Но преди няколко стотин хиляди години, напреднали извънземни групи започват да променят тези примитивни маймуни, за да станат по-интелигентни и по-ловки, така че да могат да бъдат използвани за робски труд. От този момент нататък, този обновен вид е обновяван отново и отново, заприличвайки все по-малко на маймуни и повече на самите извънземни
Други извънземни групи направили техни собствени модификации, създавайки свои собствени уникални видове хора, чрез вмъкване на генетиката на няколко различни извънземни раси. Това довело до голяма диверсификация на човешкия вид, разлики в цвета на кожата, типа на косата и други по-малко очевидни черти.
Това, че извънземните, чрез генно инженерство са създали човечеството означава само, че те са създали физическите ни тела, но не и нашите души. Душата за тялото е като шофьора за колата. Когато автомобилна компания произведе нов модел, шофьора може да премине към по-новия модел. Хората днес карат модели, което изглеждат съвсем различно от това, което хората са карали преди един век. Същото е и с телата, които душите ни заемат днес в сравнение с това, което те са заемали в зората на човечеството. Различните раси, които виждаме днес, произхождат от различни извънземни групи, които са ги проектирали да отговарят на различни среди и цели.
В действителност, белите хора, със светъл цвят на косата и очите не са били първоначално предназначени да живеят на земята, а са създадени за да съществуват на далечни планети, където светлата част от денонощието е по-къса.
Една теория предполага, че е съществувала планета между Марс и Юпитер, която е била разрушена отдавна, принуждавайки жителите, които са били със светла кожа да се евакуират към следващата най-подходяща планета, Земята.
Появата на белите хора в човешката история се случва толкова бързо, че естествената еволюция няма обяснение за това.
И понеже това не е тяхната естествена планета, те страдат от повече здравословни проблеми като чувствителност към светлина, акне и слънчеви изгаряния в сравнение с други раси, които са по-подходящи за условията на Земята.
Важното тук е, че хората съществуват в цялата галактика и се различават главно по външния им вид и вродени способности, в зависимост от това, коя извънземна група ги е направила.
Докато някои човешки души са създадени едва наскоро от животинското царство, други са по-стари дори от създаването на човешкия род. Тези древни души, които някога са съществували в по-висше и по-малко физическо състояние, са избрали да слязат в по-плътни човешки тела, за да получат достъп до това предизвикателно преживяване.
Цената е била да забравят кои са те наистина, да живеят в примитивни и насилствени условия за хиляди животи и да бъдат използвани като роби и източници на душевна енергия от негативните извънземни групи, които са създали физическите им тела.
Но днес ние сме в точката, където тези по-възрастни души могат най-накрая да имат шанс да възвърнат бившите си идентичност и сили, този път с всички допълнителни знания и сила, които са натрупали като хора за толкова дълго време. Това, което те са спечелили най-много е мъдрост и проницателност - способността да мислят и да кажат каква е разликата между истина и измама, нещо, което не са били в състояние да направят преди да влязат в човешка форма, защото са били изолирани и наивни като невинни и незащитени деца.
Това е една интерпретация на историята за Адам и Ева: двама невинни хора (древни, но наивни души), които "змията" (рептилиански извънземен) изкушава да ядат от Дървото на познанието (възможност да се научат на прозорливост) и които впоследствие са били изхвърлени от рая (по-висше етерично съществуване) в пустошта (физическото съществуване).
Когато цивилизацията се рестартира
Това, което днес се приема за история на човешката цивилизация датира не по-далеч от десет хиляди години, като се започне с писания, оставени върху глинени плочки от древните култури на Близкия Изток, познати като на Шумерите, а по-късно и Вавилонците.
Няма сериозни писмени записи достъпни за нас от преди това време, така че се предполага, че преди десет хиляди години хората са си останали примитивни ловци и събирачи, докато окончателно се устроили в села и градове и се научили на земеделие и опитомяване на животни. Тази версия на историята, преподавана в училищата е трагично и опасно непълна.
Хиляди години преди дори шумерите се появят, напреднала цивилизация, наречена Атлантида процъфтява. Тя обхваща няколко континента и притежава технологии дори по-сложни, отколкото нашите днес. Как тази напреднала цивилизация се превръща в нищо повече от примитивни ловци и събирачи, които по-късно прерастват в древните култури, за които знаем?
Атлантида е разрушена от опустошителна глобална катастрофа. Легендата разказва, че континента Атлантида е бил унищожен от потоп и потъва в океана, като наказание за това, че са били корумпирани и зли.
