Историята на Warcraft

Tитаните и оформянето на Вселената

Никой няма точна представа, как е създадена Вселената. Някои имат теория, че Вселената е следствие от катастрофална космическа експлозия, която изпратила безкраен брой планети, да се въртят из необятния Велик Мрак. Светове, които един ден ще са носители на разностранен живот - и прекрасен и ужасен . Други смятат, че тя е създадена от една всемогъща същност. Въпреки, че истинският произход на хаотичния свят е неизвестен, ясно е, че раса от велики създания е отговорна за стабилизирането на множеството светове и за осигуряването на бъдеще за създанията, които ще вървят по стъпките им.

Титаните - колосални метализирани богове от далечните краища на космоса - изучили новата Вселена и започнали да работят по световете, които открили. Те ги оформили външно, като вдигнали високи планини и изкопали основите на необятни океани. Издигнали небесата и създали атмосферата. Всичко това, било част от техния далечен и необятен план, да създадат ред от хаоса. Те дори дали сила, на примитивни раси да се грижат за работата им и да поддържат цялостта на собствените си светове.

Управлявани от елитна секта, известна като Пантеон, Титаните въвели ред на стотици милиони планети, разпръснати из Великия Отвъден Мрак, през първите години от сътворението. Доброжелателните Пантеони, които се стремели да опазят тези изградени светове, винаги били подготвени за атака от страна на злите създания от Извратения Ад. Пъкълът, феерично измерение на хаотична магия свързваща безбройните светове, бил дом на демонични създания. Те се стремели единствено да унищожат живота и да погълнат енергиите на живата Вселена. Неспособни да пораждат зло или злонамереност под каквато и да е форма, Титаните се борели да открият начин, да сложат край на постоянната заплаха от демоните.

Сарджерас и Измяната

Минало време и демоничните създания успяли да навлязат в световете на Титаните. Пантеонът избрал най-великия войн сред тях, Саргерас, да бъде водач на първата защитна линия. Той бил доблестен гигант от разтопен бронз, който изпълнявал своите задължения безброй хилядолетия, като унищожавал всички демони, които се изпречат на пътя му. През вековете, Саргерас се сблъскал с две мощни демонически раси, стремящи се да придобият власт във вселената.

Ередарите, коварни дяволски магьосници, използвали своите вещерски магии за да поробят много планети. Местните раси били превърнати в демони, чрез злокобните сили на ередарите. Въпреки, че почти безграничната мощ на Саргерас била достатъчна за да победи Ередарите, той бил разтревожен от корупцията на създанията и всепоглъщащото зло. Неуспял да проумее тази поквара, великият Титан изпаднал в мрачна депресия. Въпреки растящото му объркване, Саргерас успял да оттърве вселената от магьосниците, като ги пленил и затворил в едно кътче на Извратения Ад.

Докато неговата обърканост и мъка растяли, той бил принуден да се изправи срещу още една групировка, която се стремяла да разруши делата на Титаните - Натрезимите. Тази тъмна раса от демони вампири (още известни като дредлорди), превзела много планети, като се вселявали в местното население и ги превръщали в чудовища. Дредлордите обръщали нациите една срещу друга, като ги изпълвали с гняв и омраза. Саргерас лесно победил Натрезимите, но тяхната корупция го засегнала дълбоко.

Съмнението и отчаянието съкрушили сетивата на Саргерас. Той загубил вяра не само в своята мисия, но и в идеята на Титаните за ред във вселената. В края на краищата той започнал да вярва, че самата представа за ред била погрешна и че хаоса и покварата са единствените неща в тъмната, самотна вселена. Неговите събратя Титани се опитвали да го убедят, че греши и да успокоят бушуващите му емоции. Но той отрекъл техните оптимистични вярвания, като ги обявил за самоцелни заблуди. Напускайки техните редици завинаги, Саргерас тръгнал да търси своето място във вселената. Въпреки, че Пантеонът страдал от раздялата с него, Титаните никога не биха могли да предскажат колко далеч ще стигне техния загубен брат.

По времето, когато лудостта на Саргерас погълнала и последната следа от неговия храбър дух, той започнал да вярва, че самите Титани са отговорни за провала на Съзиданието. Решавайки накрая да погуби досегашната им работата във всълената, Саргерас създал непобедима армия, която щяла да подпали физическата вселена.

Дори титаничната форма на Саргерас, станала извратена от корупцията, която разяждала някогашното му доблестно сърце. Неговите очи, коса и брада избухнали в огън и неговата бронзова кожа се разцепила, за да разкрие безкрайна пещ от кипящ гняв.

В своята ярост, Саргерас разбил затворите на Ередарите и Натрезимите, и пуснал отвратителните демони на свобода. Тези хитри създания се поклонили пред безграничният гняв на Титана и предложили да му служат, по какъвто и да е злокобен начин. От редиците на мощните Ередари, Саргерас избрал двама шампиони, които да командват демоничните му армии. Кил’Жаден Измамникът, бил избран да търси най-мрачните раси на вселената и да ги привлича на страната на Саргерас. Вторият шампион, Архимонд Покварителят, бил избран да води необятната войска на Саргерас и да унищожи всички, които се изправят пред волята му.

Първият ход на Кил’Жаден бил да пороби дредлордите под своята ужасна власт. Те му служили, като лични агенти из цялата вселена. С удоволствие намирали примитивни раси, които господарят им корумпирал и ги доставяли, като нови попълнения в армията. Пръв сред дредлордите бил Тикондриус Помрачителят. Той служел на Кил’Жаден, като перфектния войник и се съгласил, да достави волята на Саргерас във всички краища на вселената.

Могъщият Архимонд също имал свои агенти. В стремежа си да установи боен елит, който да унищожи всякакъв живот, той призовал владетелите на ямите (известни още като пит лордове), начело с техния варварски водач Манорот Унищожителя.

Когато Саргерас видял, че войската му е събрана и готова да изпълнява всяка негова команда, той ги изпратил в необятния Велик Мрак. Обръщал се към своята растяща армия с названието Изгарящия Легион. До този ден все още не е известно, колко на брой светове, са били погълнати и изгорени от сатанинския им Изгарящ Кръстоносен Поход през вселената.

Старите Богове и оформянето на Азерот

Титаните продължили да се движат от свят на свят, оформяйки ги според това, което те смятали за нормално, без да знаят за мисията на Саргерас да унищожи всичко, направено от тях. По време на пътешествието си, попаднали на малка планета, която впоследствие била наречена Азерот, от обитателите си. Докато Титаните си проправяли път през първобитния пейзаж, се сблъскали с враждебно настроени елементални създания. Елементите, които почитали раса от зли същества, известни само с названието Старите Богове, дали клетва да отблъснат гигантите и да запазят света си непокътнат от металичния им допир.

Пантеоните, смутени от склонността на Старите Богове към злото, водили война с елементите и техните мрачни господари. Армиите на Старите Богове, били предвождани от най-могъщите им лейтенанти: Рагнарос, Лорда на Огъня; Теразейн, Майката на скалите; Ал’Акир, Лорда на вятъра и Нептулон, Ловеца на Приливи. Техните хаотични сили бушували по целия свят и се сблъскали с колосалните Титани. Въпреки, че мощта на елементите била извън пределите на човешкото съзнание, тяхната комбинирана сила не могла да възпре великите Титани. Един по един, елементалните лордове били победени и техните стихии изчезнали.

Пантеоните разбили цитаделите на Старите Богове и оковали четирите зли божества, дълбоко под земната повърхност. Останали без подкрепата на Старите Богове, които да поддържат техните бушуващи духове свързани с физичния свят, елементите били заточени в отвъдно измерение, където щели да се сражават помежду си завинаги. След изчезването им, природата се успокоила и в света се установила мирна хармония. Титаните видяли, че заплахата е премахната и започнали своята работа.

Те дали сила на няколко раси, които да им помогнат в оформянето на света. За да помогнат в издълбаването на пещери и подземни тунели, Титаните създали раса, сходна с тази на джуджетата от магически, жив камък. За да им помогнат при вдигането на сушата от дълбините на морето, създали огромните, но деликатни водни гиганти. Много години траело оформянето на света, докато не станал един перфектен континент. В средата му, Титаните създали езеро от искряща енергия. То било кръстено Кладенеца на Вечността и било предназначено да бъде фонтан на живота за този свят. Неговата могъща енергия, трябвало да лекува корените на света и да даде възможност на живота да се зароди в почвата. След време растения, дървета, чудовища и създания от всякакъв вид, процъфтявали в живота си на първобитния свят. Когато здрач паднал в последния им работен ден, Титаните нарекли континента Калимдор - земята на вечната звездна светлина.

Назначаването на Драконовите ята

Доволни от това, че малката планета е подредена и тяхната работа е свършена, Титаните се подготвили да напуснат Азерот. Преди да заминат, назначили най-великия тип създания в света, със задачата да бдят над Калимдор, в случай че някой заплаши перфектната хармония. В онази епоха е имало много драконови ята. Въпреки това, пет от тях били най-могъщи. Точно те били избрани да пазят процъфтяващия свят. Най-великите членове на Пантеона дали част от своята сила на всеки от водачите на ятата. Тези величествени дракони (описани по-долу) станали известни с названието Великите Аспекти или Драконовите Аспекти.

Аман’Тул, Висшият Баща на Пантеона, дал част от неговата космическа сила на масивния бронзов дракон Ноздорму. Висшият Баща му дал задачата да пази времето и да поддържа вечно въртящите се пътеки на съдбата. Ноздорму станал известен, като Безвременния.

Еонар, Титана патрон на живота, дал част от силата си на червения левиатан Алекстраза. От тогава Алекстраза е известна, като Животообвързващата и тя е отговорна да пази всички живи създания. Алекстраза била коронясана, като Драконовата Кралица.

Еонар също благословил и малката сестра на Алекстраза, малкия зелен дракон Изера, с част от природната сила. Изера изпаднала във вечен транс, обвързана със събуждането на Съня на Създаденото. Известна като Мечтателката, тя наблюдавала растежа на дивото в света от нейното зелено царство, Емералдения Сън.

Норганон, Титана пазител на знанието и майстор-магьосник, дарил синия дракон, Малигос, с част от неговата сила. От тогава нататък Малигос бил известен с названието Тъкач на Магиите, пазител на магията и скритата мистерия.

Каз’горот, Титанът изковал и оформил света, дал част от своята мощ на могъщия двукрак дракон Нелтарион. Нелтарион, известен по-нататък с названието Надзирател над Земята, получил власт над нея и най-дълбоките части на света. Той въплатил в себе си силата на света и служил, като велик поддръжник на Алекстраза.

С тези сили, Петте Аспекта били назначени да бъдат защитата на света, когато Титаните отсъствали. След подготовката на драконите да пазят света, Титаните напуснали Азерот завинаги. За съжаление било нужно само време преди Саргерас да разбере за новосъздадения свят …

Събуждането на Света и Кладенеца на Вечността

Десет хиляди години преди битката между орките и хората в Първата война, светът на Азерот бил един голям масивен континент, заобиколен от океан. Това голямо пространство суша, известно като Калимдор, било дом на много различни раси и създания, всички борещи се да оцелеят сред свирепите елементи на събуждащия се свят. В центъра на тъмният континент, имало мистериозно езеро на бурна енергия. Езерото, което по-нататък ще бъде наречено Кладенеца на Вечността, било истинското сърце на световната магия и природните сили. Черпейки енергия от безкрайния Велик Мрак отвъд света, Кладенецът бил, като мистичен фонтан, пращащ своята могъща сила по целия свят и хранещ живота във всичките му чудновати форми.

След време, едно примитивно племе на нощни хуманоидни създания, предпазливо достигнали края на омагьосаното езеро. Дивите хуманоиди-номади, привлечени от странните енергии на Кладенеца, построили примитивни домове около спокойните му брегове. С времето, могъщата му сила променила племето, като ги направила силни, мъдри и почти безсмъртни. Племето приело името Калдораи, значещо на техния роден език “деца на звездите”. За да отпразнуват своето начеващо общество, те построили огромни сгради и храмове около периферията на езерото.

Калдораите, или още наричани нощни елфи, почитали лунната богиня Елун и вярвали, че тя спяла в дълбините на Кладенеца по време на деня. Ранните жреци и гадатели на нощните елфи, изучавали Кладенеца с ненаситно любопитство, водени от желанието да проникнат в неговите нечувани тайни и сили.

С разрастването на обществото им, нощните елфи, изучавали широтата на Калимдор. По пътя си, те срещнали останалите обитатели на света. Единствените създания, които ги забавили, били древните и могъщи дракони. Великите създания били често усамотени, но те правели много, за да опазят познатите земи от потенциални заплахи. Нощните елфи открили, че драконите били защитата на света и решили, че техните тайни ще е по-добре да останат неразкрити.

След време, любопитството на нощните елфи ги срещнало с някои силни създания, един от които бил Сенариус, могъщ полубог от първобитните гори. Добросърдечният Сенариус, харесал любознателните нощни елфи и прекарал много време с тях, учейки ги за природата на света. Спокойните Калдореи, развили силна съпричастност към живите гори на Калимдор и открили хармоничния баланс на природата.

Докато, привидно безкрайните години минавали, цивилизацията на нощните елфи се разширила териториално и културно. Тяхните храмове, пътища и сгради се разпростирали по широкия мрачен континент. Ажара, красивата и талантлива кралица на нощните елфи, построила гигантски и превъзходен дворец на брега на Кладенеца, където живеели и нейните любими слуги. Тях, тя нарекла Куел’дореи или “Първородните” и те изпълнявали всичките й команди, като вярвали, че те са по-велики от останалите им събратя. Въпреки, че Кралица Ажара била обичана от всички свои еднакво, нощните елфи тайно завиждали и изпитвали неприязън към Първородните.

Споделяйки любопитството на свещениците към Кладенеца на Вечността, Ажара наредила на Първородните, да разкрият неговите тайни и истинското му значение. Те потънали в работа и безспирни изследвания. След време, развили способността да манипулират и контролират космическата сила на Кладенеца. Докато техните експерименти напредвали, Първородните разбрали, че могат да използват своите новооткрити сили, за да създават или унищожават по тяхно желание. Непредпазливо, те открили примитивната магия и били решени да се посветят на нейното пълно усвояване. Въпреки, че се съгласили, че магията е потенциално опасна ако не се използва правилно, Ажара и Първородните започнали да я практикуват безрасъдно. Сенариус и мнозина мъдри нощни елфи предупредили, че единствено гибел ще последва от играта им с изкуството на магията. Дори и тогава, Ажара и нейните последователи инатливо продължили да разширяват придобитите сили.

С нарастването на тяхната сила, Ажара и Първородните забележимо се променили. Те се отнасяли грубо към своите събратя нощни елфи. Мрачно було засенчило някогашната красива Ажара. Тя започнала да се отдалечава от своите поданици, не общувала с никой освен единствено с доверените си Първородни жреци.

