Пътуването на Ра

Ра, слънцето, си направило две ладии. През деня с едната обикаляло чудните простори на небето, а с другата всяка нощ тръгвало на своето подземно пътешествие. И в зори отново достигало на изток камъка Бенбен. Всяка заран като прекрасен момък то поемало своето небесно пътешествие - тогава го наричали Хепер изгряващия, на пладне като зрял мъж достигало средата на небесния свод - тогава го наричали Ра, вечерта като Атум - измъчен, уморен старец - сядало в нощната си ладия и на другия ден, отново подмладено, започвало своя тежък път. На носа на небесната ладия стоял на стаража сърдитият Сет, червеният бог, и със страшното си оръжие държал настрана враговете на бога слънце.
Земните мъже и жени се зародили от падналите на земята сълзи на Ра. Преди хората да населят териториите на Долен и Горен Египет, Ра създал растенията, животните и страшилищата, населяващи водите.

Ра едно време бил господар на хората и боговете. Около бога-слънце се събирали най-великите; девет богове съставяли божественото тяло: Ра; Су и Тефнут; техните деца Геб и Нут; Сет и Нефтис; накрая Озирис и Изис участвали в божествения съд.

Тези девет богове властували на небето и земята, над добрите и злите създания, те решавали борбите и споровете на боговете. Деветте богове били такива като Нун, първичния елемент, в който били преди едно цяло и от който се зародили всички.

Хората обаче не почитали боговете и се възбунтували срещу тях. Тогава Ра повикал при себе си боговете и те, опирайки чело о камъка, треперещи се проснали на земята. Ра се обърнал към Нун, първичният елемент, така:

- Ти си първоначалния бог,от когото произхождам и аз, и ти си преди мене бог на боговете. Погледни хората, породени от моите сълзи. Тези червеи кроят нещо срещу нас. Кажи, говори, боже, какво трябва да направя, защото не искам да ги унищожа, преди да изискам твоя съвет.

- Дете мое, Ра - отговорил величествения Нун, - ти си свой собствен баща и творец. Ти си създал сам себе си! Седи спокойно на царския си трон, защото ти си толкова страшен, че съзаклятниците ще се ужасят само от погледа ти.

Тогава Ра насочил погледа си към земята и хората побягнали в пустинята, защото ужас обзел сърцата им. Но боговете ги погнали. Тогава хората се укрили в планините; боговете обаче помолили господаря на слънцето да изпрати окото си против съзаклятниците. Ра извадил окото си и окото се спуснало долу в образа на богинята Хатхор. Богинята извършила големи опустошения сред хората и след това се явила пред лицето на Ра.

Ра обаче се страхувал, че Хатхор ще унищожи човечеството и казал:

- Повикайте светкавични ладии, които да се носят като сянка.

Появили се бързите кораби и всевластния бог казал:

- Идете бързо в Елефантине и донесете много, много пиво.

Слугините приготвили пиво от хмел и Ра боядисал течността червена. Кървавочервеното пиво сложили в огромни съдове; седем хиляди амфори били напълнени с опияняващия нектар.

На другия ден в зори, когато Хатхор искала окончателно да унищожи хората, Ра казал:

- Ще спася хората от мъста на богинята!

Заповядал да наводнят с пиво земите около скривалищата на хората и когато богинята слязла долу, обагрена течност отразила лиццето й. Хатхор опитала течността, която й допаднала, и толкова се напила, че дори не познала хората. Помислила, че кръвта им обагрила повърхността на земята и водите.

Ето как Ра спасил смъртните от унищожение, оттогава насетне не искал и да чуваза неблагодарните създания.

- Сърцето ми се измори - казал той, - не искам повече да бъда между хората. Качил се в ладията си и тръгнал по светлите пътища на небето.
 
Всяка вечер Ра като грохнал старец се качва в нощната си ладия, за да измине своя подземен път от голямата западна врата до източната. През 12-те часа на нощта Ра минава през 12 местности, а по неговия път го съпровождат най-великите богове и богини.

В първия час Ра преминава през портата на западния хоризонт, качва се в нощната си ладия и плава под земята, докато стигне седалището на боговете на мъртвите. Тук настъпва вторият час и той се качва в нов кораб, съпровождан от четири богато украсени ладии. В третия час стига до границата на царството на Озирис. В четвъртия навлиза в самото царство. В петия и шестия час богът-слънце влиза в пещерата на запад, където дори самият той не вижда, а го упътват само гласове. В черните води там живеят ужасни змии. Ладията може да се придвижи напред само ако самата тя се превърне в змия. В седмия час слънцето пристига в империята на змията страшилище Апофис. Тя непрекъснато напада ладията на Ра, но страшната сила на Сет и неговият харпун едно след друго отблъскват нападенията, докато ладията излезе от империята и стигне до една огромна пещера. В нея седи на трон Озирис, царят на долната земя, а пред нозете му, вързани или обезглавени, лежат неговите врагове. След това Ра плава покрай гъсти пясъчни дюни - гробовете на боговете, където почиват творците – Шу, Тефнут и сам Ра в своите три образа. В осмия час всяка душа се провиква подир Ра. Сводът кънти като че ли мяукат сто хиляди ранени котки, но гласът прилича понякога и на човешки плач. В следващия, девети час пътниците на ладията слизат от нея, за да си починат. Тогава започва преобразяването на Ра, наречено хепер, в края на което като млад бог той се издига отново на небето. В десетия час се спуска долу един огромен бръмбар, за да изтегли ладията на слънцето през тъмното гърло на една огромна змия. Когато накрая Ра отново се подава, той самият е преобразен в скарабей. Той е Хепер - началото, бог на утринното слънце. А изоставеното му тяло почива в долния свят. В следващите два часа богът Шу взима на скута си свещения бръмбар и излиза с него на горния свят. Слънчевите маймуни заобикалят Хепер и всяка сутрин с танци и весели песни честват младата светлина.