Движение "Духът на Времето" - презентация

Парична система. Движението Zeitgeist - част 1

ВЪВЕДЕНИЕ

Тази презентация има за цел да представи основните виждания, философии и цели на движението Цайтгайст. Тя е извадена от по-обширното "Ръководство за ориентация", което може да се изтегли безплатно на www.thezeitgeistmovement.com. Всички източници за тази презентация могат да се намерят в този документ.
Движението Zeitgeist не е политическо движение. То не признава разделителни понятия като нации, правителства, раси, религии, вероизповедания и класи. Вместо това ние виждаме света като един организъм, с човешкия вид като единно семейство. Ние приемаме, че зависим изцяло от околната ни среда не само за жизнените необходимости като храна, въздух и вода, но и за влияние и напътствие относно процесите на живота. Ние разбираме, че придържането към природните процеси е най-прогресивната и продуктивна нагласа.
Движението Zeitgeist е всъщност активистката ръка на Проекта Венера - организация, която представлява целия труд на индустриалния дизайнер и социален инженер Жак Фреско. Най-просто казано, това което Проектът Венера представлява и което движението Zeitgeist подкрепя, е прилагането на научния метод за решаване на обществените проблеми.
Едно от най-великите открития, увеличили невероятно възможностите ни на тази планета е разбирането и прилагането на науката. Чрез хуманното приложение на науката и технологията в постройката на обществото и вземането на решения, можем да направим околната си среда много по-балансирана, организирана, човечна и продуктивна, и най-важното - възобновяваща се. Много вече знаят, че социалната цялост и екологическата цялост са под въпрос. Текущата икономическа система се разпада с все по-бързи темпове, водейки до световна безработица и може би до най-мащабната дестабилизация, виждана до момента. В същото време се приближаваме до необратима екологична катастрофа. При сегашното състояние на нещата, на което ще обърнем внимание в първата част на презентацията, зрителят трябва да открие, че не просто трябва да променим посоката, длъжни сме.

ЧАСТ 1

За да разберем къде сме и как сме стигнали до този момент в историята, трябва да разгледаме тези неща, които най-много влияят на нашето поведение. Най-важното от тези неща е използването на парична система. В тази част ще разгледаме механизмите на нашата парична система, показвайки последствията, причинени от тази организационна структура.


Тези последствия са:
1. Нуждата от циклично потребление, тоест нуждата всички продукти и услуги постоянно да се купуват и продават, независимо от качеството и отпадъците.
2. Нуждата от недостиг, тоест начинът, по който ресурсите, стоките и услугите целенасочено се правят недостатъчни, за да се осигурят печалби в рамките на търсенето и предлагането.
3. Предимството на печалбата, тоест широката всекидневна корупция по света, породена от нуждата да се печелят пари.
4. Финансова манипулация, при която централните банкови системи по света манипулират икономиката за облагата на своите корпоративни доверители и политическата върхушка.

1. Нуждата от циклично потребление
Ролите на хората в една парична система се делят най-общо на три вида:


- Служител
- Работодател
- Потребител.

Служителят извършва задачи за работодателя в замяна на заплата или парично заплащане, докато работодателят продава стоката или услугата на потребителя за печалба. Същевременно, и работодателят, и служителят функционират като потребители и парите, които те получават се използват за купуване на стоки и услуги, важни за тяхното оцеляване. Самото купуване на стоки и услуги позволява на цялата система да продължава да работи и позволява на работодателя и на служителя да правят пари и да продължат да консумират. С други думи, постоянното, циклично потребление позволява на икономиката да работи. Ако консумацията някога спре, цялата система ще пропадне. Това води до две тежки последствия за обществото:

1. Никой физически продукт не може да има прекалено дълъг живот, защото трябва да се поддържа цикличното потребление. С други думи, всичко трябва да се разпада за определен период от време, за да се продължи циркулацията на пари, която поддържа икономиката. Това може да се нарече "планирано остаряване". Планираното остаряване е преднамереното производство на нетрайни продукти, които да се разпадат сравнително бързо. Това става както преднамерено - когато производителите правят стоки с кратък срок на годност, които се развалят обикновено, когато изтече гаранцията; и непряко - когато икономиите с цел печалба, евтини материали или лоша конструкция произвеждат нискокачествен продукт, чиято повреда е само въпрос на време.

2. Второто последствие е, че трябва постоянно да се въвеждат нови продукти и услуги, независимо от тяхната потребност, постоянно произвеждайки отпадъци. Резултатът от тези две неща е абсолютно недопустим, не само защото се хабят ресурси за стоки, които са направени да бъдат нетрайни, прахосвайки човешки труд и материали, а защото количеството на създадения боклук и замърсяване е зашеметяващо. С други думи, отпадъците са преднамерен страничен продукт на нуждата на индустрията да поддържа "циклично потребление" Остарелият продукт се хвърля на някое сметище, замърсявайки околната среда, докато постоянното умножаване на продукти ускорява замърсяването.
Да погледнем на нещата от друг ъгъл. Представете си система за производство, която стратегически увеличава ефикасността и трайността на всеки продукт, използвайки най-добрите познати материали и техники. Представете си продукт, който е толкова добре направен, че не се нуждае от ремонт примерно 100 години. Представете си къща, построена от огнеупорни материали, където всички приспособления, електрически, водопроводни и т. н. са направени от най-непроницаемите, най-здравите ресурси на Земята. В такъв по-разумен свят, където нещата се строят за трайност и където отпадъците и замърсяването се намаляват, парична система би била невъзможна, защото цикличното потребление ще се забави и така нареченият икономически растеж ще спре.

2. Нуждата от недостиг


В паричната икономика, цената на стоките и услугите зависи от търсенето и предлагането. Колкото повече има от нещо, толкова по-малко струва то само по себе си. Ако един ден се събудим и хипотетично, на света са останали само 100 портокала, без възможност да отгледаме повече, цената на тези портокали ще бъде безумна, защото сега те са много редки. С други думи, печелившо е ресурсите да са оскъдни. Ако една компания убеди всички, че тяхната стока е рядка, тя ще може да иска все по-голяма цена. Това дава силна мотивация стоките и ресурсите да са оскъдни.
Последиците от това са психологически дълбоки; ако компаниите знаят, че ще спечелят повече, ако тяхната стока е оскъдна, има мотивация нарочно да се ограничава производството и да се дава невярна информация за наличността. Това означава, че паричната система поощрява механизми, които пречат на изобилието и равенството. Още по-плашещо, печалба може да се прави дори като резултат от създаден недостиг или замърсяване на околната среда, както става при замърсяването на водните ресурси. Това поражда извратено безразличие към околната среда от страна на индустрията. Колкото по-големи са щетите, толкова повече се печели от предлагане на решения и това ни отвежда до:


3. Предимството на печалбата


В една парична система основният мотив за действие е печалбата, и най-общо, приходите. Всички хора трябва да търсят стратегия за получаване на пари. Един служител търси най-добрата заплата за своите услуги, докато работодателят търси начини постоянно да намалява разходите за да увеличи своята печалба. Тази състезателна нагласа се проявява навсякъде в едно общество и не е изненадващо, че тези с най-висока позиция и най-голямо богатство са често
най-безскрупулните и безразлични.
Преди да продължим с лошите последици от предимството на печалбата, нека първо обмислим това, което много хора считат за положителната страна на системата.
Стимул. Теорията казва, че нуждата от печалба дава на човек мотивация да работи над нови идеи и продукти, които могат да се продават на пазара. С други думи, предполага се, че ако хората не бяха мотивирани от нуждата си да печелят пари, нищо нямаше да се изобрети и нямаше да има социално развитие. Първо, най-големите приноси за обществото не са дошли от хора, търсещи печалба.





Луи Пастьор, Чарлз Дарвин, братята Райт, Алберт Айнщайн, Исак Нютон не са дали своя огромен принос за света заради материален интерес. Вярно е, че някои полезни изобретения идват от мотивацията за лична печалба, но намерението зад тези творения обикновено няма нищо общо с човешки или социални интереси и има много общо с личен интерес и сляпа лична печалба. Преследването на печалба почти винаги идва преди загрижеността за хората и бърз поглед над канцерогенните консерванти в храните ни, планираното остаряване на почти всички стоки, или здравната индустрия, която иска 300 долара за едно единствено хапче антибиотик, показва, че този вид мотивация всъщност е вредна.
Проблемите на нашето парично общество се решават само когато има някаква печалба от тяхното решаване. Ако разгледаме внимателно корупцията, произхождаща от паричната система, можем да разделим тези поведения на три категории:

1. Обща престъпност.
2. Корпоративна престъпност.
3. Държавна престъпност.

Обща престъпност


Общата престъпност в парична система включва от дребни кражби незаконни продажби, измами, до насилствен грабеж. Този вторичен продукт на системата много рядко се изучава така, че да се разбере неговия източник. Много хора смятат престъпниците за някакъв вид социална аномалия. Истината е, че стресът, конфликтите, бедността и лишенията, създадени от паричната система са основната причина. През 1990-те бе проведено изследване, наречено "проучване Мърва-Фаулс", което откри силна връзка между безработицата и престъпността. Те основаха проучването си на 30 големи града с общо население от около 80 милиона души. Техните находки откриха, че 1% скок в безработицата поражда 6,7% увеличение на убийствата, 3,4% скок на насилствените престъпления и 2,4% скок на кражбите. В периода 1990 и 1992 г. това означава: 1459 допълнителни убийства, 62607 допълнителни насилствени престъпления и 223500 допълнителни кражби. Това говори много; човек, живеещ в бедна среда, с малко ресурси, лошо образование и малко възможности за работа, просто ще направи, каквото му трябва, за да оцелее. А неврозите, породени от стреса на ситуацията често водят до насилие и обществено неприемливи действия. С други думи, средата създава поведението.

