Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човешкия род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина, свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. Дордето народите бъдат разделени помежду си с машинациите на своите всевъзможни империи, конституции и републики, и дордето те, из сляпо низкопоклонничество към божиите помазаници, гледат един на други като на врагове, дотогава не ще има щастие на земята, не ще има бял ден за човека. Правителството и привилегированите класи у всеки един народ ще мъчат и притесняват сиромаха, ще поядат неговия труд, ще го държат в невежество, ще увеличават в квадрат и в куб неговите исторически глупости и в заключение на всичко това ще го изпровождат да бие и да изтребва брата си, или да бъде бит и изтребен от него. Разбира се, че ако да би могли народите да разберат веднаж за всякога де лежат изворите на техните страдания, то те тутакси би се убедили, че главните и единствените техни врагове са самите техни правителства и онзи клас партизани, които, за да могат да прекарат своя празен и вредителен живот, са станали душа и тяло с тираните и под покровителството на "законите" упражняват принципите на лъжата и на кражбата. Основата на всяко едно господарство е кражбата, лъжата и насилието. "Divide et impera" е била девизата на оная приснопаметна империя, която е станала идеал на всичките почти коронясани глави; "divide et impera" е и сегашната девиза на всяко едно господарство.
"Разделяй и владей!" Но кого? Ето главният въпрос, който не разбират или не искат да разберат ония, на които е широко около шиите им и на които е почти всякога пълен стомахът. Разделяй народите, разделяй поданиците си, разделяй семействата, разделяй брат от брата, баща от сина и мъж от жена, и ти ще бъдеш пълен господар над милиони живи същества и ще да плуваш в техните сълзи и кърви като сирене в масло.
И наистина, в коя държава силните не държат слабите в ръцете си, богатите – бедните, а управителите – всичкия народ? Преминете всичките меридиани и успоредни кръгове и вижте ще можете ли да намерите изключение из това общо правило, а ние нека укажем мимоходом на един факт, който днес произхожда пред очите ни и на когото авторът е днешното румънско правителство, и после вече да преминеме на самият си предмет.
Какво прави днес румънското правителство в своите парламентарни избори? За да остане и занапред на шията на народа и за да може да взема от него всичко и да му не дава, като-речи нищо, то употребява такива грозни насилия против неговото право и воля, щото не можеме даже и да помислиме, че буквата на техните буржоазно-конституционни закони има какъв-годе смисъл за силните и богатите "отъ мiра сего". И наистина, съгласно ли е днешното поведение на румънското правителство, не с човещината и със здравия разум, но с конституционния закон? Кой член или параграф от тоя закон дава право на правителството да бие с ръцете на "чомагашите'" и полицейските банди всекиго, който би гласоподавал против неговото желание и който би поискал да бъде свободен барем в симпатиите си към известни свободолюбиви личности? Чомагите и байонетите показаха, че законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че всяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството.
Но да оставиме Румъния да прелива своите глупости из чувал във вулгия и да преминеме на машинациите на онова правителство, което и досега още има безобразието да се хвали със своите симпатии към нашия народ, но на което народът е повикан да раздели с нас бъдещето на Балканския полуостров.
Кой не знае, че от разумното споразумение и съединение на двата братски народа, сърби и българи, зависи продължението на тяхната история; кой не знае, че за това споразумение и съединение са правени вече няколко пъти опити и че съществуват вече всичките почти необходими за това условия? Но в това също време кой не знае, че освен една малка част от по-развитите личности на тия народи, масата и с нея заедно нейните официални предводители са захванали вече да питаят тайна, недостойна и вредителна омраза помежду си? Кой е причината за това?
За да отговориме на тоя скръбен въпрос, ние би трябвало да преброиме всичките оние факти, чрез които сръбското правителство се е показало небратско, неискрено и неблагодарно към българския народ, но тука нашата цел не е вече да обвиняваме тия или ония, на които дебелите кожи не вземат от никакъв камшик, а целта ни е да покажеме на какви основи могат да се изравнят отношенията ни със сръбския народ.
С 30 и 34 брой, сръбският вестник "Исток" иде с една дописка, подписана от един учител, да ни покаже, че шарлатанствующата партия на Милош Милоевича не е вече партия само на няколко филологически души безумци, но е партия на самото правителство и действително се поддържа от него с едни твърде рутинни и убийствени политически цели. Ние оставяме "Исток" да лакействува пред своето правителство и да клевети българския народ с това, с което последният би трябвало да обвинява него и неговите патриоти, и се обръщаме със своите няколко думи към ония истинни сръбски патриоти, които стоят като кост в гърлото на своето правителство, но които рано или късно ще дойдат в сила и ще поведат своя народ към неговото честито историческо назначение. Както нашата революционна партия, така и всичкият почти български народ (освен неговите предатели и изедници) се е убедил вече, че онзи, който по своето положение е естествен враг даже и на онзи нищожен либерализъм, с който така наречените прогресисти вървят подир развитието на общочеловеческата свобода, не може да бъде доброжелател на тогова, който мисли да турне своя живот на широките основи на тая свобода и който не желае да бъде слуга или роб нито на чужди, нито на свои някои притеснители. Днешното сръбско правителство е такова също, каквито са всичките правителства в Европа, и със своите традиции и тенденции е показало вече, че то и за нас ще да бъде дотолкова полезно, доколкото е полезно за своя народ. Ние знаеме това и затуй с особено недоверие гледаме на "балканския Пиемонт". Единствените наши надежди за конфедерационния съюз със Сърбия ние възлагаме на оная част сърби, която се преследва от белградските великаши в лицето на "Ради" и на "Будуhност" и ней ние вменяваме като първа обязаност кьм нейния народ и към човечеството да популяризира у дома си идеята за споразумението и за съединението на южните славяни, и то, разбира се, на такива начала, на каквито трябва да се основе свободата на народите, свободата на личността и свободата на труда. Тая партия от честни и умни хора трябва да въстане против козните на своето правителство и против подлостите на неговите клевети относително българския народ, т.е. – трябва да преследва и да убие ония убийствени раздори, които то сее чрез своите всевъзможни Милош Милоевичевци и чрез своите а lа "Изток" доброжелатели в името на науката, на образованието и на своето чувство на патриотизъм, и най-после – тя трябва да разкаже на своя народ, че свободата и съюзът между южните славяни са възможни и осъществими само тогава, когато всеки един народ от тях запази своите етнографически граници и когато всеки един остане свободен в своята собствена къща. Ако Сърбия или сръбското правителство не желае да ни помогне да поринеме турците из Европа, то нека ни барем не препятствува да дигнеме сами знамето на свободата и нека не нарича шпиони и предатели ония, които искат да запазят народността си, името си и своите свещени права на земята, на която живеят. Ние мислиме, че дордето сръбският народ и сръбската журналистика се не въодушевят с оная съща любов и искреност към българския народ, с която последният се отличава към своите братя, дотогава никакво споразумение и никакво съединение между сърби и българи е невъзможно.
Прави ли сме в това свое убеждение, ние скоро ще видиме.
0 коментара:
Публикуване на коментар