Интервю с Дейвид Бом - Част 5

Продължение от част 4 ...

Интервюиращ: .. начина за създаване на картини в три измерения.
Бом: В три измерения, където не правите кореспонденция от точка до точка между обект и образ, а където вълните, това, което правите е да приемете вълните от цялото във всяка област.
Интервюиращ: Значи може да създадете .. в три измерения.
Бом: Да, и не само това, но всяка част от изображението съдържа изображение на цялото. Но с по-малко подробности от цялото.

Интервюиращ: Значи смятате, че състоянието на всеки човешки индивид е да бъде тази дребнава част от холограмата, която съдържа цялото.
Бом: Да, но в същото време той е допринасящ за цялото. Виждате ли, ние трябва да..., и двете виждания трябва да се поддържат.
Интервюиращ: Но това нещо, по време на историята ли е създадено, или е било там през цялото време?
Бом: О, мисля, че е вградено в това, което сме. Групите са били по-малки в миналото, това е всичко, виждате ли. Първоначално е имало малки групи от по 20-40 ловци-събирачи и след това обществата са станали по-големи. И тъй като са станали по-големи, е станало и трудно да се поддържа съвместимо цяло. Имахме войни и много други конфликти и сега имаме това предизвикателство от пет милиарда души, ние трябва да създадем едно съвместимо цяло, иначе няма да оцелеем.
Интервюиращ: Значи това е изцяло ново предизвикателство.
Бом: Да, аз не мисля, че някога е съществувало преди.
Интервюиращ: И вашата основната идея е, че архитектурата на човешкото общество сега е такава, че има взаимодействие между всичките пет милиона души едновременно ..
Бом: Пет милиарда.
Интервюиращ: Пет милиарда, извинете. Но няма фактическо разбиране на ..
Бом: Ами, всъщност те са цяло, но е непоследователно. Виждате ли, те не могат да не бъдат цяло. Те обменят. Всеки човек е това, което другите са. Ако двама души са врагове, всеки създава другия, нали. Това ясно ли е?
Интервюиращ: Всеки прави другия враг?
Бом: Ами, какъв е той, вижте, двама врагове са много тясно свързани. Хората, които се мразят едни други са изключително тясно свързани, с изключение на това, че са в непоследователна връзка. Такава, която е много разрушителна, но вижте, омразата е в много тясна връзка, но тя е разрушителна. Сега тя трябва да се превърне в нещо друго.
Интервюиращ: В този преход от виждане на света като части към света като цяло, от който смятате, че ние всички имаме нужда за да оцелеем, ще има много трудности. Как виждате този преход?
Бом: Ами, аз не виждам как точно ще се случи. Мисля, че ние сме изправени пред това предизвикателство, като опасността от ядрена война, опасността от екологично унищожаване и много други опасности. Фактът, че в нашите градове става все по-трудно да живеем, автомобилите в крайна сметка ще ги запушат. Хората са настроени сега към виждането за растеж, икономически растеж. Но това е точно нещото, което ще унищожи планетата.

Ако пет милиарда души искат да живеят в настоящия европейско-американски жизнен стандарт, японците и т.н., тогава те ще бъдат като рояк скакалци, кацащи върху планетата. Така че по някакъв начин трябва да има промяна, когато казваме, че това желание за материални блага трябва да бъде по-ограничено, което означава, че хората трябва да намерят нещо друго в живота си, ако искат да оцелеят. Няма да има дори материални блага, ако продължаваме така.

Ще имаме много повече въглероден диоксид, много по-голямо замърсяване, много повече от всичко. Така че, това е предизвикателството и виждам началото на едно движение, особено екологичното предизвикателство, някакво движение има в ядреното предизвикателство, заради Горбачов, което е окуражаващо. Така че, има някакво движение по този път, въпросът е, ще бъде ли достатъчно бързо. Ако имахме повече време, би било много повече ...