Корпоративна престъпност.


Корпоративната престъпност, която е почти винаги свързана с печалба, има много форми: планирано остаряване, монополни договорки, манипулация на пазара, аутсорсинг, фиксиране на цените, експлоатация на работниците, държавни договорки са само част от примерите. От Енрон, която преднамерено изключваше електроцентрали, за да покачи акциите си до Байер, която съзнателно продаваше лекарства, заразени с ХИВ. Трябва да е ясно, че корпоративната престъпност е постоянна и е често много по-коварна от общата престъпност, защото последиците засягат много големи групи от хора. Нуждата на корпоративния престъпник да увеличи своята печалба по начало не е различна от нуждата на общия престъпник да оцелее. Но докато вторият обикновено извършва престъпления за да живее, първият извършва престъпления за да подсигури властта си, начина си на живот и богатството си. Това се гради върху страх.
Понятието "алчност" е постоянна несигурност и страх от загубване на притежанията, то е мотивиращият фактор на повечето корпоративни престъпления. Тези неврози се поддържат и подсилват от "напластяването на лукса", което паричната система създава. В тази система има безкрайно увеличение на наличните продукти колкото по-голяма покупателна способност има човек. Следва:


Правителствената престъпност


Правителствената престъпност е една от най-сложните форми на поведение, защото разбирането за правителство силно се изменя от ценностите, които управляващата класа налага на обществото. Например, патриотизмът често се използва с цел подкрепа за война и да кара хората да се чувстват задължени да се съгласят с правителството.
И така, нека разгледаме обективно какво представлява едно правителство в рамките на парична система. Централната роля на правителството е да създава регулаторно законодателство и политики за управление на обществото. Идеалистично, широките интереси на обществото биха били пръв приоритет на правителството. За съжаление, историята показва, че това не е и рядко е било вярно. По-скоро правителството е корпорация - майка на всички други корпорации, работещи в държавната икономика. В това, разбира се, има смисъл щом цената на всяка нация се определя от положението на нейната икономика. Това означава, че правителството има пряк интерес в икономическата позиция на своята нация най-вече интересите, от които те имат пряка изгода. Лобизмът и паричните приноси в Америка възлизат на милиарди долари на година и тези пари се дават изцяло с цел прокарване на интересите на дарителите.


Докато примерите за уговорки между правителството и компаниите са много, най-голямото парично престъпление е използването на война за ползата на корпоративните и финансови съдружници. По думите на получилия Конгресния медал на честта Майор Смедли Д. Бътлър:
"Войната е ракета. Винаги е била. Най-старата, най-печелившата и със сигурност най-ужасната. Само тя е международна по размер. Само при нея печалбата се измерва в долари, а загубите - в животи."
Създава се индустрия, военни договори, договори за възстановяване, заграбва се енергия и ресурси, високо лихвени заеми от световни и частни банки за следвоенните икономики са само част от възможностите за печалба. Истинската мотивация за война днес е тристранна: индустриална и търговска печалба за елита, придобиване на ресурси (или кражба), както в случая с Ирак и Афганистан и стратегическо присъединяване, което да улесни бъдещата печалба и кражбата на ресурси.
Войната е вероятно най-голямата болест, причинена от жаждата за богатство и власт. Правителството със своя отбор убийци с промити мозъци извършва най-висшата форма на самоопазване и докато световните ресурси остават ограничени за печалбата на малцина, този низ от войни няма да свърши. Това е само обща класификация на видовете корупция. Широки нюанси в човешкото поведение и живота също са отровени от този механизъм на печалба. Ако погледнете внимателно, ще забележите, че почти всеки акт на стратегическа парична печалба е безчестен по начало, просто се възприема като нормален заради възприетата култура.

4. Финансова манипулация


Днес се използват декретни пари. Това значи, че стойността им произлиза от държавен указ. Паричната стойност в декретна система произлиза общо казано от обема на парите, циркулиращи в икономиката. Точно както с всеки природен ресурс; колкото повече пари има в обръщение, толкова по-малко струва единица пари. Ако има по-малко пари в обръщение, всяка единица ще струва респективно повече. Този феномен се нарича най-общо инфлация и дефлация. И така, увеличение на наличността на пари в икономиката се нарича парично разширяване. Докато намаление на наличността се нарича парично свиване. Най-общо период на парично разширяване се свързва с т. нар. икономически растеж, защото колкото повече пари има, толкова повече могат да бъдат използвани, което често създава повече работа. И обратно, паричното свиване често се нарича рецесия или депресия. Притокът на пари пресъхва и така по-малко пари могат да се използват. Така се губят работни места и фалират компании.


Икономическият растеж се определя като: увеличение на обема на стоки и услуги произвеждани в икономиката за време. Но трябва да се знае, че икономическият растеж е игра с победители и победени. Няма такова нещо като същински икономически растеж сам по себе си, защото механизмът на растеж е основан почти изцяло на ликвидността, или обема на парите в системата. С други думи, ако фалшифицирам 100 милиона долара и ви ги дам да започнете бизнес, ако вие купите и поправите стара сграда и наемете екип от работници и започнете да произвеждате продукт, който хората купуват, това ще се счита за икономически растеж. Защото сте инвестирали в недвижим имот, увеличили сте заетостта и сте създали нови продукти, които хората купуват, подбуждайки обръщението на пари, следователно цикъла на потребление. Но какво ако властите разберат, че парите, които сте използвали всъщност са фалшиви и ви спрат? Това ще свие икономиката, тъй като парите ще изчезнат. Работниците ще бъдат уволнени, имуществото - иззето, производството - спряно. Изниква въпросът: какъв е бил истинският растеж ако увеличението на парите създава работни места и производство, а намалението води до загуба на работни места и производство, какво печелим и какво губим? Какъв е смисълът? Сега нека видим как парите се създават и регулират от правителствата и централните банки.


Разширението и свиването на притока на пари създава т. нар. "бизнес цикъл", за който се говори в класическата икономика. Този цикъл се управлява и манипулира от централната банка чрез лихвени проценти. Лихвеният процент е такса, с която се облага длъжникът, за да използва пари или заем. Всички пари в икономиката на САЩ и всяка друга икономика по света се създават от дългове чрез заеми. Всеки долар в нечий портфейл е взет назаем от банковата система. Важно е това да се разбере: всички пари се създават чрез дълг. Така скоростта, с която се появяват нови пари зависи от това каква лихва човек е готов да плати за да получи заем. Търговските банки използват лихвени проценти, определени от централната банка. Когато централната банка намали лихвените проценти, същото правят търговските банки и взимането на заеми става по-евтино. Когато централната банка вдига лихвите, заемите стават по-скъпи и вземането им се забавя. Важното тук е, че централната банка има силата да влияе на лихвите на всички банки. Това означава сила да управлява количеството пари, вземани на заеми и следователно количеството пари в обръщание и донякъде контрола върху периодите на растеж и спад, познати като бизнес цикли.
Защо централната банка прави това? Нещата се свеждат до управление на дълга и инфлацията. Ако парите се увеличават постоянно, само въпрос на време е пазарът да се насити с излишна ликвидност, което да задуши икономическия растеж. Това ще доведе до инфлация, спад в стойността на парите и по-високи цени. По същия начин, тъй като дългът е пропорционален на парите в наличност, защото парите се създават от дълг, колкото повече расте икономиката, толкова е по-голям дългът, който създава. Това залага неизбежна системна криза, защото парите, нужни за изплащане на лихвата, възложена върху заемите не съществуват в икономиката. Следователно винаги ще има повече непогасен дълг, отколкото съществуващи пари и когато дългът стане прекалено голям, за да бъде изплатен от човек или компания, започват фалити, заемите се забавят и размерът на парите се свива.
Този сценарий с дълг, превишаващ и анулиращ разширяването, може да се нарече най-просто "финансов фалит". Това ни довежда до следващата част.
В нея ще разгледаме произхода и последиците на текущия световен икономически колапс и как е предизвикан от егоизма и социалната безотговорност на правителствата и корпорациите. След което ще обсъдим по-дълбоко ролята на технологиите в замяната на работниците и мощните промени, които този феномен ще наложи на световната икономика.

I. Отвъд безотговорността


Колективният външен дълг на всички световни правителства в момента е около 52 трилиона долара, според сайта на ЦРУ. От приблизително 203 страни, само 4 не дължат пари на никого. Само САЩ има над 12 трилиона дълг към 2009 г., а проучване на държавната хазна на САЩ през 2001 г. откри, че за да се обслужва дълга при текущото ниво на растеж, до 2013 г. данъкът върху доходите трябва да стане 65%.
Светът е по същество банкрутирал - но как? Как може светът да дължи пари на себе си? Очевидно, това е абсурд. Паричната система не е нищо повече от игра, а тези с власт постоянно променят нейните правила по свое желание. Тези правила се водят от изкривените принципи на съревнованието, които се налагат и във всекидневния паричен живот – само, че играта е поначало нагласена да облагодетелства своите създатели. Например, ако имате 1 милион долара и ги сложите на депозит с 5% лихва, ще създадете 50 000 долара за година, само за този депозит. Правите пари от самите пари, без никакви изобретения, никакъв принос към обществото, нищо. На същия принцип, ако сте в ниската или средната класа, нямате пари и сте принудени да използвате кредитни карти, получавате заеми, облагани с лихва, за да си купите дом, тогава вие плащате лихва на банката, която на теория използва лихвата, за да плати на хората с депозит 5-те % лихва. Тоест банката краде от работещите бедни и плаща на свободните богати. Социалното напластяване, което виждаме по света днес се поддържа и гарантира от паричната система и механизмите и.


