Херметизмът и учението на Хермес Трисмегист

Нищо не е невидимо, дори и безтелесните неща; умът е видим в своята обич и Бог в своите дела. (“Corpus Hermeticum” XI, I век)

І.СЪЩНОСТ

Херметизмът е комплекс от философски и религиозни идеи, които водят своето начало от книгите на полулегендарния Хермес Трисмегист. Макар и някои да определят Херметизма като религия, той е по-скоро мистично учение. Херметиците възприемат мистичните идеи на Християнството, Будизма, Юдаизма, Исляма и Зороастризма, за да ги съчетаят с тяхното собствено духовно светоусещане и да конструират херметичната
философска концепция.

Хермес Трисмегист

Хермес Трисмегист е една изключително интересна фигура в древната история. Наричан е още Хермес Трижди Велики, защото е тройно велик, велик в трите свята: физически, духовен и божествен. Учените му преписват основите на повечето съвременни науки като астрономия, химия и медицина. Алхимиците казват, че той е основателя на алхимията и астрологията. Суфите смятат, че един от древните велики учители на това, което сега се нарича Път на Суфите. Херметици считат, че той е дал седемте ключа , които отключват всяка врата на Небето и Земята. Други изследователи (например мавританския историк Саид от Толедо починал 1069г) твърдят, че в различните култури Хермес е бил наричан с различни имена: в древен Египет – Хермес и Тот, сред евереите и в Библията – Енох, а сред арабите – Идрис. За латински аналог се смята Меркурий. В архивите на Школата на Беинса Дуно се пази информация, че Хермес е един от великите Учители на Бялото Братство.

Христо Ботев - Само разумният и братският съюз между народите ще унищожи теглилата

Вестник „Знаме” 1874-1875

Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човешкия род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина, свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. Дордето народите бъдат разделени помежду си с машинациите на своите всевъзможни империи, конституции и републики, и дордето те, из сляпо низкопоклонничество към божиите помазаници, гледат един на други като на врагове, дотогава не ще има щастие на земята, не ще има бял ден за човека. Правителството и привилегированите класи у всеки един народ ще мъчат и притесняват сиромаха, ще поядат неговия труд, ще го държат в невежество, ще увеличават в квадрат и в куб неговите исторически глупости и в заключение на всичко това ще го изпровождат да бие и да изтребва брата си, или да бъде бит и изтребен от него. Разбира се, че ако да би могли народите да разберат веднаж за всякога де лежат изворите на техните страдания, то те тутакси би се убедили, че главните и единствените техни врагове са самите техни правителства и онзи клас партизани, които, за да могат да прекарат своя празен и вредителен живот, са станали душа и тяло с тираните и под покровителството на "законите" упражняват принципите на лъжата и на кражбата. Основата на всяко едно господарство е кражбата, лъжата и насилието. "Divide et impera" е била девизата на оная приснопаметна империя, която е станала идеал на всичките почти коронясани глави; "divide et impera" е и сегашната девиза на всяко едно господарство.
"Разделяй и владей!" Но кого? Ето главният въпрос, който не разбират или не искат да разберат ония, на които е широко около шиите им и на които е почти всякога пълен стомахът. Разделяй народите, разделяй поданиците си, разделяй семействата, разделяй брат от брата, баща от сина и мъж от жена, и ти ще бъдеш пълен господар над милиони живи същества и ще да плуваш в техните сълзи и кърви като сирене в масло.

Нека да направим всичко безплатно......

Майкъл Полин: Използване на гения на природата в областта на архитектурата

Как могат архитектите да изградят един нов свят на трайна красота? Като се научат от природата. На TEДСалон в Лондон, Майкъл Полин описва три навици на природата, които могат да трансформират архитектурата и обществото: радикална ефективност на ресурсите, затворена верига и използване на енергия от Слънцето.

