Българите....

Френският президент Франсоа Митеран определя българите като едни от създателите на цивилизацията на планетата. Защото се позовава на най-старата арменска историография – “Ашхарацуйц” – определила българите като един от 15-те цивилизовани народа, които обитавали някога пространството между Туркестан и Ариите, в подножието на планината Имай, наричана още Имон –това са масивите на Памир – Хиндукуш. През своята история българите са създали 5 стабилни държави, 3 от които са в Европа. А от 25 някога значими в древността народи на Изтока днес са оцелели само 3 – Арменци, българи и индийци.
Българите са създали календар, признат от ЮНЕСКО за най-точния в човешката история. По начина на подреждането на дните и месеците календарът на българите е превъзхождал индийските и китайските календарни системи. В съответствие с българския календар годината е имала 365 денонощия. Започвала е с най-късия зимен ден, който е бил празничен. Към всяка четвърта година се отчитал един допълнителен ден, наричан ДЕН НА СЛЪНЦЕТО. Най- късият зимен ден и денят на слънцето не са били в неделя. Дванадесет месеца формирали 4 тримесечия, като всеки месец на последното тримесечие имал 31 денонощия, а останалите два месеца – по 30 денонощия. В древно-българското летоброене има периоди, равни на 3, 10, 12, 17, 19, 21, 30, 470, 530, 600, 4332…древно-български години, срещащи се и като множители, и като интервали на време. Най-продължителният от тях се равнява на 6328 древно-български години. Във фрагментарния надпис на Кан Омуртаг, изготвен през 823 г. и издълбан с четливи букви върху мрамор, четем: “ГОДИНАТА НА ПОЯВАТА НА ИСТИНСКИТЕ БЪЛГАРИ БЕ 6328”. Според професор Васил Златарски началото на време-измерването по българския календар се отнася към 5500 г. преди новата ера. Това точно съвпада с предположението, че може би по това време на Земята е кацнал космически кораб. В “МАХАБХАРАТА” десетки пъти се споменават с възхищение българите, заради които някога Каспийско море се е наричало “българско”. Името “бълг” се е превеждало като “светлина”, “мъдрост”, “духовна и светска власт”. “Българите бяха многоброен народ, по-многочислен от пясъка в морето” казва през Х век хазарския Каган Йосиф. “Името “Българин” означава “мъдар, знаещ човек”, отбелязва арабският пътешественик Абу Хамид Ал Алдалуси, посетил на два пъти Велики Болгар, в 1135 г. –1136 г. и в 1150 г. Древният персийски поет Насири Хусрау казва в стих: “О, боже благий. Ти не трябваше да сътвориш в такова съвършенство устните и зъбите на тия чаровни българки, които са блестящи като луната”. А друг персийски поет, Адалолоддин Мохаммад Балхи възкликва през XII век: “На оня свят, в рая, красотата на жените надминава дори красотата на българката”. Арменските пътешественици от XVII век Хугас Инджеджиян и Степано Кювер уверяват, че “Българите са силен и непреклонен народ, който никога не се е страхувал от смъртта…
Те са доброжелателни към своите приятели и зли към враговете си, безкрайно гостоприемни и обичат да живеят в мир и сговор със съседите си". А доскоро в Македония се е казвало: “Българин е който не лъже, не крадне, не завидуе и не сменя идеала си за печена кокошка”.
Българите са регистрирани с това си име върху картата на Средна Азия още през Първото хилядолетие преди Новата Ера. В Индийските извори те са наричани Болхи и Болхики, управлявани от Кардама, в Арабските извори се среща земята Балхара и държавата Бургар, в
Согдийските извори ни наричат Блгар, а в Таджикските – Палгар и Фалгар. А анонимен хронограф от IV в.н.е. пояснява: “името на българите замества тук името на цивилизованите бактри – това е районът на Изток от Персия и на Запад от Туркестан с център в днешния град Балх, намиращ се в Северен Афганистан.
Древните китайски източници тълкуват името на рода на българските владетели, Дуло, като “род на бойните коне”, “на конниците”. Това сродява българите с тези, които първи използуват конете при бойни действия – арменците. А според една древно-иранска интерпретация “Кубра” означава “слънце” или “красив”, а според друга – “обединител”. Византийският хронист Теофан, като въвежда понятието Стара Велика България, съществувала от II до VII век от н.е., пояснява, че тя е била заслон и фактор в отношенията с многобройнитете и най-често враждебно настроени номадски племена тюрки през VII век, когато побеждават дори и Халиф Сюлейман, и хазари през VIII век. Стара Велика България е спряла също нашествията на Узи, Кумани и Печенеги, а през 552 г. – 572 г. разбива и нашествието на Муга Хан.