Млад учен на име Малфюрион Стормрейдж, който бил прекарал повечето от времето си да изучава примитивното изкуство на друидизма, започнал да подозира, че ужасна сила корумпирала Първородните и тяхната обичана кралица. Макар, че не можел да предвиди злините, които щели да настъпят, той знаел, че живота на нощните елфи скоро щял да се промени завинаги …

Войната на Древните

10,000 години преди Warcraft I

Безрасъдното използване на магията от страна на Първородните, изпратило вълни от енергия чрез Кладенеца на Вечността към Великия Мрак. Течащите вълни били почувствани от ужасни умове. Саргерас, Великият Враг на живота, Унищожителят на Светове - усетил вълните и бил привлечен от техния източник. Шпионирайки първичния Азерот и усещайки безкрайната енергия на Кладенеца на Вечността, Саргерас бил завладян от ненаситен глад. Великият тъмен бог на Безименната Пустощ, решил да унищожи младия свят и да си присвои енергията му за себе си.

Саргерас, събрал своя гигантски Огнен Легион и си проправил път към нищо неподозиращия свят на Азерот. Легионът бил съставен от милиони пищящи демони, всички събрани от далечните краища на вселената. Те жадували да завладеят света. Лейтанантите на Саргерас, Архимонд Покварителя и Манорот Унищожителя, подготвяли пъклените слуги за атака.

Кралицата Ажара, надвита от ужасната сила на нейната магия, паднала като жертва пред неотричаемата сила на Саргерас и се съгласила да му даде достъп към света. Даже и нейните Вишеродени слуги се предали пред неизбежната корупция на магият и започнали да боготворят Саргерас. За да покажат своят съюз към Легиона, Вишеродените помогнали на кралицата да отворят огромен, въртящ се портал във дълбините на Кладенецът на Вечността.

След като били направени всички приготовления Саргерас започнал своята катастрофична инвазия над Азерот. Войните демони на Изгарящият Легион нападнали света през Кладенецът на Вечността и започнали унищожаването на спящите градове на нощните елфи. Водени от Архимонд и Манорот Легионите пометели всичко на Калимдор като оставяли саво пепел и мъка след себе си. Демоничните магиосници призовали изгарящия инфернали, които се пирземявали като адски метеори в грациозните кули на храмовете на Калимдор. Група от горящ, кървящи убиици познати като Дуумгардс марширували през полята на Калимдор, избивайки всеки изпречил се на пътя им. Глутница от двиви демонични фелхаунди унищожавали провинциите несрещащи съпротива. Макар че смелите калдорайски войни се втурнали да защитават своят древен дом, те били принудени да отстъпват пред яростната атака на Легиона.

Защита на света паднала на плещите на Марфюрион Стормрейдж. Братът на Стормрейдж, Илидиан, практикувал магията на Вишеродените и бил вбесен от корупцията сред вишата класа. Успял да убеди Илидиан да изостави своята опасна мания, Малфюрион тръгнал да търси Сенариус и да организира защита. Красивата млада свещеничка, Тиранда, се съгласила да придружи братята в името на Елун. Макар че братята Стормрейдж обичали идеалистичната свещеничка, сърцето на Тиранда принадлежало само на Малфюрион. Илидиан се възмущавал от напъпналата любов на брат му към Тиранда, но той знаел че неговата душевна мъка е нищо сравнение с болката от неговот пристрастяване към магията.

Илидиан, който ставал все по-зависим от силата на магията, се борил да запази контрол над наделяващият глад отново да се прикачи към енергията на Кладенеца. С търпеливата подкрепа на Тиранда, той успял да се увладее и да помогне на брат си да намери полубога. Сенариус, който живеел в свещенните Лунни Поляни в далечната Планина Хиджал, се съгласил да помогне на нощните елфи да намерят древните дракони да помолят за тяхната помощ. Драконите, водени от великият червен левиант, Алекстраза, се съгласили да изпратят свойте могъщи ята да се опърчат срещо демоните и тяхните пъклени господари.

Сенариус, призовавайки духовете на древната гора, събрал армия от древни енти и ги повел срещу Легиона в страховита земна битка. Докато съюзниците на нощните елфи се прибрижавали до храма на Ажара и Кладенецът на Вечността, битката започнала с пълна сила. Въпреки със силата на новооткритите си съюзници, Малфюреон и неговите колеги осъзнали, че Легионът не може да бъде победен само в битка.

Докато титаничната битка се водила около столицата на Ажара, измамената кралица чакала поямата на Саргерас. Лордът на Легионите се подготвял да мине през Кладенецът на Вечносттаи да влезе в разрушеният свят. Докато невъзможно голямата сянка растяла по-голяма и по-близо до бушуващите води на Кладенецът, Ажара събрала най-силните Вишеродени. Единствено като свърже тяхните магически сили и ги фокусира в една магия тогава ще може да бъде създаден портал достатъчно голям за да може Саргерас да мине в света.

Докато битките бушували над полята на Калимдор, един ужасен обрат в събитията се случил. Детайлите били завинаги загубени във времето, но се знае, че Нелтерион, Драконовият Аспект на Земята, се побъркал докато се водила една от критичните битки с Изгалящият Легион. Гой започнал да се разпада като огън и гняв изригвали от тъмното му туловище. Прекръствайки се Детлинг, горящият дракон се обърнал срещу свойте събратя и прогонил петте драконови ята от битката.

Внезапното предателство на Детлинг било толкова унищожително, че петте драконови ята никога не успяли да се съвземат напълно. Ранени и шокирани, Алекстраза и останалите благородни дракони били принудени да изоставят тяхните смъртни съюзници. Малфюрион и неговите последователи, сега безнадеждно превъзхождани, едва успяли да оцелеят свирепата атака на Легиона.

Малфюрион, обеден, че Кладенецът на Вечността е източникът на демоните къв физичният свят, настоявал да бъде унищожен. Неговите другари, знаеки, че Кладенецът е източникът на тяхното безсмъртие, били ужасени при прибързаната идея. Въпреки това Тиранда видяла мъдростта в думите на Малфюрион и затова убедила Сенариус и тяхните съюзници да нападнат храма на Ажара и да намерят начин да затворят Кладенецът веднъж завинаги.

Разделянето на света

Знаейки, че унищожението на Кладенеца няма да му позволи да използва магия, Илидан изоставил групата и отишъл да предупреди Първородните за плана на Малфюрион. Поради лудоста пристрастяването си и изгарящата омраза към брат си, заради връзката му с Тиранда, Илидан не съжалил, че го предава и се съюзява с Ажара и нейните последователи. Над всичко, била неговата цел да спаси Кладенеца на всяка цена.

Наскърбен от напускането на брат му, Малфюрион повел своите другари към сърцето на Храма на Ажара. Нападайки главната зала, те намерили Първородните по време на последния им тъмен ритуал. Магията създала нестабилен портал в самия Кладенец. Сянката на самия Саргерас се доближавала все повече, затова Малфюрион и неговите съюзници побързали с атаката си.

Ажара, получила предупреждението на Илидан и била повече от готова за предстоящата битка. Почти всички последователи на Малфюрион загинали от силата на лудата кралица. Тиранда била изненадана от пазачите, докато се опитвала да атакува кралицата в гръб. Въпреки, че успяла да ги победи, била тежко ранена. Когато Малфюрион видял, че неговата любов пада, той изпаднал в убийствена ярост, решен да сложи край на живота на Ажара.

Докато битката бушувала вътре и отвън на Храма, Илидан се показал от сенките до брега на великия Кладенец. Там той клекнал и напълнил с магическите му води, предварително направените специални шишенца. Убеден, че демоните ще унищожат цивилизацията на Нощните Елфи, той планирал да открадне свещените води и да задържи енергията им за себе си.

Битката между Малфюрион и Ажара, превърнала внимателно измайсторената магия в хаос. Нестабилният портал в дълбините на кладенеца експлоадирал и причинил катастрофална верига от събития, които щели да разделят света завинаги. Масивната експлозия разклатила Храма откъм основите и предизвикала огромни земетресения по цялата измъчена земя. Докато ужасяващата битка между Легиона и нощните елфи продължавала около и над столицата, бушуващия Кладенец на Вечността поддал и се срутил.

Последвалата катастрофална експлозия разцепила земята и издухала небесата.
В последствие основите на земята се раздвижили, а моретата побързали да запълнят зеещата там рана. Почти осем процента от земната маса на Калимдор била взривена на части, оставяйки шепа отделни континенти, заобикалящи новото бушуващо море. В центърът на новото море, където се намирал доскоро Кладенеца, имало ужасна буря от адска енергия. Този отвратителен белег, известен с наименованието Водовъртеж, никога нямало да спре своите бесни въртения. Той станал символ, който да напомня за ужасната катастрофа … и за утопичната ера, която завинаги била загубена.

По някакъв начин, против всякакви очаквания, Кралица Ажара и нейните Първородни, успели да оцелеят в катастрофата. Измъчени и извратени от силата, която отприщили на света, кралицата и нейните последователи били всмукани под бушуващото море от експлозията. Проклети, трансформирани, те приели нови форми и се превърнали в ненавижданите Наги. Самата Кралица, разширила своята омраза и гняв, превръщайки се в гигантско чудовище, показвайки порочната и злобна същност, която винаги се криела в нейния образ.

Там, на дъното на Водовъртежа, Нагите построили свой нов град, Нажатар, от който щели да възстановят загубената си сила. Щели да минат десетки хиляди години, преди те да разкрият за своето съществуване на земния свят.

Планината Хиджал и Подаръка на Илидан

Шепата оцелели елфи след страховитата експлозия, се събрали на грубо направени салове и бавно си проправили път към единствената земя на хоризонта. По някакъв начин с благословията на Елун, Малфюрион, Тиранда и Сенариус оцелели след Великото Разделяне. Изтощените герои се съгласили да поведат оцелелите и да намерят нов дом за народа си. Докато пътували тихо, те наблюдавали разрухата на света и осъзнали, че тяхната страст довела до руините, които ги заобикаляли. Макар, че Саргерас и неговия Легион били откъснати от света поради унищожението на Кладенеца, Малфюрион и неговите другари трябвало да премислят цената на победата си.

Имало много Първородни, които оцелели след катаклизмите невредими. Те си проправили път до бреговете на новата земя, заедно с другите нощни елфи. Макар, че Малфюрион не вярвал на мотивите им, той бил доволен, че те не могат да причинят някакви сериозни неприятности, без енергията на Кладенеца.

Докато изтощената група нощни елфи акостирали на бреговете на новата земя, те открили, че свещената планина Хиджал е оцеляла след катастрофата. Търсейки място, където да изградят домове за себе си, Малфюрион и нощните елфи се покатерили по склоновете и достигнали открития връх. Докато се спускали към гората, загнездена между огромните върхове на планината, те намерили малко, спокойно езеро. За техен ужас се оказало, че водите на езерото били покварени от магия.

Илидан оцелял също след Разделянето и стигнал на върха много преди Малфюрион и нощните елфи. В отчаяният си стремеж да поддържа потоците на магията по света, Илидан излял своите шишенца, които съдържали безценните води на Кладенеца на Вечността в планинското езеро. Силната енергия бързо превърнала водата в нов Кладенец на Вечността. Тържествуващият Илидан, мислейки, че това е подарък за бъдещите поколения бил шокиран, когато брат му започнал да го гони. Малфюрион му обяснил, че магията по рождение е хаотична и че нейното използване би довело до широко разпространена корупция и вражда. Въпреки това, Илидан отказал да изостави своите магически сили.

Знаейки много добре, докъде ще доведат плановете на Илидан, Малфюрион решил да се погрижи за брат си веднъж и завинаги. С помощта на Сенариус, Малфюрион запечатва Илидан в огромен подземен затвор, където ще остане окован и безсилен до края на времето. За да се подсигури, че брат му никога няма да избяга, той упълномощава младата надзирателка, Маяев Шадолсонг, да бъде негов личен пазач.

Загрижени, че унищожаването на новия Кладенец ще доведе до още по-ужасни катастрофи, нощните елфи решили да го оставят. Малфюрион наредил никога да не бъде практикувана магията. Под бдителното око на Сенариус, те започнали да изучават древните изкуства на друидизма, което щяло да им позволи, да излекуват разпокъсаната земя и да посадят техните любими гори, в подножието на Планината Хиджал.

Дървото на Света и Емералдения Сън

9,000 години преди Warcraft I

Mного години още нощните елфи работели без умора, за да възстановят каквото могат от древната си родина. Изоставяйки срутените храмове и пътища, те построили новите си домове по зелените дървета и сенчестите хълмове в подножието на Хиджал. Минало време и оцелелите дракони от великото Разделяне пристигнали.

Алекстраза Червената, Изера Зелената и Ноздорму Бронзовият, се спуснали над спокйните друидски поляни и наблюдавали плодовете от труда на нощните елфи. Малфюрион, който се превърнал в архидруид с безмерна сила, посрещнал могъщите дракони и им казал за създаването на новия Кладенец на Вечността. Драконите били уплашени от мрачната вест и смятали, че докато Кладенеца съществува, има възможност Изгарящия Легион да се завърне.

Алекстраза, Животообвързващата, поставила едно единствено омагьосано зърно в сърцето на Кладенеца на Вечността. Семето, активирано от магическите води, израстнало в колосално дърво. Корените на могъщото дърво растяли от водите на Кладенеца и неговите зелени клони все едно опирали в небето. Могъщото дърво, щяло да се превърне във вечен символ на връзката между нощните елфи и природата. Неговите животодаряващи сили, щели да се разпръснат по света и да излекуват оцелелите след време. Нощните елфи дали на Дървото на Света новото име Нордасил, което значело на техния роден език “корона на небесата”.

Ноздорму, Безвременният, поставил заклинание на Дървото на Света, за да се подсигури, че докато то съществува нощните елфи няма да се състаряват или да се разболяват.

Изера, Мечтателката, също поставила заклинание там, като го свързала с нейното пространство, вечното място, известно като Емералдения Сън. Това било един вечнопроменящ се душевен свят, съществуващ извън физическия свят. От Сънят, Изера контролирала приливите и отливите на природата и еволюционната пътека на самия свят. Нощните елфи-друиди, включително и Малфюрион, били обързани със Съня, чрез Дървото на Вечността. Като част от мистичният пакт, друидите се съгласили да спят векове, за да може техните духове да бродят по безкрайните пътеки на Сънните пътища на Изера. Макар че друидите били натъжени, че ще загубят толкова много години от живота си в хибернация, те без да се замислят за себе си, се съгласили да изпълнят своята част от сделката с Изера.

Изгнанието на Висшите Елфи

7,300 години преди Warcraft I

Докато вековете отминавали, новото общество на нощните елфи станало по силно и се разпръснало по цялата гора, която наричали Ашенвил. Много от създанията и биологичните видове, които съществували преди Великото Разделяне, като например фърболги и куилборс, се появили отново и заживели по тези земи. Под доброжелателното водачество на друидите, нощните елфи се насладили на една ера на нечуван мир и спокойствие под звездите.

