През 1971 г. братята Терънс и Денис Маккена пътуват до далечната джунгла в Еквадор, за да опитат от приготвяната от местните шамани отвара, за която са чували малцина антрополози. Отварата вече носи названието аяхуаска, кръстена на виното, което е главната й съставка. След продължително "контактно" преживяване братята се връщат в САЩ и Терънс се залавя да изследва указанията и нишките, които е получил в Еквадор. В древната китайска пророческа книга И Дзин той намира кодирана "вълна от нововъведения, като демонстрира ускоряване на промените във Вселената към точка на максимално насищане с нововъдведения, когато ще настъпи краят на времето.
За да се определи къде се намираме ние във вълната на времето, избухването на ядрената бомба в Хирошима през 1945 г. се приема за начало на технологични нововъведения. Само 384 лунни години по-късно, всяка състояща се от 13 лунарни месеца, графиката стига до основната линия за сравнение - максималната точка на новост, наречена от Терънс Маккена "Многоизмерен обект в края на Времето". През 1975 г. братята Маккена публикуват теориите си в книга, озаглавена "Невидимият пейзаж", в която разкриват, че крайната точка на времевата вълна ще бъде достигната на 17 ноември 2012 г.
На 17.09.1975 г. Даниан Бринкли говори по телефона по време на гръмотевична буря. Мълния улучва телефонния кабел, пуска хиляди волта електричество през главата и тялото му и го подхвърля почти до тавана на стаята. Сърцето му спира и в болницата го обявяват за мъртъв, издават смъртен акт. Покриват тялото и го откарват в моргата... И тогава той се пробужда. Бил е в клинична смърт в продължение на 28 мин. За времето си това е най-продължителното клинично документирано преживяване на прага на смъртта. По-късно Бринкли разказва, как е минал през тунел от ярка светлина, където пред него застанало яркосребристо същество, а самият той си припомнил и преосмислил целия си живот. Отвели го на среща с 13 същества, които му представили 300 сцени от бъдещето, вкл. ядрената авария в Чернобил, разпадането на СССР, Войната в Залива и промените в климата на Земята. От 117-те изключително важни събития, които му били показани, 100 от тях действително са се случили до 2002 г., което означава, че остава да се случат само още 17 преди последното пророчество. Бринкли твърди, че в следващата поредица "между 2004 и 2014 г., и по-точно между 2011 и 2012 г.", ще се състои "завръщането на енергийната система, съществувала преди много векове", и че кулминацията на този процес ще бъде "обръщането на електромагнитните полюси на Земята" между 2012 и 2014 г. Целият този процес ще даде на човечеството възможност да възвиси нивото на съзнанието си.
През същата 1975 г. Хосе Аргуелес издава книгата си "Преобразяващото видение". Кратко споменаване на стр. 305 разкрива, че 2012 г. е годината, през която приключва съвременната епоха (5125 г.) според древния календар на маите. Аргуелес разширява това твърдение през 1987 г. в книгата "Факторът мая" и го представя на вниманието на света. Терънс Маккена не знае нищо за последната дата в календара на маите (той осъвременява изданието на "Невидимия пейзаж" от 1993 г.), без да е чувал за нея и Бринкли. След 1987 г. много хора започнаха да обявяват 2012 г. за Край на света.
.........
Естествено е да сме скептични към поредното пророчество за предстоящ апокалипсис. Но познатите ни пророчества за денят на Страшния съд до едно се основават на Библията, а Календарът с Дългото броене е създаден 1500 г. пр. н.е. Предсказанието на Бринкли подсказва, че е възможно промяната да е за добро, както и че са възможни изключително резки промени на климата.
Олмеките са първата цивилизация, населявала Централна Америка. Според археолозите олмеките са пристигнали тук между 1800 г. пр. н.е. и 1500 г. пр. н.е. Вече няколко изследователи на маите са единодушни, че използваните от маите календари са разработени от олмеките в култовия център Исапа между 1500 г. пр. н.е. и 800 г. пр. н.е., който маите са населявали приблизително от 250 г. пр. н.е. Според Мънро Едмънсън, който се занимава с културата на маите, календарът Цолкин (буквално "броене на дните") е разработен към 7 в. пр. н. е. и се състои от 260 дни, които са съчетание от 20 символа на 13 дни и от 13 числа. Календарът е бил използван като алманах, приписващ на всеки от дните уникално качество, който не само влияе на хората, родени на този ден, но и показва кои занимания са благоприятни и кои - не. Днес потомците на древните маи наброяват около 6 млн. души и мнозина от тях , като тези, които живеят в планините в Гватемала, вече хиляди години непрекъснато използват този календар, основан на 260-дневна година. Когато ги попиташ защо свещеният алманах има 260 дни, отговарят, че се основава на периода на развитие на човешкия зародиш.
