Отговорът на екзистенциални въпроси - обединяване на науката и духовността

Изглежда, че човечеството е разработило множество разкази и рационализации за да обясни причината и целта на нашето съществуване. Традиционно одобрените отговори на екзистенциални въпроси са склонни да дойдат от религията или от атеистичната наука. Религията обикновено отхвърля голям брой научни факти и обикновено насърчава духовна фигура спасител, някакви насоки и крайна система от възнаграждение и наказание. Науката, от друга страна, не проучва по-далеч от материалния свят и "хвали" съвпаденията, вместо да признае съзнанието или целта зад съществуването на живота.
Докато човечеството е до голяма степен разделено от тези две нагласи, единствената алтернатива, която изглежда е оставена извън този цикъл е сливането на науката и духовността. Биха ли могли те да бъдат свързани заедно или са задължени да си противоречат? Без да се позоваваме на друга догматична и божествено-базирана теология, същността на съзнанието може ли евентуално да участва в природата? Или животът не е нищо друго освен едно безцелно явление в средата на вселена от мъртва материя?
Нека отделим момент и да отразим галактиките, Слънчевата система, екосистемите, фауната, флората, клетките, ДНК или някакви други гениални механизми, които създават нашата реалност. Питали ли сте се някога защо снежинките показват безупречни геометрични фигури или защо растенията знаят кога да цъфтят, а птиците кога да мигрират? Питали ли сте се някога защо имате способността съзнателно да станете свидетели на подобни явления?

"Най-неразбираемото нещо за света е, че той е разбираем." - Алберт Айнщайн

Очевидно е, че науката е просто инструмент, който ни помага в разбирането на вече съзнателната механика на природата. Ние се опитваме да научим за нея, но тя вече е съществувала в перфектна хармония, преди дори да сме се опитали. Въпреки това, много учени настояват, в описанието на такова богато, съзнателно и оживено съществуване, че то е просто съвпадение, без никаква интелигентност, която участва в неговото начало. Единствената интелигентност или съзнание, която конвенционалната наука изглежда признава, е интелекта на нашия мозък.

Съзнанието преди мозъка или след него?

И до днес четем в повечето научни книги, че съзнанието е просто резултат от химически процеси в мозъка, все едно се е появило случайно от мозъчната тъкан. Но дали това твърдение има никакъв смисъл?

Ако съзнанието съществува само в мозъка, тогава как може "безсъзнанието" да създаде мозък, който не само е съзнателен, но има капацитет за комплексно субективно преживяване? Дали повърхностни процеси на мозъка изобретяват самия мозък, тялото, Земята и цялата вселена? Защо съзнателни и преживяващи същества като нас, дори съществуват на първо място? Защо има съзнание?
Такива въпроси са без съмнение проблем, който научната общност изглежда игнорира - може би за да се избегне по-метафизична гледна точка.

"Как става така, че нещо толкова безсъзнателно като материята на мозъка, изобщо води до нещо толкова нематериално като преживяването? (...) Учените намират намират себе си в странната позиция да се конфронтират ежедневно с безспорния факт за собственото си съзнание, но без да имат никакви средства за да го обяснят" - Питър Ръсел

Физиката, биологията, химията или всяка друга наука, въпреки успеха си в анализа на материалния свят, просто не може да обясни целта на всичко това или откъде всичко наистина идва. Те не могат да обяснят фундаменталната същност, която ни прави съзнателни индивиди с дълбоко чувство за себе си и за субективно преживяване. Нашата искра, искрата, която прави от нас творци, мислители и наблюдатели с такъв богат и многостранен вътрешен свят, безспорно е извън границите на конвеционалната наука.