Въпреки това, много от предишните Първородни станали неспокойни. Както Илидан преди тях, те станали жертва на липсата на магия. Били изкушени да се свържат с енергиите на Кладенеца на Вечността и да възстановят своите магически упражнения. Дат`Ремар, нетактичният и прям техен водач, започнал да се присмива над друидите публично, наричайки ги страхливци, защого отказват да овладеят магията, която според него е тяхна по право. Малфюрион и друидите не слушали аргументите на Дат`Ремар и предупредили Първородните, че ако използват магия по какъвто и да е начин, ще бъдат наказани със смърт. В един безочлив и злочест опит да се разубедят друидите, за да си променят закона, Дат`Ремар и неговите последователи предизвикали една ужасна магическа буря над Ашенвил.

Друидите не можели да убият толкова много от собствения си народ, затова решили да прокудят безотговорните Първородни от техните земи. Дат`Ремар и неговите последователи, били доволни, че се отървават от консервативните си братовчеди. Те се качили на борда на няколко специално измайсторени кораба и потеглили. Макар, че никой не знаел какво ги чака от другата страна на Водовъртежа, те всички нямали търпение да намерят свой собствен дом, където ще могат да практикуват магията си на спокойствие. Първородните, или още известни като Куел`дорей, както Ажара ги бе нарекла преди векове, евентуално щели да акостират на източните брегове на земята на хората, наречена Лордаерон. Те смятали да построят свой собствен магически град, Куел`Талас, като отхвърлят принципите на нощните елфи да боготворят луната и да живеят нощем. Отсега нататък, те щели да приемат слънцето и да бъдат известни единствено, като висшите елфи.

Сентинелите и Дългото Бдение

С напускането на техните непокорни братовчеди, нощните елфи насочили вниманието си обратно към пазенето на магическата си земя. Друидите усещали, че тяхната хибернация наближава и се подготвили за съня, като напуснали своите любими и семейства. Тиранда, която станала Висша Жрица на Елун, помолила Малфюрион да не я напуска, заради Емералдения Сън на Изера. Но Малфюрион бил вече обвързан с променящите се Сънни Пътища. Той се сбогувал с жрицата и се заклел, че няма да бъдат разделени, докато останат верни на своята любов.

Оставена сама да пази Калимдор от опасностите на новия свят, Тиранда основала могъща бойна сила от нейните сестри, нощни елфи. Безстрашните, отлично обучени жени-воини, които се заклели да станат защитата на Калимдор, били известни като Сентинелите. Макар, че предпочитали да патрулират сами сенчестите гори на Ашенвил, те имали много съюзници, на които могли да разчитат за помощ по всяко време.

Полубогът Сенариус, останал близо до Лунните Поляни на Планината Хиджал. Неговите синове, известни като Пазителите на Горите, наблюдавали от близо нощните елфи и редовно помагали на Сентинелите да пазят мира. Дори срамежливите дъщери на Сенариус, дриадите, се показвали все по-често на открито.

Задачата, да брани Ашенвил, държала Тиранда заета през повечето време, но без Малфюрион до себе си, тя рядко била щастлива. Докато дългите векове минавали и друидите спяли, нейният страх от втора демонична инвазия се засилвал. Тя не могла да се оттърси от изнервящото чувство, че Изгарящия Легион може би е още там, отвъд Великия Мрак на небесата, кроейки планове за отмъщение над нощните елфи в света на Азерот.

Основаването на Кел’Талас

6800 години преди Warcraft I

Висшите елфи, водени от Дат’Ремар, напуснали Калимдор и се изправили пред бурите на Водовъртежа. Тяхната флота се скитала из останките на света много години и така те открили тайните на изгубените кралства. Дат’Ремар, който приел името Сънстрайдър( или “този, който броди през деня”), търсил подходящи местности с древна сила, където да построи нов дом за своя народ.

Най-накрая неговите кораби акостирали на плажовете на едно царство, което хората по-късно щели да нарекат Лордаерон. След като си проправили път към вътрешността на континента, висшите елфи основали селище в спокойната местност на Тирисфалските поляни. Но след няколко години, много от тях започнали да полудяват. Имало теория, че нещо зло се е промъкнало под земята в тази част на света, но тези слухове така и не се доказали. Висшите елфи, събрали своя лагер и се придвижили на север, към друга местност с древна енергия.

Докато те пресичали скалистите, планински земи на Лордаерон, пътуването им станало много по-опасно. Тъй като били практически “отрязани” от животворната енергия на Кладенеца на Вечността, много от тях се разболели от мразовития климат или умрели от глад. Най-странната промяна обаче била, че те вече не били безсмъртни или имунизирани от елементите. Също така и се “смалили” на ръст, като кожата им изгубила своя характерен виолетов отенък.
Въпреки трудностите, те срещнали много чудни същества, които не били виждали никога в Калимдор. Също така открили племена на примитивни хора, които ловували в древните гори. Но най-страшната заплаха, която срещнали били лакомите и лукави горски троли от Зул’Аман.

Те били с мъхеста кожа, можели да регенерират изгубените си крайници и да лекуват своите дълбоки рани, но се показали като варварска, зла раса. Империята Амани се разпростирала в по-голямата част на северен Лордаерон и тролите се биели жестоко, за да предпазят границите си от нежелани непознати. Елфите развили дълбока омраза към злите същества и ги убивали, веднага щом ги видят.

След много години, висшите елфи най-накрая открили земя, която напомняла на Калимдор. Дълбоко в северните гори на континента, те основали кралство Кел’Талас и дали тържествена клетва да създадат могъща империя, пред която тази на техните братовчеди, нощните елфи, ще изглежда нищожна. За нещастие, скоро те открили, че Кел’Талас е основан върху древен тролски град, който се смятал за свещен. Почти веднага след това, тролите започнали да нападат елфическото селище.

Упоритите елфи не искали да предадат своята земя, употребили магията, която били събрали от Кладенеца на Вечността и отблъснали тролите. Под командването на Дат’Ремар те успели да победят Аманските бойни отряди, които ги превъзхождали по брой десет към едно. Някои от елфите, предпазливи заради древните предупреждения на Калдореите(нощните елфи), усетили че използването на магия може да привлече вниманието на Прокудените от Изгарящия Легион. Въпреки това, те решили да прикрият своите земи, чрез предпазна бариера, която да им позволява да използват своите заклинания. Построили множество монолитни Рунически камъни на най-разнообразни точки около Кел’Талас, като по този начин отбелязали границите на магическата бариера. Самите камъни, не само прикривали елфическата магия от заплахи от други измерения, но и им помогнали да уплашат суеверните тролски военни отряди.

С течение на времето, Кел’Талас се превърнал в прекрасен паметник на усилията и храбростта на висшите елфи. Красивите му палати били изваяни в същия архитектурен стил, като на древните зали в Калимдор, но все пак в тях били вплетени и местните особености на земята. Кел’Талас се превърнал в блестящ скъпоценен камък, какъвто елфите мечтаели да направят. Съветът на Сребърната Луна бил основан, за да управлява Кел’Талас, въпреки че династията Сънстрайдър поддържала своята политическа власт. Съветът бил съставен от седем от най-великите лордове на елфите, които се грижели за сигурността на елфическите земя и народ. Обгърнати от своята магическа бариера, висшите елфи останали незасегнати от старите предупреждения на нощните елфи и продължили явно да използват магия, в почти всички аспекти на своя живот.

Близо четири хиляди години висшите елфи живеели мирно в усамотената сигурност на тяхното кралство. Въпреки това, устойчивите троли не можели да бъдат победени толкова лесно. Те чертаели планове и схеми в дебрите на гората и чакали броят на техните военни отряди да се увеличи. Най-накрая тяхната могъща армия изникнала от сенчестите гори и още веднъж в историята обсадила блестящите кули на Кел’Талас.

Аратор и Войните с троловете

2800 години преди WarCraft I

Докато висшите елфи се сражавали за своя живот и се отбранявали срещу яростната атака на тролите, разпръснатите номадски хора на Лордаерон, се борили да утвърдят собствените си земи. Племената на ранното човечество нападали изневиделица своите селища, без да се интересуват от расово обединение или чест. Все пак едно племе, познато като Арати, забелязало, че тролите се превръщат в твърде голяма опасност, за да бъдат пренебрегнати. Аратите искали да подчинят всички племена под своето командване, за да могат да се бият срещу тролските военни отряди.

За шест години, чрез хитрост те успели да победят съперническите племена. След всяка победа те предлагали мир и равенство на покорения народ, като по този начин печелили лоялността им. Накрая, племето Арати се превърнало в сбор от много коренно различни такива, а армията им растяла с огромна бързина. Убедени, че могат да победят тролите и дори уединените елфи ако се наложи, вождовете на Аратите решили да построят могъщ крепостен град в южните райони на Лордаерон. Градът-държава, наречен Стром, се превърнал и в столица на аратската нация Аратор. Нацията просперирала и хора от целия континент пътували на юг, за да потърсят защитата и сигурността на Стром.

Обединени под едно знаме, човешките племена развили силна, оптимистична култура. Торадин, крал на Аратор, знаел че мистериозните елфи от северните земи са подложени на постоянната обсада на тролите, но отказал да рискува живота на своя народ, за да им помогне. Много месеци изминали и слухове, че елфите са победени, започнали да се разпростират от север. Едва, когато изтощени посланици от Кел’Талас достигнали Стром, Торадин осъзнал каква огромна заплаха били тролите.

Елфите осведомили Торадин, че вражеските армии са огромни и ако успеят да унищожат Кел’Талас ще продължат своята атака на юг. Отчаяните елфи, които ужасно се нуждаели от военна подкрепа, се съгласили да научат избрани хора как да овладеят магията, в замяна на помощта им. Торадин, недоверчив към всякаква магия, се съгласил да помогне на елфите само от нужда. Почти веднага след това, елфически магьосници пристигнали в Аратор и започнали да обучават група хора по пътя на магията.

Елфите открили, че въпреки своята тромавост в справянето с магия, хората притежавали потресаващо вродено влечение към нея. Сто човека били обучени в основите на елфическата магия: не повече, отколкото били необходими да се сражават с тролите. Убедени, че техните човешки ученици са готови да се включат в битката, елфите напуснали Стром и се отправили на север заедно с могъщата армия на Крал Торадин.

Обединените армии на хора и елфи се сблъскали с непреодолимите военни отряди на тролите, в подножието на планината Алтерак. Битката продължила много дни, но непоколебимите армии на Аратор, не се уморили, нито отстъпили пред врага. Елфическите лордове сметнали, че е настъпило времето да освободят мощта на своята магия върху неприятеля. Стоте човешки магьосници и множество елфически чародейци, призовали на земята яростта на небесата и я стоварили върху тролската армия. Елементалните огньове не позволили на противника да регенерира своите рани и изгорили телата им отвътре.

Тролската армия се опитала да избяга, но хората на Торадин ги преследвали и ги изклали до един. В последствие те така и не успели да се възстановят от тази тежка загуба и историята никога вече нямало да ги види, да се надигнат като самостоятелна нация. Сигурни, че за Кел’Талас няма повече опасност, елфите дарили своята лоялност на нацията на Аратор и на целия род на крал Торадин. От този момент, хора и елфи щели да запазят мирни отношения помежду си, за много векове напред.

Пазителите на Тирисфал

2700 години преди Warcraft I

Отсъствието на тролите по северните земи, позволило на елфите от Кел’Талас да насочат своите усилия към възстановяване на славната си родна земя. Армиите на Аратор се завърнали у дома в южните земи на Стром. Човешкото общество на Аратор се разраснало и просперирало, но Торадин се опасявал, че неговото кралство ще се разпадне ако се разшири прекомерно, при положение, че Стром е център на Араторската Империя. След много мирни години на развитие и търговия, могъщия владетел Торадин, починал от старост, оставяйки свобода на младото поколение, да разшири империята отвъд земите на Стром.

Първите сто магьосници, които били обучени от елфите в пътищата на магията, разширили своята власт и изучили мистичните дисциплини на изтъкаване на заклинания, в много по-големи детайли. Тези магьосници, които били избрани, заради своята силна воля и благороден дух, винаги практикували своята магия предпазливо и отговорно; но те предали своите тайни и способности на новото поколение, което нямало никакво понятие за ужасите на войната или за нуждата от себевъздържание. По-младите чародеи започнали да практикуват магия, повече за своя собствена облага, отколкото от отговорност към техните братя.

Империята се разраствала в нови земи и младите магьосници се заселили по южните краища. Владеейки мистичните сили, те защитавали своите събратя от дивите създания и направили възможно нови градове-държави да бъдат построени в пустошта. Въпреки това, колкото повече растяла тяхната мощ, толкова повече магьосниците ставали все по-надменни и изолирани от останалата част от обществото.

Даларан, вторият араторски град-държава, бил основан в земите на север от Стром. Много млади заклинатели напуснали ограничителните предели на Стром и отпътували към новия град, където се надявали да използват своите новопридобити способности по-свободно. Те, използвали своите заклинания да построят омагьосаните кули на Даларан и се впуснали в преследване на нови знания. Гражданите на града толерирали старанието на магьосниците и създали оживена икономика под тяхна защита. Но, когато все повече и повече магьосници практикували своето изкуство, тогава самата материя на реалността около Даларан, започнала да изтънява и да се разпада.

Злите агенти на Изгарящия легион, които били прогонени при разрухата на Кладенеца на Вечността, били привлечени отново към света от непредпазливото използване на заклинания от Даларанските магьосници. Въпреки, че тези сравнително слаби демони не се появявали с всичката си сила, те внасяли значително объркване и хаос сред улиците на Даларан. Повечето от тези срещи с демони били изолирани събития и управляващите магьосници (Магократи) правили всичко възможно, тези събития да останат скрити за обществеността. Най-могъщите сред тях, били изпращани да залавят изплъзващите се демони, но често се оказвало, че даже един агент на Легиона е по-могъщ от тях.

След няколко месеца, суеверните селяни започнали да подозират, че управляващите крият нещо ужасно от тях. Из улиците на Даларан започнали да се носят слухове за бунт, като параноичните селяни се усъмнили в мотивите, да се практикува магия. Магократите, страхувайки се, че селяните ще възстанат и Стром може да предприеме действия срещу тях, се обърнали към единствените, които биха разбрали техния личен проблем – елфите.

След като чули за новата демонична активност в Даларан, елфите бързо изпратили, своите най-могъщи магьосници в човешките земи. Те проучили теченията на магията в Даларан и изготвили подробни доклади за демоничната активност, на която се натъкнали. Въпреки, че имало малко зли твари на свобода в света, самият Легион ще остане сериозна заплаха докато хората продължават да използват енергията на магията.

Съветът на Сребърната луна, който управлявал елфите в Кел’Талас, сключили таен договор с Магократите на Даларан. Те разказали историята на древен Калимдор и Изгарящия Легион, история която още заплашвала света. Осведомили хората, че докато използват магия ще трябва да защитават своите граждани от злонамерените агенти на Легиона. Магократите предложили идеята да дадат сила на един единствен смъртен герой, който да използва тяхната обща мощ, с цел да води непрестанна тайна война срещу злото. Наблегнали на това, че по-голямата част от човечеството, никога не трябвало да разбира за Пазителите или пък за заплахата на Легиона, за да не се страхуват и да не се надигнат на бунт заради това. Елфите се съгласили с предложението и основали тайно общество, което да надзирава избора на Пазител и да помага да се възпре зараждането на хаос в света.

