Ако искате да бъдете бунтари, бъдете добри!

Ако искате да бъдете бунтари, бъдете добри. - Панчо Рамос Стиерле

Здравейте, днес ще ви разкажа историята на един човек, с който аз имах честта да се запозная лично. Неговото име е Панчо Рамос Стиерле. Може би много от вас са чували за него, след като беше арестуван на 14 Ноември 2011 по време на протеста "Окупирай Оукланд", докато медитираше на централния площад в Оукланд, Калифорния, заедно със съквартиранта си. Снимки и видео от този арест се разпространиха по Интернет и обиколиха света, буквално за минути. Заради статуса си в Америка, в момента Панчо е изправен пред риск от депортиране.......

Аз имах възможността да се срещна с него миналата година. При тази среща се оказа, че мисленето ни напълно съвпада, относно състоянието на света ни днес и начините да го направим по-добър. В тази публикация ще имате възможност да се убедите, че Панчо е един невероятен човек. На първо място ние трябва да отговорим на опитите на правителствата, банкерите, корпорациите и различните фракции на системата за контрол да ни превърнат в едни работещи и немислещи роби и още повече, да превърнат нашите деца в роботи, които да им служат за целия си престой тук, на Земята. Но ние трябва да отговорим по различен начин - без насилие, без агресия, напротив - с любов, разбиране, прошка и със сърцата си. Ние трябва да надраснем културните, расови, религиозни, сексуални и всички други различия между нас. Защото цялата планета е нашата държава, а всички ние сме нейни граждани......нека всеки от нас поеме своята отговорност, за да направим тази държава едно прекрасно място, където, след нас, нашите деца ще бъдат горди да живеят. Времето за това е сега, избора е ваш и вие не би трябвало да се страхувате да изберете това, което е правилно за вас самите и за всички хора по-света.

Въпроса никога не е бил какво прави правителството, някакви организации или другите хора за да направят света по-добро място за живеене.
Въпроса винаги е бил "Какво правите ВИЕ за да направите света по-добро място за живеене?" Нека всеки от нас да направи малко и когато това стане, един ден ние ще променим света.
Ако искате да живеете в мирен свят, не трябва да се биете за мир, а просто трябва да бъдете мирни хора. Ако искате добър и състрадателен свят, бъдете добри и състрадателни хора и то ще се случи по естествен начин. Единствената битка не е на бойното поле, тя е вътре във Вас.

Точно заради това съм длъжен да споделя с вас историята на Панчо, за да бъде видяна от колкото се може повече хора.......и повярвайте ми, хората като Панчо са много повече, отколкото предполагате. Към настоящия момент са милиони и броят им продължава да расте. И аз с чиста съвест мога да кажа, че съм един от тези хора. Правя го по свой, собствен начин, но съм радостен, че мога да помагам на хората, това ме прави истински щастлив. Всичко е въпрос просто на един избор, нищо повече.
Аз направих своя избор. А вие?........

Полицията обявява Понеделник, 14 ноември 2011 г. за деня на мирния протест "Окупирай Оукланд", придружен с палатков лагер. Това е първия протест, който призовава за обща стачка, която да затвори петото по големина пристанище в страната. С напрежение, приличащо на политически хаос, полицията ескалира насилието и репресиите, чрез всяване на страх. Стотици хиляди долари са похарчени за подготовка за това нападение, извикани са полицаи от целия щат и несигурност изпълва въздуха.

На предишната вечер, Панчо Рамос чува за нарастващото напрежение в обществото и си мисли: "Ако полицията засилва тяхното насилие, ние трябва да отидем там и да отговорим като засилим нашето ненасилие."
Така, че в Понеделник сутринта в 3:30, Панчо и неговия съквартирант Аделая, отиват на протеста. С изправен гръб и полу-лотос поза, те започват да медитират. Много фракции на протестиращите са били наоколо, но наличието на силни медитиращи, променя изцяло настроението. Около 6:30 ч., полицията се появява с всички сили, с които разполага. Настроени за бунт, лютив спрей, гумени куршуми, сълзотворен газ. Всички медии отиват също, очаквайки сензационна изтория около тази невероятно напрегната сцена. Вместо това, те виждат тридесет и двама души, всички мирни, с Панчо и Аделая медитирайки със затворени очи в средата на площада. Полицията следва заповедите за арестуването им и хората правят снимки на това безумно действие - особено на двамата усмихнати медитиращи, заобиколени от полицията, която изглежда, все едно ще ходи на война. В рамките на минути, снимката ще се разпространи в милиони копия, по целия свят, тъй като протеста "Окупирай Оукланд" завършва без съобщения за какъвто и да е случай на насилие.

