Господарите на Светлината, част 1 - Херметично въведение

Тази публикация служи за източник на древна езотерична мъдрост и модерните квантови науки. Тези модерни квантови науки започват да утвърждават и да доказват истината и разбирането за реалността, която ни е била казана преди, от египетските мистериозни школи и много древни посветени, извън познатата история. Това е ...

1. Че ние сме вечна "светлина/енергия/съзнание/ душа". Ние не сме тела, които имат души, ние сме души, преживяващи в "тела".

2. Че източника на тази душа е в действителност "Цялото" или "Бог". Макар да е вярно, че Цялото е всичко, също толкова вярно е, че Цялото е във всичко. Източникът, лимитът и конституцията на всички неща е Бог. По този начин целия живот и създаване са свещени. ("Прави на другите това, което би направил на себе си").
3. Трето, че тези души, бидейки индивидуализирани като части на Цялото, живеят в безкрайното разширяване на неговото въображение. Вселената е изцяло ментална в реалността, природата и конструкцията си, съществуваща само в умствените възприятия и илюзиите на сетивата, представени на тази душа. Представата за Бог е в действителност основата/нивото на съществуване, където душата живее, преживявайки "отделно" съществуване от вроденото "единство". Бог е всичко и всичко е във въображението на Бог. Бог е силата (енергията) зад цялата "физическа" материя, тази сила е първична, вечна и от реална значимост. Материята е вторична, преминаваща и основаваща се на илюзия.

"Нито едно от съществуващите неща не се губи, но хората по погрешка говорят за техните промени като разрушения и смърт...Възстановяването на "телата" на Земята е по този начин техния състав, като се има предвид, че тяхното разрушаване ги дава на тези тела, които никога не могат се разрушат, които не знаят смърт. Липсата им или по-скоро усещането за тях се губи, не самите тела."

-- Корпус Хермерикум --

Времето е силата, която позволява на единството на Цялото, мислено да индивидуализира и да преживява илюзията за разделение.

"Знай, О, Тот, в началото беше празнота и нищо, вечно, безкрайно нищо. И в нищото дойде мисъл, целенасочена и запълни празнотата ... В началото имаше вечна мисъл, а за да бъде вечна, трябваше да съществува времето. Така че, тази мисъл прерастна в ЗАКОНА НА ВРЕМЕТО ...

Времето не се променя, но всички неща се променят във времето. Времето е сила, която държи събитията отделни, всяко на своето правилно място. Времето не е в движение, но ние се движим във времето, също както нашето съзнание се премества от едно събитие към друго.

Въпреки, че времето съществува, всичко е всичко, едно вечно съществуване. Знай, че макар и нещата да са разделени във времето, те все още са едно, във всички съществуващи времена ... В теб е цялото време и пространство."

-- Изумрудените скрижали --

Така живота в една вечна ментална вселена, се състои само от поредица от последователни моменти. Потокът, който човека нарича "време". Във всеки момент от "времето" имаме право на избор, да живеем напълно ангажирани с моменти, свързани с миналото или бъдещето, да намираме истинското трайно щастие, настройвайки светлината на вътрешния си Аз (Бог), или да живеем в мрака и отчаянието на егото (Дявола). Мъдрият намира истинско щастие и блаженство от вечния вътрешен рай, а глупака изпада в безумието и скръбта на преследването на мимолетно щастие в постоянно избледняващата и преминаваща илюзия.

"Небесното царство е във вас." -- Исус --

 "Просветеният човек, признава, че светът е само илюзия и не действа така, сякаш е реален, така че той избягва страданието."
"Когато осъзнаем колко перфектно е всичко, ще извъртим главата си назад и ще се смеем в небето"
-- Буда --