миналото.
Българският език се отличава от славянските езици и по възможността да се образува аналитична сравнителна и превъзходна степен на прилагателните с помощта на частиците “ПО” и “НАЙ”, а също и на числителни за лица, образувани с помощта на звуците “М” и “Н” (напр. “двама” - “двамина).
Българският език се отличава от славянските езици и по липсата в него на меки форми на съгласните “д”, “т”, “дж”, “ч”, “л”, “р”. За разлика от славянските езици в българския език са недопустими срички без гласен звук.
Тези богати изразни средства, които притежава езикъг ни, дават възможност чрез него да се изрази точно и фино всяка мисъл, всяко действие и състояние.
В граматичния строеж и лексиката на езика на Аспаруховите българи се откриват езикови следи от три стари цивилизации на Изтока - на Елрам, Шумер и на индо-иранските народи. Потвърждение за това е наличието в българския език на повече от 3000 думи с ирански произход.
В района на Памир и сега се срещат множество думи, които имат своите аналози в българския език. Ето някои от тях: потон (тавана в стаята), софра, паста (вид сладкиш), храна, заран (сутрин), руч (ручам, храня се), шаек (вид плат), кърпа, потури (вид мъжки гащи), гурзен (грозде), говет (говедо), Руйан (руйно вино), тич (тичам), кръц (скърцам), хърк (хъркам), трак (тракам), църк (църкам), крък (къркам, пия), кумир (идилите почитани от колобрите) и др. А в Ирак дори и сега се среща лично име Аспарух. Установява се също, че в нашия език има много думи, които съществуват и в унгарския език. Дори чак в далечен Китай с удивление ще открием, че се употребяват думи като БОЯН, ДЕН, БАЙ, ТАЛИГА и пр., които звучат и в съвременния български език. Всичко това показва къде са били българите, с какви народи са общували и как се е формирал езикът им, с който са дошли в Европа.
От Аспаруховите българи съвременният български език, освен граматическите и фонетични форми, е наследил и голяма част от лексиковия си фонд. На първо място това са преобладаващата част от роднинските понятия, а също и думи с широка всекидневна употреба. От древнобългарски произход са роднинските думи: баща, татко, майка, мама, чичо, леля, кака, бати, булка, свако, баджанак, вуйчо, стринка и пр. А със славянски произход са роднинските понятия: син, зет, дядо, свекър, невяста, роднина и др. Толкова богат набор от роднински понятия не притежава друг народ по света. В другите езици, например, не съществуват понятия за по-стар брат и по-голяма сестра, каквито са нашите БАТЕ и КАКА. Те нямат различни понятия за брата на бащата и брата на майката, каквито са нашите, съответно - ЧИЧО и ВУЙЧО. А ако се потърси в различните български диалекти, ще се открият и други разновидности на основните роднински понятия, употребявани от българите.
От езика на Аспаруховите българи сме наследили и добре познатите ни и близки до нашето всекидневие думи като: сабя, къща, кът, стряха, стая, колиба, зид, кука, лост, чук, планина, скат, канара, рид, чукар, мушкато, кокиче, минзухар, теменужка, люляк, божур, невен, вейка, бурен, пъпеш, леща, пита, брашно, залък, тесто, комат, постя, коприна, дреха, тъкан, кърпа, булгарина (музикален инструмент), кавал, гайда, тъпан, свирка, гъдулка, цигулка, звънец, печат, книга, въже, чучулига, гургулица, кос, пъдпъдък, синигер, бръмбар, куче, пеперуда, търся, хапя, белег, тичам, студ, сиромах, шепа, скут, копче, мома, момък, левент, мъж, мустак, мигла, мургав, перчем, обеци, вежда, аз, ако, ами, сега, бай, гиздя, дъвча, вървя лаф (дума, разговор), бутам, бъркам (греша), вадя (измъквам), карам се, кютам (бия), ламтя, пишман (разкаяние), вик, сакам (искам), суча, търся, харча, хвърлям, хвърча, церя; пинтия (стиснат човек), уроки, гаф, студ, коцкар, бунак (глупак), вертеп, дърт (стар), халтав, хала, хъш (юначен човек, близък човек, приятел), сукман, ракла, качулка, възглавница, ботуши, месал, чанта, свила, скут, сянка, тояга, кратунка, кобилбица, стомна и много други.
