Изумрудените скрижали на Тот атланта

Историята на скрижалите, преведени на  следващите страници, е  странна и трудна за анализиране от съв- ременните учени. Тяхната древност е изумителна: датират от 36 000 г. пр. Хр. Авторът е Тот, атлантски жрец и цар, който основава колония в Древен Египет след потъването на родината му. Той е строителят на Голямата пирамида в Гиза, погрешно преписвана Хеопс. В нея той влага познанията си за древната мъдрост и  също така  скрива на сигурно място архиви и инструменти от древната Атлантида. Тот Атланта е всъщност създателя на херметизма - Хермес Трисмегист, който е обожествен от древните египтяни и познат под името на бог Тот.
Можете да свалите книгата на бълграски от тук

    В продължение на около 16 хиляди години Тот управлява древната раса на Египет, от около 50 000 г. пр. Хр. до 36 000 г. пр. Хр. По това време варварският народ, сред който и последователите му се заселват, е издигнат до високо равнище на цивилизация.

    Тот е безсмъртен, което означава, че е победил смъртта и си отива само когато пожелае, и дори тогава не чрез смърт. Неговата огромна мъдрост го прави владетел на различните атлантски колонии, включително и  онези в Централна и Южна Америка.

   Когато идва времето да напусне Египет, той издига Голямата пирамида върху входа към Великите зали на Аменти, споменати в ръкописа му, и назначава пазачи от най-висшите сред неговите хора. В по-късни времена наследниците на тези пазачи стават жреци при пирамидата,

от които Тот  е определен като Бог на Мъдростта, а за онези във века на мрака, който следва неговото заминаване, той е Архиварят. Според легендите Залите на Аменти стават Долния свят, Залите на Боговете, откъдето след  смъртта душата минава, за да бъде съдена.

    През по-късните векове Азът на Тот преминава в телата на хора по начина, описван в скрижалите. По такъв начин той се въплъщава три пъти, като при последното си явяване е известен като Хермес Трисмегист, Трижди родения. В това си въплъщение той оставя съчиненията, известни на съвременните окултисти също като Изумрудените скрижали, но това е едно по-късно и много по- съкратено изложение на древните мистерии.

    Скрижалите оставени в Голямата пирамида на грижите на жреците и преведени в този труд, са десет. За удобство десетте са разделени на три части. Последните  две са толкова и стигащи далеч по своята важност, че е забранено да бъдат пускани свободно в света. Но в тях има тайни, които ще се окажат от неоценима стойност за  сериозния ученик, Те трябва да бъдат четени не веднъж, а  стотици пъти, защото само така може да бъде разкрито истинското им значение. Един небрежен прочит ще даде мимолетни проблясъци на красота, но по-внимателно вникване ще отвори път от мъдрост за търсещия.

    Но сега няколко думи за това как се случи тези могъщи  тайни да бъдат открити за съвременния човек, след  като са крити толкова дълго време.

    Около 1300 г. пр. Хр. Египет, Древният Кхем, е в хаос и много делегации жреци са изпратени до други части на света. Сред тях са и някои от жреците при пирамидата, които носят със себе си Изумрудените скрижали като  талисман, чрез който да мога да упражняват власт над расите  с по-малко изкусни жреци, потомци на   другите атлантски колонии. Според легендата скрижалите дават на носещия ги властта на Тот. Тази група жреци, носещи скрижалите, емигрират в Южна Америка, където намират една процъфтяваща раса, маите, които помнят доста от древната мъдрост. Жреците се заселват сред тях. През десети век маите напълно са заселили Юкатан и скрижалите са поставени под олтара на един от големите храмове на Бога Слънце. След завоюването на маите от испанците градовете са  изоставени, а съкровищата на храмовете изоставени.