Такова преживяване може да бъде достатъчно за цял живот. За Панчо, обаче, това е просто завъртане на мелницата. Чрез различни начини, той винаги се стреми да засили състраданието си на най-неочаквани места.

Отгледан в Мексико, Панчо още от дете е очарован от звездите, планетите и галактиките. Той винаги гледал нагоре към звездите и се възхищавал на безграничния космос, който ние обитаваме, после си представял как гледа надолу към планетата Земя от космоса и не вижда никакви граници между отделните страни. Той си представял един свят на единство и обединение и, когато получава пълна стипендия да изучава космоса в Калифорнийския Университет в Бъркли, визията му има огромен тласък. Той се премества в Бъркли, за да защитава докторска степен по астрофизика.

Един ден на територията на колежа, щастлива случайност го среща с портиер, с когото започват дълбок разговор. Трудния живот на портиера отваря очите му невероятно. Нещо се събужда в него, тъй като, след това той активно започва да търси решения. "Аз видях, че вместо титли и доктори, това, от което светът се нуждае е повече креативност и доброта", си спомня Панчо.

С течение на времето, Панчо осъзнава, че неговите изследвания подкрепят една институция, която активно участва в създаването и размножаването на ядрени оръжия. Това го преобръща изцяло. Той, не само, че спира да сътрудничи на университетската система, но започва да повишава глас.

Когато оплакванията му попадат в глухи уши, той призовава за девет дневна гладна стачка, заедно с други студенти и преподаватели от цяла Калифорния, за да поиска открит диалог с университетските регенти - управителното тяло на Университета на Калифорния. Стачката предизвиква открито заседание на регентите. Но когато искането на студента е отказано, стачкуващите заключват ръцете си в ненасилствен протест и седят мирно. За да ги спре, полицията решава да накаже един от тях, за пример на другите. Те вдигат този човек, тръшват го на земята, завъртат ръцете му и безмилостно го заключват с белезници. Поддръжниците започват да крещят срещу тази открита проява на нечовешко поведение към крехкия студент, който не е ял нито хапка храна в продължение на девет дни. Този човек бил Панчо.

Историята щяла свърши там, но силата на Панчо не се намира в тялото му. "Беше мъчителна болка", казва той. Може би полицаите го избират, заради неговото слабо тяло, но външната сила не е критерий за вътрешната мощ на Панчо. Тази несправедливост е очевидна, но Панчо знае, че служителят не е виновен. С един напълно неочакван ход на чисто състрадание, Панчо, с всичката любов в сърцето си, поглежда директно в очите на полицая и казва"
"Прощавам ти, братко. Аз не правя това за себе си, правя това за теб, за всички вас. Правя го за вашите деца и децата на вашите деца." Заливащата обич, която идва от сърцето на този човек е безспорна. Това не е срещата, за която полицията е обучена. Виждайки объркването на полицая, Панчо засилва своята съпричастност и променя темата. Търсейки фамилното име на значката му, той го пита за първото му име. И обръщайки се към него като член на собственото му семейството, той казва: "Братко, нека позная, ти харесваш мексиканска храна, нали?" (Неловка пауза.) "Да."
"Ами, аз знам едно място в Сан Франциско, където приготвят най-добрата максиканска храна. Нека направим така, когато и двамата приключим с това, бих искал да споделя храната си с теб там. Какво ще кажеш? "

Полицейският служител е напълно слисан, безвъзвратно завърнал се към своята човечност. Той приема поканата! Извръщайки глава за да не го погледне в очите, той отива зад Панчо и доброволно разхлабва белезниците му. В мълчание. През това време приятелите на Панчо - дванадесет от тях са с белезници, така че служителя след това отива и разхлабва белезниците на всички останали.

Има хора, които използват гняв, сарказъм и пародия, за да се изправят срещу несправедливи действия. Панчо го прави с простата - и радикална - сила на любовта. Ако той има някаква суперсила, това е тя. Той е безстрашен войн от състрадание, безусловно готов да държи огледалото на любовта.

