2. Най-могъщата опора на народа ни в продължение на хилядолетия винаги са били името БЪЛГАРИ, БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО САМОСЪЗНАНИЕ, БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ и ВИСОКАТА ДУХОВНОСТ, опираща се на СВЕЩЕНОТО ЗНАНИЕ. Затова наша първостепенна задача сега е да намерим изгубения бисер на Свещеното знание, да възкресим ВЕЛИКАТА СИ ИСТОРИЯ, да укрепим националното си самосъзнание и да носим безрезервно, твърдо и с гордо вдигнати глави името си БЪЛГАРИ. Това име е Свято и трябва ревностно да го пазим както от забрава, така и от всякакъв род поругаване, опетняване и оскверняване. Името БЪЛГАРИ е ПАМЕТ, чрез която ще можем да възстановим истината за историята на своя род, покрита с отровата на омразата и пепелта на забравата.
Навсякъде - и в Азия, и в Европа, българската държава е била нежелана, защото е заразявала с примера си на свобода и справедливост. Затова съседите й всячески са се стремели да я унищожат. Те не са искали да се разделят с потисничеството, насилието, несправедливостта, експлоатацията и социалните пороци.
През онези далечни времена България с процъфтявала, защото не е имало паразити и всеки е разполагал с плодовете на своя труд. Тя е процъфтявала и защото е била управлявана от хора на знанието, мъдростта и морала. Затова тогава държавата е била силна, а народът - единен и мощен. Затова българите са имали такива грандиозни победи и не са трепвали пред нищо. Впоследствие с насилствената християнизация, придружена с отхвърляне на Знанието и старите традиции започва разпад и на уникалната българска държавност. Възприетата византийска държавна уредба води страната до упадък и я погубва. А с гоненията и унищожаването на богомилите окончателно е погребано и Свещеното знание, на което сме били носители. С това съдбата на българите е предрешена за едно хилядолетие, а защо не и за повече време.
При християнизацията българите яростно са се съпротивлявали на посегателствата върху техните традиции, бит, нрави, обичаи и фолклор. И тъй като народът ни е устоял и не ги е загубил, е съхранил и идентичността си като българи!
През турското робство остава да мъждука само един слаб светилник на националното ни самосъзнание. Това са православната ни вяра, българския език, традиционните нрави и обичаи и родният фолклор. През тези мрачни времена за широка образованост на народа и културно развитие не може и дума да става. Те се появяват чак през Възраждането.
3. Попълзновения за унищожаване на България и българите е имало през всички периоди от историята ни. Те са били методични и жестоки. За постигането на тази цел са били използвани всички възможни средства - и открити, и прикрити. Този процес не само че не е спрял, но дори е много по интензивен и в сегашното “цивилизовано” време.
Случайно ли е разпокъсването на Сан-Стефанска България? Случайност ли са националните катастрофи от началото на ХХ век и загубата и обезбългаряването на повече от една трета от етническата ни територия на Балканите? Случайност ли е сполетялата ни в последно време небивала стопанска разруха? Такова нещо не е ставало дори по време на война. А повсеместните насилия, убийства, едри и дребни кражби, безпрецедентната емиграция, гладът, мизерията, болестите, ниската раждаемост и високата смъртност? Сега българите се топят като пролетен сняг, а циганите се плодят като зайци. Случайно ли е падането на морала и развихрянето на долни страсти, на похот, слодострастие, чревоугодничество, печалбарство? Според специалисти по психотроника не е случайност дори и чалгата, чиито мръсни вълни ни заливат денонощно. Подобно е въздействието върху духовността и на всевъзможните печалбарски игри. Всичко това цели духовното начало при българите да бъде обезличено, разложено и накрая унищожено, цели пълна деградация и циганизация на страната.
Ние българите трябва да знаем, че определени външни сили съвсем преднамерено, целенасочено и планомерно се стремят да унищожат България и всичко българско. В тази насока се действа както открито, така и прикрито. Използват се груби силови средства като войни, откъсване на територии, избиване и прогонване на българите и пр. До същия резултат води и преднамереното създаване на условия за глад, болести и вътрешни конфликти, за разрушаване на културата, за деморализация на народа и циганизация на страната. Усилията на външните врагове на България, за жалост, се подпомагат усърдно от техните лакеи - българи, продали всичко българско у себе си, включително и съвестта си.