Как СССР и САЩ бяха изгонени от Луната

Андрей Егоров е инженерът, управлявал дистанционно от Земята движението на руските “Луноходи”. Неотдавна той разказа за онова, което в действителност се е случило през 1973 г.
“Да управляваш “трактора”, както наричахме помежду си Лунохода, не е просто нещо. Налягането е понижено, сигналите от Земята имат трисекундно забавяне и това създава проблеми. Още в началото на сеанса забелязахме по трасето странен обект. Петдесетте метра, които го разделяха от “трактора” успяхме да изминем за повече от час. Когато го доближихме, вече бяхме сигурни, че виждаме голямо изкуствено съоръжение: полу-сферичен купол с диаметър над 2 метра.
Вратата на купола се отвори, излезе насекомоподобно същество. То приближи “трактора” и връзката прекъсна. По-късно гледахме записа стотици пъти и се уверихме, че съществото приличаше повече на рак. Рак с еднометрова височина. Опитите ни да съживим “трактора” продължиха до четвъртия ден, когато връзката внезапно се възста-нови. Получихме сигнал. С него се занимаваха шифровъчните служби от сигурността. Работата им не беше трудна, защото трябваше само да схванат, че посланието е коди-рано с латинска азбука. Първото послание от извънземни беше написано на мъртъв латински език. С него ни обявяваха за персона нон грата, а Луната - за суверенна територия на небесен народ. Всеки наш опит да се доближим до повърхността й се възприемаше като агресия. Центърът се опита да обясни това като мистификация или шега, защото никой не можеше да повярва в ракообразни селенити, които се изразяват на латински. Новата серия “Луноходи” бяха въоръжени вече не с картечници, както първите, а с мощно, все още засекретено оръжие. Подготовката отне три години. Но проектът внезапно беше закрит и ни обясниха, че няма да се поднови. Така ние никога повече не кацнахме на Луната.

През 1996 г. д-р Едвин Райс, участник в проекта “Аполон” издаде “Изгубеният Космос” и потвърди, че САЩ също са се сблъсквали със селенитите.
Придвижвайки се с “Ровър”-ите, те се натъкнали на купол, от който излезли много ракообразни същества. Те не атакували лунохода, но той вече не можел да се движи.
В това време всички чули реч, ясно произнесена на латински език. В Хюстън я превели. В нея се заявява, че астронавтите са влезли в чужда територия и трябва да я напуснат завинаги. Селенитите отхвърлили предложението за преговори и позволили на машините да се задвижат отново.
Съществуването на чуждата цивилизация моментално е обявено за държавна тайна. Сметнато е, че тази истина може да доведе до непредсказуеми последствия за правителството. Истината за цивилизация, намираща се съвсем близо, ще предизвика паника и силен комплекс за малоценност. В опитите си да разбере какво по-точно се случва, НАСА изпраща още един разузнавателен апарат “Лунар Скаут”. Той полита тайно към Луната през есента на 1973 г. и каца близо до мястото, където е открит куполът.
Връзката със “Скаут” прекъсва. Орбиталният му модул предава на Земята съобще-нието: “Кацането на Луната е забранено. Като демонстрация на силата ни ще видите какво ще се случи в 15.00 GMT”. Указани са координатите на национален парк.
Очакванията са за всичко - ураган, буря, взрив, но се случва нещо различно. Всички дървета на площ от 4 хектара загубват напълно листата си. Експертите разбират, че е употребено гравитационно оръжие. Налага се цивилизацията на селенитите и нейната сила да бъде призната. Общият извод е, че конфликтът трябва да бъде избегнат на всяка цена. Поведението на селенитите говори, че става дума за затворен тип цивилизация, която не желае контакти и е готова да отбранява територията си.
Американците напускат Луната завинаги. Обяснението е, че тя не е интересна за тях и е безсмислено да се харчат парите на данъкоплатците.
През средата на 70-те години от ХХ в. и СССР, и САЩ закриват лунните си програми.

Говорейки свободно с Джон Перкинс (с български субтитри)

Дълги години Джон Перкинс е бил "икономически убиец", в света на международните финанси. Функция, която той извършва чрез убеждаване на държави от третия свят да предприемат мащабни проекти за обществени строежи. Днес разбираме, че тези проекти финансирани от Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) служат за обогатяване на американски корпорации, докато в същото време създават осакатяващи дългове за тези държави, правейки ги зависими от САЩ.

Изживявайки вътрешна промяна, Перкинс напуска занаята през 1981. Днес той има non-profit организация (което ще рече организация, която няма за цел печалби) - Dream Change Coalition, която работи с амазонски и други туземни народи за да им помогне да запазят тяхната околна среда и култура.

Zeitgeist: Moving Forward - Официална версия с български субтитри

АМАЗОНКАТА

Стройни и силни девойки, облечени в пленени ромейски ризници и кожени наметала, стояха кои прави, кои седнали, около буйно лумтящия огън и медитираха.

От над сто и петдесет-годишното си съжителство с българите бяха придобили техния навик, преди поход да седнат пред огъня, да съзерцават и да медитират в златните му езици.

