През дадени периоди от историята на човечеството, войните са много по-чести и по-продължителни, отколкото през други. Някои държави са били непрекъснато във война, докато други никога не са воювали. Някои пък са воювали повече от други. Това ще рече, че причините за войната трябва да се търсят в обществото, а не в човека, тъй като воюването не е характерна черта на неговата природа. Въпреки това човекът е този, който подготвя войните и ги започва в удобен за него момент. В наше време на войната се гледа като нещо неизбежно, предопределено, както всъщност е.Защо трябва да се мисли така? Двете най-мощни сили в света - СССР и САЩ, никога не са били във война. Русия показва приятелството си към Щатите през Гражданската война, както и през 1945 г. срещу общия им неприятел. Идеологическите различия между двете системи не са тези, които създават напрегнатата политическа обстановка. Двата народа нямат какво да делят освен знания, култура и напредък за преуспяване и за по-добър живот. Недоверието изкуствено се създава от една заинтересована страна.Войните започват с първобитното оръжие и стигат до атомната бомба. Стара индийска поговорка казва: «Голямата риба изяжда малката». В момента и двете риби са големи, равни по сила. Едната не би могла да изяде другата. Но ще се получи нещо, което е необикновено: малката риба да изяде и двете големи. Всичко върви по този начин, ако не се предприеме нещо бързо. Реки от мастило и планини от хартия са изразходвани от човечеството в желанието му за мир. Историята показва, че най-много войни е водила Русия. През последните седем столетия Русия е била 75% от това време във война: Англия и Франция за същия период-50%.За период от 3360 години от човешката история има само 227 мирни години. От 1500 г.пр.н.е. до 1860 г. са подписани 8000 мирни договора, които са продължили средно не повече от две години.По една друга статистика за 6000 години история е имало 14 531 войни, което прави 2,6 войни годишно.Повече от 600 милиона жертви са дадени по бойните полета. Само за ХХ-то столетие дадените жертви от военни и цивилни са: 1914-1918 г.-10 милиона, от 1939 г. до 1945 г.-50 милиона, от 1945 г. досега -16 милиона.(Данните са от книгата на Жил Елиот «ХХ-то столетие. Книга на смъртността».) Преценява се, че 10% от цялата смъртност в модерната цивилизация се дължи на войните. Война в обикновения смисъл на думата означава конфликт между политически групи, увлечени във враждебност през продължителен период от време. Психологически е доказано, че човешката природа не може да направи войните неизбежни. Възпитанието в ранна възраст и социалната дисциплина са развили една агресивна тенденция у повечето хора, която се изражда в политическа неприязън. Политическите последици от войната са имали голямо значение в историята. Войната е била главния инструмент за създаване на държави и империи и в същото време е унищожавала държави и империи. В широк смисъл на думата войните са допринесли за развитието на цивилизацията, която по-късно ги е довеждала до раздробяване и унищожаване. Обикновено големите войни са били следвани от голяма престъпност, от най-различни издевателства, от преместване на цели селища от едно място на друго и от много жестоки преследвания. Всички големи войни са били следвани от силни противовоенни движения. Доказано е, че войните са имали катастрофално значение върху човешкото съществувание, във всяко отношение, политическо, икономическо, социално или културно. Правени са извънредно много усилия войните да се контролират. Още не е свършила Първата световна война и са създадени миролюбиви организации. Една от по-известните е Лигата за налагане на мир. В периода между Първата и Втората световна война дебатите за контролиране на войните не само продължават, но стават още по-интензивни със започването на Втората световна война и със създаването на ООН. Въпреки неимоверно големите усилия от страна на честно мислещите, никакъв контрол на войните не се създаде и трудно ще се създаде. Тези, които започват войните, са същите, които сключват мира. Политиците и държавниците са само техни пионки. Дори и най-информираните хора в света пренебрегват факта, че в момента една скрита и малка на брой капиталистическа организация притежава богатствата на цял свят, световната преса и контролира икономически и политически по-голямата част от съществуващите държави. Войните са капиталистическата реколта според известния еврейски професор Вернер Зомбарт. Историята на войните ни показва, че те са били и са главни причини както за величието, така и за погрома на държавите. С течение на времето и с помощта на непрекъснати завоевания Римската империя присъединява всичките британски острови, по-голяма част от Европа и целия средиземноморски басейн до Персийския залив. През 16-то столетие Англия не е била велика сила. Холандия по това време е много по-богата от нея, а Франция наброява по-голямо население, Испания притежава много по-силна армия и флот. Англия започва да развива флота си и нейните пирати безпощадно обират испанските колонии и корабите им, натоварени с безценни богатства. През17-то столетие Холандия притежава най-богатата търговска флота в света. По същото това време Англия не остава по-назад и непрекъснатото увеличава колониите си чрез нови завоевания. И Парижкият договор от 1763 г. официално я признава като колониална доминираща европейска сила. След цели две столетия на конфликти и войни с Испания, Холандия и Франция, Великобритания