Здравейте, днес ще ви представя първа част на едно интервю от 5 части с физика Дейвид Бом. Ще имате възможността да се уверите сами защо този човек беше оплют и заклеймен от днешната конвенционална наука, заради различната си визия и възприятия, които всъщност за по-близо до истината, отколкото конвенционалната наука ни представя. Точно затова, още преди много време, Дейвид Бом си спечели моето дълбоко уважение. Аз мисля, че този човек е гений. Вие преценете за себе си. Тъй като звука във видеото не е много добър и не навсякъде се разбира, а и поради това, че интервюто не е преведено на български, във всяка част след видеото ще ви представям и превода на интервюто. Приятно четене и гледане!
Интервюиращ: А сега след 20 минути ще да имаме диалог с учени тук, в Института Нилс Бор. Изминаха няколко десетилетия, откакто вашите идеи бяха представени тук, нали?
Бом: Да, дойдох тук през 1957 г. за един месец през лятото и след това отново през 58-ма. Сега, в онзи момент аз се преместих от Израел в Англия и прекарахме месец тук в института. Говорихме за физика главно по това време.
Интервюиращ: Намирате ли, че идеите, които представяте са лесно разбираеми в среда като института Бор.
Бом: Ами, аз не съм опитал института Бор, все пак, току-що дойдох. Но мисля, че на учените им е по-трудно, в някои отношения, в сравнение с много други хора. Защото все още има силна ангажираност, може би отчасти несъзнателна, към стария атомистичен мироглед.
Интервюиращ: Това, което казвате е, че науката ни показва нещо, което учените не искат да видят?
Бом: Ами, те толкова са свикнали с начина да гледат на нея, че не искат да се променят, те се чувстват неудобно относно промяната. И чувстват, че няма причина да се променят, те казват: "Справяме се толкова добре досега, защо трябва да се променяме?". В известен смисъл изглежда, че се справят много добре, но ако погледнете с по-широк поглед, това изглежда много опасно.
Интервюиращ: Сега много хора говорят за този нов мироглед, който идва през тези години. Виждате ли нов мироглед да идва в западния свят?
Бом: Ами, в определена част от западния свят, да. Мисля, че идва мироглед, в който има повече фокус върху цялостта и процеса, отколкото върху анализа и части и по-статични съставки.
Интервюиращ: Но идва ли, защото го искаме, или защото сме принудени да го приемем?
Бом: Ами може би и двете, искам да кажа, мисля, че известна част от хората го искат. Може би те са уморени от стария, не чувстват, че работи. А също така съществуват доказателства за него, мисля, че най-вече в областта на физиката, а вероятно и в други науки също. Доказателствата по физика идват отчасти от относителността и частично от квантовата теория. Може би повече от квантовата теория, отколкото от теорията на относителността.
Интервюиращ: И какви доказателства са това?
Бом: Ами, в относителността имаме идеята за универсалното поле, която е динамично, течащо, и според частиците на Айнщайн в крайна сметка трябва да излезе от това като сингулярности или много силни региони, стабилни импулси от полето, които постепенно възникват, полетата постепенно възникват с други частици. Така ние имаме непрекъсната вселена, която е в постоянен поток, динамично, а дори и самите представи за пространството и времето са станали относителни, а преди това са били абсолютни. А може дори и да стигне да сингулярности като черната дупка, предполагаемото начало на Вселената, където настоящите закони ще рухнат всички заедно. Всички понятия, които познаваме. Така че, това е един много революционен поглед в сравнение с това, което имахме, да речем, преди един век.
И тогава идва квантовата теория, която може би е по-революционна. Трудно е да се обясни това за кратко време, но има три основни функции, бих казал. Една от тях е идеята, че квантовия процес е в някакъв смисъл неделим, че е едно цяло, което не може..., може да се прекъсне, но след това става напълно различен процес, така че всеки процес е цяло, в противен случай не може да бъде това, което е, и всички квантови процеси на движение са свързани като едно цяло.
