Тангра

Настоящата тема не е за история, нито за националистични възгледи или политика. Поместена е в раздел “Религия” и приканва предимно към богословски размишления. Кой е Тангра? И какво изповядва вярата в Него? Кои са Неговите свещени заповеди? Как хората, които Го почитат, изразяват вярата си в Него? На какво учи тенгризмът? Къде и как се изповядва това учениие? Къде намираме корени и свидетелства за тази вяра?

Колобрите – Законът на Дуло

Близки до друидите по своите функции са и древнобългарските жреци – КОЛОБРИТЕ. Самите друиди също са носили почтителното звание КОЛ, чието производно в съвременния английски HOLY означава “свещен”. Подобни звания са носили още и жреците на древния Шумер и на съвременната му Протоиндийска цивилизация в долината на р. Инд. Обрядът на ритуалното постригване на детето-брахман също се нарича КАУЛА. Когато навърши три години, то се постригва, като му се оставя на темето кичур коса (чембас). Същото ритуално постригване се провежда и сред народите на Памир, но когато мъжкото дете навърши един слънчев месец (31 дни).() Духовникът, който извършва обряда, се нарича КУЛБЪР, производно на КОЛОБЪР. Това свидетелствува за приемствеността на памирските духовници с традицията на древната Балхара. Но и в тантрическата традиция КУЛА (КАУЛА) е най-високата степен на посвещение – равностойно на БРАХМАН. Това е още една следа, водеща към общите корени на колобрите и брахманите.

Tълкование на Тангризма

„Тангра е Богът – Дух, Богът – Вселенски Разум, Вездесъщ и Всепроникващ. Нямащ нищо общо с антропо- и зооморфните образи на езически божества… Култът към Тангра е опит не да бъде обяснен Бога, а да се обяви Неговото съществуване и присъствие.”

Тенгрианството или „Небесната вяра” е една от най-старите религии или по-точно традиции, корените й могат да се търсят oще в древна Евразия. В митологията на тенгрианството съществуват три свята – горен, среден и долен свят. Само средният свят е видим, а другите два свята – горнит и долният, принадлежат към невидимите светове. Митологията на тенгрианството е много обширна, но тук целта е не да се представят различните светове, алпи и митични разкази, а същността на тази традиция – тенгрианството, нейната същност и основните и принципи.

Сократ среща Исус

Сократ
Добро утро Исус. Чувал съм доста от твоите чудни учения. Аз съм един скромен философ тук в Атина. Казаха ми, че си мъдър и безспорно това се показва по твоите многобройни последователи, които те следват по улиците. Бих бил благодарен ако ми отделиш малко време за да ме просветиш с отговорите на някои от загадъчните проблеми с които съм се борил целият си живот.
Исус
Аз съм рибар на човеци в моето търсене на последователи. Аз нося истината за Бог на всички хора. Търси и ще намериш, питай и ще ти бъде отговорено, почукай и ще ти бъде отворено.
Сократ
Има един основен въпрос, който винаги е бил доминиращ за мен. Въпреки, че той винаги е бил непреодолима преграда за мен в моето търсене на истината и смисъла, аз съм сигурен, че със твоята ерудиция ще го намериш прекалено лесен, и ще ме помислиш за стар глупак. Винаги съм копнял да живея честно и достойно, но изглежда, че просто се препъвам през живота без даже да зная какво е чест и достойнство. С моята ограничено разбиране често ми изглежда , че живота, със всичките свои празни думи, наистина не не означава нищо. Моля те кажи ми: Как трябва да живее човек и какъв е смисъла на живота?

Горко на народ....

Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.

• Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.
• Горко на народ, който приветства побойника като герои и смята блестящия завоевател за щедър.
• Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува.
• Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.
• Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.
• Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.
• Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.
• Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.