Да се върнем на така наречения бизнес цикъл. Когато се добавят нови пари в циркулация, те обикновено служат за някаква цел. Често тази цел е: започване на бизнес, купуване на дом, инвестиране на борсата и т. н. Това увеличение в количеството пари често води до т. нар. "икономически растеж" и до бум в бизнес цикъла. Но за жалост, не може пари да се добавят до безкрайност; дълговете и инфлацията, причинени от увеличението рано или късно ще засенчат ползите.
Когато изникнат проблеми след период на паричен растеж, като растящи дългове, убиващи желанието за нови заеми; централната банка и държавните регулатори имат два избора:
1. Да се опитат да налеят още повече пари в икономиката, понижавайки лихвения процент, за да поевтинеят заемите или
2. Да оставят свиването, съответно - рецесията, да протече, да покачат лихвите и да доведат икономиката до равновесие. Историята показва, че те са правили и двете неща едновременно, с идеята да се спре рецесията с наливане на ликвидност.
Разсъждението е просто: политически неизгодно е управляващата класа да има бедни, безработни граждани. Това би довело до омраза към управлението и нестабилност. Така винаги обществото се мами с обещания за сигурност, за да се избегне истината за вродената нефункционалност на самата парична система.


Така смекчавайки свиването само се отлага неизбежното, и тъй като правителството на САЩ е смекчило всяко свиване от Депресията насам, наливайки още пари в системата, вероятно ни чака страшен сценарий. Голямото свиването може би става в момента. Както споменахме, не може пари да се наливат до безкрай. Дълговете и инфлацията, причинени от разширяването рано или късно ще засенчат ползите от растежа. Това става и сега в огромен мащаб и никаква намеса не може да оправи нещата. Защо? Най-вече защото нивата на дълга са прекалено големи. Цялостният дълг на правителството и гражданите на САЩ е 53 трилиона долара към 2007 г. Това е просто абсурдно количество дълг. Цялото количество пари (М3) в САЩ е 12 трилиона към 2007 г., а годишният БВП е само14 трилиона. За жалост, правителството не може да направи много, за да спре това свиване, ако се придържа към догмите на паричната система. Дори ако налее десетки трилиони долари, то не може да компенсира неравновесието. А дори да направят такава инжекция на ликвидност, това само ще увеличи стагфлацията, която виждаме днес, където инфлацията и стагнацията стават едновременно.


II. Върховният износ на работа


В отговор на тези проблеми, хората често предлагат парична реформа. Тя би включила: връщане към златния стандарт, премахване на лихвите, забрана на Федералния резерв да печата пари за правителството и т. н. Тези реформи имат логическо основание до голяма степен, но те не обръщат внимание на малко обсъждан феномен, засилващ се от 20 век насам, обезсмислящ самата парична система. Замяната на човешкия труд с машини. В центъра на икономическата система е принципът "работа за пари".

Цялата икономическа система се гради на хора, продаващи труда си като стока на пазара. Когато те изгубят възможността да работят за пари, с паричната система ще е свършено. Никой не може да купува стоки, ако не печели пари. Компаниите не биха произвеждали, ако потребителят няма покупателна способност. Както Джон М. Кейнс отбелязва с презрение: "измъчва ни нова болест, за която може да не сте чували, но ще чувате много за в бъдеще: "технологична безработица". Това значи безработица, причинена от открития, спестяващи труда по-бързо, отколкото можем да намерим нови места за труд". Докато политици, бизнесмени и трудови синдикати се карат за причините за растящата безработица по света, като износ на труда или имиграция, истинската причина, за която се говори малко, е технологичната безработица. Пазарният капитализъм е построен върху снижаване на разходите за по-големи печалби, следователно замяната на човешкия труд с машини е естествено движение на индустрията. Една машина няма нужда от почивки, тя не се нуждае от здравни осигуровки и не членува в работнически съюз.


Ако погледнем статистиките за заетост в САЩ по сектор, ще видим, че автоматизацията решително заменя човешкия труд. В земеделския сектор, почти всяка работа се прави от машина. Например, през 1949 г. Машини извършват 6% от събирането на памук, до 1972 г., 100% от събирането се извършва от машини. През 1860 г. 60% от Америка работи в земеделието, днес там работят 3%. Когато автоматизацията навлезе в промишлеността през 1950-те, 1.6 милиона работници губят работата си за 9 години. През 1950-те 33% от работниците в САЩ работят в промишлеността, до 2002 г. те са само 10%. Стоманената индустрия от 1982 до 2002 увеличава производството от 77 до 120 милиона тона, докато работниците намаляват от 289 хиляди до 74 хиляди. През 2003 г., изследване върху 20-те най-големи икономики в периода 1995 - 2002 г. показва загуба на 31 милиона работни места, но 30% увеличение на производството. Тази посока на увеличение на производството и печалбите, заедно с растяща безработица е нов мощен феномен, който едва ли ще се промени. Така изниква въпросът: къде изчезнаха всички тези работни места?

Сектора на услугите


От 1950 до 2002 г. процентът американци, работещи в този сектор расте от 59% до 82%. За последните 50 години секторът на услугите поема загубите на работа в земеделието и промишлеността. За съжаление тази тенденция се забавя, а компютърната автоматизация навлиза и там. От 1983 до 1993, банките уволняват 37% от своите касиери и до 2000 г., 90% от клиентите вече използват банкомати. Фирмените телефонни оператори почти изцяло са заменени от компютърни системи. Пощенските служители се заменят от машини за самообслужване, а касиерите се заменят с компютърни автомати. Няма сектор на услугите, който да не е засегнат от компютърната автоматизация. Икономистът Стивън Роуч предупреждава: "Секторът на услугите в САЩ вече не е необуздана машина за създаване на работни места."


Къде тогава е новият изплуващ сектор, който да замени изгубените работни места? Няма такъв. Докато някои икономисти се мъчат да начертаят модели за борба с необузданата безработица, повечето въобще не се замислят какво наистина е нужно, за да се спре този разпад. Опитите да се поправят тези изникващи проблеми не са решение, а по-скоро трябва да се надигнем над цялата система. Защото системата на паричен обмен, и капитализмът въобще е вече напълно отживял с издигането на технологичната творческа сила. Ако хората нямат работа, те няма да купуват нищо и с това да крепят икономиката. Тази реалност е окончателното доказателство, че системата е напълно остаряла и ако искаме да няма размирици по улиците и огромна бедност, ще трябва да премислим приетите представи за функцията на обществото из основи. Трябва ни нова социална система, следваща модерни методи и знания.

Какво е важно? Движението Zeitgeist - част 2

В тази част ще обсъдим идеята за природния закон. Ще посочим симбиозната и непредвидима природа на света. Научният метод - най-ефективната техника за взимане на решения до момента. И важната идея за динамично равновесие, разглеждаща най-важните фактори за нашето оцеляване. Ще покажем също така, как с разумна употреба на технологии и ресурси, можем да осигурим изобилие за цялата планета, до което да имат достъп всички хора по света.


I. Природният закон

В нашата система има огромни смущения. С други думи, основите на човешкия живот са потопени в море от социални, трудови и финансови задължения, много от които са изкуствени. Например: нуждата от пари и доходи поставя хората в положение, където изборът е ограничен. Обикновено работата не отговаря на истинските интереси на човек, нито пък на интересите на обществото като цяло. Ако разгледаме професиите, които съществуват днес, ще открием, че повечето от тях нямат по-висока цел от поддържане на цикличното потребление, което задвижва икономиката. Този произвол води до огромна загуба на живот и ресурси. В следствие, цялата образователна система днес, не е нищо повече от конвейер за подготовка на хора за предначертани занимания. Този елемент в човешкия живот е толкова вбит в традициите, че много хора считат това да работиш някъде, за вид човешки инстинкт. Дори родителите сляпо питат децата си: "какъв ще станеш като пораснеш? ". Сякаш има само един избор. Да оставим настрана приетите норми и поведения в обществото; нека помислим какво е наистина важно. Да попитаме: какви са практичните черти на човешката природа и какво могат да ни научат те за нашето поведение на тази планета?


Първи природен закон: всеки човек трябва да има храна, чист въздух и вода и трябва да уважава симбиозния екологичен процес, свързан с тези неща. Повечето хора днес не разбират взаимната свързаност на природата и веригата от процеси, по които получаваме храна, вода и въздух. Но ако проучим и се научим от тези процеси, логически разсъждения и заключения ще ни доведат до по-уместно поведение, което да отговори на нуждите ни.


Например, водата и въздухът са изобилни природни ресурси, стига да бъдат поддържани и опазвани техните източници. За жалост, нашата импулсивна и късогледа система на печалби доведе до това, че дори водата е близо до недостиг. Индустрията продължава да замърсява природата. Само в САЩ около 3 милиона тона токсични химикали се изхвърлят всяка година. водейки до вродени дефекти, болести на имунната система, рак и много други здравословни проблеми. Симбиозната връзка на природните процеси има своя база за сравнение, видна от научни изследвания за това как работи светът. Най-просто, нашето поведение трябва да се води от търсенето на най-оптимални условия за запазване и увеличение на изобилието и качеството на жизнените ни потребности. За жалост, това не става в момента. Истината е, че възобновяемостта е под заплаха от сегашните ни методи. Паричната система продължава да работи в интереса на краткосрочната печалба, за сметка на дългосрочно разрушение. Според природния закон: трябва ни доброкачествен въздух, храна и вода, за да живеем. Следователно, трябва да преодолеем практиките, които могат да нарушат симбиозните природни процеси, осигуряващи нашите основни нужди. Ако не го направим, последствията на нашето нарушение на този закон, могат да ни оставят в положение без връщане назад и така оцеляването на човешкия вид може да е под въпрос.

Втори природен закон: единствената константа е промяната. Човешките разбирания винаги се променят. Няма свидетелство за това, че каквото мислим за вярно днес, ще остане вярно и утре. Докато някои природни феномени са емпирични, основани на научен опит и доказателства. Подробностите по всяко схващане винаги ще се менят, защото нашите инструменти за анализ винаги ще се променят и с надежда, ще се подобряват по думите на C. J Keyser: "Абсолютната сигурност е привилегия на неграмотните умове и фанатиците".