Календарът с Дългото броене има отношение към феномена 2012 и е пряко свързан с Цолкин, тъй като се състои от 260 катуна вместо от 260-те Дни на цолкин. Според Едмънсън Дългото броене е развито напълно през средата на ІV в. пр. н.е., макар че най-старата стела, датираща съвременно историческо събитие, показва дата от Дългото броене, отговаряща на 36 г. пр. н.е. Дългото броене се състои от от йерархия от цикли: 20 кина, или дни, съставят 1 уинал, т.е. 20-дневен период; 18 уинала съставят 1 тун (година от 360 дни); 20 туна съставят катун, а 20 катуна съставят бактун. След изминаването на 13 бактуна се стига до дата на Сътворението, която се изписва 13.0.0.0.0. Последната дата на сътворението е била 11.08.3114 г. пр. н.е. според Григорианския календар и това е "основната дата" на цикъл от 13 бактуна, спрямо която се отчитат всички дати, написани на стелата. Следващият път, когато Дългото броене достигне 13.0.0.0.0, според Григорианския календар ще бъде 21.12.2012 г.
Джон Мейджър Дженкинс , изследовател на културата на маите, убедително твърди, че календарът на Дългото броене всъщност е средство за проследяване на цикъла на прецесията. Това е състоящият се от приблизително 26 000 г. цикъл, през който се завърта земната ос, наклонена спрямо "вертикалата" на 23,5 градуса. Той се измерва по движението на съзвездията спрямо фиксираните положения на изгряващото слънце по време на равноденствията или на слънцестоенията. Крайната точка по време на зимното слънцестоене през 2012 г. на цикъла от 13 бактуна бележи период от 36 години (1980 - 2016 г.), по време на който Слънцето в зимното слънцестоене се издига на галактическия екватор. Астрономите са на различно мнение относно точния момент на средата на този процес - през 1998 или през 1999 г. Олмеките и маите смятат, че е през 2012 г.
Има причини да смятяме 2012 г. за важна година в процеса на Галактическата синхронизация и да допускаме, че тя е била целенасочено определена.
Митовете на маите, изложени в "Попол Вух", разказват за 3 предишни епохи, или Слънца, всяка от които завършва с катаклизъм. Това разбиране намира отражение в представата за 4-те свята в митологиите на индианците хопи. Съществува обаче и митът на маите цутухил, записан от Мартин Прехтел, който сочи, че в момента сме в Петото Слънце. Различни митове на ацтеките също описват 4 предишни епохи или Слънца, и настоящото Пето Слънце, но се различават по отношение на бедствието, което поставя края на всяко Слънце (вятър, дъжд от лава, затъмнение с чудовища и потоп; очаква се сегашното Слънце да завърши със земетресение). Тези 5 Слънца са изобразени в следата на ацтекския Слънчев камък, каменен релеф с диаметър 3,6 м., който показва и ацтекските версии на 20-те символа на дни от 260-дневния свещен алманах. Има и два стенописа на маите, изобразяващи 4-те Слънца - 1 в Паленке и 1 в Тонина, щат Чиапас в Мексико. На тях се вижда централно разположено божество, с глава, наподобяваща череп, и 4 отсечени глави под него, всяка от които представя прероденото Слънце - Новото Слънце, родено на датата на сътворението 13.0.0.0.0. Ако тези стенописи се сравнят с ацтекския Слънчев камък, това ще ни подскаже, че сегашното Слънце е всъщност Петото Слънце, или свят, а не 4-тото. Всъщност Дженкинс твърди, че сегашният цикъл от 13 бактуна е петият от поредицата. Всяко Слънце, или цикъл от 13 бактуна, се състои от 5200 туна, а поредицата от 5 Слънца дава общо 26 000 туна, т.е. един прецесионен цикъл.