Планинските върхове стават острови, заобиколени от вода, на които оцелелите от потопа са избягали с кораб. Тези оцелели след това използват техните знания и технологии, които са спасени, за изграждане на населени места и за да започнат човешката раса отново, но това знание и технологии постепенно са изгубени с поколения на бурен растеж и миграции. Различните региони стават дом на различни групи от оцелели, които са останали изолирани един от друг. Някои деградират бързо, а други се разрастват бързо до напреднали нива, преди да се поддадат на война, глад, или болести.
Създало се разделение между малцинството от по-развити оцелели, които запазват техните висши знания и технологии и по-голямата част, които деградират в примитивни култури. По-усъвършенстваните от тях се скриват като заживяват в подземни бази, пещери, отдалечени планини и масивни крепости, най-вече за да спечелят достатъчно време, за да работят с всяка извънземна група, готова да им помогне да създадат и осъществявят дългосрочен план за възстановяването на човешката цивилизация.
Когато са били готови, те се показали и започнали да учат примитивното мнозинство как да култивират земята и опитомяват животни. Те често са възприемани като доброжелателни богове от примитивното мнозинство. Останалото е история.
След падането на Атлантида, изключително напреднали оцелели, които стават архитектите на новата цивилизация се съгласяват, че е необходимо да възстановят нещата отначало, за да изтрият паметта от този катаклизъм и за да покрият всички последици, така че в крайна сметка човечеството да се развие до напреднал, стабилен и контролируем етап още веднъж.
От този момент, Земята е подложена на няколко бедствия, вариращи от древна ядрена война до бомбардировка от обекти от космоса. Все пак всички те са били покрити с изключение на няколко фрагменти от истината, запазени в митове и религиозни текстове.
Например, Земята е била залята около 535 г. сл. н. е. с горещ душ от фрагменти на комета, което хвърля Европа в Тъмните векове, но това също е било покрито и днес ни се преподава само това, че Тъмните векове започват, когато Римската империя е била залята от варварски орди, но пропускат да споменат, че варварите са могли да направят това, защото империята е била отслабена от горящия хаос.
Въпросът е, че това, което са ни учили за историята е умишлено непълно и частично невярно, така че чрез манипулиране на нашето възприятие за миналото, контролиращите могат да манипулират създаването на бъдещето към такова, в което те запазват и увеличават властта си.
Разбира се, съвременната наука не признава тази по-голяма картина от историята, защото по тяхно мнение няма достатъчно доказателства, за да я подкрепят.
Или по-скоро, тази приета версия на историята е изградена върху неверни предположения и на базата на непълни доказателства, които са станали толкова дълбоко вкоренени в съзнанието на археолозите, че когато те открият нещо, което не се вписва в тяхната версия на историята, те или си мълчат и унищожат доказателствата или излизат с някакво нескопосано извинение, за да го обяснят като нещо друго.
Те правят това, за да избегнат загубата на работните си места или за да не бъдат квалифицирани като луди или измамници, заради това, че са предложили идея, която се счита за невъзможна от други археолози и учени със затворен ум.
Това невежество не е случайно, а по-скоро е умишлен резултат от нашата "висша" образователна система, която насърчава подтискането на истината. Университети и научни организации получават финансиране, само за научни изследвания, които служат на негативната система за контрол, проникваща в нашия свят.
Докато хората вярват, че човечеството е постоянно напредвало от примитивни обитатели на пещери до съвременната технологична цивилизация без никакви катастрофални неуспехи, те ще продължат да се чувстват безопасно за бъдещето и ще влагат тяхното доверие и усилия в сегашния им начин на живот, защото бъдещето е там, за да ги награди.
Но ако те открият, че преди повече от дванайсет хиляди години изключително напреднала цивилизация внезапно е заличена, че същото може да се случи и на нашата цивилизация по всяко време, вярата им в бъдещето не би била толкова силна.
Вместо да се жертват за икономическите обещания на енергийната ферма, така че един ден да могат да вземат своите пенсионни фондове и да се забавляват, те могат да сменят приоритетите и да правят това, което ги прави щастливи сега, вместо по-късно.
Това може да доведе и до много други въпроси като: какви технологии са използвали древните и как работят те, защо истината е скрита за толкова дълго време и колко време имаме, преди следващия катаклизъм?
Дори само знанието за това как древните са построили пирамидите или как са захранвали своите летящи устройства може да доведе до страшни последствия ако започнем да използваме тези технологии, вместо да продължаваме да плащаме на електрическите и петролни компании за да получим енергия или на производителите на самолети за да можем да пътуваме.
Като цяло това би означавало отслабване на системата за контрол. Затова истината е силно потисната за да се запазят нещата стабилни и предсказуеми.
Следва част 12....
0 коментара:
Публикуване на коментар