За Панчо, целия свят, всеки момент е нещо, което трябва да бъде преживяно (както и за мен). Когато наскоро бе попитан какво му дава сили, неговият отговор е ясен: медитация и малки актове на доброта. Медитацията задълбочава неговата осъзнатост, докато малките актове на доброта задълбочават неговата свързаност с всичко. Или, както Панчо ще обобщи, "Медитацията е ДНК на революцията на добротата." Откакто за първи път се отдава на медитация, той продължава да медитира всеки ден. "Панчо 2.0" е това, което той нарича себе си оттогава. За него това е все едно е открил нова технология, с която да се бори за нашия разрушаващ се свят.

Духовността често вижда активизма като ненужно обвързващ, а активизма често вижда духовността, като бягство. За Панчо, обаче, двата пътя се сливат в едно. Медитацията е вътрешен активизъм, а активизма е външна медитация.

В Аризона, когато Панчо е арестуван, участвайки в протест за промяна на имиграционните закони, който президентът Обама, нарече противоконституционен, той се усмихва мирно. Шерифът му крещи: "Спри да се усмихваш." Веднага проличава абсурдността на искането. Преди няколко години, някои от приятелите на Панчо живяха на едно дърво, за да предизвикат разговор около "отрязването на 300 годишни дървета за 30 минути". Когато властите сложиха барикада около дървото, за да накарат седящите там да гладуват, Панчо започна да медитира и да разпространява любяща загриженост към всички около него. Докато стои мирно под дървото, той е арестуван. Неговото престъпление, според властите буквално гласи: "Нарушаване на мира."

В крайна сметка, Ганди е този, в който Панчо намира модел с най-голяма роля за социална промяна. Може би за първи път, историята вижда някой, който да менифестира сеизмични системни промени в света, единствено чрез силата на вътрешна трансформация. Ганди се противопоставя на несправедливите действия, не само без насилие, но и с радикална любов към всички, включително и тези, извършващи несправедливите действия, както и за всеки акт на съпротива, той застъпва още девет действия за конструктивна социална промяна.



"Ненасилието не е просто философия на съпротива. Това е начин на живот. Ненасилието, което имаме, думите, които използваме, дрехите, които носим, нещата, които казваме. Това не е просто липса на насилие, не е дори и само липсата на желание да причиняваш вреда. Ненасилието е състояние, когато сърцето ти е толкова пълно с любов, състрадание, доброта, щедрост и прошка, че просто не разполага с никакво място за гняв, разочарование или насилие." е описанието на Панчо.

Когато Панчо спира да сътрудничи на системата на университета в Калифорния, той губи своята студентска виза. Повече от десет човека, му предлагат, да му помогнат да възстанови статута си. Той оценява жеста, но избира да остане без документи. Вместо да бъде на едно или друго географско местоположение, той е по-заинтересован да разцъфти това, което е посадено. Сега, след като е "без документи", той преживява какво означава това за 11 милиона души, живеещи в САЩ, той не може да работи, не може да има банкова сметка или кредитна карта, не може да притежава нищо и трябва да работи нископлатен труд, без никаква застраховка, само за да оцелее.

Ето някой, който може да бъде космически учен, чийто баща е икономически експерт и автор в Мексико, който избира да живее без никакви финанси - само за да бъде в услуга на неговите борещи се братя. Той се издържа само от социални дейности. Неговата склонност постоянно да се стреми да бъде полезен му спечелва много приятели, които са му домакини за един ден от седмицата. А в дните, когато не е имал домакин, той живее в гората ("Катедралата на Секвоите", както я нарича той). Тези подробности не са от голямо значение за Панчо. Всичките му притежания са една раница, а неговия живот се организира около това, да бъде в услуга на хората.

Когато Панчо научава за размирни ситуации в съседнния Източен Оукланд, той се премества там. Изпълнена с войни на банди, това е област, от която повечето хора са се отказали. Всяка седмица жителите чуват изстрели и това не е преувеличено. Това е една общност с 53 магазина за алкохол и нито един хранителен магазин. Напрежението между полицията и обществото продължава да ескалира, докато традиционните граждански програми, не са направили кой знае какво.

Така Панчо решава да направи нещо по въпроса, с една съвсем различна рамка. Вместо да помага отвън, той иска да се превърне в един от тях, вместо просто да получава външна помощ, той се чуди, дали Общността не може, не само да открие неоткрити подаръци, но след това и да ги сподели свободно с останалите.

Заедно с няколко приятели, отдадени на същата кауза, Панчо наема къща, точно на границата между две банди. Те наричат ​​своя дом "Casa de Paz" - къщата на мира. Споделените ценности в къщата, включват два часа ежедневна медитация, никакъв алкохол и вегетарианска диета. И няма ключалки на вратите - всеки може да дойде по всяко време.