   Трябва да бъде разбрано, че Голямата пирамида в Египет е била и все още е храм на посвещението. Исус, Соломон, Аполоний и други са били посветени там. На автора (който има връзка с Великата бяла ложа, която също работи чрез жречеството при пирамидата) беше наредено да открие и върне в Голямата пирамида древните скрижали. След приключения, които няма защо да бъдат подробно излагани тук,  това бе свършено. Преди да ги върне, му беше дадено разрешение да ги преведе и да запази копие от мъдростта, гравирана върху тях. Това бе направено 1925 г. и едва на скоро бе получено разрешение да бъде публикувана една част. Очаква се мнозина да се надсмеят, обаче истинският ученик ще чете между редовете и ще добие мъдрост. Ако светлината е във вас, светлината, изсечена на тези скрижали, ще ви отговори.

    А сега няколко думи за физическият облик на скрижалите. Те представляват дванадесет плочи в изумрудено зелено, направени от вещество, добито по алхимично преобразуване. Те са неунищожаеми, устойчиви на всички елементи и вещества. В резултат атомният и клетъчен строеж са постоянни и не се случват никакви промени. От тази гледна точка те нарушават физическия закон за йонизацията. На тях са гравирани букви на древния атлантски език: букви, които отговарят на хармонично настроени мисловни вълни, изпускайки асоциираната умствена вибрация в съзнанието на четящия. Скрижалите са захванати един към друг с халки от оцветена в златисто сплав и са окачени на лост от същия материал. Толкова за материалния им вид. Мъдростта, съдържаща се там вътре, е основата на древните мистерии. И за онзи, който чете с отворено съзнание и очи, неговата мъдрост ще бъде повишена стократно.

    Четете. Вярвате или не, пак четете. И вибрацията, намираща се вътре, ще се пробуди в отговор на вашата душа.

ПРЕДГОВОР към оригиналното „Тълкуване” на Изумрудените скрижали

    На следващите страници ще разкрия някои от мистериите, които досега само бяха бегло засягани от мен или от други учители и ученици, изучаващи истината.

     Човешкият стремеж да разбере законите, които ръководят живота му, е безкраен. Въпреки това истината винаги е съществувала зад булото, което закрива по-висшите сфери от очите на материалния човек, готова да бъде усвоена от онези, които в своето търсене разширяват своя поглед, обръщайки се навътре, а не навън.

     В мълчанието на материалните сетива лежи ключът за разбулването на мъдростта. Онзи, който говори, не знае; този, който знае, не говори. Най-висшето познание е непроизносимо, защото съществува като цяло в коридори, конто надминават всички материални думи и слова.

     Всички символи почти винаги са ключове към врати, водещи до истини, и често пъти вратата не се отваря, защото ключът изглежда толкова голям, че нещата отвъд са невидими. Ако можем да разберем, че всички ключове, всички материални символи са проявления, разширения на голям закон и истина, ще започнем да развиваме зрението, което ще ни позволи да проникнем отвъд булото.

     Всички неща във всички вселени се движат според закон и законът, който направлява движението на планетите, е не по-неизменим от закона, който управлява материалните изражения на човек.

     Един от най-големите от всички космически закони е този, който е отговорен за формирането на човека като материално същество. Голямата цел на школите по мистерии през всички векове е била да разкрият действието на закона, който свързва материалния и духовния човек. Свързващото звено между материалния и духовния човек е интелектуалният човек, защото съзнанието участва  както в материалните, така и в нематериалните качества. Стремящият се към по-висше познание трябва да развие интелектуалната страна на своята природа и така да усили волята си, че да е способен да съсредоточи всичките си сили в това да бъде в сферата, която желае.

     Голямото търсене на светлина, живот и любов само започва в материалната сфера. Доведено докрай, това търсене цели пълно единство с вселенското съзнание. Началото в материалния свят е първата стъпка. След нея идва по-висшата цел на духовно постижение.

     В думите на Тот са скрити множество значения, които не се появяват на повърхността. Светлината на познанието в  скрижалите ще отвори много нови мисловни полета. „Четете и бъдете мъдри”, но само ако светлината на вашето собствено съзнание пробуди дълбоко разположеното разбиране, което е вродено качество на душата.