се налага като най-голямата колониална сила в света. В 1763 г. Британската империя започва безогледно да обира света по подобие на Римската империя. Всички войни, който води през XVIII столетие, допринасят тя да стане най-голямата, най-силната и най-мразената страна в света. След превземането на Тихоокеанските острови тя колонизира Канада, Австралия, Нова Зеландия и източната част на Северна Америка. Така Великобритания става най-голямата империя на света, която включва четвърт от повърхността на земята с повече от една четвърт от населението й. Ненапразно поговорката казва, че върху Великобритания слънцето никога не залязва. Малко по-късно Великобритания и САЩ стават една двойна световна сила. То е ясно подчертано през юни 1944 г., когато 160 000 войници от Съюзническите сили (английски и американски) дебаркират в Нормандия. Военните операции се ръководят от фелдмаршал Монтгомери под командването на американския генерал Айзенхауер. След Втората световна война Англия загубва почти всичките си колонии, които остават да съществуват само като част от Британската общност. Вярно е, че империята загива, но световната англо-американска сила още действа. Омразата, чиято жертва преди това е само Англия, сега се прехвърля и върху САЩ-омразата върви с хората. Тези, които в миналото се прехвърлят от Франкфурт (Германия) в Лондон (Англия), сега са в Щатите, откъдето дърпат конците на света. Омразата не е насочена срещу американския народ, който е като всички останали народи в света. Омразата е срещу тези 300 души, които унищожават човечеството. През 1914 г. започва Първата световна война. Никога в историята не е имало такава страшна война. Тя е тотална. Първата световна война е по-голяма от всички войни водени през целия 2400-годишен период преди 1914 г. Бедствията от 1914 г. ни преследват и днес, защото тези, които предизвикаха войната тогава, днес са още по-могъщи и всесилни. Днес те притежават не само всички материални богатства, но и цялата съвършена техника на света. Но нека не забравят, че не притежават най-голямата мощ — човека, на когото е необходимо само да се отворят очите и разбере робството си. Как стана така, че през 1914 г. европейските държави сами си доведоха трагедията? Причините са много: първо Австрия, Германия и Русия мислеха, че войната е необходима, за да запазят престижа си. Войната обаче не само че не засилва тези държави, а ги разрушава. В Германия и Русия тя довежда революции, а великата тогава Австро-Унгарска империя раздробява. Вижда се, че тези държави са следвали една убийствена за тях политика. Второ, повечето от държавниците и военните в Европа са били убедени, че войната ще бъде много кратка и последна, така както днес много хора вярват, че ядрената война може да бъде окончателна и контролирана. Тогавашният прочут германски план «Шлайфен» предвижда за месец и половина германците да сразят Франция. Във всеки случай европейските държавници не могат да спрат това, което са започнали, и техните народи плащат скъпо с кръвта си за погрешните им предвиждания. Какво ще се получи днес, ако т.нар. «ограничена термоядрена война» започне? Цената на тази грешка ще бьде неизмеримо по-голяма. Трето, повечето от тогавашните държавници смятат, че този, който започне пръв войната, ще я спечели. И тъй .като повечето от държавите мобилизират своите запаси, започна една надпревара и психическа неувереност. Никой не иска да изчака другия ,желае пръв да нанесе удар. Днес е възможно да се повтори същата грешка от 1914 г. Пред страха проти-никът да започне пръв ядрената война великите сили са в Непрекъснато напрежение и съвсем не е изключено да направят фаталната грешна стъпка и да унищожат света. Ако не можем да се поучим от миналото, то много по-опасно е да го забравим. Данните, посочени в следващите таблици, са взети от Британската енциклопедия. В края на Първата световна война президентът на САЩ Уилсън и министър-председателят на Великобритания Лойд Джордж предлагат създаването на Лигата на народите. Целта на тази организация е да установи мир и международна безопасност. Двамата, предприели тази инициатива, съвсем не са случайни личности по онова време те представляват най-голямата световна сила-англо-американската. «Лигата на народите», чиято цел е международно коопериране, установяване на мир и международна безопасност, не може да постигне целта си и да се наложи като авторитетна международна организация. Тя не възпрепятства през 1931 г. Япония да окупира Манджурия; нито войната между Боливия и Парагвай през 1933 г., както и окупирането на Етиопия от Мусолини през 1936 г. На 1 септември 1939 г. със започването на Втората световна война става ясно на всички, че Обществото на народите не е в състояние да изпълнява функциите, за които е създадено. Има една друга сила, по-голяма от него, която си върши своето, скрита зад кулисите. Втората световна война създава точно противоположното на това, което по програма трябваше да създаде Обществото на народите. Тази война взе живота на 55 милиона души -39 милиона цивилни и 16 милиона войници. След Втората световна война на 26 юни 1945 г. в Сан Франциско петдесет държави подписват Устава на Обеди нените нации. Уводната му част започва с мотото: «Ние, хората от Обединените нации, сме решили да предпазим бъдещите поколения от трагедията на войната, която два пъти в разстояние на една генерация е наложила на човечеството неописуеми страдания.»
