Тангра

Настоящата тема не е за история, нито за националистични възгледи или политика. Поместена е в раздел “Религия” и приканва предимно към богословски размишления. Кой е Тангра? И какво изповядва вярата в Него? Кои са Неговите свещени заповеди? Как хората, които Го почитат, изразяват вярата си в Него? На какво учи тенгризмът? Къде и как се изповядва това учениие? Къде намираме корени и свидетелства за тази вяра?

Бог Тангра е Бог на върховното единство. “Тан” означава Небе, а “Ра” е Радост, или Слънце. Тангра може да се преведе и като “Небесният светлиник”, “Изгряващо слънце” или “Върховно единство”. Тази религия е монотеистична. Някои автори считат, че тя предхожда зороастризма или дори че е основа за всички по-късни религии, сред които някои напрактика поставят всички появили се в света религии и култури. Според определени учени вярата в Бог Тангра обединява всички българи и по-далечните им родственици в днешните земи на запад от Европа и до Централна Азия. Останки от тенгризма на българите намираме по всичките български земи, включително и тези, по които българите са минали по време на Великото преселение на народите. Твърди се, че изключителни архетипни модели на тази религия могат да се проследят във Фанагория – столичния град на Стара България, който е разположен на бреговете между Азовско и Черно море. Според някои конспиратори тези обекти са засекретени от съветските военни още по онова време, когато комунистите са взели властта и не са позволявали български изследователи да се занимават с тяхната археология. Наскоро се пусна едно проучване по bTV, което напомни за написаното в старите български учебници по история и споменаваните в тях “прабългари”. Според тенгристките схващания самото име “България” има специална вибрация – символ на избраните българи от техния Бог. Твърди се, че юдейската история за “избрания народ” се е родила по-късно, от влияние на “по-древната религия”. Прочея, днес тенгризмът се определя за езичество, въпреки, че всички свидетелства недвусмислено сочат за единобожието на българите. Тангра е единствен и върховен Бог. Също, той е самата реалност, матрицата, в която хората живеят. Той е и истината извън матрицата. Той е мирозданието. Абсолютът. Единността, до която абсолютно се съсредоточава култът към Тангра, го кара да изобразява своя монотеизъм като кръгче с отворена точка по средата.

Друг символ, познат ни от тангристките времена на българите, е добре познатият ни “ІYІ” знак “Дуло” – семейният знак на един от тогавашните ни аристократични родове, които са управлявали държавата с излъчен от дома им Хан. (или Кан, Кхан, Каган, etc., според спецификите на изговарянето по различните земи, които са прекосили българите) Българите са съсредоточавали жреческата, войнската и административна власт в едно – в единния владетел. Понеже религията на тенгризма обединява всичко в едно, във “върховно единство”, властта се слива в единната личност на общобългарския монарх. Има много легенди за събирането и разделянето на “българските орди”, които са препускали на своите коне в търсене на все нови и нови земи. Те са живеели в конница, която е строяла дворци, храмове и градове навсякъде, откъдето мине. Обичайно не са се заседявали на едно място. Конят е бил свещено животно в тенгризма. Също и кучето. Жената е била равен човек на мъжа и двамата са представлявали единно съчетание, което, в рамките на ордата, е пренасяло идеите на Тангра. Култът на Тангра е доста подвижен. Той не използва почти никакви веществени символи. Никой не може да изобразява Тангра, нито да си Го представи. Ние не знаем какво е Тангра. Хората могат само да живеят в истинската реалност, да се надяват, да положат своите усилия, а времето ще покаже справедливостта на единния Бог. Наричали са го Оногова, или Онзи, Който Е. Тангра е самият закон. Българите не делят закона на природен и божествен, физичен и морален, или някакво друго делене. Нравствените норми на праведност са слети с времето, резултата, плода от делата на хората, техния живот и надеждата по отвъдното, което се схваща напълно безпристрастно. Тангра вижда. Тангра изпълнява. И ако вие скочите или паднете от осемметрова скала, вероятно ще се потрошите долу. Но това не ще стане защото е добро или лошо, а защото сте се сблъскали с върховния закон; сблъскали сте се със закона на Тангра. По този начин “заповедите” в тенгристката религия не са изброени (примерно десет на брой), а са зададени като медитативна и съзерцателна задача за всеки един последовател на тенгристкото учение. Ти кой си? Накъде отиваш? Какво е праведно да вършиш? И каква е волята на Бога в