Фракталната структура на холографската Вселена

Фракталите са особен род явление, което дава математическа информация за безкрайно големите и безкрайно малките величини на нашата реалност. Фракталите ни позволяват да надникнем там, където ни се струва, че не съществува никакъв ред и където умонепостижимостта заплашва да ни предаде на лудостта. Спецификата на фрактала е, че една произволно голяма част от него представлява същото, което представлява той самият в цялост. Най-простият фрактал, познат на всички ни, е спиралата. Известно е, че ние не можем от позициите на днешното човешко съзнание да умозрем цялата спирала: нито можем да проникнем в безкрайно-малките й завинтвания, нито можем да обемем безкрайно-големите й разгръщания. Но ако вземем който и да било произволен отрязък от спиралната крива, ще установим, че той е част от същата математическа функция, която изчислява и останалите спирални ротации към безкрайността - в двете недостъпни за нас посоки. Фракталът е нещо подобно.
Теоретично мисленето за фрактали се е появило много преди човекът да придобие възможност да ги изобрази. (Тук, разбира се, като говорим за изобразяване на фрактал, ще трябва да се съобразим със същата условност, с която изобразяваме и принципно безкрайната спирала, като се задоволяваме с видим за нашите очи отрязък от нескончаемата й дължина. Също така, макар в този post да говорим за фрактали предимно от гледна точка на геометрията, трябва да отбележим, че същите се наблюдават като явление и в музиката, и в биологията, и в социалните организации... Фракталът е може би най-всеобхватната функция, която можем да си представим!)

Едва през втората половина на ХХ в. Беноа Манделброт успява да генерира и да ни покаже изключително прецизния образ на фрактал, изпълнен в съвършено златно сечение и демонстриращ в най-дълбока степен логиката на този вид обекти.

Генерирането на подобен род образи става възможно най-вече след появата на електронно-изчислителни машини, които да позволят пресмятането на доста сериозен обем от данни и разчертаването на картина с внушителни мащаби.

Както по-горе се спомена, фракталът е практически безкраен - подобно на спиралата - и също като при спиралата всяка част на фрактала съдържа в себе си самия фрактал. Ще демонстрираме този феномен посредством няколкото последователно увеличаващи се по своя мащаб гледни точки, насочени към произволно избрана малка част от фрактала на Манделброт:

С достигането на разбирането за фрактали математиката отваря пред себе си възможността за свързване на много от своите дялове, които преди това не са могли да се погледнат от единна гледна точка. Също така, фракталните явления позволяват на човешката мисъл да проникне във въпроси като теорията за хаоса например. С "виждането" на фракталите всъщност се достига и до разбирането, че хаосът е подреден.

Eто още един поглед към "самоподобните фрактали", за които е характерно, че "малкото съдържа в себе си голямото"...

Човешкият период на бременност от 9 месеца имитира 3,8-те млрд. години еволюция на целия живот на Земята.

Човешкият ембрион повтаря еволюцията на всички видове.

Когато сперматозоидът се слее с яйцеклетката, това ново творениe е едноклетъчен организъм.

След няколко часа това едноклетъчно се дели и умножава по-бързо от който и да е друг вид.

4 седмици по-късно започва да развива хриле, подобно на водните видове.

Няколко седмици по-късно развива бели дробове и влечугоподобна опашка.

От там нататък заприличва на бозайник и след това на примат.

 

След това променя своята lacuna, което е ембрионалната му обвивка.

И най-накрая проличават характеристиките на човешко дете.

Човешкото тяло е съвкупност от около 50 трилиона клетки.

Всичко, което прави тялото, го прави и клетката.

Клетките имат дихателна система, хранят се, чувстват, мислят и комуникират с други клетки.

Трилиони клетки изграждат един цял организъм, наречен човешко тяло, а милиарди човешки тела спомагат за израждането на организма, наречен Земя.

Земята има повече сходства с човешката анатомия, отколкото можете да си представите.

Земята има собствено електромагнитно излъчване, също като човешкото тяло.

Изследване установило, че тече постоянен електрически ток в периферните нервни клетки, намиращи се във всеки нерв на тялото.

Тези потоци са наричани енергийни меридиани и са били използвани в практикуването на акупунктура отпреди 2000 години.

Още по-отдавна е понятието „драконови пътища“ или „топографски линии“, на които са издигнати много мегалитни и каменни монументи, маркиращи енергийните меридиани на Земята.

Тези енергийни меридиани са се образували от резонансните честоти на Земята, наречени вълни на Шуман.

Всяко планетно тяло има свои резонансни честоти и те се определят от обиколката и диаметъра, както и от скоростта на обикаляне около орбитата и около оста.

Резонансната честота на Земята започва от 7.83 Hz и завършва със седмия хармоник на 43.2 Hz, съответстващи на 7-те чакри.

В крайна сметка, най-голямото откритие за нашата Земя е нейното съзнание.

Един явен признак за съзнание е енергийното поле, което контролира формирането на организмите.

Морфогенезата е научен термин за описание на това образуване и формиране на тъкани, органи и цели организми.

Съзнанието е съзидателната сила на цялата Вселена.

Наричано е с много имена: Бог, Яхве, Кришна, Природа, Поле, Божественост.

Цялата Вселена всъщност е един жив, съзнателен организъм с пълно съзнаване за себе си.