Надявам се всеки от вас, които се интересува от духовното си развитие, да я прочете и сам да си направи изводите и да вземе информацията, от която има нужда.
Самата книга може да свалите от ТУК:
Ето и моето послание, с което започва и книгата:
Оказа се, че би било много неясно и за незапознатите в тази област - объркващо, да говорим само за съзнанието, преди да определим какво е то и от къде произхожда.
Трябва да започна от там, че всеки атом във Вселената притежава съзнание, в една или друга степен, по-малко или повече развито.
Развитието на съзнанието трябва да е нашата основна цел, защото то е вечната субстанция, която преминава от измерение в измерение и нашето възприятие на света става все по и по-всеобхватно, докато накрая (и това е апотеозът) ексапанзията на съзнанието стане толкова чудовищна, че да обхване полето на съзнание на целия Космос в своето собствено съзнание. Страшничко е да си помислиш, че един ден можеш да бъдеш Бог, но е факт. И като казвам факт, нито очаквам да ми повярвате, нито ме притеснява, че ще възнегодувате срещу това категорично твърдение, нито, че някои ще му се присмиват.
Очаквам онзи чист атом космическа енергия, който притежавате (наричайте го, както ви е удобно, душа, монада) да си припомни този факт, да се поразмърда и да ви събуди. Събуждането не е толкова просто и трае хиляди години. Чистият атом , за който говоря е вечен, той няма умиране, той винаги съществува. Поради това, той за никъде не бърза и затова може да спи у вас хилядолетия и милиони години и да ви чака да се събудите. Това, което трябва да направим е, да се опитаме да ускорим процеса за онези, които вече подсъзнателно усещат промените, които стават с тях, но не ги разбират. Както казах редкият шанс на човешкото същество е, че може да постигне неподозирани неща в рамките само на един човешки живот.
Това е велико. Просто човек трябва да бъде изваден от сомнамбулизма, да бъдат разрушени шаблоните и матриците, които контролират и определят поведението му и му вменяват фалшиви идентичности, като национална принадлежност, пол, раса, социално положение, образование, принаделжност към отбор, религия и прочее шаблони. Всеки е ограничен в такива. И никой не го е направил насила, никой не ни е ограничил, а сами ние се ограничаваме и продължаваме така да задълбочаваме конфликтите в света и все повече да се отдалечаваме от основната ни цел и същинската ни идентичност. Тези условности са създадени, не за да се развива и прогресира съзнанието, а да се ограничава, от нас самите.
Дайте свобода на фантазията си, отпуснете се, рефлектирайте върху живота си, какъв е, какво искате, какво не искате. И само с искане не става, защото ако искаш, Космосът се грижи активно да те държи в това състояние на искане. Той смята, че искането ти е целта. Вървете по пътя си и участвайте активно в развитието на съзнанието си, със собствена воля. Творете сами прогреса си. Един час, прекаран в размисъл, самота, медитация е по-полезен от прочитането на една книга или стоенето дори във форуми.
Всеки път, когато искате да кажете нещо, се питайте: Защо? Защо казвам това? Дайте си отговор. На същия отговор, задайте същия въпрос, и не спирайте да го задавате, докато не разберете, защо правите това, което правите. Защо живеете така, както живеете, защо вярвате в това, в което вярвате.
Всеки загубен ден, прекаран в мързеливо блаженство, е равен на хиляди похабени прераждания. Помислете си, какво знаете сега, на този етап на развитието си. Какви са знанията ви? Това, което знаете, на какво е основано? На факти? На собствен опит? Едва ли. Всички системи на вярване, теории за конспирации, религии, всички тези неща, които едва ли не, движат живота ни, са основани на пълен субективизъм, догадки, предположения, стари книги, за които не сме сигурни, дали изразяват обективната истина или субективно мнение.
Нищо, от това, което изгражда вашата система от вярване, не е основано на вашия личен опит, нали?!