След подписването на този Устав по-голяма част от хората мислят, че такъв документ никога дотогава не е бил създаван. Дори много от тях очакват обрат в историята на цивилизацията. Уви, след много големи очаквания разочарованията са също толкова големи. Стана ясно, че хората не са в състояние да наложат мир на земята. Резултатите са нищожни в сравнение с това, което очаквахме през 1945 г. Истинските пречки за установяване на световен мир са национализмът, скъперничеството, бедността, расизмът и деспотизмът, които се поддържат и подклаждат умишлено от редица заинтересовани среди. Хората остават привързани към своите управници, защото нямат друг изход. И до ден днешен продължават да се водят страшни войни. От края на Втората световна война през 1945 г. повече от 25 милиона души са убити в повече от 150 войни. Всеки ден се водят средно около 14 различни войни някъде по света. И непрекъснато расте заплахата от Трета световна война. Само САЩ притежава достатъчно ядрени оръжия, за да унищожи 12 пъти цялото население на земното кълбо. След Първата световна война настъпва най-големият глад в човешката история. Само в Китай умират 18 000 души дневно. След Втората световна война трагедията е още по-голяма. Недостигът на храна се увеличава и една четвърт от населението в света гладува. По сведения на в. «Ню Йорк Таймс» от 1967 г. на всеки 8,6 секунди някой в слаборазвитите страни умира от разни болести като последица от недохранване. Понастоящем 1 милиард хора си лягат гладни, защото нямат достатъчно храна. Даже и на места, където има храна в изобилие, много хора са толкова бедни, че не са в състояние да си я купят. Последиците от всички тези войни са огромни. Вследствие безпощадното използване на подземните богатства, като въглищата и специално петрола, земетресенията се увеличават неимоверно много. До Първата световна война за период от хиляда години е имало само 24 земетресения, придружени с 1 973 000 жертви. А оттогава досега само за около 70 години — 45 големи земетресения с повече от 1 750 000 жертви. Това е последица от надпреварата на държавите да се снабдят с повече енергия — петрол, както и на тези, които притежават петролни залежи — да натрупат повече богатства. Смъртта също така нараства извънредно много, вследствие на разпространилите се най-различни болести. След Първата световна война от испанската треска са загинали повече от 20 милиона души. С увеличаващото се напрежение и несигурност в света нараства неимоверно много и човешкият стрес. Милиони умират годишно от сърдечни удари и от ракови заболявания. Психическите заболявания бързо се увеличават. В Щатите повечето от участниците във Виетнамската война са под непрекъснато напрежение. Азия, Африка и Латинска Америка не могат да се спасят от маларията и от много други нови болести. Венерическите болести се разпространяват със заплашителни размери. Пък и най-новата болест СПИН съвсем сериозно плаши целия свят. Използването на опиати като морфин, кокаин, марихуана и още много други с всеки изминат ден взема катастрофални размери и предизвиква не само здравни, но и криминални проблеми. Престъпността в цял се е увеличила и расте непрекъснато. Само в САЩ но всяка секунда се извършва по едно престъпление.На много места човек не се чувства сигурен нито на улицата, нито у дома си. Голямата част от къщите са свързани със специални електронни системи, които при отваряне на външната врата от чужд човек алармират направо полицията.След първата атомна експлозия ученият Харолд С. Ури каза: «Отсега нататък ние ще се храним със страх, ще спим със страх, ще живеем със страх и ще умрем със страх.» Това и стана — страхуваме не само от надвисналата над нас ядрена заплаха, но и от ежедневието: престъпност, замърсяване, болести, инфлации, парични реформи, несигурност и въобще неща, които заплашват надеждността и ритъма на нашия живот. Въздухът, който дишаме, водата, която пием и земята, от която добиваме нашата храна, са също сериозно замърсени. Където и да погледнем днес, виждаме само алчност и желание за по-голяма експлоатация. Много хора са способни да направят всичко за пари, да откраднат или да убият за пари стана нещо обикновено. Парите за тях са «техния Бог». Втората световна война, както споменавам и по-горе, е извънредно смъртоносна. Британската «Енциклопедия » от 1954 г. дава поразителни данни за държавите, участвували в тази война—убитите войници по отношение на населението е: САЩ са загубили 1 войник на 500 жители; Китай 1 войник на 200 души; Франция — 1 войник на 200 души; Великобритания — 2 войника на 150 души; Япония— 1 войник на 46 души; Германия — 1 войник на 25 души; Съветският съюз — 1 войник на 22 души. Като имаме предвид, че в много случаи цивилното население е било засегнато много повече от военните, ясно личи, че нито Обществото на народите, нито Обединените нации успяха да подсигурят истински мир. Днес, след малко повече от 50 години, като се върнем обратно към станалите събития преди и през Втората световна война, идваме до заключението, че с малко по-големи усилия и желание войната можеше да бъде спряна още в зародиша й през 1941 г. Германия не беше в състояние да води война на два фронта и го съзнаваше много добре. Хитлер познаваше много добре историческите последици от Първата световна война и не искаше да повтори същите грешки. Изправен пред опасността от втори фронт, през 1941 г. в Англия той се опита с изпращането на Рудолф Хес да сключи мир със западните сили. Чърчил и Рузвелт, които изцяло служеха на Капитала, предпочетоха