Бърз поглед върху широко защитавани исторически схващания от Земята, която била плоска, до Слънцето, което се въртяло около Земята разбираме, че промяната на разума е постоянна и хората трябва да имат максимално отворен ум за нова информация дори ако тя оспорва чувството за самоличност. Всичко, което ние мислим са само вероятности с модерните методи за анализ, които толкова са помогнали на обществото през годините, сега можем да претеглим разбиранията и вярванията си на везни, от най-вероятни до най-малко вероятни. Това се базира не на субективно човешко мнение, а на конкретни отговори от естествения свят.
Това ни довежда до

II. Научния метод


Самата природа има свои правила и няма възможност да признава или да се интересува за каквото и да било, което вие или някой друг мисли за вярно. Следвайки тази реалност в наш интерес е да се научим и да се пригодим към природата. Най-добрият метод за откритие и прилагане на природните закони е научният метод. Той има три основни стъпки:
1. Да се разпознае нова идея или проблем, който да бъде решен.
2. Да се използва логично разсъждение, за да се създаде хипотеза.
3. Използвайки цялата налична информация и изпитвайки всяка хипотеза във физическия свят чрез наблюдение научният метод на проучване е помогнал на човешкия вид да получи разбиране за себе си и за физическия свят.


За добро или зло - това стои практически зад всеки напредък, който е подобрил живота на човешкия вид. Все пак, повечето хора в нашия романизиран свят гледат на науката като на студен, безсърдечен посредник, цитирайки ужасяващи технологии като атомната бомба, за отхвърляне на научната перспектива. Всъщност, науката и технологията са само инструменти и като всичко друго, могат да се използват за творчески или разрушителни цели. Това е наш избор.


III. Динамично равновесие:

Динамично равновесие има тогава, когато два или повече процеса протичат с еднаква скорост. Във физическия свят има равновесие, което определя какви възможности имат организмите, които ползват ресурси за оцеляване. С уважение към планетата, ще наречем това "товарния капацитет на Земята". Управлението на динамичното равновесие, което е най-важната величина за управлението на обществото, може да дойде само ако разберем какъв е товарният капацитет на Земята. Нуждите на човешкото население трябва да са в равновесие с ресурсите. Тогава, нека проверим какво знаем за наличните ресурси на Земята. Обществото ни е построено с помощта на следните неща:

1. Енергия.
2. Индустриални и технологични суровини.
3. Въздух, вода.


Енергията е основна в днешното общество. Тя е един от най-важните фактори за работата на обществото. Ерата на петрола, изкопаемите горива и замърсяването от тях, приближава своя край. Вече няма причина да се горят изкопаеми горива, освен заради интересите за печалба, които пречат на въвеждането на чиста енергия.
Запомнете, последното нещо, което иска енергийната индустрия е изобилие. Изобилието означава загуба на печалба в паричната система.

Един от важните източници на енергия е геотермалната мощност. Според доклад на MIT от 2006 г. около 2 хиляди зетаджаула енергия могат да бъдат достигнати по света. Цялото потребление на всички страни е половин зетаджаул на година. Това означава около 4000 години достъпна енергия само от този източник. Що се отнася до вятърната енергия, изследване на Станфорд от 2005 г. публикувано в списание за геофизични изследвания, открива че 20% от ветровия потенциал може да покрие всички енергийни нужди на планетата. А при слънчевата енергия, излъчването, което попада на земята всяка година, е над 10 000 пъти повече от световното потребление на енергия. От прости слънчеви панели, и батерии за лична употреба, до мащабни слънчеви централи нови технологии изникват постоянно, а техният потенциал расте.

По-малко позната е приливната енергия, извличана от движения в океана. Турбини във водата използват това движение и създават енергия. Във Великобритания има 42 подходящи места, от които може да дойде 34 % от цялата нужна енергия. По-ефективна е обаче енергията на вълните, която се извлича от движението на повърхността; нейният потенциал се определя като 80 000 терават часа годишно. Това означава, че 50% от потреблението на планетата може да се покрие от този източник.
От всички тези възможности става ясно, че енергията е в изобилие. Единствената причина хората да мислят, че е оскъдна, е заради склонността на паричната система да създава оскъдност.

Следващият въпрос е, какво остава за суровините? Може ли запасите от физически материали като дърво, желязо, алуминий и др. да покрият нуждите на световното население? Докато някои елементи и минерали са изобилни, като силиций, алуминий и желязо, други изглежда се изчерпват, като мед, олово, цинк, злато и сребро. Доколкото знаем, никога не е имало пълно геоложко проучване на минералите и елементите на Земята, само за отделни региони. Това трябва да се направи, за да преценим съществуващото динамично равновесие.
Все пак има най-общо три части в разбирането на земния капацитет:
1. Познаване на количеството елементи и минерали на Земята.
2. Колко напред е технологията в създаване на синтетични заместители на тези материали.
3. Как обществото организира и управлява тези ресурси.


Първото нещо, което ни трябва е пълно проучване на земните ресурси. Това ще даде важни насоки за бъдещите ни действия. Например, ако имаме 4 декара земя и искаме да отглеждаме храна, първо трябва да изследваме почвата за предразположения. Тази информация ще ни покаже какво можем да засадим. Това ще покаже товарния капацитет на земята.
Що се отнася до редките материали, важно е търсенето на заместители. Много редки индустриални материали имат синтетични копия. Много е важен научният подход в решаването на този проблем.
След това трябва да разберем, че недостигът на суровини е важен само доколкото трябва усилие за намиране на заместител или алтернатива. По-важно от заместителите и алтернативите е променливото потребление на планетарните ресурси. Производството днес е смайващо в сравнение с миналото. С помощта на технологията, можем да произвеждаме все повече с все по-малко хора, по-бързо от всякога в историята.
Но заради системата на печалба, има купища производители, правещи едни и същи неща, борейки се за пазарен дял. Както споменахме, хората по света работят в парична система, която поощрява недостига, прахосването, замърсяването и множеството. Истинската причина за недостиг не е толкова свързана с ресурсите, колкото с прахосничеството и разточителните поведения. Не се обръща никакво внимание на пестене и стратегическо използване докато не стане късно. В по-разумно общество, суровините на планетата ще са изчислени, индустрията ще е организирана да използва в зависимост от наличността и всеки продукт ще е направен да издържа колкото се може по-дълго, което ще доведе до намалено производство и запазване на ресурсите.


Що се отнася до запазването на храната и водата, налице са същите проблеми на паричната система като замърсяване и недостиг. Водата покрива 70 % от повърхността на Земята. Технологични открития като обезсоляването могат да правят питейна вода както от морска, така и от мръсна вода, използвайки обратна осмоза. Това е още един пример, че технологията е толкова важна, колкото и самите ресурси. Схващането, че чистата вода е оскъдна е вярно само заради ограничените методи, които ползваме, както и заради грубото ежедневно промишлено замърсяване.
Производството на храна също може да бъде подобрено, използвайки нови начини на отглеждане. Например, злоупотребява се със земната повърхност - безотговорни методи на отглеждане развалят горната почва. Според някои доклади, губим горна почва с 1% на година. Според Националната академия на науките плодородната почва в САЩ изчезва 10 пъти по-бързо, отколкото може да се възстанови.


За щастие учените откриха нова форма на безпочвено земеделие, наречено хидропоника. Това голямо откритие дава море от възможности пред хората. Не само да компенсираме щетите, които сме нанесли, но и да открием нови места и сезони за отглеждане на храна. С хидропониката можем да отглеждаме храна дори в пустинята. с подходящо напояване, или подземни източници на вода.
В крайна сметка храната, въздухът и водата са толкова оскъдни колкото ние решим. Ако искаме да произвеждаме и съхраняваме разумно и стратегично, и да се възползваме от научните открития, за да увеличим производството, да намалим отпадъците и неефикасността, можем да осигурим в пъти повече храна за света. Гладуващите деца по света не гладуват, защото няма храна. Липсата на покупателна способност, а не недостатъкът е причина за милиони излишни смъртни случаи годишно.


Средствата за социална еволюция

В тази част ще обмислим точно какво искаме и от какво се нуждаем на този свят. Какво ценим в живота? Има много мнения по този въпрос, но повечето хора биха искали: чист въздух и вода, добра храна, достатъчно материали, бърз, чист и ефикасен транспорт, добро образование, общо здравеопазване, край на войните, околна среда, която ни позволява да се развиваме. По-дълъг живот, по-малко стрес и престъпления. Тези нужди и стремежи са наша цел. Тъй като целите ни вече са ясни, трябва да мислим за начини, с които да постигнем тези цели. Със сигурност научният метод е най-мощният инструмент, който имаме. Наблюдението, логиката и изпитанията отдавна засенчват суеверията, интуицията и метафизиката. По думите на Карл Пиърсън: "няма пряк път към истината, няма друг начин да научим Вселената, освен през вратата на научния метод."


Разумното използване на научния метод е отговорно за почти всичко, което ни помага в ежедневието. Прилагането на науката към обществения ред е следващата стъпка в еволюцията ни. Освен това, за да използваме напълно научния метод, ни трябват физически инструменти, които да задоволят материалните ни нужди. Тези инструменти идват под формата на технологии, от простия чук, до високо технологична, автоматизирана фабрика. Технологичните изобретения постоянно улесняват производството и правят възможно онова, което се е считало за невъзможно. Историята на технологията показва, че с ускоряващото си развитие и научния метод на мислене, технологията да промени човечеството по начини, невероятни за много хора.