Доминира схващането, че прабългарите принадлежат към тюркско-алтайската етническа и езикова общност, което ги обединява в културно родство с останалите номадски племена – хуни, авари, хазари. Съществува, обаче и друга теза, доста добре аргуминтирана, че прабългарите са индоевропейци от иранската етническа група, което се подкрепя от наличието на редица имена с ирански корен. Така в историческите среди се води успорвана дискусия относно етническия произход на прабългарите. От едната страна на барикадата застава становището за тюрско-алтайският произход на прабългарите, а от другата – тезата за иранския произход. Изключително важна е корекцията на унгарският тюрколог Омелян Прицак, според който прабългарите се откъсват значително по-рано от своята ентическа общност, далеч преди тя да се обособи като тюркско-алтайска през VІІІ – ІХ век. Аналогичен е случаят с прибалтийските народи - латвийци, литовци е естонци, които се откъсват в много ранен етап от славянската група.

Да , има много теории за произхода на древните българи, но повечето са само свободни съчинения , без сериозни доказателства. За сега иранската има най-сериозни доказателства , макар и там да има някои неяснотии. Например дали са се смесили древните българи със заселилите се в техните земи т.н. бели хуни след 153 година . Нещо не са се долюбвали обаче . И при нашествието но зовящите се черни хуни , българите напуснали своите градове . Едни тръгнали на изток в Индия , други на запад към Каспийско море и после към Кавказ.
Има и още нещо неизяснено . Езикът им бил много сходен с този на масагети , саки , хоремзи , дори и санскрит , но всички съседи ги наричали с различни имена явно заради звукът "Ъ" в името им - БОЛХИКИ , БАЛХИКИ , БУЛХИ, БАЛХАР , БАКТРИ , БУЛХОР , БОЛГАР , БАЛГАР , ПАЛГАР , БУРДЖАН вместо бългхар. Уж индоевропейски езици , източноирански ...
Въпреки това източноиранските езици са най-близо до древнобългарския от който има много запазени думи в съвременния български , което не може да се каже за другите теории ...
След изселването на българите от старата им родина край Памир , все пак остали някои от тях , не желаейки да напуснат родните огнища . Тежка била тяхната съдба . Много тормоз изживяли от хуните , после персите ги завладяли , после арабите ...
В Х в. таджикския поет Насири Хусрау (свидетел на тормоза им)пише за тези българи в не едно свое стихотворение :

Цитат:
...
Робини от Булгар !
Ах , мой език ! - Защо пресъхващ
пред тази дивна красота
...
Красиви сте , макар и роби ,
о вие хора от Булгар !
Сърцето ми от мъка стене ,
душата ми изгаря в жар !
...
---
Според арабите , българи са живеели от Памир до Каспийско море , както и южно от него .
---
Това са  цитати.
Да допълня и нещо потвърдено от моя кореспонденция с индийци.
Праяпати Кардама се споменава в древните им текстове, като високо посветен Йога, дошъл от север, от Балхара, и поставил началото на Кардамитите. Имал способноста да се явява в съня на учениците си. Става дума за 1000 години преди новата ера.
Създателя на първата граматика в света, мъдреца Панини, е родом от околностите на Балх.

Аз лично пуснах българска народна музика на един колега, пакистанец и той с изненада възкликна: "Ама това е нашата музика, имаме я горе в селата в северен Пенджаби, в планините."
Но това е само периода от миналото отнасящ се от 1000 г.пр.н.е.
Рода на Зиези "от когото са българите" е управлявал Шумер, ако не греша 23 години.
Васил Томов дори предполага, че първата поява на символа IYI е от средния период на Атлантида. И, че Тангра е най-висшата същност, за която някога е спускана информация на Земята.
Това съответно е работна хипотеза подлежаща на проучване.