Така придобиваха индивидуален и сатанински дух, доближаващ се до невероятния, неповторим и както разказват преданията на фарашите от векове - непобедим оногондурски фанатизъм.

Техният живот приповтаряше легендата зя срастналия се ведно с коня воин, който лети по-бързо от вятъра и пронизва на двуострата си сабя по сто души напред.

Така, заселилите се на Балканските земи, сарматски маси народ, обогатяваха и доразвиваха в новите условия носената със себе си своя древна, южноазиатска култура.

Влизайки в досег с другите племена, бяха съхранили своя основен закон за главен вожд и жрец начело да стои най-личната сарматка. Жена.

Това тяхно инострание бе шокирало много от околните народи, но победите, постигани от женските унищожителни отряди, им бяха спомогнали да запазят народа си.

Техният фараш разказваше легендата, как чужди войни унищожили лагерите им, изклали всички мъже, а жените и децата взели в плен със себе си.

При обратния си поход на Север, в огряна от пълната луна нощ, жените пленнички се организирали, избили часовите, а след това и останалите вражи мъже.

Оттогава до ден днешен, жените воюват и жените ръководят, а малкото мъже около тях изпълняват второстепенна роля и задачи, без някога и да си помислят да негодуват или да мърморят. Главният закон на матриархата се изпълнява неотлъчно и дословно. Дръзналите да изкажат недоволство, биват сурово наказвани или публично посичани.

За оногондурите или “българите” както ги наричаха още тази ситуация бе доста комична и често я подлагаха на солени шеги. Мечтаеха жена сарматка да им издава командата всеки ден да лежат в юртата в постоянна мъжка готовност. На което сарматските жени-войни отговаряха с високомерен присмех. Те допускаха до себе си мъж само тогава, когато определената жена според закона трябваше да продължи рода си.

В останалото време, жената-воин бе само жена-воин.

В утрешния ден предстоеше битката при прохода.

Войните на Никифора бяха навлезли в главния град на великия кан Крум, дал земи на сарматите и изказвал неведнъж благоразположението си към тях.

Ромеите бяха разграбили и опожарили столицата Плиска и се бяха отправили към проходите на Балкана, да ги преминат и да закарат несметните богатства в южните си земи.

Вестоносците даваха знаци, че предните колони на ромеите приближават.

Наоколо владееше мир и тишина. Само птичките тук-там отлитаха, уплашени от събраните на едно място толкова много хора.

Несъмнено чакането изнервяше, но врагът наближаваше. Авангардът навлизаше в подстъпите на теснините.

Изчакаха мълчаливо главната войска да навлезе дълбоко в прохода и чак тогава чуха сигнала даден от великия хан.

Подрязаните огромни дървета се сгромолясаха и преградиха пътя на конницата. Огромни гроачи от подпрени до този момент огромни камъни се сринаха и зазидаха гърлото на прохода.

Неописуема паника обзе гъстото множество, а идващите отзад напираха. Едни други се избиваха и мачкаха, още преди да се стовари върху тях цялата жива сила, заляла околните хълмове.

Жената-вожд подаде знак и воините-жени се впуснаха като ястреби върху паникьосаната плячка.

Подлите ромеи с кръвясали от ужас очи виждаха жени с препаски и развети от вятъра коси да посичат блъскащите се в крайните редици. Те сечеха така сръчно, както биха жънали жито, ако живееха в южните ромейски земи.

Ромеите се стопяваха.

Жената-вожд, недосегаема и неуязвима, както фея, опря двуострия си меч в едно с меча на снажен български боил, до ризницата на Никифора, който ужасен и умиращ от страх, бе коленичил и опрял глава о земята в знак на покорство.

Женският инстинкт и помогна и мечът и се стовари между позлатената ризница и шлема на коварния завоевател.

Българинът боил я изгледа с пълни с презрение и хлад очи, заради отнетата му чест – той да извърши това сакрално свещенодействие – но се отстрани, забелязал приближаването на великия кан.

Величественият Крум се приближи, отметна в страни мантията си, сложил ръка на дръжката на меча си, постави крака си върху златната ризница на поваления император и с глас, обладан от неприкрита ярост, изрече:

- Щом не искаш мира – на ти секира! – огледа се величествено и след малко попита: - Кой го посече?

Намръщеният боил, стиснал устни, посочи само с поглед към сарматската принцеса.

- Великата жена-боец! – възкликна почуден канът. – Ризницата и цялото му бойно снаряжение ти се полагат по право, но главата на Никифора ще бъде моя. Ще наредя да я обковат в сребро и с нея ще отпразнуваме победния пир.