"По един или друг начин, те се опитват да вместят аномалията на съзнанието в рамките на някакъв материалистичен мироглед. Подобно на средновековните астрономи, които продължават да добавят все повече и повече епицикли, основната мета-парадигма е рядкост, ако изобщо някога е била поставяна под въпрос" - Питър Ръсел

Такива наблюдения обикновено се избягват в нашето общество. В края на краищата, колко важни са "мистериозните" екзистенциални въпроси в система, в която безумието, материалното потребление и финансовия успех са основен фокус? Въпреки това, тази публикация не е предназначена да пребъде с предубеждения, нито с популярни обстоятелства. Ние няма да дискутираме причината за наднорменото тегло на знаменитостите, няма да ви рецитирам библейски стихове, да говоря за политика и икономика или да ви информирам за спортната статистика. В тази публикация ние ще се ровим в царството на нерешеното.
За да разберем кои сме ние и защо сме тук, ние трябва да проучим най-дълбокото ниво на нашата реалност. От какво сме направени? Какво е самият източник на всичко, което съществува?

"Моите изследвания в областта на математиката и квантовата физика, обясняват как цялата материална вселена може да се е развила от най-простия от елементите -  водорода. И все пак, възниква най-интересния въпрос за мен: Как водорода, един електрон, орбитиращ около един протон, се е превърнал в система, която може да бъде наясно с себе си? Как Вселената е станала осъзната?" - Питър Ръсел

Реалност отвъд мозъка

Когато основаваме нашето разбиране на триизмерно преживяване, нашето автоматично разсъждение със сигурност ще бъде, че реалността е направена от материя. Да не говорим, че думата "реално" е най-вече основана на всичко, което е възприемчиво, чрез нашите пет сетива. Въпреки това, квантовите експерименти и неврологични изследвания са доказали, че това впечатление е невярно. Реалността е доста по-различна от изображенията, филтрирани и проектирани от мозъка.

Мозъка може да възприеме за смешно дори да се мисли, че това, което той толкова ясно възприема, не е точно това, което изглежда. Но кой казва, че човешкият мозък, който служи само като декодер на абстрактни електрически сигнали е най-добрата отправна точка за това, кое е реално и кое не?

"Помните ли как се смееха на електрическите токове и "невидимите вълни"? Знанията за човека са все още в зародиш" - Алберт Айнщайн

Колкото и декартовите умове да могат да завладеят, първичното е да отменим научното его и да отворим себе си за пътя на несигурността. Защото първата стъпка към разбирането на основната конструкция на реалността е да се приеме, че тя е доста различна от нашето умствено възприятие за това, което е "там". Както великия физик Ервин Шрьодингер заявява, "Картината за света на всеки човек, винаги остава конструкция на мозъка му и не може да бъде доказано, че тя има някакво друго съществуване".

И наистина, няма доказателство, които може да докаже, че реалността, която ние преживяваме "там", не е просто реконструкция на информация/кодове, получени и филтрирани през нашата нервна система.

В интерес на истината, проучвания показват, че света, който възприемаме през нашите очи, е само мозъчна интерпретация на електрически сигнали, получени от светлина.
Светлината е научно посочена като електромагнитна радиация или просто като енергия. Ние често мислим за светлината като яркостта, която можем да видим с очите си, но видимата светлина е само една много малка част в рамките на широка гама от светлинни честоти.
Светлинните честоти, познати на научната общност, са класифицирани и етикетирани в това, което се нарича електромагнитния спектър.

Видимата светлина е диапазон от честоти, които проектират нашата триизмерна реалност. Тъй като тези светлинни честоти влизат в окото, те предизвикват химически реакции в ретината, които произвеждат електро-химични импулси. Те пътуват по нервните влакна до задната част на мозъка, където визията се разтълкува. Тогава мозъкът анализира данните, които получава и пресъздава своя собствена представа за това, което е "там". Но това, което е "там", е съвсем различно от последователния и възможен свят, който ние преживяваме, чрез нашите сетива.

"Помислете за нашето преживяване на зеления цвят. Във физическото има светлина с определена честота, но самата светлина не е зелена. Нито пък електрическите импулси, които се предават от окото към мозъка. Никой цвят не съществува. Зеленото, което виждаме, е качество, което се появява в съзнанието, в отговор на тази честота на светлината. То съществува само като субективно преживяване в ума." - Питър Ръсел

Макар, че сме дали етикети на някои светлинни честоти с имена като ултравиолетови или гама лъчи, всички те са само светлина/енергия. Няма окончателни прекъсвания или граници, когато става дума за светлина, а единствено непрекъснат кръг от енергия, който може да понижи или повиши скоростта на вибрациите си. В рамките на този океан от светлина, нашият гениален мозък е в състояние да преведе определен честотен диапазон в това, което ние наричаме нашата видима "реалност".

