30.06.1908, 07:17, Тунгуската тайга
На този ден, в този час, на това място нещо е ударило повърхността на Земята. Официалната версия и всъщност най-популярната е, че това е било метеорит - Тунгуския метеорит. Може би следващата по популярност версия е, че нещото което е ударило земята е било НЛО.
Преди 20 години теориите за това какво се е случило са били над 80. Сега сигурно са вече над 100 - метеорит, сблъсък с комета - с ядрото или с опашката и, сблъсък с частица антиматерия, сблъсък с микро черна дупка, катастрофирало НЛО, таен ядрен опит - това са най-популярните теории.
Точното място на сблъсъка е близо до река Подкаменна Тунгуска - десен приток на Енисей в Крясноярския край - 60 градуса и 55 минути северна ширина и 101 градуса и 57 минути източна дължина.
През 1978 е издадена книгата "Огънят мина", която е посветена на събитието - увода за нея е написан от Айзък Айзимов. Ето част от него:
"Може би, читателят няма да се съгласи с решението което предлагат авторите, тъй като то се опира по-скоро на несигурни свидетелства отколкото на истински доказателства. Въпреки това си струва да се замислим за предлаганото обяснение. Като разглеждаме това явление можем да признаем че то неслучайно се е случило там където по-никакъв начин не е могло да навреди на хората, като че ли някой се е опитал да избегне катастрофата."
***
Ето малко факти и някои разсъждения за случилото се:
На 30 юни 1908 г. сутринта, в централен Сибир, край река Подкаменна Тунгуска, близо да езерото Байкал настъпва мощен взрив. Детонацията се чува в радиус от 800 км. Сеизмографите по целия свят регистрират трус с непозната до този момент сила. Влакът който е минавал близо до мястото е трябвало да спре защото релсите са вибрирали.
Огромен облак покрил небето и паднал черен дъжд.
В Антверпен по време на изгрева Слънцето пламтяло със силен блясък а в Хайделберг нощта станала ден. В Лондон по чистото небе се появили черни облаци.
Поради някои причини не е могло веднага да започне изследването на случилото се.
Все пак става въпрос за 1908 година - все още не са били изобретени доста от съвременните уреди за измерване на всевъзможни величини, мястото на инцидента било много отдалечено а и в Царска Русия не били заинтересувани от възможни изследвания.
Иначе събитието било отразено от световната преса - по разказите на очевидци.
До 1921 година няма развитие по случая. През 1921 е освободен Сибир от нашествениците - разбита е Колчаковата армия и са прогонени японците.
Започват изледвания на района най-вече защото съветските власти мислели, че в метеорита има големи количества желязо и други ценни метали.
Човекът, който ръководил първата експедиция се казвал Леонид Кулик - тогава на 38 години. От 1920 г. се занимавал с изследване на метеорити и затова проявил интерес към експедицията. Първо прочел вестниците отразили всички новини за случилото се и много се заинтересувал.
Споменавало се за голям светещ обект с цилиндрична форма, който падал бавно около 10 минути - според очевидци. Споменавало се за силна детонация предшестваща огъня. Според свидетелите обекта летял в посока север-юг.
И така през 1921 г. Кулик тръгнал на първата си експедиция към мястото на взрива - 13 години след събитието. Но при тази експедиция не успял да стигне до точното място на взива - само се запознал със живи очевидци и разбрал, че ще му трябват много по-добра подготовка и по-добра организация за да проучи инцидента.
Втората експедиция започнала през 1927 г. - 19 години след взрива.
Този път всичко било по-добре организирани - подходящи уреди, различни учени в екипа, по-подходящи средства за придвижване.
Било установено, че събитията по време на взрива са били наблюдавани на площ по-голяма от Франция и Германия взети заедно - около 1 милион квадратни километра - 9 пъти територията на България. Била открита и странна болест по копитата на животните в района, появила се след взрива.
Разказ на очевидец: "Видях огнено кълбо което заемаше огромна част от небето. След това стана тъмно и въздушната вълна ме блъсна на земята."
На 13 април 1927 г., Кулик стига до мястото на сблъсъка. Оттогава са и първите филми заснети в района.