9. Съвременният български език се е формирал в продължение на векове. Той носи отпечатъка на българската духовност и душевност, на българската култура, на българския бит, нрави и обичаи, на българската природа. Съвременният български език е изключително изразителен, звучен и красив. Той е език-музика. Той е език, звучащ като камбана. Той е език, притежаващ мощта на стихия и остротата на стоманен меч. Той се отличава и с голяма тържественост. На друг език Ботев би ли написал своите огнени стихове? На друг език щяха ли да са възможни стихове, като тези на Каравелов, познати впоследствие като песен:
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърца ни
само скръб и жалост:
Който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твойте
сенки да изтлее...
* * *
Българи, прогледнете и се вслушайте в звуците и багрите на своя майчин език. По красота, изразителност и звучност той няма равен в света. Какво богатство от думи и изразни средства, какви възможности за точно и съвършено предаване на всяка мисъл! За да усетите езика ни, послушайте тихото звучене на прекрасните ни народни песни, на старите градски песни и по-късната естрада, а също и на някои от съвременните изпълнители на звучни и мелодични песни. Всичко това идва от глъбините на сърцето и душата и затова е така чисто, звучно, звънливо, силно, упойващо и красиво.
Кавал свири на поляна,
на поляна край горица.
Млада, хубава Стояна
търчи с менци за водица...
(Песен, текст Хр. Ботев)
* * *
Стройна се Калина вие
на брега усамотени,
кичест Явор клони сплита
в нейни вейчици зелени...
(Песен, текст П. П. Славейков)
Главният интегриращ и консолидиращ фактор на националния ни език е писмеността. Нашата писменост Кирилица, е създадена от първоучителя Свети Климент Охридски. Впоследствие тя е претърпяла малко промени. Нашата азбука е функционална и съответства на фонетиката на говоримия език. В нея няма сложни съчетания от знаци, както е при използването на латиницата и други азуки. Българската азбука обслужва много добре нуждите на българския език. Тя е една прекрасна азбука. Но за жалост, както в миналото, така и сега, и езикът, и буквите ни имат своите ругатели, осквернители и отрицатели.
* * *
Език свещен на моите деди,
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслуша ли се някой досега
в мелодията на твоите звучи сладки?
(Ив. Вазов, „Българският език”)
* * *
Сега гаврата с българския език и българската писменост е повсеместна - по радиа, телевизии, улични реклами, вестници и други печатни издания. В публичното пространство - пред хиляди слушатели, зрители и читатели, излизат хора без нормална езикова и писмена грамотност. Не могат да членуват правилно, не използват формата но обръщение към личното име когато се обръщат към някого, не знаят съдържанието на някои от думите, които използват и пр. Много оратори и писачи си позволяват цинизми, груби и недодялани изрази, изрази за домашна употреба, явяват се пред слушателя, зрителя и читателя неподготвени и т.н. Има и такива, които изписват думи и текстове на български език с латински букви. Дори и един български президент си позволи да мисли дали не ще е по-добре да изоставим досегашните си букви и да възприемем латиницата?!
Буди тревога и все по-нарастващият процент неграмотни и слабограмотни в България, все по-влошаващото се качество на началното, средното и висшето образование у нас.
Сега българските деца усилено изучават чужди езици, без добре да са усвоили своя матерен български език, което също е тревожна констатация.
Българино, трябва да проумееш, че колкото пъти поругаеш родното и посегнеш към чуждото, толкова пъти в теб ще се смали българската ти същност. Накрая тя ще изчезне напълно и ти ще станеш безродник - гражданин на света. Тогава ти ще бъдеш човек без своя история, без национални добродетели - ще бъдеш едно духовно, душевно и културно НИЩО! А нищото не е човек, а безличен роб на своите господари.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
(Ив. Вазов)
10. Друг важен компонент на националната ни идентичност е културата. Съвременната българска култура има два главни потока. Първият е на професионалната култура, чиито носители са получили съответно професионално образование. Вторият е този на самобитното народно творчество.
