14 март 2009
13 март 2009
Какво не виждаме...или се правим, че не виждаме?
“Вярвам, че голата истина и безусловната любов ще имат последната дума накрая.”
д-р Мартин Лутър Кинг младши - 1929-1968
Когато разберем, че цялостта на личното ни съществуване е изцяло зависима от цялостта на всичко друго в нашия свят, тогава действително сме разбрали значението на безусловната любов. Любовта е връзката, а гледайки на всичко като теб и теб като всичко останало не може да има никакви условности, защото ние сме всичко едновременно. Ако е истина, че всички идваме от центъра на звезда, всеки атом във всеки от нас, от центъра на звезда, значи ние всички сме едно. Дори автомат за кола или цигарен фас на улицата са направени от атоми, дошли от звезда. Всички са били рециклирани хиляди пъти, като мен и теб.И следователно, това съм само аз. От какво има да се страхуваме? От какво има нужда да се уединяваме? Нищо. Няма от какво да ни е страх, защото всичко това сме ние. Проблема е, че сме били разделени с раждането и получаването на име, и на идентичност, и индивидуализирането ни. Били сме отделени от единството, и това експлоатира религията. Това, че хората се нуждаят да са отново част от едно цяло. И те експлоатират това. Наричат го Бог, казват че има правила, а аз мисля че е жестоко. Мисля, че можеш да го правиш и без религия.”
Религията манипулира човечеството и спира развитието му. От религията трябва да се извлече само мъдроста за общовалидният човешки опит в живота. Религията поставя човека в рамка, а всички ние знаем, че имаме неограничени способности в мисленето ни. Вярно е, че ни прави по-добри, но в голяма степен ни ограничава мисленето и търсенето. Търсенето и опознаването на света, самите нас и това което е отвъд нашите представи за живот. Защото това което ни отличава от животните е търсенето и опознаването на света. Винаги си задаваме въпроси и винаги се опитваме да намерим отговори. Един процес които е важен за еволюцията ни и духовното израстване. И все пак като отхвърлим идеологията на религиите, ние ще потърсим упование в космоса и неговите закони по които живеем без да осъзнаваме. Няма бог с име и човешки облик. Има една непозната, огромна енергия, която прави хармонията във вселената и която умело движи всички жизнени цикли, според тези закони. Връзката ни с космоса е притъпена, макар, че я имаме още от самото ни раждане. Ако се отворим към божественото в природата и нас самите, ние ще направим скок в друго измерение в нашето битие.
Религията манипулира човечеството и спира развитието му. От религията трябва да се извлече само мъдроста за общовалидният човешки опит в живота. Религията поставя човека в рамка, а всички ние знаем, че имаме неограничени способности в мисленето ни. Вярно е, че ни прави по-добри, но в голяма степен ни ограничава мисленето и търсенето. Търсенето и опознаването на света, самите нас и това което е отвъд нашите представи за живот. Защото това което ни отличава от животните е търсенето и опознаването на света. Винаги си задаваме въпроси и винаги се опитваме да намерим отговори. Един процес които е важен за еволюцията ни и духовното израстване. И все пак като отхвърлим идеологията на религиите, ние ще потърсим упование в космоса и неговите закони по които живеем без да осъзнаваме. Няма бог с име и човешки облик. Има една непозната, огромна енергия, която прави хармонията във вселената и която умело движи всички жизнени цикли, според тези закони. Връзката ни с космоса е притъпена, макар, че я имаме още от самото ни раждане. Ако се отворим към божественото в природата и нас самите, ние ще направим скок в друго измерение в нашето битие.
“Животът ни, миналото и бъдещето са свързани със Слънцето, луната и звездите…
Ние, хората, сме видели атомите които изграждат цялата природа и силите, оформили света… И ние, ние които сме тук с очите и ушите си, и с мислите, и с чувствата на космоса, ние, най-накрая започваме да се питаме за произхода си… звезден прах, осмислящ звездите, организирани сборища от десет милиарда милиарда милиарда атома, осмислящи еволюцията в природата, проследяващи тази дълга пътека, по-която са достигнали самосъзнанието на тази планета Земя…
Дългът ни е към вида и към планетата. Задължението да оцелеем и да преуспеем, дължим не само на себе си, но и на този космос, древен и необятен, от който сме дошли. Ние сме един вид. Ние сме звезден прах, жънещ звездна светлина.”
Карл Сейгън - 1934-1996
Категории:
Разсъждения
12 март 2009
16 февруари 2009
Историята на Diablo - част първа
Diablo ILibrarius ex Horadrim
- Книга Първа -
За Рая и Ада
Великата Война
Още от Сътворението силите на Светлината и Мрака са вплетени във вечен конфликт: Великата Война, победителят от която ще се възправи от пепелта на разрушението, за да господства над света. С мисълта за постигането на победата Ангелите от Небесното Царство се придържат към строга военна дисциплина. Воините-Серафими посичат враговете на Светлината със своите закалени с праведен гняв и справедливост мечове. Ангелите вярват, че само абсолютната дисциплина е в състояние да възстанови реда в безбройните вселени, докато демоничните обитатели на Горящия Ад намират, че абсолютният хаос е истинската природа на всички неща.
Битките във Великата Война се разразяват навсякъде из времето и пространството, често накърнявайки самата тъкан на реалността. От Кристалната Арка в дълбините на Рая до тайнствената Адска Ковачница в Долния Свят, воините от тези Вечните царства пътуват из вселените, натам, накъдето ги отведе тяхната безкрайна война. Легендарните дела на героите от отвъдните земи са източник на благоговение и проникновения.