По неговите описания взривната вълна била унищожила много обширен район - стотици квадратни километри. Цели гори били повалени. Взривната вълна била изкоренила дори и най-старите брези, борове и други дървета като корените им сочели на север а върховете на юг. Близо до центъра на взрива дърветата били силно обгорели или овъглени - поражения от силна топлина. Изглеждало сякаш дърветата са се подпалили от много силна топлина идваща отгоре.
Най-голямата изненада обаче била липсата на кратер в центъра на взрива - какъвто остава при падане на метеорит. В самия център на взрива имало изправени дървета - обгорели и овъглени, но изправени. Не били открити никакви следи от метеорит, нито тогава, нито по-късно при следващите експедиции, а Кулик е търсил такива за да докаже, че метеорит е ударил тайгата.
Кулик публикувал много доклади, които заинтересували силно учени по целия свят, но американското правителство отказало да финасира проучвания през 1933 г.
Към края на 30-те, Кулик и други учени предположили, че взрива може да е предизвикан от комета - газова комета и с това се обяснявала липсата на следи от метеорита.
Хипотезата за кометата не е много достоверна, защото няма такива регистрирани случаи и не може да се сравнят пораженията с друг сблъсък. Освен това кометата би трябвало да бъде забелязана преди взрива с просто око, дори и няколко дни преди сблъсъка. А и някои изчисления относно кинетичната енергия при удара не били правдоподобни.
Последните изледвания на Кулик са от 1938 г. и 1939 г., но дори и тогава не открил доказателства, че взрива е причинен от метеорит. Негов приятел и колега му дава идеята, че вероятно обекта е избухнал над земята и това би обяснило някои несъотвествия.
От този момент нататък започва да се говори за "космическо тяло".
Втората световна война прекъсва изследванията. Кулик умира през 1942 г. в немски затвор като военнопленник.
***
Хипотезата на Александър Казанцев - от 50-те години.
Казанцев, инженер по образование посетил Хирошима малко след атомната бомбардировка. Бомбата хвърлена над Хирошима избухнала 500 метра над повърхността.
Вида на унищожения град накарал Казанцев да се сети за снимките и филмите направени от Кулик в тайгата. В Хирошима на 100 метра от центъра на взрива имало дървета - частично изгорели но неповалени, а много по-далеч от епицентъра разрушенията били много тежки. Значи при ядрен взрив, в района на взрива има участъци, които не са засегнати нито от ударната вълна, нито от топлината - мисля че им казват джобове или нещо подобно. Сещам се за един филм с Арманд Асанте - "На брега", в който разглеждаха Сан Франциско след ядрена война и имаше цели квартали незасегнати от взрива.
Друго - ако ударната вълна е над дървото то няма как да падне настрани - ще остане без клони и листа но няма да падне. Освен това след взрива паднал черен дъжд.
И така, ако тунгуския метеорит всъщност е бил атомен взрив как е възможно това през 1908 г.? Явно е, че причината не е била от земен характер.
Казанцев леко се увлича като предполага, че марсианци са търсили безлюдно място за кацане, но е станал инцидент. Но хипотезата му била посрещната с голям интерес.
В подкрепа на хипотезата за ядрен взрив е и откритието от 60-те години, че пораженията от топлината са неравномерни - има и овъглени дървета, има и почти неповредени. Дори на изцяло овъглено дърво намирали недокоснати от огъня клони. Или при краткото въздействие на силна топлина са пострадали най-незащитените участъци от тайгата.
Било установено, че взрива е станал на височина от 3 до 5 километра, което изключва версиите за метеорит или комета.
Още нещо интересно - след взрива, над тайгата се е издигнал огромен стълб дим, който надвишавал 20 километра. За сравнение атомната гъба в Хирошима е била между 12 и 15 километра. Освен това при удара са регистрирани сеизмични ефекти по целия свят, което не се случва при падане на метеорит но винаги се случва при атомен взрив. Освен това нито метеорит, нито комета могат да променят магнитното или гравитационното поле на земята.
След взрива била регистрирана странна болест по кожата на животните, подобна на тази в района на Аламогордо /първия опитен атомен взрив/. Още през 1958 г. било установено, че растенията в района имали генетични изменения - преди всичко ускорен растеж. Същото нещо е наблюдавано и в Хирошима.