Постиженията на българските творци във всички изкуства са забележителни и славят името ни по целия свят. Това са нашите певци, музиканти, художници, театрални и циркови състави, танцови и певчески ансамбли и други професионални творци. Тези достижения на българската култура не биха били така блестящи и оригинални, ако тя не се подхранваше с живителните сокове на народното ни творчество. А то е едно неоценимо богатство, което народът ни е създал през изминалите векове и е съхранил до наши дни. Българският фолклор е най-богатия в света. Само в Института по музикознание на БАН са събрани над 270 000 народни песни, инструментални мелодии и танци. Дори и в днешното модерно време българите продължават да създават нови песни със стил и звучене на народното ни песенно творчество.
Българската народна песен и танц са самобитни, оригинални и неповторими по богатство и красота! Неслучайно Бела Барток ще заяви, че “бъдещето на музиката е в българската народна песен”.
За българската народна песен и танц са характерни неравноделните ритми, непознати другаде. “Следи от тях са останали там, където са пребивавали българи - Румъния, Крим, Северен Кавказ и др. Тези ритми идват от най-дълбока древност. Предполага се, че те са използвани за нуждите на бойните изкуства, майстори на които са били нашите предци. Чрез песенния и танцов съпровод на тренировките на тези бойни изкуства, неравноделната ритмика се запечатва завинаги в народната ни песен и танц. Песни с българска окраска и днес могат да бъдат чути в района на Западен Китай - Тяншан, Синззян и Тибет. А това е поредното доказателство, че там преди хилядолетия са били нашите предци - древните българи.
Дошла от Изтока, българската народна музика се характеризира с безчислени ритми и разнообразни ладове. Нейната сложна ритмика, неравноделни тактове и специфични припеви, а също и провлечената аритмичност са уникални. Според специалисти тези песнопения носят особена информация, свързана с езотерични учения и словесни формули - заклинания, наречени “мантри”. Този вид музика е единствената в Европа и може да се чуе само тук, в България.
Българската народна музика се различава силно както от музиката на всички славянски народи, така и от напевите на всичките ни съседи. На базата на българската народна музика, през Средновековието се оформя със свой стил и българското църковно пеене.
* * *
Богатството, изяществото и красотата на българския автентичен фолклор не могат да се усетят и възприемат от втора ръка. Човек може да ги почувства и им се наслади пълноценно само ако ги докосне със собственото си зрение, слух и тяло - когато всеки сам поиграе народен танц, запее песен, съзре багрите и плетениците на дърворезби, килими, шевици, одеяла и други произведения на българския творчески гений. Нима може гласовете на Тракия, Северна България, Добруджа, Македония, Родопите, Странджа и Шопско да се опишат с думи? Същото се отнася и за неповторимите инструментални изпълнения на меден кавал, гайда писана, тънкоструна гъдулка и ангелогласна окарина.
* * *
Забележителни са и постиженията на старата ни градска песен и на песенното творчество от последните десетилетия.
Гърди си с рози накити,
на младини се насити
и с пълна чаша пий наслада,
че няма да си вечно млада.
(Песен)
* * *
И може би за да се откроява и блести още по-ярко тази автентична българска песенна красота, във всекидневието ни присъстват и бездарието и пошлостта, чийто представители са чалгата, рапа и други подобни стилове.
* * *
11. Трудно е да се проникне и да се обхване в цялост незримата и неосезаема “кухня”, която е формирала в продължение на векове и хилядолетия това, което се наблюдава като външна изява на българина - дух, душевност, твърдост на характера, интелигентност, кристално звучен и гъвкав език, позволяващ предаването и на най-изтънчената мисъл. Тази “кухня” формира и невероятния български фолклор, стремежа на българина да се изяви във всичко и навсякъде, да побеждава, да излиза напред и да води, да знае всичко и да бъде откривател на новости във всички области на живота. Това е нашето БЕЗЦЕННО БОГАТСТВО, което заедно с БЪЛГАРСКОТО НИ ИМЕ представлява БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ!