да водят политиката на 300-те души пред интересите на собствените си държави. Какво ще си помислят европейските държави, ако знаеха, че войната можеше да се избегне, както и милионите жертви? Преди да се спра на Хирошима, съвсем справедливо ще бъде да спомена един друг холокост — Дрезден. Обявен за открит град през 1945 г., той наброява около 600 000 жители, предимно бежанци, дошли за по-голяма сиурност да се приютят временно в открития град. Там по това време е имало английски и американски военнопленнически лагери, както и много работници от Франция и от други европейски страни. А най-важното е, че Дрезден се славил като град на изкуството и дори го наричали «Флоренцията на Елба». Градът е напълно незащитен. Не е имало никаква противовъздушна отбрана. Всичко това е било много добре известно на англичани и американци, които още от 1929 г. са събирали сведения за военновъздушни обекти. През януари 1945 г. на англо-американците, както и на цял свят, става ясно, че войната е вече решена в полза на съюзниците, и че няма да продължи повече от седмици или най-много няколко месеца. Цял свят си задава въпроса защо на 13 февруари 1945 г. англичани и американци извършиха едно унищожително нападение на Дрезден, последвано от многобройни разрушителни нападения над беззащитното цивилно население. В тези нападения вземат участие 9000—10 000 бомбардировачи и изтребители. Стотици хиляди фосфорни и други бомби са пуснати над невинното население в различни градове на Европа.Ннколко часа след първото нападение на Дрезден следва второ въздушно нападение от 1200бомбардировача-крепости.Десетки хиляди хора, оцелели от първата бомбардировка, сега стават жертва на втората. Същият ден преди обяд една трета вълна от 1350 бомбардировачи и избители доизтребват всичко, което още не е унищожено. Докато бомбардировачите унищожават покрайните на града, изтребителите с картечен огън лудо гонят из улиците и площадите жените и децата, дори и кучетата. Тактиката на това нападение е ясна: да се унищожи колкото е възможно повече цивилно население. Трудно е да се определи точната бройка на жертвите, тъй като е имало много пришълци от други градове. Но с положителност се твърди, че жертвите надминават 300 000 — една малка бройка в сравнение с няколко милиона невинно цивилно население, избито без каквато и да е военна причина. Това става независимо от факта, че англичаните и американците са подписали всички предишни съглашения, които покровителстват цивилното население: в Хага— 1907 г. и Женевската конвенция от 1925 г. Повечето от пострадалите цивилни са жени, деца, военнопленници, чуждестранни работници и всички видове животни. През 1943 г. в Казабланка Чърчил и Рузвелт решават на всяка цена да сломят морално германския народ. Какво търсят тогава в окупираните европейски страни и кой им дава моралното право да бомбардират детски училища и болници? Показателен е случаят в Копенхаген, където унищожават едно училище с всички деца в него, докато германски, френски, италиански и белгийски индустриални центрове остават почти непокътнати. През 1944 г., когато въздушните нападения над индустриални центрове и заводи достигат кулминационната си точка (според англо-американски сведения), германската военна продукция е с рекордни постижения спрямо началото на войната. За тези, които виждат събитията не само така, както им се представят, а каквито са в действителност, става ясно защо големите заводи, дори и тези, които произвеждат оръжия и военни материали, почти не са засегнати. Това е защото Капиталът е един и всички заводи на двете воюващи страни принадлежат на една добре замаскирана сила, която се движи от скрита ръка. Ялтенските документи разкриват, че руснаците са поискали от англо-американците да спрат бомбардировките над германските градове и да бомбардират само по установена линия. Такова споразумение обаче не е било постигнато и Чърчил и други продължават криминалните и масови убийства. Преди въздушното нападение на Дрезден на екипажите на бомбардировачите е казано, че с това въздушно нападение те ще ликвидират важно командване на Гестапо, муниционни складове, заводи за производство на отровни газове и железопътната линия. Малко след свършването на войната много от пилотите, взели участие в бомбардировките на Дрезден, посещават града, за да се преклонят пред стотиците хиляди жертви. За свое ГОЛЯМО учудване установяват, че в града не е имало никакво главно командване на Гестапо, никакъв завод за отровни газове и железопътната линия е била почти незасегната. Още веднъж — какво ще рече това? Всичко е било много добре запланувано, дори унищожението на невинни жени и деца.
След подписването на този Устав по-голяма част от хората мислят, че такъв документ никога дотогава не е бил създаван. Дори много от тях очакват обрат в историята на цивилизацията. Уви, след много големи очаквания разочарованията са също толкова големи. Стана ясно, че хората не са в състояние да наложат мир на земята. Резултатите са нищожни в сравнение с това, което очаквахме през 1945 г. Истинските пречки за установяване на световен мир са национализмът, скъперничеството, бедността, расизмът и деспотизмът, които се поддържат и подклаждат умишлено от редица заинтересовани среди. Хората остават привързани към своите управници, защото нямат друг изход. И до ден днешен продължават да се водят страшни войни. От края на Втората световна война през 1945 г. повече от 25 милиона души са убити в повече от 150 войни. Всеки ден