Дърветата в Сибир преживели взрива имали обиколка до 4 пъти по-голяма и височина до 2 пъти по-голяма в сравнение с нормалните дървета.
През 1959 г. била измерена и радиоактивността - в центъра на взрива била 1.5 пъти по-висока отколкото в перифиерията.
Районът унищожен в тайгата бил около 3100 квадратни километра, а в Хирошима само 46 квадратни километра. С други думи взрива в тайгата е бил 1500 пъти по-силен. Това е установено от руски и американски учени. Ако бомбата в Хирошима е с мощност от 20 килотона тротилов еквивалент, то тази в Сибир трябва да е била 30 мегатона - всъщност на някои места пише, че е била 40 мегатона.
Още една аналогия с Хирошима, тоест с Аламогордо. След взрива били намерени в кратера на взрива стъклени парчета подобни на стъклена керамика, които били наречени тринит. Подобни парчета зелено стъкло са намерени в тайгата през 60-те.
***
Хипотезата за частица антиматерия.
Теоретично може да съществува материя, в която частиците са заредени отрицателно - тоест товарите на електроните и протоните са разменени. Срещата на материя и антиматерия би трябвало да предизвика мощен взрив. Тази хипотеза е от 1941 г. и дори през 60-те е била обсъждана.
***
Хипотезата за черната дупка.
Според нея малка черна дупка е пробила Земята - входна точка Сибир, изходна северния Атлантик. Черната дупка е космически обект, в който материята има невъобразима плътност. Една малка частица от нея може да тежи милиарди тонове. Допуска се, че в близост до нея познатите ни физични закони не важат. В Стар Трек Ентърпрайз имаше една серия в която совалката пострада от микро черни дупки.
***
Тези 2 хипотези са отхвърлени от съветски учени, защото с тях не може да се обясни защо очевидците са наблюдавали 10 минути падащия обект.
А частицата антиматерия или черната дупка биха преминали през Земята за микросекунди и не биха били видими.
***
Още нещо за скоростта на обекта ударил Сибир през 1908 г. Това цилиндрично тяло светещо със синьо-бял блясък е падало със скорост 2-3 километра в секунда. Детонацията е била чута едновременно с прелитането на обекта - скоростта му не е била по-голяма от тази на звука. Или скоростта на падане е била по-малка от тази на падащ метеорит.
***
Още през 1929 г. е установено, че района на пораженията има формата на неправилна елипса. Установява се, че унищоженията не могат да са предизвикани от балистична вълна създадена от полета на обекта. Районът на унищоженията изпъква в посока, която не е успоредна на линията на полета и която образува тъп ъгъл с нея, или взрива не е бил равномерно разпределен във всички посоки.
Възниква предположението, че материала причинил взрива е бил в някакъв контейнер и нееднородността на контейнера е причината за елиптичното разсейване на заряда.
В подкрепа на това твърдение са откритите малки топчета с неясен произход - състоят се от силикат и магнетит. Намирани са само в района на експлозията. След прецизен анализ в състава им са открити кобалт, никел, мед и германий - този състав няма как да е естествен - тоест те са направени от някой или нещо, но не и от природата и времето. Възможно е да са останки от контейнера или космическия кораб.
***
За скоростта и траекторията на обекта.
Според географията на пораженията е установено, че обекта е трябвало да се движи много по-бавно от другите космически обекти. Тунгуския метеорит се е движил максимум със 2500 километра в час - 700 метра в секунда докато метеоритите се движат със 15-20 километра в секунда или 20-30 пъти по-бързо.
За траекторията на обекта се съди по пораженията и разказите на очевидците. Отначало се смятало, че обекта е летял от югозапад на североизток. По-късно обаче, като съдили по посоката на унищожение приели, че посоката е югоизток - северозапад. Золотов установил по незасегнатите дървета, че детонационната вълна е трябвало да дойде от югозапад.
Това е най-интересното - и двете предположения са верни - и от югозапад и от югоизток е имало ударна вълна.
При сравняването на показанията на свидетелите учените стигнали до извода, че когато се е намирал над Сибир, обекта е променил посоката на полета от източна на западна.