Обществото провеждало своите тайни събирания в сенчестите горски поляни на Тирисфал, там където елфите се заселили за пръв път в Лордаерон. Така, те нарекли своята тайна секта Пазителите на Тирисфал. Смъртните герои, които били избирани за Пазители, били дарявани с невероятната мощ на елфическата и човешката магия. Въпреки, че щяло да има само един Пазител в определено време, той щял да разполага с такава огромна мощ, че сам да се справя с агентите на Легиона, където и да ги открият. Силата му, била толкова велика, че само на Съвета на Тирисфал, било позволено да избира евентуалния наследник. Когато Пазителя ставал твърде стар и уморен от тайната война срещу хаоса, Съветът избирал нов герой и при контролирани условия тържествено прехвърляли властта на техния нов агент.

Поколенията се сменяли и Пазителите защитавали човешкото общество, от невидимата заплаха на Изгарящия Легион в земите на Аратор и Кел’Талас. Кралство Аратор растяло и процъфтявало от употребата на магията, разпростираща се в цялата империя. В същото време Пазители бдително следели за знаци на демонична активност.

Айрънфордж – Пробуждането на Джуджетата

2500 години преди Warcraft I

В древните времена, когато Титаните напуснали Азерот, техните деца, известни като глинени, продължили да оформят и пазят дълбоките недра на света. Глинените били малко заинтересувани, от делата на расите обитаващи повърхността и продължили да дълбаят в тъмните недра на земята.

Когато светът бил разкъсан от експлозията на Кладенеца на Вечността, глинените били дълбоко засегнати. Замаяни от болката на самата земя, те изгубили огромна част от своята идентичност и се запечатали в каменните зали, в които били създадени. Улдаман, Улдун, Улдар… това били имената на древните градове на Титаните, където за първи път глинените приели своите облик и форма. Погребани, под самия свят, глинените почивали в мир близо осем хиляди години.

Въпреки, че е неясно какво точно ги е пробудило, затворените в Улдаман излезли от съня, който сами си наложили. Открили, че са се променили значително за изминалото време. Твърдата им камениста кожа, била омекнала и се превърнала в гладка кожа, а техните способности спрямо камъка и земята били избледнели. Били се превърнали в смъртни същества.

Наричайки себе си джуджета, последните глинени напуснали залите на Улдаман и се решили да излязат в будния свят. Все още успокоени от сигурността и чудесата на дълбоките недра, те основали огромно кралство под най-високата планина на земята. Нарекли своята страна Каз Модан или “Планината на Каз”, в чест на своя баща-Титан, Каз’горот. За да го почетат, джуджетата построили могъща ковачница, в сърцето на планината. Така, градът се разрастнал около ковачницата и от тогава го наричали Айрънфордж (Желязната ковачница).

По природа, джуджетата били очаровани от оформянето на скъпоценни камъни и скали. Те започнали да копаят в заобикалящите ги планини, търсейки богатства и ценни минерали. Задоволени от своя труд под земята, те останали изолирани от делата на своите съседи, обитаващи повърхността.

Седемте Кралства

1200 години преди Warcraft I

Стром продължил да изпълнява ролята на център на Аратор, но както Даларан, много други градове-държави били издигнати насред континента. Гилнеас, Алтерак и Кул Тирас били сред първите основани и въпреки, че имали свои собствени обичаи и начини на търговия, те всички били държани от обединяващата власт на Стром.

Под бдителния взор на Ордена на Тирисфал, Даларан се превърнал в главния център за обучаване на магьосници, в цялата страна. Магократите, които управлявали Даларан, основали Кирин Тор, секта специализирана в изготвяне на каталози и проучване на всяко заклинание, артефакт или магически предмет, известен на човечеството.

Гилнеас и Алтерак се превърнали в силни поддръжници на Стром и развили могъщи армии, които изследвали южните земи на Каз Модан. Точно по това време, хората за пръв път срещнали древната раса на джуджетата и пътували до техния, подобен на пещера, подземен град Айрънфордж. Хората и джуджетата, споделили много тайни за коването на метал и инженерството и открили, че имат обща любов към битките и разказването на истории.

Градът-държава Кул Тирас, основан на огромен остров на юг от Лордаерон, развил процъфтяваща икономика, базирана на риболов и корабоплаване. С времето, Кул Тирас построил могъщ флот от търговски кораби, плаващи до всички познати земи, търсейки екзотични стоки. Но колкото повече процъфтявала икономиката на Аратор, толкова повече най-силните му елементи, започнали да се отделят.

След време, лордовете на Стром започнали да напускат изсъхналите земи на юга и се отправили към тучните земи на северен Лордаерон. Наследниците на Крал Торадин, последните потомци от кръвната линия на аратите, спорили, че Стром не бива да бъде напуснат и по този начин се изложили на недоволството на висшите граждани, които били нетърпеливи да заминат. Лордовете на Стром, търсейки чистотата и просвещението на неопитомения север, решили да напуснат древния град. Далеч на север от Даларан, те основали нов град-държава, който нарекли Лордаерон. Целият континент, взел името на този град-държава. Лордаерон се превърнал в меката на религиозните пътници, както и на всички онези, които търсели вътрешен мир и сигурност.

Потомците на аратите, изоставени сред рушащите се стени на древния Стром, решили да заминат на юг през скалистите планини на Каз Модан. Тяхното пътуване, завършило след много дълги години и те се установили в северните земи на континента, който щели да нарекат Азерот. В една плодородна долина, те основали Кралството на Стормуинд, което бързо се превърнало в самостоятелна сила само по себе си.

Малкото воини, които останали в Стром, решили да пазят древните стени на своя град. Той вече не бил център на империята, но се развил в нова нация, позната като Стормгард. Въпреки, че всеки от градовете-държави процъфтявал, Араторската империя действително се разпаднала. Всяка от нациите развивала свои собствени обичаи и вярвания, като по този начин те ставали все по изолирани една от друга, докато видението на Крал Торадин за обединено човечество не избледняло напълно.

Игуен и Ловът на Дракони

823 годни преди Warcraft I

Въпреки, че политиката на съперничество и съревнование между седемте човешки нации, ту растяла ту намалявала, Пазителите продължавали постоянно да бдят срещу хаоса. Много от тях се сменяли през годините, но по всяко време, само един можел да притежава магическите способности на Тирисфал. Предпоследният пазител на тази епоха, се изтъкнал като могъщ воин срещу сянката. Всъщност, това била Игуен, страстно човешко момиче, спечелило одобрението на Ордена и удостоено с наметалото на Пазителите. Игуен енергично ловяла и премахвала всички демони, където и да ги намирала, но често се допитвала до властта на доминиращото мъжко съсловие в Съвета на Тирисфал. Тя вярвала, че древните елфи и възрастните мъже, които председателствали Съвета, мислили твърде сковано и не били достатъчно предвидливи да сложат окончателен край на конфликта с хаоса. Непонасяйки дългите дискусии и дебати, тя копнеела да се докаже достойна, на своите побратими и началници, като в резултат на това много често в решителни ситуации избирала доблестта пред мъдростта.

Когато усъвършенствала своите космични способности на Тирисфал, Игуен усетила, че няколко могъщи демона, вилнеят из заледения северен континент Нортренд. Тя отпътувала до далечния север и ги проследила до планините. Там открила, че демоните ловуват едно от последните оцелели драконови ята и изсмукват тяхната вътрешна вродена магия. Могъщите дракони, които били избягали от напредващия поход на смъртните раси, намерили равен по сила враг в лицето на Легиона. Игуен се изправила срещу демоните и с помощта на благородните дракони ги унищожила. Но, точно когато и последният демон бил прогонен от смъртния свят, велика буря изригнала от север. Огромно тъмно лице се появило в небето над Нортренд. Саргерас, кралят на демоните и господар на Изгарящия легион, се появил пред Игуен, наситен с пъклена енергия. Той осведомил младата Пазителка, че времето на Тирисфал скоро ще изтече и, че света скоро ще се преклони пред яростната атака на Легиона.

Гордата Игуен вярвала, че е равна по сила на бога и отприщила своята мощ срещу въплъщението му. С объркваща леснота обсипала демонлорда със своите заклинания и успяла да унищожи неговата физическа черупка. Страхувайки се, че духа му може да не намери покой, Игуен решила да заключи разрушената обвивка на неговото тяло в една древна зала на Калимдор, която била запратена на дъното на морето, при експлозията на Кладенеца на Вечността. Но Игуен така и не разбрала, че всъщност действала точно така, както Саргерас бил запланувал. По невнимание, тя лично предрешила съдбата на смъртния свят в полза на Титана, който по времето на телесната си смърт, прехвърлил своя дух в отслабналото тяло на Игуен. Скрит за младата Пазителка, той щял да остане прикрит в най-тъмните кътчета на нейната душа за много дълги години.

Войната на Трите Чука

230 години преди Warcraft I

Джуджетата от планината Айрънфордж, живели мирно много векове, но тяхното общество се разраснало в пределите на планинските градове. Въпреки, че могъщият Крал Модимус Анвилмар управлявал всички джуджета със справедливост и мъдрост, три мощни фракции се отделили сред тяхното общество.

Кланът на Бронзовата брада, управляван от Мадоран Бронзовата Брада, поддържал тесни връзки с Краля и изпълнявал ролята на традиционните защитници на Айрънфордж. Кланът на Дивия Чук, управляван от Кардрос Дивия Чук, населявали равнините и зъберите, около основата на планината и търсели начин да получат повече контрол над града. Третата фракция, Кланът на Тъмното Желязо, била управлявана от вожда-магьосник Торисан. Тъмното желязо, се криели в най-дълбоките сенки под планината и замисляли планове едновременно срещу братовчедите си от Бронзовата брада и Дивия Чук.

За определено време, трите фракции поддържали нестабилен мир, но напрежението изригнало, когато Крал Анвилмар починал от старост. Трите клана се впуснали във война за Айрънфордж. Гражданската война на джуджетата, бушувала под земята много години. Най-накрая, Бронзовата брада, които имали най-голяма налична армия, успели да прогонят Тъмното желязо и Дивия чук от планината.

Кардрос и неговите воини на Дивия чук, отпътували на север през портите на Дун Алгаз и основали свое кралство на далечния връх Грим Батол. Там Дивия чук процъфтели и построили наново своите съкровищници. Торисан и Тъмното желязо също не се лутали дълго. Унижени и разярени от загубата, те се зарекли да отмъстят на Айрънфордж. Водейки своите хора на юг, Торисан основал град (който нарекъл на свое име) в красивата планина Редридж. Процъфтяването на града и отминаването на годините, не намалили омразата на Тъмното желязо към техните братовчеди. Торисан и неговата съпруга Модгъд, която също била магьосница, дали началото на мощна атака, разклонена в две посоки – към Айрънфордж и Грим Батол. Намеренията на Тъмото желязо, били сами да установят контрол над целия Каз Модан.

Те успели да навлязат в крепостите на своите братовчеди и почти покорили двете кралства. Но, накрая Мадоран Бронзовата Брада повел своя клан към решителна победа, над армията от магьосници на Торисан. Самият Торисан и неговите подчинени, побягнали назад към сигурността на своя град, без да знаят какво се случва в Грим Батол, където армията на Модгъл, не се справяла по-добре срещу Кардрос и воините на Дивия чук.

Всеки път, когато се изправяла срещу вражеските воини, Модгъд използвала своите умения и всявала страх в сърцата им. Сенките се движели по нейна заповед и тъмни създания изпълзявали от недрата на земята да нападат в гръб Дивия чук, в техните собствени зали. Накрая Модгъд нахлула през портите и обсадила самата крепост. Докато воините на Дивия чук отчаяно се сражавали, Кардрос си пробил път през врага и успял да съсече Кралицата на магьосниците. Когато осъзнали загубата, Тъмното желязо побягнали назад от яростта на Дивия чук. Гонитбата била насочена към крепостта на техния крал, но по пътя били пресрещнати от армиите на Айрънфордж, които идвали да помогнат на Грим Батол. Попаднали в капан между две армии, армията на Тъмното желязо, била напълно унищожена.

Тогава обединените армии на Айрънфордж и Грим Батол се отправили на юг, с намерението да унищожат Торисан и Тъмното желязо веднъж завинаги. Не били стигнали далеч, когато яростта на Торисан дала живот на заклинание със апокалиптични размери. Стремейки се да призове свръхестествено слуга, който да му осигури победата, Торисан извикал древните сили, които спели под света. За негова изненада и в края на краищата гибел, това което излязло на повърхността, било по-ужасяващо и от най-страшния кошмар, който можел да си представи.

Огненият лорд Рагнарос, безсмъртния господар на всички огнени елементи, бил прогонен от Титаните, когато света бил все още млад. Сега, освободен от призивите на Торисан, той отново се събудил за живот. Апокалиптичното прераждане на Рагнарос в Азерот разбило планината Редридж и създало бушуващ вулкан в центъра на разрушението. Вулканът, познат като Кулата от черна скала, бил ограничен от Изсъхналата клисура на север и от Пламтящите Степи на юг. Въпреки, че Торисан бил убит от енергиите, които освободил, неговите оцелели поданици били поробени от Рагнарос и неговите елементали. Те са там в кулата и до ден днешен.

Наблюдавайки ужасяващите опустошения и пожарите разпростиращи се по южните планини, кралете Мадоран и Кардрос спрели настъплението на армиите си и побързали да се върнат по домовете си, без желание да се изправят срещу страховитата ярост на Рагнарос.

Бронзовата брада се завърнали в Айрънфордж и построили наново своя славен град. Дивият чук, също се завърнали в Грим Батол, но смъртта на Модгъд била оставила зло петно в самата крепост и те решили, че не може да се обитава. Изпитвали горчива болка в сърцата си, заради загубата на своя любим дом. Крал Бронзовата брада им предложил място, край Айрънфордж, където да живеят, но Дивият чук непоколебимо отказали. Кардрос завел своя народ на север към земите на Лордаерон. Те се заселили в тучните гори на Хинтерланд и построили града Еъри Пийк (Върхът на орловото гнездо), където се сближили с природата и дори се свързали с могъщите грифони.

Стремейки се да запазят връзките си и да поддържат търговия със своите братовчеди, джуджетата построили две масивни арки, Тандол Спан, които да запълнят празнотата между Каз Модан и Лордаерон. Подкрепени от взаимната търговия, двете кралства процъфтели. След смъртта на Мадоран и Кардрос, техните синове заедно построили две огромни статуи в чест на своите бащи. Двете статуи, пазели прохода към южните земи, които се превърнали във вулкан от изгарящото присъствие на Рагнарос. Те служели, едновременно и като предупреждение за всеки, който възнамерява да напада кралствата на джуджетата, и като напомняне за цената, която платили Тъмното желязо, за престъпленията си.

Двете кралства запазили близките си отношения за няколко години, но Дивия чук били твърде засегнати от ужасите в Грим Батол, на които станали свидетели. Те живеели над земята по склоновете на Еъри Пийк, вместо да изградят огромно кралство, под самата планина. Най-накрая идеологическите различия, между двата клана довели до разделянето на техните пътища.