Подобно на маите, народът на толтеките в северно Мексико използва 260-дневен алманах и 365-дневен календар, известен на маите като хааб. Всеки ден има свое име в 260-дневния календар и име в 365-дневния календар, но са нужни точно 73 цолкина и 52 хааба, за да може комбинацията да се повтори. Този период е известен като Календарен Кръг, а след всяко календарно завъртане толтеките провеждали церемония, наречена Ритуал на Новия огън, 6 месеца преди преминаването на Слънцето през зенита. Джон Мейджър Дженкинс показва, че този ритуал първоначално е бил метод за проследяване на цикъла на прецесиите. Толтеките завещават познанието си на ацтеките. Известно е, че точно 6 месеца преди Ритуала на Новия огън жреците се качвали на върха на хълм, за да видят дали Плеядите са стигнали зенита в полунощ. Ако съзвездието е стигнало зенита, това било знак, че няма да настъпи краят на света. Следователно те са знаели точно колко близо ще бъдат Плеядите до Слънцето в зенита 6 месеца по-късно, когато звездите не се виждат на дневна светлина.
Когато толтеките се местят на полуостров Юкатан в южната част на Мексико, те явно сливат своята космология със системата на маите и кодират резултата в пирамидата на Кукулкан в Чичен Ица. Пирамидата има 91 стъпала на всяка от 4-те си страни, което прави 364 стъпала, плюс горното стъпало, общо 365. Това е ясен знак за календарното й предназначение. Всяка година по време на пролетното равноденствие следобедното слънце предизвиква игра на сенките и създава илюцията, че голяма змия се спуска от небето по пирамидата. Ефектът се засилва поради наличието на каменни змийски глави в основата на едното стълбище. Гърмящата змия Crotalus durissus, чиито зигзагообразни шарки са често срещан декоративен елемент в изкуството на маите, също има знак близо до роговите си пръстени на опашката, който е еднакъв със знака на маите за Ахау, свързан със Слънцето. Самите пръстени се наричат цаб на езика на маите от Юкатан, а същата дума се използва и за съзвездието Плеяди. Дженкинс твърди, че поради това Кукулкан, както маите наричали Кетцалкоатл, Пернатата змия, бог на ацтеките и на толтеките, е символ на конюнкцията между Плеядите и Слънцето в зенит.
Наистина в момента се намираме в период от 360 години, когато Плеядите са в съвпад със Слънцето в зенит точно над пирамидата на Кукулкан. Началото на периода от 360 г. е през 2012 г., а на 20 май 2012 г., 60 дни след играта на змиевидната сянка по време на равноденствието, конюнкцията на Плеядите и Слънцето в зенит ще съвпадне със слънчевото затъмнение през деня на 10 Чикчан от непрекъснатото броене по цолкин в земите на планинските маи. Чикчан означава "змия", а тракането на гърмящата змия звучи като сигнал за събуждане.
"ПОЯВАТА" НА ХОПИТЕ
Според "Книга за хопите" на Франк Уотърс, коренните американци хопи твърдят, че ние сме в 4-тата от 7 епохи - 4-ят Свят - и че наближаваме прехода в Петия свят. 1-ят свят е бил унищожен от огън, 2-ят свят загинал, когато Земята "се залюляла и излязла извън равновесие", което предизвикало потоп и ледникова епоха, а 3-ят свят завършил с потоп. Ще има "голямо пречистване" точно преди началото на Петия свят. Преходът се нарича "поява" и всяка година през ноември хопи извършват ритуала Вувучим, който се провежда в подземна свещена камера, наречена кива, в която те пресъздават появата като процес на раждане, и "посвещаваните преживяват духовно прераждане". На пода на кива има дупка, символ на предишното издигане, или поява, от 3-я свят в 4-я свят. Стълба, която води нагоре и навън от кива, представя предстоящата поява от 4-я в 5-я свят. Церемонията включва Ритуал на Новия огън и кулминацията й е в полунощ, когато съзвездието Плеяди се намира точно над кива. Този ритуал демонстрира пряка връзка с Ритуала на Новия огън на толтеките (и по-късно на ацтеките), дешифриран от Дженкинс като метод за проследяване на прецесиите и кодиран в пирамидата на Кукулкан, "каменния часовник", и гърмящата змия будилник, оповестяваща 2012 г.