Попълзновенията срещу българската история и националното ни самосъзнание целят същото - унищожаване на България и българите. Българската история напълно съзнателно и целенасочено е манипулирана, изкривявана, осакатявана и нагло фалшифицирана. Поголовно са унищожавани нейните материални носители. Ударите върху историческата ни памет са най-значими по време на покръстването през IХ век, по време на византийската робия, турското нашествие и последвалото петвековно робство. През тези мрачни времена не само турците са унищожители на историята ни. И гръцкото фанариотско духовенство безчинства безнаказано по българските градове, църкви и манастири, унищожавайки българската книжнина. Българите са обезбългарявани чрез унищожаване на книжнината им дори в средата на ХХ век. След 9.ХI.1944 г. комунистическата власт изземва от църкви, манастири и читалища хиляди томове стари книги, чиято съдба е неизвестна. Удар върху историческата ни памет са и гоненията срещу богомилите през Средновековието и унищожаването на тяхната книжнина. Подобна е съдбата на книгите и другите носители на историческата ни памет и във Волжка България. Първите удари и там са при отхвърляето на старата религия и насилственото налагане на исляма. След това татари и руски завоеватели са вилнели с факли в ръка. И накрая през ХХ век е доунищожено от болшевиките, това което е било останало. Така от българската история остават само отломки.
Нека се замислим над всичко това! А не съществува ли и план за опразване на територията ни и заселване тук на евреи?
* * *
Сега тече процес на преоткриване на българската история. Той трябва да спомогне за укрепване на националното ни самосъзнание и националната ни идентичност. Този процес трябва да доведе и до консолидация на националните сили, до формиране на единна българска културна общност. Много съществено е също и възстановяването и усвояването на загубеното в миналото Велико знание.
Знанието, националното самосъзнание и идентичност са необходимата основа, за да бъде възможно изпълнението на великата мисия предопределена на народа ни през сегашната много отговорна епоха!
За съжаление сега много млади българи са заразени с вируса на егоизма и космополитизма. Те считат себе си за граждани на света, изоставят родното и се прекланят пред чуждото. В забвение са и традиционните български добродетели. На тази основа се шири нихилизъм, неверие в собствените сили и възможности. Забравя се, че нашият народ е сред основните народи в Европа, че той е бил един от главните фактори за зараждането на европейската култура, че е бил основната преграда за османските завоеватели по пътя им към възраждаща се Европа.
4. Едно от главните препятствия за възхода ни сега е разединението. Този съвременен феномен се подхранва в най-голяма степен от озлоблението и желанието за мъст. За съжаление този вирус е поразил не само интелектуално ограничени хора. Политическа незрялост и липса на мъдрост изявяват и образовани българи и такива с учени титли. Изглежда, че не сме дозрели да се поучим от собствената си история - от многото трагедии, преживени от българите в миналото. И щом все още не сме прогледнали и не знаем как да уредим собствения си дом, напълно закономерно е да ни връхлетят нови несполуки и в бъдеще. Та има ли нещо по-глупаво и престъпно от това да скверниш и отричаш собствената си история, да служиш на чужди интереси, да предателстваш спрямо своята родина? Многобройни са примерите в тази насока както в миналото, така и в настоящето.
Вместо да поумняваме и да се обединяваме, взаимно си търсим кусури и си подливаме вода, с което рушим единството на народа и силата на българската държава. Вместо да се опираме на собствените си сили, ние за щяло и нещяло търсим акъл и подкрепа отвън, а и сами рушим и пилеем собствения си дом.
Не унищожихме ли сами индустрията и селското си стопанство, армията, специалните служби, здравеопазването, образованието, културата? Кой е виновен за липсата на законност и ред в държавата, за ширещата се престъпност, за упадъка на морала и нравите, за гаврата с историята ни? Пак сме ние самите!