се водят средно около 14 различни войни някъде по света. И непрекъснато расте заплахата от Трета световна война. Само САЩ притежава достатъчно ядрени оръжия, за да унищожи 12 пъти цялото население на земното кълбо. След Първата световна война настъпва най-големият глад в човешката история. Само в Китай умират 18 000 души дневно. След Втората световна война трагедията е още по-голяма. Недостигът на храна се увеличава и една четвърт от населението в света гладува. По сведения на в. «Ню Йорк Таймс» от 1967 г. на всеки 8,6 секунди някой в слаборазвитите страни умира от разни болести като последица от недохранване. Понастоящем 1 милиард хора си лягат гладни, защото нямат достатъчно храна. Даже и на места, където има храна в изобилие, много хора са толкова бедни, че не са в състояние да си я купят. Последиците от всички тези войни са огромни. Вследствие безпощадното използване на подземните богатства, като въглищата и специално петрола, земетресенията се увеличават неимоверно много. До Първата световна война за период от хиляда години е имало само 24 земетресения, придружени с 1 973 000 жертви. А оттогава досега само за около 70 години — 45 големи земетресения с повече от 1 750 000 жертви. Това е последица от надпреварата на държавите да се снабдят с повече енергия — петрол, както и на тези, които притежават петролни залежи — да натрупат повече богатства. Смъртта също така нараства извънредно много, вследствие на разпространилите се най-различни болести. След Първата световна война от испанската треска са загинали повече от 20 милиона души. С увеличаващото се напрежение и несигурност в света нараства неимоверно много и човешкият стрес. Милиони умират годишно от сърдечни удари и от ракови заболявания. Психическите заболявания бързо се увеличават. В Щатите повечето от участниците във Виетнамската война са под непрекъснато напрежение. Азия, Африка и Латинска Америка не могат да се спасят от маларията и от много други нови болести. Венерическите болести се разпространяват със заплашителни размери. Пък и най-новата болест СПИН съвсем сериозно плаши целия свят. Използването на опиати като морфин, кокаин, марихуана и още много други с всеки изминат ден взема катастрофални размери и предизвиква не само здравни, но и криминални проблеми. Престъпността в цял се е увеличила и расте непрекъснато. Само в САЩ но всяка секунда се извършва по едно престъпление.На много места човек не се чувства сигурен нито на улицата, нито у дома си. Голямата част от къщите са свързани със специални електронни системи, които при отваряне на външната врата от чужд човек алармират направо полицията.След първата атомна експлозия ученият Харолд С. Ури каза: «Отсега нататък ние ще се храним със страх, ще спим със страх, ще живеем със страх и ще умрем със страх.» Това и стана — страхуваме не само от надвисналата над нас ядрена заплаха, но и от ежедневието: престъпност, замърсяване, болести, инфлации, парични реформи, несигурност и въобще неща, които заплашват надеждността и ритъма на нашия живот. Въздухът, който дишаме, водата, която пием и земята, от която добиваме нашата храна, са също сериозно замърсени. Където и да погледнем днес, виждаме само алчност и желание за по-голяма експлоатация. Много хора са способни да направят всичко за пари, да откраднат или да убият за пари стана нещо обикновено. Парите за тях са «техния Бог». Втората световна война, както споменавам и по-горе, е извънредно смъртоносна. Британската «Енциклопедия » от 1954 г. дава поразителни данни за държавите, участвували в тази война—убитите войници по отношение на населението е: САЩ са загубили 1 войник на 500 жители; Китай 1 войник на 200 души; Франция — 1 войник на 200 души; Великобритания — 2 войника на 150 души; Япония— 1 войник на 46 души; Германия — 1 войник на 25 души; Съветският съюз — 1 войник на 22 души. Като имаме предвид, че в много случаи цивилното население е било засегнато много повече от военните, ясно личи, че нито Обществото на народите, нито Обединените нации успяха да подсигурят истински мир. Днес, след малко повече от 50 години, като се върнем обратно към станалите събития преди и през Втората световна война, идваме до заключението, че с малко по-големи усилия и желание войната можеше да бъде спряна още в зародиша й през 1941 г. Германия не беше в състояние да води война на два фронта и го съзнаваше много добре. Хитлер познаваше много добре историческите последици от Първата световна война и не искаше да повтори същите грешки. Изправен пред опасността от втори фронт, през 1941 г. в Англия той се опита с изпращането на Рудолф Хес да сключи мир със западните сили. Чърчил и Рузвелт, които изцяло служеха на Капитала, предпочетоха да водят политиката на 300-те души пред интересите на собствените си държави. Какво ще си помислят европейските държави, ако знаеха, че войната можеше да се избегне, както и милионите жертви? Преди да се спра на Хирошима, съвсем справедливо ще бъде да спомена един друг холокост — Дрезден. Обявен за открит град през 1945 г., той наброява около 600 000 жители, предимно бежанци, дошли за по-голяма сиурност да се приютят временно в открития град. Там по това време е имало английски и американски военнопленнически лагери, както и много работници от Франция и от други европейски страни. А най-важното е, че Дрезден се славил като град на изкуството и дори го наричали «Флоренцията на Елба». Градът е напълно незащитен. Не е имало никаква противовъздушна отбрана. Всичко това е било много добре известно на англичани и американци, които още от 1929 г. са събирали сведения за военновъздушни обекти. През януари 1945 г. на англо-американците, както и на цял свят, става ясно, че войната е вече решена в полза на съюзниците, и че няма да продължи повече от седмици или най-много няколко месеца. Цял свят си задава въпроса защо на 13 февруари 1945 г. англичани и американци извършиха едно унищожително нападение на Дрезден, последвано от многобройни разрушителни нападения над беззащитното цивилно население. В тези нападения вземат участие 9000—10 000 бомбардировачи и изтребители. Стотици хиляди фосфорни и други бомби са пуснати над невинното население в различни градове на Европа.