- За срам и позор на ромеите! – извика канът. – Сега и во веки веков. Казах!

***
- фараш – народен разказвач
- гроач – водопад от камъни, морени

Траки ли са българите?

Крайно време е учебниците по история да заменят грешната теория за тюрко-славянския ни произход.

Не е ли странно - днешните гърци били наследници на старите гърци, днешните румънци - на старите даки, днешните албанци - на старите илири, сърбите - на трибалите, а днешните българи нямали нищо общо с най-многобройния народ на античността - траките, които живеели по нашите земи, но изчезнали малко преди да дойдат на конете си пришълците "прабългари".
Този безсмислен историографски шаблон е упорито налаган от науката през целия XX век. За да успее тази теория, е било необходимо преди това да се заличи писмовното историческо наследство на българите. За тази цел през двадесетте и тридесетте години на XIX век започва масовото унищожаване на автентични исторически документи, съхраняващи се в библиотеките на по-големите български манастири. През 1821 г. по заповед на владиката-фанариот Иларион Критски е изгорена Търновската патриаршеска библиотека. Гръцки, руски и австроунгарски платени агенти изгарят или изнасят от България хиляди томове  безценни български книги, с което заличават местния изворов материал, който би трябвало да постави основата на бъдещата Българска историография. За унищожаването на огромен брой ръкописи - "от 30 до 50 товара книги във всеки манастир", свидетелства възрожденецът Йордан Хаджиконстантинов - Джинот.
Чужденци съчиняват грешни теории за произхода ни, а след Освобождението Българската историческа наука и Българската археология се създават и управляват половин столетие от австроунгарци и руснаци. Те налагат грешната теория за "тюрко-славянско" смешение.
Ето така беше поставена "каруцата пред коня" в световната, и в частност българската историография - българите бяха нарочени за тюрко-татари, без оглед на очевидните факти -  терминът татари се появява през XII век, терминът тюрки - през VI век, а науката е доказала със сигурност, че етнонимът българи е засвидетелстван поне от IV век  (Анонимен латински хронограф). Очевидно е, че българите не могат да бъдат и славяни, поради същата причина - за славяни се говори едва от началото на VI век. Ако изобщо трябва да извеждаме произхода на българите от някой от древните народи, разбира се, че трябва да започнем проучванията си от траките. Неоснователно преекспонираният в историографията през последния един век термин "траки" не е етноним, а е общностно название, характеризиращо над 80 сродни племенни групи, с което общностно название гръцките пришълци са наричали автохтонните неелинизирани народи на Балканите в периода на елинизма. На гръцки нарицателното "траки" е добило значение на "необразовани", "диви", "варвари", "неелини". С две думи - колкото и еретично да звучи - терминът "траки" е неприложим за историографията. Все едно да обявим, че в XV-XIX век на Балканите не е имало българи , а "гяури", само защото османските тефтери твърдят това. Като се има предвид горното, смятам за оправдано да сложа етнонима "траки" в кавички. Истинското име на земите, заселени от край време с българи е БАЛГ, БОЛГ, БАЛК , БАЛХ, БЕЛГ, БОЛГА, БЪЛГАРИЯ, БОЛГАР, БАЛКАН, БАЛХАШ, БАЛАХИЯ,  (Валахия или Влахия), БОЛГАРДАГ и т.н. Коренът на всички тези наименования е Б-Л-Г / Б-Л-К, аналогичен с корена на българското народностно име.

Надписите от остров Самотраки

При разкопки след Втората Световна война американският археолог К. Леман открил на о. Самотраки надписи, които определя като "тракийски". Става дума за около 40 керамични фрагмента с различни по дължина буквосъчетания, изписани върху тях. Какво било учудването на научния свят, когато след публикуването на находките се оказало, че в два от тях се съдържа българската "кирилска" буква  "Б". Леман тълкува този знак с фонетичната стойност "Б" /b/. Фрагментите се датират VI-III в.пр.Хр. Наличието на "кирилска" буква в "тракийски" текст не е прецедент. Известни са и надписи от Тера, които съдържат подобни букви "Б". Интересното е, че голям процент от надписите от Самотраки съдържат думата "ден" или "дин", в очевидна връзка със старобългарската дума "дьнь" и новобългарската "ден". Смешното тълкуване на гръцката наука на този факт е, че "ден" било епитет на гръцкия бог Зевс?! Другите български думи, които се откриват в надписите от о. Самотраки са: "дена", "века", "оно", "ли", "дел", "пито", "леси", "ле", "то". Днес на науката са известни едва около 200 тракийски думи. Близо 80 от тях имат пълен аналог с думи от съвремения и средновековен български език. Доказани са етимологически аналогии и сред местните, лични и родови имена, както и близост в граматиката и смисловата структура на изречението. Такова подобие между античен и съвременен език не може да бъде случайно. То е напълно съизмеримо с нивото на съхранение на старогръцкия език у днешните гърци.