Още от Сътворението силите на Светлината и Мрака са вплетени във вечен конфликт: Великата Война, победителят от която ще се възправи от пепелта на разрушението, за да господства над света. С мисълта за постигането на победата Ангелите от Небесното Царство се придържат към строга военна дисциплина. Воините-Серафими посичат враговете на Светлината със своите закалени с праведен гняв и справедливост мечове. Ангелите вярват, че само абсолютната дисциплина е в състояние да възстанови реда в безбройните вселени, докато демоничните обитатели на Горящия Ад намират, че абсолютният хаос е истинската природа на всички неща.
Битките във Великата Война се разразяват навсякъде из времето и пространството, често накърнявайки самата тъкан на реалността. От Кристалната Арка в дълбините на Рая до тайнствената Адска Ковачница в Долния Свят, воините от тези Вечните царства пътуват из вселените, натам, накъдето ги отведе тяхната безкрайна война. Легендарните дела на героите от отвъдните земи са източник на благоговение и проникновения.
Категории:
Игри
Историята на Diablo - част втора
Diablo II
И така се случи, че Странникът изгуби битката и душата му беше погълната от Злото. И Ужасът отново бродеше по земята, но сега с него бяха Разрухата и Омразата. Тримата се завръщаха в света на смъртните...
Категории:
Игри
Историята на Warhammer 40 000
ИмпериумКакто е известно Империята е разделена на пет сектора, известни както Сегмент Маджорис (Segmentae Majoris.). Всеки Сегмент има своя крепост, която се явява опорна точка на Императора в Сегмента. За Сегмента на Слъцето (Segmentum Solar) е Марс, столицата на култа Механикус. На галактическия север лежи Сегмента Обскурус (Segmentum Obscurus), които се управлява от планетата Кипра Мунди (Cypra Mundi). На галактическия юг лежи Сегмента Темпестус (Segmentum Tempestus), управляван от родовата аристокрация на планетата Бака (Bakka).Галактическия запад е зает от Сегмента Пацификус (Segmentum Pacificus), под власта на управниците Хидрафур (Hydraphur). Изпълнен с бури и опасности галактическия изток е зает от Сегмента Ултима (Ultima Segmentum), под власта на планетарното правителство на системата Кар Дуниаш (Kar Duniash).
Категории:
Игри
Историята на Warcraft
Tитаните и оформянето на ВселенатаНикой няма точна представа, как е създадена Вселената. Някои имат теория, че Вселената е следствие от катастрофална космическа експлозия, която изпратила безкраен брой планети, да се въртят из необятния Велик Мрак. Светове, които един ден ще са носители на разностранен живот - и прекрасен и ужасен . Други смятат, че тя е създадена от една всемогъща същност. Въпреки, че истинският произход на хаотичния свят е неизвестен, ясно е, че раса от велики създания е отговорна за стабилизирането на множеството светове и за осигуряването на бъдеще за създанията, които ще вървят по стъпките им.
Категории:
Игри
03 февруари 2009
Бърно - Чешка Република
Бърно е град в Югоизточна Чехия, център на Южноморавски край. Градът е втори по големина в страната с население около 450 000 души. Разположен е при сливането на реките Свитава и Свратка. За първи път се споменава през 11 в. като замък; има данни, че районът е обитаван от 5 в. Има важно отбранително значение чак до средата на 19 в. Крепостта Шпилберк е известна през този период като затвор на Австро-Унгария до 1858 г. От края на 12 в. е център на съставно княжество (тогава е наричан Бържетиславски град). През 1243 получава права на кралски свободен град, а в края на 13 в. става резиденция на моравските маркграфове. От 14 в. тук се събират всеки 2 год. моравските областни сеймове. По време на въстанието на хусистите остава верен на краля. През 1454 по заповед на краля са изгонени всички евреи.Като владение на Хабсбургите (1526-1918) под името Брюн градът е икономически и културен център на Моравия, ежегодно се провеждат международни панаири. По време на Тридесетгодишната война 2 пъти е обсаждан (през 1643 и 1645) от шведски войски; не се поддава и на пруските войски (1742). През 1777 става център на епископства.
Преживява бързо развитие на промишлеността през 19 в., сдобива се (1899) със свой университет (Технологически университет). През 1918 влиза в състава на Чехословакия. Претърпява силни разрушения през Втората световна война. След 1945 мнозинството немци (около 1/3 от населението) са изгонени.
Днес Бърно е един от главните икономически центрове на Чехия. Най-важният отрасъл е тежкото машиностроене. Развити са химическата и полиграфическата промишленост, производството на стругове, турбини, селско-стопански машини, електро-технически изделия и точни прибори. Има предприятия на текстилната, хранителната, циментовата промишленост, дървообработка и производство на мебели.
В града се провеждат международни панаири: промишлен (от 1926 с изложбена площ над 500 хил. кв. м), туристически, финансов и др. Бърно е крупен железопътен възел (първият влак пристига през 1839).
Филм за Бърно -Част Първа (на английски)
Филм за Бърно - Част Втора (на английски)
Официален сайт (на английски)
Фотогалерия (моите снимки в Бърно)
Категории:
Градове
30 януари 2009
Бъдещето на човечеството...или неговия край. Зависи от нас.
“Алчността и конкуренцията не са резултат от незаглушим човешки темперамент. Алчността и страхът от оскъдност всъщност биват създавани, и умножавани, пряко следствие от което е, че трябва да се избиваме помежду си за да оцелеем.“
Категории:
Бъдеще,
Духът на времето