Ннколко часа след първото нападение на Дрезден следва второ въздушно нападение от 1200бомбардировача-крепости.Десетки хиляди хора, оцелели от първата бомбардировка, сега стават жертва на втората. Същият ден преди обяд една трета вълна от 1350 бомбардировачи и избители доизтребват всичко, което още не е унищожено. Докато бомбардировачите унищожават покрайните на града, изтребителите с картечен огън лудо гонят из улиците и площадите жените и децата, дори и кучетата. Тактиката на това нападение е ясна: да се унищожи колкото е възможно повече цивилно население. Трудно е да се определи точната бройка на жертвите, тъй като е имало много пришълци от други градове. Но с положителност се твърди, че жертвите надминават 300 000 — една малка бройка в сравнение с няколко милиона невинно цивилно население, избито без каквато и да е военна причина. Това става независимо от факта, че англичаните и американците са подписали всички предишни съглашения, които покровителстват цивилното население: в Хага— 1907 г. и Женевската конвенция от 1925 г. Повечето от пострадалите цивилни са жени, деца, военнопленници, чуждестранни работници и всички видове животни. През 1943 г. в Казабланка Чърчил и Рузвелт решават на всяка цена да сломят морално германския народ. Какво търсят тогава в окупираните европейски страни и кой им дава моралното право да бомбардират детски училища и болници? Показателен е случаят в Копенхаген, където унищожават едно училище с всички деца в него, докато германски, френски, италиански и белгийски индустриални центрове остават почти непокътнати. През 1944 г., когато въздушните нападения над индустриални центрове и заводи достигат кулминационната си точка (според англо-американски сведения), германската военна продукция е с рекордни постижения спрямо началото на войната. За тези, които виждат събитията не само така, както им се представят, а каквито са в действителност, става ясно защо големите заводи, дори и тези, които произвеждат оръжия и военни материали, почти не са засегнати. Това е защото Капиталът е един и всички заводи на двете воюващи страни принадлежат на една добре замаскирана сила, която се движи от скрита ръка. Ялтенските документи разкриват, че руснаците са поискали от англо-американците да спрат бомбардировките над германските градове и да бомбардират само по установена линия. Такова споразумение обаче не е било постигнато и Чърчил и други продължават криминалните и масови убийства. Преди въздушното нападение на Дрезден на екипажите на бомбардировачите е казано, че с това въздушно нападение те ще ликвидират важно командване на Гестапо, муниционни складове, заводи за производство на отровни газове и железопътната линия. Малко след свършването на войната много от пилотите, взели участие в бомбардировките на Дрезден, посещават града, за да се преклонят пред стотиците хиляди жертви. За свое ГОЛЯМО учудване установяват, че в града не е имало никакво главно командване на Гестапо, никакъв завод за отровни газове и железопътната линия е била почти незасегната. Още веднъж — какво ще рече това? Всичко е било много добре запланувано, дори унищожението на невинни жени и деца.
Хирошима и Нагазаки
Август 1945 г. Хирошима и Нагазаки са синоним на ужас, но днес — след повече от 50 години от разрушаването им от атомната бомба, цял свят ги възприема като паметник на надеждата. Разрушенията, които трудно биха могли да се преувеличат, днес не съществуват. Хирошима е нараснала няколко пъти не само по население, но и по обема на сроителството си — голяма физическа промяна, която с нищо не може да заличи психологическата. Веднага след експлозията на бомбата в Хирошима омразата, която съществува между Япония и Щатите, се превръща в съжаление. Как изведнъж една бомба можа да превърне омразата в съжаление? Бомбата разруши всичката омраза. Нещо повече, светът живее днес под непрекъсната атомна заплаха, създава един нов вид общество. То обединява всички, които омразата беше разделила. Тъй като съществуването на цялото човечество е поставено на карта и всички хора са поставени под един знаменател, което ще рече, че след ядрена война няма да има нито победители, нито победени, за пръв път в историята на света се създава истинско световно общество с една обща цел: да се предотврати масовото изтребление на човечеството. Трябва да открием в себе си повече сили и средства, и да предотвратим този световен катаклизъм. Световното внимание е фокусирано в ядрения капацитет на Русия и САЩ. Почти никой не обръща внимание на ядрените възможности на по-малките страни като Англия, Франция, Китай и Индия, които официално членуват в Ядрения клуб. А какво да мислим за другите още по-малки сили като Бразилия, Аржентина, Израел, Южна Африка, Южна Корея, Тайван, Ирак, Пакистан, Либия и др. , които под формата на «мирни» атомни електрически централи (генератори и централи) работят къртовски за производството на ядрени оръжия. По всичко личи, че Израел и Южна Африка го притежават вече, но още го пазят в тайна. Единствените, които би трябвало да бъдат упрекнати за обучение и разпространение на теорията за производството на атомна бомба, това са САЩ, Франция и Германия. Те се надпреварват кой пръв да продаде ядрената технология за "мирни цели", без значение на коя страна. В това отношение Русия прави изключение и не дава, нито продава атомна технология абсолютно на никого, дори и на най-близките си държави.