Децата и Ние.......

Здравейте, преди няколко дни моя приятелка ми изпрати едно видео, и последващия разговор с нея на тази тема ме провокира да напиша тази публикация. Във видеото ще видите две годишно дете, което се катери по стена с естествена лекота. Ето и самото видео:

Детето го прави по най-естествения възможен начин. Прекрасно е да гледаш само. Те всички го могат, но малко от тях впоследствие продължават да развиват тези способности. Всичко това е в тях самите, просто те са едно с природата, както и всички ние. След това обаче, някои от тях се променят, заради начина на мислене, на който са научени и затова има толкова много хора, които вървят срещу природата днес. Така ги научават да мислят. Е, аз мисля, че ние трябва да научим децата си на истинска любов към природата, независимо от хищническата система, в която живеем. Всъщност те вече са научени, ние просто трябва да им помогнем да не забравят това. Прекрасно видео, детенцето е страхотно и движенията му са толкова естествени, че повечето катерачи биха му завидели. Децата владеят естествените движения, дори не се налага да обмислят това, те просто го правят, точно както маймуните. Децата като малки много приличат на повечето животни, те правят това, което усещат и винаги го правят по най-естествения начин.

Детето просто го прави и това е истинския подарък да бъдеш човек, децата до четири или пет годишна възраст са доказателството за това. Проблема се получава после, като пораснат. Няма две годишни деца, които да са убийци, материалисти, лъжци, безотговорни, лентяи и т.н., никой не се ражда такъв, просто после някои от тях стават такива. Децата са това, което са, което е всеки един от нас. Естественото ни състояние, това трябва да търсим и децата ни го показват, чрез примери. Просто трябва да наблюдаваме и да се учим. Моите деца ме научиха на неща, на които никой друг не ме е научавал, но аз ги наблюдавам, уча се от тях и се опитвам да говоря с тях на техния език. Убеден съм, че децата до определена възраст се държат така, както всички ние трябва да се държим, после обаче навлизат в илюзията и изгубват тези способности, поради много причини - невъзможност на родителите истински да ги разберат, поради грешните и остарели образователни и социални системи, които имаме, поради грешен подход. Причините могат да са много, но да не навлизаме в подробности, защото ще се отклоним от темата.

Всеки се е провалял във възпитанието на децата си, поне веднъж. Не винаги успяваш, но важното е да не се отказваш и да продължаваш да даваш от себе си. Разбира се, всичко има смисъл, всеки от нас, във всеки един момент се учи от децата си, някои обаче го правят съзнателно и това им донася знание и мъдрост. Хората търсят информация от космоса.....ами......ето ви я, децата идват с нея, те я носят със себе си, само човек трябва да знае как да попита за нея. Понякога сме в конфликт с децата си, това са временни моменти, но за съжаление в повечето случаи те генерират негативни вибрации, дори и да е за кратко. Ако искаме да трансформираме този свят в по-добър, трябва да намалим негативните мисли и емоции, колкото се може повече и да увеличим позитивното, само така този свят ще се спаси. Това можем да направим лесно, чрез насочването на позитивни мисли и енергия. Това е ключа. Когато някой подходи негативно към вас, единствения начин да се защитите е, чрез позитивна енергия.

Някои хора подхождат към децата си, не естествено, а чрез експресии на собственото си его. Преборването на егото в тази реалност е много трудно нещо и изисква постояноство и духовна сила, някои родители са млади още, имат време да се борят с него и ако се опитват, това значи, че ще успеят един ден. Както каза Еминем е една метафора - "Оплюват ли ви? Това е добре! Това значи, че сте се изправили срещу нещо". Аз бих добавил "Ако не се изправиш срещу нещо, ще се проваляш във всичко". И някои хора, въпреки че им е трудно се изправят срещу егото си, ще победят накрая. Някои хора казват, че трябва родителите да бъдат неутрални, тоест нито позитивни, нито негативни, просто да заемат неутрална позиция. Аз мисля, че не е нужно да бъдат наутрални, защото ние като същества не сме неутрални. Ние сме същества от Светлина, следователно позитивни. Според мен никой от нас не може да бъде неутрален, но може да бъде себе си, тоест позитивното същество, дете на Светлината. И тогава истината става твоята истинска природа и винаги си верен на нея, независимо какво правиш. Когато хората се научат във всяка една ситуация да бъдат истинските себе си, без пози, без роли, без илюзии и маски, тогава света ще познае напълно светлината. Така мисля, аз. Всъщност не мисля, знам го.

Това е един непрекъснат процес на себепознание и израстване на Аз-а. Започва се с осъзнаването, че си егоист. На такива хора, колкото и да им се говори и колкото и усилия да се полагат, те не го ли признаят пред себе си, всички тези усилия ще бъдат напразни.
Знаете ли историята за Сам? Аз ще ви я разкажа. Всички хора казвали, че Сам, прилича във всичко на баща си. Сам казвал "Не, не е вярно". От тази история произлизат два много важни извода. Първо, всички хора виждат, че Сам прилича на баща си във всичко, изглежда само Сам не вижда това. И второ, ние всички сме Сам. По принцип малко са тези, които признават на себе си, че са егоисти, но само те могат да започнат да се преборват с това. Другите ще си останат егоисти, защото те дори не признават пред себе си, че са такива и продължават да лъжат себе си. Точно както алкохолика, който никога не признава, че е алкохолик. И точно поради тази причина, винаги ще си остане алкохолик.