Мосес Шонго, последният традиционен шаман на племето сенека, починал през 1925 г., подготвя дъщеря си Твялах Нитш да продължи да проповядва учението му, включващо пророчество, че ще има "25-год. период на пречистване, който ще трае докъм 2012 г., по време на който Земята ще се пречисти". Друг коренен американец, индианец пуебло от северната част на Ню Мексико, наричан Говорещият вятър, неотдавна е потвърдил, че Петият Свят ще започне през 12.2012 г. През 80-те год. на ХХ в. пако, жреци на племето керо, което живее високо в Перуанските Анди, оповестява, че тяхвата формула пачакути - обръщането на света - ще започне през 1990 г. и ще трае 22 години. Така 2012 г. ще донесе началото на Златната епоха, наречена Тарипай Пача, когато горният свят, долният свят и всекидневният свят ще се обединят. Пачамама означава Майката Земя и тук се натъкваме на друг термин, който означава "свят", както в названията земна или световна епоха. Според керо Тарипай Пача ще бъде "епохата на повторната ни среща със самите нас". Но Вилару Хуайта, перуански духовен учител от народа кечуа, твърди, че през 2013 г. огромен астероид ще мине близо до Земята и ще оцелеят само онези, които са победили своето его. Тази апокалиптична версия се потвърждава и от зулуския шаман Кредо Мутуа, който твърди, че през годината на Червения бик (2012 г.) ще се върне звезда с много дълга опашка, наречена Му-шо-шо-но-но. При последното си идване звездата е донесла потоп и е обърнала света с главата надолу, затова "Слънцето изгрявало от юг и залязвало на север".
Тук откриваме загатване, че "обръщането на Земята с главата надолу" може всъщност да се отнася до обръщането на магнитните полюси, придружено от появата на комета или на астероид и от събития на Земята като потоп (или зеизмична вулканична активност в различните традиции). състоящият се от 13 бактуна цикъл от 5125 г. е точно 1/8 от периода от 41 000 год. на цикъла на "промяна на наклона" (промяна на ъгъла на наклона на земната ос), използван за изчисляване на циклите на стопяване на леда. Самият бактун е дълъг 400 години, а това е периодът на завъртане на земното ядро. Този факт може да ни отведе до заключението, че обръщането на магнитните полюси на Земята вероятно ще се случи през 2012 г. Много от данните показват, че Земята отдавна е трябвало да обърне магнитните си полюси и макар повечето геолози да твърдят, че обръщането отнема хиляди години, наблюденията на вулканичната активност в планината Стийнс, Орегон, сочат, че полето омже да се измества дори с 6 градуса дневно, което означава, че обръщането може да се осъществи само за 30 дни.
Един новозеландски мит за сътворението подсказва, че може би трябва да погледнем на митологичните катастрофи по нов начин. Митът на маорите за сътворението, описващ първоначалното отделяне на небето от земята, разказва, че един ден, когато човечеството се разсее по света, земята и небето отново ще ще се срещнат и ще унищожат всичко живо. Събитието и описано с фраза, която се превежда "завесата ще падне" и се тълкува като края на света. Обаче неотдавна, когато един млад маор разговарял със старейшините, се оказало, че старейшините не само предричат случването на това събитие през 2012 г., но и че на езика на маорите от времето на появата на мита демата "завеса" е означавало "було" - същата дума са използвали, когато някой умира и отива "зад булото", а думата "падам" първоначално е означавала "разтварям се, стопявам се". Така че всъщност пророчеството гласи, че "булото ще изчезне".