Всеки Вторник и Четвъртък сутрин, те медитират и правят йога в местния Cesar Chavez Park (който е мястото на няколко войни на банди в последните месеци). Хората реагират по всякакъв начин на техните публични медитации. Една сутрин, леко пиян мъж с кървясали очи, пресича парка с приятелката си. Първоначално те самодоволно се усмихват правят подли забележки, но след това, те тръгват към Панчо и неговите двама съквартиранти, които стоят в поза за медитация, Панчо отваря очи с любящо изражение. Понеже той бърка за да вземе нещо от чантата си, човека инстинктивно бърка в джоба си (вероятно за пистолет). "Братко, ето пресни органични ягоди за вас", казва Панчо, докато държи годни за консумация, червени ягоди, дар от природата.

В друг случай, дъщерята на тяхната съседка, тийнейджърка, се опитва да се самоубие, в Петък следобед. Звуците от сирени създават лека паника в Общността, но за Панчо и неговите съквартиранти, това е още една възможност да разпространят любовта. Те отиват за да утешат техните съседи, с кана горещ чай и семейството споделя проблемите си. През следващия месец, същата тази тийнейджърка се превръща в приятел и започва да се интересува от селско-стопанстките проекти на Casa De Paz.

Почти всеки ден, те улесняват тези трансформации. В друг случай, няколко млади момчета весело чупят празни бутилки от алкохол по улицата, просто на шега. Вместо да се страхува, Панчо излиза навън, бос. Момчетата могат го видят, както и той тях, но вместо гняв, Панчо смирено се навежда и започва да събира парчетата счупено стъкло. Това действие предизвиква интереса на децата и те бавно се приближават към него. "Братко, виждате ли онази къща там? Те имат малко дете и когато излиза на улицата, ние не искаме да се нарани", им обяснява Панчо на чист испански. Малко по малко, едно след друго, самите деца започват да помагат и да събират счупените парчета и стават модел за подражание на тези любовни воини на тяхната улица.

Поотделно, това са малки истории. Но като цяло, е важно тяхното въздействие. То свързва общността, създава нови връзки и запълва празнините. То е като тишината между нотите, която позволява на музиката да бъде чута.

"Много от хората, си говорят различни неща, но много малко от тях могат да ги приведат в действие. Животът в тази общност е труден, но за живеещите в Casa De Paz е още по-трудно. Те просто отказват да компрометират техните ценности, дори и за малко, когато никой не гледа. Един път, аз им казах, че може би техните предписания са твърде трудни, а Панчо отвори една книга и ми показа 11 ритуала, които Ганди изпълнявал в неговия ашрам. Не можех да кажа нищо на това ", спомня си Канчан Гокал, дългогодишен приятел.

Един от тези ритуали е "Мълчаливия Понеделник". Следвайки традицията на Ганди, Панчо мълчи всеки Понеделник. Дори и на този 14 Ноември, в деня на нападението на "Окупирай Оукланд", който се случва да е Понеделник, Панчо мълчи. Както полицая го арестува, той пише коментар на парче хартия "В Понеделник, аз практикувам мълчание. Но бих искал да знаеш, че те обичам." Полицая се усмихва. Как би могъл да не го направи?

"В негово лице, Панчо не притежава нищо. И все пак, той е един от най-щедрите хора, които съм срещала", казва друг приятел, Джоана Холстен.

Как може да дадеш, когато нямаш нищо? Този парадокс е това, което кара Панчо да блести. Когато негова приятелка го помолила да й покаже как да бъде в услуга на хората, той я завел на местния зеленчуков пазар с два стола. Тя седнала на единия, а на другия той сложил табелка с надпис: "Безплатно изслушване." Когато Панчо и приятелите му виждат неизползвани плодове в двора на съседа си, те поискали да оберат плодовете и след това ги подарили на непознати: "Това е подарък от Източен Оукланд." На следващата Неделя, те раздали 250 паунда пресни, органични портокали по този начин.

Тази творческа щедрост се изразява във всякакви форми при Панчо.