За това е много важно тези хора да признаят пред себе си, че са такива, и понякога това трябва да им се казва директно. Всеки от нас постоянно се учи, но ние не можем да научим тези хора как да се избавят от егото си, само те могат да направят това, ако те позволяват собствените им експресии на егото да са за сметка на другите, включително и на децата им, те ще си понесат и негативните последици от това.

Всичко започва от подсъзнателните шаблони, които ние създаваме до шест годишна възраст. До тази възраст децата са като прахосмукачки, попивайки всичко, което виждат и преживяват. Нищо не пропускат и това оформя основните шаблони в подсъзнанието им, които ще ги ръководят до края на живота им. Както казал един християнски свещенник "Дайте ми едно дете под шест години и това дете ще е последовател на църквата до края на живота си". И е бил прав. Защото подсъзнателните шаблони, които се създават до шест годишна възраст, до голяма степен ръководят живота на човека, понякога за целия му престой тук. Защото ние използваме само 5 % от нашия съзнателен ум. 95 % от мисленето ни се ръководи от подсъзнателния ум, ума на навика, там са всички тези шаблони, които ние сме си създали, и които ръководят нашия живот, почти като автопилот. И ако искаме да променим себе си, там е мястото, откъдето трябва да започнем. Това не става бързо и лесно, но с усилия и постоянство, в един момент се постига. Всеки от нас има моменти, къдетo е изпадал в експресия на егото и несъзнателно е наранил други хора. Преборването на последващото чувство идва с осъзнаване, че така е трябвало да се случи, и че нищо не е случайно. "Ако не можеш да простиш на себе си, как ще прощаваш на другите?" Това ми каза едно детенце.

Някои хора, които имат вече деца, мислят, че с появата на детето, техния момент да направят нещата, за които са мечтали е свършил. Аз обаче питам, какво им пречи да направят тези неща и когато вече имат деца? Ако не ги правят, детето няма нищо общо. Има общо, че те или нямат желание или не знаят как да ги направят, но и в двата случая зависи от тях самите, от никой друг. Не е невъзможно, дори и когато имат деца да постигнат това, за което са мечтали. Аз дори бих отишъл по-далеч. Може би детето е дошло при тях точно за да им помогне за това ... да постигнат нещата, за които мечтаят. И детето знае това, но родителите не говорят с децата си на тази тема. Детето няма само да им помогне ако те не поискат помощта му. Но те не искат помощта на децата, защото смятат, че сами е трябвало да постигнат тези неща и сега вече е твърде късно. А може би ... тогава е било твърде рано, не мислите ли?

Тези хора мислят, че тогава не са били наясно със себе си. А дали сега са наясно? Никой не е напълно наясно с живота си тук, докато не стигне до края на този живот. Но това не значи, че междувременно не трябва и не може да се поемат отговорности. Който и да питате дали е готов да има дете и дали е готов да поеме отговорност за него, всеки ще ви каже, че не е, никой не е готов за това. И аз не бях готов тогава. Не можеш да бъдеш готов за нещо, докато не го преживееш, или докато не си го преживял поне един път. Отговорността идва, когато се случи. Не е въпроса да се подготвиш предварително, въпроса е да го направиш, когато се случи. С децата това се прави постоянно, не е да поемеш отговорност само един път, а постоянно. Ето за това е трудно да имаш деца ...

Някои родители се опитват да се налагат над децата си, защото смятат, че не могат да научат нищо от тях и само те трябва да казват и да налагат, без да се интересуват, че децата могат да имат собствено мнение по въпроса. Както казва онази приказка "До две годишна възраст, учим децата си как да ходят и да говорят, след това цял живот им казваме да стоят и да мълчат". Тук помага осъзнаването на факта, че децата са наши учители, а не наша собственост, и осъзнаването, че са отделни същества, понякога с повече знания и мъдрост, отколкото нас. Те не дават възможност на детето да им покаже знанията и мъдростта си. Това е осъзнаването, от което се нуждаят те.

Аз бих им дал следния съвет:
Не казвайте на детето какво да прави, не му го налагате, покажете му, че е за негово добро, обяснете му защо, децата са по-умни, отколкото смятате! И слушайте! С времето ще разберете, че детето има какво да ви каже. И това, което ще ви каже е за ваше добро. Направете крачка назад и дайте възможност на детето да ви покаже пътя. То не е избрало точно вие да сте негови родители случайно, то е тук за да ви помогне. Преглътнете егото и гордостта си, оставете ги на заден план! Не се опитвате да промените детето, а осъзнайте истината, че не детето се огъва, огъвате се ВИЕ (това е и метафората с лъжицата във филма "Матрицата"). Освободете се от цялото си чувство за значимост, бъдете дете пред детето. Тогава, и само тогава, вие ще видите колко голямо богатството от светлина, любов, мъдрост, знание, осъзнаване, милосърдие и обич има в детето. То не лъже, не би могло. Осъзнайте всичко това и тогава ще бъдете в мир със себе си и в прекрасни отношения с детето си. Проблема не е в детето и никога не е бил, проблема е във ВАС, защото живота в илюзията ви е променил и ви е заслепил за истината, която това дете има да ви каже и покаже ...