Изглежда "краят на света" всъщност означава край на сегашната епоха, а според митологията на хопи остават оше поне 3 епохи преди това. Архежложката Лорет Сежурне твърди, че ацтеките са разбирали неправилно религията на толтеките, основана на концепцията за прераждането. Символът на прераждането е змията, защото тя сменя кожата си, а обичаят на ацтеките да дерат пленниците си и да носят кожите им е резултат от това неправилно разбиране. Пернатата змия Кетцалкоатл, представен на "каменния будилник" в Чичен Ица, е символично изображение на свещения съюз между земята (змия) и небето (пера). Обяснението се съдържа в труда на Мери Скот, запозната с индуисткото разбиране за Кундалини йога. Твърди се, че Кундалини е огнена змия, завита на 3 и половина серпентини в най-добната чакра (един от 7-те енергийни центъра по гръбнака на човека). Тя е завита около Шива лингам - символ на мъжката енергия, спуснала се от небето. Според Скот Кундалини е сила, която се издига нагоре от земята. Тя отбелязва освен това, че няколко открития на Гай Андъруд, който търси вода с лескова пръчка и е автор на книгата "Модели от миналото", потвърждават тази връзка. Напр. геоспиралите и подземните извори, които хора като него намират, винаги са спирали, кратни на 3,5. Кундалини йога е практика на събуждането на змията и пускането й нагоре по гръбнака, докато стигне най-високата чакра, тази на темето, където сливането между Шива и Шакти води до просветление и до транса на самадхи - екстаза, унищожаването на егото и края на двойнствеността. Възможно ли е това да е срещата на боговете на земята и небето, за която разказват маорите? Възможно ли е това да е сливането на горния и долния свят на инките с всекидневният свят? Възможно ли е дори да е слизането на христос и възлизането на Христовата невеста?
Древната религия на толтеките, в която на Кетцалкоатл е отредена централна роля, се разкрива в смятания за изгубен кодекс на ацтеките Огнената пирамида (открит и публикуван от Дженкинс). Кодексът всъщност обяснява, че ацтеките са разбирали неправилно метафорите и са смятали, че жертването на егото и освобождаването на енергията от сърцето са свързани с човешки жертвоприношения. Там се казва, че "Кетцалкоатл е "човекът, който постига бога" и че всеки си има собствена змия, която е енергията на Тонатиух, Слънцето. "В тази змия спи съзнанието, в тази змия се крие божествената същност. От тази змия ще поникнат крилете му". В ацтекски мит Кетцалкоатл се свързва с Венера - той принася себе си в жертва и става Венера. 8-дневното изчезване на Венера, когато е най-отдалечена от Земята, се свързва с 8-те дни, прекарани от Кетцалкоатл в подземния свят, преди да се появи отново като Венера. Най-ярката поява на Венера е в момента, когато тя се показва близо до Слънцето, изгрява пред него като Зорница точно след 8-дневното си отсъствие. Движението на Венера е в основата на концепцията за прераждането. Както видяхме при пирамидата на Кукулкан, има връзка между Кетцалкоатл/Кукулкан и 2012 г. Възможно е ацтеките да са очаквали завръщането на Кетцалкоатл между 2 транзита на Венера (които се случват по време на 8-дневното й изчезване). През 1518 и 1526 г. е имало 2 транзита на Венера (между които има точно 8 хааба от 365 дни). Кортес пристига през 1519 г. и погрешка го вземат за Кетцалкоатл (ацтеките и в този случай приемат мита твърде буквално). В момента сме между 2 други транзита на Венера: единият се случи на 8 юни 2004 г., следващият предстои на 6 юни 2012 г. И двата транзита се падат в ден Ик според непрекъснатото броене по Цолкин на планинските маи. Ик в ацтекската версия на 260-дневния алманах е Ехекатл, форма на Кетцалкоатл. Така че транзитите на Венера всъщност се случват в деня на Венера. Точно преди следващия транзит съвпадът на Плеядите и на Слънцето в зенит ще се осъществи над пирамидата на Кукулкан в деня на Змията, което ще потвърди, че 2012 е годината на завръщането на Кетцалкоатл.
Съществуват множество потвърждения, че "Духовният шанс за човечеството", за който говори Даниъл Бринкли, предстои в периода през или около 2012 г., когато нещо ще предизвика масово преживяване на силата на Кундалини. Какво може да предизвика подобен феномен? Някаква енергийна последица от процеса на Галактическа синхронизация? Руският биохимик Симон Шнол е установил, че човешката биохимия (и неврохимия) се влияе от положението на Земята спряма звездите и от цикъла на слънчева активност, който ще достигне максимума си през 2012 г. Друг научен доклад, публикуван от джеймс Спотисуд, сочи, че физическите способности на човечеството нарастват експоненциално, когато галактическият център се издига на хоризонта.