Тайната на квантовия свят

"Това, което наричаме ​​материя е енергия (светлина), чиито вибрации са така намалени, че да бъдат видими за сетивата. Няма материя." - Алберт Айнщайн

Всичко, в своята същност е направено от светлина с различни честоти и това не изключва солидността. Точно както светлината може да се прояви в честотния диапазон, който е видим за нашите сетива, тя също може да се прояви и в честотния диапазон, който може да бъде докоснат от сетивата ни. Това не означава, че обектите, които преживяваме, са солидни по природа, това просто означава, че нашият мозък ги интерпретира като солидни.

Разбира се мисълта, че материята е "нематериална" ще изглежда доста пресилено за ума, защото това е единствената отправна точка на човешките сетива. Но нека не забравяме, че всичките ни сетива са продукт на един гениален компютър, наречен "мозъка", който, отново, е само декодер на електрически сигнали. Нашите пет сетива никога няма да ни дадат точна картина на това, което наистина е "някъде там", защото те могат да преживяват само това, което са проектирани да преживяват. Без мозък, програмиран да превръща светлина в електрически сигнали и електрическите сигнали във видими форми, цветове, звуци и усещания, има само светлина с различни честоти и вибрации. Както великия изобретател, електроинженер и учен Никола Тесла казва, "Ако искате да откриете тайните на Вселената, мислете за енергия, честота и вибрация".

"Не са само милиони и милиони петна от енергия и светлина, фотони и електрони. Те създават този въображаем триизмерен солиден свят, който не съществува изобщо, според относителността или квантовата механика. (...) Единствените реалности, които познаваме са тези, които мозъкът ни произвежда. А мозъкът получава милиони сигнали всяка минута. И ние ги организираме в холограми, които проектираме извън себе си и ги наричаме "реалността." - д-р Робърт Антон Уилсън

Както цитата по-горе казва, "петна от енергия" или "светлина" са термини, които най-добре описват най-малките, най-елементарни частици, които образуват материалния свят. Най-праволинейните умове ще се надяват да намерят доказателство за тяхната солидност, но истината се оказва по-озадачаваща, отколкото лесно да се разбере концепцията за размера и масата.

Всички ние знаем, че материята се състои от атоми. Но изследвания показват, че всеки атом се състои от 99.9999999 % празно пространство. Това няма нищо общо със "солидните топки", с които науката го описва от две хиляди години. Останалите 0.0000001 % на атома представляват елементарни частици, които са стотици хиляди пъти по-малки. Това означава, че ако увеличите атом до размер на футболен стадион, ядрото на атома няма да бъде по-голямо от малко зрънце ориз, както и електроните около него. Както в началото на ХХ-ти век британският физик сър Артър Едингтън заявява: "Материята е предимно призрачно празно пространство".

Откритието, че материята е основно нематериална, изглежда твърде неудобно за умовете на физиците да разберат. Поради това, в опит поне да припишат солидни свойства и измервания на елементарните частици на материята, физиците са срещнали така наречената "аномалия" в квантовия свят. Експериментите показват, че елементарните частици могат да се държат и изглеждат като частици, но те не са твърди по същество. Те, по своята същност са наистина вълни от потенциално съществуване.