Това, което изтича от тях е в следствие на шпионаж, отново и само с цел - печалба! Те са напълно прави. Представете си, че такива атомни оръжия попаднат в ръцете на реални терористи, които държат и заплашват цял град срещу откуп. В едно съм сигурен — атомната война няма да започне от великите сили. Независимо от политическите си различия, Съветският съюз и Съединените американски щати са наясно и много добре разбират, че една такава война ще унищожи и двата народа. Учените, които започнаха проекта "Манхатън" преди 43 години, не можаха да предвидят, че атомното оръжие ще се развие толкова много за сравнително кратко време, както и че ще се стигне до положение да не може да се контролира. Много от тези учени, които започнаха този проект и в момента са още живи, се борят за пълен контрол над атомните оръжия и то с пълно право, тъй като бомбата над Хирошима е нищожна в сравнение с това, което имаме днес. Само американските подводници тип «Трайдънт» имат разрушителна сила надхвърляща 25 пъти Втората световна война. Само Русия и САЩ в момента притежават повече от 15 000 мегатона ядрено оръжие, докато «Бюлетинът на атомните учени» от 1985 г. изчислява, че от 5000 до 10 000 мегатона са в състояние да убият 1 милиард хора, както и да наранят още 1 милиард от пожари и радиация. Ето защо създаването на нещо истински ефикасно е крайно наложително. Многобройните атомни централи, пръснати днес по света, ще остареят и ще издържат не повече от 50 години, след което ще се наложи да се реконструират или разрушат. Къде ще се съхранят всички тези отпадъци от радиоактивни горива, желязо, цимент и всички материали от обектите, вече замърсени и излъчващи радиация? Някои от тези радиоактивни материали е възможно да бъдат опасни в следващите един милион години. Поставя се въпросът, честно ли е да оставим на следващите поколения един такъв проблем, с който самите ние не можем да се справим? Кой причинява войните? Каква дяволска сила или група хора успяват периодично да потопят света в кървави конфликти? Отговорът е много прост. Който контролира паричната система в света, той също контролира световната политика и нейните насоки. През 1980 г. , когато Ротшилд поставя пълен контрол на английските банки, прави следното изявление: «Не ме интересува кой ръководи политиката на дадена държава, дайте ми възможност да управлявам паричната система и аз ще ръководя политиката». Интересно е да се подчертае, че с напредването на цивилизацията войните стават все по-жестоки и по-скъпи. Според един холандски професор стойността на един убит противников войник през различните епохи от историята е била следната. По времето на Цезар да се убие един войник е струвало по-малко от един долар. По времето на Наполеон се увеличава до 2000 долара. В края на Първата световна война — 17 000 долара. През Втората светов на война — около 40 000 долара, а по време на Виетнамската война убийството на един противников войник е струвало на САЩ рекордната цифра от 200 000 долара. Така, както аз се замислям често за тези фантастично големи цифри, убеден съм, че читателят ще си зададе въпроса: как тези разходи са нараснали така неимоверно много? И кой ги определя? Отговорът е един; разбира се, тези, които извличат облаги от войните! Това се доказва и от обстоятелството, че Виетнам спечели войната със стотици пъти по-малко средства, отколкото САЩ. Мир и свобода! Не е ли ирония и парадокс! Не са ли това само празни думи, с които милиони войници от всички националности са загинали? Къде са мирът и свободата, за които те умряха? Човечеството не може да се поучи от историята и да разбере, че войната не е тази, която разрешава проблемите, никога не ги е решавала и няма да ги реши. Войните само разрушават, а не съграждат. Американският генерал Уилям Шерман (1820—1891) казва следното: " Война — това е най-големият варваризъм... Само тези, които никога не са стреляли, нито пък тези, които не са чули писъците и стенанията на ранените, викат високо за кръв, за повече отмъщение и повече опустошения. Войната е ад."