Е, как искате да развиете собствено съзнание? Не е възможно, ако се опирате на субективни (чужди) твърдения и теории. Теорията е теория, конспирацията е конспирация, те не са лично изследвани от вас. Което ги прави нереални и от там - безполезни. Тоест, цялата ви система верую, идеите, вярванията, принципите, с които сте живели цял живот, са били една илюзия. Всичко, в което вярвате, се е случило извън вас, тоест знанията ви са външни. Вън от обективната истина. Затова се налага спешно да захвърлите всички идеи, с които сте живели досега и да започнете да развивате съзнанието си.
Ето, именно това е вашето съзнание, захвърлянето на всичко старо и започването на едно вътрешно пътуване и личен опит. Когато захвърлите онези патерици, на които се подпирате: социален статус, образование, фалшив интелект, родова, национална, расова принадлежност, тогава сте готови за промяната.
Спомнете си, какво Иисус казва на учениците си:
“Когато съблечете дрехите си и стъпите върху тях и останете голи, тогава ще можете да ми бъдете последователи.“Към скаридите, той се обръща като към скариди. Или, един чудовищен, вездесъщ и всеобхватен ум, слиза на нивото на простата скарида и й обяснява на скариден език, какво тя трябва да стори. Гениално! Този чудовищен ум съзнава, че измежду тези скариди, има поне една-две готови да разберат посланието. Останалата част от тях, да, несъмнено, ще почнат да се събличат голи, защото ще го приемат буквално.
Трябва да се отърсите от всичко, което сте трупали цял живот, като дрехи, една блузка, още една, една жилетка, едно яке, едно палто, още едно палто, едно, още по-дебело палто и сте като една зелка, трябва да белите лист по лист от себе си. Когато сте пак “голи” и необременени, като младенци, тогава вие се превръщате във вашето съзнание, вие ставате едно с него. Отворено космическо съзнание, готово да приема и предава космическа информация.
Знам, че няма да е лесно да захвърлите всичко, което сте трупали цял живот, но то не ви трябва. Съзнавайки, че удобният живот е фалшив, празен, нереален, илюзорен, би трябвало да е достатъчно да се почувствате като оковани в него. Разбира се, нищо не става насила. Става, когато вашето съзнание е достатъчно развито, за да проумее тези неща, да осъзнае, че трябва да захвърли всичко. И да започне истинския живот. На съзнаване.
Кой съм аз? Защо съм аз? Къде съм аз? Как съм аз? Какво съм аз? Кога съм аз?
Цялото това външно знание, което сте натрупали, е една купчина с тор, в която, обаче и не всичко е безполезно. Има един процент хранителни, полезни вещества и минерали. Трябва да ги отсеете и вземете със себе си, т.е, да намерите иглата в купата сено.
Следващият етап е, да се обърнете към себе си и да се изследвате. Колко пъти сте чували това клише, че вие сте точно копие на макрокосмоса – един микрокосмос. И какво, като сте го чули? Знаете ли го от собствен опит? Не. Вие просто си го знаете, защото сте го чули и така е с 99,9 на 100 от нещата, които сте приели за “истина”.
Всичко, което го има вън от вас, го има и вътре във вас. Звезден прах, атоми, молекули, съзнание, материя. Всичко! Тоест, ако изследвате и СЪЗНАЕТЕ себе си, ще СЪЗНАЕТЕ и Космоса.
Спрете да мислите, че е лошо да сте егоист. Ако се подценявам и се правя излишно на скромен, не е ли това обида към гениалността на създателя ми? Ако аз съм един гениален микрокосмос, не е ли това достатъчно да се обичам? Его не е егоизмът, който в днешно време сме свикнали да тълкуваме като порок. Егото ви е дадено, значи не е излишно. Егото ви е необходимо, за да се идентифицирате и ориентирате в заобикалящата ви среда. Не бъркайте Его със Супер-Его, което е излязло извън контрол и се е самонадценило в контекста на Космоса.
Значи то трябва да бъде окастрено.
Представете си, че сте в планината и трябва да изкачите стръмния връх. Инстинктивно ще си потъсите тояга от паднали клони, на която да се подпирате. Тя ще е един обрулен дебел клон, който да поокастрите от тук - от там и да го направите удобен за подпиране. Това е Егото.