Последният Пазител

45 години преди Warcraft IПрез годините мощта на Пазител Игуен растяла и тя използвала енергията на Тирисфал, за да удължи своя живот. Вярвайки безразсъдно, че победата й над Саргерас е била за добро, близо деветстотин години тя продължила да защитава света, от слугите на Краля на демоните. Но накрая Съветът на Тирисфал издал указ, с който сложил край на нейното управление. Той заповядал на Игуен да се завърне в Даларан, за да могат да изберат нов наследник на мощта на Пазителя. Но, Игуен вечно недоверчива към Съвета, решила сама да избере наследника.Гордата жена планирала да роди син, на който да дари цялата си мощ. Нямала никакво намерение, да позволява на Ордена на Тирисфал, да манипулира нейния наследник, както се били опитвали да манипулират и нея. Тя отпътувала към южната нация на Азерот и там намерила перфектния мъж, за баща – опитен човешки магьосник, с името Нийлас Аран. Аран бил уважаван магьосник и съветник на краля на Азерот. Игуен прелъстила магьосника и заченала син от него. Естественото влечение на Нийлас към магията, щяло да се въплъти дълбоко в нероденото дете, но и да определи трагичните стъпки, по които щяло да поеме по-късно то. Мощта на Тирисфал също била въплътена в детето, но нямало да се събуди, докато то не навърши физическа зрялост.Времето минало и Игуен родила своя син, в усамотена горичка. Нарекла момчето Медив, което означавало “пазител на тайни” на староелфически и вярвала, че то ще се превърне в следващия Пазител. За нещастие, злият дух на Саргерас, който се криел в нея, се бил вселил в беззащитното дете, докато то било в утробата й. Игуен нямала ни най-малка представа, че новия Пазител е обсебен от най-големия враг на света.Убедена, че бебето й е здраво и в добро състояние, тя оставила Медив в кралския двор на Азерот, за да бъде отгледан от смъртния си баща и неговия народ. След това, Игуен дълго се скитала из пустошта и се приготвила да отиде там, където трябвало след смъртта си. Медив пораснал и станал силно момче, без да подозира за потенциалната мощ на Тирисфал, която притежавалстраната, която наричал свой дом, тъмния дух на Титана обърквал неговите мисли и чувства и го теглил към коварния завършек.

Саргерас се наслаждавал на действията си, в заблуденото сърце на Медив, защото знаел, че плановете му за повторно нахлуване в света са много близо до изпълнение и, че Последния Пазител ще спомогне те да бъдат осъществени.
Кил`джейдан и Мрачният Пакт

По времето на раждането на Медив в Азерот, Кил`джейдан Измамникът, бил обзет от тежки размисли в Извратения Ад. Хитрият демонлорд, по заповед на своя господар Саргерас, обмислял втората инвазия на Изгарящия Легион над Азерот. Този път, той нямало да позволи никакви грешки. Кил`джейдан решил, че се нуждаят от нова сила, която ще отслаби защитата на Азерот, преди Легиона да стъпи там. Ако смъртните раси, като нощните елфи и драконите, били принудени да се съобразяват с друга заплаха, те щели да бъдат твърде слаби, за да се опълчат срещу истинската инвазия на Легиона.

Точно по това време, Кил`джейдан открил зеления свят на Драенор, летящ мирно във Великия Мрак. Дом на кланово общество от шаманистични орки и мирни дренай, това било идилично място. Благородните оркски кланове живеели в откритите прерии и ловували за спорт, докато любознателните дренай, построили груби градове по високите върхове и скали. Кил`джейдан знаел, че жителите на Драенор имали голям потенциал да служат на Изгарящия Легион, ако бъдат правилно култивирани.

От двете раси, Кил`джейдан видял, че войнствените орки били по-податливи на покварата на Легиона. Той омаял старейшината на оркските шамани, Нер`Зул, почти по същия начин, по който Саргерас подчинил Кралица Ажара, през миналите векове. Използвайки хитрия шаман, като свой проводник, демонът разпръснал желание за битка и жестокост, сред оркските кланове. Не след дълго, спиритуалистичната раса била трансформирана в кръвожадни хора. Тогава Кил`джейдан накарал Нер`зул и неговите хора да направят последната стъпка: да се отдадат изцяло на убиване и война. Въпреки това старият шаман усещайки, че неговите хора ще бъдат поробени вечно в омраза, успял някакси да устои на командите на демона.

Вбесен от отказа на Нер`зул, Кил`джейдан потърсил друг орк, който да доведе народа си в ръцете на Легиона. Остроумният демонлорд най-накрая открил желания наследник, когото търсил - амбициозния чирак на Нер`зул, Гул`дан. Кил`джейдан му дал нечувана мощ, в замяна на неговото послушание. Младият орк станал ненаситен ученик на демоническа магия и станал най-могъщия вълшебник в историята. Той учил другите млади орки на древното изкуство и се старал, да заличи шаманистическите традиции на народа. Гул`дан показал нов вид магия на неговите събратя, нова ужасна сила, която била пропита със смърт.

Кил`джейдан, търсейки начин да затегне захвата си над орките, помогнал на Гул`дан да основе Мрачния Съвет - тайна секта, която манипулирала клановете и разпространявала магията на вещерите из цял Драенор. Все повече и повече орки започвали да усвояват новата магия, с което нежните полета и потоци на Драенор започнали да потъмняват и повяхват. След време огромните прерии на орките, които те наричали свой дом, бавно избледнели, оставяйки единствено червена безплодна почва. Демоничните сили, бавно убивали света.

Надигането на Ордата

Орките станали все по-агресивни, под тайния контрол на Гул`дан и Мрачния Съвет. Те построили огромни арени, където орките показвали своите бойни умения в дуели на живот и смърт. По време на този период, няколко вожда на кланове, се надигнали срещу растящата поквареност на расата им. Един от тези водачи, Дуротан от клана Фростулф предупредил, че орките се погубват в омраза и гняв. Но неговите думи не били чути, тъй като по-силни вождове, като Гром Хелскрийм от клана Уорсонг, излезли напред, за да оглавят новата ера на военното дело и господство.

Кил`джейдан знаел, че орките били почти готови, но се нуждаел от сигурност, че те са напълно лоялни. Тайно, той накарал Мрачния Съвет да призове Манорот Унищожителя, живото олицетворение на унищожението и яростта. Гул`дан събрал вождовете на клановете и ги убедил, че ако пият от бушуващата кръв на Манорот, щели да станат напълно неуязвими. Водени от Гром Хелскрийм, всички освен Дуротан пили и така предопределили съдбата си, да станат роби на Изгарящия Легион. Подсилени от гнева на Манорот, вождовете неразумно разширили това покорство, върху своите неподозиращи събратя.

Погълнати от проклятието на жаждата за кръв, орките търсели начин да излеят своя гняв върху всеки, който им се изпречи на пътя. Усещайки, че орките са вече готови, Гул`дан обединил клановете в една непобедима Орда. Въпреки това, знаейки, че различните вождове, като Хелскрийм и Оргрим Дуумхамър, ще се опитат да получат пълна власт, Гул`дан сложил за водач на цялата орда, една марионетка. Блекхенд Унищожителят, един много покварен и злобен орк-уорлорд, бил избран за марионетка. Под командването му, Ордата се отправила да се изпробва срещу простите дренай.

След няколко месеца битки, Ордата унищожила почти всички дренай на Драенор. Само една разпръсната шепа оцелели, успяли да избегнат гнева на орките. Опиянен от победата, Гул`дан се наслаждавал на пълната мощ на Ордата. Въпреки това той знаел, че без врагове с които да се борят, Ордата ще се самоунищожи в битки помежду си, стремейки се към величествени кланета.

Кил`джейдан знаел, че Ордата най-накрая била готова. Те се превърнали в най-великото оръжие на Изгарящия Легион. Хитрият демон, споделил своето знание с чакащия си господар и Саргерас се съгласил, че времето за отмъщение най-накрая е дошло.
Тъмният портал и Падането на Стормуинд
Warcraft: Орки и хора

Докато Кил`джейдан подготвял Ордата за инвазияа над Азерот, Медив се борил за своята душа срещу Саргерас. Крал Лейн, благородният монарх на Стормуинд, се тревожел от мрака, който покварява душата на неговия бивш приятел. Той споделил своята загриженост с Андуин Лотар, последния наследник на Аратите, който бил негов лейтанант. Даже и така, нито един от двамата не можел да си представи, какво ще се случи с бавното полудяване на Медив, какви ужасни неща щели да настъпят.

Като последна манипулация, Саргерас обещал да даде велики сили на Гул`дан, ако той се съгласи да води Ордата на Азерот. През Медив, Саргерас казал на вещера, че той щял да стане жив бог, ако намери подводната гробница, където Пазителката Игуен погребала останките на Саргерас, преди почти хиляда години. Гул`дан се съгласил и решил, че щом веднъж жителите на Азерот са победени, той щял най-после да намери легендарната гробница и да получи своята награда. Сигурен, че Ордата ще му служи за неговите цели, Саргерас наредил инвазията да започне.

С обединени сили, Медив и вещерите от Мрачния Съвет, отворили проход между измеренията, известен като Тъмния Портал. Той скъсявал разстоянието между Азерот и Драенор, като бил достатъчно голям, за да минат цели армии. Гул`дан пратил разузнавателен екип от орки през портала, за да огледат земите, които ще завладяват. Завръщащите се разузнавачи, уверили Мрачния Съвет, че света на Азерот бил узрял за нашествието.

Все още убеден, че корупцията на Гул`дан ще унищожи неговия народ, Дуротар се изправил срещу вещерите още веднъж. Смелият войн твърдял, че те унищожавали чистотата на оркския дух и че безрасъдната инвазия, щяла да бъде тяхната гибел. Гул`дан, не можел да рискува да убие толкова популярен герой и затова бил принуден да го изпрати в изгнание заедно с Фростулфския клан, в най-далечните части на новия свят.

След като изгонените Фростулфс поели през портала, само няколко други оркски клана ги последвали. Тези орки, бързо създали база за операции в Тъмното Мочурище, тъмен и блатен район, на изток от кралството на Стормуинд. Когато орките започнали да изследват новите земи, те неизбежно срещнали защитниците на Стормуинд. Макар, че тези стълкновения обикновено траели много малко, те показвали слабостите и силните страни на двете враждуващи раси. Лейн и Лотар, никога не успяли да получат точна бройка на орките и могли само да гадят, срещу колко огромна армия ще се изправят. След няколко години, по-голямата част от Ордата преминала през портала и Гул`дан решил, че времето за първата атака срещу човечеството най-накрая е настъпило. Ордата нападнала с пълна сила, неподозиращия град Стормуинд.

Докато войските на Азерот и Ордата се сблъсквали по цялото кралство, вътрешни конфликти започнали да се пораждат и в двете армии. Крал Лейн, който вярвал, че примитивните орки не били способни да завземат целия Азерот, надменно държал своята позиция в столицата на Стормуинд. Обаче, Сър Лотар се убедил, че битката трябва да бъде пренесена на вражеска територия и бил принуден да избира между лоялноста към краля или убежденията си. Избирайки да следва своите инстинкти, той нападнал крепостната кула на Медив в Каражан с помощта на чирака на магъосника, Каджар. Каджар и Лотар успешно победили обладания Пазител, когото мислили за източник на конфликта. Като убили тялото на Медив, те неизбежно пратили душата на Саргерас в бездната. Като следствие от това, на чистия дух на Медив било позволено на продължи да живее … и да се скита по астралните земи, за много години напред.

Макар, че Медив били победен, Ордата продължила да надделява над защитниците на Стормуинд. Докато победата им наближавала, Оргрим Дуумхамър, един от най-великите оркски вождове, започнал да вижда отчайващата поквара, която се била разпръснала, още докато са били на Драенор. Неговият стар другар, Дуротар, се завърнал от изгнание и го предупредил още веднъж, за предателството на Гул`дан. Чрез бързо отмъщение, наемните убийци на Гул`дан, погубили Дуротар и неговото семейство, оставяйки единствено сина му, който бил още пеленаче, жив. Неизвестен за Дуумхамър бил факта, че бебето на Дуротар, било намерено от човешкия офицер Еделас Блекмуур и взето, като роб.

Един ден, това пеленаче щяло да стане най-великият водач на народа им.

Вбесен от смъртта на Дуротар, Оргрим тръгнал да освободи Ордата от демоничната корупция и да заеме позицията на вожд на Ордата, като убие корумпираната марионетка на Гул`дан, Блекхенд. Под неговото решително водачество, неотстъпчивата Орда, най-после нападнала Двореца на Стормуинд. Крал Лейн, подценил многократно мощта на Ордата и сега гледал безпомощно, докато кралството падало под властта на зеленокожите нашественици. Неизбежно крал Лейн бил убит, от една от най-добрите убийци на Мрачния Съвет - полу-орката Гарона.

Лотар и неговите воини, завръщайки се от Каражан, се надявали да компенсират загубите на жива сила и да спасят тяхната, някога великолепна родина. Но вместо това, се завърнали твърде късно и намерили своето обичано кралство, превърнато в димящи руини. Орките продължили да опустошават провинцията и да завзимат заобикалящите ги земи. Принудени да се скрият, Лотар и неговите другари, си дали зловеща клетва - да си възвърнат родината, на каквато и да е цена.

Алиансът на Лордaерон

Warcraft 2: Tides of Darkness

Лорд Лотар събрал всички оцелели от Азеротската армия, след загубата при Двореца на Стормуинд, като започнал масово преселение през морето към северното кралство на Лордаерон. Убедени, че Ордата ще погълне цялото човечество ако някой не се опълчи срещу нея, лидерите на седемте човешки нации се събрали и се съгласили да се обединят под името Алианса на Лордаерон. За първи път в последните три хиляди години, различните нации на Аратор, отново се обединили под едно знаме. Назначен, като Висш Командир на Съюзническите армии, Лорд Лотар ги подготвил за идващата Орда.

Подпомогнат от своите лейтенанти - Утър Светлоносеца, Адмирал Дейлин Праудмор и Туралион, Лотар успял да убеди полу-човешките раси на Лордаерон в неизбежната заплаха. Алиансът, успял да спечели подкрепа от стоическите джуджета и от една малка група висши елфи от Куел`Талас. Елфите, водени по това време от Анастерян Сънстрайдер, били много незаинтересовани от настъпващия конфликт. Въпреки това, те имали дълг да помогнат на Лотар, защото той бил последния от потеклото на Арати - хората които подпомогнали елфите преди много години.

Ордата, сега водена от вожда Дуумхамър, довела огрета от родната им планета Драенор и убедила горските троли от Амани да се присъединят. Започвайки масивна кампания да прегазят джуджешкото кралство на Каз Модан и южните части на Лордаерон, Ордата без усилие убивала всяка съпротива.

Епичните битки на Втората Война, обхващали масивни морски и земни сблъсъци. По незнаен начин Ордата открила могъщ артефакт, известен като Душата на Демона, който използвала да пороби древната драконова кралица, Алекстраза. Заплашвайки я, че ще й счупят безценните яйца, Ордата накарала Алекстраза да изпрати порасналите си деца на война. Благородните червени дракони били принудени да се бият заедно с Ордата, което и направили.