Интервюиращ: Но изглежда, че през последните пет години се наблюдава голяма промяна, например за ядрените оръжия.
Бом: Да, мисля, че преди всичко идването на Горбачов, той промени цялата атмосфера. Ако той може да поддържа това, би било много добре. И други хора на запад най-накрая могат да се раздвижат с него.
Интервюиращ: Значи там, където виждате инициативата в наши дни е много по на изток, отколкото на запад.
Бом: За момента, да. Има известна инициатива на запад за развитие върху екологичния въпрос, това е просто много недоразвито. Не мисля, че хората .. степента на промяна, която е необходима. Някой каза, че ние харчим един трилион долара на година по целия свят за въоръжение, ако похарчим тази сума за екология, ще решим проблема. Но ако харчим много по-малко от това, то вероятно няма да го реши или ще забави решението му.
Интервюиращ: Какво е най-важното нещо, парите или съзнанието?
Бом: Съзнанието. Защото, когато парите се харчат, също ще зависи от съзнанието. Дали чувстваме, че сме част от този един свят или всички ние мислим, че сме разделени.
Интервюиращ: Сега, Нилс Бор имаше тази идея за един отворен свят, и той беше по-скоро подиграван, когато публикува отворено писмо до Организацията на обединените нации през 1950 г. относно необходимостта човешките същества да говорят заедно .. Как виждате това днес?
Бом: Ами, аз мисля, че той видя необходимостта по това време, но хората не бяха готови за това. Може би той е бил повлиян от това усещане за цялостност също, което е в неговото виждане. Мисля, че хората са по-склонни да чуят това сега, но кризата се развива с много бързи темпове.
Интервюиращ: Значи в известен смисъл това, което казвате е, че Бор е виждал нещо и никой не го е разбирал, а може би, защото не е смеел да го каже.
Бом: Ами, аз мисля, че те не бяха готови да слушат. Хората не искаха този един свят. Те се страхуваха от него, те казваха ние имаме толкова много врагове, че искаме първо да се погрижим за себе си и така нататък. И тези нагласи все още преобладават, но има движение далеч от това. А не хората да чуят.
Интервюиращ: Сега ако вземем традицията, че сте извън природните науки, които са участвали в обсъждането на обществотото, което традионно е традиция, където духовността и мирогледите и религията се разглеждат като врагове. Ако приемете традицията на ляв природен учен от преди Втората световна война. Как така съвременните учени се интересуват от мирогледи и духовност?
Бом: Ами някои от тях се интересуват. Не мисля, че са голяма част. Отчасти, защото самата наука отвори възможността по начина, който описах. И отчасти защото мисля, че както и при толкова други хора има нарастващо чувство за неадекватност на стария подход. Това не само няма да реши всички проблеми, които споменахме, но и създава един вид празен живот. Ако можете да си представите, че сме успели, тъй като икономиката се разраства и все повече се увеличава, какво ще имаме накрая, хората ще се отегчат. През 60-те години, когато имаше просперитет, имахме всички тези хипита. Те установиха, че няма значение. Ако имаме този вид просперитет, на който хората се надяваха, аз мисля, че всичко щеше да се разпадне по-бързо от всякога.
Интервюиращ: Но как ще да станем хипита, чрез просперитет или чрез бедност?
Бом: Просперитета ще направи хипита, бедността може да накара хората да се страхуват да на загубят работата си. Но мисля, че нито един от тези начини няма да работи. Промяна на съзнанието е необходима. И мирогледа е част от това.
Интервюиращ: И кой мислите, че е най-важният начин тази промяна на съзнанието да се случи?
Бом: Не знам. Виждам много фактори, това е като поток с множество извори. Не само мироглед, но мисля, че един от най-важните фактори би било да има диалог на много различни хора. Не само на изток и на запад и на север и на юг. Например диалог между учените, мисля, че учените намират за много трудно да водят истински диалог, защото те са толкова ангажирани с техните възгледи. Те трябва да имат диалози помежду си или с хора, които не са учени или дори религиозни хора.
Интервюиращ: Благодаря ви!

Това е краят на интервюто. Сами преценете дали днес, 30 години след това интервю има някакво развитие към това, което Бом каза? Аз мисля, че не само, че няма развитие, а и диалога между хората се отдалечава, вместо да се случва. А днес сме вече 7 милиарда. Никакви изгледи все още от съвместимото цяло, за което Бом говори. А кризата продължава да се задълбочава с все по-бързи темпове. Докога мислите ще продължи това?