Как са се появили живота и реалността?
Съмнявам се някой да може да отговори на този въпрос напълно и точно. Но ако можем да вземем в предвид всички факти и наблюдения и да създадем нещо, което обяснява тези неща логично и последователно, ще имаме доста добра теория, с която да започнем. Науката има някои отговори, но тя се ограничава единствено до физическите неща, оставяйки настрана всичко, свързано с ума и душата. По-добри теории, като разгледаната по-надолу, трябва да вземат под внимание както физическите, така и духовните факти.
Ако физическата реалност е създаването на нещо отвъд нея, тогава това нещо не трябва да бъде физическо, то трябва да бъде ум или съзнание. Забележете как сънищата ни не създават умовете ни, по скоро нашите умове създават съня.
В сънищата, понякога можете да проследите последователността на събитията, докато стигнете до момента, в който всичко е започнало, и този момент е, когато сте заспали. Науката може да проследи Вселената обратно до Големия взрив, но не по-далече, защото отвъд тази точка материя, енергия, пространство и време, така както ги познаваме, не съществуват, защото те не са създадени все още.
Това, което е съществувало преди и продължава да съществува отвъд физическата реалност е ум, толкова безкраен, че съдържа в себе си силата да създаде всичко, което би могло някога да се създаде и потенциала да преживее всеки отделен бит от това създаване.
Можем да наречем условно този ум Бог или Творец.
Когато заспим, нашия ум се обръща навътре към себе си и създава виртуален свят, както и персонажи, които изглежда имат техни собствени съзнания, въпреки че са продукт на същия този ум.
Сънуването е това, как един ум може да преживее себе си като отделни същества. И в началото, Създателят е бил само един ум, безкраен, но сам.
Нашата реалност е създадена в съня на Създателя, за да може да изследва себе си чрез безкраен брой от ограничени умове. Един от тези ограничени умове сте вие, след дълъг процес на развитие, и умът ви ще продължи да расте към безкрайността, докато се слее с безкрайния ум на Създателя. Тогава вашето пътуване през реалността ще приключи, но това би било само един път от безкраен брой различни пътища, които Твореца би могъл да измине, за да преживее себе си.
Физическата вселена осигурява пространството и материята, така че отделните умове да могат да имат тела, в които да преживяват себе си, света и един друг. Но има повече от една Вселена ... всъщност има безкраен брой от тях, по една за всяка възможна подредба на материята, във всеки един момент във времето. Това, което ние виждаме като една вселена, която се променя с течение на времето е всъщност поредица от неподвижни вселени, като всяка е малко по-различна от предишната. Подобно на филм, който проектиран върху филмовия екран изглежда че се движи, но е всъщност поредица от статични изображения, които са показани в бърза последователност.
Не само, че има една вселена, за всеки един момент от времето, но също така има и една вселена за всяка възможност, която можете да си представите. Ако в следващия момент нещо се случи, но то би могло да се случи по един милион други начини, то съществуват един милион и една различни вселени само за този момент. А сега да разгледаме всички моменти, обхващащи пероида от началото до края на времето, и ще придобиете представа за това, колко много вселени съществуват. И всички от тях са създадени от мисълта на Създателя, по време на раждането на реалността.
С други думи, всичко, което е, би могло да бъде или ще съществува физически, вече съществува.
Тези вселени, образуват една непроменлива, но безкрайно сложна матрица на възможностите. Можем да наречем това "фрактална матрица на реалността", защото фракталите са модели, които остават винаги подробни, без значение колко пъти ги увеличаваме, поради което те са безкрайно сложни, а матрицата е организирана подредба на елементи или среди, в които нещо може да расте.
Без съзнание, което да изиграе своята роля, фракталната матрица на реалността ще остане неактивна колекция от възможности, просто мисъл на Твореца. Това, което задвижва всичкото това нещо е съзнанието, което непрекъснато определя коя от Вселените да преживее следващия път и този процес е това, което създава времето.
Може да забележите, че времето сякаш продължава от само себе си, без вие да определяте следващия момент в съществуването. Това е така, защото по подразбиране избора, който създава времето е направен за вас от нещо, известно като универсално съзнание, което е вездесъща, но примитивна съзнателна енергия, проникваща в реалноста. Ако направим метафора с видео игрите, универсалното съзнание е компютъра, на който работи играта, фракталната матрица на реалността е кода на играта, а ние сме героите.
Животът не е еволюирал от материята, а през нея. Материята просто предоставя физическото тяло, което съзнателната енергия да заеме и да го използва като инструмент за преживяване. Колкото по-напреднало е съзнанието, толкова по-сложно трябва да бъде тялото за да може да го изрази. Едно растение е просто съзнание, което може да съществува в просто растително тяло, но нашите умове и души са сравнително по-напреднали и затова изискват по-сложно човешко тяло, защото то ни позволява повече свобода за преживяване, отколкото може да предостави растителното тяло.