теб? Тенгристите са вярвали, че Бог е навсякъде. Нещо повече, те са вярвали, че навсякъде е Бог – в смисъл, всичко около нас е Бога в Неговите части и проявления като многоизмерно битие. Бог е всичо, а ние сме свидетели на Бог. Ние сме съизмерени с нашия спътник: мъж и жена, семейство, орда, народ. България като цяло, като културен феномен. И Тангра като битие, ипостаса на нашето преживяване. Българите обожествявали Небето. То е над нас, като свод, до самата безкрайност на Вселената, от която сме обгърнати. Отдолу е другата божествена същност – Земята, която ни подкрепя и служи като майчина гръд на нашия народ. Обожествявали вятъра, моретата, планините, равнините с тревите в тях; обожествявали и самата земя като територия, като място на светилищата им, градовете и дворците. Не били разточителни. Българите са стегнати, сурови и скромни, готови винаги да вдигнат юртите си, да изоставят каменните градежи и нарамили саркофазите със своите светини, да тръгнат с конницата на път. Жената и мъжа яздели заедно и ако се наложело, влизали заедно в бой. Жената и мъжа също са свещенодействали под погледа и заветите на своя Кхан. Също, разпределяли придобитото и поемали отговорности за преживяването на цялото, на ордата. От там са възпроизведени думи като “общиария”, “общество” “община”, “общност”. Култът към единноста, към единния Бог бил върхов – от там е останал девизът около герба ни “Съединението прави силата”. Българите считали коня и кучето за свещени свои помощници. Счита се, че Мадарският конник изобразява точно тази почит: владетелят, оставил под себе си победения с копието звяр, предвождан от кучето, ознаменуващо неговата победа, напредва по пътя си, яхнат на своя кон. (Можете да го видите на всяка българска стотинка, с изключение на кучето пред конника, защото то е избързало по-напред, извън стотинката и за него ще трябва да отскочите до Мадара или да разлистите някой по-широкоекранен учебник.) Твърди се, че това е един оригинален религиозен барелеф на Тангризма от времето, когато българите надошли по днешните ни земи. Според някои този барелеф е много по-стар, от времето на траките, или от време, по което българите отново са идвали по нашите земи. Някои историци проследяват историята на българите много назад, до времена, за които се твърди, че те са идвали по балканите, също и по-назапад, чак до днешна Франция. Според някои теории траките са наши родственици и елинистичната култура всъщност е бледо копие на тяхната, която тези учени определят като българска. Официалната наука е склонна да отхвърли всичко това като недоказано или като прекомерна претенция. Върху тенгризма са основани и някои националистични кръгове, които се представят като поемници на Хитлер или друг някой “антидемократичен” сценарий. Има и такива, които определят този кръг от мисли за русофилски, или дори свързан със съветските тайни служби. Все пак главният аргумент, че тенгризмът измества общественото внимание на изток, към днешна Русия, вместо към “евроатлантическата ни ос”, е доста неоснователен, но основен в тази теория. Ако се вярва на тенгризма и популяризираните днес учения за неговата същност, вероятно българите са минали през Румъния, Молдова и Украйна, а също и през южните територии на Русия, където същата граничи с Черно море и сключва протока към Азовско, където е поставен нашият град Фанагория. Според изследванията там все още има хора, които се самоопределят като “българи”, изповядват тенгристки символи и разказват за хората, които са преминали от там, за да стигнат до нас, до Аспарухова България. Според други това са пресилени догадки и тенгризмът не се надига много над обикновените кожогризовски езически култове, “прескачащи се един друг” преди да дойде единното свето православие на Бизантион или християн-европейската ориентираност на българските държавници по онова време. Според по-усърдни тенгристи християнството всъщност е корозирало единния държавен строй и от това са последвали серии от национални катастрофи: византийското владичество, нашествията на хазари, руси, монголи, османското владичество, Хитлер, Сталин, Костов, а също и други периоди и политици, котио българите днес са склонни като национална черта да обвиняват. Българите са неподвластни. Твърди се, че те са си останали тенгристи и днес. Православната църква признава, че теологическата подготовка на българите е много малка. Вместо това, те следват принципите на доброто по много по-естествен, “езически” начин. Днес са запазени много култови практики като кукерство, нестинарство, надбягвания с коне, коледарство, лазаруване. Някои от тях се обявават за