И въпреки това тотално, безпределно падение, България може да бъде велика и преуспяваща. Може! Може! Може!
Това ще стане, ако се възстанови духовното ядро на нацията - онзи незаменим стожер, който е бил упование и опора на българите в продължение на хилядолетия. Българите са в състояние да възстановят духовното си ядро защото българският ген е все още жив, не само тук в Дунавска България, но и на много други места по света. Въз основа на духовния ни потенциал е предсказано и бъдещото неимоверно издигане на България и българите. Но то ще стане само, ако положим усилия и го направим. Иначе от само себе си, като сляпа закономерност, нищо такова няма да се случи.
* * *
Българи, не проклинайте националните предатели, отцепниците и сквернословците към Родината. Не жалете за тези, които изоставиха българското си име и станаха руси, украинци, румънци, сърби, македонци, гърци, турци, италианци, американци и пр. Отроците не заслужават името “българи” и тежка карма ще изкупуват както те самите, така и наследниците им. Оставете ги! Ние, които оставаме БЪЛГАРИ все повече ще увеличаваме своята численост и мощ, и ще се устремяваме по пътя на възхода, към СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ! Това бъдеще ни е предопределено и то ще се състои. Гарант за него е името БЪЛГАРИ, което носим! Около това име трябва да се обединяваме и да се възраждаме като БОГОИЗБРАН НАРОД!
* * *
Българин е всеки, който нарича себе си “българин”, всеки който мисли, че е българин, всеки в чиито гърди се е вселил български дух, - независимо от това каква е религията му, на какъв език говори и къде живее!
* * *
В сегашното съдбовно време повелята е всеки, в когото тече българска кръв или е обител на български дух, да има и българско национално самосъзнание. А ако го е загубил - да го възстанови!
Всички българи, пръснати навред по света, трябва да помнят България, да мислят за България и да милеят за нея, да гледат към България и да се стремят към БЪЛГАРИЯ!
* * *
Де е България
Питат ли ме де зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме дей земята
що най-любя на светът?
Тамо аз ще отговора
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей.
Тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из Тракийска равнина.
Българио, драга мила,
земя пълна с добрини,
земя, що си ме кърмила,
моя поклон приеми!
.......
дето ази и да ида -
за теб мисля и горя
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра!
Ив. Вазов
* * *
Татковина
Хубава си, татковино,
име сладко, земен рай!
........
Мили ми са планините
и на север и на юг,
драги ми са равнините,
..........
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат.
...............
П. Р. Славейков
* * *
БЪЛГАРИ,
извисете своя дух
и се устремете към Бъдното,
и възцарете нас света
СВЕТЛИНА,
СПРАВЕДЛИВОСТ
И КРАСОТА!
* * *
Великият Основател на Българската държава ми даде Живо Цвете от Градината Си и ми Поръча да го ПОСАДЯ! Така и направих!
Това дело нека бъде твърд в основите на идещата Българска Империя на Духа!
* * *
Написването на тази книга стана възможно и благодарение на ползването както на данни, така и на цели текстове от трудовете на автори – родолюбци като Петър Добрев, Петър Голийски, Александър Алексиев – Хофарт, Марин П. Димитров, Дориан Александров, Георги Марков, Николай Павлов, Марко Семов, Борис Чолпаков, Димитър Ил. Димитров и други, за което изказвам искрената си благодарност.
Изказвам признателността си на Центъра за изследване на българите „ТАНГРА”, Историческо дружество „Българска орда 1938” и други родолюбиви организации за тяхната дейност по възстановяване на истината за българската история и за укрепване на българското национално самосъзнание, което също ми помогна много при работата над тази книга.
• * *
Поради редакционни затруднения, а също и вследствие на възприетия характер на изложението за някои от ползваните текстове не е изрично упоменато авторството за което моля за извинение съответните автори.
Считам за свое задължение да удовлетворя претенциите в тази насока, ако бъдат предявени такива. Още един път моля за извинение и опрощение всеки, който счете, че съм накърнил правата му на интелектуална собственост.