* * *
Българите са устоявали на превратностите на историята в продължение на векове и хилядолетия благодарение на своите добродетели. Личат си и сега сред нас истинските потомци по кръв и преди всичко по дух на древното и славно българско племе. Това са хората, които обичат безпределно народа и родината си - България, не хулят държавата си, а се стремят с каквото могат да я пазят и укрепват. Те обичат свободата и не прекланят глава пред чужда власт. Не поробват и не търпят над себе си робство.
Те са любознателни, ученолюбиви и трудолюбиви. Майстори са в занаятите и изкуствата. Старателни и находчиви са във всяка работа и не я изоставят докато не завършат започнатото. Дисциплинирани и организирани са навсякъде - в труда, в обществените и лични дела. Отворени са за живот и труд в колектив. Те са отзивчиви и сърдечни. Готови са да помогнат на всеки - и на познат, и на непознат. Не злорадстват, не отмъщават и не оскверняват. Пазят честта и достойнството си и не погазват чуждите такива. Държат на думата си и точно изпълняват поетите задължения. Те са находчиви, храбри и упорити при защита на род и Родина, с оръжие в ръка. Обичат и пазят религията, обичаите и нравите на своя народ. спазват нормите на обществен морал и поведение. Истинският българин, дори от глад или болест да умира, пази достойнството си - не краде и не се занимава с просия. На истинския българин е чужда и всякаква диващина и извратеност. Той не вандалства, не руши и не похабява обществена и лична собственост. Не ще го видите да хвърля и отпадъци на обществени места.
Такива са били безценните добродетели на нашите предци, донесли им мощ, победи и слава. Но за голямо съжаление при нас техните потомци много от тези прекрасни качества са избледнели или изцяло загубени. В българския национален характер сега са се формирали черти като непостоянство, склонност към лесно отмятане от поет ангажимент, нагаждачество, вечно озъртане за покровител (особено във външната политика), склонност за злоупотреба с всичко в името на политическия успех, егоизъм, безкруполност, безсърдечие и др. Изчезнали са много от старите добродетели, характерни за народа ни и неговите водачи. И все пак немалко от тези добродетели са се съхранили в нас, а за загубените знаем от историята. Тях трябва да се стремим да придобием отново. Те принадлежат на нас - потомците на древните българи.
* * *
За да можем да оценим това, което притежаваме - богатството на нашата национална идентичност, първо трябва да си отворим очите и да го видим. След това трябва да се потрудим, за да възстановим загубеното от това достояние. По-нататък трябва да го умножаваме, пазим и предаваме на ИДНИТЕ ПОКОЛЕНИЯ!
В тази насока може да се подчертае, че ние българите притежаваме няколко безценни съкровища. Първото от тях е името БЪЛГАРИ, което носим сега. Това име е безценно благодарение на славните дела на нашите предци. Голямо щастие е, че досега не сме го забравили или изоставили и заменили с друго име, както са сторили много народи по света.
Друго съкровище, което сме наследили от нашите предци е българския език. Това е език, звучащ като камбана - чисто, ясно, звънливо, мощно и покоряващо, а в същото време - меко и приятно. Звуците на нашия език галят слуха и сърцето като кадифе. Българи, вслушайте се и се вгледайте в своя език и го оценете. Обикнете го и го пазете от изкривяване, поругаване и забвение. Българският език е основна опора на националната ни същност.
Третото ни национално съкровище, дошло от миналото, е БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР. Той е необикновено богат, звучен и красив. Това е мостът, който ни свързва с българския Дух и Българската душевност, със стотиците поколения българи живели преди нас.
Нашите предци са ни оставили много. Нека и ние да се потрудим и да оставим нещо на тези, които идват след нас!
0 коментара:
Публикуване на коментар