Втората функция е двойствеността вълна-частица, откритието, че, да речем електроните, които са класически частици, могат да се държат статистически като вълни в по-точен експеримент, и светлината, която е класическа вълна, може да се държи като частица в един по-точен експеримент. Така че, изглежда ние имаме тези два аспекта, които зависят от това как системата се третира, зависят от контекста, който е доста различен от класическата идея, че независимо дали е вълна или частица е присъщо.
Третата е заплитане. Ние откриваме, че при определени условия има очевидно непосредствена връзка между далечни частици. Това е доста трудно да се обясни, можем да го използваме за сигнали, но все пак изглежда, че е там. Свързано е с експеримента на Айнщайн-Подолски-Росен и е било проверено, те са били тествани от експеримента на аспектите на теоремата на Бел. Изглежда доста добре, нали? Теоретично и експериментално.
Отново, всички те, комбинирани с идеята, че Вселената е един вид неделимо цяло, вместо анализирана на съставни елементи, които си взаимодействат, съществуващи отделно.
Интервюиращ: Но колко можете да разкажете за това неделимо цяло?
Бом: Ами, можем да кажем доста малко, в смисъл, че всички закони на квантовата механика се занимават с това. Имам предвид, можете да кажете, не знам какво искате да знаете, но имам предвид всички закони, които изчислявате, свойствата на най-различни неща. Например, вземете свръхпроводимостта. При висока температура електроните обикновено се разсейват от препятствия и метали. И следователно ще има съпротивление, понеже потока на тока би спрял, освен ако не се поддържа от напрежение. При много ниски температури и някои метали, потока на тока е неопределен, без разсейване и това е като квантов ефект.
Сега, ако го анализирате, ще видите, че това се дължи на факта, че електроните са един вид заключени, държани заедно от тези заплетени взаимодействия. Така че ако има пречка, те я заобикалят и се реформират, а не се разпръскват. Това е като при балетен танц, хората обикалят наоколо и се реформират, като всеки човек следва своя лична цел и всички те се разсейват, всички те пресичат пътищата си.
Интервюиращ: Значи това единство създава един вид подреждане на нещата?
Бом: Да, може да създаде един вид подреждане на нещата. Но в същото време обяснява, можете да видите, че има ситуации, в които имаме висока степен на ред и други, където нямаме. Възможно е в рамките на математиката да видите, че когато нещо, наречено вълнова функция, представено като продукт на независими фактори, и всички частици се държат самостоятелно, а след това в една по-обща ситуация те не го правят. Можете да обясните защо имаме толкова много независимост в обикновнно преживяване и все пак защо при по-внимателно сондиране намираме ред, нови видове ред.
Така че, класическото ниво, Нютоновото ниво, се обяснява, чрез квантовата механика като ограничаващ случай. Сега, когато имате повече цяло, но цялото определя себе си да се държи малко като обособени части в много случаи. Така че дали ще се държи като части се определя от цялото, нали?
Интервюиращ: Но това, което можем да видим е частите, вместо цялото.
Бом: Ами, във физиката ние виждаме частите, защото това е начина, по който подхождаме към това през последните няколко века. Аз не знам дали..., вижте, мисля, че нашето възприятие се влияе от начина ни на мислене. Така че, ние приемаме този механичен начин на възприемане на нещата. Но ако се върнем хиляда или две хиляди години назад, не мисля, че хората всъщност са виждали частиците като първични. Начинът, по който виждаме, зависи от начина ни на мислене.
Интервюиращ: Но това избор ли е, трябва ли да избираме между цялото и частите?
Бом: Не..., ами вижте, това е въпрос дали имате цялостен подход, който поставя цялото като първично. В класическата физика частите са основната концепция, а цялото е само спомагателно понятие, което е удобно; имате много части, които работят заедно като машина. Но частите се приемат като основна реалност. И ние, виждайки само субективно, намираме за удобно да мислим за цялото. Но в квантовата механика мисля, че има нещо друго, че цялото е обект, а частите са резултат от анализ. Но ние имаме големи области, в които цялото се държи до известна степен като независими части.
Интервюиращ: Значи казвате, че ние сме тези, които наистина съставляват частите?
Очаквайте част 2 ...
0 коментара:
Публикуване на коментар