* * *
Човек и добре да живее – умира. И друг се ражда. И нека роденият по-късно, като види тези писмена, да си спомни за онзи, който ги е направил.
(По надпис, оставен от Кан Омуртаг)
Използвана литература
1. Александров, Д. Бойни изкуства и военно дело на древните българи. София, 1999.
2. Алексиев - Хофарт, А. Изгубените кодове на древните българи. София, 2001.
3. Голийски, П. Зиези, от който са българите. София, 2003
4. Димитров, Б. Българите и Александър Македонски. София, 2001.
5. Димитров, М. Древната българска цивилизация. София, 2000.
6. Добрев, П. Кои сме ние българите. София, 2000.
7. Добрев, П. Езикът на Аспаруховите и Куберови българи. Изд. къща Огледало, 1995.
8. Добрев, П. Българи, тюрки, славяни. Изд. къща Огледало, 1996.
9. Добрев, П. История на българската държавност. София, 1995.
10. Добрев, П. Светът на прабългарите. София, 1994.
11. Добрев, П. Български огнища на цивилизация на картата на Евразия. София, 1998.
12. Добрев, П. Прабългарите. София, 1991.
13. Добрев, П. Преоткриване на прабългарския календар. София, 1994.
14. Добрев, П. Името българи - ключ към древната българска история. София, 2002.
15. Заимова, Р. Арабски извори за българите. София, 2000.
16. Кръстев, Г. Символи от боговете. ИК Вселена, Монтана, 2000.
17. Микаил Бащу Ибн Шамс Тебир. Сказание за дъщерята на хана (Епосът на прабългарите) 882 г. София, 1997.
18. Марков, Г. Поуки за държавниците. София, 2001.
19. Маджаров, Х. Големият заговор срещу българите. Изд. Алфиола, 2001.
20. Павлов, Н. Българският въпрос във Волго-Уралието. София, 2003.
21. Семов, М. Добродетелите на българина. София, 1999.
22. Степанов, Ц. Средновековните българи. София, 2000.
23. Фехер, Г. Облеклото и оръжието на старата българска войска. Военно дело на прабългарите. София, 2000.
24. Цветков, П. Славяни ли са българите. София, 1998.
25. Чолпанов, Б. Звездни мигове в българското минало. София, 2000.
26. Чолпанов, Б. Векове от слава. Том I. София, 1976.
Сборници
27 Ави-Тохол. Исторически сборник - том I. Съставителство д-р Владимир Христов. София, 2005.
28. сп. Ави-Тохол. Кн. 18, 2002.
29. сп. Ави-Тохол. Кн. 20, 2002. Изд. Историческо дружество “Българска орда - 1938”.
30. сп. Ави-Тохол. Кн. 21, 2002 г. Изд. Историческо дружество “Българска орда - 1938”.
31. сп. “Български векове”, кн. 2, 2002, Сборник. София, 2000.
32. сп. Български векове, кн. 3, 2001, Сборник. София, 2001.
33. Българи и евреи, първа част. Общобългарска фондация Тангра. София, 200.
34. Българи и хазари през ранното средновековие. Сборник. Изд. Център за изследване на българите, Фондация Тангра. София, 2003.
35. История на българите. Потребност от нов подход. Преоценки. Първа част. Общобългарска фондация Тангра. София, 1998.
36. История на българите: Потребност от нов подход. Преоценки. Втора част. Общобългарска фондация Тангра. София, 1998.
37. История на българите: Потребност от нов подход. Преоценки. Трета част. Общобългарска фондация Тангра. София, 2000.
38. История на България за гимназиална степен на общообразователните и професионални училища. София, 1993.
39. История за 9 клас на ЕСПУ. ДИ Народна просвета. София, 1987.
40. Подбрани извори за българската история. Древните българи и земите на Балканския полуостров до VII век. Том първи. Тангра, Тан Нак Ра ИК. София, 2002.
41. Подбрани извори за българската история. Българските държави и българите през средновековието. Том втори. Тангра, Тан Нак Ра ИК. София, 2004.
0 коментара:
Публикуване на коментар