Интервю с Дейвид Бом - Част 3

Продължение от част 2 ...

Бом: Да, това започна да става ясно през 1930 г., с Айнщайн-Росен-Подолски вече се подразбираше ..
Интервюиращ: Това беше 1935 г.
Бом: Да, 1935 г., но хората са имали усещането за това и преди, без да го изразяват.
Интервюиращ: Защо физиците са видели това разрушаване на описанието на части, 50 години преди цялото общество?
Бом: Ами, те са работили в една доста ограничена област, където доказателствата са били такива, че да го изведат. Тъй като областта е ограничена, е било възможно да се съсредоточат повече върху проблема. Като се има предвид, че целия социален проблем е далеч по-сложен, толкова сложен, че хората винаги са можели да кажат, че може би не е така.

Интервюиращ: Но не е ли все още изненадващо, че вие сте в състояние да преминете от физиката към по-общи проблеми?
Бом: Не и за мен, вижте, това е признак на цялостността. Имало е средновековно схващане, което мисля ... виждате ли, тогава е имало много повече цялостност, имало е средновековно схващане, че всичко е аналогия на всичко. Човешкото същество е било един микрокосмос на космоса, така че то е имало безусловно в себе си възможността да го разбере. Общото схващане преди съвремието ни е било по-благоприятно за цялостността. В Европа, както и на Изток.
Интервюиращ: Тълкуването на Нилс Бор за квантовата механика, което е конвенционалното тълкуване, се различава от вашето.
Бом: Да, ами, аз не бих..., бих казал, в известен смисъл, че е конвенционално, но аз не мисля, че голяма част от физиците наистина го разбират много добре, защото е много тънко. Първоначално бях в подкрепа на тълкуването на Бор, което изглеждаше по това време най-доброто. Много е тънко и е трудно да се обясни. Но в основата си подчертава тази цялостност на наблюдаващия инструмент и това, което се наблюдава, че те са едно цяло и са един феномен.

И много от нещата, които той каза, биха били подобни на това, за което току-що говорихме, ето защо ме привлече. Няма да навлизам в повече подробности за него, защото е много трудно. Но това, с което не бях напълно съгласен е, че той каза, че това цяло е напълно ..., че няма начин да се създаде концепция за това цяло. А това означаваше, че не може да направи разбираемо, бихте могли само ... математиката може да се отнася само към вероятните резултати от експерименти, но не и да се обсъжда какво всъщност се случва.

Така че, аз разработих, по-късно през 1951 г. или там някъде, друга интерпретация, когато казах, че електронът например е частица, и след това има квантово поле представящо се математически по своята вълнова функция. И това поле и частиците са заедно и те се включват в свойствата, квантовите свойства на електрона. Това е нов вид поле.

Ние знаем, класически имаме много полета като електромагнитното поле. Магнитното поле например, виждате ли .. показва как се разпространява в пространството. Електрическото поле. Електромагнитното поле създава радиовълни, излъчващи се през пространството. Квантовото поле е различно, има някои прилики, но е различно, тъй като ефектът на квантовото поле зависи само от формата, а не от интензитета. Ако мислите за вълните на водата, те се разпростират, корковата тапа се клати, колкото повече вълната се разпростира, толкова по-малко се клати тапата. Сега квантовото поле би било в състояние, понякога, да се разпростира и тогава електроните биха се придвижили надалеч, със същата енергия, както ако бяха близо. Това би било един вид обяснение на този дискретен квантов процес.