Сред всички теории и хипотези, които се опитват да обяснят какво ще се случи през 2012 г., включващи комети, блуждаещи планети, астероиди, експлозии в галактическата сърцевина, пик на слънчевите петна, хармонизиране на осовата инклинация, цикли на Миланкович, има една теория, която е научно издържана и освен това отговаря на очертания от Даниъл Бринкли сценарий. Руският геолог Алексей Дмитриев анализира промените в климата на Земята, сеизмичните явления, както и измененията в геомагнитното поле. Теорията му отчита и промените в климата и магнитното поле на другите планети в Слънчевата с-ма. Десетократното увеличение на слоя от междузвездна плазма на границата на хелиосферата показва, че Слънчевата с-ма се движжа към област на магнетизирана плазма, която според Дмитриев причинява тези промени във времето и др. сходни изменения. Зачестилата поява на плазмени топки в атмосферата е признак за предстояща "трансформация на Земята", включваща взаимодействие с процеси отвъд 3-измерния свят, смята Дмитриев.
Невероятно, но Бринкли не е единственият човек, завърнал се от прага на смъртта , който предсказва промени на Земята и в човешкото съзнание, свързани с 2012 г. През 1969 г. Кен Калб има ППС (преживяване на прага на смъртта) с видения, след които пише книгата "Големият катарзис" за промените в съзнанието, които ще доведат до Епохата 2012 - пероид, който според него е ППС на Земята - и глобално прераждане. През 1992 г., след като се дави при инцидент с водни ски, Касандра Мъсгрейв има ППС и предрича ускоряване на промените на Земята, които ще достигнат пик през 2012 г. Пам Рейнолдс има ППС, мследствие на мозъчен тумор, след което се завръща, за да разкаже за предстоящите промени на Земята, за промените в съзнанието и за откритията във физиката през 2012 г. Филис Атуотър е имала 3 ППС, също и преживявания, свързани с Кундалини. След това се заема с изследване на ППС при децата. Установява, че в предсказанията , направени от деца, 2012 г. заема подобаващо място. Филис Атуотър се посвещава на изучаването на т.нар. Деца Индиго - надарените с медиумни способности деца, каквито сега се раждат много повече от когато и да било. Атуотър твърди, че децата с медиумни способности демонстрират същите качества като хората, които се връщат след ППС, и че те са предвестници на нов емолюционен стадий.
Д-р Кенет Ринг, който осъществил огромно изследване на ППС, наричано "Проект "Омега" твърди, че тези трайни промени включват повишено самочувствие, алтруизъм, по-толерантен подход към духовните и релегиозни вярвания и множество случаи на телепатия, ясновидство, предчувствия и др. медиумни способности. Той забелязва, че поради напредъка на техниката за реанимация, все повече хора имат ППС, и предполага, цитирайки теорията на Рупърт Шелдрейк за формиращата причинност, че те ще достигнат критична маса. Това е моментът на морфичния резонанс - при достигане на критична маса, промените в съзнанието обхващат целия вид.
През април 2006 г. светът узна за надписа от Тортугеро, място, свързано с класическите маи. Изследователите на маите знаят за паметник 6 от близа 3 десетилетия, но пряк въпрос от страна на антрополога Робърт Ситлър в дискусионна група от специалисти в интернет става причина за нов превод, дело на епиграфиста Дейв Стюарт. Паметникът е повреде и непълен, но запазеният текст гласи следното: "13-тият бактун ще свърши (на) Четвърти Ахау, Трети Канкун. (?) ще ке появи. (То ще бъде) спускането (?) на Деветте Подкрепящи (?)Бог(ове) на (?)".
Съпоставката между календарите на Дългото броене, Цолкин и Хааб безпогрешно определя тази дата като 21.12.2012 г. Този надпис от късната класическа епоха съдържа същите пророчества като Книгите на Чилам Балам (Книгите на Жреца Ягуар), записана на латиница през ХVІІ-ХVІІІ в. Дългото броене е излязло от употреба по време на испанското нашествие и вмести цикъла от 13 бактуна (състоящ се от 260 катуна), маите използват цикъла от 13 катуна (състоящ се от 260 туна). Изследователите на маите наричат това Краткото броене. В коментар към своя превод на Чилам Балам от Тисимин Мод Мейкимсън твърди, че някои от пророчествата, които изглеждат свързани с края на Краткото броене, първоначално вероятно са се отнасяли до края на цикъла от 13 бактуна на Дългото броене. Подобно на пророчеството от Тортугеро пророчествата в Чилам Балам предричат завръщането на боговете в края на цикъла от 13 бактуна. Предсказано е, че Кукулкан ще се върне в катун 4 Ахау. Това е пероидът от 20 г., в който се намираме в момента и който приключва през 2012 г., същият 20-год. период като в пророчествата на хората, завърнали се от прага на смъртта. В превода на Мейкимсън предсказанието гласи:
Скоро ще доплава 13 бактун... след това богът ще дойде да посети малките си. Може би словата му ще са за "След смъртта"... в последните дни на връзването на снопа на 13 (бактуна) на 4 ахау... Предавам ви думите на истинските богове, когато ще дойдат... Денят ще се обърне наопаки... камъни ще падат, а небето и земята ще бъдат погълнати от пламъци... Мъртвите ще оживеят! Издъхващите от старост тутакси ще се възнесат на небето!"