Кои са пеласгите?

Как е истинското име на автохотонния народ, населявал Балканите преди идването на гръцките пирати колонисти, и какъв е коренът на неговия етноним?
Това без съмнение е народът, чийто етноним през гръцката транскрибция звучи така: "пеласги". Че пеласгите са живяли на Балканите преди идването на гърците, няма никакъв спор. Достатъчно е да се вслушаме в Херодот - "атическият (предгръцки) народ бил пеласгийски, но след като преминал към елините променил езика си, който бил варварски и научил елински." Работата е там, че не всички пеласги са били претопени от елините. Напротив, повечето от тези 80 народа, живеещи на Балканите и Мала Азия, които гърците са наричали пренебрежително с общностното название "траки" са потомци на пеласгите. Терминът "пеласги" е достигнал до нас отново чрез гръцкия език. Затова няма да сме далеч от истината, ако предположим, че истинското име на този народ е било БЕЛДЖИ, БОЛДЖИ, БОЛГИ или БЕЛГИ. Съществува и втори гръцки вариант на транскрибиране на името - ПЕЛАСГИ, който българският учен Йордан Табов аргументирано свърза с етнонима на българите.Въпреки че директните сведения за пеласгите са оскъдни, ето няколко преки връзки пеласги-българи:


1. Историята на античния свят твърди, че пеласгите са населявали Апенините, Балканите и Западната част на Мала Азия. В ранното средновековие на същите територии ние откриваме българи.

2. Паласка - кожена кесия, която виси закачена на колана. Интересното е, че на латински "галската" кожена кесия се нарича "bulga", а този, който носи "галска" кожена кесия - "bulgar". Типът колани със закачени на тях паласки се нарича "български колан" в ранното средновековие. В староирландските саги името на народа на Болг се свързва с характерните за тези хора торби (bulg,bag), които те носели със себе си. Същите саги разказват, че народа Болг живеел на Балканите но бил заробен от гърците, и се преселил в Ирландия. Очевидно в староирландските саги се говори за пеласгите, чието истинско име е БОЛГ.

3. Старата българска столица се нарича Плиска - в очевидна етимологическа връзка с етнонима "пеласги". Съществуват извори (Codinus /3. стр. 320/), според които гр. Плиска е основан по времето на Константин Велики (няколко века преди някой да е чул за  "славяните", които според днешната наука били основали града, а "тюркските прабългари" завладяли и направили столица).

4. Пеласгийската дума пург(ос) [pyrgos], - крепост (бург - една от най-древните "тракийски" думи, тясно обвързана с етнонима "булгари", "бургари").

5. Пеласгийската дума сели(с) [selis], /16. стр. 233/ - място за сядане  (село, селище, поселение). Сравни старобългарското "сел" - седя, и "етруското" celle. Интересното е, че и до днес в Италия има селища, основани от българи, които носят това име - например Celle di Bulgheria, за което се знае, че е българско още от V век.

6. Пеласгийската дума сито(с) [sitos], /16. стр. 233/ - жито.

7. Пеласгийската дума тачъ(с) [tachys], /16. стр. 233/ - бърз, тича.

8. Корените на етнонимите "пеласги" (пречупен през гръцка транскрибция) и "българи" имат почти пълна аналогия помежду си - П-Л-СГ = Б-Л-Г. И така стигнахме до единствено възможното за нас заключение - древните българи не са били нито траки, нито тюрки, нито славяни, а чисто и просто те са били българи. Само гърците и римляните пренебрежително са ги наричали траки (сиреч варвари). Самите те са се наричали пеласги (бляскави, синове на Бал, Слънцето), бали (велики,  божествени, бели, светли, бляскави), белги, балти, балхи, бактрийци, балгари, болгари, българи.
Разбира се, част от българските народностни групи са се разселвали из цяла Евразия, тъй като са били един от най-многобройните народи на света - според Херодот, "траките" са най-многобройният народ на света след индийците.

Време е да приемем, че нашите предци не са късни пришълци на Балканите, а са тук от хилядолетия.