Войната се водила надлъж и на шир по Каз Модан, Лордаерон и самия Азерот. Като част от северната кампания, Ордата успяла да изгори пограничните райони на Куел`Талас, като така окончателно подтикнала елфите да се присъединят към каузата на Алианса. По-големите градове и пристанища на Лордаерон, били разрушени от конфликта. Въпреки липсата на подкрепления и превъзхождащия ги враг, Лотар и неговите съюзници успели да удържат противника.

Но през последните дни от Втората Война, когато победата на Ордата над Алианса изглеждала почти сигурна, ужасна вражда се разгоряла между двамата най-могъщи орки на Азерот. Докато Дуумхамър се подготвял за последната си атака над Столицата на Лордаерон - нападение, което щяло да срази последните останки на Алианса - Гул`дан и неговите последователи напуснали своите постове и отплавали. Обърканият Дуумхамър, загубил почти половината от войската си поради предателството, като бил принуден да се оттегли и да загърби най-големия шанс за победа над Алианса.

Жадният за власт Гул`дан, обсебен от идеята да стане бог, тръгнал в отчаяно търсене на подводната Гробница на Саргерас, която той смятал за ключ към истинската сила. След като обрекъл вече своите събратя орки на Изгарящия Легион, Гул`дан изобщо не се замислил за отговорността, която дължал на Дуумхамър. Подпомогнат от клановете Стормрийвър и тези на Тлайлайтсхамър, Гул`дан успял да повдигне Гробницата на Саргерас, от дъното на океана. Обаче, когато отворил древната наводнена крипта, намерил единствено побъркани демони, които го чакали там.

Търсейки начин да накаже избягалите орки за тяхното предателство, Дуумхамър пратил свои войски да убият Гул`дан и да върнат разбунтувалите се обратно в Ордата. За своето безрасъдство, Гул`дан бил разкъсан на парчета от побърканите демони, които освободил. След като техния водач бил мъртъв, разбунтувалите се кланове бързо били победени от разярените легиони на Дуумхамър. Въпреки, че бунтът бил прекратен, Ордата така и неуспяла да се възстанови от ужасните си загуби. Предателството на Гул`дан, дало не само надежда на Алианса, но и време да се прегрупира и да нападне.

Лорд Лотар, виждайки, че Ордата се пропуква отвътре, събрал останалите си сили и избутал Дуумхамър на юг, обратно в разбитата сърцевина на Стормуинд. Там войските на Алианса, хванали в капан отстъпващата Орда край вулканичната крепост на Блекрокската Кула. Макар, че Лорд Лотар паднал в битката пред Кулата, неговия лейтенант Туралион, събрал войските на Алианса в последния момент и прогонил Ордата до бездънните Блата на Мъката. Войските на Туралион, успели да унищожат Тъмния Портал, мистичния проход, който свързвал орките с родната им планета Драенор. Вече останали без подкрепления и разцепени от вътрешни свади, Ордата най-после се пропукала и паднала под мощта на Алианса.

Разпръснатите оркски кланове, бързо били хванати и поставени в охраняеми концентрационни лагери. Макар, че изглеждало Ордата да е напълно победена, някои останали много скептични, към това че мира ще бъде възстановен. Каджар, известен вече Висш магъосник, убедил командването на Алианса, да построи крепостта Недергарт. Оттам щели да се наглеждат руините на Тъмния Портал и да се осигури, че няма да има повече инвазии от Драенор.

Инвазията над Драенор

Warcraft 2X:Beyond the Dark Portal

Докато пожарите от Втората Война утихвали, Алиансат направил агресивни решения за предпазване от оркската заплаха. Голям брой строгоохранявани лагери, предназначени да държат заловените орки, били построени в южен Лордерон. Пазени и от паладини и войници, ветерани на Алианса, лагерите станали голям успех. Макар че заловените орки били твърде сковани и изтощени за да се бият още веднъж, многото легерни капитани, базирани при старият дворец-затвор Дурнхолд, поддържали мира и силна организация и ред.

Обаче, на адският Драенор, нова оркска армия се готвила да нападне неподозиращият Алианс. Нер`зул, бившият учител на Гул`дан, събрал останалите оркски кланове под неговото мрачно знаме. Подпомогнат от кланът Шадолмуун, старият шаман планирал да отвори няколко портала на Драенор, които ще заведът Ордата на нови непокварени светове. За да засили свойте портали, той се нуждаел от няколко омагьосани артефакта на Азерот. За да ги получи, Нер`зул отворил наново Тъмният Портал и пратил през него свойте слуги.

Новата Орда, водена от ветерани като Гром Нелскрийм и Килро Дедей (от клана Блийдинг Холол), изненадали защтните войски на Алианса и помитали провинцията. Под хироргическото командване на Нер`зул, орките бързо събрали артефактите, от които се нуждаели и отстъпили обрато на безопасният Драенор.

Кралят Теренас от Лордерон, убеден, че орките планували да подготвят нова инвазия над Азерот, събрал свойте най-доверени лейтананта. Той наредил на Генерал Туральон и висшиятмагьосник Каджар да поведът експедицията през Тъмният Портал е да прекратът заплахата от орките веднъж и завинаги. Войките на Туральон и Каджар стъпили на Драенор и постоянно се сблъсквали с клановете на Нер`зул по Пенисулата Хелфайер. Даже и с помощта на висшата елфка Алерия Луиндрънър, джуджето Курдран Лайълдхамър и ветеранният войник Данат Тролбейн, Каджар не успял да попречи на Нер`зул да отвори портали към другите светове.

Нер`зул най-накрая успял да отвори порталите към другите светове, но той не видял ужасната цена, която трябвало да плати. Огромната енергия на порталите започнала да раздира самата структура на Драенор. Докато войските на Туральон се били отчаяно да се върнат на родната си планета Азерот, света на Драенор започнал да се огъва и напуква. Гром Хелскрийм и Килгор Дедай, осъзнали, че лудият план на Нер`зул щял да обрече цялата тяхна раса, те събрали останалите орки и избягали обратно на относително безопасната планета Азерот.

На Драенор, Туральон и Каджар се съгласили да направят ултимативната жертва като унищожът Тъмният Портал отвътре. Макър, че това щяло да им струва живота и живота на тяхните другари, те знаели, че това бил единственият начин да подсигурят оцеляването на Азерот. Още докато Хелскриийм и Дедай си проправяли път през защитата на хората, отчаяни за свобода, Тъмният Портал експлодирал зад тях. За тях и за останалите орки на Азерот нямало връщане назад.

Нер`зул и неговият лоялен клан Шадолмуун минали през най-големият създаден портал, докато масивни вулканични изригвания започнали да начупват континентие на Драенор на части. Горящите морета се надигнали и размътили разбитите земи, докато измъченият свят най-накрая бил погълнат от масивна, апокалиптична експлозия.

Раждането на Краля Лич

Нер`зул и неговите последователи влезли в Извратеният Ад, вечното място, което свързва разпръстнатите светове в Велкият Отвъден Мрак. Но за съжаление Кил`джейдан и неговите демонични слуги ги чакали. Кил`джейдан, който дал клетва да отмъсти на Нер`зул за неговото предателство, бавно разкъсал на парчета старият шаман, парче по парче. Кул`джейдан запазил духът на шамана жив и здрав като така оставия в съзнанието на Нер`зул ужасната болка от неговото разчленяване. Макър че Нер`зул се молил на демона да го освободи и да го дари със смърт, демонът мрачно отвърнал, че Кървавият Пакт, който те направили много отдавна още важал, и че Нер`зул все още можел да служи на Легиона

Нуспехът на орките да завземат света за Изгарящият Легион принудил Кул`джейдан да създаде нова армия, която да сее хаос в кралствата на Азерот. Тази нова армия не трябвало да става жертва на нищожни спречквания и борби помеждуси. Трябвало да има безмилостна и предани на мисията си. Този път Кил`джейдан не можел да си позволи провал.

Държейки душата на безпомощният Нер`зул в статичност, Кул`джейдан му дал един последен шанс да служи на Легиона или да страда вечн. Още веднъж, Нер`зул безотговорно се съгласил на демонският пакт. Душата на Нер`зул била поставена в специално изработена канара от диамантено здравлед събран от далечните крища на Извратеният Ад. Затворен в леденият ковчег, Нер`зул усетил, че неговите сетива се изострят хиляди пъти повече. Обгърнат от хаотичните демонични сили Нер`зул станал спектрално създание с необхватна сила. Точно в този момент, оркът известен като Нер`зул бил унищожен завинаги и бил роден Краля Лич.

Лоялните нер`зулски рицари на смъртта и последователи от клана Шадолмуун били също трансформирани от демоничните енергии. Подлите магьосници били разкъсани на парчета и били превърнати в скелетни личове. Демоните се погрижил, че даже и в смъртта, последователите на Нер`зул щяли да му останат верни.

Когато настъпир часът, Кил`джейдан обяснил мисията, за която той създал Кралят Лич. Нер`зул трябвало да разпръсне смъртна зараза и терор по целият Азерот, която болест щяла да заличи човечеството завинаги. Всички, които щяли да умрат от заразата щяли да се надигнат като немъртви и тяхните души щяли да бъдат обвързани завинаги за желязната воля на Нер`зул. Кил`джейдан обещал, че ако тъмната мисия е изпълнена и човечеството ще бъде заличено от земята, той щял да го освободи от неговото проклятие и щял да го дари с ново, здраво тяло, което да обитава.
Макър че Нер`зул бил съгласен и на пръв поглед нетърпелив да изиграе своята роля, Кил`джейдан останал скептичен към лоялността на своята марионетка. Държейки Кралят Лич без тяло и хванат в капан от кристалният ковчег, подсигурявало неговот добро поведение поне за кратко време, но демона знаел, че тярбва да го надглежда. От своя страна Кил`джейдан пратил свойте елитни демони-пазачи, вампиричните дредлорди, да надглеждат Нер`зул и да подсигурят, че той ще си изпълни своите задължения. Тихондриус, най-могъщият и хитър от дредлордите, заинтригуван от предизвикателството; той бил учуден от силата на заразата и от огромният потенциал на Краля Лич за геноцид.

Айскраун и Леденият Трон

Кил`джейдан хвърлил леденият ковчег на Нер`зул в света на Азерот. Заздравеният кристал направил ивица в нощното небе и се разбил в безлюдният полярен континент ня Гортренд, погребвайки го в дълбините на ледника Айскраун. Замръзналият кристал, уит и очукан от силното си спускане, заприличал на трон и отмъстителният дух на Нер`зул скоро започнал да бушува вътре.

От затвора на Леденият Трон Нер`зул започнал да разпростира своето широко съзнание и започнал да докосва умувете на местното население. С малко усилие той поробил умувете на вного от туземните създания, включително ледените тролове и страховитите лендигота, и ги привлякал в неговият растящ мрак. Неговата психимна сила се оказала подчти безограничена и той използвал местните племена да създаде малка армия, която живяла в широките лабиринти на Айскраун. Докато Кралят Лич увладявал своите растящи уменияпод постоянното наблюдение на дредлоридте, той открил малко човешко селце на ледовете на широкият Драгонблайт. Нер`зул пожелал да изпробва силата си върху нищо неподозиращите хора.

Нер`зул пуснал една болест от немъртви, която произлизала от дълбините на Леденият Трон, по арктичната пустош. Контролирайки болестта единствено с волята си, той я пратил право в селото на хората. След три дена, всички вселцет били мъртви, но малко след това, мъртвите започнали да се надигат като зомбита. Бошуващата какафония в умът на Нер`зул го направила още по-силен, като че ли техните души се оказали неговият много нужен лек. Той разбрал, че била детска игра да контролира действията на зомбитата и да ги насочва накъдето си поиска.

През следващите няколко месеца, Нер`зул продължил да експреиментира с болестта от немъртви, като подчинявал човешкото население на Нортренд. С нарастването на армият от немъртви денонощно, той знаел, че времето за истинското изпитани наближавало.

Битката при Грим Батол

През това време, в разкъсаната от войни земя на юг, разпръснатите остатъци от Ордата се били за живота си. Макар че Гром Хелскрийм и негвият клан Ларсонг успяли да не бъдат хванати, Дедай и неговият клан Блийдинг Холол били заловени и поставени в лагери в Лордерон. Неуспявайки да се надигнат на бунт, пазачите скоро установили контрол над техниет брутални задачи.

Въпреки това, неизвестно на Алианса, една голяма оркска войска все още ходила на свобода в северните пустоши на Каз Модан. Кланът Драгонмал, воден от омразният ларлок Некрос, използвал артефакт известен като Душата на Демона да контролира драконовата Кралица, Алекстраза, и нейните ята. С драконовата Кралица като заложник, Некрос построил тайна армия в изоставеният, някои казват прокълнат, укрепление на Грим Батол в Лаяалдхамър. Планирайки да пусне моща на червените дракони над Алианса, Некрос се надявал, че ордата ще подължи да завзима Азерот. Неговите надежди така и не се сбъднали, малка група от войници, водени от човекът магьосник Ронин успяли да унищожат Душата на Демона и да освободят драконовата Кралица от властта на Некрос.

В своят гняв, драконите на Алекстраза унищожили Грим Батол и изпепелили по-голямата част от кланът Драгонмал. Великият план на Некрос да възтанови Ордата полетял надоло, когато Алиансат дошъл и хванъл останалите оркски оцелели и ги хвърлили в чакащите лагери. Загубата на клана Драгонмял бележил краят на Ордата, но също и краят на жаждата за кръв на орките.

Летаргията на Орките

Месеци минали и още орки били заловени и пратени в лагерите. Алиансът бил принуден да построи нови лагери в полята на юг от планините Алтерак, защото старите лагери били препълнени. За да управляват правилно лагерите и да им доставят нужните материали, Крал Теренас създал нов данак за нациите на Алианса. Тази такса, заедно сполитическото напрежение за граничните спорове, създало широко недоволство. Изглеждало, че крехкият пакт между човешките нации, който бил направен през най-мрачният им час, щял да се разпадне по всяко време.

Посред политическите спорове, много от пазачите на лагерите започнали да забелязват промяна в поведението на оркските заложници. Опитите на орките да избягат от лагерите или да се бият помеждуси много намалял в честота след време. Орките започвали да стават все повече сдържани и летаргични. Макар че било трудно за вярване, орките, считани за най-агресивната раса някога съществувала на Азерот, сега бе изгубила желанитео си за борба. Странната летаргия объркала водачите на Алианса и продължила да взема своят данък над бързо отслабващите орки.

Някои спеколирали, че някаква странна болест, разпръстната само при орките, довела до учудващата летаргия. Но Архимага Антонидас от Даларан имал друга хипотеза. Изучавайки малкото, което можел да открие за оркската истолия, Антонидас научил, че орките били под унищожителното блиание на демонични сили за векове. Той спекулирал, че орките били покварени още преди те да са започнали първата инвазия над Азерот. Очевидно, демони покварили кръвта на орките и в замяна чудовищата получили неестествана сила, издържливост и агресия.