Окастрете му клоните и оставете само идентичността, на която да се подпрете. Това его ви е необходимо в този живот и в това измерение. По нататък не ви трябва, но сега ви е необходимо, точно както тоягата, която си окастрихте. Като стигнете на върха, ще я захвърлите, защото на връщане няма да ви трябва. Всеки клон, който казва: Аз съм красив - прас с мачетето; аз съм умен – прас; аз съм благороден – хряс, аз съм състрадателен – хряс; аз съм талантлив - хряс ; ...аз съм българин - хряс, аз съм от ЦСКА – хряс; аз съм майка – хряс; и така докато окастрите всички клони и докато не остане само: АЗ СЪМ.
Това е опорната ви тояжка за предстоящото пътуване. Това е и истинската ви същност. Всичко останало е само илюзия, на която сте били подчинени.
Тези от вас, които са готови за такова пътешествие, вече непременно са забелязали тези промени, но не могат да ги посочат с пръст и да ги идентифицират. Те знаят, че нещо не е наред, но е по-скоро подсъзнателен шепот от тяхната монада. За да чуете този шепот като ясно послание, той трябва да премине през гъстата структура на физическото ви тяло и през останалите фини тела, които също имат материя и атомна структура.
Всичко това са разсейващи фактори и затова, концетрацията е много важна. Тези хора, които са на ръба на преминаване от едно ниво на съзнание в друго, усещат тези промени, знаят, че въпреки, че в живота им всичко изглежда привидно ОК, нещо липсва и това нещо явно е важно, защото това ги тормози всеки ден.
Има един постоянен вътрешен сърбеж, сърби ви, но не знаете къде, за да се почешете. Точно това сте вие, този малък гъдел, този тих гласец. Не Иван и Драган и не майки и бащи или левскари и цска-ри. Вие сте един атом, чиста космическа енергия. Моят атом, вика вашият атом, да излезе от транса и да се раздвижи. Не спете, започнете истинския си живот сега, защото ако започнете утре, това означава, че сте загубили няколко живота. Един ден тук е цяла вечност в Космоса.
Колко от вас имат претенции, че знят какво е времето. Колко пъти самодоволно и “компетентно” някои от вас категорично са отсичали, че няма време, че всичко в Космоса се случва едновременно. Айде, бе? Не думай?!
И от къде иде това знание и тази убеденост и компетенстност? Вие излязохте ли някога извън рамките на времето за да знаете какво има отвъд? Веднъж поне излизали ли сте извън времето? Личен опит? Не вярвам... Поне 99% от вас само си говорят, а никога не са напускали физическата равнина, тоест не са напускали и времето.
Докато сте на тази равнина, време има и трябва да се съобразявате с него, искате или не искате. Бръчките ви го доказват. Когато излезете отвъд това измерение, тогава ще можете да кажете, що е време и има ли то почва у Космоса.
Та, нека да ви кажа за времето.
Време има и времето тече бързо и не е във ваша полза. Затова правете всичко, което сте решили по-добре днес, отколкото утре, а най-добре – вчера. Не мързелувайте. Събудете се и бъдете активни участници в развитието на вашето съзнаване.
Това беше моето послание.
Сега следва да поместя информацията, която вярвам, че може да ви бъде полезна.
Четете я винаги с едно наум, защото е субективна.
Не лягайте в нея като в удобен хамак, на който блажено да се полюшвате. Може да се отнася за мен или за всеки, който я е писал, но за вас тя е само субективна информация.
Аз не искам да я приемате сляпо, а да се размърдате и да се попитате: Наистина ли е така?
И не да питате мен, дали е така или да ме питате, кой ми е източника на информация.
Защото, какво значение има това за вас – никакво.
Дане би, ако е казано от някой авторитет – автоматично го превръща в обективна истина? Не, обективно става, когато сами намерите отговорите. Затова - дерзайте! И успех!
Монадата е душата. Тя е вечният Аз. Тя е това, което СТЕ, не Иван, който е българин и е от ЦСКА и има две деца. Това не сте вие, това ви е превозното средство в това измерение и в този живот, докато не ви стане тесен тоя Иван и не го захвърлите. Запомнете това упражнение и винаги си го напомняйте!
0 коментара:
Публикуване на коментар