Например, ако покажете клетъчен телефон на човек от 12 век, той ще бъде смаян и удивен от вълшебния инструмент. Науката и технологията постоянно ще оспорват схващанията за възможно и невъзможно. Може да се приеме, че каквото и да видим в бъдеще, от технологична гледна точка, то ще изглежда невъзможно и налудничаво спрямо днешните разбирания и методи.
Връщайки се към по-големия въпрос трите свойства на личната и социалната еволюция са следните:

- Нашите цели
- Начинът ни на мислене
- Инструментите за постигане на целта.
Определяме целите според това, което ценим. Използваме научния метод, за да решаваме проблеми и да създаваме хипотези. И използваме технологията, за да направим целта реалност.

Икономика на ресурсите. Движението Zeitgeist - част 3

В този раздел ще разгледаме проекта Венера и неговата идея за нова обществена система, наречена „икономика на ресурсите”. Ще опишем нейната основа в индустрията и труда, най-вече в ролята на технологията и автоматизацията, докато отделим петте най-важни стъпки в постигането на възможно най-ефикасно производство. След това ще разгледаме ролята на т. нар. правителство в тази система, обяснявайки тайнствената природа на тази институция днес, и как с нови методи за взимане на решения, ще можем да премахнем опасната субективност и личните интереси, които виждаме днес и ще можем да вземаме решения въз основа на научните методи с помощта на компютърна технология.
Икономиката на ресурсите използва съществуващи ресурси, вместо търговия; всички стоки и услуги съществуват без нужда от валута, кредит, бартер или друг вид длъжничество. Целта на това ново социално устройство е да освободи човечеството от рутинната, повторяема работа, която няма значение за развитието на обществото и да насърчи система на поощрение, основана на самоосъществяване, образование, социално съзнание и творческа сила, вместо егоистични цели за забогатяване и власт.
Проектът Венера приема, че Земята е изобилна на ресурси и че нашите остарели методи на разпределение на ресурсите чрез паричен контрол са неприложими. Всъщност, те са вредни за нашето оцеляване. Паричната система е създадена преди хиляди години, в периоди на силен недостиг. Нейната цел е била да разпределя стоки и услуги според труда. Тя няма нищо общо с възможността ни да произвеждаме стоки и услуги на тази планета. В крайна сметка физическото оцеляване и качеството на живот зависи единствено от използването, управлението и запазването на земните ресурси. С постоянно растящата ни научна изобретателност използваме тези ресурси по човечен, конструктивен и стратегически начин, традицията на труд за пари и пари за ресурси, вече няма легитимна основа.


Икономика на ресурсите


Индустрия и труд както казахме по-рано, според статистиките, хората постепенно се изместват от машини за работна сила, което поражда безработица и намалява покупателната способност на гражданите, забавяйки т. нар. икономически растеж. В резултат днес виждаме целенасочено забавяне на технологичното развитие, за да се запазят работни места. Това е все едно да имам електрическа бормашина, но да използваме ръчна, за да ми платят за повече работа. Абсурдно и безотговорно е да забавяме и пренебрегваме технологичното развитие, за да запазим остарялата си социална система. Трябва ни социално устройство, което да увеличи технологичните възможности, за да се избави човечеството от робския труд и да се увеличи производството. Всичко друго е неприемливо. Нека за пример да забравим за настоящата ни парична система и да погледнем по нов начин на индустриалното производство, както то би изглеждало в икономика на ресурсите. Въпросът е: как да изградим система на производство, която да увеличи висококачествената продукция, да намали отпадъците, да запази равновесието на Земята и да намали повторяемия и механичен човешки труд?
Използвайки научния метод, ето как би изглеждало разсъждението, за нови производствени методи:


Стъпка 1: Да се изследват земните ресурси.
Стъпка 2: Да се реши какво трябва да се произведе по приоритет, от основни нужди като храна, вода и подслон, до производствени материали като суровини, автоматични машини и технологии, до удобствени нужди, като забавления, медии, радио, музикални инструменти и т. н.
Стъпка 3: Оптимизация на производството и неговата трайност.
Стъпка 4: Методи за разпределение на стоките до хората.

Стъпка 5: Оптимизиране на рециклирането на стари продукти.

Стъпка 1:
Да се изследват земните ресурси. Както споменахме, важно е да знаем с какво разполагаме, защото от това зависи какви възможности имаме. С тази информация, индустриалното производство винаги ще отговаря на всеки изникващ недостиг, с математически изчислено разпределение на суровини, според наличност и приложение. Като за всеки оскъден ресурс започват да се търсят алтернативи. Тази информираност може да се постигне в реално време с измервателни уреди по цялата планета, изпращащи информация на централна база данни, следяща всеки недостиг. Тази идея за следене на ресурсите съвсем не е пресилена, дори и да звучи сложна. На този въпрос ще обърнем внимание малко по-късно в презентацията.

Стъпка 2:
Да се реши какво трябва да се произведе. Какво ни трябва? Това е много важен въпрос, защото освен храна, вода и подслон, повечето хора не знаят от какво наистина имат нужда, защото никога не са били информирани за истинското състояние на технологията. Това, което мислим, че искаме е пряк резултат от технологичното развитие. Някой, който има прах в къщи би си помислил, „трябва ми прахосмукачка”. Сигурни ли са? Може би им трябва система за налягане, която не позволява на праха да се появи, филтрира го или го елиминира. Ако помислим критично върху това, какво наистина ни трябва, ще започнем да виждаме, че нуждите постоянно се менят. Науката и технологията са барометри на утилитарната човешка нужда и следователно всички продукти трябва да възможно най-съвременни. Настоящата ни парична система, която постоянно създава отпадъчни, остарели продукти само за да поддържа компаниите и икономиката, не може и не иска да произвежда най-съвременните прибори. Това е, защото повечето продукти, произвеждани днес не биха съществували, ако обществото знаеше какво точно му трябва.

Стъпка 3:

Оптимизация на производството и неговата трайност. Ако трябва да си направя бюро, трябва да съм сигурен, че то ще издържи възможно най-дълго. Има смисъл, нали? Ако бюрото се счупи, значи трябва да построя ново с цената на повече труд. Би било логично всичко, произведено в обществото да има възможно най-дълъг живот. За съжаление, наблюдава се точно обратното, както споменахме, паричната система процъфтява с помощта на умножаването и планираното остаряване. Без тях, цялата икономика би се разпаднала. В по-разумен свят, бихме правили трайни неща. Оптимизацията на методите за производство означава да използваме най-добрите материали и техники и да създаваме най-трайните и ефективни продукти. Човешкият труд се измества от машини, не само защото е по-евтино в системата на печалбите, машинният труд е много по-качествен от човешкия, производствените статистики го показват постоянно. Това, разбира се, не трябва да изненадва никого, все пак машината не се уморява и е винаги по-точна и равномерна от един човек. Автоматизацията на труда и научно организираното изобилие на ресурси ще позволи плавна среда без недостиг, която ще бъде обслужвана от много малка част от населението.

Стъпка 4:
Методи за разпределение на стоките до хората. Начините за доставка зависят от технологическото равнище. Например, производството може да стане толкова модернизирано, че продуктите да се правят само ако се направи поръчка. Но засега складови центрове за разпространение и автоматизирано доставяне биха били най-простото решение за момента. И тъй като в системата не се използват пари, няма нужда хората да складират вещите си, защото също няма смисъл някой да открадне нещо, което може да намери навсякъде и със сигурност не може да продаде. Тъй като всички стоки в икономиката на ресурсите са направени да издържат възможно най-дълго, ценностите на потребителската култура биха станали отживелица както и всички останали ценностни изкривявания, налагани от рекламите, които карат хората да се чувстват алчни, нищожни или глупави. Рекламите не биха съществували в тази нова система, освен информация за продуктите, достъпна от всеки, който има нужда. За да получи нещо, човек ще трябва да влезе в мрежата, да потърси за функционалността на артикула и да го поръча. Той скоро ще бъде готов за взимане или доставка.

Стъпка 5:
Оптимизиране на рециклирането на стари продукти. Тази стъпка всъщност започва още с производството, защото всеки продукт е изработен за лесно рециклиране. Никой произведен предмет няма да бъде нерециклируем. Това е предвидено, за да може всички продукти да се преизползват по всички познати методи, намалявайки отпадъците.
Едно от най-объркващите и трудни неща за обмисляне е целенасоченото заменяне на хора с машинен труд, където е възможно. Въпросът винаги е: „Кой ще поддържа машините?.” Машините днес са компютъризирани. По същество, компютърът е мозъкът на машината и той нарежда на машината какво да прави. Това съчетаване на машина с компютър може да се нарече „кибернетизация”. Кибернетизираните машини днес са най-мощното и влиятелно изобретение на човечеството. Възможностите на тези инструменти са на път да изменят обществото из основи, започвайки от освобождаването на човешката работна сила. По думите на Алберт Айнщайн: „пълната автоматизация ще направи индустрията примитивна и остаряла както пещерният човек гледа на нас.” Не трябва да се борим с тази реалност, а напротив - да я приемем уверено. Кибернетизацията е провъзгласяване на еманципация за човечеството, тя ни освобождава от робството на общия труд, и открива нови хоризонти за човешката творческа сила и любопитство. Тези кибернетизирани машини далеч надхвърлят точността и издръжливостта на човешкото тяло, и също могат да изчисляват с огромна скорост, много по-голяма от скоростта и обема на човешкия мозък.
Първо, разбира се, трябва да направим така, че машините да имат най-качествените части и програми. За да направим това, трябва да надраснем паричната система, защото тя произвежда долнокачествени продукти за циклично потребление. Няма причина всичко в дома ви, от хладилника до печката, до телевизора и компютъра, да не може да ви надживее без нужда от ремонт. Как можем да кажем това с увереност? Защото най-добрите материали на планетата, като титана, запазват качествата си с хиляди години повече от човешкия живот. Кибернетизираните машини не биха били продавани и купувани, а строени за издръжливост. Те не само ще имат невероятна издръжливост и дълготрайност, но те рано или късно ще могат да се само поправят.