Душите в крайна сметка надрастват телата си и тогава те преминават към нов и подобрен вид. Съзнателната енергия на растението може да се развие достатъчно, че евентуално да изисква някаква форма, която може да се движи, вместо да е вкоренена на едно място, така че тя се преражда в по-примитивна животинска форма. Едно съвременно животно като домашна котка или куче може да се развие достатъчно, че да се прероди като човек следващия път.
Човечеството като цяло в крайна сметка ще премине към това, което бихме могли да наречем свръхчовек, извънземно или ангелска форма, но дори и сега това преминаване е възможно за хора, които са достигнали достатъчно ниво на духовен напредък в рамките на живота си. Исус е един пример и неговата мъдрост и суперсили са примери за това, което ние всички може да постигнем, ако се посветим на това. Отвъд дори свръхчовешкия етап, умът може да продължи да се развива без физическо тяло, съществуващ в постоянно енергийно тяло, което е изцяло освободено от ограниченията на пространството и времето. В този момент ума може да се върне назад във времето и да общува, да защитава или да подпомага различните си превъплъщения в миналото. Пример за това би бил висшия Аз.
Да обобщим, възможностите, предвидени във фракталната матрица на реалността са избрани и анимирани от универсалното съзнание за да произведе физическата реалност.
Физическата реалност осигурява среда, в която живота да се развива и кондензира в индивидуални умове, които се подлагат на едно дълго пътуване на съзнателно развитие, приближаващо ги все по-близо до Твореца.
Забележете, че всичко това се извършва в самия ум на Създателя и както физическото тяло, така и нематериалния ум са направени от съзнание, но материята е неактивно съзнание, докато ума е "активно" съзнание.
Растеж към поляризация
Хората са на различни етапи на развитие. Всички имат еднакъв потенциал да станат перфектни, но това може да отнеме повече време от другите, ако те са по-млади души, които имат много за учене пред себе си. Някои от тези по-млади души са наскоро завършили от животинското царство и първите им няколко човешки живота са кратки и сурови.
Най-старите души са свръхчовешки повелители на знания и мъдрост, които са преодолели ограниченията и невежеството, които все още тормозят другите. По-голямата част от човечеството се намира някъде между тези две крайности на животинско и свръхчовешко съществуване.
Младите души не са достатъчно наясно със себе си, за да знаят разликата и връзката между себе си и другите, и така те са склонни да виждат повече другите хора, като инструменти, необходими за собственото си оцеляване, отколкото независими същества, които имат свои собствени нужди.
Но колкото повече душата се развива от живот в живот, става все по-наясно и в крайна сметка придобива способността да избира отношението си към другите и света. Този избор е дали да печели за сметка на другите, като ги манипулира или да печели чрез благото на другите, като им помага. Това е основно въпрос на егоизъм спрямо състрадание, дисбаланс спрямо баланс, кражба спрямо споделяне, мрак спрямо светлина и т.н.
Егоистичното отношение можем да наречем "негативно", а служещото отношение "позитивно".
Изборът между негативно и позитивно е една непрекъсната сума от малките избори, които правим всеки ден. Когато вие получавате удоволствие от страданието на другите, когато изразявате омразата си към тях, защото те са различни от вас, когато ги карате да се откажат от това, което е най-добро за тях, само за да ви служат, това може да се нарече негативно. Когато ви носи щастие растежа на другите, когато помните, че въпреки различията, всичко е израз на един и същ Творец, когато правите избор въз основа на това, което е най-добро за всички в дългосрочен план, това съответства на позитивно.
Като хора, ние имаме вътре в нас две противоположни сили, една, която ни придвижва към позитивно, и друга, която ни дърпа към негативно. Понякога едната е по-силна от другата. Колкото по-често се подчиняваме на дадена сила, толкова по-силна става тя. Така че, с течение на времето, душата се стреми по-силно да се приравни с тази сила, докато другата избледнява.
На върха на човешкото развитие са хора, които са или много положителни или много отрицателни. Много положителните от тях имат златни сърца и мъдрост ефективно да служат на човечеството, а отрицателните са със затъмнени сърца и интелигентност да манипулират човечеството. При достигане на определена чистота на положителност или негативност, те излизат извън това, да бъдеш човек и стават нещо като ангелски или демонични. Всеки от нас има потенциал да направи и двете, в зависимост от силата вътре в нас, по която ние избираме да действаме.
Следва част 9...
0 коментара:
Публикуване на коментар