Анотридас предполагал, че общото летаргия на орките не било болест, а повече като последстви от расовият недостатък от насилствената ларлокска магия, която ги направила страховити, кръвожадни войници. Макар че симптомите да били ясни, Антонидас не успял да намери лек за настоящето състояние на орките. Скоро много от неговите братя магьосници и също много от забележимите водачи на Алианса счели, че намирането на лек за орите би било неблагоразумен риск. Оставен да мисили за мисетриозното състояние на орките, заключението на Анторидас било, че лекът на орките трябвало да бъде духовен.

Войната на Паяка

Докато Трал освобождавал свойте събратяв Лордерон, Нер`зул продължил да изгражда своята могъща база в Нортренд. Велика цитадела била изградена над Ледника Айскраун и пазена от растящите легиони на мъртвите. И все пак, докато Кралят Лич разширявал своето влиание над земята, една сенчеста империя стояла срещу него. Древното подземно кралство на Ажол-Неруб, което било изградено от раса хитри, човекоподобни паяци, пращало своите елитни войници-пазачи да атакуват Айскраун и да прекратят лудото желание на Кралят Лич за власт. Нер`зул открил, че злите нерубяни били имунизирани не само срещу заразата, но и към неговите телепатични умения също.

Нерубянските лордове командвали огромни войски и имали подземна система от тунели, която се разпростирала подчти над полвината Нортренд. Тяхната тактика удари-и-бягай, която използвали срещу укреплението на Краля Лич, му попречило да изкорени тяхната раса веднъж и завинаги. Накрая битката на Нер`зул с нерубяните била спечелена благодарение на изхабяване. С помощта на подлите дредлорди и безбройната немъртва войска, Кралят Лич нападнал Ажол-Неруб и сринал неговите подземни храмове върху главите на паяците лордове.

Макар че ерубяните били имунизирани срещу заразата, умнеията на Нер`зул като некроманта му позволили да съжи труповете на паяците-бойци и да ги подчини на волята си. Като завещание затяхната наклонност и безстрашие, Нер`зул взел архитектурата на нерубяните за своята крепост и сгради. Оставен да властва над кралството си необезспокоен, Кралят Лич започнал да се подготвя за истинската си мисия на този свят. Протягайки се към човешките земи с своето огромнно съзнание, Кралят Лич повикал всякоя тъмна душа, която щяла да го чуе.

Новата Орда

Шефт пазач на концентрационните лагери, Аделас Блакмуур, надглеждал затворниците орки от своя затвор-крепост в Дърнхолд. Един орк в частност винаги пробуждал интерес в него- сирачето бебе, което той намерил преди подчти осемнадесет години. Блакмуур отгледал младото момче като любим роб и го кръстил Трал. Блакмуур го научил на тактика, философия и битки. Трал даже бил изучен като гладятор. През цялото това време, коромпираният пазач целял да превърне орка в оръжие.

Въпреки грубото му отглеждане, младият Трал станал силен, бързо-мислещ орк и той знаел в сърцето си, че робският живот не е за него. Докато той растял, той научил за своят народ, орките, които той никога не бе срещал, защото след загубата си, повечето от тях били хвърлени в концентрационните лагери. Разнасяло се слух, че Дуумхамър, водачът орк, успял да избяга от лордерон и успял да се прикрие. Само един мошеник да действа в тайн, опитвайки се да избегне наблюдателното око на Алианса.

Находчивият, но все още неопитен Трал решил да избяга от крепостта на Блакмуур и да тръгне да търси своят народ. По време на своето пътеществи Трал посетил лагерите и намерил своята някога могъща раса някак опитомена и отпусната. Не намерил гордите войни, които се надявал да намери, Трал тръгнал да търси последният непобеден оркски вожд, Гром Хелскрийм.

Постоянно преследван от хората, Хелскрийм въпреки това се придържал към неутолимата жажда на Ордата за битка. Подкрепен единствено от своят отдадет клан Ларсонг, Хелскрийм продължил да води подземна битка срещу подтисничеството към обсаденият си народ. За съжаление, той никога не намерил начин да надигне орките от тяхната летаргия. Възприемчивият Трал, вдъхновен от идеализмът на Хелскрийм, сздал силно съпричасти в него към Ордата и традициите на война.

Търсейки истината за своят произход, Трал пътлувал на север за да намери легендарният клан Фростулф. Трал научил, че Гул`дан пратил в изгнание кланът още в ранните дни на Първата Война. Той също открил, че е син и наследник на орка герой Дуротар, истинският вожд на Фростулф, който бил убит в гората близо двадесет години преди това.

Под настойчивият надзор на шамана Дрек`Тар, Трал учил древната шаманистическа култура на народа си, която била забравена под злата власт на Гул`дан. След време, Трал станал могъщ шаман и взел мястото на вожд на изгнническият клан Фросулф. Подсилен от самите елементи и воден от жлението да намери съдбата си, Тралл тръгнал да освободи пленните кланове и да излекува расата си от демоничната корупция.

По време на своето пътешествие Трал намерил състареният оркски вожд, Огримар Дуумхамър, който живял като отшелник за много години. Дуумхамър, който бил близък приятел с бащата на Трал, решил да полседва младият орк и да му помогне да освободи пленните кланове. Подкрепен от много ветеранни вождове, Трал успял да съживи отново Ордата и да даде на народа си нова спиритуалистична идентичност.

Да символизира прераждането на народа си, Трал се завърнал в крепосттан на Блакмуул в Дърнхоли сложил решаващ край на плановете на бившият си господар, като нападне лагерите. Победата дошла с цена- по време на освобождаването на един от лагерите, Дуумхамър паднал в битка.

Трал вдигнъл легендарният боне чук на Дуумхамър и навлякъл черната броня и така той се превърнал в новият вожд на Ордата. През следващите няколоко месеца, малката, но бърза Орда на трал успяла да унищожи всички лагери и да контрира най-добрите опити на Алианса да прекратят неговите хирургични удари. Окуражен от най-добрият си приятел и учител, Гром Хелскрийм, Трал се погрижил, че неговите хора никога няма да станат роби отново.

Кел`Тузад и Формирането на Напастта

Имало шепа хора разпръснати по света, които чули менталният повик на Краля Лич от Нортренд. Най-забележимият от тях бил архимагьосникът от Даларан, Кел`Тузад, който бил старши челн в Кирин Тор, даларанският управляващ съвет. Той бил считан за отцепник за много години поради факта, че изучавал забранените изкуства на некромансерите. Воден от жлеанието да научи всичко за магическият свят и неговите сенчести чудеса, той бил разочарован, когато вилдя старомодността и лишените им от въображение действия. Когато чул могъщото призоваване идващо от Нортренд, архимагьосникът подчинил цялата си воля за да общува с мистериозният глас. Убеден, че Кирин Тор бил твърде неразположен да вземе силата на познанието на тъмните изкуства, той се примирил да научи всичко, което може да получи от Кралят Лич.

Изоставяйки своето богатство и престижното си политическо място, Кел`Тузад изоставил начините на Кирин Тор и напуснал Даларан завинаги. Воден от гласа на Краля Лич в главата си, той продал огромните си земи и складирал всичкото си съкровище. Пътувайки много левги по суша и вода, той най-накрая стигнал замръзналите брегове на Нортренд. С възнамеренитео д стигне до Айскраун и да предложи услугите си на Краля Лич, архимагьосникът минал през опустошените, разкъсани от битки руини на Ажол-Неруб. Кел`Тузад видал сам размера и свирепостта на Нер`зулската сила. Той почнал да осъзнава, че съюзяването му с мистериозният Краля Лич може да бъде и мъдро и изгодно.

След много месеци пътуване през суровите арктически пустоши, Кел`Тузад най-накаря стигнал тъмният ледник на Айскраун. Той смело се приближил до цитаделата на Нер`зул и останал шокиран, когато немъртвите пазачи тихо му позволили да мине, като че ли бил очакван. Кел`Тузад се спуснал надълбоко в студената земя и намерил пътя до дъното на ледника. Там, в безкрайните пещери от лед и сянки, легнал пред самият Замръзнал Трон и предложил своята душа на тъмният лорд на мъртвите.

Кралят Лич бил доволен с последното си попълнение. Той обешал на Кел`Тузад безсмъртие и велика мощ в замяна за неговата лоялност и послушание. Жаден за знание и сила, Кел`Тузад приел своят първа велика мисия: да отиде в света на хората и да основе нова религия, която щяла да боготвори Краял Лич като бог.

За да помогне на архимагьосникът в мисията му, Нер`зул оставли човешката част в Кел`Тузад непокътната. Състареният, но все още умайващ магьосник бил назначен да използва свойте сили на илюзия и убеждаване за да умълчи тормозените маси хора в Лордерон и да ги вакар в състояние на доверие и вяра. Полсе, когато той привлекъл тяхното внимание, той щял да предложи ново виждане за обществото, такова кавото трябва да бъде и нов човек, който те да наричат свой крал.

Кел`Тузад завърнал променил Лордерон, и след малко повече от три години време, той използвал своите богатства и интелек за да събере тайно братство от подобно мисещи жени и мъже. Братството, което той кръстил Култът на Обречените, обещал на свойте последователи социално равноправие и вечен живот на Азерот в замяна за техните услуги и послушание към Нер`зул. Докато месеците минавали, Кел`тузад намерил много желаещи доброволци за новият си култ сред изморените, пренатоварени работници на Лордерон. Било учудващо лесно за Кел`Тузад да постигне своята цел: а имено да промени вярата на гражданите от вяра в Свещенната Светлина в вяра в тъмната сянка на Нер`зул. Докато Култа на Проклетите растял на размер и във влиание, Кел`Тузад се погрижил да прикрие свойте действия от властите на Лордерон.

Докато Кел`Тузад успявал в Лордерон, Кралят Лич правил посредните приготовления за нападенито над човешката цивилизация. Поставяйки заразата-енергия в много артефакти наричани заразени котли, Нер`зул наредил на Кел`Тузад да пренесе котлите в Лордерон, където те щяли да бъдат скрити в множество контролирани от култа селца. Котлите, пазени от лоялните култисти, тогава щяли да играят роля на производители на заразата, сеейки заразата по нищо неподозиращите феремрски земи и градове на северен Лордерон.

Планът на Краля Лич проработил отлично. Много от северните кела били подчти веднага заразени. Също както и в Нортренд, градовете, в които била разпръстната заразата умрял и се надигнали като доброволни роби на Краля Лич. Култистите служещи на Кел`Тузад също жадували да умрат и да се надигнат отново като слуги на тъмният лорд. Те се радвали на факта, че ще станат безсмъртни щом се надигнат като немъртви. Докато заразата се разпръсквала, все повече и повече диви зомбита се надигали в северните земи. Кел`Тузад погледнал растящата армия на Краля Лич и я нарекъл Напастта, защото скоро щяла да марширува през портите на Лордерон и да унищожи човечеството от лицето на земята.

Разцеплението на Алианса

Без да знаят за смъртният култ формиращ се в северните земи, лидерите на Алианса започнали да спорят за територии и за понижаване на политическо влиание. Крал Теренас от Лордерон започнал да подозира, че крехкият пакт, който бил изкован в най-мрачният им час нямало да трае дълго. Теренас убедил водачите на Алианса да дадат на заем пари и работници за да помогнат в преизграждането на южното кралство на Стормуинд, което било унищожен по време на оркската окупация на Азерот. По-високите такси, които били последствие, заедно и високата цена за поддържане и използването на множеството оркски концентрационни лагери, довело много водачи, в частност Тен Трейман от Гилнеас, да вярват, че техните кралства ще са по-добре без намеса от страна на Алианса.

За да влошат състоянието, висшите елфи от Силвермуун безцеремонно напуснали техните съюзници от Съглашението, твърдейки, че лошото човешко водачество довело до изгарянеот на техните гори по време на Втората Война. Теренас подтиснар сноето нетърпение и спокойно напомнил на елфите, че нищо нямало да остане от Куел`Талас, ако не били хилядите жертви, които хората направили за да го опазят. Въпреки това, елфите инатливо решили да поевът по своят път. След тяхното заминаване ги последвали също и Гилнеас и Стромгрейд.

Макър че Алиансът се разпадал, Крал Теренас все още имал съюзници на които може да разчита. Адмирал Праудмуур от Кул Тирас и младият крал, Вариан Врин от Азерот, останали верни на Алианса. Също така, магьосниците от Кирин Тор, водени то Висшият магьосник Антонидас, дали клетва, че Даларан подкрепя властта на Теренас. Може би най-подсигурителна от всички клетви била тази на могъщият крал, Магни Бронзбийрд, които се заклели, че джуджетата от Айрънфордж винаги щял да бъдат задължени на Алианса за освобождаването на Каз Модан от контрола на Ордата.

Напастта в Лордерон

Warcraft 3: Reign of Chaos

След подготовка от много месеци, Кел’Тузад и неговия Култ на Обречените най-накрая нанесли своя първи удар като освободили чумата на смъртта в Лордерон. Утър и неговите събратя паладини проучили заразените райони, надявайки се да намерят начин да спрат чумата. Въпреки техните усилия заразата продължила да се разпространява и заплашвала да предизвика разпадането на Алианса.

Когато немъртвите започнали да пъплят из Лордерон, единственият син на Теранас, Принц Артас, поел битката срещу Напастта (The Scourge). Артас успял да убие Кел’Тузад, но въпреки това армията от немъртви се увеличавала с всеки воин, паднал защитавайки своята страна. Объркан от привидно непобедимата армия, Артас предприемал все по-крайни методи, за да ги победи. Накрая другарите на Артас го предупредили, че започва да губи своята чoвечност.

Страхът и решението на Артас довели до покварата, която го завладяла. Той проследил източника на чумата до Нортренд, като имал намерение да сложи край на заплахата. Вместо това, Артас станал жертва на ужасяващата мощ на Краля Лич. Вярвайки, че това ще спаси неговия народ, Артас взел прокълнатото магическо острие Frostmourne. Мечът наистина го дарил с неизмерима мощ, но също така откраднал душата му и го превърнал в най-великия Рицар на смъртта (Death knight) на Краля Лич. Без душа и способност на мисъл, Артас повел Напастта срещу своето собствено кралство. В края на краищата Артас убил собствения си баща, Крал Теранас, и смазал Лордерон под тежката ръка на Краля Лич.

Кладенеца на слънцето – Падението на Кел’Талас

Въпреки, че победил всички хора, които виждал като врагове, Артас все още бил преследван от духа Кел’Тузад. Духът казал на Артас, че трябва да бъде съживен за следващата фаза от плана на Краля Лич. За да го съживи, Артас трябвало да занесе остнаките на Кел’Тузад до мистичния Кладенец на слънцето, скрит дълбоко във вечното кралство Кел’Талас.

Артас и Напастта нахлули в Кел’Талас и обсадили елфите. Силванас Уиндрънър, рейнджърът- генерал на Сребърната Луна, се сражавала храбро, но накрая Артас унищожил армията на висшите елфи и си пробил път до Кладенеца на слънцето. Като брутален жест на превъзходство, Артас дори “съживил” победеното тяло на Силванас в банши, прокълнато да не умира никога и да служи вечно на завоевателя на Кел’Талас.

