Сага за цирка, циркаджиите...извинявайте! Сега сериозно! (допълнена)...

Здравейте, след всички събития, които се случиха през последните две седмици, реших в крайна сметка да напиша това. Тази публикация е своеобразен мой опит да дефинирам случващото се и за да не бъда голословен, накрая ще дам и моята алтернатива за това, какво може да се направи от тук нататък. Ще се опитам и да представя аргументи в защита на тезата си. Позволете ми да започна с малко предистория. Оказа се, че протестиращите не бяха очаквали, че протеста ще има чак такъв ефект и когато работата стана сериозна, при някои от тях страха от неизвестното надделя, което беше и целта на тези, които създадоха целия този театър. За съжаление българите отново бяха изманипулирани по същата схема, както и преди. И те отново се хванаха, отново станаха участници в този театър и в крайна сметка бяха разделени. Както е казал Макиавели "Разделиш ли ги, ще ги управляваш". Но това беше миналата седмица. Вече падна правителството. И възникна въпроса "А сега накъде?"

Поредица: Древно знание - част 1 с български субтитри

Разрешаване на древни мистерии Част 1. "Древните" са знаели много повече, отколкото се предполага за Животът, Вселената, астрономията, висшата математика, магнетизма, изцелението, невидимите сили и др.
Кодираното знание е информация, която е предадена, чрез знаци и символи и можем да намерим това знание по целия свят. Всички тези древни наблюдения и геометрични модели (Свещената геометрия), символизират невидимите сили по време на работа. Ние сме били лъгани от медиите. Съвременните археолози не знаят за какво говорят. "Древните" не са били глупави или примитивни. Ние просто не успяваме да декодираме това знание, предадено със знаци, символи и древни произведения на изкуството. Този вид информация е скрита от обществото.

Пътник в автобуса...

Здравейте, днес реших да ви разкажа една история, от която, сигурен съм, всеки от вас ще извлече своята истина. Обичайте се и бъдете обичани! Приятно четене!

Пътниците в автобуса гледаха съчувствено как привлекателна млада жена с бял бастун внимателно се качваше по стълбите. Тя плати на шофьора и използва ръцете си, за да почувства разположението на седалките, тръгна надолу по пътеката и намери място, което шофьора й каза, че е празно. Тогава тя седна, сложи куфарчето в скута си и остави бастуна върху крака си.
Беше изминала година, откакто Меги, тридесет и четири годишна, ослепя. Поради погрешна медицинска диагноза, те беше доведена до слепота и изведнъж се хвърли в един свят на тъмнина, гняв, разочарование и самосъжаление. Някога яростно независима жена, сега Меги се чувстваше осъдена от този ужасен обрат на съдбата, който я превърна в безсилна, безпомощна тежест за всички около нея. "Как е възможно това да се случи на мен?" питаше се тя, уплитайки сърцето си в гняв.