"С появата на квантовата теория, беше установено, че дори и субатомните частици са сами по себе си далеч от солидни. В действителност, те изобщо не приличат на материята, или поне на материята такава, каквато я познаваме. Те не могат да се измерят точно. Те са по-скоро размити облаци от потенциално съществуване с неопределено местоположение. През повечето време те изглеждат по-скоро като вълни от частици. Каквото и да е материята, тя има малко, ако изобщо има някакво веществото в себе си." - Питър Ръсел

Причината за това абстрактно описание е точно, защото това, което изглежда като елементарни "частици", се държи по най-абстрактен начин. Те, по своята същност са разпределени като вълни от светлина, без дефинирана и измерима субстанция или място, кавито бихме очаквали "солидните" частици да имат. Въпреки това, тази светлина носи всички възможности за проявление. С други думи, светлината има потенциал да се прояви по много начини, което би обяснило защо, въпреки че има само светлина, ние преживяваме един свят с много частици, текстури, цветове, звуци и така нататък.

"Това не е светът на електроните. Това е свят на потенциалните електрони." - д-р Джон Хегелин, физик

Според квантовите проучвания, като експеримента двоен разрез, това, което определя какъв потенциал вълната ще "избере", е наличието на съзнателен и наблюдаващ ум. Физиците вече могат да кажат със сигурност, че самото присъствие на съзнателен ум, наблюдаващ и възнамерящ да определя или измерва частиците, следователно определя и аспекта и мястото, където те приемат форма. Единственият въпрос, на който нашата наука не може да отговори е ЗАЩО светлината определя себе си като частица, в момента, в който започнем да я наблюдаваме и дефинираме. Тази квантова аномалия е научно известна като проблем с измерването.

"Проблемът с измерването е следният: един атом се появява на определено място, само ако го измерваме. С други думи, един атом се разпространява навсякъде, докато съзнателен наблюдател не реши да го погледне." - проф. Джим Ал-Халили

 "И в момента, в който се опитаме да погледнем частиците, отвъд определено ниво, самият акт на наблюдение променя (тяхното) поведение." - Д-р Дийн Радин

Да го кажем просто, основната същност на реалността е оригинално "отворена" за всички потенциални резултати, но нашето съзнание е тясно привързано към този, който трябва да бъде преживян. Както физикът д-р Йорк Добинс каза: "Без нас (съзнателни същества), ще съществува само тази разширяваща се суперпозиция от възможности, но нищо определено всъщност някога ще се случва."

Мистериозна светлина

"Всеки обмен на енергия между два атома във Вселената включва обмен на фотони. Всяко взаимодействие в материалния свят се медитира от светлината. По този начин светлината прониква и свързва целия космос. (...) Въпреки, че всичко, което някога виждаме е светлина, парадоксално, ние никога не познаваме светлината директно. Светлината, която стига до очите е известна само, чрез енергията, която тя освобождава. Тази енергия е преведена като визуален образ в ума и този образ изглежда се състои от светлина, но тази светлина е качество на ума. Ние никога не познаваме самата светлина" - Питър Ръсел

"До края на живота си искам да размишлявам върху това какво е светлината" - Алберт Айнщайн

Дни могат да бъдат прекарани в изучаване на поведението на квантовия свят и повече проблеми и аномалии биха могли да бъдат обсъждани. И все пак, тези така наречени квантови аномалии включват всички измерения и поведения на светлината.
Съвременната наука не пита какво е тази светлина, тази енергия, това празно пространство или тази вълна от потенциал - всички условия, насочени към описването на основната конструкция на нашата реалност. Тя има за цел да опише начина, по който нещата работят, но почти никога не задава въпроса, какво и защо е по този начин.

Някои хора твърдят, че отговорите на тези въпроси са работа за философи, а не за физици. Въпреки това, всички са съгласни, че квантовата теория работи, но повечето от тези, които я изучават не са съвсем сигурни какво означава това.

"Ако търсите Безкрайното, какви инструменти имате за да търсите Безкрайното? Само сетивните си органи, нали? Така, чрез сетивните си органи, ако търсите Безкрайното, то е все едно да искате да отидете на Луната с каруца. Не е ли така? Това е положението на човечеството, точно сега: с ограничено възприятие те се опитват да се разберат това, което е отвъд." - Садхгуру Ягги Васудев

Обобщение

Досега научихме, че:

1. Вселената е вече съзнателна и интелигентна, още преди опита на човечеството да я изучава.
2. Реалността, която възприемаме, чрез сетивата си е резултат на мозъка, действащ като декодер на светлинни честоти.
3. Светлината е всеобхватен източник на тази интелигентна реалност - проникваща и взаимосвързваща всичко в съществуването.
4. Светлината действа като вълна от много възможности, докато умът определя потенциала.