Колите днес имат светлини, които посочват, ако има проблем с някоя част на колата - тази идея може да послужи за всички машини, до степен, в която освен, че компютърът знае за проблема, допълнителни машини получават насоки и поправят повредената част. Колкото и фантастично да звучи, такива машини, сгради и дори електрически вериги са все по-близка реалност. Проблемът е, че такава ефективност не се награждава в паричната система и повечето хора въобще не знаят какво всъщност е възможно.
Ролята на хората в тази автоматична система ще бъде просто да я надзирават. Щом се направи една автономна, кибернетизирана индустриална система, тя само ще трябва да се обновява и да се наглежда за неизправности. С течение на времето, можем да очакваме, че нивото на технологичните ни възможности ще се увеличава, усъвършенствайки системата. Докато повечето хора днес признават ролята на автоматичните машини в производството, много от тях не виждат как автоматизацията може да се приложи в сложни работи като медицина, архитектура и т. н.
За да отговорим на това, трябва първо да се запитаме, каква всъщност е целта на нашите занимания. Какво точно е доктор, дърводелец, водопроводчик или архитект? Какво правят те всъщност? Те разпознават и отговарят на наблюдавани ситуации. Когато докторът ви преглежда, той наум сравнява това, което знае. Ако отидете при дерматолог, защото мислите, че имате рак на ръката, докторът ще прегледа кожата ви и ще премисли ситуациите, за които е учил. След това ще вземат проба от кожата ви за машинен анализ. Това е технически процес. Няма причина оптически скенер, включен към компютърна база данни да не може да анализира ръката ви и веднага да разбере, ако има проблеми. Дори хирургията, колкото и да е деликатна, е изцяло технически процес, въпрос на време е изключително сложни машини да заменят хирурзите. Това се отнася за всяка друга утилитарна работа.
Това ни довежда до много важен извод, от който зависи нашето развитие на тази планета.
Съзнателното отдаване на взимането на решения на компютрите е следващата фаза в развитието ни.


Утилитарните роли, които хората приемат в обществото днес са по същество технически, това изглежда очевидно за физическия труд, но умственият ни труд също може да бъде възложен на компютри. Ако това ви звучи чуждо, моля забележете, че ако някога сте използвали калкулатор, вие сте възложили вземането на решения на машина. Трябва да помним, че логическото разсъждение - нашата способност да измисляме решения на проблеми по причина и следствие, е изцяло технически процес, основан на количеството информация, с което разполагаме в този момент. Например, ако имаме проблем с колата си, ще отидем на механик и той ще използва умението си да познава модели по памет да обмисли възможностите, които могат да причиняват проблема, заедно с възможностите за решаване на проблема. Това е обективен, технически процес. Все пак, човешкият мозък на механика има ограничена памет и изчислителна сила. Един модерен компютър може да съхранява много повече данни от един човек и може бързо и постоянно да обработва информация без умора.


Например, нека си представим, че сме програмирали компютър с данните за въпросната кола. Компютърът е програмиран да познава всяка нейна част, всяка спойка, всяка електронна връзка и другите части на колата. Програмиран е и да прилага физически изчисления, така че да анализира причините и следствията от работата на колата, не само на отделните и части. Когато колата отиде на сервиз, механикът просто ще отиде до своя компютър и ще опише проблема. Ще въведе информация: „левият фар не работи”. Компютърът ще изведе лист с всички проблеми, свързани с левия фар и ще зададе няколко въпроса на механика, които ще се опитат логически да намерят причината за проблема. Компютърът ще каже: „провери връзката на кабел 15 Б” и ще покаже диаграма къде се намира той в колата. Ако механикът види, че не това е проблемът, той въвежда нова информация в компютъра и той извежда следващата логическа възможност. Компютърът е този, който взима решенията. Механикът само го ориентира, точно като калкулатор.
В крайна сметка няма нито един вид човешка работа, която да не може да бъде подобрена като решенията се отдадат на компютърен разум. Истината е, че единственото нещо, което ни разделя от машините на познавателно ниво, е нашето умение да правим сложни връзки в ума си. Никой компютър до сега не е могъл да отговори на сложен въпрос, зададен на английски или друг език, трябва този език да се превърне в програмен, математически език. Все пак, нови области на технологията като изкуствения интелект растат с огромни възможности за този вид самосъзнание. С времето сложните мисловни процеси, които са били възможни само за човешкия мозък, ще бъдат постигани от компютри. Следователно трябва да разберем как тази нова възможност за отдаване на труда и взимането на решения на многостранна, ефикасна компютърна система, ще замени институцията, която наричаме традиционно правителство.

По думите на Д-р Ралф Линтън: „Удивителното и ускоряващо се развитие на науката и технологията не се придружава от такова развитие на социалните, икономически и политически системи. Следва да предвидим, че такива социални изобретения като капитализъм, фашизъм и комунизъм ще бъдат разглеждани като примитивни опити да се нагоди обществото към модерните методи”.

Първо, правителството е вторичен продукт на недостатъка в околната среда. Това са творения на паричната система. За жалост, заради тяхната сила, историята е една дълга верига от правителствена корупция. От геноцидното клане на хора от други нации, до целенасочено потисничество на страни и хора, за да се запази установения ред. Правителствените решения днес стават въз основа на лични интереси, както при корпорациите. Никога няма да има етично правителство, докато парите се използват да повлияят на решенията на политическите участници. Когато разберем, че всичко в обществената организация е технически процес, ще видим, че няма смисъл от традиционни мнения в решаването на някой проблем. Ако човек прочете една страница от книга и я затвори, той може да има мнение за цялата книга. Ако някой прочете цялата книга, той също ще има мнение. Кое мнение ще цените повече? Човекът, който е прочел книгата, или човекът, който е прочел една страница? С други думи, колкото повече информация се използва във вземането на решения, толкова по-точно ще е това решение.


Както казахме по-рано, компютрите имат достъп до трилиони битове информация в секунда в огромни бази данни и ги изчисляват почти със скоростта на светлината. Да прехвърлим взимането на решения на компютри е следващата стъпка в обществената еволюция. Това ще намали човешките грешки и ще премахне предпочитанията, субективността и грешните мнения. Заради сетивните ограничения на нашето тяло и нашия мозък, никой не може да знае всичко на този свят. Сетивата ни са ограничени, очите ни виждат само частица от електромагнитното поле; следователно е логично да отдадем взимането на решения на машините, защото те нямат тези ограничения. Компютрите, използвани като инструменти ще решават проблеми, които ние не можем заради физическите и умствени ограничения. Това не е различно от човек, който използва очила, за да вижда, или калкулатор, за да смята. Очилата са технологичен инструмент, продължение на човека, което му помага да вижда по-добре. Кибернетизираните машини не са по-различни; те на са нищо друго, освен продължения, които увеличават възможностите ни.

Човешкият вид има великата способност да се усъвършенства чрез технологични изобретения и трябва да реализираме и увеличим този потенциал. В икономика на ресурсите, хората няма да правят решенията, те ще ги постигат чрез технологии, които използват научния метод. Няма републикански или либерален начин да се построи самолет. Тогава защо използваме тези остарели философии да управляваме обществото? Когато погледнем на обществото като на технологично изобретение и неговите части, не по-различни от частите на самолет, ще видим, че нашето отношение към правителството трябва да е изцяло научно.
Политиката е остаряла. Нейните механизми са субективни, влияят се от парии, не се опират на науката. Правителството и държавата рано или късно ще бъдат надживени и заменени с обективна система на световно управление на ресурсите и технологична организация. Правителството ще се превърне в кибернетизирана система, свързана с индустрията отговорна за производството и разпределението на стоки и за околната среда.
Най-общо, частите на тази система са следните:

1.Главна компютърна база данни с каталози на всички материали и всички технически познания.


Както казахме, компютрите могат да каталогизират информацията и логически да изчисляват в огромни мащаби. Както казахме, най-ефикасните решения са решенията, които вземат предвид всички познати променливи. Само компютрите ще могат да управляват всички земни знания и да стигат до решения, логически основани на цялата позната информация. Точно както с другия ни пример за механика, който използва своята база данни да решава механични проблеми, тази централна система съдържа всички настоящи знания, от свойствата, комбинациите и приложенията на всеки елемент от таблицата, до пълната история на технологичните изобретения. Щом бъде създадена такава система, което ще позволи на компютрите да свържат познатите дисциплини, ще имаме под ръка инструмент с неизмерими възможности.
Новият метод за решаване на проблеми и изобретяване ще бъде взаимодействието с тази база данни. То дори може да стане под формата на обикновен уебсайт. Ще въведете проблем или въпросната база данни и тя ще изведе най-доброто възможно решение, според знанието в този период от време. Това не е по-различно от работа с калкулатор, но калкулатор с мощна асоциативна система и обширна база данни със знания, която разбира не само математика, но и физика, биология, астрономия и всяка друга наука в единен инструмент.