От 32 души, арестувани на "Окупирай Оукланд", 31 са били изпратени у дома на същия ден, само с глоба. Панчо, обаче, е задържан за депортиране. Много бързо той се превръща в икона символ на всичко, което не е наред в доминиращата парадигма. В рамките на два дни, двадесет хиляди души подписаха петиция за освобождаване на Панчо. В дена на изслушването му пред съда, голяма група от хора се появи и започна да медитира, което никога не се е случвало в този съд и отново обърка цялата тежко въоръжена полиция, която беше извикана за да ги спре. Хората от цял ​​свят призовават ​​шерифите и представителите на Конгреса да направят нещо. Медиите навсякъде говорят за историята. Организират се бдения от много хора по света. До края на четвъртия ден, всички криминални обвинения са свалени и имиграционните власти, освободиха Панчо от затвора, без никаква гаранция. Никой не може да обясни този наистина безпрецедентен ход, от страна на властите. "Беше истинско чудо, че той беше освободен", публикува Мариан Манилов на стената си във Фейсбук.

Франциско Угарте, адвоката на Панчо, каза щастливо, "Те наистина не знаеха какво да правят с него." Той прочете бележките на Панчо, дадени му от различни затвори, където той е бил държан. "Кажи им, че аз ги обичам всички. (Затвора е) Страхотно място за медитация!", е първата бележка на Панчо към приятели и поддръжници. От втората бележка Франциско казва следното: "Панчо искаше да предам на хората, че, по някаква причина, е идентифициран като особено опасен затворник, бил е облечен само в червени дрехи в затвора и окован така, че движението на ръцете му е фиксирано. Оковите са от метал и заобикалят кръста му. Очевидно, тази техника е запазена само за "най-опасните" затворници. Не е ясно защо са направили това, но след кратък разговор, всички ние стигнахме до извода, че без съмнение, Панчо е най-опасния човек в затвора Санта Рита - опасен за цялата система. Както Панчо каза: "Най-ефективното оръжие срещу една система, основана на алчност и насилие, е добротата."

Добротата е наистина оръжието на Панчо. В случай на съмнение, бъдете добри. Дори и в противния случай, пак бъдете добри.

Тъй като Панчо е заведен в строг тъмничен затвор, той създава импровизирана възглавница от обувките си и започва да медитира. Самите охранители го снимат, за да публикуват снимките на стените си във Фейсбук! Воден от вътрешното си равновесие, дори и в условията на изключителен стрес, някои охранители дори получават информация относно спецификата на медитация. Един от тях се сприятелява с него и му дава допълнителен "пакет" - четка за зъби, паста за зъби, парче хартия и химикал. Панчо почиства килията си от всички отпадъци, тоалетна хартия и други отпадъци; а върху парчето хартия, пише "Усмихни се, ти току-що беше озарен от анонимен акт на доброта!" и оставя четката и пастата до него. "Исках да направя килията красива за следващия човек след мен", ще каже той по-късно. Затворите не са имали никаква вегетарианска храна, така че той усмихнато пости - яде два портокала за четири дни. Той подарява сандвичите си на други затворници и се свързва с тях в духа на щедростта. Когато той има повече контакти с други затворници, той ги възпитава за техните права. На имиграционната агентка, която го оковава, той усмихнато казва: "Сестро, душата ти е прекалено красива, за да върши този вид работа." На което тя се усмихва и отговаря: "Благодаря ви."

Наистина, няма как човек да отговори на това по друг начин.

Когато е освободен от затвора, много медийни къщи трескаво го търсят. Панчо, напълно незаинтересован в игрите на славата, е недостъпен. Човекът дори няма телефон. Най-добрият начин да го намерите е да отидете да медитирате в Casa De Paz или да станете доброволец в Карма Кухня, или на щанда за безплатни плодове. "Нека възпроизведем конструктивните програми", ще ви каже той, докато преразказва истории от Ганди.

От анархисти до администратори, хората обичат Панчо - не само защото той яростно отстоява своите ценности, но и защото той действително и непрекъснато е воден от любов. Когато и да го срещнете, той превантивно предупреждава, "Здравей, моето семейство ме нарича Панчо. Аз съм от тази част на планетата, която наричаме Мексико и в Мексико, ние обичаме да се прегръщаме", преди да ви обхване в прегръдката на своята запазена марка.

Бившият морски пехотинец Джейсън Кал си спомня: "Когато се срещнахме за първи път, аз просто небрежно казах на Панчо, че ми харесва тениската му, на която е написано "ахимса" (означава ненасилие). Следващото нещо, което помня е, че той просто си свали тениската и ми я даде. Бях напълно без думи. Никога не съм виждал някой да прави това." Днес, Джейсън е съквартирант на Панчо в Casa De Paz и негов скъп приятел.

Както Панчо често подписва писмата си: "Ако искаш да бъдеш бунтар, бъди добър."........