Какво означава всичко това?

Много е просто всъщност. Вселената е съзнателна и интелигентна, защото същността й е съзнание - не материя. Светлината е съзнание, а съзнанието е единствената сила, която проектира цялата тази реалност с много честотни нива. По-долу е графиката, която демонстрира как квантовите физици са достигнали до тази истина.

"По-строгата физика се е опитала да разбере физическата реалност, за да разбере от какво наистина е направена, какви са основните строителни блокове на живота в основата на всичко ... Животът и вселената се изплъзват измежду пръстите ви. И вие предлагате нещо, което е все по-абстрактно, за да достигнете царството на чистата абстракция. И това е всъщност единното поле: чист абстрактен потенциал. Чисто абстрактно същество. Чисто абстрактно, нясно със себе си съзнание, което се издига във вълни от вибрации за да породи частиците, хората, всичко, което виждаме в необятната Вселена."- д-р Джон Хегелин, физик

Истината е очевидна. Въпреки това, догмата, независимо дали духовна или научна, изглежда е замъглила истината, в желанието си да докаже, че ние сме "прави", а другите "грешат". Но след като оставим настрана нашето его и позволим на нашето съзнание да се разшири отвъд вярванията, към които се придържаме, ние ще започнем да се чудим как може да сме пропуснали очевидното.

Паралелите между светлината на физическото и светлината на съзнанието не си противоречат един на друг, защото те са едно. И двете са неметериални. И двете не могат да бъдат притиснати, чрез сетивата или технологични устройства. И двете са основна конструкция на нашата реалност, проникваща във всичко в съществуването. От научна гледна точка, светлината е източник на всичко, което преживяваме. А от духовна гледна точка, съзнанието е източник на всичко, което преживяваме. И двете гледни точки водят до една и съща истина: Светлината е съзнание. Светлината е всичко, което съществува. Светлината е "Бог".

"Аз съм светлина. Както и вие. Както и всяко чувстващо същество във Вселената." - Питър Ръсел

"Материята е енергия. Енергията е Светлина. Ние всички сме същества от светлина." - Алберт Айнщайн

Това единствено съзнание е разделено на много фрагменти от светлина, които са това, което ние наричаме души. Душата е това, което ние наистина сме. Тя просто се въплъщава в проектирана физичност, създадена за да дешифрира и проектира това "светлинно шоу" в сцена за преживяване. Защо? Просто защото нашето съзнание може да преживее създаването си по много начини и форми, позволявайки на себе си да играе, да стане богато на преживявания и да се развива до пълен спомен за себе си.

"Познаващия и познатото са едно. Хората си въобразяват, че трябва да видят Бога, все едно той стои там, а те тук. Това не е така. (...) Окото, с което виждам Бог е същото око, с което Бог ме вижда. Моето окото и окото на Бог са едно око, и един поглед, и едни знания, и една любов."- Екхарт Толе

"Ние всички сме едно съзнание, преживяващо себе си субективно." - Бил Хикс

И защо нашите умове определят възможностите, в които животът се проявява? Защото като едно съзнание, твореца и ние, колективно и съвместно създаваме нашата реалност, миг след миг.

"Вие никога не сте този, който сте били в последния момент. Вие непрекъснато създавате себе си от област на безкрайни възможности. Във всеки един момент вие се раждате отново. И така е с всеки друг. (...) Дойде времето да погледнете нещата по нов начин. Това е моментът на вашето прераждане, като личност и общество. Ние всички сме едно. Всичко, което правим, го правим съвместно един с друг." - Нийл Доналд Уолш

Следва едно видео, което да ни помогне да почувстваме и да си спомним красотата на творението, и защо ние бихме избрали, точно както и самия източник на живота, да преживеем себе си по този начин.