Ако това звучи като научна фантастика, бъдете сигурни, че американските военни вероятно вече имат подобна база данни и програма за вземане на решения, която използват за военни стратегии. Все пак, за да бъде ефективна, системата трябва да въвежда нови данни в реално време от цялата планета, за да разбира какви ресурси са налични, за да прецени равновесието. Следователно централната база данни ще се свързва с глобална система от автономни сензори, със сензори във всички важни зони на планетата, и ще осведомява индустрията за ресурсите, работата и други екологични въпроси. Тази холистична система следи всички ресурси на планетата и наблюдава Земята за екологични опасности, за които човечеството трябва да знае. Това няма да стане за една нощ, но ако започнем да строим регионални системи и с времето ги свържем, тази система може да е готова по-рано, отколкото си мислим. Тази сензорна система ще информира централната база данни какво имаме в наличие и какво е в недостатък, а базата данни ще променя индустриалните методи в зависимост от равновесието на планетата и новите технологии.
Ние осъзнаваме, че компютъризираната автоматизация ще освободи хората от ненужна работа, когато най-накрая решим да се освободим от паричната система, основана на недостатъците и се насочим към увеличаване на технологичните изобретения и изобилието за всички хора, но все пак ще има нужда от хора - техници, които да работят в системата;да я обновяват и наглеждат. Те ще бъдат интердисциплинарни екипи. Интердисциплинарните екипи от техници наблюдават системата и ориентират изследователските проекти, за да се запази растежа, ефикасността и социалната еволюция. В една оптимизирана система не повече от 5% от хората по света ще трябва да задвижват системата. Колкото по-оптимизирана и мощна става технологията и методите, толкова този брой ще намалява. Те ще работят в научни области, важни за работата на обществото.


Разбира се, много, които чуят това ще попитат: „ами демокрацията?” Как ще участвам в такава система? Избираме ли интердисциплинарните екипи? В икономика на ресурсите, традиционното разбиране за политика, избори и т. н. няма приложение. Ако това плаши много традиционно мислещи хора, трябва да се повтори, че проблемите в живота са технически и важат само за цялото човечество.
Трябва да приемем факта, чет. нар. демокрация в днешния свят е пълна илюзия - винаги е била. Хората мислят, че имат избор в днешната система, защото могат да натиснат бутон на машина за гласуване и да сложат някой предварително избран човек във властта. Щом този човек е на власт, обществото няма право на глас. Вие ли гласувахте за космическата програма? Вие ли гласувахте за кабинета на новия президент? Вие ли гласувахте за данъчните облекчения? Вие ли гласувахте за магистралите и електрическите мрежи? Вие ли гласувахте за войната в Ирак? Не. Традиционното разбиране за „демокрация на участието” е жестока шега.
Играта е направена да създавана хората илюзия за контрол вече безброй поколения, докато изкривената парична власт на върха продължава да прави, каквото си иска. Никога не е имало истинска демокрация в нито една страна в историята и никога няма да има докато има парична система и недостигът се насърчава.
Тогава как ще участва човек в икономика на ресурсите? Как вие бихте определили участието? Истинското участие би било да се разбере как работи обществото и след това да се предлагат конструктивни идеи и новости, които да се въведат, създадат или променят.
(1) Първото нещо, което човек би направил е да се съветва с Централната база данни, която както казахме, би представлявала страница в Интернет, до която всеки човек на планетата има достъп. Те биха въвели своето предложение.
(2) Централната база данни, със своето историческо познание и интеграция на всички научни области, ще обмисли идеята за нейната научна и техническа стойност, ще оптимизира нужните материали, ако трябва, в зависимост от съществуващите знания и наличности.
(3) Ако предложението бъде прието то централната база данни, след като бъде проверено за уместност, то или ще бъде приложено незабавно, като например някое желано изобретение, или ще бъде предадено на интердисциплинарните екипи, които наблюдават прилагането на нови предложения и ги пригаждат към системата. Хората, които са изпратили предложението ще станат част от интердисциплинарния екип, отговорен за тази идея. Тези екипи няма да са постоянни, а постоянно ще се сменят, в зависимост от това кой иска да участва в дадена области с какво биха помогнали. Това е истински избор, зависещ от това какво човек прави, а не какво казва, че ще направи.


Освен това, не би имало причина за страх от корупция, защото няма с какво тя да се награждава. На интердисциплинарните екипи не се плаща с нищо, защото техният мироглед е толкова широк, че те разбират, че тяхната награда е успехът на обществото като цяло и те допринасят към него, защото е в тяхна полза.
Макар това да звучи трудно за тези, които са вече напълно индоктринирани в паричната система на награждаване и чувстват, че парите са единственият възможен стимул; знайте, че всеки ден по света милиони хора доброволно работят за общото добро. В изследване на Галъп от 1992 г. : над 50% от пълнолетните американци са участвали доброволно, без заплащане за социални каузи средно по 4,2 часа на седмица, общо за 20,5 милиарда часа. Това е невероятна победа за колективния човешки дух. Въпреки болестта на тесния личен интерес, пораждан от паричната система, хората още се опитват да си помагат и да дават на обществото без награда. В бъдещето, тези, които работят в кибернетизираната индустриална система, ще го правят, защото е чест да се служи на човечеството. Защото те ще разбират, че е в техен личен интерес в най-широк смисъл да помагат на човечеството да живее и работи заедно за общото добро. Наградата в икономика на ресурсите е постоянният напредък на обществото.
И така, участието е отворено за всички, защото всички проблеми се разпознават като технически. Степента, в която човек допринася зависи най-вече на неговото образование и неговата възможност да решава проблеми и да създава. Ето защо е важно разширеното практическо образование. В днешното общество хората се поддържат възможно най-неинформирани и оглупени. По този начин правителството може да упражнява контрол.
В икономика на ресурсите, целта на образователната система е да произведе възможно най-разумните и знаещи хора. Защо? Защото тогава всеки има още по-голяма възможност да помага, което ще подобри колективната и социална еволюция и нашия живот. Заради важността на тази част, нека обобщим това, което обсъдихме: Кой взима решенията в икономика на ресурсите? Никой - до решенията се стига, използвайки научния метод, с помощта на компютри, получаващи реални данни от околната среда, заедно с централна историческа база данни с всичката техническа информация и поддържана от сменящи се интердисциплинарни екипи. Целта е да се увеличи максимално обективността на вземането на решения и когато разберем, че проблемите в живота са всъщност технически, ползата от този подход е изключителна.

В крайна сметка, единствените реални цели в обществото и природата са:
1. Производството на стоки и услуги, които са еднакво достъпни за всички.
2. Изследователски проекти иобразователни системи, които увеличават нашите разбирания и възможности. и
3. Постоянното наблюдение на земните ресурси и атмосферата за информация и възможни проблеми. Тогава можем да се заемем с истински заплахи за човечеството – непредвидими стихии като цунами, земетресения, болести.
Единствените истински проблеми в живота са проблеми, общи за всички хора.


Градове и начин на живот.
В тази част ще разгърнем принципите на ресурсната икономика към едно от най-основните социални изобретения.


Градът.


По-точно, кръговият град на проекта Венера. Ще обсъдим как начинът на живот ще се промени в икономика на ресурсите, най-вече с ценности и цели, крайно различни от днешните. В икономиката на ресурсите, градовете са проектирани да бъдат приспособими, да позволяват постоянни промени и подобрения. Те са изникващи, напълно цялостни системи, развиващи се като жив организъм. Новаторските много измерни кръгови проекти на Жак Фреско биха използвали най-съвършените налични ресурси и строителни техники. Но за целта трябва да се започне на чисто, да се опитваме да оправим сегашните градове не си струва времето и труда.
Много по-безпроблемно и ефективно ще е да построим нови градове от земята нагоре, отколкото да поправяме старите. Кръговият град позволява най-ефикасното ползване на ресурси, транспорт и обща функционалност с най-малко разходи за енергия. Геометрически елегантната кръгова подредба е направена за възможно най-висок жизнен стандарт по възможно най-продуктивен и ефикасен начин.


Например, най-външният периметър от града е за почивка в природата, в него има красиви градини и паркове за почивка и други занимания. Следващата вътрешна част е земеделският пояс, позволяващ външни и вътрешни посеви, за да може храната да се отглежда през цялата година. Още по-навътре, осем зелени площи осигуряват чиста възобновяема енергия за целия град. Тези енергийни ресурси ще зависят от района, но най-често ще включват: геотермална, вятърна и слънчева енергия, а за градове близки до вода - приливна и вълнова енергия.


Най-голямата от тези зелени площи е жилищният пояс. Жилищата са построени с технология на избутване и други методи за високотехнологична изработка. Дните на слепя вадена тухли и дърво свършват. Сградите на бъдещето ще бъдат почти солидни цели единици. Всички домове и апартаменти са самодостатъчни системи. Например, външните площи на тези сгради са фотоволтаични генератори, които превръщат слънчевата енергия в електричество. Домовете са огнеупорни, почти не се нуждаят от поддръжка и издържат на наводнения и други природни стихии.


След жилищната част идват образователните, научни и изследователски центрове и производствените и разпространителки центрове. Автоматични системи за опис ще свържат разпространяването с производството по ефикасен и координиран начин. В центъра на града има голям купол, който съдържа централната кибернетична система, която е мозъкът и нервната система на целия град. Централният купол управлява и наблюдава производството и разпространението на продуктите и управлява екологичните фактори в системата.
Например, за земеделския пояс електронни сонди наблюдават и поддържат почвата, водоизточниците, богатството на почвата и други свойства. Този метод за екологична информация се прилага в целия градски комплекс. По този начин, се поддържа балансирана икономика без излишъци и отпадъци. Рециклирането на отпадъци се извършва под повърхността, винаги използвайки най-високите и чисти технологии.


Други градски проекти предвиждат градове на земята, покрити градове и градове под водата. Каквато и форма да имат, градовете на Земята са тясно свързани в обща световна система. Така както всеки град има централен купол, действащ като мозък, със своя нервна система, наблюдаваща екологията с компютъризирани, сателитни и електронни сонди, по-големият световен комплекс обхваща всички градове и наблюдава цялата земна екология и осигурява, че няма проблем или недостиг на материали в някой от отделните градове и управлява по-мащабни процеси във всички градове и в околната среда като цяло.


Начин на живот.

Важно е да се посочи, че в сегашната система традиционното семейство е сломено, и двамата родители трябва да работят, за да оцелеят. Паричната икономика подкопава семейната сплотеност и грижата за децата. Стресът винаги е голям заради здравни сметки, застраховане образователни разходи, несигурност в работата и високи цени.


