Какво не виждаме...или се правим, че не виждаме?

“Вярвам, че голата истина и безусловната любов ще имат последната дума накрая.”
д-р Мартин Лутър Кинг младши - 1929-1968

Когато разберем, че цялостта на личното ни съществуване е изцяло зависима от цялостта на всичко друго в нашия свят, тогава действително сме разбрали значението на безусловната любов. Любовта е връзката, а гледайки на всичко като теб и теб като всичко останало не може да има никакви условности, защото ние сме всичко едновременно. Ако е истина, че всички идваме от центъра на звезда, всеки атом във всеки от нас, от центъра на звезда, значи ние всички сме едно. Дори автомат за кола или цигарен фас на улицата са направени от атоми, дошли от звезда. Всички са били рециклирани хиляди пъти, като мен и теб.И следователно, това съм само аз. От какво има да се страхуваме? От какво има нужда да се уединяваме? Нищо. Няма от какво да ни е страх, защото всичко това сме ние. Проблема е, че сме били разделени с раждането и получаването на име, и на идентичност, и индивидуализирането ни. Били сме отделени от единството, и това експлоатира религията. Това, че хората се нуждаят да са отново част от едно цяло. И те експлоатират това. Наричат го Бог, казват че има правила, а аз мисля че е жестоко. Мисля, че можеш да го правиш и без религия.”

Религията манипулира човечеството и спира развитието му. От религията трябва да се извлече само мъдроста за общовалидният човешки опит в живота. Религията поставя човека в рамка, а всички ние знаем, че имаме неограничени способности в мисленето ни. Вярно е, че ни прави по-добри, но в голяма степен ни ограничава мисленето и търсенето. Търсенето и опознаването на света, самите нас и това което е отвъд нашите представи за живот. Защото това което ни отличава от животните е търсенето и опознаването на света. Винаги си задаваме въпроси и винаги се опитваме да намерим отговори. Един процес които е важен за еволюцията ни и духовното израстване. И все пак като отхвърлим идеологията на религиите, ние ще потърсим упование в космоса и неговите закони по които живеем без да осъзнаваме. Няма бог с име и човешки облик. Има една непозната, огромна енергия, която прави хармонията във вселената и която умело движи всички жизнени цикли, според тези закони. Връзката ни с космоса е притъпена, макар, че я имаме още от самото ни раждане. Ако се отворим към божественото в природата и нас самите, ние ще направим скок в друго измерение в нашето битие.

“Животът ни, миналото и бъдещето са свързани със Слънцето, луната и звездите…
Ние, хората, сме видели атомите които изграждат цялата природа и силите, оформили света… И ние, ние които сме тук с очите и ушите си, и с мислите, и с чувствата на космоса, ние, най-накрая започваме да се питаме за произхода си… звезден прах, осмислящ звездите, организирани сборища от десет милиарда милиарда милиарда атома, осмислящи еволюцията в природата, проследяващи тази дълга пътека, по-която са достигнали самосъзнанието на тази планета Земя…
Дългът ни е към вида и към планетата. Задължението да оцелеем и да преуспеем, дължим не само на себе си, но и на този космос, древен и необятен, от който сме дошли. Ние сме един вид. Ние сме звезден прах, жънещ звездна светлина.”
Карл Сейгън - 1934-1996