Зигел: "Преди експлозията обекта е описал дъга с дължина 600 километра - извършил е маневра. Подобни манерви не могат да бъдат извършени от естествен обект."
Освен тази маневра е трябвало да се направи още нещо. При навлизане в атмосферата всеки съвременен космически кораб трябва да поддържа ъгъл на влизане от 6 градуса спрямо линията на хоризонта. Коридора е широк 60 километра. При грешен ъгъл на навлизане - кораба е обречен.
Според руския астроном Левин, обекта е бил забелязан за първи път на 130 километра над Земята - на тази височина е зоната за навлизане в коридора. При навлизането си в атмосферата всеки голям обект започва да свети и напомня метеор.
Феликс Зигел - 1979 г.
"Ученият трябва да отхвърли теорията на много изледователи, че тунгуския метеорит е бил ядро на комета. Ядрата на кометите са рехави конгломерати от замръзнали вода, метан, амоняк и дребни твърди частици. Такива тела не само, че не могат да избухнат със силата на 40 мегатонна атомна бомба, но и не могат да прелетят стотици километри в атмосферата. Една комета би се разпаднала след няколко десетки километра полет в атмосферата. С хипотезата за комета не съвпадат и някои други факти като увеличената радиоактивност в епицентъра на експлозията и мутациите при животните растенията и насекомите. Освен това, в района на взрива в почвените слоеве от 1908 г. са открити ненормално високи концентрации на цинк, бром, натрий, калий, желязо, олово, мед и други елементи, които не се срещат в ядрата на кометите но се срещат в изкуствени конструкции. Колкото повече научавам за тунгуската катастрофа, толкова повече се убеждавам, че това е било сонда от друга планета - вече 32 години съм убеден в това."
***
Обобщението в книгата "Огънят мина" - спомената в началото. Възстановка.
30.06.1908 г.
Утро.
На голяма височина над Индийския океан в атмосферата прониква мощен обект идващ от космоса. В разредените горни слоеве на атмосферата всички маневри протичат нормално.
Обектът има цилиндрична форма. Тежи хиляди тонове. Задвижван е от атомна енергия а скоростта му вероятно е близка до тази на светлината.
В един момент възниква проблем - примерно нещо с двигателите или навигационна грешка. Температурата в реакторите нараства и устройствата, които предпазват от критични ситуации - от верижна реакция се топят.
На 130 километра над повърхността кораба се насочва по коридора, който ще бъде открит няколко десетки години по-късно от хората и ще бъде използван от всички астронавти при завръщането им. Навлизането трябва да е прецизно за да не прегрее кораба или да не бъде отблъснат към космоса.
Постепенно кораба намалява скоростта си. Температурата на външната му повърхност стига 3000 градуса по целзий. Корабва започва да се нажежава и да свети по силно от Слънцето.
Ударната вълна на въздуха, вследствие на високото налягане се разпростира далеч пред кораба, а след него се влачи опашка от разтопени частици топлоизолационно покритие.
Оглушаващия гръм от детонацията предизвиква паника в Централен Сибир. Силната балистична вълна поваля дървета, шатри и отхвърля хора и животни като прашинки.
На височина 3 км. неизвестните същества променят курса на полета. Над Централен Сибир обръщат от изток на запад вероятно с мисъл за спасение. Тази маневра е била последното им действие. Топят се стените между горивните камери. Ядреното гориво достига критична плътност и започва верижна реакция. След част от секундата кораба експлоадира. Чудовищната топлина изпепелява всичко в радиус от 50 километра.
След това огъня изгасва. Остава само черен облак. Остава опустушената тайга, която до ден днешен е единствения свидетел на взрива, скрила старателно тайната на събитието, което можеше да промени хода на нашата история. За съжаление хода на историята не беше променен.
***
Само цифри и факти.
- дата - 30.06.1908
- час - 07:17 сутрнта
- място - Сибир
- координати - 60* 55' СШ и 101* 57' ИД
- посока на падане на обекта - най-общо казано първо от Индия към Монголия а после към Скандинавския полуостров, първо от югозапад на североизток ( / ), а после след 600 километров завой от югоизток на северозапад ( \ )
- форма на обекта - цилиндрична
- маса на обекта - хиляди тонове; минимум 100 хиляди тона - максимум 1 милион тона - най-вероятно 200-300 хиляди тона
- цвят на обекта - ярко огнено кълбо, синьо-бял блясък, следи от опашка зад него
- скорост на падане - бавна - 2-3 километра в секунда, а точно преди удара - 0.6 - 0.7 км/сек.