Интервюиращ: Значи имате поле, което спада, когато отидете към ..
Бом: Полето спада, но ефектът му не. Ефектът зависи само от формата, не от интензитета.
Интервюиращ: Това е странно!
Бом: Не е толкова странно. В действителност е много често срещано, но ние обикновено не обръщаме внимание на това. Ако вземем например радио вълна. Ефектът й спада. Сега си представете кораб, ръководен от радар на автопилот. Направляването не зависи от интензитета на вълната. Зависи само от формата, която носи, може да се каже носи информация. Думата информация се състои от две думи "във" и "форма". Да поставиш във форма.
Интервюиращ: Значи все едно имате телевизор в стаята и се отдалечавате от антената, мястото, откъдето идва излъчването. Това не означава, че не получавате предаването, просто ви трябва по-голям приемник.
Бом: Чувствителен приемник, това е всичко. Така че, докато се получава, е по същество една и съща програма. Това, което се случва е, че формата на радиовълната поставя форма в ... приемника. Енергията идва от приемника, не от радиовълната. Радиовълната не бута кораба механично. Корабът се движи, чрез собствената си енергия и отговаря на формата. Радиовълната дава форма на неговото движение.

Това се връща към една стара идея на Аристотел, който е казвал, че не може да има формираща причина също. Сега това е често срещано, ние го имаме не само в радиото. Компютърът има форма, която се придвижва в процеса на .. машината. Можете да имате ДНК, ДНК формата определя, пренася се към РНК и определя създаването на протеини. Това е в целия човешки живот. Хората обикновено не се бутат или дърпат помежду си, освен когато са агресивни. Те зависят от звукови вълни за комуникация, хората се движат заради това.

Въпросът е, че това е най-често срещаната форма на преживяване и механичната работа на бутане и дърпане е по-ограничена, но нашия опит от последните няколко века, ни е фокусирал върху това като основна точка. И казваме, че винаги може да се обяснят други неща, чрез това. Но аз казвам, че може би формата е от основно значение, и че електронът отговаря на тази форма. Това обяснява не само смущенията, обяснява и че електронът се държи като вълна, обяснява тази нелокална работа и така нататък. Обяснява свръхпроводимостта, тъй като електроните се движат, чрез общия източник на информация, точно както балетистите го правят, и така нататък ...

Това означава, че ние имаме съвсем различен принцип на обяснение, защото тази вълнова функция, която работи чрез форма, е по-близо до живота и ума. Основното качество на ума е, че той отговаря на форма, а не на субстанция. И затова електрона има подобно на ума качество, макар и да не е съзнателно, почти сигурно не е съзнание, както го знаем. Съзнанието може да зависи от много по-висша организация на това умоподобно качество. Така че, бихме могли да кажем, че подобните на ума полета биха могли да възникнат, което не знаем, в човека, в живота и в животните.

Интервюиращ: Значи това, което казвате е, че физическата вселена е наистина повече информация, отколкото субстанция?
Бом: Ами, аз казвам, че е и двете. Но информацията допринася основно за качествата на субстанцията.
Интервюиращ: Ако бяхте казали тези неща на Нилс Бор, как щеше да отговори той?
Бом: Не знам. Можеше да ги приеме или не. Имахме някои разговори, когато бях тук, в института, но аз нямах тези идеи, нямах тази идея за информацията.
Интервюиращ: Но ако се опитаме да сравним начина, по който виждате квантовата механика, с вашето поле, което има ефект, който не отслабва с тълкуването на Нилс Бор.
Бом: Ами, Нилс Бор бих казал, че няма начин да обсъдим това изобщо, че няма нищо, освен едно явление, което е цяло, дори и включващо две отдалечени частици. Можем да обсъдим само математиката, давайки вероятността, че някои резултати могат да бъдат получени. Опитвам се да кажа, че това дава разбираемо обяснение. То изисква от вас да приемете нови принципи и вие би трябвало да кажете, че вълновата форма може би ще има по-фина съществена основа, за която не знаем какво я пренася.
Интервюиращ: Но основно това, което правите е, че интерпретирате квантовата физика, физиката на атома, по различен от конвенционалния начин.
Бом: Да.
Интервюиращ: И че има някои технически неща, с които хора като Нилс Бор няма да се съгласят, защото той ще чувства, че влизате в дискусии, на които човешките същества не могат наистина да отговорят.
Бом: Аз не съм сигурен защо, вижте, неговото цяло, дискусията на Нилс Бор е крайна ...

Очаквайте част 4 ...