Връщането на Кукулкан говори за масово преживяване на Кундалини, др. пророчества говорят за промени на Земята и за масово преживяване на границата на смъртта за цялото човечество, след което може би ще се озовем в постчовешкото бъдеще.
Пророчествата за 2012 г. не идват само от хора, преживели ППС. За сходни неща говорят и хора, преминали през преживявания извън тялото (ПИТ), осъзнати сънища, виждане от разстояние, състояния на медитативен транс, хипноза и дори отвличане от извънземни ("срещи с извънземни"). Едно от възможните обяснения, изглежда се крие в човешката неврохимия. Терънс Маккена получава достъп до информацията за 2012 г. като използва ентеоген, както маите използват гъба, съдържаща псилоцибин - съединение, много близко до диметилтриптамина (ДМТ). Д-р Рик Страсман неотдавна потвърди, че при раждане, смърт и по време на мистични преживявания, епифизата (която е много чувствителна към промени в геомагнитното поле) отделя ДМТ в кръвта. Д-р Калауей от Университета в Куопио във Финландия подкрепя откритията на Страсман и "убедително доказва, че при ППС, ПИТ и самата смърт се отделя пинолин, ДМТ и 5-метокси-диметил-триптамин", както и това, че осъзнатите сънища са предизвикани от ДМТ. Пинолинът и 5-метокси-диметилтриптамин са халюциногени, произвеждани от епифизата. Пинолин има и във вирола - една от непостоянните съставки на напитката аяхуаска. Лозата, от която се приготвя аяхуаска, съдържа алкалоида хармин, чиято молекула е сходна с тази на пинолина. Всъщност поради възд-вието си харминът е бил наречен телепатин, когато за пръв път е бил извлечен от лозата. След това се установило, че същият алкалоид вече е извлечен от зърнеш (Реganum harmala) и е познат под името хармин.
Възможно ли е навлизането ни в пояса на магнетизирана плазма да предизвика промени в климата на Земята и обръщането на геомагнитните полюси, които да накарат епифизата да започне да произвежда ДМТ и пинолин, което пък да доведе до преживявания, свързани с Кундалини, до ПИТ и бум на телепатичните способности, докато ине развиваме способността си да виждаме невидимия пейзаж отвъд булото?
Вероятно шаманите на маите, знахарите и жреците от Северна и Южна Америка са умеели да активират секрецията на ДМТ и на пинолин (или да постигат същия резултат, използвайки псилоцибин или аяхуаска - отварата на джунглата, съдържаща ДМТ и пинолин/телепатин), за да получават достъп до някакво глобално мегасъзнание, развиващото се съзнание на Майката Земя. В крайна сметка, цикълът от 13 бактуна е цикъл от 260 части и поради това е макроскопична версия на 260-дневния свещен календар Цолкин, основан на пероида на развитие на човешкия зародиш. Затова цикълът от 13 бактуна може да измерва периода на планетарна бременност от 5125 години, което е продължителността на историята на човешката цивилизация. Според Питър ръсел в човешкия неврон има 10 на 10-та степен молекули, а неокортексът съдържа 10 на 10-та степен неврона. Населението на Земята в момента е над 10 на 9-та степен и върви към 10 на 10-та степен души. Когато наближим този критичен брой, частите ще изгубят индивидуалната си идентичност ("егото") и ще се превърнат в компоненти от по-голяма цялост. Земята се подготвя за раждането на собствения си човешки неокортекс, а ние ще се превърнем в неврони в планетарния мозък, взаимодействащи с телепатични синапси.
0 коментара:
Публикуване на коментар