Как е създаден света според древните египтяни

В началото нямало нито небе, нито земя, нямало нито живи, нито мъртви и съзидателните и разрушителни елементи почивали във вцепенено бездействие в бездънната дълбина на бога Нун. Нун бил първичния елемент, божествено същество във формата на първична вода. От неговите съставни части се създала вселената. Повърхността на първичната вода била покрита от гъста тъма, защото и свещения извор на светлината почивал в скута на Нун. И творецът на боговете, великият Нун, създал слънчевата светлина. На повърхността на първичната вода се подал крехък зародиш и бързо израстнал в стройно, блестящо и многобагрено цвете - лотос. От прозрачната затворена чашка на цветето прониквала тайнствена светлина, листенцата бавно се разтворили и от чашката излязло едно сияещо дете. Нун събудил за живот Нефертум, детето-слънце. Нефертум отворил очи, тъмнината се разпръснала и светът бил облян от живителна светлина.


Подалото се от своята люлка-цвете дете-слънце се огледало и на безкрайната вода не се оказала нито педя място, където то да стъпи. Тогава от дълбочината то извикало първичния хълм. Стъпило на твърдата почва и създало Маат, закона на вселената, богинята на истината, задгробния съдия на сърцето на мъртвите.

Богът-слънце забелязал една стройна четвъртита колона, Бенбен, древен образец на обелиска. (На нейното място бил построен по-късно градът на бога-слънце, на гръцки Хелиополис.) Изкачил се на върха, огледал наоколо и видял, че е сам. Тогава Хепер, изгряващото слънце, упражнил вълшебно влияние върху собственото си сърце и създал Су, бога на въздуха, и Тефнут - богинята на влагата. От любовта на Су и Тефнут се родили Геб - земята, и Нут - небето. Геб и Нут дълго време живеели тясно притиснати един до друг, но един ден техният баща ги разделил. Су грабнал жената на Геб и я издигнал в безкрайната висина, за да създаде от нея свода на небето. Нут като огромна дъга се надвесила над вцепененото от болка тяло на Геб; стъпалото й докосвало източния хоризонт, а с ръка се опирала на западния. Нут погледнала на земята и й се завил свят. Поради оплакванията и богът на въздуха Су подпрял раменете и кръста на Нут, а корема и украсил със звезди; от този ден нататък богинята Нут властвала на безкрайния небесен свод, а нейният мъж Геб станал великият бог на земята.