Август 1945 г. Хирошима и Нагазаки са синоним на ужас, но днес — след повече от 50 години от разрушаването им от атомната бомба, цял свят ги възприема като паметник на надеждата. Разрушенията, които трудно биха могли да се преувеличат, днес не съществуват. Хирошима е нараснала няколко пъти не само по население, но и по обема на сроителството си — голяма физическа промяна, която с нищо не може да заличи психологическата. Веднага след експлозията на бомбата в Хирошима омразата, която съществува между Япония и Щатите, се превръща в съжаление. Как изведнъж една бомба можа да превърне омразата в съжаление? Бомбата разруши всичката омраза. Нещо повече, светът живее днес под непрекъсната атомна заплаха, създава един нов вид общество. То обединява всички, които омразата беше разделила. Тъй като съществуването на цялото човечество е поставено на карта и всички хора са поставени под един знаменател, което ще рече, че след ядрена война няма да има нито победители, нито победени, за пръв път в историята на света се създава истинско световно общество с една обща цел: да се предотврати масовото изтребление на човечеството. Трябва да открием в себе си повече сили и средства, и да предотвратим този световен катаклизъм. Световното внимание е фокусирано в ядрения капацитет на Русия и САЩ. Почти никой не обръща внимание на ядрените възможности на по-малките страни като Англия, Франция, Китай и Индия, които официално членуват в Ядрения клуб. А какво да мислим за другите още по-малки сили като Бразилия, Аржентина, Израел, Южна Африка, Южна Корея, Тайван, Ирак, Пакистан, Либия и др. , които под формата на «мирни» атомни електрически централи (генератори и централи) работят къртовски за производството на ядрени оръжия. По всичко личи, че Израел и Южна Африка го притежават вече, но още го пазят в тайна. Единствените, които би трябвало да бъдат упрекнати за обучение и разпространение на теорията за производството на атомна бомба, това са САЩ, Франция и Германия. Те се надпреварват кой пръв да продаде ядрената технология за "мирни цели", без значение на коя страна. В това отношение Русия прави изключение и не дава, нито продава атомна технология абсолютно на никого, дори и на най-близките си държави.Това, което изтича от тях е в следствие на шпионаж, отново и само с цел - печалба! Те са напълно прави. Представете си, че такива атомни оръжия попаднат в ръцете на реални терористи, които държат и заплашват цял град срещу откуп. В едно съм сигурен — атомната война няма да започне от великите сили. Независимо от политическите си различия, Съветският съюз и Съединените американски щати са наясно и много добре разбират, че една такава война ще унищожи и двата народа. Учените, които започнаха проекта "Манхатън" преди 43 години, не можаха да предвидят, че атомното оръжие ще се развие толкова много за сравнително кратко време, както и че ще се стигне до положение да не може да се контролира. Много от тези учени, които започнаха този проект и в момента са още живи, се борят за пълен контрол над атомните оръжия и то с пълно право, тъй като бомбата над Хирошима е нищожна в сравнение с това, което имаме днес. Само американските подводници тип «Трайдънт» имат разрушителна сила надхвърляща 25 пъти Втората световна война. Само Русия и САЩ в момента притежават повече от 15 000 мегатона ядрено оръжие, докато «Бюлетинът на атомните учени» от 1985 г. изчислява, че от 5000 до 10 000 мегатона са в състояние да убият 1 милиард хора, както и да наранят още 1 милиард от пожари и радиация. Ето защо създаването на нещо истински ефикасно е крайно наложително. Многобройните атомни централи, пръснати днес по света, ще остареят и ще издържат не повече от 50 години, след което ще се наложи да се реконструират или разрушат. Къде ще се съхранят всички тези отпадъци от радиоактивни горива, желязо, цимент и всички материали от обектите, вече замърсени и излъчващи радиация? Някои от тези радиоактивни материали е възможно да бъдат опасни в следващите един милион години. Поставя се въпросът, честно ли е да оставим на следващите поколения един такъв проблем, с който самите ние не можем да се справим? Кой причинява войните? Каква дяволска сила или група хора успяват периодично да потопят света в кървави конфликти? Отговорът е много прост. Който контролира паричната система в света, той също контролира световната политика и нейните насоки. През 1980 г. , когато Ротшилд поставя пълен контрол на английските банки, прави следното изявление: «Не ме интересува кой ръководи политиката на дадена държава, дайте ми възможност да управлявам паричната система и аз ще ръководя политиката». Интересно е да се подчертае, че с напредването на цивилизацията войните стават все по-жестоки и по-скъпи. Според един холандски професор стойността на един убит противников войник през различните епохи от историята е била следната. По времето на Цезар да се убие един войник е струвало по-малко от един долар. По времето на Наполеон се увеличава до 2000 долара. В края на Първата световна война — 17 000 долара. През Втората светов на война — около 40 000 долара, а по време на Виетнамската война убийството на един противников войник е струвало на САЩ рекордната цифра от 200 000 долара. Така, както аз се замислям често за тези фантастично големи цифри, убеден съм, че читателят ще си зададе въпроса: как тези разходи са нараснали така неимоверно много? И кой ги определя? Отговорът е един; разбира се, тези, които извличат облаги от войните! Това се доказва и от обстоятелството, че Виетнам спечели войната със стотици пъти по-малко средства, отколкото САЩ. Мир и свобода! Не е ли ирония и парадокс! Не са ли това само празни думи, с които милиони войници от всички националности са загинали? Къде са мирът и свободата, за които те умряха? Човечеството не може да се поучи от историята и да разбере, че войната не е тази, която разрешава проблемите, никога не ги е решавала и няма да ги реши. Войните само разрушават, а не съграждат. Американският генерал Уилям Шерман (1820—1891) казва следното: " Война — това е най-големият варваризъм... Само тези, които никога не са стреляли, нито пък тези, които не са чули писъците и стенанията на ранените, викат високо за кръв, за повече отмъщение и повече опустошения. Войната е ад."
Иван 