Накрая Артас потопил останките на Кел’Тузад в свещените води на Кладенеца на слънцето. Въпреки, че могъщите води на Вечността били омърсени от този акт, Кел’Тузад се преродил като магьосник лич. Прероден в много по-могъщо същество, Кел’Тузад обяснил следващата фаза в плана на Краля Лич. По времето, когато Артас и неговата армия на смъртта се запътили на юг, нито един жив елф не останал в Кел’Талас. Славният дом на висшите елфи, който стоял там повече от девет хиляди години, вече не съществувал.

Завръщането на Архимонд и бягството към Калимдор

Когато Кел’Тузад вече бил цял, Артас повел Напастта на юг към Даларан. Оттам личът щял да придобие могъщата книга с магии на Медив и да я използва, за да призове Архимонд обратно в този свят. Оттам Архимонд сам щял да даде начало на финалното нахлуване на Легиона. Дори магьосниците от Кирин Тор не могли да предотвратят кражбата на книгата с магии на Медив и скоро след това Кел’Тузад имал всичко от което се нуждаел за да извърши своето заклинание. След десет хиляди години могъщия Архимонд и неговия домакин се изправили още веднъж в света на Азерот. Но Даларан не била тяхната крайна цел. Следвайки заповедите на самия Кил’джейдан, Архимонд и неговите демони последвали Напастта в Калимдор, целейки да унищожат Нордрасил, Дървото на Света.

В центъра на самия хаос, самотен, мистериозен пророк се появил да даде напътствия на смъртните раси. Този пророк се оказал не друг а самия Медив, Последния Пазител, като по чудо завърнал се от Отвъдното за да изкупи своите минали грехове. Медив разказал на Ордата и Алианса за опасностите, пред които щели да се изправят и ги подтикнал да се съюзят. Наситени с омраза от поколения назад, орките и хората не биха се съгласили. Затова Медив бил принуден да отдели внимание на всяка раса поотделно и използвайки пророчества и хитрини успял да ги поведе през морето до легендарния континент Калимдор. Скоро след това орките и хората се срещнали с дълго-скритата цивилизация на Калдореите.

Орките, водени от Трал, срещнали множество пречки през своето пътуване до Пустите земи на Калимдор (The Barrens). Въпреки, че се съюзили с Кеирн Кървавото Копито (Cairne Bloodhoof) и неговите могъщи воини-таурени, много орки започнали да се поддават на демоничната кръвожадност, която ги тровила от години. Дори най-великия лейтенант на Трал, Гром Хелскрийм, предал Ордата, като се отдал на своите примитивни инстинкти. Докато Хелскрийм и неговите верни воини от клана Уорсонг гордо бродили из горите на Ашенвейл, се натъкнали на древните Нощни елфи пазители. Убеден, че орките са се завърнали към своите военни обичаи, полубогът Сенариус се явил, за да ги изтласка от земите на елфите. Но Хелскрийм и неговите орки, завладени от неестествена омраза и ярост успели да убият Сенариус и да покварят древните гори. Накрая Хелскрийм възстановил честта си като помогнал на Трал да победи Манорот, демон лордът, който пръв проклел орките на омраза и ярост със своята кръв. Със смъртта на Манорот, на проклятието над орките най-накрая бил сложен край.

Докато Медив се опитвал да убеди орките и хората в нуждата от съюз, нощните елфи се сражавали с Легиона по свой собствен потаен начин. Тиранда Уиспъруинд, безсмъртната жрица на нощните елфи, водила отчаяна битка, да предотврати опустошението на горите на Ашенвейл от демоните и немъртвите. Тиранда осъзнала, че се нуцдае от помощ и затова решила да събуди друидите от техния десет-хиляди-годишен сън. Призовавайки своя древен любим, Малфюрион Стормрейдж, Тиранда успяла да подсили защитата и да изтласка легиона назад. С помощта на Малфюрион самата природа се надигнала да надвие Легиона и Напастта.

Търсейки още заспали друиди, Малфюрион се натъкнал на древния затвор, в който бил оковал брат си Илидан. Убедена, че Илидан може да помогне срещу Легиона, Тиранда го освободила. Въпреки, че той наистина им помагал за определено време, накрая избягал, за да преследва своите собствени цели и интереси.

Нощните елфи водили битката с Пламтящия Легион със сурова решителност. Легионът така и не спрял да желае Кладенеца на Вечността, който толкова дълго е бил източник на сила за Дървото на живота и сърцето на кралството на нощните елфи. Ако планираното нападение на Дървото е било успешно, то демоните буквално щели да разкъсат света на части.

Битката на връх Хайджал

Под ръководството на Медив, Трал и Джейна Праудмур – водачът на човешките армии в Калимдор – осъзнали, че трябва да оставят настрана своите различия. По подобен начин нощните елфи, водени от Малфюрион и Тиранда, се съгласили, че трябва да се обединят, ако искат да спасят Дървото на света. Обединени от общата цел, расите на Азерот дали всичко възможно, за да укрепят енергията на Дървото на света. Черпейки сили от самия свят, Малфюрион успял да отприщи яростта на Нордрасил, като по този начин напълно унищожил Архимонд и отделил Легиона от Кладенеца на Вечността. Финалната битка разтресла континента Калимдор до самите му корени. Без да имат възможност да извлекат сила от самия Кладенец, Пламтящия Легион се разпаднал под обединената мощ на смъртните армии.

Възходът на Предателя

Warcraft 3X: The Frozen Throne

По времето, когато Легионът нападнал Ашенвейл, Илидан бил освободен от своя затвор след десет хиляди години в плен. Въпреки, че търсил примирие с другарите си, скоро си възвърнал предишната форма и погълнал енергиите на един мощен артефакт, познат като Черепа на Гул’дан. Извършвайки това, Илидан приел демонични черти и разширил своят власт. Също така получил и някои от старите спомени на Гул’дан – особено тези за Гробницата на Саргерас, за която се носили слухове, че в нея лежат останките на Тъмния Титан, Саргерас.

Изпълнен с мощ и свободен да броди из света, Илидан се отправил да намери своето място във великата схема на живота. Но Кил’джейдан се изправил лице в лице с Илидан и му направил предложение, на което не можел да откаже. Кил’джейдан бил разгневен от поражението на Архимонд при връх Хайджал, но имал по-сериозни грижи от отмъщение. Усещайки, че неговото творение, Краля Лич, ставал все по-могъщ и труден за контролиране, Кил’джейдан наредил на Илидан да унищожи Нер’зул и да сложи край на немъртвата Напаст веднъж завинаги. В замяна, Илидан щял да получи незнайна мощ и истинско място сред останалите лордове на Пламтящия Легион.

Илидан веднага се съгласил и се заел да унищожи Ледения Трон, заледената кристална обвивка, която духът на Краля Лич обитавал. Илидан знаел, че ще му е необходим могъщ артефакт, за да унищожи Ледения Трон. Използвайки знанието, което получил от спомените на Гул’дан, Илидан решил да потърси Гробницата на Саргерас и да си присвои останките на Тъмния Титан. Той призовал няколко длъжника от Висшеродените и примамил подобните на змии наги от техните мрачни подводни леговища. Предвождани от лукавата Лейди Вашж, нагите помогнали на Илидан да достигне до Броукън Айлс, където се носили слухове, че се намира Гробницата на Саргерас.

Когато Илидан се заел с нагите, Надзирател Майев Шадолсонг започнала да го преследва. Майев била пазител на Илидан цели десет хиляди години и била опиянена от мисълта да го залови отново. Но Илидан надхитрил Майев и нейните Пазачи и успял да си присвои Окото на Саргерас въпреки техните усилия. Притежавайки могъщото Око, Илидан предприел пътуване до някогашния град на магията – Даларан. Подсилен от могъщите енергийни линии на града, Илидан използвал Окото да предизвика мощно унищожително заклинание срещу крепостта Айскраун на Краля Лич в далечния Нортренд. Атаката на Илидан разтресла защитата на Краля Лич и пропукала самия покрив на света. В последния момент, разрушителното заклинание на Илидан било спряно от брат му Малфюрион и Жрицата Тиранда, които дошли да помогнат на Майев.

Знаейки, че Кил’джейдан няма да е доволен от неговия провал да унищожи Ледения Трон, Илидан избягал в пустото пространство, известно като Аутленд: последните останки от Драенор, бившия дом на орките. Там той възнамерявал да избяга от яростта на Кил’джейдан и да обмисли следващите си ходове. След като успели да спрат Илидан, Малфюрион и Тиранда се завърнали удома в гората Ашенвейл, за да защитават своя народ. Но Майев, нямало да се откаже толкова лесно, и последвала Илидан в Аутленд, решена да наложи справедливостта.

Раждането на Кървавите Елфи

По това време немъртвата Напаст била променила до неузнаваемост Лордаерон и Кел’Талас в отровните Плейглендс. Там били останали само няколко изолирани групи на Алианса. Една такава група, състояща се предимно от висши елфи, била предвождана от последния от династията Сънстрайдър: Принц Кейл’тас. Кейл, талантлив магьосник, бил обезпокоен от съдбата на Алианса. Висшите елфи скърбели за загубата на дома си и решили да се нарекат кървави елфи в чест на техния мъртъв народ. Докато се борили срещу Напастта, те страдали жестоко, защото били откъснати от Кладенеца на Слънцето, който им давал мощ. Търсейки отчаяно лек против пристрастността им към магия, Кейл извършил немислимото: обърнал назад към своето потекло на Висшероден и се присъединил към Илидан и нагитес надеждата, че ще открие нов източник на магия, която да нахрани техния глад. Останалите командири на Алианса ги осъдили за предатели и ги изгонили.

Нямайки къде да отиде Кейл и кървавите елфи последвали Лейди Вашж в Аутленд, за да се противопоставят на Майев, която била успяла отново да залови Илидан. С обединени армии от кървави елфи и нага, те успели да победят Майев и да освободят Илидан. Установен в Аутленд, Илидан започнал да събира армия втори удар срещу Краля Лич и неговата крепост Айскраун.

Гражданска Война в Плейглендс

Кралят Лич, Нер’зул, знаел, че му остава малко време. Затворен в Ледения Трон, той подозирал, че Кил’джейдан ще изпрати своите агенти да го унищожи. Щетите, причинени от заклинанието на Илидан пропукали Ледения Трон, като по този начин Краля Лич започнал да губи ежедневно от своята мощ. Отчаян да се спаси, той призовал най-великия си смъртен слуга – Рицаря на смъртта Принц Артас.

Въпреки, че и неговите сили намалявали от слабостта на Краля Лич, Артас бил въвлечен в гражданска война в Лордаерон. Половината от немъртвите, предвождани от банши Силванас Уиндрънър, търсили начин да нанесат решаващ удар и да получат контрол над немъртвата империя. Артас, извикан от Краля Лич, бил принуден да остави Напастта в ръцете на своя лейтенант, Кел’Тузад, докато войната се разраствала в Плейглендс.

Най-накрая Силванас и нейните немъртви бунтовници (познати като Изоставените – The Forsaken) обявили опустошената столица на Лордаерон за своя. Там Изоставените построили свое собствено укрепление под разрушения град и се заклели да победят Напастта и да пропъдят Кел’Тузад и неговите подчинени от тази земя.

Слаб, но все пак решен да спаси своя господар, Артас пристигнал в Нортренд, но открил, че нагите и кървавите елфи на Илидан вече го очаквали. Артас и неговите съюзници от Неруб започнали луда надпревара с армиите на Илидан, с цел да достигнат първи Ледника Айскраун и да защитят Ледения Трон.

Триумфа на Краля Лич

Въпреки, че бил лишен от своята мощ, Артас надхитрил Илидан и достигнал пръв Ледения Трон. Със своя магически меч, Frostmourne, той разбил ледения затвор на Краля Лич и по този начин освободил омагьосания шлем и броня на Нер’зул. Артас поставил невъобръзимо могъщия шлем на главата си и се превърнал в новия Крал Лич. Духовете на Нер’зул и Артас се слели в единствено могъщо същество, точно както винаги го бил планирал Нер’зул. Илидан и неговата армия позорно избягали обратно в Аутленд, докато Артас станал едно от най-могъщите същества, познати на света.

В момента Артас, новият безсмъртен Крал Лич, живее в Нортрен; носят се слухове, че отново строи крепостта Айскраун. Неговия верен лейтенант Кел’Тузад, управлява Напастта в Плейглендс. Силванас и нейните Изоставени бунтовници имат власт само над Поляните на Тирисфал, малка част от разкъсаното от война кралство.

Старата Омраза-колонизацията на Калимдор

Въпреки,че смъртните раси извоювали победа се оказало, че са в един свят разбит от войната. Напастта и Пламтящия Легион унищожили всички раси в Лордаерон и почти всички в Калимдор. Там имало гори, да бъдат възстановени, злоба, да бъде погребана, дом, да бъде построен. Войната наранила всяка раса жестоко, но те безкористно се съюзили, за да поставят ново начало с неловкото прекратяване на битката между Алианса и Ордата.

Трал повел орките Калимдор, където основали нов дом с помощта на своите братя таурените. Наричайки своята държава Дюротар на името на убития баща на Трал, орките се установили да построят наново своето някога славно общество. Сега, когато проклятието на демоните било разрушено, Ордата се променила от военна сила в една свободна коалиция, посветена на оцеляване и развитие. Подпомаган от благородните таурените и хитрите тролове от племето Даркспиър, Трал и неговите орки погледнали напред към нова ера на мир в своята собствена държава.

Остатъкът от армиите на Алианса под ръководството на Джейна Праудмуур се остановили в Калимдор. На източния бряг на блатото Дъстуалоу те построили каменния град Терамор. Там хората и техните съюзници джуджетата работили да оцелеят в една земя, която винаги щяла да бъде враждебна за тях. Въпреки, че армиите на Дюротар и Терамор поддържали временното примирие, крехкия мир нямало да продължи задълго.

Мирът между орки и хора бил разбит, когато огромна флотилия на Алианса пристигнала в Калимдор. Могъщия флот, под командването на Гранд Адмирал Дейлин Праудмуур (бащата на Джейна), били напуснали Лордаерон преди Артас да го унищожи. Плавайки много изтощителни месеци, Адмирал Праудмуур търсил всички оцелели сили от Алианса.

Армадата на Прадумуур представлява сериозна заплаха за стабилността на региона. Като прочут герой от Втората Война, бащата на Джейна бил непоколебим враг на Ордата, и бил твърдо решен да унищожи Дюротар преди орките да успеят да се установят окончателно в тези земи.

Гранд Адмирала принудил Джейна да на направи ужасяващ избор: да го подкрепи в битката срещу орките, предавайки по този начин своите нови съюзници, или да се сражава срещу собствения си баща, за да запази нестабилния мир между Алианса и Ордата, който бил така трудно постигнат. Джейна избрала второто и помогнала на Трал да победи полуделия и баща. За нещастие Адмирал Праудмуур паднал в битката преди Джейна да може да се помири с него и да му докаже, че орките вече не са предишните жадни за кръв чудовища. Заради предаността на Джейна, орките позволили на армии й да се завърнат сигурно в Терамор.