В икономика на ресурсите целостта на семейството ще се възстанови. Освен това, културните ценности на обществото ще се променят;след като надраснем паричната система и започнем да произвеждаме изобилие за всички граждани на планетата. Заниманията, които ценим силно ще се увеличат, нивото на човешка свобода ще е несравнимо с това, което познаваме днес.
Затова една от най-дълбоките промени в начина на живот ще е това как гледаме на собствеността. Почти в целия свят днес собствеността е мощна представа - хората често свързват своето социално положение с това, което имат. Както казахме, паричната система се нуждае от циклично потребление;Това води до манипулиране на хората да мислят, че искат или се нуждаят от някаква стока или услуга. Със силните тактики на модерната реклама, повечето хора по света подкрепят изкуствена, материалистична ценностна система, която налага да искаме все повече стоки и услуги, често без нужда и потребност.


В икономика на ресурсите, паричната система вече няма да замърсява човешкия ум с манипулативните си реклами. Безкрайното море от билборд и, реклами, списания и др. , вече няма да трови пейзажа и нашите възприятия. Това ще доведе до промяна в това какво намираме за важно и до промяна на начина ни на живот.
По-конкретно, в икономика на ресурсите, няма смисъл от собственост. Собствеността е последица от недостатъка; хората, които работят усърдно, за да получат продукт, го пазят, защото той е много ценен спрямо труда, положен за него и заради неговата рядкост. Собствеността не е американска или капиталистическа идея, тя е примитивна мисловна нагласа, създадена след векове на оскъдици. Хората държат на притежание, защото то е вид правна защита. В система на изобилие, без нужда от пари, идеята за притежание става ненужна. В тази система никой не притежава нищо, а всеки има достъп до всичко. Притежанието е огромна тежест;вече няма да има нужда да живеем на едно място; хората могат да пътуват по света постоянно. Всичко нужно се получава без забрана;няма смисъл от злоупотреба, защото няма какво да се спечели;не можете да откраднете нещо, което никой не притежава и със сигурност не можете да го продадете. Домашните пособия ще се получават от централно разпределение в градовете, а пособията за забавление ще се поръчват или вземат на място.


Например, ако отидете на игрище за голф, на място ще вземете вашия стик - най-ефективен модел. Ще го използвате и ще го върнете. Ако искате да го вземете вкъщи, заповядайте, за ваша тежест;защо някой би пренасял, поддържал и складирал стикове за голф, щом винаги могат да ги вземат и върнат на място? Нашите домове днес са пълни с неща, които държим заради стойността, която се предполага, че имат, това прахосване вече няма да е нужно. В този икономически модел градът и дори светът е вашият дом. Ако искате автомобил за някаква причина - за вас има готова кола. Когато стигнете на мястото, сателитното управление ще отведе колата другаде, за ползване от други хора, вместо да седи в някой паркинги да прахосва място и време. В днешното общество, нуждата от собственост води до застъпване на продукти и отпадъци. Много по-разумно е да създадем световна система на споделяне, която да намали отпадъците, излишъците и да увеличи мястото и ефективността.

Човешкото поведение.

В тази част ще разгледаме
1.Човешкото поведение и отношението към околната среда
2. Правната система нейните деспотични, изостанали методи за влияние върху човешкото поведение.


1.Човешкото поведение.

Някои хора, разглеждащ икономиката на ресурсите смятат, че тя е трудно постижима, заради нещо, наречено „човешка природа”. Аргументът е, че хората са по природа съревнователни, алчни и сляпо следващи личния интерес, и твърдят, че независимо колко технически напреднало е обществото, винаги ще има злонамерени хора, които да злоупотребяват и да се стремят към господство. Човешката природа се определя като: общи психологически качества, за които се предполага, че се споделят от всички хора.

Твърдението е, че някои психологически и следователно умствени поведения са някак си вродени в хората. Така се предполага, че сме родени с някакви психологически склонности. Лесно е да се види как се е появило това схващане, ако погледнем историята на хората досега, ще видим безкрайна верига от войни, геноциди, завоевания и злоупотреби със сила. Ако това е моделът, който познаваме, лесно е да се реши, че е някаква природна нагласа да имаме исторически повтарящи се поведения. Освен това, т. нар. престъпно поведение отдавна се разглежда от психолозите. Дали е виновен генетичният строеж, че някой е станал т. нар. престъпник? Или това се определя от средата, в която те са отгледани? Това е вековният въпрос природа срещу възпитание.
Първо, какво е престъпното поведение? Как определяме различията в поведението, създадени от човека и променяни с времето?
Цялата представа за престъпност е преходна и зависи от ценностите на културата и моралните представи. Само преди 600 години, някои култури в Мексико са извършвали масови жертвоприношения, понякога с хиляди хора наведнъж. Престъпно действие ли е било това? За нас, може би, но за тях това е бил приет обществен обичай. Ами дългите поколения общоприето робство? Престъпник ли е някой, който краде храна, за да нахрани семейството си? В крайна сметка, няма научно доказателство, според което някое от нашите поведения да се дължи на генетиката ни.


Представата за човешка природа е най-вече митологична;тя произлиза от примитивната религиозна дуалност, че човек е или добър, или зъл. Търсенето от някои хора на ген, който да е отговорен за някакъв вид поведение, е всъщност вид суеверие. Все едно някой да е обладан от демон, който управлява действията му. Факт е, че дори някои химикали и психологични черти да създават склонности за реакции и социални влечения, средата е тази, която всъщност създава нашите ценности и поведения. Няма установена, предопределена „човешка природа”.
Нашите ценности, методи и действия се оформят от опити и преживявания. Китайско бебе, взето от малко и отгледано в британско семейство в Англия, ще развие езика, диалекта, маниерите, традициите и акцента на британската култура. В края на краищата нашето поведение се гради върху това, което научаваме и био-социалните принуди, с които трябва да се справяме, за да оцелеем. В днешното общество, най-главната причина за злонамерено поведение е паричната система. Както казахме по-рано, паричната система създава корупция, напластяване и недостиг. Т. нар. благоприличие не може да съществува в свят на съревнование, неравенство на богатството, бедност и лишение. Деспотичното поведение по света не е резултат от вродена генетика, а следствие от години недостиг и съревнование.

2. Правната система.


В отговор на това, обществото се опитва да управлява хората чрез заплахи, използвайки закони. Законите не са нищо повече от „кръпки”, които не виждат по-дълбоките причини за поведението. Ако някой е арестуван за кражба, не се обръща внимание защо този човек е избрал да открадне. Вместо да се занимае със същинските причини, обществото избира лесния пъти премахва т. нар. „престъпници” чрез затвори. Причината за т. нар. престъпност е самото общество. Няма такова нещо като „престъпен”.
Както вече казахме, паричната система по начало създава корупция. Както показа изследването на Мърва и Фаулс, социално неприемливото поведение е пряко свързано със социоикономически обстоятелства. Повечето хора в затворите идват от бедни социоикономически среди. Следователно, ако искаме да променим поведението на хората, трябва да променим социалните условия. Искаме да направим грешките невъзможни. Не слагаш ограничение „90 км/ч” за безопасност. Построяваш системата така, че безопасността е технически вградена и човешката грешка е или намалена, или невъзможна. Ако не искате някой да краде, правите това, което им трябва достъпно навсякъде без нужда от дълг, слугинство или съревнование.


С развитието на технологията днес, можем да създадем нова система, която да даде на всички хора достъп до жизнените нужди без цена, дълг или слугинство. Това дълбоко ще промени начина, по който хората се държат един към друг в обществото. Ще последва смайващ спадна престъпността, защото повечето престъпления са за пари. Освен това, в случай че някой убие човек от ревност, те не биха били разглеждани като престъпници, а болни. Обществото ще разбере, че хората са продукт на своята среда и вместо да осъдим човека на студена бетонна клетка, социални учени, психолози и социолози сериозно ще проучат културните причини, довели до поведението на убиеца и ще обмислят условията, които трябва да се променят, често с образование.


В заключение.

От античността, големи религиозни и светски философи са защитавали мирни, единни идеи за човечеството. От християнството до индуизма, идеята да виждаме другите в себе си е добре познат нрав. За жалост, един поглед върху днешното общество ни кара да се питаме, защо идеята да ценим и уважаваме хората около нас, и да работим заедно, никога не е пуснала корени. Днешното егоистично парично общество създава среда, която не позволява да има всеобща грижа за другия. Тази система е построена на личния успех за сметка на другите и тя никога няма да позволи свят на равновесие и хармония. Истината е, че е време да спрем да се молим, да желаем и сляпо да говорим за хуманистични и религиозни идеали, а да работим, за да ги осъществим!
Икономиката на ресурсите осъществява всичко, за което религиозни и философски учители винаги са говорили - за хора, които се приемат като близки и работят заедно с общо уважение като единно човешко семейство. Науката и научният метод, често наричани студени и безсърдечни, всъщност са едни от най-дълбоките духовни открития, които сме виждали.





Докато много хора гледат с прехлас и уважение на фигури като майка Тереза и нейната самоотверженост, малко гледат на Александър Флеминг, откривателят на пеницилина, по същия романтичен начин. Пеницилинът е спасил много повече животи от всяка благотворителна идея или организация. Смисълът е, че науката и технологията са божественост в действие. Не можем да чакаме за някаква божествена намеса или „велик човек” да ни поведе. Трябва да разберем, че трябва сами да се оправяме на тази планета и от нас зависи да променим света към по-добро. Време е да спрем да декламираме тези духовни ценности, които религиозни и светски философи обсъждат вече хилядолетия и най-накрая да ги приложим наистина. Науката е инструмент за тази функционална духовност и ако работим за прилагането на нейните методи за напредъка на цивилизацията, можем да постигнем духовните ценности, които сме търсили от античността.