- височина на взрива - 3 до 5-7 километра
- сила на експлозията - 30-40 мегатона тротилов еквивалент TNT
- радиус на разпространение на звука от сблъсъка - 800-1000-1200 км.
- регистрирани сеизмичени трусове - по целия свят - усетен от хората в радуис от 100 км., сеизмичната вълна обикаля 4 пъти планетата
- атмосферни явления - бели нощи в различни части на северното полукълбо - атмосферни светлинни ефекти до 20 юли същата година
- площ на наблюдаване на събитието - около 1 милион квадратни километра
- площ на разрушенията - 3100 квадратни километра - неправилна елипса /кръг с радиус между 30 и 50 километра/.
- вид на разрушенията - поражения от ударна вълна и висока температура.
- мощ на ударната вълна - на 60 км. от епицентъра, отнася хора и къщи, обикаля 2 пъти земното кълбо като между първото и второто регистриране в Полша има 30 часов интервал
- посока на разушенията - корените на дърветата сочили към епицентъра
- предполагаеми ефекти от радиацията - болести по животните, растенията и насекомите, мутации
- доказателства, че обекта не е бил метеорит - липса на кратер и на следи от метеорит, цилиндричната форма, траекторията на падане, скоростта на падане, избухването над повърхността, оцелели дървета в центъра, неравномерно разпределение на пораженията, черен дъжд, 20 километрова атомна гъба, промени в магнитното и гравитационното поле на Земята, висока радиация в почвата, тринитени топчета в района, силикатено магнетитени топчета, много следи в почвата от различни химични елементи
- магнитни смущения - 4 часова магнитна буря след удара, намагнетизиране на почвата в радиус от 30 км.
- времеви смущения - часовниците в центъра на взрива давали отклонение от 2 секунди на денонощие?
Ето какво мисля аз по въпроса:
1. Метеорит ли е?
Според четивото и уликите, които ни дава не е...
- първата пречка е липсата на кратер, липсата на каквито и да е следи от комети, астероиди и т.н. космически тела, въпреки това би могло да се предположи, че е бил метеорит, който се е взривил малко преди да стигне твърдата повърхност, но се появяват данни, че този "метеорит" се е движил прекалено бавно, в такъв случай ако са правдободобни данните, което малко или много ме съмнява, понеже хората тогава трудно са можели да определят с просто око дали нещо падащо от небето се движи с 300 или 3000 км/ч. Но ако всичко е вярно, значи метеорит е изключено да е.
2. Атомна бомба ли е?
- 37 години преди пускането на бомбите над Хирошима, няколко хиляди пъти по-мощен взрив... Едва ли, ако атомната бомба беше измислена толкова рано, надали човечеството сега щеше да се радва на интернет и удобството на светкавичното разпространяване на информация.
3. Природен феномен?
- Огромно натрупване на газове в Тунгус и примерно някоя светкавица е подействала като стартер на огромна експлозия - би могло да се приеме, но това не обяснява видяното от очевидци падащо тяло. Тъй че, експлозията най-вероятно е свързана с летящото тяло.
4. Извънземни?
- като говорих за летящо тяло нямаше как да не спомена и тази възможност. Ето го и моят сценарии - 1908 г. при опит за презимяване на нашата планета космически кораб губи контрол, по незнайни причини и започва аварийно кацане, по едно време корабът вече е обречен и започва да гори при навлизането си в атмосферата - горивото, което трябва да е достатъчно мощно и в големи количества, за милионите километри, които пътуват се запалва - взривът е доста мощен, но има останки, които са се разпръснали, но поради една или друга причина не са намерени - напълно унищожени от взрива, прибрани веднага след спасителна мисия на другарите извънземни (разполагали са с достатъчно време за да си приберат бумагите - първата мисия е 13 години след феномена), не са намерени още или са намерени, но съответните власти си траят по въпроса.
0 коментара:
Публикуване на коментар