славянски, но според определени теории българите не са се “изгубили в славянското море”, а са “превърнали славянството в българство”. Ето защо тези теории са склонни да видят дори славянските обичаи в техните вариации от нашите земи като “по-особени”, “по-български”. Проследяват се удивително български образи в шевиците, украсяващи народните носии, неравноделен седмоосмичен такт и музика, също една кротост, прощаване, доброта. От това извират и редица патриотични идеализми или синдроми на провинциалната нищета и умиление. От тук се развиват и някои обструкции срещу теориите на “изключителността на българския народ”. Теориите за тенгризма, според които той е всъщност най-древната монотеистична религия и лежи в основата на всички древни цивилизации и религии, се определят като прекомерни и недоказани. Въпреки това поддържниците на тези теории намират много доказателства в артефактите по света, че техните култури са повлияни от тенгризма – като дизайн и стилография, като топонимия и словесност, като преразкази от легенди и интерпретации на национални символи. Счита се, че има някои много стари черкви, в които се служи и до днес, и които са били преди това запазени тенгристки светилища. Смята се, също така, че в българското православие има много стилистични и хералдически похвати, които описват тенгристки концепции – тенгризмът, според тези теории, трябва да е дал и основата на християнството, а Господ, както се изразяваше един спортен коментатор, трябва да е българин. Още по-лесно “тенгристки елементи” могат да бъдат проследени във фолклора и в занаятите, в стародържавната ни археология и в езическия епос – сказания, ритуали, творчество. Тенгристите са склонни да видят недвусмислени тъждества между езиците и образността на старобългарите и Тибет, Индия и Китай, Много от народите в Централна и Източна Азия, а също и оттатък, в Доколумбова Америка. Същото се отнася и до културите на юг, към Египет, Семития и Тюркските земи. От тук и едно недоумение, в което се твърди, че Тангра е тюркски или турски концепт. Всъщност, според тенгристите, тюрките също са придобили духовния си и държавен заряд от старите българи, които по-късно отново се срещат с тях, при днешна Турция, но двете народностни линии между сегашната среща и предишната са се движили в твърде различни посоки. От там старобългаристите говорят и за преминаване на българите прев Вавилон, Израел, Шумерия и Акад, също и за тяхното посяване на култа към единния Ра в Египет, Йехова в еврейското сърце и Зороастър по-насевер, при зороастрийците (Иран, Ирак, Афганистан). Тангра е един. Тангра учи на върховното единство. Човек, Бог и Вселена са едно. Това е триъгълният образ на триединството. Мъжът и жената на коня. Ханът, ханството и поднебесната реалност, в която сме родени и живеем. Тенгристкият Бог е тук и сега. Ето защо според това учение законът на Тангра не може да бъде нарушен. Можеш да се сблъскаш с неговите повели, но веднага ще получиш справедлив ответ – самата естественост на случването. От там идват някои склонности на фатализъм, според който ако например владетелят си счупи крака, може би това е, защото е нарушил Божия закон. Някои автори отричат твърдението, че по-даровитите си сънародници българите удушавали и “пращали на Тангра”, за да Му помагат. Тангра е Цялото и като Такъв не би трябвало да има нужда от помощ, разсъждават те и от тук твърдят, че само най-добрите сред хората “отиват при Тангра, за да му помагат”. Култът към Тангра, последно, е пестелив. Той включва няколко възможности за гадаене, жертвопринушения, завети, обещания или директно впускане напред. Самият живот на българите е техният култ към Тангра. Те не знаят Неговите повели, но живеят с тях. И вярват, че “Онъ си знае работата”. Всеки е свободен да осъзнае закона на Тангра и да го следва. Ако се сблъска с този закон, ще получи веднага възмездието на Тангра. Законът на Тангра не може да бъде нарушен. В тангризма няма възмездие, няма наказание. Въздаянието за следване на закона или противопоставяне идва от неговата естественост, наподобяваща днешните “физически” или “обективни” закони. Тангра е справедлив. И въздава според справедливостта на всеки. Можеш да молиш Тангра само за три неща: за мъдрост, за здраве и за подкрепа в справедливо намерение. Да дириш нещо друго от Тангра е светотатство. Според някои най-възторжени тенгристки теории българите са носители на най-древния монотеистичен култ, съхранил в себе си най-великите достижения на човечеството и продължаващ да ги артикулира по най-ясния и директен начин в своя български език, старата писменост и музика, образна култура и други.